Български > История
Исторически геноцит върху българската история
Subeyi Kurt:
Освобождението” на България (коя България, кои нейни земи, кой „неин” народ?) било на 3 март 1878 г. Берлинският конгрес е през юни/юли същата година. На този конгрес, обаче, изобщо не се разделя суверенна държава, а руска окупационна зона. Изобщо не става въпрос за „разделяне” на суверенна и „освободена” държава! През тези три-четири месеца между 3 март и началото на Берлинския конгрес – 13 юни, България суверенна държава ли е била, за да се празнува „освобождението” й? Следователно, 3 март не е празник на „освобождението”, а празник на Руската окупация, която окупация е ограничена и донякъде премахната именно на Берлинския конгрес.Ст.Динков
--------------------------------------------------------
Значи 3 март- е ден на новото заробване
Subeyi Kurt:
Чудесен труд
България рядко е описвана като икономически център, но мястото й в Османската империя всъщност е такова.
Всъщност какво е икономическото положение по българските земи преди Освобождението? Действително ли сме млекодайна крава, по израза на Ботев?
- Абсолютно. През втората и третата четвърт на XIX в. българите постепенно заемат ключовите позиции в икономиката на Османската империя. Българските търговци, фабриканти, манифактуристи и предприемачи са най-напредничавата част от османското общество въобще. Имаме много влиятелна буржоазия, която разполага със солидни капитали, авторитет и свои канали за влияние. Всичко това намира израз не само в чисто стопанския просперитет на българите, особено след Кримската война, но и в цялостния подем на българското възрожденско общество. Възникването на националноосвободителното движение в немалка степен се дължи на икономическото замогване.
http://temadaily.bg/publication/17092-%D0%A4%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%A2%D0%AA%D0%A2-%D0%9A%D0%9E%D0%99%D0%A2%D0%9E-%D0%9D%D0%98-%D0%9F%D0%9E%D0%9C%D0%9E%D0%93%D0%9D%D0%90-%D0%94%D0%90-%D0%A1%D0%95-%D0%9E%D0%A1%D0%92%D0%9E%D0%91%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%9C/
Subeyi Kurt:
Защо Националният празник не е празник на нацията
Национален” идва от „нация”, а нацията е съвкупност от различни етноси и народности, и най-големият празник трябва да бъде празник на всички народи, населяващи територията на дадена държава. Всеки един трябва да намира в този ден повод и мотив да празнува, да се чувства равнопоставен и част от едно цяло.
Трети март не е такъв празник. Той не обединява, а разединява, събужда чувства за вина и историческа безпомощност, въздейства демотивиращо.
На този ден хиляди българи се чувстват виновни, че дедите им не са имали силата, смелостта, отговорността и капацитета сами да извоюват свободата си, сами да дават насока на движение на историческата си съдба.
На този ден хиляди българи осъзнават, че нашето съществуване и просперитет винаги ще зависят от някой друг – през 1878 г. е Русия, през 1944 г. е СССР, а днес е Европейският съюз. Утре ще бъде някой друг.
На този ден наследниците на онези турци, които след войната са избрали да останат тук, защото не са имали причини да се страхуват от възмездие, се чувстват потиснати и виновни заради събития, към които нямат никакъв принос. Как да очакваме този етнос да излезе от капсулата си, след като всяка година, макар и индиректно, му припомняме за греховете на неговите предци ?!
С избора на 3. март за национален празник, ние показахме, че сме на светлинни години от ценностите на цивилизованите държави, че сме пренесли през вековете робски манталитет, които държим да предадем и на потомците си; не си даваме сметка какъв обемен психологически товар, с разностранно измерение и проявление, съдържа един национален празник.
Аз, както много други българи, бих искала на националния ни празник да виждам до себе си Мехмед, Атидже, Али, Айше …, но тях ги няма.
Днес те не празнуват. З-ти март за повечето от тях е страдание, изкупление на чужда вина. И осъзнаването как се чувстват ТЕ на този ден, причинява и на мен страдание.
http://mejdu-redovete.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD/
Subeyi Kurt:
Bulgar Kızları ( Bulgarki)
https://www.youtube.com/watch?v=Z4tq8QYwLts
Subeyi Kurt:
През 1285 татарска конница преминава Дунав и подлага на опустошение българските земи.Това е второто поред нашествие над България и цар Георги I Тертер е принуден да се признае за татарски васал.Решението му е скрепено с брак между сина на Ногай - Чака и царската дъщеря ( Almina) ( istinskoto i ime e neizvestno)
Според някой Чака се възцарява на българския трон към 1299/1300. Ако тези твърдения са верни то Almina дори за кратко е била царица на България
През 1285 година хан Ногай нахлул в България. Тертер бил безсилен пред безчислените му орди и го ударил на молба: не стигало, че се признал за покорен васал на татарина, но като гаранция за своята покорност му пратил сина си Светослав за заложник (не му вървяло на момчето - току-що се било завърнало от заложничеството си в Никея), а дъщеря си Тертер обрекъл на още по-унизителна и печална участ - изпратил я в харема на Чака, Ногаевия син.
А на другия ден, за ужас на събралите се в патриаршеската черква радостни граждани, Светослав сам положил Асеневата корона върху главата на Чака Ногай Хан и за срам и позор на българския род върху престола на великите български царе Калоян и Иван Асен II се качил един никакъв татарин, който отгоре на всичко - за подигравка на вярата ни - бил мюсюлманин!
http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%201/2.9.html
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version