Български > История
Исторически геноцит върху българската история
Suleyman.45:
Tazi taka nareçena ot hristiyanite strastna sedmitza bi trybvalo da bıde sedmitza na razkayanie,molitvi i obiç kım vsiçki jivi sıştestva,kakvito mejdufproçem sme i nie müsülmanite po vreme na naşiya sveşten mesetz Ramazan.Za moe ogorçenie hristiyanskite tzennosti yavno sa tera inkognita za tıpite gyaurski siderovski nedorazomeniya- s takıv tip hora ne se vodyat disputi,tezi hora tryabva da se lekuvat v spetzalizirani zdravni zavedeniya.İ nay loşoto e,çe tezi duşevno bolni gançovtzi edva ne napraviha prezident ludiyat si fürer.Na ostanalite za sıjalenie veçe mnogo malko razumni bılgari hristiyani im pojelavam ştasliv praznik.
Subeyi Kurt:
ЧАКА (Джека, Джуки[ НОГАЙ ХАН - ХАН БЪЛГАРСКИ
Не напразно историците определят пра-българите ( булгарите) като тюрко-татари сиреч турци.
Между другото българският цар ЧАКА Ногай си е сякъл и монети. Всичко това се крие от пишман историците в България за да не изпъкне тюркската жилка. ^-^
Това е част от системната лумпенизация над българския народ.
болгарский царь в 1299—1300. Сын беклярбека Золотой Орды Ногая и его жены Алаки.
После 1285 года Чака женился на Елене, дочери болгарского царя Георгия I Тертера.
В 1299 году в ходе длительной борьбы за власть в Золотой Орде войска хана Токта одержали победу над силами беклярбека Ногая. Сам Ногай был убит, однако его сыновьям удалось бежать. Наибольшую опасность для ханской власти в Орде представлял старший сын Ногая Чака. Первым делом, вернувшись во владения отца, тот навел в них порядок, расправившись с мятежными тысячниками, отколовшимися от Ногая, освободил плененного ими своего брата Теке. Однако вскоре сам же убил своего брата вместе с одной из жен Ногая Яйлак-хатун, матерью Теке, которые уговаривали Чаку признать власть Токты. Убийство брата восстановило против него многих военачальников, двое из которых — Таз, зять Ногая, и Тунгуз — взбунтовали войска и открыто выступили против Чаки.
Чака был вынужден с небольшим воинским отрядом бежать на Северный Кавказ, где находились верные ему войска. Кроме того, войска Чаки значительно пополнили и отряды наемников-ясов (осетин). Восстановив силы он выступил против мятежников и разбил их. Восставшие нойоны с остатками войск бежали к хану Токте.[1]
Устранив в принадлежавших его отцу владениях мятежников Чака не стал на этом останавливаться и в конце 1299 с небольшим войском вторгся в Болгарию. В этом походе участвовал и Феодор Святослав Тертер, брат его жены. В это время в Болгарии умер (возможно, что был убит в бою или по приказу Чаки) царь Смилец и номинальная власть перешла к его сыну Ивану Смильцу. Феодор Святослав сумел подкупить бояр, в итоге вдова Смильца и её сын Иван Смилец бежали из Тырново в Крын, а потом в Византию. Чака стал правителем Болгарии, но вскоре, к началу 1301, был свергнут Федором Святославом и брошен в темницу.[1]
Хан Токта, преследуя потомков беклярбека Ногая, пришёл с войском в Болгарию. Феодор Святослав, изъявляя покорность, приказал обезглавить Чаку и выдал Токте его голову, после чего войска Токты покинули Болгарию.[1][2]
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8)
Subeyi Kurt:
Град Казан е културна столица на ''Тюркския Свят''за 2014.
Най-големият Коран се намира в Град Болгар/ Татаристан
https://www.facebook.com/photo.php?v=632240410177497&set=vb.116778795056997&type=2&theater
Subeyi Kurt:
Друг срамен епизод се случил в с. Стрелча. Тук по това време живеят българи, турци и татари. Вестта за избухване на въстанието стигнала в Стрелча привечер на 20 април. Осъзнавайки стратегическото значение на селото (на пътя между Копривщица и Панагюрище), Бенковски изпратил там една чета от около 70 души начело с Орчо войвода. С него пътували и Панайот Волов и Тодор Икономов.
Пристигнали в Стрелча,
но вместо да започнат бой с турците, въстаниците нападнали мирното население в турската махала
ограбили го и изгорили къщите му. Сред най-активните в грабежа бил Орчо. Свидетели разказват как той издърпал насила от шията на една туркиня огърлица от златни монети и я пришил на калпака си като трофей! Както отбелязва Димитър Страшимиров, в този си вид, „началникът на бунтовниците ще да е имал, при тая театралност на своето натруфване, вид на полудив азиатски бандит!“. В общото изстъпление, обаче, никой така и не забелязал това. С наниза на калпака си Орчо се явил пред населението на Стрелча като победител на турската махала.
Пожарът и грабежът погълнали цяла нощ вниманието на четниците.
Единственото добро последствие от него било, че безумието да се да грабии плячкосва помогнало, за да се избегне клането на турците. Те се скрили в единствената джамия в селото и се защищавали с оръжие.
Турците не простили на българите грабежа.
След като четниците напуснали селото, те изгорили и разграбили от своя страна българската махала в Стрелча. По този повод известният генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул Юджин Скайлер правилно отбелязал в кореспонденциите си, че единственото място където опустошенията на башибозуците са имали поне малко оправдание, е Стрелча, защото там и българите не се показали по-достойни от тях.
http://www.fakel.bg/index.php?t=2415
Marlboro:
--- Quote from: Subeyi Kurt on May 02, 2014, 22:36 ---Друг срамен епизод се случил в с. Стрелча. Тук по това време живеят българи, турци и татари. Вестта за избухване на въстанието стигнала в Стрелча привечер на 20 април. Осъзнавайки стратегическото значение на селото (на пътя между Копривщица и Панагюрище), Бенковски изпратил там една чета от около 70 души начело с Орчо войвода. С него пътували и Панайот Волов и Тодор Икономов.
Пристигнали в Стрелча,
но вместо да започнат бой с турците, въстаниците нападнали мирното население в турската махала
ограбили го и изгорили къщите му. Сред най-активните в грабежа бил Орчо. Свидетели разказват как той издърпал насила от шията на една туркиня огърлица от златни монети и я пришил на калпака си като трофей! Както отбелязва Димитър Страшимиров, в този си вид, „началникът на бунтовниците ще да е имал, при тая театралност на своето натруфване, вид на полудив азиатски бандит!“. В общото изстъпление, обаче, никой така и не забелязал това. С наниза на калпака си Орчо се явил пред населението на Стрелча като победител на турската махала.
Пожарът и грабежът погълнали цяла нощ вниманието на четниците.
Единственото добро последствие от него било, че безумието да се да грабии плячкосва помогнало, за да се избегне клането на турците. Те се скрили в единствената джамия в селото и се защищавали с оръжие.
Турците не простили на българите грабежа.
След като четниците напуснали селото, те изгорили и разграбили от своя страна българската махала в Стрелча. По този повод известният генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул Юджин Скайлер правилно отбелязал в кореспонденциите си, че единственото място където опустошенията на башибозуците са имали поне малко оправдание, е Стрелча, защото там и българите не се показали по-достойни от тях.
http://www.fakel.bg/index.php?t=2415
--- End quote ---
http://afera.bg/siujeti/34258.html
Неудобните истини за Априлското въстание
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version