Български > История

Исторически геноцит върху българската история

<< < (59/66) > >>

Subeyi Kurt:
İstinata!!!

http://librev.com/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2453-istorija-rolja-1

Marlboro:

Subeyi Kurt:
Bibliyata na Barnabas


1500 Year Old Bible Claims Jesus Christ Was Not Crucified – Vatican Shocked
Read more at http://higherperspective.com/2014/05/1500-year-old-bible.html#ALlGDr5pOvSIIldP.99

http://higherperspective.com/2014/05/1500-year-old-bible.html?utm_source=HP

Subeyi Kurt:
В Татарстан обсъждат културното наследство, свързано с България

В гр. Казан.... бе открито шестото издание на традиционния "Болгарски форум" ...... В тазгодишния форум участие взимат широк кръг специалисти от Руската федерация, Украйна, Турция, Казахстан, Узбекистан, Киргизия, Азербайджан и др......,а от България няма участие.....що се срамите от своя произход булгар-тюрк,.....славянство,марсианство няма такава националност.

http://www.segabg.com/article.php?id=712693

Marlboro:
http://librev.com/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2454-history-role-2

До признаването на българската общност, българите де юре са част от т. нар. рум миллет. Без съмнение те имали съзнанието, че принадлежат и към отделна езикова общност ( bulgarite na  "Kotrag" kraven brat na "Asparyh " vuv Volshka Bulgariq vse oshte si govorqt na turkski), но според някои автори до началото на Възраждането, тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност. След Великата френска революция (1789 – 1799 г.) започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това, поне до 40-те години на XIX-тивек се шири това, което в българската историография се нарича „погърчване“ на интелигенцията и то до голяма степен съвпада с поевропейчването. Дотогава гърците и гъркоманите разпространяват идеите на Просвещението, но не налагат гръцката етническа идентичност. Националната идея се изразява през този период в спорадични актове на български протест срещу денационализаторската политика на Цариградската патриаршия. През 40-те години на XIX-тивек гърците сменят споделената с останалите балканци източноправославна, патриаршистка идентичност с несподелимата елинска мегали идея. Така ромейската общност се разпада и по целия полуостров започва трескава дейност на т. н. „етнически активисти“, чиято цел е разрушаването на старата религиозна общност и трансформирането на езиковите общности, които дотогава са част от нея, в нации. Българите поемат необратимо към изграждане и признаване на своя етнорелигиозна общност.[1]

Най-активният претендент за османското наследство е Руската империя. Руско-турските войни продължават няколко века. Една укрепваща империя измества друга залязваща такава. Историците дори са изчислили, че през тези векове една война се е случвала средно на 19 години. При почти всяка от тях Русия е придобивала по нещо, усвоявала придобитото, подготвяла се за следващата война и отново е нападала Турция. Самите войни са само върхът на айсберга и една от тях е тази, която наричаме Освободителна.

Очевидно не става въпрос за епизодични или емоционални сблъсъци, а за дълготрайна стратегия, включваща всички възможни военни, дипломатически, идеологически, разузнавателни и други мерки. Много показателен пример е Втората българска легия. Всъщност, под това название в Белград се крие руско военно училище за българи. Десет години преди Освобождението неговата цел е подготовката на офицери за бъдещата българска армия.

В идеологическата област Русия много логично залага на православната карта – и самата тя, и преобладаващото население на Балканите са православни. Основният партньор отначало са гърците. Те имат огромно административно и църковно влияние в османската държава. С международна помощ първи получават националната си независимост през 1830 г. Руското влияние в новата им държава е огромно, но само за няколко години то е проиграно.

40-те години на XIX век в предишния цитат са посочени не случайно – тогава гърците започват да водят самостоятелна национална политика, включително и да използват православната солидарност за собствени цели. Идеята за възстановяване на Византийската империя върху ръководените от цариградската патриаршия земи влиза в директен сблъсък с руската политика, която реагира на това чрез преработването на религиозната пан-православна агитация в етническа пан-славянска. Последната има това предимство, че позволява да бъдат обхванати практически всички балкански народи без гръцкия. За практическата реализация на тази теория по отношение на българите се използват и българи на руска служба. Един от най-известните е руският чиновник Марин Дринов.[2]

Задачата на Дринов през цялата му руска служба и особено по време на командировката му в България е била съвсем ясна – максимално да я привърже към руската политика. Фундаменталният му ход са твърденията за славянски произход на българите. Като всяка поръчкова теория, тя цели не търсене на научната истина, а налагане на политически избор. Днес, както впрочем и през всички други периоди на отслабено руско влияние у нас, тази теория често се оспорва.[3] Но за времето си поръчката определено е изпълнена прекрасно.


http://librev.com/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2454-history-role-2

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page