Български > Религия и мистика

Забрадката - аксесоар, символ или задължение

(1/99) > >>

muti6:
 
При споменаване на думата"забрадка",веднага се сещаме за мюсюлманските кърпи.Илямското облекло е принцип и задължение в ислямската религия и никак не е само символика.Въпреки,че жените са различни,те трябва да бъдат приемани с разбиране по толернатно, поради простата причина,че живееем в една държава,Европейски съюз и целия свят.Забрадката се носи от векове и ще се носи от всички мюсюлманки.За благочестиви жени в исляма проблем не съществува.Българската държава е светска. Но тя признава религиозната свобода на гражданите си и в позитивен (за вярващи) и в негативен (за атеисти) аспект (чл. 37 К в.в. с чл. 2 ЗВ). Ясно ни е, че управляващите, а и поколението им са закърмени (някои от тях изобщо не са отбити) от марксистката идеология. За дър­жавниците важи в най-голяма степен, че ако респектират религиозните свободи, следва да познават необходи­мостта на вярващи те или невярващите.Така не биха изпадали в неудобни положения.
 
В съвременния български език за аксесоара на мюсюлманките за скриване части от лицето се е наложил общият термин забрадка. Разбирасе, съществуват и много др. означения на покривалото: фередже, тюрбан, джилбаб, хинаб, хиджаб и т.н. Особено важно е да се отбележи, че арабският термин, употре бен в курана в смисъл на забрадка е само един: кхимар.Много са сурите в Курана,които се отнасят до положението на жените. Един единствен е обаче айетът (знамението), касаещ забрад­ката в нейния съвременен смисъл и в терминологично припокриване. Това е сура 24 “Светлината”(ан-нур) [...] 30

Владимир Чуков: Утре, когато е Ден на забрадката, ще има много събития свързани със забрадките в Европа

30 юни 2010 / 09:48 | Мнение | Радио Фокус - София

Арабистът Владимир Чуков в сутрешния блок "Добро утро, България" на радио "Фокус" за искането на имами от Смолян и Мадан мюсюлманките да се снимат със забрадки за новите документи.Владимир Чуков: Да. Утре определено съм убеден, че ще има много събития, които да са свързани със забрадките в Европа.
http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=8891

Забрадката не е демонстрация, а заповед от Бог
©

Гюлгюн Гайгаджова
Източник:   интервю на Весела ТОДОРОВА
Публикувано:   14:12 / 28.06.2009
Гюлгюн Гайгаджова е родена през 1972 г.  в благоевградското село Вълкосел, общ.  Сатовча. Завършва основно образование в родното си село, а гимназия в Сатовча.  През 1992 г.  е приета в Учителския институт в Смолян, след което продължава образованието си в Югозападен университет - Благоевград в специалност история.  Работи три години като преподавател в СОУ "Христо Ботев" във Вълкосел. През 1998 г.  заминава за Йордания, където през 2004 г.  завършва частен университет в Зарка със специалност ислямска теология.  В момента кара магистратура в Софийския университет "Св.  Климент Охридски". Миналата година е работила като преподавател по религия в Палестинското училище "Авицена" в София, а през тази води часове по СИП в СОУ "П.  Хилендарски" - Хасково.  Омъжена, с две деца.  Съпругът й Шабан Емин е служител в Районно мюфтийство.

Какво означава името ти, Гюлгюн? Свързано ли е с цветето роза или бъркам?

-Да, означава розата на деня.  С това име са ме нарекли моите родители, но аз го получих официално едва след завършване на гимназия в началото на демократичните промени.  Родена съм в село Вълкосел, на 30 км от Гоце Делчев през 1972 г.  В акта за раждане съм записана Сълзет.  По-късно като ученичка в дневниците фигурирах като Сълза.  Когато постъпих в гимназията в Сатовча обаче, директорът ме накара да си го сменя.  Вика ми, стига с тези помашки имена, избери си нещо по-хубаво. Нямаше как да не му се подчиня - щях да си имам големи неприятности.  И така станах Инна. Между другото в Учителския институт в Смолян, където учех в началото на 90-те, бях първата студентка с мюсюлманско име - Гюлгюн.

Преходът от тоталитаризъм към демокрация те е сварил в началото на зрелостта.  Какъв бе животът ти на село, сблъсквала ли си се като дете с гонения и репресии?

http://www.snews.bg/65674.html?poll=pollresults

България забранява забрадката в училищата
Понеделник, 30 Март 2009г. 00:00ч.

Предложеният на 26 март нов проектозакон за училищното образование от Министерски съвет на България стана обект на специално внимание в отделни профилирани медии в ислямския свят. Редица кореспонденти побързаха да го нарекат по модела на Франция „закон за забрана на забрадката”.
Прави впечатление, че не са чак толкова много информационните източници, които се занимават с този акт на българското правителство. В същото време е необходимо да се отбележи, че става въпрос за специализирани сайтове, които се ползват с изключително голямо влияние и формират първоначалното мнение у редица регионални и локални информационни центрове в многобройната ислямска общност.
 
На първо място, внимание заслужава материалът „България забранява забрадката в училищата”, качен на сайта „Islam Online”, модериран от авторитетния египетски проповедник Юсеф Кардауи. Последният се поддържа от Доха, столицата на Катар.
http://www.islamonline.net/servlet.
В общи линии, той се отличава с неутрален тон, позовавайки се преди всичко на цитати от световната агенция „Ройтерс”. В същото време се извеждат като акцент изявленията на говорителя на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов, според който законопроектът е „лошо решение”.

Сайтът „Alhiwar” – информационна мрежа, следяща магребинските проблеми и делата на арабската и ислямската общност в Европа, слага същото заглавие на своя материал. Декларацията на Хюсеин Хафъзов отново е изведена на преден план като фокусът пада върху „възможността за конфесионално напрежение в страната”. Цитират се световните агенции, прави се сравнение с френския закон, дават се примери с други западни страни и с Турция. Анонимният автор на материала подчертава, че последните са си навлекли критиките на правозащитни организации, в това число и на „Амнести интернешънъл”. Европейският сайт все пак завършва с позитивни констатации, че мюсюлманите и християните в България живеят в отношения на т.нар. „комшулук”, т.е. на „добросъседство”. Материалът завършва с информация за влиятелната роля на ДПС, което е участник в две последователни правителства.
http://www.genmuftibg.net/bg/news-from-bulgaria/64-2009-04-25-09-41-15.html
С или без забрадки на паспортите?

http://bnt.bg/bg/news/view/32002/s_ili_bez_zabradki_na_pasportite

Снимането на жената със забрадка противоречи ли на законите на светската държава?

tersid:
24.

СУРА СВЕТЛИНАТА

(АН-НУР)
30.  Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.

31.  И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!

(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да  се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели ­ и ходилата.)

Turkoaz:
Аз съм турчин. Също така съм мюсюлманин. Въпреки, че съм мюсюлманин аз например много обичам рок музиката. Аз заедно с турските песни обичам и да слушам Металика например.
Не съм прекалено много религиозен. Но да имам жена която е забрадена - това е чест за мен.
Забрадката не може да бъде задължение. Аз не мога да задължа съпругата си да носи забрадка. Но една жена с забрадка е много по красива за мен от друга която е без.
Рзбира се всеки човек има различен вкус. Някои може да ме приемат за радикален ислямист но не съм.

KaraIbrahim:
  Забрадките по никакъв начин не са свързани с радикалния ислям.Нещо повече-носенето на забрадки не е характерно само за жените,изповядващи ислям.
  При християните при влизане в черква жената също е длъжна да се забради.При евреите е същото.Друг е въпроса доколко това се спазва-просто едни хора поддържат традициите,други-не.
  Нещо повече-някога жените са ходели забрадени не само в храмовете,а и навсякъде.Мъжете от своя страна всички са били с шапки,независимо в каква форма са били и как са им казвали-фес,калпак или нещо друго.И това не е зависело от религията на хората.
 В днешно време да задължаваш някого да носи или да не носи определена дреха си е чиста проба посегателство върху личността.
 Наистина,на  снимката на  документ за самоличност е задължително да се вижда лицето със своите характерни белези.Но това може да се постигне,без да се сваля забрадката.
 Друг е въпросът за излизане на публични места,като училището например.Там носенето на забрадка не пречи на никого,не е нарушение на законите,нито е неспазване на определени етични норми.За носенето на къса пола не бих казал същото.
И въпреки това носенето на забрадка е проблем, а носенето на къса пола не е чак такъв проблем?!Разковничето май се крие някъде дълбоко в подсъзнанието на онези,които не искат да виждат жени,недостатъчно разголени.
  Иначе и аз,като нормален мъж се радвам,като видя някоя жена в по-оскъдно облекло.И слушам рок.Но не мисля,че някой има право да налага своя избор и представи за прилично облечен човек над останалите.Защото тези,останалите,също имат право на избор.Независимо дали са мъже или жени.

tersid:
В случая се нарушава едно право, гарантирано и анулирано от самата Конституция, и то заради някакви си снимки и тем подобни ,заради които  човек ако е вярващ ще се чувства престъпник,заради нещо което не пречи и не вреди никому.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
 
Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page