Български > Религия и мистика
Забрадката - аксесоар, символ или задължение
Шали:
muti6:
Една много интересна история
БИКИНИ ИЛИ БУРКА
Криста Бремер и 10-годишната й дъщеря Алия...
Преди девет години танцувах с новородената си дъщеря из хола на дома ми в Северна Каролина на музиката на "Free to Be...You and Me", детската класика от 70-те години, чийто текст за толерантността и равенството на половете бях запомнила като момиче, израсло в Калифорния.
Моят роден в Либия съпруг Исмаил седеше с нея с часове на нашата покрита веранда, поклащайки се на скърцащ метален люлеещ се стол и пеейки стари арабски народни песни - и я отведе при мюсюлмански шейх, който изпя в тънкото й кадифено ухо молитва за дълъг живот.
Тя имаше очи с цвят на кафе и пищни черни мигли като баща си, а млечнокафявата й кожа бързо потъмняваше под лятното слънце. Нарекохме я Алия, което означава "възвишена" на арабски - и се разбрахме, че ще я отгледаме така, че тя да избере с какво ще се идентифицира най-много - от нашите крайно различни обичаи.
Американски или...
Вътре в себе си се чувствах доволна заради това споразумение - уверена, че тя ще предпочете моя удобен американски начин на живот пред неговото скромно мюсюлманско възпитание. Родителите на Исмаил живеят в държавна каменна къща по извит непавиран път край Триполи.
Стените й са голи, с изключение на пасажи от Корана, гравирани върху дърво, а подовете й са празни, с изключение на тънки възглавници, които служат и като легла нощем.
Родителите ми живеят в просторен дом в Санта Фе с гараж за три коли, стотици канали на телевизора с плосък екран, органична храна в хладилника и цял килер с играчки за внуците им.
Представях си, че Алия ще възприеме шопинг пътуванията до Whole Foods и купчината подаръци под коледното дърво, като същевременно ще се наслаждава на мелодичния звук на арабския език, пропитата с мед баклава, която Исмаил прави - и сложните татуировки с къна, които леля й нарисува на краката й, когато посетихме Либия.
Никога не съм си представяла, че тя ще се запали по покривалото за глава, носено от мюсюлманските момичета като израз на скромност.
Тя се запали по покривалото за глава
Миналото лято празнувахме края на Рамадан с нашата мюсюлманска общност на фестивал на паркинга зад нашата местна джамия. Децата подскачаха в надуваеми къщи, докато родителите им седяха в съседство под пластмасова палатка, гонейки мухите от чиниите с пиле с къри, златист ориз и баклава.
Алия и аз се разхождахме край редовете с продавачи, предлагащи килимчета за молитва, татуировки с къна и мюсюлмански дрехи. Когато стигнахме до маса, на която бяха изложени покривала за глава, Алия се обърна към мен и ме помоли: "Моля те, мамо, може ли да си взема едно?"
Тя се разрови сред елегантно сгънатите купчини от шалове за глава, докато продавачката - афроамериканка, увита в черно було, й се усмихваше. Наскоро бях видяла Алия да хвърля погледи на възхищение към мюсюлманските момичета на нейната възраст.
Аз тихо ги съжалявах, покрити с дълги до пода поли и дълги ръкави и в най-горещите летни дни, тъй като най-добрите ми спомени от детството бяха за кожата ми, изложена без нищо върху нея под слънцето: усещането за тревата между пръстите на краката ми, докато тичах през струите на пръскачката в ливадата пред къщи; газенето в ледената река в Айдахо, с навити шорти до бедрата, за да уловя първата си шарена пъстърва; сърфирането по извитата изумрудена вълна край хавайския бряг.
Но Алия завиждаше на тези момичета - и ме беше молила да й купя дрехи като техните. А сега - и шал за глава.
http://images.webcafe.bg/2010/08/13/%E1%F3%F0%EA%E0%20%E8%20%E1%E8%EA%E8%ED%E8/618x346.jpg
Rasate:
--- Quote from: muti6 on August 15, 2010, 16:53 ---Една много интересна история
БИКИНИ ИЛИ БУРКА
Криста Бремер и 10-годишната й дъщеря Алия...
Преди девет години танцувах с новородената си дъщеря из хола на дома ми в Северна Каролина на музиката на "Free to Be...You and Me", детската класика от 70-те години, чийто текст за толерантността и равенството на половете бях запомнила като момиче, израсло в Калифорния.
Моят роден в Либия съпруг Исмаил седеше с нея с часове на нашата покрита веранда, поклащайки се на скърцащ метален люлеещ се стол и пеейки стари арабски народни песни - и я отведе при мюсюлмански шейх, който изпя в тънкото й кадифено ухо молитва за дълъг живот.
Тя имаше очи с цвят на кафе и пищни черни мигли като баща си, а млечнокафявата й кожа бързо потъмняваше под лятното слънце. Нарекохме я Алия, което означава "възвишена" на арабски - и се разбрахме, че ще я отгледаме така, че тя да избере с какво ще се идентифицира най-много - от нашите крайно различни обичаи.
Американски или...
Вътре в себе си се чувствах доволна заради това споразумение - уверена, че тя ще предпочете моя удобен американски начин на живот пред неговото скромно мюсюлманско възпитание. Родителите на Исмаил живеят в държавна каменна къща по извит непавиран път край Триполи.
Стените й са голи, с изключение на пасажи от Корана, гравирани върху дърво, а подовете й са празни, с изключение на тънки възглавници, които служат и като легла нощем.
Родителите ми живеят в просторен дом в Санта Фе с гараж за три коли, стотици канали на телевизора с плосък екран, органична храна в хладилника и цял килер с играчки за внуците им.
Представях си, че Алия ще възприеме шопинг пътуванията до Whole Foods и купчината подаръци под коледното дърво, като същевременно ще се наслаждава на мелодичния звук на арабския език, пропитата с мед баклава, която Исмаил прави - и сложните татуировки с къна, които леля й нарисува на краката й, когато посетихме Либия.
Никога не съм си представяла, че тя ще се запали по покривалото за глава, носено от мюсюлманските момичета като израз на скромност.
Тя се запали по покривалото за глава
Миналото лято празнувахме края на Рамадан с нашата мюсюлманска общност на фестивал на паркинга зад нашата местна джамия. Децата подскачаха в надуваеми къщи, докато родителите им седяха в съседство под пластмасова палатка, гонейки мухите от чиниите с пиле с къри, златист ориз и баклава.
Алия и аз се разхождахме край редовете с продавачи, предлагащи килимчета за молитва, татуировки с къна и мюсюлмански дрехи. Когато стигнахме до маса, на която бяха изложени покривала за глава, Алия се обърна към мен и ме помоли: "Моля те, мамо, може ли да си взема едно?"
Тя се разрови сред елегантно сгънатите купчини от шалове за глава, докато продавачката - афроамериканка, увита в черно було, й се усмихваше. Наскоро бях видяла Алия да хвърля погледи на възхищение към мюсюлманските момичета на нейната възраст.
Аз тихо ги съжалявах, покрити с дълги до пода поли и дълги ръкави и в най-горещите летни дни, тъй като най-добрите ми спомени от детството бяха за кожата ми, изложена без нищо върху нея под слънцето: усещането за тревата между пръстите на краката ми, докато тичах през струите на пръскачката в ливадата пред къщи; газенето в ледената река в Айдахо, с навити шорти до бедрата, за да уловя първата си шарена пъстърва; сърфирането по извитата изумрудена вълна край хавайския бряг.
Но Алия завиждаше на тези момичета - и ме беше молила да й купя дрехи като техните. А сега - и шал за глава.
http://images.webcafe.bg/2010/08/13/%E1%F3%F0%EA%E0%20%E8%20%E1%E8%EA%E8%ED%E8/618x346.jpg
--- End quote ---
Това трябва да е така-не по задължение,а за свободния избор.
Но като познавам децата това ще е временно явление.
deniz7:
http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/11/12/992348_shivachite_na_allah_procuftiavat_v_turciia/?ref=rss "Шивачите на Аллах" процъфтяват в Турция
Svetla:
Клюка от светските среди ;):
http://www.novinar.net/news/poslanik-varna-zhena-si-krila-brada-pod-nikaba_MzE4Njs0Mg==.html
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version