Български > Религия и мистика
Забрадката - аксесоар, символ или задължение
Силвия:
--- Quote from: muti6 on February 09, 2011, 23:07 ---Тук е разковничето силвия,наистина в Корана не се споменава,като дума въпросната "забрадка",но това е въпрос на тълкование,което не се и надявам да разберете поради ред причини.Това твое тълковане за " спускането на покривалото върху пазвата" ,малко ме разсмива. В арабския език „химар” означава покривало, но не такова, което покрива каквото и да е. Покривката за маса не може да се нарече химар. Химарът е специално покривало за главата на жената. И в айета се споменава именно то. В епохата на невежеството арабските жени си слагали забрадки като слугините. Ушите, част от косите, шията, а може би и раменете им се виждали. Поради тази причина Аллах повелява покривалото на жената да бъде спуснато над пазвата.
„И кажи на вярващите жени да не показват украшенията, освен видното от тях.”
(ен-Нур, 24: 31)
„Тесеттур” е арабска дума и означава „покриване”. Например думата „сетр-и аврет” (покриване на забранените части) е позната на всеки. Когато изброяваме фарзовете на намаза, казваме „сетр-и аврет”. „Сетр” е покриване, а „аврет” – забранена част, а също уважение, почит, онова, което трябва да се опази в целомъдрие.
Въпрос:Ти с йога ли се занимаваш?Светла,света е общ дом и никой не трябва да казва на дргия кой,къде и как да ходи и да се облича.И аз се извинявам ,но мисленето ти е доста назадничаво, меко казано.
Илямското облекло е принцип и задължение в ислямската религия и никак не е само символика.Въпреки,че жените са различни,те трябва да бъдат приемани с разбиране по толернатно, поради простата причина,че живееем в една държава,Европейски съюз и където и да било по земята.На някой това може да му хареса, а на друг – не, но не това е важно. Важно е одобрението и задоволството на Аллах (дж.дж.).
--- End quote ---
Ако въпросът за йогизма е бил насочен към мен -
не, не се занимавам с йога.
Колкото до кхимара, и през ум не ми е минавало да си го представя като покривка за маса. (Покривка и покривало поне в моето съзнание, ако това има някакво значение, въобще не са една и съща дума или понятие.)
Колкото до забравените части или т.нар. аврет, кои точно са те и къде са описани. В самия Коран или в по-късни хадиси, тълкувания и пр.? (И ако не са били описани в Корана, а в по-късни тълкувания, защо по-късните тълкувания са меродавни?)
И още нещо, свързано със следния абзац от последния ти постинг.
„В епохата на невежеството арабските жени си слагали забрадки като слугините. Ушите, част от косите, шията, а може би и раменете им се виждали. Поради тази причина Аллах повелява покривалото на жената да бъде спуснато над пазвата”.
Така, както си го написал и извел, в този абзац не се прави никаква разлика между коси, шия, а може и част от рамене; и пазва. Понеже в първото изречение се казва, че част от косите, шията и пр. са се виждали преди низпославането на Корана, доколкото разбирам, в т.нар. епоха на невежество, а след това идва повелението покривалото да бъде спускано върху пазвата - не върху последния косъм от косите, ушите, шията и пр.
Казва ли някъде, където и да било, пророкът Мохамед нещо за косите, челото, ушите, шията на жените, че никаква част от тях не трябва да се вижда? Споменават ли се думите коси, шия, уши в Корана? Споменава ли се и думата „забрадка” в Корана?
Впрочем, въобще нямаше да се ровя толкова в тези неща, ако въпросът за това, че религиозният канон за начина на връзване на забрадките, пък и самите те като форма и като наименование, остава в полето на това, че този канон не идва точно от текстовете на Корана. Както добре знаете, пророкът Мохамед и за накити споменава даже, за това жените да не тропат много с крака, да не си показват всички накити и украшения и по краката. Т.е. и накитите са споменати и какво да се прави или да не прави с тях, а за ушите, челото, шията и пр. не се споменава. А ако пък пророкът Мохамед е споменал някъде тези части от тялото, ако е казал, че нито косъм не трябва да се вижда, нито част от ухо, нито част от чело, нищо подобно, просто ми цитирай съответен пасаж от Корана, където се споменават подобни напътствия.
Що се отнася до това, как е повелил Всевишният, как точно да бъде и как не, аз не знам как е повелил Аллах и Бог по въпроса с челото, шията и пр., пък и далеч не само за това. Но не била да се забравя все пак, че много малко са хората, живели на земята, на които Той е говорил пряко. Тези най-важни пророци или достатъчно свети, избрани хора, са единици. При това са живели, така или иначе, в едни доста отдалечени от днешните времена. А имало след тях толкова много духовници, теолози, тълкуватели, от разни поколения, в различни вери, страни и времена, които са казвали или писали, че Господ е повелил еди какво си. Дали обаче Всевишният е говорил пряко и на тях, как мислите? Дали са били те достатъчно важни, както примерно Мохамед или Мойсей или Христос? Без въобще да съм онези, които си мислят, че знаят отговорите, всички отговори (не, разбира се); и давайки си сметка, колко сложи и деликатни са нещата в тази област (сложни именно, не прости) - всичко онова, което си позволявам да мисля и да кажа е, че вярващите хора трябва да могат да си задават и подобни въпроси.
muti6:
Силвия,видимо е че не четеш всичко ,което пиша,а явно по диагонал .Не харесвам преднамереното ти четене и тълкуване на Корана,ако обичаш не създавай зорлем дебат.Просто хората тук не са ахмаци и нема са получи.Не може да се говори за диалог,когато няма разбиране.
Всичко в исляма се базира на две неща:
1.Искереност към твореца
2.Милост към неговото творчество
Няма грях за жените ( да се показват без покривало) пред бащите им, синовете им, братята им, синовете на братята им, синовете на сестрите им, пред жените (вярващи) и пред владените от техните десници. О, жени бойте се от Аллах! Аллах на всяко нещо е свидетел.” 33:55
„А престарелите жени, които вече не се надяват на брак, не е грях да свалят връхното си наметало, без да показват украшения. Но да се въздържат е по-доброто за тях. Аллах е всечуващ и всезнаещ.” 24:60
Коранът съобщава, че хиджаба е предписан за жените за да бъдат разпознати като сдържани жени, а това би предотвратило опити за блудство с тях.Арбаската дума табаррудж („украшения“) се използва тогава, когато жената излага своята красота и украшения с цел да съблазни чуждите мъже. Да изложиш себе си на показ се счита за един от тежките грехове и т.н.Има още много примери с аяти и хадиси.
Силвия:
--- Quote from: muti6 on February 16, 2011, 15:13 ---Силвия,видимо е че не четеш всичко ,което пиша,а явно по диагонал .Не харесвам преднамереното ти четене и тълкуване на Корана,ако обичаш не създавай зорлем дебат.Просто хората тук не са ахмаци и нема са получи.Не може да се говори за диалог,когато няма разбиране.
Всичко в исляма се базира на две неща:
1.Искереност към твореца
2.Милост към неговото творчество
Няма грях за жените ( да се показват без покривало) пред бащите им, синовете им, братята им, синовете на братята им, синовете на сестрите им, пред жените (вярващи) и пред владените от техните десници. О, жени бойте се от Аллах! Аллах на всяко нещо е свидетел.” 33:55
„А престарелите жени, които вече не се надяват на брак, не е грях да свалят връхното си наметало, без да показват украшения. Но да се въздържат е по-доброто за тях. Аллах е всечуващ и всезнаещ.” 24:60
Коранът съобщава, че хиджаба е предписан за жените за да бъдат разпознати като сдържани жени, а това би предотвратило опити за блудство с тях.Арбаската дума табаррудж („украшения“) се използва тогава, когато жената излага своята красота и украшения с цел да съблазни чуждите мъже. Да изложиш себе си на показ се счита за един от тежките грехове и т.н.Има още много примери с аяти и хадиси.
--- End quote ---
Не знам защо споменаваш в случая за искреността към Твореца и милостта към неговото творение (не творчество, творение, но както и да е). Дали пък не смяташ, че не споделям тези сами по себе си много верни и красиви определения? В каква връзка го правиш това споменаване, след като не за тези неща е ставало дума досега, от една страна? А от друга, не отговаряш на въпросите, които ти зададох.
Като например тези:
--- Quote from: Cилвия on February 15, 2011, 19:30 ---
Колкото до забравените части или т.нар. аврет, кои точно са те и къде са описани. В самия Коран или в по-късни хадиси, тълкувания и пр.? (И ако не са били описани в Корана, а в по-късни тълкувания, защо по-късните тълкувания са меродавни?)
[…]
Казва ли някъде, където и да било, пророкът Мохамед нещо за косите, челото, ушите, шията на жените, че никаква част от тях не трябва да се вижда? Споменават ли се думите коси, шия, уши в Корана? Споменава ли се и думата „забрадка” в Корана?
[…]
…много малко са хората, живели на земята, на които Той е говорил пряко. Тези най-важни пророци или достатъчно свети, избрани хора, са единици. При това са живели, така или иначе, в едни доста отдалечени от днешните времена. А имало след тях толкова много духовници, теолози, тълкуватели, от разни поколения, в различни вери, страни и времена, които са казвали или писали, че Господ е повелил еди какво си. Дали обаче Всевишният е говорил пряко и на тях, как мислите? Дали са били те достатъчно важни, както примерно Мохамед или Мойсей или Христос?
--- End quote ---
Написал си, че не може да има диалог, когато няма разбиране. Да, така е по принцип. Но и това, което си написал допълнително, а именно, че според Корана жените могат да показват без покривало пред своите близки – съпрузи, братя, бащи и пр., също е добре известно. То не е било предмет на спор. За него не съм питала, нито има защо да питам. (Колкото до това, което си добавил, че: „Арбаската дума табаррудж („украшения“) се използва тогава, когато жената излага своята красота и украшения с цел да съблазни чуждите мъже”, как то може да се съотнесе към написаното в Корана: „И кажи на вярващите жени да не показват украшенията, освен видното от тях.” (ен-Нур, 24: 31)? Ако думата „украшения” се разбира винаги в този по-широк контекст, как може да се разбира израза „освен видното от тях”? Този израз не може да се разбира във всеки случай в контекста на споменатия цитат от Корана като част от човешкото тяло, която и да било част.)
Написал си, впрочем, нищо не ти е попречило да напишеш и, че аз съм тази, която четяла по диагонал.
Не, не съм те прочела по диагонал. Но ако искаш да разбера нещо ново от теб; или ако искаш да разбереш какво точно съм се питала аз самата и какви са нещата, които съм се опитала да кажа; не бързай толкова да прибавяш нови неща, които не са отговори на преди това зададени въпроси. И себе си питай повече, ако би искал. Може би ако го направиш, това, което отговориш, би било ценно и за мен.
Това, което мога да ти кажа последно засега е, че има според мен едно достатъчно важно нещо, което вярващите хора от много поколения и от не едно вероизповедание са забравяли или забравят. И то е, когато някой им каже или някъде прочетат, че Аллах или Господ е повелил еди какво си, да питат или да се питат кой къде е казал, че Всевишният еди какво си е казал. Защото много говорители Божии, така да се каже, е имало и има, и немалко от тях са „изземвали” ролята на Твореца, бидейки само негови копия. Не автори на началото и края на вселената, не създатели и най-добри познавали на законите, по които са били сътворени видимия и невидимите светове, не създатели на чийто и да било живот, и не точно Божии пророци (дори някои от сами себе да са смятали или да смятат за такива; това, че са се смятали, не значи, че са). Защото човешката природа не подминава и духовниците, тълкувателите и пр. И не винаги всички тези духовници и тълкуватели от различни поколения, времена, култури, вери и пр. са съзнавали, че това, което тълкуват, може да е малко или повече ограничено и ограничаващо, поради собствената им човешка слабост и ограниченост.
muti6:
Мой цитат в предишен постинг:"Тук е разковничето силвия,наистина в Корана не се споменава,като дума въпросната "забрадка",но това е въпрос на тълкование,което не се и надявам да разберете поради ред причини".
Задаваш въпрос на който съм отговорил и т.н, за това ти казах ,че не ме четеш.
Покривалото е поведение, начин на мислене и начин да се приемеш такъв какъвто си, то повелява ислямски начин на живот, то е виждане, което изисква определено поведение , също е и голяма отговорност в едно немюсюлманско общество като нашето.
„О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото.”
Силвия, ако искаш така го приеми носенето на покривало не е задължение, произтичащо от заповед, а е израз на искрена вяра.
Ислямът Силвия, е море(необхватно пространство)от знания,което не е от възможностите на хората.Умишлено не отговарям на зададените ти въпроси,защото се страхувам от неточни отговори и не искам да се ангажирам с празнословия. За да ти бъде отговорено се изисква време,с което не разполагам в момента.А и се чудя какъв е интереса ти,от любознателност към познанието или от инат.
Ислямът не е определил начин на обличане, но за сметка на това е установил принципи, норми и правила на обличане. При тяхното съблюдаване могат да се използват всякакъв вид облекла.
1. Облеклото трябва да покрива забранените части.
2. То не трябва да бъде тясно, т.е. не трябва да очертава линиите на тялото.
3. Дрехата не бива да е прозрачна.
4. Не трябва да символизира друга религия.
В един от хадисите си Пейгамберът (с.а.с.) казва: „Ще дойдат такива времена, че жените ще са облечени, но в същото време ще са голи”. В момента се случва точно това и този начин на обличане се възприема трудно.
В крайна сметка „мюслюманин” значи „покорен и предан човек”,вършещ всичко( заради и единствено) за спечелване задоволството на Аллах.
Azim:
HIDZAB-SAMIJA
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version