Български > Религия и мистика

Забрадката - аксесоар, символ или задължение

<< < (66/99) > >>

Svetlina:

--- Quote from: muti6 on January 21, 2012, 15:28 ---Както и да въртим нещата,всички говорим и разбираме много от демокрация(която включва свобода на слово,вероизповедание,права и задължения,обличане, разбирателство  и толерантност към различните от нас и т.н.)Не виждам никаква драма,проблемът  е  в главите на хората,разбирането,смирението,вазимоуважението,познанието ,ако щете и възпитанието ,и най-вече ъгълът на виждане на  заобикалящата ни среда.Мисленето,че някой ви натрапва вярата си е абслютно погрешно.Нормално е да се говори в сайта за Ислям,поради едничката причина,че болшенството от хората тук са мюсюлмани.Това,че малцина негодувате си е ваш проблем,никой,никой не задържа Тук и не го кара да дискутира теми които са далеч от неговите разбирания, интереси и потребности.Опитах се да обясня,че покривалото за жените не е само прищявка ,а задължение,което е повелил Аллах  и няма никакво  значение кой и къде живее.Ако една жена се чувства Мюсюлманка,то тя трябва да бъде покрита,това е.Колкото и да не искате ,трябва да го проумеете.Начина на обличане(покриване) е друга тема.А това,че монахините са професионалистки ме разсмя,интересно каква е тяхната професия? ;D.
Видимо е,че не сме  дорасли за тези неща,а и отношенията между хората не се регулират само от религията,нали.Трябва да е ясно едно, че живота не е арена за борба, а е място за възвишаване на ценностите. Въпреки,че жените са различни,те трябва да бъдат приемани с разбиране по толеранатно, поради простата причина,че живеем в една държава,Европейски съюз и където и да било по земята.

--- End quote ---

От целия ти отговор излиза, че повелите на ИСЛЯМА са най-съществените за мюсюлманите и затова ТРЯБВА да Е ТАКА.

А какво е отношението на мюсюлманите към обществото, какви са гражданските им задължения, как те се съобразяват с  ОСТАНАЛИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ след като "чувствайки се мюсюлмани" могат и ДА НЕ СПАЗВАТ ЗАКОНИТЕ?

И защо не ми отговаряш за "френския бизнесмен"? Той не трябва ли да спазва законите в страната, където живее?

muti6:
Естествено,като има права има и задължения.Аз смея да твърдя,че мюсюлманите в нашата държава спазват законите и да не забравяме нещо по важно,че законите се създават от хора и те трябва да защитават(обслужват) правата на всички живеещи в една държава и общество.Но в случая май не е така,или бъркам :)

Шали:

--- Quote from: muti6 on January 21, 2012, 15:28 ---...Опитах се да обясня,че покривалото за жените не е само прищявка ,а задължение,което е повелил Аллах  и няма никакво  значение кой и къде живее...Ако една жена се чувства Мюсюлманка,то тя трябва да бъде покрита,това е.

--- End quote ---
Ако не е припознала за себе си такъв израз на любов към Бог, следва ли, че не е мюсюлманка, че не се чувства мюсюлманка и че не може да се самоопределя като такава.
Бихме ли си позволили да коментираме толкова повърхностно нечии чувства?

П.С. Интересно защо "мюсюлманка" изписваш с главна буква?

muti6:

--- Quote from: Mariana on January 20, 2012, 14:28 ---
Цитирайки пратеника на Аллах, който е казал:
"О, хора!
Спазвайте правата на жените.
Страхувайте се от Аллах по този въпрос...”,

ти пишеш, в същото време, че:

„Всички писаници, които се представят в общественото пространство под формата на „правата на жените”, са станали причина те да изпаднат в разврат и в резултат на това да тънат в нищета, а честта им да бъде потъпкана.”


Нерядко всичко е въпрос на тълкуване, Мутиш.
(И за съжаление много пъти в човешката история - на неправилни, ненамерени съвсем вярно, човешки тълкувания.)

Всичко е въпрос на мяра.
И тази мяра, за каквото и да става дума, много пъти е била опорочавана или изкривявана от невежество, заслепеност, недостатъчно разбиране - от много хора, в различни векове, сред различни култури и в различни религии.

Тези изкривявания, не винаги добре намерения мери, могат да се отнасят и се отнасят до най-различни неща.

Едно от тях са например правата на жените. Както е известно, преди време жените не са имали право да гласуват, не са имали право да бъдат избирани за каквито и да било постове и пр. (А в някои страни още нямат право не само тези права, но дори и правото да пътуват сами...) В един момент нещата са назрели и в резултат на различни протести, идеи, борби и пр. лека-полека т.нар. нежен пол е придобил, поне в повечето страни по света, същите граждански и политически права, като т.нар. силен пол. И това е станало в резултат на един не толкова кратък и не толкова лесен процес. Имало е, впрочем, достатъчно смели жени, както и смели мъже, които да се борят за това половината човечество да не е лишено от граждански и политически права.

Но къде е, ако се запитаме, и тук мярата? Дали тя е в това жените, както и има такива жени, да се опитват да се правят на мъже? Да станат прекалено амбициозни, прекалено отдадени на кариера примерно и пр. - да се отдалечат т.е. прекалено от естественото устройство на своя пол, от нежността, деликатността, дипломатичността, които не са слабост, а сила в някакъв смисъл в природата на жената? Дали също така мярата е в това да се демонстрира една крайно освободена сексуалност, която не си дава сметка или пък късно си дава сметка за пораженията, които води след себе си. Не, разбира се.

Но свободата на избор, свободата на човешките същества да избират сами в какво да грешат и в какво не, е и вид отговорност. Не всеки, далеч не всеки е готов за нея. Защото, най-малкото, може да не е бил добре възпитан; защото – както е при нас сега – средата, в която живее, може да го залива отвсякъде с комерсиалност, чалга, порнография и пр. Значи ли това обаче, че би трябвало да предпочетем – ние примерно, които живеем в тази страна – да се върне времето на тоталитарния режим, когато такава доминираща комерсиалност, голота и порнография въобще нямаше, но нямаше реално никакви истински човешки и граждански права? Не, разбира се, също не. Просто свободата на избора, както вече казах, винаги е и отговорност. Отговорност на хората не само към други хора, но най-вече към самите себе си.

Отделен въпрос е, че хора с психика на зависимост от това, което ще им кажат други, никога не могат да направят сами някакъв свободен и достатъчно зрял избор. Те може да имат, впрочем, разни права (извоювани в други страни, от други поколения и далеч преди тях), но и в опита си да се възползват от тези права, ще изберат пак това, което други са им казали, че е най-вярното и правилното. А тези други, от своя страна, може да са мъдри и прави, а може и да не са. Защото от както свят светува е имало, има и сигурно пак ще има много тълкуватели дори на Светите писания например, които се изживяват (без понякога сами да си дават сметка, че е така) като някакви Божии говорители. Или като говорители на пророка Мохамед примерно, да обясняват какво точно е имал предвид той за едно или друго и какво не. (Както и на „говорители” на Христос разбира се, и такива много е имало, въобще този „пророчески” феномен не е само за едни или за други.) Част от грешките на тези тълкуватели или „говорители” са вплетени вероятно по някакъв начин дори в някаква традицонна практика, в някои канони, или в подробностите на някои религиозни канони.

Във всеки случай във всички времена, страни, народи, култури, вери и пр. най-лошите неща, най-жестоките противопоставяния, най-кръвополитните сблъсъци, най-безумните глупости и омрази са били и вероятно ще бъдат, дори и в нашето, уж просветено (или поне пълно с възможности за просвещаване време), плод на елементарно мислене, незапознатост, неразбиране, едностранно или по-често двустранно невежество.

Това, което е важно да се знае в случая с жените е, че те не са неравни по интелект на мъжете. Интелектът въобще е индивидуално, не общо качество. Имало е, в предишни времена, много жени, които не са имали възможност да се учат дори само да се четат и пишат, понеже са се родили момичета. И обратно - техните братя, дори да се са били надарени с особени качества за това, по-лесно са били изпращани да учат. (И това е само едно от нещата, а именно образованиеето, за което жените на практика са имали много по-малко право или възможност. Има и други.)

Във всяко време, впрочем, обстоятелствата и мерите не са толкова еднакви. Затова вярата не бива да бъде сляпа и догматична; защото хората, които допускат сами за себе си подобно нещо, могат само да си мислят, че правят най-богоугодните неща, че най-правилно следват едни или други разпоредби, но не винаги да следват вътре в себе си пътя на Духа Божи, заложен по един или друг начин у всички нас.

 


--- End quote ---
Марияна,много си права тук,че всичко е въпрос на тъкование и ако малко по -добре беше запозната с Исляма щеше да знаеш ,че Той отрича крайностите и мярата е в основата на религията ни.Нека сме наясно,че не винаги нашите интерпретации  са най-правилните.Истината има винаги много лица!
Всеки човек вижда нещата по различен начин и всеки  не може да види онова ,което не иска да вижда!

--- Quote from: Шали on January 21, 2012, 16:01 ---Ако не е припознала за себе си такъв израз на любов към Бог, следва ли, че не е мюсюлманка, че не се чувства мюсюлманка и че не може да се самоопределя като такава.
Бихме ли си позволили да коментираме толкова повърхностно нечии чувства?

П.С. Интересно защо "мюсюлманка" изписваш с главна буква?

--- End quote ---
Здравей,Шали
Радвам се да те видя!Мислех,че си наясно с тези неща! :)

Mariana:


--- Quote from: muti6 on January 21, 2012, 17:22 ---Марияна,много си права тук,че всичко е въпрос на тъкование и ако малко по -добре беше запозната с Исляма щеше да знаеш ,че Той отрича крайностите и мярата е в основата на религията ни.Нека сме наясно,че не винаги нашите интерпретации  са най-правилните.Истината има винаги много лица!
Всеки човек вижда нещата по различен начин и всеки  не може да види онова ,което не иска да вижда!Здравей,Шали
Радвам се да те видя!Мислех,че си наясно с тези неща! :)


--- End quote ---



Смяташ ли, че бурката е крайност, Мутиш?

Отговори ми на този въпрос.

И, ако смяташ, че не е - как да разбирам твоето разбиране за това, че ислямът отрича крайностите.

Ако бурката не е крайност, кое е крайност тогава?


И още нещо: одобряваш ли това в страни като Франция или друга европейска страна жените, дошли от други места по света, да ходят с бурки? Одобряваш ли тази съвсем чужд и наистина отблъскващ за европейците външен вид на жените да им се натрапва?  Радва ли те фактът, че има бизнесмени като този, за който стана дума по-напред в дискусията, които да плащат глоби (парите за които, врочем, нищо чудно да му се предоставят по един или друг начин, може и непряк, от ислямистки фондации).

Смяташ ли, освен това, че начинът на живот в арабската пустиня през VІ-VІІ век, когато се заражда и утвърждава ислямът, е същият като този днес не само в Европа, но и в същата тази арабска пустиня? Смяташ ли и, че начинът на мислене на хората от VІ-VІІ век, или от І век от н.е. (когато се заражда християнството), или от Х век примерно (от времето на първата единобожна вяра) пр. н.е., представите и възможностите им да разбират едно или друго, са същите като на хората днес?

През VІ-VІІ век начинът на обличане не само на мюсюлманките, но и на жените от много други народности, е бил доста различен. (Те са носили едни отворени роби, върху които след идването на пророка Мохамед и зараждането на исляма са започнали да намятат т.нар. кхимар, т.е. едно парче плат върху пазвата, т.е. бюста си. И минават, впрочем, доста векове, преди изобщо да бъде измислен примерно сутиенът.)

Битът също така е бил доста различен. (Когато са ходили по естествените си нужди, доста често и жените, и мъжете, е трябвало да го правят на открито, някъде сред пясъците. И ако не са били добре наметнати, така че да се скрият в подобни случаи, са могли да се видят отрито, простете, че го казвам, и дупетата им.)

Опасностите са били различни. Пътищата са били различни. Нивото на познание за света е било съвсем различно.

Не може тези неща да нямат никакво значение.


----------------------------------------

Впрочем, ако някой мюсюлмански богослов примерно напише текст, в който да се казва, че пророкът Мохамед е осъдил ходетено на жените с обувки, които да имат токчета, и този богослов тръгне да доказва това с цитат от известната сура, в която се казва, че жените не бива да потробват с крак, за да не им се вижда украшенията (от което се разбира, мижду другото, че по времето на Мохамед жените са имали украшения и по краката си), дали този богослов ще бъде прав, ако каже, че е по-добре да не ходят с високи токчета, понеже така е по-скромно, или ще бъде прав, ако тръгне да обяснява, че това задължително трябва да е така, понеже пророкът Мохамед бил казал нещо от рода на това жените да не потропват с токовете на обувките си? (Само си представете как въобще по онова време на който и да било, живеещ при подобен климат и ландшафт, че му хрумне да измисли въобще тънки токове за обувки и да тръгне с такива обувки срез пясъците...)

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page