Как мюÑюлманите празнуват Курбан байрамÐай-големиÑÑ‚ мюÑюлманÑки празник, който празнуват турците в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ българите – мохамедани е Курбан байрам, наричан още коч байрам, който Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð½Ð° хриÑтиÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð’ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ´ÐµÐ½ и на еврейÑката ПаÑха. Датата му е подвижна. Курбан байрамът е празник, в който Ñе принаÑÑ Ð¶ÐµÑ€Ñ‚Ð²Ð° в името на Ðллах за изкупване и опрощаване на Ñторените през годината грехове. Ð’Ñрва Ñе, че жертвоприношението е изплащане на данък, а Ñъщо така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.
ДенÑÑ‚ преди Курбан байрамът Ñе нарича Ðрифе или Ðриф и е поÑветен на мъртвите. ПриготвÑÑ‚ Ñе хлÑб, катми, ориз Ñ Ð¼Ð»Ñко или вода и Ñе раздава за душата на мъртвите. Ðко има наÑкоро починал човек, в този ден колÑÑ‚ курбан, защото вÑрват, че той чака. Ðо Ñпоред религиозните правила, на Ðрифе не бива да Ñе прави курбан, защото той изпреварва курбана на ониÑ, които Ñа отишли на поклонение в Мека и там в ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на байрам курбана принаÑÑÑ‚ жертва.
Курбан байрама започва Ñутрин в джамиÑта Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма молитва, коÑто Ñе ÑÑŠÑтои от две чаÑти: обикновен намаз – Ñабах и тържеÑтвен намаз – байрам. Между тези две чаÑти ходжата чете Сури от Корана и извършва хутба (проповед), в коÑто Ñе изтъква, че вÑÑка молитва и поклонение Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе извършва Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð±Ð¾ÐºÐ° вÑра в името на Ðллах, а не лицемерно, Ñамо за показноÑÑ‚, коÑто могат да Ñи позволÑÑ‚ много заможни и богати люде, които имат възможноÑÑ‚ да отидат на поклонение в Мека, да принеÑат жертва не едно, а нÑколко животни, за да покажат не вÑрата Ñи, а Ñвоето богато ÑъщеÑтвувание.
При проповедта в джамиÑта ходжата препоръчва на ониÑ, които Ñа купили животно за курбан, но не уÑпÑват да го заколÑÑ‚ до акшам (вечерната молитва на Ñ‚Ñ€ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½), да дадат този курбан жив или да го заколÑÑ‚ Ñлед това – да не Ñдат от него. След байрам намаз мъжете Ñе прибират от джамиÑта вкъщи, където най-Ñтарата жена вече е „къноÑала†жертвеното животно още преди изгрев Ñлънце. БоÑдиÑаните меÑта Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñа тек – три, пет, Ñедем или девет. КъноÑването е задължително, за да може животното да познае Ñтопанина Ñи на Ð¾Ð½Ñ ÑвÑÑ‚. Ð’ нÑкои ÑемейÑтва позволÑват на децата и юношите в къщата да окичат къноÑаната жертва Ñ Ñ†Ð²ÐµÑ‚Ñ Ð¸ червени конци.
Заколването на курбана Ñтава на определено мÑÑто, където кръвта не Ñе гази, а Ñе Ð·Ð°Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð±Ð¾ÐºÐ¾ в земÑта, като преди това най-Ñтарата жена Ñ ÐºÑ€ÑŠÑÑ‚ прави точка на детÑките чела и замазва прага на къщата и обора.
Ð’ КърджалийÑко, където е най-компактно и многобройно мюÑюлманÑкото наÑеление, празникът Ñе нарича ГолемиÑÑ‚ коч. Жертвените животни Ñе купуват един меÑец по-рано, ако Ñтопаните нÑмат Ñвои Ñтада. Обикновено Ñе избира бÑл, виторог и вакъл, добре охранен овен, понÑкога и Ñлова овца. ТиÑ, които купуват животното за курбана, никога не Ñе пазарÑÑ‚ за цената му – колкото поиÑка продавачът, толкова получава. Ðко Ñе пазарÑÑ‚, Ðлллах нÑма да признае пренеÑената в негово име жертва.
Курбан байрамът Ñе предхожда от два подготвителни дни: акътма гюн и чуруек гюн, наречен още ариф гюн, когато Ñе раздават мекици и катми. Ðачалото на ритуалното време на празника започва в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° акътма гюн – първиÑÑ‚ от двата предходни дни и Ñвършва на ÑÐµÐ´Ð¼Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ по Ñъщото време.
Ðа Ðрифе гюн Ñе извършва къноÑването на овена. Ð’ нÑкои Ñелища правÑÑ‚ това чаÑове преди Ñамото жертвоприношение. СъщиÑÑ‚ празник Байрам курбан започва веднага Ñлед като приключи празничната молитва в джамиÑта. Строго е забранено нÑкой да поздрави Ñ Ð¿Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸ÐºÐ° преди да е Ñвършила молитвата. Мъжете, които Ñа приÑÑŠÑтвали на байрам намаз, а той е задължителен за вÑички турци, отиват вкъщи и заколват приготвеното животно. Курбанът винаги Ñе нарича Ñ‚.е. поÑвещава Ñе на главата на ÑемейÑтвото. Ðко има оброк за нÑкой от Ñиновете, тогава Ñе коли второ животно, но Ñлед поÑветеното на бащата. Има Ñлучаи, когато курбанът е поÑветен на момче и Ñе казва бекÑÑ€ курбан.
КоÑтите и вътрешноÑтите на жертвеното животно Ñе заравÑÑ‚ в Ñпециално приготвена Ñма. Клането извършва човек, който знае Ñпециална молитва (текбил) и Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð½Ð°ÑÑ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¸ приношението. Ðожът, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ ще Ñе заколи курбана, Ñе оÑвещава предната вечер в джамиÑта и Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ могат да Ñе заколÑÑ‚ до двадеÑет животни на празника.
ÐœÑÑтото, където Ñе извършва клането е недоÑтъпно. Ð’ изкопаната Ñма (кою) Ñе Ñъбира кръвта. С Ð½ÐµÑ Ñе лекуват циреи, от Ð½ÐµÑ Ñипват в кюшетата на новопоÑтроено, но още неоÑветено жилище. Ð’ малките Ñелища приношението Ñе извършва в двора на джамиÑта и над една Ñма. Преди да заведат коча на определеното мÑÑто, му дават да Ñе напие Ñ Ð²Ð¾Ð´Ð° и му завързват очите Ñ Ð±Ñла кърпа. Той е къноÑан по главата, гърба и корема Ñ ÑˆÐ¸Ñ€Ð¾ÐºÐ¸ ивици. ПовалÑÑ‚ го Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°, обърната към Къбле – Мека – Медина. Мъжете държат коча за да не трепери, защото ако трепери, човекът, на когото е обречен курбанът , е грешен и затова животното Ñе измъчва. При разпределÑнето на меÑото, деÑниÑÑ‚ бъбрек Ñе ÑварÑва или изпича и Ñе дава на този, на когото е поÑветен курбанът. ПоÑле Ñе отрÑзват Ñедем ребра от дÑÑната предница и Ñе изпращат в джамиÑта за общ курбан. ОÑтаналата Ñ‡Ð°Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»ÑÑ‚ на Ñедем чаÑти за раздаване. Курбанът Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе раздаде през първите четири празнични дни, обикновено на бедни ÑемейÑтва, незавиÑимо дали Ñа мюÑюлмани или хриÑтиÑни, цигани или други етничеÑки предÑтавители. Ð’ днешно време вече преÑтанаха да раздават курбана, а го конÑервират за използване при друг Ñлучай, когато Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе прави курбан.
От главата и шкембето приготвÑÑ‚ пача, а от меÑото заедно ÑÑŠÑ Ð·ÐµÐ»ÐµÐ½Ñ‡ÑƒÑ†Ð¸ правÑÑ‚ капама. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñлагат най-вече лук, моркови, Ñкилидки чеÑън, ориз или картофи. ÐÑкъде готвÑÑ‚ меÑото Ñ Ð±ÑƒÐ»Ð³ÑƒÑ€ или Ñчукани царевични зърна. ПравÑÑ‚ баница Ñ Ð´Ñ€Ð¾Ð± – джигер бидеÑи или долма бидеÑи. Ðлкохолът е Ñтрого забранен по каноните на Корана, обаче в днешно време българÑките турци почти не Ñпазват забраната. Ðо ако на Курбан байрама нÑкой рече да пие алкохол, той нÑма да Ñде от курбан-меÑото, а купуват друго меÑо, над което не е четена Ñпециална молитва и не е поÑветено на бащата или нÑкой друг мъж от ÑемейÑтвото.
Момичетата Ñе Ñъбират и играÑÑ‚ различни игри на пеÑни и в Ñъпровод на дайре. Младите мъже Ñе ÑÑŠÑтезават на един крак, играÑÑ‚ Ñ Ñ‚Ð¾Ð¿ÐºÐ°, нÑкога правена от волÑки влакна, а Ð´Ð½ÐµÑ Ð½Ð°Ð¹-чеÑто ритат футбол. ЛюлеÑÑ‚ Ñе на люлки, играÑÑ‚ хора и Ñе веÑелÑÑ‚.
Ð’ дните на Курбан байрама жените ходÑÑ‚ на гробища и поÑтавÑÑ‚ паметни плочи на Ñемейните гробове.
Курбан байрам алианите правÑÑ‚ 70 дни Ñлед Рамазан байрам.
Седем дни по-къÑно къноÑват определените за жертвоприношение животни на челото и на гърба. Ðа ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ на Байрама мъжете Ñтават рано и отиват в Ð¼Ð¾Ð»Ð¸Ñ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼ за празнична молитва. След като Ñ‚Ñ Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ¸, взимат решение – риза на бабата за курбана и тогава Ñи отиват у дома и заколват животното. ДоÑта чеÑто Ñе Ñлучва да колÑÑ‚ петел. Кожата на жертвеното отнаÑÑÑ‚ в джема, а Ñ Ð¼ÐµÑото му готвÑÑ‚ ÑхниÑ. Децата, момите и ергените обхождат къщите, където им поднаÑÑÑ‚ от ÑÑтиÑта. След обÑд на ÑелÑÐºÐ¸Ñ Ð¼ÐµÐ³Ð´Ð°Ð½ правÑÑ‚ алай (кръг, игра в кръг) – играÑÑ‚ и пеÑÑ‚... Първата вечер на Курбан байрама вÑички членове на джема взимат ÑхниÑ, хлÑб и Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ñе Ñъбират да празнуват заедно. Следващите три дни празнуват у дома ÑÑŠÑ ÑемейÑтвото Ñи. Ðе ходÑÑ‚ на работа, оÑобено Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð¸ Ñ‡ÐµÑ‚Ð²ÑŠÑ€Ñ‚Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ да не ги Ñполети нещаÑтие.
С Курбан байрам Ñа Ñвързани Ñледните вÑÑ€Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ легенди:
• За курбан винаги Ñе избира най-добре охраненото животно, овен или агне, понÑкога теле, защото Мохамед забранил за този Ñлучай да Ñе взима животно, което има телеÑни дефекти – „нишанâ€. Ð’Ñрват, че именно курбанът ще поÑлужи да „ намерÑÑ‚ на Ð¾Ð½Ñ ÑвÑÑ‚â€, че животното ще Ñе превърне в кон и ще ги пренаÑÑ Ð¿Ð¾ моÑта Сърат, който е връзката между Ñ€Ð°Ñ Ð¸ ада, когато мъртвите Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе ÑвÑÑ‚ пред Ð¡Ñ‚Ñ€Ð°ÑˆÐ½Ð¸Ñ Ñъд.
Легендата разказва, че моÑÑ‚ÑŠÑ‚ бил тънък като коÑъм от женÑка коÑа и по-оÑÑ‚ÑŠÑ€ от най-оÑтрата ÑабÑ. Затова за курбана не Ñ‚Ñ€Ñбва да Ñе коли ÑлÑпо, куцо, без уши, без опашка и наÑкоро Ñтригано животно. То Ñ‚Ñ€Ñбва да има рога, за които мъртвиÑÑ‚ човек да Ñе хване, когато го понаÑÑ. Който не прави курбан или го прави ÑÑŠÑ Ñлабо животно, не може да мине по моÑта, за които мъртвиÑÑ‚ човек да Ñе хване, когато го пренаÑÑ. Който не прави курбан или го прави ÑÑŠÑ Ñлабо животно, не може да мине по моÑта и пада в ада.
• Според Корана и мюÑюлманÑкото Ñуеверие, закланото животно умира Ñамо временно и Ñе възнаÑÑ Ð½Ð° небето. От вÑÑка капка кръв на курбана Ðллах Ñъздавал по една неземна хубавица (хури къзъ). Ð¡ÑŠÑ ÑедемдеÑет краÑавици Ðллах дарÑвал вÑеки мъж, доÑтоен да влезе в раÑ.
• Жертвоприношението е указано в Корана, Сура 37:102-107, където вÑъщноÑÑ‚ е преразказана легендата за Ðвраам, който нÑмал кого да принеÑе в жертва и в Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ завел Ñина Ñи ИÑак. Ðо тъкмо го положил на земÑта за да го заколи, пред него заÑтанал ангел Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ овен. Ð’ корана доÑловно Ñе казва: „Бог ти повелÑва да пожертваш ÑÐ²Ð¾Ñ Ñин!†Когато наÑтъпило утрото, бащата Ñе поколебал дали не го подвежда Ñатаната, но Ñлед като три нощи му Ñе ÑвÑвал ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñън, разбрал, че това е Божа повелÑ. Ðллах Ñамо иÑкал да изпита вÑрата на ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð± и в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ð³ отменил повелÑта.
ИÑлÑмът забранÑва за жертва – курбан да Ñе принаÑÑ ÑвинÑ, магаре, кон. Курбанът може да Ñе Ñде Ñамо от вÑрващи.