Български > Дискусии

Помаците - какви са били ?

<< < (220/325) > >>

Rasate:

--- Quote from: KaraIbrahim on October 28, 2011, 22:28 ---  Това е несериозно.Ние търсим исторически извори,Петър Дънов с всичкото ми уважение към делата му не е такъв.Това,което е писал си е негово виждане по въпроса,но не е писано на базата на доказан исторически материал.
 А в Неврокопско дори и да е кръщавал апостол Павел,дали е успял да покръсти всички?И покръстените "хора на словото"май отначало са ползвали ромейски език в черквите си.Слово дали е ромейска дума?А ако не е,как ще звучи "славянин"  на ромейски?   

--- End quote ---
Karaibrahim,
Преди латините да "приватизират" християнството то се е проповядвало на различни езици-т.е. стигало е до хората на езикът,на който са говорили-това е и причината за бързото му разпространение.
Именно Константин вижда потенциала на това ново учение и го прави официална държавна политика на империята-оттук вече религията се смесва с политиката.
От друга страна мога да ти кажа ,че малко от последните императори са владеели добре латински език,но това не име пречило да бъдат императори. ;)

Ако под термина ромейски разбираш латински-до някъде съм съгласен,но след един определен период гръцкият език измества латинският в ИРИ,и пак е бил ромейски-т.е. кой от двата ромейски езика имаш предвид. ;) ;D

Славянин е нова дума-от "славянските" хроники до 16 век дума определяща изцяло българите.Поне аз не съм намерил хроника използваща термина "славяни",която да визира различен от българите народ.

Историците визират под латинските дума "sclavus",арабската сакалиби- съвременните славяни,но аз не смятам така-това може и да е алтернативно наименование.

Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.

 

Славянски- Руски

азъ - я.

бисе(р) -перла.

бубреги-почки, нырки.

врагъ – ворогъ

врата- ворота.

власть - влада

жилище-мешканье, дом

заключеніе – zамкненье

количество-колкость

лице – особа

лоза- виноградный прутъ.

мракъ - морокъ

оружіе - бронь, zброя

пакост- перешкода

раб - неволникъ

сладость - солодкость

смиренiе - покора

трапеза- столъ.

требованїе - потреба

трудъ – праця

трудолюбiе – коханьеся в праци

хрaбрость - можность, дужость

шествiе – хожене

Поздрави

KaraIbrahim:

--- Quote from: Rasate on October 29, 2011, 15:27 ---Karaibrahim,
Преди латините да "приватизират" християнството то се е проповядвало на различни езици-т.е. стигало е до хората на езикът,на който са говорили-това е и причината за бързото му разпространение.
Именно Константин вижда потенциала на това ново учение и го прави официална държавна политика на империята-оттук вече религията се смесва с политиката.
От друга страна мога да ти кажа ,че малко от последните императори са владеели добре латински език,но това не име пречило да бъдат императори. ;)

Ако под термина ромейски разбираш латински-до някъде съм съгласен,но след един определен период гръцкият език измества латинският в ИРИ,и пак е бил ромейски-т.е. кой от двата ромейски езика имаш предвид. ;) ;D

Славянин е нова дума-от "славянските" хроники до 16 век дума определяща изцяло българите.Поне аз не съм намерил хроника използваща термина "славяни",която да визира различен от българите народ.

Историците визират под латинските дума "sclavus",арабската сакалиби- съвременните славяни,но аз не смятам така-това може и да е алтернативно наименование.

Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.

 

Славянски- Руски

азъ - я.

бисе(р) -перла.

бубреги-почки, нырки.

врагъ – ворогъ

врата- ворота.

власть - влада

жилище-мешканье, дом

заключеніе – zамкненье

количество-колкость

лице – особа

лоза- виноградный прутъ.

мракъ - морокъ

оружіе - бронь, zброя

пакост- перешкода

раб - неволникъ

сладость - солодкость

смиренiе - покора

трапеза- столъ.

требованїе - потреба

трудъ – праця

трудолюбiе – коханьеся в праци

хрaбрость - можность, дужость

шествiе – хожене

Поздрави

--- End quote ---

  Имам предвид и двата езика-и латинския,и гръцкия :)И на двата езика християнин и славянин звучат съвсем различно.А колкото до това дали ти си съгласен или не с историците,визиращи с думата  "sclavus" съвременните славяни-това си е твое право.Факт е,че това е официалната версия  ;D
 И още нещо-ако едновремешните българи са били едновременно и "словени",а това означава "хора на словото",демек християни-то кога в такъв случай е извършено покръстването в България?През 5-6 век или в 9-ти?И ако основната маса местно население вече е било християнизирано,защо тогава узаконяването на християнството като държавна религия е трябвало да се извърши дефакто в окупационна обстановка?Нещо не се връзва...

Rasate:

--- Quote from: KaraIbrahim on October 29, 2011, 16:10 ---  Имам предвид и двата езика-и латинския,и гръцкия :)И на двата езика християнин и славянин звучат съвсем различно.А колкото до това дали ти си съгласен или не с историците,визиращи с думата  "sclavus" съвременните славяни-това си е твое право.Факт е,че това е официалната версия  ;D
 И още нещо-ако едновремешните българи са били едновременно и "словени",а това означава "хора на словото",демек християни-то кога в такъв случай е извършено покръстването в България?През 5-6 век или в 9-ти?И ако основната маса местно население вече е било християнизирано,защо тогава узаконяването на християнството като държавна религия е трябвало да се извърши дефакто в окупационна обстановка?Нещо не се връзва...

--- End quote ---

Първо трябва да си отговорим на няколко въпроса ,а именно какви са обичайте на българите.Тук като паралел трябва да приемем приемането на исляма във Волжка България.

Според оскъдният изворен материал с който разполагаме стигам до изводът,че българската държава е била един вид военна демокрация-т.е. всички важни събития се приемат след общонароден събор и като цяло не са били със задължителен,а с препоръчителен характер-защо мисля така-преди да приеме исляма Алмуш свиква този общонароден събор-от друга страна не всички във Волжка България стават мюсюлмани-една част остават езичници,други са християни и т.н.
Именно това не прави Борис-той налага християнството насила на тези,които не го искат-Затова е и бунтът на боилите-те не са били съгласни с едно толкова значимо събитие да бъде прието без да има допитване до тях и народът(макар ,че има различни източници,които ни навеждат на мисълта,че и преди това още от 5-6 век християнството е навлязло трайно сред българите-Кубрат,Еспор,Тервел и пр.,но то е било в съгласие с българските традиции)

Именно тогава след приемането на християнството започва едно разпадане на България довело до раждането на Унгарската държава-това ме навежда на мисълта,че българската държава не е била централизирана монархия и властта не е била съсредоточена изцяло във властта на Кана-тъй като след този акт-се разделя практически на няколко самостоятелни владения-под Дунава едно по голямо християнско със център Плиска и Охрид начело с Борис и верни на него комити/дукове и няколко вероятно езически над Дунава-начело със Салан, Гелу,Глад,Меноморут и пр. превзети постепенно от Унгарците без взаимопомощ,както помежду си така и от християнският юг.



И така през 895-896 год. (според някои документи точно на 21 април 896 година) маджарските племена, водени от Арпад (889-907) преминават Карпатите и се настаняват в най-западната част на Отвъддунавска България. Дали това е станало по внушение на киевския княз или на византийския василевс, както се твърди, не е от значение. В следващите няколко десетки години маджарите унищожават Моравската държава (906 г.)  и българска Панония (907 г.),и след като няма отвед започват да атакуват и останалите комитати на отвъддунавска България. Започват с комитат с център град Унгвар, днешния Ужгород, където комит/дук (областен управител) е самият Салан, чичото на тогавашния български цар Симеон (893-927 г.), т.е един от братята на Борис I. Под ръководството на своя владетел, маджарите нападат областния център Унгвар. След като крепостта Унг пада, българският гарнизон начело с Лоборц тръгва към друга крепост - Земплин. На брега на река Свиржава отрядът е настигнат и разбит, но в битката е ранен маджарския владетел, който след няколко дни умира.  Синът му продължава завоевателната война в района. Българските войски начело със Салан са обсадени в крепостта Боржава. Градът е превзет, но Салан се спасява и продължава съпротивата.

        Вместо да прати войски в подкрепа на Отвъддунавска България, или даже в подкрепа на своя чичо, цар Симеон (893-927 г.) започва и води многобройни безсмислени войни с Византия. Амбицията му е да стане василевс на Константинопол и повелител на божиите места. Пълен маниак! Изтощена от тези войни, а може би и от липсата на връзка със старите й земи отвъд Дунава, България (южнодунавска) отслабва и запада. Това привлича нови нашественици и усилва апетита на старите й врагове. Под ударите на Киевска Рус и Византия, с много обрати най-накрая (1017 г.) България (южнодунавска) е завоювана напълно от византийските войски. Ролята на Симеон в разделянето на България на две части е отразена в неговото "езическо" име или прозвище, Симеон - Лабас-прякора Лабас можем да го свържем с една дума от езика санскрит - lavas, която означава "отделящ"-т.е. Симеон Отделителят. Противно на мнението на многобройните възхвалители за Княз Борис и цар Симеон, резултатите от тяхното управление са катастрофални за бъдещото развитие на българската държава.
Няма как при наличните сили на Симеон маджарите на Арпад,които по различни данни са разполагали само с около двайсетина хилядна армия да победят една държава,която при Ахелой разполага с над 60 000 армия.Това е било пълно нехайство от страна на Симеон какво се случва с държавата му на север само и само да утоли амбицията си да бъде Римски император.

През този период (865 - 1017 г.) връзките между южнодувската и севернодунавската части на България са напълно прекъснати. От 865 г. насетне под България се разбира само тази част, разположена на юг от Дунава.

Поздрави

KaraIbrahim:
 Аз все пак не намерих отговор на горните си въпроси.
При условие,че централната власт е била против християнизирането,нали си давате сметка каква ще да е била реакцията на населението?Чисто технически погледнато,масово християнизиране трудно би се осъществило.

daczo:
KaraIbrahim,след разпъването на Христос,неговите ученици/апостоли се пръскат по цялата  Римска империя.Почват да учат новата религия.Създават нелигални  църкви. Приследвани и избивани от римляните.Христеяните  в Рим начело  със  св .Петър са разкъсвани от  лъвове в Колосеум  за радост на римляните.Св.Петър намира своята смърт на кръста.Така е и в източната част на империята.Въпреки това христеянството се разраства.Дори майката на император Константин(св.Ирена) била христеянка.Тя съветва императора да направи христеянството   държавна религия.Новата вяра става уръжие на императора.Императора получава корона от патриалха и е божи избранник.Същото е в днешните български земи.В България преди Борис е имало христеяни и езичници.Нямало една държавна религия.Борис с политически  цели покръства себе си и управляващата  българска класа.Христеянството става държавна религия и съюзник на  управляващите.С приемането на  христеянството ,цар Борис  изръвнява всички в държавата и допуска византийското влияние.Посяга на пра-българските богове и привилегии на  управляващи страната.Тази е причината за заговора на болярите и новия цар,сина му Расате..Две разбирания за бъдещото на страната.От една страна една религия и допущане на славяни  до управлението .Другата ,упрвляват българи с техните богове а славяните са подани.Коя победила,знаем..

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version