Български > Дискусии

Помаците - какви са били ?

<< < (223/325) > >>

daczo:
Вие или не умеете да читете,или се правите на глухи.Преди да дойде Аспарух,прочитете колко епископии е имало в Мизия и Тракия.Subigi kurt,не плачи за България.Ще дойдат китайци и пак ще бъде България.Сега тя не е любима твоя страна,тогава ще бъде Бу-гу.Българин не е син на вълчица и не може да бъде.

jordanova:

--- Quote from: Hat on November 02, 2011, 09:22 ---Всичко написано и копипейстнато тук все е в  сферата на вероятностите а понякога дори напуска тази сфера и е съвсем откровенна и целенасочена лъжа.Това показва,че целта на "компанията" от сферата на вероятностите е основно да покаже,че помаците са били някога българи,което разбира се е една огромна лъжа,която за наша радост се осъзнава от все повече разумни хора.Помаците са тук от векове но някои не искат да приемат този безспорен факт.Защо ли?

--- End quote ---
Хат, някой беше написал,че с теб не се спори. Но аз ще допълня, че от теб и нищо не може да се научи, защото ако в спора се ражда истината, ти не влизаш с никакви факти и доводи, а си седиш на своето. КараИбрахим поне търси и поставя на обсъждане това, което смята за недостатъчно  и се получава все пак някаква дискусия с него. Защо се поставя тема с това заглавие, ако всичко е ясно? Заключете я и напишете кратко и ясно това, което сте сигурни, но не го правите, защо ли? Моят интерес не е да доказвам ,че всичко е българско, нито съм историк, нито пък някой ми плаща, по-точно аз плащам за интернет, не ползвам служебен, не ме засяга лично, но аз съм за истината и искам да излезе тази истина по един или друг начин, дали от земята, дали от генетични изследвания, без значение. Моят интерес към историята и религията дойде от любопитството ми към тайнствени, езотерични, конспиративни материали. Най-вече това, което чета като догатки, предположения, предсказания, послания доколко се опират на историята, има ли логика в това, което се предрича и това, което е предпоставка за случващото се. За радост има такава връзка и аз я търся за себе си, най - вече търся логиката. Нямам време, за да го доказвам, но знам ,че има една мъдрост, която се препредава по различен начин, както се казва целта е една, но пътищата много. В момента търся връзка между предсказанията за новата религия и богомилството или Бялото братство. За преражданията, но първо нека да открия това, което търся и ще ви насоча вниманието в посока, която ще отвори мислите ви мащабно.

Jack:

--- Quote from: subigi kurt on November 02, 2011, 10:04 ---Пpав си Hat, че какво друго може да се очаква от държава която е пред прага на изчезване поради демогравски срив.

--- End quote ---

Стига сте я погребвали България де. Колкото и на някои да им се ще тя все още не е на изчезване - все пак 85% от населението са българи.

jordanova:
ТАЙНСТВЕНОТО ПОКРЪСТВАНЕ
-   Княз Борис - обхваща ни с ведър поглед - от началото на властването си е дълбоко вярващ християнин. Приел от душа новото учение, по-къс¬но го въвежда като официална религия не само да обедини славяни и българи в единна сплав. Дълбо¬кото му вътрешно убеждение го превръща в духо¬вен пастир за народа. Надарена личност, на много високо духовно стъпало.
-   Благодарение на младия княз християнската религия става достъпна за поданиците. Как според теб, лельо Славе, се извършва покръстването?
-   Виждам го като млад...Непоколебим християнин е. Възприема новото учение от сестра си далече преди върховната промяна. Тайно прегърнал го, уверен е - трябва да стигне до всяко кътче в страната. Значителна част от народа, особено в Тракия, отдавна вече го изповядва. Но има и върли противници със знатни позиции.
Задаващото се събитие е от изключителна важ¬ност. Младият монарх предстои да реши: откъде, с чия помощ официално да приеме и проведе акта на покръстване.
Като всеки владетелски двор и неговият е гнездо на оси. Предвиждайки съпротивата на привържени¬ците на старата религия, трескаво търси решение как да даде възможност на новата да се утвърди по-безболезнено.
Дълго, тревожно се лута.
*   *   *
Веднъж узнава: дълбоко в непристъпните дебри на Хемус се подвизава старец - монах-отшелник. За божествената му дарба да предсказва и цери се носят легенди.
След далновиден размисъл Борис решава да го открие и се посъветва с него.
С този проникновен контакт търси ориентири от Висшата сила. Цели да узнае какво бъдеще го очаква и как да извърши покръстването на народа си.
Тайнствен дух ли го тласка натам?
Борис поема към усойните недра на Хемус. Сам, с един от най-верните велможи.
Срещата е инкогнито.
Загърнат в тъмен плащ, младият монарх язди кафяв кон. Качулка закрива лицето му. Знатният придворен - също с наметало - след него. Конят му е петнист.
Навлизат все по-дълбоко в хладните пазви на планината. Дълго уморително лутане.
Най-сетне - закътаното убежище на пустинника.
Самодържецът слиза от коня. Отхвърля плаща. Покланя се с уважение. Целува ръка на стареца. С подобаваща почит разговаря с него.
(Слава забелязва - пустинникът е един от се¬демте най-извисени духове на Земята. Въплътен е по онова време по родните места.
За голямата пророчица фактът, че "напреднали души от такъв ранг се явяват в плът на наша територия е ясен знак - българското племе и в най-трудни периоди на развитие не е оставяно без висше покровителство".)
* * *
Ако, създавайки славянската азбука, Кирил и Методий постигат безсмъртие, Борис I прави това с официализирането на християнството.
Покръстването на народа, според прорица-телката, е повече от политически акт. Мощен съзидателен взрив в развитието ни.
Князът, както вече се узна, дълго се колебаел откъде да приеме новата религия - от католиче¬ския Запад или православния Изток.
Срещата с монаха-отшелник е съдбовна. Чрез неговата извисена личност Борис осъществява връзка с невидимия свят в търсене проекции на Бъдещето.
Проведена тайно, необикновената визита оста¬ва в абсолютна неизвестност.
Владетелят с часове разговаря с мистериоз¬ния аскет.
Изслушал внимателно мъдрите му слова, твър¬до решава: ще приобщи народа към светлите лъчи на православното християнство от Изток.
Каквото и да му коства, оттук нататък процесът на покръстване е необратим.
* * *
Жената с удивителни способности, проник¬нала отвъд историческите миражи, се превръща в уникален хроникьор на събитията. Образите й са динамични, живи, осезаеми. Имаш чувството, че можеш да ги докоснеш - толкова близки до реалността.
Проследява покръстването на двореца.
Забелязва: не е пищна атрактивна церемония, а забулен в тайнственост акт.
Първо князът се потапя в купел със светена вода. Извършва ритуала не формално, а от душа, с искреността на вярата, извираща от същността му. След него пристъпва владетелското семейство. После са най-приближените.
Кръстът в духовния взор на Борис-Михаил за-сиява в златисто-сребърна светлина. Блясъкът й озарява дворцовите чертози.
Изгряла е нова епоха за младата държава.
* * *
И до задаващото се "време разделно" българи¬те са вярвали в единосъщния Бог, макар да са го зовели Тангра.
Слава винаги е твърдяла: "Не е от решаващо значение как народите именуват Висшата сила. За всички е една."
Психотроничните й видения потвърждават автентичността на достигналите до нас историче¬ски извори относно обезглавяването на разбунту¬валите се срещу налагането на християнството велможи.
"Борис I - заявява тя - не носи кармична вина, защото го прави в името на доброто и на Вяра¬та. Дело, подчинено на светла мисия - с покръст¬ването да издигне духовните вибрации на народа си и да го изведе на световния хоризонт."
След кратка пауза пророчицата тихо, ала твър¬до допълва: "...Но никой няма право да отнема чо¬вешки живот."
Близо половин хилядолетие по-късно се задават аналогични, отново обагрени в българска кръв съ¬бития. (Хроники за патриарх Евтимий.) Болезне¬но, с още по-страшна сила ще отекнат за втори път в нашата история.
И тъй България стремително навлиза в една прогресивна цивилизация. Първата хрис¬тиянизирана страна сред океана славянски народи.
По-късно светлото учение ще поеме от нас към Киевска Русия и другите народи. С него усърдно ще се разпространяват религиозни книги на кирилица.
Силна духовна вълна. Така старобългарският език и там ще се превърне в официален за богослу¬жение. Русите ще вземат от нас дори титлата '"цар".
Киприян, Григорий Цамблак, Михаил Булгарин са едни от най-образованите наши духовници. Го¬дини по-късно, вече след падането ни под турска власт, емигрирали по неволя, те ще се издигнат до епископски и патриаршески сан в Русия.
С предаването на християнството и сла¬вянската азбука, знаменитите наши прос¬ветители ще извисят манталитета, очер¬тавайки блестящи модели на поведение на по-късно оформилата се най-голяма държа¬ва на света.
Неудобни истини. Десетилетия наред останали в сянка. Защо ли?...
България оцелява в хилядолетни изпитания, благодарение на вяра и писменост. Княз Борис е свързан с двете.
Изненадващо ли е, че земите ни са давали плът ча едни от най-еволюиралите души на света?
Народ, не престанал да ражда будни умове дори в смазващи сривове на развитието, каквото е чуждото владичество, не е за подценяване.
Немалко сънародници открай време са прите¬жавали богонадарени свръхсетивни способности. Успелите да ги "облекат в дух" и подхранят с вяра. са извършвали чудеса.
Неслучайно патриарси стават видни духовни първенци. А най-призваните от тях - светци: Те-одосий Търновски, Евтимий... Такива са и две ко¬роновани особи - Борис I и внукът му цар Петър. А помежду им - ненадминатият във вековете войн и книжовник Симеон - един от най-образованите люде на тогавашна Европа.
"Виждам - той е мистериозният Черноризец Храбър" - категорична е пророчицата, надничаща в тайните летописи.
"С книжовността в разширените с мощта на меча и осветени от силата на българския дух територии - продължават откровенията й - Вели¬кият Симеон спомага за изчистване народност¬ната ни карма и реализиране на нелека мисия.
Сред светците ни има благочестиви книжо¬вници: Климент Охридски, Наум, Константин Преславски... Виждам и Боян Мага, владетеля на тайните на ясновидството, магията и теле¬патията, най-малкия син на Симеона. Оставил трайни следи в българския и европейски духовен елит. Виждам и седемте висши същества, живе¬ли някога по нашите земи. Помнете, това говори - България открай време е богоизбрана."
Поел по стъпките на дядо си Борис I, покръс-тителя на българите, богобоязливият цар Петър десетилетия по-късно на свой ред ще се срещне с една друга духовно извисена личност - Иван, рил¬ският чудотворец. Ще поднесе златици, дрехи, плодове и своя искрен доземи поклон пред чутов-ния му подвиг и сила на Вярата.
Светият старец ще приеме плодовете, а дре¬хите и благородния метал смирено ще откаже. И това ще е не другаде, а в блестящата, величаво разраснала се "страна на 42-рия паралел"...
И тайната история, случила се някога с княз Бо¬рис I по един удивителен начин ще се повтори. Но тя вече ще е грижливо съхранена от дворцовите летописци.

jordanova:
-   ...И така от две-три столетия преди идването на българите по тези земи - въодушевено реди Слава Севрюкова - на тях се проповядва християнска вяра. За да отстои осветените от силата на могъщия свой дух завладени територии, "новоизникналото" желязно племе трябва да наложи в тях религията на Бога на Слънцето - Тангра.
(За ранносредновековния арабски писател Масуди, българите са "от вярата на магите, т. е. на шама¬ните" - б. а.)
-   И ето - продължава пророчицата - под сеещите искри копита на бронираната ни конница не остава читав ни един християнски храм, ни един манастир. Разрушаването на религиозните центрове и сриването на християнския етнос се отразява върху кармата на народа ни още от създаването на отсамдунавската държава.
(Понятието карма не е мистика. Диалектично пред¬ставя неизбежния строг Закон на възмездието. Както всеки човек носи обремененост, така и народите при¬тежават такава - б. а.)
-   ...Тази карма и най-вече създадената след години от безмилостното преследване на богомилите, за което ще стане дума, трябва да се изкупи - завършва послания прорицателката. - Това ще се извърши седем столетия по-късно с падането ни под османско иго. На висока цена - с цвета на нацията. С пожертване на едни от най-образованите културни люде в тогавашна Европа. Прескъпо ще я изстрада и народът, сведен до ръба на физическото оцеляване.
Дългоочакваното спасение тогава ще дойде не от другаде, от преследваната от прабългарските ханове, боили и шамани християнска вяра. С новопри¬етата религия под закрилата на църквата ще се съх¬ранят устоите на българския език. За да възкръсне отново държавността ни като птица феникс.
Мъчително е изкупването на кармичната народ¬на обремененост. Този процес още не е завършил...
-   Защо над България се стоварват горчиви изпита¬ния -две робства с низ непосилни страдания? Тегоби, неотшумяващи до наши дни?
-   Това е от "орисията" на племето ни. То, както ми се "разкрива", никога не е изоставяно от подкрепата на Висшата сила. Колкото до народностната ни карма, тя е плод на злодеяние - някога сме отхвърлили един велик дух, въплътен по земите ни...
Пророчицата не уточнява името му. В по-късен разговор дава да се разбере - това е Поп Богомил:
-   Виждам нашите богомили. - Слава потъва в диплите на отдавна отшумелия живот. - Не са безбожници и антихристи. Несправедливо дамгосани, напразно се опитват да ги опозорят. Прозорливи люде, знаели са -човек по природа е "сгъстена светлина". От душа са се уповавали да й дадат земно проявление. Мъдри, смирени, с желание отивали на смърт в името на висша кауза - подобряването на живота. Убедени - създаденото от примера на мъртвите, невинаги е по силите на живите. Не се постига правда, без да се мине през страдание. Нито се опознава сладостта й без горчивините му. Богомилите са избивани невинни като агнета по време на злополучния цар узурпатора Борил, сринал духа на държавата. Най-страховитото зло е винаги коварно скрито не другаде - в душите ни. Особено, ако е облечено във власт... Оттук- значима част от националната кармична натовареност.
От тъмата на Средновековието изгряват потулени открай време истини. Слава "взривява" скверна-та фабрика, бълваща от столетия злословия срещу богомилите.
Много страдание е побрано в народната душа. Една тъжна пословица я издава: „На българина мъка дай". Управниците открай време не пропускат щедро да я предоставят.
-   Какво се случва с кармата на сънародниците, емигрирали в други държави? За добро или зло е?
-   Сменяме темата.
-   Не е желана емиграцията. За предпочитане е отредените ни дни да преминат в рождената земя. Имаме, разбира се, свободна воля за местене, но там, където сме се явили на бял свят, свише е определено да протече животът ни. Там са роднини, приятели, с които сме кармично свързани. С най-подходящи условия за изпълнение на мисията, там трябва да доразвием качествата, от които се нуждаем. Да се усъвършен¬стваме и отхвърлим негативите. Ако е възможно.
Местоживеенето кореспондира с обременеността през вековете. Приема се част от кармата на стра¬ната. Преселването неволно отклонява от Върховния замисъл. Отлага се и прехвърля решаването на някои от проблемите за друг живот. Неосъзнат процес. Като всяка осъзната истина и тази ни прави много по-самот¬ни. Тогава в душите остро впива нокти носталгията.
-   Как бихме могли да изкупим народностната си задълженост?
-   България трябва да предостави на Човечество¬то онова, което не е успяла да стори за столетия в миналото. Мисията на народа е да подхранва духовно и дава крила на разпиления широко по света славян¬ски етнос. Това, че тя все още не е изпълнена докрай, също носи карма...

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page