Български > Дискусии
Помаците - какви са били ?
Turas:
--- Quote from: Фита on December 03, 2011, 15:43 --- Коя археология работи там - питам за да видя в кои известия ще публикуват работата? Имаш ли също представа дали има останки от античен път от Беглика към Сърница и района на запад от нея? Все някъде ще трябва да е останало трасе от пътя, ако това на Беглика е било средноголямо селище.
--- End quote ---
Незнам дали имам право да съобщавам имена, но малките имена на двама от археолозите са Величка и Емил. Път наистина съществува напълно запазен от моста Кемера/Борино/ до яз. Широка поляна- от малка Дженевра до калето Кямен Проход/Таш Боаз/ праз Беглика до вр. Суткя/Сютка/ през кабата до бивше село Баня/сегашно Чепино/.
--- Quote from: KaraIbrahim on December 03, 2011, 15:30 --- Да не говорим,че през 5-и век са останали много малко.Защото през 11 г.пр.н.е. са били разбити и ликвидирани напълно.
--- End quote ---
Това ама грам не е вярно! По-късно в статия ще ти обясня защо.
ibrahim65:
Повторението е майка на знанието :
- Богомилството е мултиетническо религиозно движение, дошло не от българите а от Мала Азия/днешна Турция/ даже и от по на югоизток. Българите са скочили от Тангрианството във византийската вяра - Ортодокс. Богомилите са били ерес, със статут на небългари,невизантийци, Некатолици, изобщо еретици , които са били подложени на физическо истребление - горене на глада както са го правили Инквизицията , ККК , КГБ,ГРУ, ГЕСТАПО. Днешните великобългарски расисти се опитвате да вмените на помаците че дори албигойците, катарите са българи. Това ако го кажеш в някой босненски форум ще те изритат като парцал.
Но за някой хора майче и десет пъти не стиа.
Turas:
.................
Вологес укрива светилището и заличава всички следи. Остава само старият тракийски път, системата от кули и светилища около връх Сютка. Остава легендата за Златните портици между столицата на бесите Бесапара и светилището. Остават имената на местностите – Мантарица (земя на прорицатели), Дрънтовица (мястото на дионисиите и кукерските празници), река Долдорана (златния дол), с. Бабек (напомнящо за името на бог Баал, Ваал), Дженевра (някогашно генуезко селище), с. Фотиново (Фотун, напомнящо Фаетон и култа към Слънцето) и т. н.
Вологес е убит, както и мнозина беси. Много други са пленени от Пизон през тази 11 г. пр. н. е. и откарани в робство. Римляните ги оковали във вериги и ги подкарали към робските пазари. Но както казва Аний Флор били изумени от свободолюбието на бесите: „Но обуздани от Пизон, те проявявали в пленичеството си своята ярост. Като се опитвали да прегризят веригите, те наказвали сами своята свирепост.”
След този жесток погром независимите тракийски племена утихват за 2-3 десетилетия. Реметалк І, който се държи като истински васал спрямо римляните, се укрепва на престола на одриската държава. Император Октавиан Август дори му помага да разшири териториите си и към края на царуването му – 12 г. от н. е., Одриското царство достига размерите от най-добрите си години по времето на Ситалк през V в. пр. н. е. Реметалк І дори получава римско гражданство, подарено му от Октавиан Август. Римското му име било Гай Юлий І Реметалк (Gaius Julius Roometalces). С образите на Август и Реметалк І са сечени монети в Калхедон (град на Босфора срещу Бизантион) и във Бизантион (дн. Истанбул).
След смъртта на Реметалк І Октавиан Август се разпоредил с Одриското царство като със своя собственост. Той го разделил на две части, като границата между тях била планината Хемус (Стара планина). Богатата и добра южна част дал на сина на Реметалк І – Котис, а бедната и размирна северна част (дн. Северна България) дал на брата на Реметалк І, носещ името Раскупорис. Раскупорис бил недоволен и скоро с измама убил Котис, но самият той бил хванат от римляните, изправен пред римския Сенат, осъден на заточение в Африка, но скоро след това бил убит. Северната част на царството била дадена на Реметалк ІІ – син на убития Раскупорис.
Следващият римски император Тиберий (14 г. – 37 г.) определил за настойник на децата на Котис бившия римски претор Гай Требелин Руф. Така на практика Одриското царскво се управлявало директно от Рим. Требелин Руф бил безцеремонен в отношенията с траките. Скоро започнало да се натрупва недоволство, което довело до избухване на въстание. През 21 г. въстават диите, койлалетите и част от одрисите. В това време цар Реметалк ІІ е бил в района на Филипопол. Въстаниците обкръжили града, в който се затворила войската на Реметалк ІІ. По този повод Тацит пише: „Койлалетите, одрисите и диите, силни племена, се заловили за оръжие под предводителството на разни началници, но еднакви по своята незнайност. Това била причината, че не могли всички да се съединят за страшна война.” . Обединените усилия на одриския цар и на Публий Велей, който командвал най-близката римска войска (от Мизия, която от 12 г. пр. н. е. е римска провинция), довели до бързия разгром на въстанието. Млади и неопитни, слабо въоръжени, въстаниците станали лесна плячка за римляните и одриската царска войска.
През 26 г. от н. е., когато консули в Рим са Гней Корнелий Лентул Гетулик и Гай Келвизий Сабин избухва ново въстание, този път на планинците. Според проф. Велизар Велков тези планинци са бесите. Причината отново е основателна – нежелание да изпращат своите младежи в римската войска, с която да воюват в далечни земи. Римляните правят опити да изпращат тракийските младежи в римските легиони, смесени с други народи и в далечни краища на света. Това противоречи на старите традиции, според които дори когато помагат, траките са обособени в отделни военни части със свои командири. Положението е нетърпимо и избухва въстание. „Освен нравът им, причина за въстанието бил отказът им да допуснат да бъдат събирани за нашата войска най-здравите им синове. Те били свикнали да се покоряват дори и на царете си само по желание, а и когато пращали със съседните народи.
KaraIbrahim:
--- Quote from: Вологез on December 03, 2011, 19:21 ---
Това ама грам не е вярно! По-късно в статия ще ти обясня защо.
--- End quote ---
Очаквам я с нетърпение :)
Фита:
--- Quote from: Mariana on December 03, 2011, 18:49 ---
Кирил, впрочем, умира в Рим, където е и погребан. Там той спорил с тамошните епископи във връзка със съществуващата тогава т.нар. триезична догма, заключаваща се в това, че на Създателя може да се случи само на три езика - еврейски, гръцки и латински. Той бил много начетен за времето си човек и вероятно свише надарен. Може би ги е убедил, а може и да са го намразили някои затова, че не са могли да го оборят :). Бил е на около 40 години и почива сред кратко боледуване при последната си мисия, която е именно в Рим. (Дали не са му "помогнали" тайно, така да се каже, за това, един Бог знае...) И след смъртта му брат му Методий доста тегоби прекарва, и доста преследвания. Както впрочем, и някои от най-близките им ученици.
--- End quote ---
Благодаря за припомнянето на някои факти! Определено е бил рядко начетен човек! За Константин Кирил говоря. Цялото му слово в Диспута е казано в рима...."...Когато бог е сътворил земята, не рало, не имот, език един е дал на идния народ..." Къде е цялото слово от Диспута всъщност? Никога не съм го чел. ..А не може да не съществува защото то е протоколирано и се пази в архивите на Ватикана?
Аз друго визирах. Винаги съм се замислял как са били претопени останалите езици като този на романизираните траки, например? И днес сме свидетели на подобни процеси - езикът, който една централна власт налага принуждава хората постепенно да изоставят собствения, заради бизнес и кариера в обществото.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version