Български > Дискусии
Помаците - какви са били ?
beta:
Musulmanlıka e e tsıvnal 611 gd.
EvroPOMAK:
--- Quote from: Вологез on December 06, 2011, 23:43 ---.......... Досегашната ни история се базира предимно на гръцко-византийски писмени паметници, които се приемат раболепно или се тълкуват безкритично..............
- Знаете ли кой е Орфей? - задавах често въпрос пред американската аудитория.
- Да, той е гръцки музикант и философ - отговаряха по-културните от тях.
Траките заемат твърде важно място в нашата и световната история, за да продължават повече да бъдат крити. Те не са изчезнали безследно. ..................Джордж Харисън каза, че това е най-невероятната музика на нашата планета, а американският "New Times" (април 1991 г.) писа, че "тази древна черноморска магия действа като небесен зов или като екстаз от ЛСД".
Днес. докато тракийското изкуство респектира културна Америка (техният конгломерат съществува от по-малко от три века), българската история в новите учебници започва... със славяните от VII-ми век!
Траките не фигурират в нея. Това означава, че следващото поколение няма и да е чувало за тях. Случайно ли е това?
Кой посяга да сече нашите корени? И с каква цел? Съзнателно или неволно, той служи на Големия Заговор, който скоро ще бъде разкрит пред очите на удивения свят. Всичко ще излезе на яве и ще си дойде на мястото. Защото "на лъжата краката са къси".
--- Quote ---Ами, то остава още малко и сегашните историчари да си признаят без бой, че най-преките наследници на Траките са настояшщите Помаци, които като стари едновремешни езичници виждайки, че най-подходяща за техните представи и убеждения е приемането на мюсюлманството през 7в. - 8 в. и всичко ще си дойде на мястото и ще се срутят сглобяваните панславянски истории на комунистите и русофилите, като отгоре на това ще си излезне, че най-многолюдния народ на Балканите са били точно тези Траки и които впоследствие са приели да се наричат Помаки и още си живеят на техните собствени територии в различни държави - България, Гърция, Турция-част, Македония, тъй като пък е било изобщо невъзможно да ги е изтрепал нашествиника Хан Аспаруху ей така изведнъж да ги е затрил всички Трако-Помаки на тези територии, а иначе името на Болгарията не е нуждо да се "възражда" и да се сменя, както те правиха от 12-та година насам с Помаците, тъй като Помаклъка ще се окаже, че е бил най-миролюбивия народ и гостоприемен като е приемал на своята земя всякакви гости, дори и хайдуци и хаймани които са го грабили постоянно - ама то се граби от този който има, който няма какво да му грабиш - ни култура, ни език, ни обичаи, ни богатства, ни облекло и носии, ни знания, ни умения, ни народ, нищо друго щото грабители, май най-много ги е страх от това да не останат с тяхната си собствена духовна сиромашия. 8) ;D :) ;)
--- End quote ---
--- End quote ---
Mariana:
--- Quote from: KaraIbrahim on December 06, 2011, 21:17 --- "...орелът бил най-вероятно на Аспарух." - интересно заключение.Какво ще рече това "най-вероятно"?Каква е вероятността този орел наистена да е бил негов?Ами ако аз предположа,че този орел е бил "най-вероятно" на Атила?
И как така последната битка на Аспарух е била край Днепър?Има ли някакви исторически сведения за тази битка или това са легенди от типа "гробът на Иван Шишман"?
Археологията е тънка работа.Там нещата иле се доказват много трудно,или изобщо не се доказват.Но за сметка на това могат да се прокарват всякакви тези.
--- End quote ---
Нямам време за дълги, специализирани спорове.
Пък и не съм човек, който би трябвало да ги води.
Прочети ако искаш цялото изследване на Дориан Александров.
http://doktora757.blog.bg/history/2009/12/21/bylgarskata-poziciia-za-groba-na-kan-asparuh.459302?reply=2803485
Ето все пак някои пасажи от него:
„Особено характерен при коланните апликации се явява хералдичният трилистник ¬ герб на рода Дуло. Той присъства и в обкова на ножниците на палашите, в накрайниците на коланите и в ритуалните чаши (2). Този герб се намира по най-важните предмети и в двете погребения на кан Аспарух (във Вознесенка) и на кан Кубрат (в Малая Перешчепина (1, 2, 6). Орнаментите по някои коланни апликации от Вознесенка са изпълнени в характерния български стил “плетеница”, производен на древния български символ “дълголетие” (“космическа костенурка”), добре проучен от нашия изследовател арх. Слави Дончев, който го свързва с Централна Азия и Тибет. За отбелязване е, че всички предмети и от двете погребения, които носят владетелския герб, са златни или сребърни, което още веднъж подчертава царският им произход.
[…]
Друго доказателство за българския произход на находката от Вознесенка са златните и сребърни хералдични лъвове, които са част от обковката на седло. Два от тях са абсолютно идентични с тези от Малая Перешчепина. Авторът дори счита, че те са дело на един и същ майстор и са излезли от едно ателие (1, 2).
[...]
Друг маркер за българската находка във Вознесенка са характерните български бойни колани, добре описани в специалната литература (9). От тях са открити токи, позлатени и посребрени бронзови апликации и златни накрайници (последните изпълняват ролята на пагон, определящ ранга на притежателя си (8). Шаповалов и другите опоненти нищо не коментират относно тази част на находките. Трябва да подчертаем, че те са изпълнени в типичен български стил със зърнест филигран. Подобни и идентични са находките от Малая Перешчепина и множество други от Северното Причерноморие (Южна Украйна), определяни от Рашев като “паметници от Перешчепински тип” (Малая Перешчепина, Вознесенка, Глодоси, Келегей, Лимаровка, Макуховка, Новие Сенжари (Зачепиловка), Новогригориевка, Ясиново (Ясеново и др.). Според Рашев тази група паметници е дотолкова хомогенна и стилна, че някои автори са склонни да я обособят като самостоятелна “Перешчепинска култура” (9)."
[...]
Сребърният орел и надписите по него
Безспорно един от най-интересните предмети от Вознесенка е сребърният орел, около който се развихрят и най-големите спекулации на учените. Това е свързано както с надписите по него, така и с неговия произход.
Повечето изследователи считат орела за навершие от пленено византийско знаме или хоругва. В потвърждение на това те изтъкват гръцките надписи по предмета и изпълнения във византийски стил монограм и символичната “хризма” (Христов монограм), която е направена още при отливането. Оригинална хипотеза относно произхода на орела изказва проф. Петер Юхас. Според него сребърният орел от Вознесенка е воински знак на самите българи и в подкрепа на това той привежда откъс от хрониката на Кезаи, в която е отбелязано, че “гербът на крал Етел (кан Атила), който владетелят обикновено носел върху своя щит, наподобявал птица, която на маджарски се нарича Турул (орел), наглавата си тя има корона”. Следователно Турул е родов тотем на рода Дуло, от който произлизат Атила и Аспарух (5).
Стилистиката на Аспаруховия орел в борба със змия, подсказва източен произход, където орелът символизира небесното духовно и божествено начало, а змията - земното, материално и сатанинско начало.
Противоборството на двете хералдични животни символизира вечната борба и единство на противоположностите в природата, свързано с древното българско учение за Върховното единство и някои други източни учения като Зороастризма, Даосизма, Хиндуизма и др. Орелът се явява символ на победата и духовното познание и за първи път е използван като воинска емблема от персийците. Пред армиите на цар Кир носели златен орел с разперени криле. Във всички индоевропейски религии се открива митът за слънчевия бог (символизиран от орела), който се бори със змията (която се свързва с подземните божества и мъртвите).
Конкретно за надписите и монограма на птицата не би трябвало да ни учудва, че са на гръцки, като се има предвид тесните контакти между владетелите на Старата Велика България и Византия. Известни са ни и множество старобългарски надписи не само с рунно и тамгообразно писмо, но и с гръцки (по-скоро тракийски) букви. Монограмите от пръстените ¬ печати на кан Кубрат и кан Бат Органа*, изпълнени във византийски стил, потвърждават широкото използване на гръцкото
*Разчетени от проф. В. Зайбт от Виена (2)
писмо от древните българи, особено при международните контакти в Причерноморието и Балканския полуостров.
Освен като знак за собственост, монограмът на Аспарух има и апотропейна (предпазна) функция, съгласно българската писмена традиция, предадена в по-късен период (14)
[…]
Гринченко и някои други изследователи неправилно разчитат Аспаруховия монограм на гърдите на орела като “Петрос”, считайки, че той трябва да се чете отляво надясно. Това обаче не е така. Специалистът по знаците и византийските монограми Рудолф Кох изтъква, че няма установени строги правила за тяхното разчитане. Според него “понякога монограмите трудно се поддават на интерпретация, тъй като буквите им често са замаскирани, поставени в обратен ред, или начертани само отчасти така, че често е необходимо голямо умение да се разгадаят имената, скрити в тях...”(13). Представените от Кох византийски монограми, както и тези монограми от българските пръстени печати (на Кубрат и Бат Органа), се четат по най-различен начин: отгоре ¬ надолу, отляво надясно, от средата към краищата и т.н. От своя страна много от руническите български надписи се четат отдясно наляво (1). Всичко това дава основание учени като: проф. Станчо Ваклинов, проф. Димитър Овчаров, проф. М. Ваклинова, Георги Костов, ст.н.с. д-р Петър Добрев, акад. Омелян Прицак, Пламен Цонев и други да разчетат този монограм като “Еспор” /Испор* = на Аспарух.
*Така е назован кан Аспарух в “Български апокрифен летопис” (“Видение Исаево”) от ХI век (3)
Тук трябва да подчертаем, че името Аспарух, което вече е добило гражданственост, идва в леко изкривена форма от византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Правилната форма е обаче Есперих (Исперих, Есперерих) и така е упоменато в “Именника на българските канове”, както отбелязва при анализа си проф. Петър Петров (3).
[...]
Надписът “Докс” (Дук) на крилата на орела е византийската титла на кан Аспарух, както утвърждават Прицак и Костов (1). Според Костов най-загадъчен е третият надпис на орела, нанесен като щампа по опашката. Той е силно повреден от огъня и не може да се разчете. Прицак счита, че този надпис е на старобългарски език с рунно писмо (1).”
-------------------------------------
сребърният орел - http://oldsite.baga-tur.com/Image/Duh/Srebyren-orel-na-Asparuh.jpg
монограмът - http://doktora757.blog.bg/photos/91603/original/2313581n.jpg
Mariana:
--- Quote from: ibrahim65 on December 06, 2011, 22:18 ---Исконно право на един помак в Помашки форум да си приказва каквото си иска.
.А на останалите не помаци ще кажа нека повече да се вслушвате и да разберете дълбоката душа на Помака.
Ако ги разберете ще ги спечелите още по верни приятели!
Помашката етност е доказал себе си народ....и със своятя култура и със своята жива традиция и чувство за идентичност.
Признаването на идентичноста на Помаците, което е исконното тяхно право ще сближи този народ със другите етноси
и ще изчезне недоверието.
И разбира се продължаващият неразбран възглед към света на Помаците.
Помаците успяват да докажат противното на много твърдения и лъжи и неща които бяха скривани до сега.
Днес кой може да има претенции в техни наследници.Ти аз,той те ние вие и те!И всички са прави...
Нека да дадем на самите помаци да си говорят за своя си начин на живот.
Така че, нека да оставим Помаците на свобода.
--- End quote ---
Помаците могат да станат отделен народ, но, подобно на македонците, ще се скитат да търсят първоизточници, там, където ги няма, и, не дай Боже, ще носят същата повишена ранимост към всичко, което по една или друга причина не биха искали да е вярно.
Това, че имате различна идентичност, всеки що-годе интелигентен и нормално мислещ човек го знае или поне би трябвало да го знае. Тази различна в религиозно или културно-религиозно отношение специфична идентичност никой не я оспорва. Не и аз във всеки случай, и далеч не само.
Искате да сте отделен народ и да сте свободни, но само разбирането и приемането на истината във всичките й аспекти може да носи истинска вътрешна свобода. Измислянето на минало, в която и да било негова част, не носи свобода. И, дори и да е носи, тя е измамна.
Най-лесно е да се сприятелиш, впрочем, с някого, с кого и да било, ако му казваш само това, което той иска да чуе. Някой друг може да свърши тази работа и сигурно се намират такива, които я вършат, но не всички стават за нея. Приятел (или поне приятелски настроен човек) все пак може да бъде не само и точно този/тези, който казва/т/ на друг само това, което би му харесало, и така разбира се могат лесно да му се хареса/т/. Приятел може да е и този, който в каквото и да бърка, в каквото и да е прав, е отворен към другия такъв, какъвто го вижда. Не ще да го лъже, не ще да го манипулира, опитва се да щади чувствата му, вярва в неговата човешка стойност, но и за ласкател някакъв или за човек, който би си затворил очите пред едно или друго, не става.
Фита:
Прехвърлям този текст от темата за "Орфей родопееца" защото тук и е мястото.
Голяма въртележка пада....траки , българи, помаци, ахейци, манихейци.......
Господа, не е ли крайно време да се разберем по някои въпроси за да може като се поставят въпроси да има шанс да се стигне до отговор. Многократно беше уточнено, че помаците са наследници най-вече на траки и славяни. Може и други, но те са незначителен процент. Общият език е старобългарски, но могат да се различат две основни групи - архаичен славянски, който принадлежи на славяните и втори диалект, който има за основа същият старобългарски, но притежава ред особености, вероятно свързани с тракийския говор. Втората група е концентрирана днес в централните Родопи. Та като кажем "помаци", това са хора от двете етнически групи станали българи по едно и също време. По тази причина да се говори за помаци и българи е смешно защото помаците са българи от ония две споменати, горе групи.
Като се каже "помаци" повечето тук разбират, че става въпрос за Родопските помаци. Ами другите в различните краища на страната какво да кажат?! Та като се говори за наследници трябва да се уточнява, че Родопските помаци са наследници на тракийските беси, отчасти на кикони и сатри. Иначе предполагаеми наследници на траки трябва да има навсякъде, но те в никакъв случай не са задължително помаци!
Защо правя тези уточнения? Защото така лесно ще дебатираме поставени въпроси и ще се концентрираме върху истинската същностна характеристика на Родопските помаци. Народът ни е велик защото не става въпрос за какви да е траки, а най-славните в античната ни история!
Ще се радвам да съм помогнал по темата.
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version