Български > Дискусии
Помаците - какви са били ?
sultan selim:
Сьс помашки ;)
sirrio:
Защо са ми изтрити последните 2 поста?! Абсолютно заличени без никаква причина!
sirrio:
Примерите, че българите са коренно население на Балканския полуостров са десетки и са дадени от най-различни летописци. Те ги наричат с различни имена, но обикновено уточняват, че става дума за един народ (или поне за родствени народи). Освен това в изворите са известни поне няколко "заселвания" на български "групи" южно от Дунав и чак до Македония и Тракия. Интересно е, защо сегашната историческа школа е извела само едно "заселване" - това на Аспарух.
Нека да съберем някои от примерите и спокойно и без емоции да видим за какво става въпрос:
1. Анастасиевата стена
Известната Дълга стена от Черно до Бяло море е построена ЗА ЗАЩИТА НА КОНСТАНТИНОПОЛ ОТ БЪЛГАРИТЕ ВЕК И ПОЛОВИНА ПРЕДИ АСПАРУХ - по времето на император Анастасии - и е минавала на мястото на линията Чаталджа.
Това става след като българските войски предвождани от Виталиан разбиват византийската армия на Балканите - армията на Илирик в грандиозна битка, изключителна за античността.
http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa125.htm
На фоне религиозной политики Анастасия вспыхнуло во Фракии восстание Виталиана, выступившего с большим сухопутным войском, в состав которого входили гунны, болгары и, может быть, славяне, и с многочисленными судами против столицы; имея в виду свергнуть императора с престола, т. е. цель политическую, Виталиан объявил, что поднялся на защиту угнетенной православной церкви. После долгой, упорной и временами неудачной для императора борьбы с Виталианом восстание последнего было подавлено. В истории оно имеет немалое значение: по словам Ф. И. Успенского, Виталиан, "приводя три раза под Константинополь отряды, собранные из племен разного происхождения, и, истребовав от правительства огромные денежные выдачи, обнажил перед варварами слабость империи и громадные богатства Константинополя и приучил их к комбинированным движениям с суши и с моря".
Интересно е, че някои историци наричат "въстание" войните на византийците с Виталиан, който буквално поставя на колене Византия. Тази версия е повече от смешна - от това "въстание" Константинопол остава беззащитен срещу българите и губи балканските си територии, в които и без това държи само отделни укрепления, а цялата останала част е под властта на българите.
http://www.krotov.info/libr_min/v/vasilyev/VAA125.htm
Однако Анастасиева стена не оправдала впоследствии возлагавшихся на нее надежд и благодаря поспешности в работе и землетрясениям не служила серьезным препятствием для приближения врагов к городским стенам.
На това просто няма какво да се добави ;)
http://vmro-rousse.hit.bg/Macedonia_doklad.htm
Македония, е неразривно свързана от древността до днес с българската държава и българите. Българщината в тази област започва още преди образуването на Аспарухова България. Това не е лично мнение на някой краен български националист - това е било неоспорима истина и убеждение за средновековните български царе Иван Александър и сина му Иван Шишман, както и за всички български царе и летописци преди тях. В направения по тяхно време превод на "Манасиевата хроника" за началото на българската държава пише следното: "При цар Анастасий започнаха българите да поемат тази земя, като дойдоха в Бдин /Видин/ и първо започнаха да поемат Долната земя Охридска и след това цялата тази земя. Оттогава досега са 870 години.". Т. е. първото масово заселване на древните българи на Балканския полуостров е станало през 505 г. и то точно в Македония, в Охридския край. Това сведение на българските царе се потвърждава и от много други източници от Ранното Средновековие. Според тях само за 80 г. /от 480 г. до 559 г./ българите са извършили над 15 големи похода отвъд река Дунав, най-често в западните части на полуострова. Част от тези българи трайно са се заселили на Балканите. За военната мощ на българите тогава е показателно голямото сражение, станало през 499 г. край р. Цурта /днес Крива река в района на гр. Крива паланка, Македония/, при което българската войска разгромила 15-хилядна византийска армия с 520 обозни коли, а броят на загиналите византийски войници е бил 4 хиляди. В това сражение са били избити и всичките византийски генерали. На фона на битките, характерни за Древния свят, тази победа е била нещо извънредно и епохално. "Оттогава - пише съвременникът на сражението византиецът Комес Марцелин - залезе завинаги славата на армията на Илирик." Изплашен от унищожаването на армиите му и поради непреставащите български нападения през 512 г., византийският император Анастасий издига дългата над 70 км Анастасиева стена, съединяваща Черно и Мраморно море. В тези условия е напълно правдоподобно мнението на последните български царе, че първото трайно българско заселване на Балканския полуостров е станало по времето на Анастасий /управлявал от 491 г. до 517 г./. Както виждаме, то е станало първо в Македония - в тази българска област, за която някои се опитват да ни убедят, че не е и никога не е била българска.
Разбира се, цар Иван Александър и съвременниците му много добре са знаели за личността и ролята на кан Аспарух. На него те отделят специално място в "Манасиевата хроника", където пише: "При император Константин Брадати дойдоха българите през Дунава и като ги разбиха, отнеха от гърците цялата тази земя, в която живеят и досега. Преди тя се наричаше Мизия. Бидейки многочислени, изпълниха цялата тази страна на Дунава и другата до Драч /днес гр. Дурас, Албания - бел. моя/.". Както се вижда, през времето на император Анастасий са първите български победи и първото българско заселване, а по времето на кан Аспарух цялата днешна българска земя е отнета от гърците и завладяна от нашите деди. В хронологичния ред, в който "Манасиевата хроника" описва българската история, на Аспарух се пада второ място - на него принадлежи завършващият удар, а началото принадлежи на онези далечни и забравени от нашата днешна история българи, които още в началото на VІ век са поставили Византийската империя на колене и са я принудили да направи първите териториални отстъпки в полза на българите - в "Долната земя Охридска".
Само дето това е "първото заселване на българите" - при Виталиан - само за тези, които не са чели от летописците за предишните заселвания, иначе първо ще стане по-предишното, а след него - още по-предишното
Ето за какво става въпрос:
http://www.kanatangra.wallst.ru/bolg-arya.htm
Противно на утвърдената в официалната история представа, българите започват да се заселват в днешните български земи още през IVв. от Хр., а не през VII в. Доказатество за това е картата на св.Йероним, който е живял през IV в. На нея той е отбелязал “Misia hec et Bulgaria” (Мизия т.е. България)(43). През 515 година българският владетел Виталиян повежда обединените войски на хуни и българи срещу Византия, като достига до Константинопол. За да се защити, император Анастасий изгражда наречената на него Анастасиева стена.(44) През следващите десетилетия българите завладяват значителна част от Балканския полуостров и образуват основното население в днешните български земи. Според Равенския космограф, съставен през VI в. “В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят.”(45) Още през 507 година българите се заселват в Македония, наречена Долната земя Охридска – на името на свещения за българите град Охрид.(46)(46. Блазиус Клайнер. История на България – С., 1977.)(
И тук е пропуснато, че и тези заселници са идвали при по-ранно българско население.
Ще видим и какво става доста по-рано, според древните летописци, които определено не са чели нашите учебници по история и затова всичките са единодушно неграмотни.
sirrio:
Откога сме на Балканите или
БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ
Думи на най-известният популяризатор на "памирската теза" за произхода на българите:
"Хипотезита за балканския произход на прабългарите намира поддръжка и от Петър Добрев. Той пише следното:
“Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите ... се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”
Петър Добрев
“Необясненото и необяснимото в ранната българска история” - стр. 145 - 148"
Това, което го няма в нашите учебници:
БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕДИ 4 ВЕК
Касиодор (6 век, римски историк) пише, че Българите са стар мизийски или илирийски народ.
Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.
Омир нарича мизите "коньодоячи", които се хранели с конско мляко. А като описва извънредната храброст на българите Енодий пише, че що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко.
Българите са наричани мизи
В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи..."
Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи.
За византийците думите мизи, скити и Българи означават едно и също, използват ги като синоними.
Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой 917 г. от цар Симеон, злобно пишат: “не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО НЕМУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ". Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И още нещо важно - приписвайки на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на българския народ.
Обяснението
Древните гръцки летописци обичат да наричат едно и също население с различни имена - мизи, скити, илири, хуни, българи, траки пеласги и пр. С тези имена означават българите. Това се доказва от различните разкази за едно и също събитие на различни хронисти - често там където едни говорят за мизи и скити, други ги наричат хуни и българи. Това описва и доказва д-р Ганчо Ценов - професор по древна история от Берлинския университет. / Книгите на Г. Ценов
Любопитно е, че Йоан Малала, писал между 528 и 540 г., разказвайки за едно и също събитие, употребява на едно място “хуни и българи”, на друго “хуни и готи”, а на трето “готи и скити”. Освен че Малала отлично е знаел българите (още през 540 година), чрез него можем да се обяснява терминологичната главоблъсканица: веднъж в дадено събитие се споменават по-общите прозвища на народите, а друг път се уточнява кои точно племена на тези народи са участвали в събитието.
Траянови врата - в този проход е победата на цар Самуил над ромейската войска. Лъв Дякон пише:
"Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко. Аз също бях там, човекът който разказва тази история, и за малко да ме сполети нещастната съдба да се спъна докато бягам и да стана жертва на СКИТСКИ меч...".
Българите и древните мизи са един и същ народ
Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име /мизи/.
Доказано: докато сме били под византийско робство (11-12 в.), гръцките летописци и византийската власт отново предпочитат да наричат българите мизи.
Въпроси
Това коренно променя картината на българското минало и насочва към балкански произход на българите. Възможно ли е? Кой бърка - древните хронисти или сегашните историци? Каква е истинската картина на миналото ни? Да видим нататък:
Кои са мизите?
Мизите (Mysi, Moesi) са били стар тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина, (както и егейския бряг на Мала Азия). Населявали са днешна северна България. В Мизия са били и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин, белег, че Мизия е люлка на българщината.
Страбон (древногръцки историк и философ, 63 г. пр. Хр. - 24 г. сл. Хр.) е категоричен: мизите в Мала Азия - казва той - са траки.
Въстание на българите от двете страни на Дунава през 4 в.
За него пише Анастасий Библиотекар и казва, че тогава българите обединили земите си "съгласно родственото им право". За това въстание, станало около 378 година, против римляните и гърците дава данни и Йордан (готския летописец) - той пише, че мизийските готи, сиреч гетите, въстанали и заели Тесалия, Епир, Ахея и Панония. При такъв етнически състав на въстанието, което е въвлякло хора от северната и южната страна на Дунава, Анастасий Библиотекар е прав, като отбелязва, че са се съединили земите на етнически близки племена. Тоест българите са подчинили по правото на сродството (jure gentile) онези, които са им били сродни – тракийците на юг от Дунав.
Траките и българите са един и същ народ
Кои са всъщност траките?
"Траки" не е име на етнос, а гръцка обидна дума - нарицателно - означава "варвари, неелини". Никога не е имало народ, който да нарича себе си "траки". Както няма народ "гяури". Това са над 80 сродни народности, които гърците наричат събирателно "траки".
Тракийските надписи са на език, който почти напълно съвпада с днешния говорим български език.
"Траките" били типичен конен народ (Омир и много други), пиели кобилешко мляко, благородниците им си бръснели главите и оставяли чумбас (опашка и перчем), правели кисело мляко и сирене, имали гайди, кавали, тъпани, нестинари и кукери, а народните ни носии са от тях.
Днес никой не отрича, че нестинарството, кукерите, сурвакането, Трифон Зарезан, Змийските празници, Герман и др. са обичаи на траките. Народните носии на траките днес са български носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са тракийски - обаче траките били изчезнали. Къде са изчезнали се научава пак от старите хронисти и историци - те (особено гръцките) наричат едно и също население първо пеласги (пелгари) и траки (Към тях се прибавя тракийския народ гетите - предшественик на готите), а по-късно мизи, скити и българи. От всички тези имена, с които са ни наричали чужденците, нашият народ не използва за себе си само последното. Нашите възрожденски историци нямат никакво съмнение, че българите живеят на Балканите от незапомнени времена. Калоян заявява на папските пратеници да не му обясняват за Троянската война, защото той е по-наясно с войната срещу неговите предци. Светослав Киевски през 10 в. заявява на гърците, че са пришълци и нямат право на Европа, но не казва такова нещо за българите. Известният с всестранното си образование византийски поет Йоан Цеца (Цецес) от 10 в. упорито разяснява на съвременниците си, че старите мирмидонци на Ахил и пеоните са "днешните българи" и им обяснява да не се подвеждат по прекръщаванията на този народ, които си измислят хронистите. Той пише: "...не вярвай на глупците, които мислят, че те са нещо различно". Така е нарекъл днешните ни автори на учебници по история Йоан Цеца през 10 в. Доколко той е бил запознат, личи по това, че днешните учени до такава степен го имат за капацитет, че възстановяват текстове на изгубени произведения по неговите творби. Същите неща - че българите са старо тукашно население - разяснява Йоан Малала (византийски хроникьор от сирийски произход) още през 6 в. - по време когато нашите днешни историци пращат българите по азиатските степи.
Херодот описва траките като “хипемолгии – пиещи конско мляко” – това е известно и за мизите и за българите.
Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той. За Страбон трибалите са били траки.
Доказателства, че траки и българи са един и същ народ
Общи черти от бита, религията и бойното дело на "траки" и "прабългари":
- Днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".
- Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската народна носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти.
http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/avtohtonnateza_2.html
sirrio:
Да видим и какво става по-рано - според изворите и летописците, които днешните ни историци се чудят как да пресеят:
http://tribal.abv.bg/traki/
Извори
1. Съществува карта съставена в IV век от Св.Йероним (331-420), въз основа на орографската дейност и картите на владиката Евсевий Кесарийски(270-338), наричан баща на църковната история, върху която ясно личи името на нашите земи в античността - Vulgaria.
Картата
2. Карта на Света от VI век от Анонимен равенски космограф, с отбелязан върху нея етноним "bulgare", придружена от следния текст "Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant..." - "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух.
3. В своите трудове българският историк д-р Ганчо Ценов привежда огромен брой факти в потвърждение на ранното присъствие на българите на Балканите. Ето някои от тях:
--- "...kai oi kaloumenoi Boulgaroi tw kai Qrakh epitrecousi kai epanatrecousi prin gnwsqhnai autous..." - "В тая година (494 г. !) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек", Теофан, p.143 /24./.
Трябва да си много сляп византийски император, за да не забележиш предвижване на пришълци българи от земи оттатък Дунава /от Приазовието, от Кавказ, или може би от Китай ?/ чак до Тракия. Как се преминава Дунава и проходите на Хемус /където има римски военни кастели/, и се стига до Тракия така лесно "нападат и се отдръпват, преди да ги забележи човек"!?
--- "A.C. 499. Aristus Illyricianae doctor militiae... contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium consertum, ubi plus quam IV millia nostrorum... interemta sunt" - "499 г. (!).
Арист, военачалникът на илирийските войски... тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при река Цурта, където бяха убити повече от четири хиляди наши." Комес Марцелин. Значи пришълците българи не само преминали степите, не само преплували Дунава незабелязано, не само преминали охраняемите проходи на Хемус и навлезли в Тракия незабелязано, ами били толкова много, че изклали 4000 римляни !? За да се справят с такава голяма римска войска и то на територията на империята, то българите очевидно не са отскоро по тези земи.
--- Ето какво разказва Теофан за 538 година: "В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други." По нататъка се разказва накратко следното - Първоначално българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили българите. Връщайки се към Константинопол обаче, византийците били посрещнати в Тракия от българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели едва една шепа хора!
Цели две български войски, начело с цели два български княза водят военни действия във Византия и побеждават ромейската елитна армия на нейна територия! И Теофан, както и по-ранният хронист Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата български предводители Булг и Дронг, което е гръцката форма на "тракийската" благородническа титла РЕКС, РИХ. Нека припомним, че тази титла е доказано ползвана от българските владетели Аспар Рих, Теле Рих и Кот Раг и др. Няма обяснение, като как "монголоидните прабългари" носят "тракийска" титла още в 538 година и продължават да я носят в VIII век?
Просто е учудващо, как при наличието на подобни сведения, може да се твърди, че в V и VI век българите живеели в юрти някъде в Приазовието, Кавказ, Азиатските степи или пък в Монголия. Наистина, възможно е и там да са живяли българи, но въпросните източници говорят ясно, че става дума за българи, живеещи на Балканския полуостров!
4. В своя "Летопис и родословие" възрожденецът Йовчо Тревненски на основата на стари ръкописи твърди следното: "Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997 (489) като имаха за предводител Борис, своя княз 5998г. (490г.)" /9. стр. 26/.
5. "Именник на българските ханове", издаван до сега под подобни заглавия, въпреки че в него не се говори за никакви ханове!
Та в този документ черно на бяло пише следното: "...сии .Е. кънязь дръжаше княжение об оноу страноу доуная летъ .Ф.И.ЕI. остриженами главами. и по томъ приде на страноу доуная исперихъ кнзъ тожде и доселе...". Превод по М.Москов:
"Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега."
За всеки непредубеден читател става ясно, че владетелите /никакви ханове!/ преди Аспарух са резидирали оттатък Дунава, сиреч в Дакия, в II век. Представителите на академичната наука обаче, заради презумцията, че българите са тюрко-монголски пришълци, продължават да бълват разсъждения от рода: ""Оттатък Дунав" следва да се разбира не пространството около левия бряг на реката, а заеманите от прабългарите територии в Средна Азия (II-IV в.) и в Приазовието (V-VII в.)." [31. стр.19]
- името на Аспарух е записано в документа по два начина, един от които е ЕСПЕРЕРИХ ! Ясно доказателство, че българският владетел Еспер (Аспар, Еспор) е носел "тракийската" благородническа титла РИХ !
- сред "траките" даки е съществувало социално деление на две основни касти? Външните различия между членовете на отделните групи са били именно прическите - едните са поддържали косата си дълга, а другите са бръснели главите си ! /2. стр.147/
И не на последно място - още Херодот споменава за "скитския" народ на име "Остриганите глави".
6. В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното: "OutoV o megaV pathr hmwn kai thV BoulgariaV jwsthr to men genoV eilken ek ton Eurwpaiwn Muson, ouV kai boulgarouV o polus oiden anqropoV, palai men ek ton kata Prousan Olumpou proV ton boreion wkeanon kai thn nekran qalassan upo thV Alexandrou ceiroV kai exousiaV ektopisqenton, meta de sucnon cronon paradromhn dunamei bareia ton Istron peraiwqenton, kai ta geitoneuonta panta klirwsamenon, Pannonian kai Dalmatian, Qrakhn kai Illurikon, kai polla thV MakedoniaV kai QettaliaV" - "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." /22./
- прави впечатление бележката на Хоматиан, че етнонимът "българи" е термин от простонародния език, докато "по канона" този народ се е наричал "мизи". Това означава, че трябва да преоценим терминът "мизи", ползван от античните и средновековни автори. Става ясно и защо някой автори /например Теофан и Йоан Антиохийски/ , когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - ами защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван най-вече от народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" нарицателно /например мизи/, което не означава, че българите са се появили на света в V век, а просто говори, че те са наричани с други имена в каноничната литература.
7. Цитат от речта, произнесена на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор /Константинопол 09.08.681 година/ от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия): "Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още от начало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват..." /37. стр. 69/. Оказва се, че Константин Погонат не воювал с Аспаруховата гола и боса орда в някакъв си блатист Онгъл, а воювал с България!
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version