Български > Политика

Политическа География, Геополитика и Геостратегия !

<< < (12/12)

SIVEK:
You are not allowed to view links. Register or Login

Rasate:
2030: Многополюсното бъдеще на света



През декември 2012 Съветът за национално разузнаване (NIC) на САЩ публикува доклада си "Глобални тенденции - 2030: алтернативните светове" (Global Trends-2030: Alternative Worlds, You are not allowed to view links. Register or Login). За първи път от доста време насам, експерти от толкова влиятелен аналитичен център на разузнавателната общност се опитват, макар и плахо, да излязат извън рамките на традиционния американоцентризъм и амбициите на единствената в света свръхдържава, в които всичко се върти около националните интереси на САЩ, а останалата част на планетата се приема за "периферия". В случая нещата стоят по-различно, доказателство за което е честото споменава на термина "многополюсен свят" в доклада на NIC.

Както е известно, Съветът за национално разузнаване беше създаден от президента Джими Картър през 1979, т.е. в периода на изостряне на студената война между САЩ и Съветския съюз, провокирано от военната намеса на Москва в Афганистан. Днес това е център за изготвяне на дългосрочни стратегически анализи и експертни оценки, координиращ дейността на 15-те разузнавателни ведомства към различни министерства и структури в страната. На всеки четири години NIC представя на бъдещия американски президент (в периода между изборите и поемането на властта) доклад за глобалните тенденции в света, в който се анализират основните геополитически фактори и тенденции, с прогнозен период от 15 години.
Последният доклад на NIC

Докладът „Глобални тенденции 2030: алтернативните светове” е петия пореден, създаден от стратезите в NIC. Авторите на проекта посочват, че днес цялата световна политическа система преминава през критичен етап, който може да доведе до различни сценарии. Така, според председателя на NIC Кристофър Коуджъм, „бъдещето не е изсечено веднъж завинаги върху камък, а постоянно се формира в резултат от взаимодействието между мегатенденциите, критическите предизвикателства и, най-вече, човешкия фактор”.

Усилията на организаторите на проекта, целят да бъдат подпомогнати хората, вземащи важните решения както в Държавния департамент на САЩ, така и извън него, с цел планиране на действията му в дългосрочна перспектива, както и за да не се допусне да се реализират онези сценарии за бъдещето, които според NIC са негативни за Америка. Затова, опирайки се на досегашния си опит, анализаторите от NIC са потърсили помощ от редица експерти, извън официалните среди във Вашингтон – от университетите в Индиана, Тексас, Калифорния, Ню Мексико, Пенсилвания, Масачузетс, Колорадо, Тенеси, Ню Йорк и Ню Джърси. Освен това беше стартиран специален блог на проекта, посетен от хиляди хора от 167 държави по света, чиито коментари и бележки, също са били взети предвид при изготвянето на доклада. Конференции по темата на доклада бяха проведени в двайсет държави. В неокончателната (текуща) версия на „Глобалните тенденции” съществено e разширен обхватът на анализираните в доклада челни технологии, като се отчита влиянието им върху световната икономика и геополитика. Използвани са резултати от различни изследвания на учени, работещи в лабораториите на Департамента по енергетиката („Оук Ридж”) и НАСА и са осъществени десетки консултации с предприемачи и експерти от Силициевата долина и клъстера Санта Фе.
Специфични особености на доклада

Вследствие на разширяване списъка на участниците в проекта са уточнени както методологията на реализацията му, така и общата му идеологическа насоченост. В окончателния текст на доклада могат да се очертаят няколко основни тези.

На първо място сред тях е акцентът върху статута на САЩ в международната система. Предишните доклади прогнозираха, че те ще съхранят централната си роля в света, приемайки я за константна. В новия доклад обаче се поставят въпроси, относно възможността да станем свидетели на „критична динамика” на американските позиции. Един от тях е, как другите държави ще реагират на понижаването или, напротив, на евентуалния ръст на влиянието на САЩ?

На второ място, следва да посочим ясната визия за новите основни елементи на системата на международните отношения. Така, докато предишните доклади подробно анализираха нарастващото влияние на недържавните субекти, без обаче да уточняват ролята на държавата по отношение на тях, в последния се акцентира върху динамиката на политическото управление и анализа на взаимоотношенията между различните структури на политическите играчи.

На трето място, възприет е качествено различен подход към времето и скоростта на промените в света. Според експертите, предишните доклади достатъчно вярно са очертали общия геополитически вектор: ръстът на китайското влияние и продължаващото отслабване на Русия. Проблемът е, че мощта на Китай нараства по-бързо от очакванията. Ревизията на предишните варианти свидетелства, че американските анализатори доскоро са били склонни да прогнозират по-ниски темпове на глобалното развитие.

На четвърто място, в сравнение с доклада "Глобални тенденции 2025", където се акцентира върху вероятността от значителни политически и икономически сътресения в света, сега вниманието се насочва към изясняване основите на взаимодействието между глобалните тенденции и провокиращите кризите явления, т.е. като цяло подходът може да се определи като по-оптимистичен.

На пето място, по-голямо внимание се обръща на идеологическия аспект. Авторите на последния доклад откровено признават, че идеологията се оказва прекалено "неясна величина", която трудно може да се дефинира и "измери". Доминира тезата, че такива радикални "-изми", като фашизма и комунизма едва ли могат да възкръснат, но по-малко мащабните политико-психологически промени, които често се извършват под егидата на идеологията, определяща поведението на хората, остават в центъра на внимание на експертите на NIC.

За да се разберат по-добре последиците от глобалните тенденции от втори и трети порядък и да се дефинират очертаващите се кризисни ситуации, авторите на доклада използват различни подходи, включително т.нар. "военни игри", и имитационното моделиране. Това им позволява да си изяснят възможната динамика и посоката на развитие на ситуацията в преломните моменти (точките на бифуркация).
Мегатенденциите на бъдещето

Според експертите на NIC, ключови мегатенденции, определящи облика на света на бъдещето, са: развитието на човешката личност, дифузията на мощта, демографските промени и недостигът на храна, вода и енергия. Развитието на човешката личност ще се ускори вследствие намаляването на бедността, нарастването на глобалната средна класа, по-голямата образованост, мащабното използване на новите комуникационни и производствени технологии, както и на постиженията в медицината.

В бъдеще не бива да очакваме съществуването на държави-хегемони. Властта постепенно ще преминава към мрежите и коалициите в многополюсния свят. Демографската дъга на нестабилност ще се стеснява, но и икономическият растеж ще отслабне заради остаряването на населението в повечето държави. 60% от жителите на планетата ще обитават урбанизираните територии, миграцията също ще нарасне. Недостигът на храна, вода и енергия ще доведе до съществено увеличаване на нуждата от тези ресурси заради нарасналото население на планетата.
Тектоничните промени

Само по себе си, въздействието на мегатенденциите ще доведе до фундаментални тектонични промени в периода до 2030. Това е свързано на първо място с нарастването на глобалната средна класа, за сметка на населението в развищите се държави (както в абсолютни, така и в относителни цифри).

На второ място, създават се условия за свободен достъп до челни смъртоносни технологии, включително свръхточни оръжия и средства за осъществяване на кибератаки и биотероризъм. Отделни индивиди и общности ще могат да осъществяват масово насилие и да причиняват сериозни разрушения с помощта на сили и средства, които доскоро се смятаха за монопол единствено на държавите.

На трето място, икономическият център на света окончателно ще се измести на Изток и Юг. До 2030, съвкупният глобален приход на САЩ, Европа и Япония, ще падне от днешните 56% почти наполовина. Размерът на финансовите активи на развиващите се пазари пък ще нарасне два пъти още до 2020.

На четвърто място, безпрецедентното остаряване на населението на планета ще стане очевидно. През 2012 средната възраст на жителите на Япония и Германия достигна 45 години. До 2030 Тайван, Южна Корея и повечето европейски държави ще имат същите показатели. В резултат от това миграцията ще придобие глобални размери, тъй като необходимост от работна ръка ще изпитват както развитите, така и развиващите се държави.

На пето място, до 2030 глобалното ниво на урбанизация ще нарасне от днешните 50% до 60%, което означава 4,9 млрд. души. Градовете и градските агломерации ще генерират 80% от икономическия растеж. При това силно развитие ще получат новите инфраструктурни технологии, ориентирани към използването на ограничено количество ресурси. До 2030 търсенето на хранителни продукти ще нарасне с 35%, а на вода - с 40%. Почти половината население на света ще живее в райони с недостиг на питейна вода, като най-уязвими в това отношение са държавите от Африка и Близкия Изток, както и Индия и Китай.

Относно решаването на проблемите с дефицита на ресурси в самите САЩ, анализаторите от NIC смятат, че запасите от шистов газ са достатъчни за покриване на вътрешното потребление, като има и възможност за износ. Увеличаването на добивите на петрол от труднодостъпни находища обаче, ще доведе до съкращаване на търговския баланс и намаляване на икономическия растеж. Глобалните свободни мощности за добив на "черно злато" ще надхвърлят нивото от 8 млн. барела и в определен момент ОПЕК може да изгуби контрола върху цените на суровия петрол, което ще окаже сериозно негативно въздействие на световните пазари и ще доведе до спад на приходите на основните петролни държави.

Освен посочените от експертите основни тенденции и преките последици от тях, човечеството ще се сблъска със следните глобални предизвикателства: страдаща от все по-чести и продължителни кризи световна икономика, задълбочаващ се разрив между държавите, запазващ се потенциал за увеличаване на конфликтите, задълбочаване на регионалната нестабилност, многопосочно (включително негативно) въздействие на новите технологии и промяна на глобалната роля на САЩ.
Перманентната икономическа криза

Страдащата от непрекъснати кризи глобална икономика, сама по себе си, ще представлява много сериозно предизвикателство. Основните въпроси, чиито отговори се опитват да намерят авторите на доклада, са: дали глобалната нестабилност и диспропорциите между играчите, имащи различни икономически интереси, ще доведат до крах на световната система или обратното - мултиполярността ще гарантира известна устойчивост на глобалния икономически ред?

Международната икономика ще продължи да се характеризира с наличието на разнообразни регионални и национални модели, развиващи се с различни скорости и в различни посоки. Някои експерти сравняват съвременната ситуация с тази в края на ХІХ век, когато на фона на упадъка на световния хегемон - Великобритания, наличието на няколко други икономически центъра придава по-голяма стабилност на глобалната система.

Завръщането към темповете на икономически растеж, характерни за периода до 2008 и предишния модел на бърза глобализация изглежда малко вероятно, поне през следващото десетилетие. От 1980 насам, общият дълг на държавите от Г-7 е нараснал до 300% от БВП- Историческите изследвания показват, че спадовете, свързани с финансовите кризи, по правило се оказват много по-сериозни и изискват продължително възстановяване.

Спецификата на предишните икономически кризи, като Голямата депресия от 30-те години например, е свързана и с възрастовата структура на населението на западните държави, като този демографски бонус бива конвертиран в следвоенния икономически бум. Днес обаче ситуацията е съвършено различна - за да се компенсира спада в числеността на работната ръка е необходим ръст на производителността на труда. Засега САЩ, които продължават да привличат мигранти, са в по-изгодно положение, но рано или късно ще им се наложи да повишат производителността на труда, ограничавайки още повече производствените разходи.

Както вече посочих по-горе, икономическите перспективи пред света все повече ще зависят от ситуацията на Изток и Юг. Още днес, развиващите се държави осигуряват над 50% от ръста на световната икономика и 40% от инвестициите в света.Очаква се делът им в глобалния ръст на инвестициите да нарасне с повече от 70%. В това отношение приносът на Китай още днес е 1,5 пъти по-голям от този на САЩ. В базовия модел на Световната банка, отчитащ многополюсния модел на света, през 2025 Китай (въпреки вероятното забавяне на икономическият му растеж) ще осигурява около 2/3 от растежа на световната икономика, което е много повече, отколкото която и да било друга държава. Страните с формиращ се пазар ще генерират търсене на инфраструктура, жилища, потребителски стоки, нови заводи и оборудване, което ще повиши глобалните инвестиции до ниво, непознато през последните четири десетилетия.
Проблемите на управлението

Т.нар. „управленски разрив” (Governmental Gap) е свързан с нарастването на броя на процесите, които съвременната държава е принудена да контролира, при положение, че операционните и бюрократични възможности са ограничени. Ключовата неопределеност тук е свързана с въпроса, дали правителствата на държавите и държавните институции ще се адаптират достатъчно бързо за да използват извършващите се промени,или те ще се превърнат в бреме за тях? Нарастващият брой на играчите, необходими за решаването на основните транснационални проблеми, и техните противоречащи си ценности усложняват процеса на вземане на решения. Липсата на консенсус между съществуващите и новите силови фактори предполага, че до 2030 многостранното управление ще бъде (в най-добрия случай) доста ограничено. В момента около 50 държави осъществяват преход между авторитаризма и демокрацията. Социалната наука и най-новата история потвърждават, че феномените от типа на т.нар. „цветни революции” и „арабската пролет” ще продължат да се развиват, тъй като са обусловени от съзряването на обществените структури, нарастването на доходите на гражданите, политическата либерализация и демократизацията. За много държави обаче, пътят към демокрацията ще се окаже прекалено дълъг и криволичещ, т.е.и през следващите 15-20 години те ще продължат да дестабилизират глобалната политика.

Повсеместното използване на новите комуникационни технологии ще се превърне в меч с две остриета при решаването на проблемите на държавното управление. От една страна, социалните мрежи ще позволят на гражданите да се обединят и да отправят предизвикателство към властта, както става в Близкия Изток. От друга обаче, тези технологии ще дадат на правителствата – както авторитарните, така и демократичните – безпрецедентна възможност да контролират действията на собствените си граждани.

В момента, в такива глобални структури, като Съвета за сигурност на ООН, Световната банка и МВФ, доминират западните държави, но до 2030 те ще се трансформират в съответствие с промените в глобалната йерархия и появата на нови играчи.
Вероятността от конфликт

Запазващият се потенциал за нарастване на конфликтите, обуславя въпроса, дали бързите промени в баланса между световните сили ще провокират ръст на вътрешните и междудържавните конфликти?

Историческите тенденции през последните двайсетина години са към намаляване броя на мащабните въоръжени конфликти, жертвите сред цивилното население и военните загуби. Смята се, че съществуват очевидни сдържащи прегради пред евентуалните конфликти между големите държави, тъй като твърде много неща биха били поставени на карта. Три различни групи фактори обаче, могат да повишат възможността за избухването на подобни конфликти: промяната в силовия баланс между основните геополитически играчи и най-вече Китай, Индия и Русия, сблъсъците за ресурси, разширяване спектъра на военния инструментариум и все по-лесния достъп на недържавните играчи до него.
Регионалната нестабилност

В тази връзка, основният въпрос, който поставят експертите от NIC е, дали регионалната нестабилност, особено в Близкия Изток и Южна Азия, може да разшири ареала си, поставяйки под въпрос глобалната сигурност? Траекторията на развитие на ситуацията в Близкия Изток ще зависи от политическия пейзаж. От една страна, ако Иран укрепи влиянието си и успее да създаде собствено ядрено оръжие, регионът е обречен на изключително нестабилно бъдеще. От друга страна, появата в него на умеренодемократични режими или осъществяването на пробив в разрешаването на израелско-палестинския конфликт биха имали позитивни последици.

Опасенията във връзка с нарастващото влиняние на Китай и възможната националистическа политика на ръководството му, съществуващи сред регионалните играчи, имат своите основания. Локалните военни кризи в южноазиатския регион могат да доведат до мащабни негативни последици за глобалната икономика.

Европа е в състояние да помогне за интеграцията в световната система на своите, бързоразвиващи се съседи от Близкия Изток, Африка и Централна Азия. Една модернизирана Русия пък може да се интегрира по-цялостно в международната общност. Но, ако Москва не съумее да създаде по-диверсифицирана икономика и по-либерален вътрешен ред, тя ще продължи да генерира регионални и глобални заплахи за сигурността.
Новите технологии

В доклада, оценката за развитието на новите технологии се свежда до въпроса, дали в краткосрочна перспектива ще бъдат осъществени технологични пробиви, които съществено да повишат икономическата ефективност и да решат проблемите, породени от нарастващото население на планетата, бързата урбанизация и климатичните промени?

Информационните технологии навлизат в нова епоха: скоростните канали стават все по-достъпни, електронните мрежи и т.нар. облачни технологии гарантират глобалния достъп и широкото разпространение на информационните услуги, както и развитието на социалните медии. Всичко това ще изисква създаването на нови продукти и приложения в сферата на киберсигурността. Тази ситуация ще породи значителни затруднения за правителствата и традиционните общества. Страхът от ръста на контрола от страна на държавата, т.е. на "Големия брат", а ла Оруел, може да накара гражданите, особено в развитите страни, да започнат да оказват натиск върху своите правителства с цел ограничаването или дори унищожаването на част от тези информационни системи.

Новите технологии в производството и автоматизацията, като 3D-печатът и роботехниката, ще създадат потенциал за промяна на структурата на заетостта в развиващите се и развитите държави. В последните, тези технологии ще ограничат нуждата от аутсорсинг (включително и външен) и ще скъсят значително веригите на доставчиците.

Вероятно, ключовите технологии в света ще бъдат свързани с необходимостта да бъдат съхранени наличните природни ресурси през следващите 15-20 години, включително с такива направления като производството на генетично модифицирани селскостопански продукти, рационално земеделие и напояване, слънчева енергетика, използване на биогорива, повишаване ефективността на петролните и газови находища.

На свой ред, новите технологии в здравеопазването ще увеличат продължителността на живота и средната възраст на населението в света. Най-големите (относителни) успехи в тази сфера ще бъдат постигнати от държавите с развиваща се икономика.
Ролята на САЩ в света

Според доклада на NIC, основното предизвикателство пред САЩ е, дали ще са в състояние да работят съвместно с нови партньори в управлението на международната система? До 2030 САЩ, най-вероятно, ще си останат "първи между равни" заради превъзходството си в редица сектори и своето имперско наследство. В случая, за доминиращата роля на САЩ в международните отношения по-важна ще се окаже не икономическата им мощ, а тяхната способност да проектират своята "твърда" и "мека" сила. Въпреки това, с бързото нарастване на влиянието на другите държави, "еднополюсният период" вече приключва, също както и епохата на "Pax Americana" - т.е. на американското господство в международната политика. В повечето случаи влиянието на САЩ може да бъде усилено чрез формирането на съответните "външни мрежи на доверие" от съюзници и партньори, способни да се обединяват за разрешаването на конкретни проблеми. Замяната на САЩ с друга световна сила и формирането на нов световен ред изглежда най-малко вероятния изход през този период. В същото време, следва да се посочат редица потенциална заплахи за глобалната стабилност.
Потенциалните бъдещи заплахи

Според анализаторите на NIC съществуват осем основни потенциални заплахи (в доклада те са обозначени като black swans, т.е. "черните лебеди"), които могат да окажат най-силно дестабилизиращо влияние върху ситуацията в света.

Мащабните пандемии.  Появата на нови, лесно предаващи се причинители на заболявания на дихателните пътища, убиващи или задълго изваждащи от строя над 1% от жертвите си, може да се превърне в истинска катастрофа и само за половин година да доведе до смъртта на милиони хора в целия свят.

Бързите климатични промени. Повечето учени, поне досега, не са в състояние да ги прогнозират. Промените в количеството на валежите, посоката и силата на мусоните, ще застрашат продоволствената сигурност на Индия и цяла Югоизточна Азия.

Колапсът на еврото и на ЕС. Според експерти от института McKinsey Global, само излизането на страна като Гърция от еврозоната може да нанесе осемкратно по-големи странични вреди, отколкото фалита на Lehman Brothers например.

Демократизиран или изпаднал в колапс Китай. Тази страна планира през следващите пет години нейният БВП на глава от населението да достигне праговата стойност от 15 хиляди долара. Това може да се окаже тласък към по-нататъшната демократизация на страната. Мнозина експерти обаче смятат, че един по-демократичен Китай би бил и по-националистически и агресивен. От друга страна, икономическият крах на страната може да провокира политически вълнения в региона и да доведе световната икономика до шоково състояние.

Реформираният Иран. Режимът в тази държава би могъл да стане по-либерален заради нарастващия вътрешен обществен натиск, международните санкции и преговорите за излизане от сегашната политическа изолация. Отказвайки се от ядрените амбиции и концентрирайки усилията си върху модернизацията на икономиката, Иран ще съдейства за укрепване на стабилността в Близкия Изток.

Ядрената война, използването на оръжия за масово унищожаване и масовите кибератаки. Ядрените държави, както и потенциалните претенденти за такъв статут, могат възприемат стратегия на използване на ядреното оръжие за да компенсират слабите страни на своята политика. Нараства вероятността от използване на оръжия за масово унищожение и осъществяване на кибератаки от недържавни политически играчи.

Природните бедствия. Слънчевите геомагнитни бури могат да изведат от строя спътниците, електрическите мрежи и много чувствителни електронни устройства. Циклично повтарящите се в последно време съкрушителни тайфуни представляват много сериозна заплаха заради зависимостта на света от електрическата енергия.

Отслабването на САЩ. Колапсът или внезапното отслабване на американското влияние вероятно ще доведе до продължителен период на глобален хаос. Нито една водеща световна държава не изглежда способна да замени САЩ като гарант на международния ред.
Заключение

Въпреки че в сравнение с предишните доклади на NIC, в последния се ревизират редица  утвърдени постановки, като се забелязва и стремеж към по-голяма обективност, в него се запазват и немалко подходи и стереотипи от времето на студената война. Съществено е разширен спектърът на разглежданите теми, привлечени са и по-голям брой експерти. Освен това дискусията по проблемите вече се води публично, но най-знаково е признанието за многополюсния характер на бъдещия свят.

В същото време самата способност на една отделна държава да създава (и налага) определени сценарии за бъдещето, предполага увереност в непоколебимостта на позициите на доминирания от САЩ световен ред. Това отчасти се обуславя от липсата на сериозна конкуренция при формиране образа на бъдещето от страна на другите големи държави, като Китай, Индия или Русия например.

 

* Българско геополитическо дружество

Rasate:
Човекът обвинил правителсвтото на САЩ,че стои зад атентата на 11 септември е намерен убит заедно с децата си




Неговият колега, журналиста Уейн Мендсън споделя: Има доказателства, че Филип е убит от ЦРУ.
Филип Маршал, бивш капитан от въздушните сили на САЩ (пилот на вертолет) е бил намерен убит, заедно със 14 годишната си дъщеря Мелиса и 17 годишният си син Алекс. Жива е останала само съпругата му, която по това време е била извън страната.

Ветеран от войната, капитан от авиацията, бивш пилот на правителственият хеликоптер, е събирал  доказателства за заговор относно атентатите от 11 септемри 2001г. на високопоставени чиновници от правителството на САЩ  и е имал намерение да ги опише в  поредната си книга, пише сайта You are not allowed to view links. Register or Login

Дошлата на местопрестъплението полиция е заварила децата на Маршал, на 17 и 14 години, кучето му и самият Филип застреляни в главата с един и същи пистолет.

Без никакви мотиви полицията набързо излезе с версията си за тази трагедия – а именно, че Маршал е убил децата си и след това се е застрелял.

Междувременно близки на убития споделят, че той се е боял за живота си заради така наречените “конспиративни” публикации за атентатите срещу Световният търговски център и Пентагона от 11 септември 2001г.

Смятат, че Маршал се е канил да публикува сензационни факти в четвъртата си поред книга на тази тема и може би затова са му запушили набързо устата.

В книгата си Маршъл подозира администрацията на Буш в задкулисна комбина със саудитската разузнавателна общност.

Помислете за това казва Маршал миналата година в писмено изявление: “Официалната версия за някакъв призрак (Осама бин Ладен) в някаква пещера от другата страна на света, побеждава цялата ни военна база на американска земя, това  е абсолютно нелепо.”

Приятелите на Маршъл подозират участието на американските или израелски спецслужби в това кърваво убийство.

Ако правителството на САЩ може да убие 3000 невинни хора на 11/9, то те не биха имали никакъв проблем да унищожат едно семейство.

Книгите на Филип Маршал:

The Big Bamboozle: 9/11 and the War on Terror
False Flag 911: How Bush, Cheney and the Saudis Created the Post-911 World
инфо: You are not allowed to view links. Register or Login

Rasate:
технология на доминацията



Много се изписа и се коментира в последно време за завръщащия се фашизъм в Европа. Независимо дали приемате тази теза или не, има някои странни парадокси, които не могат да бъдат отречени – като например откритата и не чак толкова открита подкрепа на западни политици и медии за движения като „Десен сектор“, които на момента биха били забранени във всяка западна страна. Странното е, че дори хора от еврейски произход, които уж би трябвало да надават вой до небесата против всяка такава проява, сега странно мълчат и гледат на другата страна.
Защо се получава така и какво всъщност става?
Всеизвестни са повече от добрите отношения между Израел и САЩ. В този смисъл това, което е добро за САЩ, е добро и за Израел. Същото важи и за ЕС, поне към настоящия момент. САЩ е флагманът на световната олигархия. И ЕС, и Израел са в пряка зависимост от мощта на САЩ. Затова и наблюдаваме какви ли не пируети, само и само да се запази господстващото положение на САЩ. Това е едно съвсем правдоподобно обяснение за политическата шизофрения, която наблюдаваме в последните месеци. Както знаем, в геополитиката целта оправдава средствата , а интересите побеждават всеки друг аргумент. Така че едва ли е изненадващо, че докато официално на публиката се представят евроатлантическите ценности на демокрация, толерантност и т.н., на практика в реалния живот нещата изглеждат по съвсем друг начин. Случаят с Украйна далеч не е изолиран случай. Нито пък е първият случай на американска подкрепа за фашистката идеология. На Хитлер в началото се е гледало доста благосклонно отвъд Океана, особено от страна на индустриалците – хора, които днес наричаме „олигарси“.
 
Всъщност всички тези действия, макар и парадоксални на пръв поглед, следват една стара тактика – на вечния враг. Тя е описана още от Оруел в книгата му „1984“, където Евразия играе ролята на Торбалан в държавната пропаганда. Както се оказа и с разкритията за НСА на Едуард Сноудън, на г-н Оруел обаче му е бедна фантазията да предвиди нещата така, както те се случват в реалността години по-късно. Та, всяка власт, особено така войнолюбива като американския естаблишмент (тук спокойно можем да добавим и западноевропейския, който обаче се явява функция на задокеанския, така, както СССР диктуваше поведението на българските партийци преди 1989 г.), има нужда от постоянен враг, срещу който да насъсква и сплотява редиците. Защото иначе просто губи голяма част от своята власт, легитимация и въобще основание. Особено силно тази нужда стана след падането на комунистическите режими в Източна Европа в началото на 90-те. Само година-две по-късно Садам Хюсеин от пръв приятел през 80-те, когато трябваше да воюва срещу Иран, беше трансформиран набързо в звяр, който изхвърля невинни кувейтски бебета от инкубатори и ги оставя да умрат. В последствие това се оказа абсолютна лъжа и измама, но това са подробности. Друг такъв пример е т.нар. Ал Кайда – мистериозна организация, толкова могъща, че 19 човека с ножчета за рязане на хартия и незначителен брой часове обучение като пилоти на селскостопански самолети успяват са отвлекат 4 огромни самолета, да дефилират из въздушното пространство на САЩ часове наред, да уцелят от първия път по перфектен начин двете кули в Ню Йорк и да разбият третия самолет необезпокоявано в най-охраняваната сграда на света – Пентагона. Оттам нататък историята е печално известна… Същата Ал Кайда обаче преди това е щедро подкрепяна от американците, когато трябва да се бори срещу руснаците в Афганистан. След това изведнъж се превръща в ужасен враг. Ами Кадафи? Между приятелските, усмихнати снимки с  Обама, Саркози, Берлускони, Блеър  и операцията на НАТО в Либия има едва няколко години. Забелязвате ли вече тенденция? Още примери могат да се дадат, но целта на тази статия е по-скоро да опише механизмите, примерите сами ще откриете.
Да се върнем на схемата. Това е разновидност на старата римска тактика „разделяй и владей“ – един доста осъвременен неин вариант, в днешно време съчетан с бизнес тактиката „създай проблем – предложи решение – спечели“. Там, където има „неудобни“ правителства или каквато и да е политическа или икономическа дейност, която не ни е изгодна, създаваме съпротива. Класическа причина за това са „нарушени човешки права“, тъй като това е доста обтекаемо понятие и тъй като няма начин в 100% от времето 100% от хората да са доволни, поводите могат да бъдат безкрайно количество. Разбира се, има и други поводи, в зависимост от ситуацията. Всичко, което ви трябва, са сравнително легитимен повод и няколко „лидери на мнение“ (opinion leaders – обикновено „граждански“ активисти, щедро подплатени с грантове за „развитие на гражданското общество“), които да надигнат вой в социалните мрежи. По този начин беше реализирана арабската пролет, по този начин тръгна дори ДАНСwithme. Винаги обаче наред с хората, които са излезли и искрено се борят за собственото си по-добро съществуване, има и радикални групировки. В Египет например „Мюсюлмански братя“ (по принцип забранена организация в почти целия арабски свят) вършеха доста подобни неща на тези, които сега вършат „Десен сектор“ в Украйна, отново без да им се обърне особено внимание от страна на „демократичния“ западен свят. В крайна сметка свалянето на кръвожадния Мубарак (на когото между другото САЩ ежегодно са предоставяли военни помощи в размер на милиарди долари, докато и той не става неудобен) беше по-важно от някакви си там джихадисти. Бърз поглед към историята показва, че при всяка революция на върха изплува именно тази утайка. И това всъщност е чудесно за дърпащият конците. Защото дава повод за плясване с ръце и лицемерни възклицания от сорта на „ние каква я мислехме, тя каква стана“. Защото ще минат няколко години, ще се окаже, че една ненавистна диктатура е заместена от друга, не по-различна, и това отново ще даде основание за намеса. И така се получава едно перпетуум мобиле, което се върти непрекъснато от Втората световна война насам.
Qui bono? Кой печели?
Със сигурност не обикновените хора – нито в Америка и ЕС, нито в целевите територии на конфликта. На първо място печели военно-промишленият комплекс, който е една от най-мощните индустрии в САЩ. Той печели първо, когато се въоръжава опозицията (Либия, Сирия и т.н.), защото все пак някой е платил за тези оръжия – в случая американския данъкоплатец. И той печели още веднъж – когато се оказва, че новите са същите като старите и трябва да се праща армията. Всеки изстрелян куршум, всяка хвърлена бомба означава още долари по сметката на ВПК. На второ място, печалбата е геополитическа – въпросната страна или регион е в постоянен хаос, а в мътна вода най-добре плуват големите риби. Така никоя страна няма шанс да укрепне до степен да води независима политика или пък да формира регионални съюзи със съседите си. Тя е в постоянна зависимост от НАТО/САЩ/ЕС/МВФ и всички други инструменти за подчинение. Използвайки тази схема, САЩ, като „биячът“ на световната олигархия, гарантирано няма противник, който да му се опълчи и това позволява безкрайна доминация – понастоящем САЩ имат над 700 бази из целия свят в почти 100 страни. И на трето място, печеливши от целия процес са американските компании, защото военните действия по дефиниция водят до разруха и разпад. Тук на сцената излиза бизнесът, който с готовност предлага услугите си – „възстановяване“ срещу „скромно“ заплащане. И тъй като една държава, току-що преживяла гражданска или междудържавна война, не е в състояние сама да се справи, тя няма избор.
Статията е за САЩ, но може да се отнася и до всяка следваща супер сила – Русия, Китай, Индия или някоя друга. Технологията е една и съща в основата си, още от римско време насам. По този начин, с тази простичка схема, се постигат две основни цели на всяка империя – политическо господство и непрестанен приток на пари и ресурси. Така че не се учудвайте следващия път, когато нещата се обърнат на 180 градуса, защото така е по-удобно към момента. Или пък ако НАТО се окаже рамо до рамо с украински фашисти или арабски джихадисти. Просто бизнес – където милиони човешки животи се превръщат в трилиони долари в счетоводните книги и безгранична власт.

Автор: Георги Христов

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page