БЕСИТЕ И ХРИСТИЯÐСТВОТО
Траките Ñа получили Евангелието (Благата веÑÑ‚) за идването на ХриÑÑ‚Ð¾Ñ Ð´Ð¸Ñ€ÐµÐºÑ‚Ð½Ð¾ от апоÑтолите. Пръв е апоÑтол Павел, който 20 години Ñлед Ñмъртта на ИÑÑƒÑ (около 52 г. Ñл. Хр.) идва в гр. Филипи. Създадена е тракийÑка хриÑтиÑнÑка община, защото този район тогава е бил наÑелен Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸. За тези траки е поÑланието на апоÑтол Павел „Към филипÑнитеâ€. Павел Ñъздава първата хриÑтиÑнÑка община и в ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ÐеÑтум. ÐÑколко години Ñлед него в гр. Филипи идва евангелиÑÑ‚ÑŠÑ‚ апоÑтол Лука – през 58 г.
През 67 г. в Рим е поÑечен Ñ Ð¼ÐµÑ‡ апоÑтол Петър, а апоÑтол Павел е разпнат на кръÑÑ‚ Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð° надолу. Това е времето на Ðерон, който Ñе проÑвÑва като гонител на хриÑтиÑните. Той е поÑветен в миÑтериите на Митра и ÑмÑта, че новиÑÑ‚ култ, проповÑдващ ненаÑилие и любов между хората, е наÑочен Ñрещу империÑта. РимÑкиÑÑ‚ вариант на митраизма е по-различен от източноиранÑкиÑ. Ð’ Рим Синът на Бога – Митра, е Ñимвол на „ВÑепобеждаващото Слънце†на императорите. Как митраизмът Ñтава държавна Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð² Рим? „Ðкад. Д. Ðнгелов го-
вори за „Богът на войниците†в РимÑката империÑ, диÑлоцирани от далечните източни провинции, които пренаÑÑÑ‚ ÑÑŠÑ Ñебе Ñи и ÑÐ²Ð¾Ñ Ñ‡ÑƒÐ¶Ð´Ð¾Ð·ÐµÐ¼ÐµÐ½ кумир между І и ІІ в. Митраизмът Ñтава Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° имперÑкото мнозинÑтво. ПоÑтепенно Митра превзема Ñъзнанието на по-горните общеÑтвени етажи и доÑтига върха. Императорите ТраÑн, Септимий Север, Ðерон, Комод, Ðврелий и Ðдриан Ñа митраиÑти. Като â€žÑ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° тайнÑтвата†митраизмът допуÑка до Ñебе Ñи Ñамо поÑветените, които Ñа получили Ñвоето езотерично образование и Ñа положили клетва „в името на Бог, който раздели (л) ЗемÑта от Ðебето...†.
Фактът, че нÑкои римÑки императори Ñа митраиÑти показва, че те Ñа Ñтанали монотеиÑти. Политеизмът (многобожието), характерен за езичеÑтвото, е преодолÑн. Монотеизмът е крачка напред в процеÑа на изчиÑтване на вÑрата. Това е вÑрата в Ð•Ð´Ð¸Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð‘Ð¾Ð³, приемане върховенÑтвото на Бога. За римÑкото общеÑтво, приело божеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ð½Ñ‚ÐµÐ¾Ð½ от гърците, е бил характерен политеизмът. Дори Ñа обожеÑтвÑвани римÑките императори. Митра е Богът Слънце. ПоÑледователите на Митра Ñа били поÑвещавани по време на Ñпециални миÑтерии. КонÑтантин I Велики е желаел да бъде поÑветен в миÑтериите на Митра, но му било отказано “заради Ð½ÐµÐ¸Ð·ÐºÑƒÐ¿Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñ…Ð°Ñ€Ð°ÐºÑ‚ÐµÑ€ на неговите преÑтъплениц. Този отказ провокира амбициозната натура на КонÑтантин и той Ñе наÑочва към хриÑтиÑнÑтвото, което Ñъщо е монотеиÑтична Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¸ което му обещава чрез Светото Кръщение пречиÑтване и опрощение.
През 284 г. император Диоклециан поел влаÑтта в РимÑката империÑ. За да Ñтабилизира държавата той въвел тетрархиÑта като форма на управление. Според Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñта Ñе делÑла на Източна и Западна, вÑÑка от които Ñе управлÑвала от ÐвгуÑÑ‚. Двамата ÐвгуÑти можели да назначат по един Ñвой помощник – Цезар. Така империÑта Ñе управлÑвала от четирима, поради което това управление е наречено “тетрархиÑâ€. Диоклециан избрал за втори ÐвгуÑÑ‚ МакÑимиан Херкулий. Двамата определили за цезари Ñъответно КонÑтанций Хлор – цезар на МакÑимиан, отговарÑщ за Ð“Ð°Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Галерий – цезар на Диоклециан, отговарÑщ за балканÑките земи. Когато през 305 г. Диоклециан и МакÑимиан Ñе оттеглили от влаÑтта КонÑтанций Хлор (баща на КонÑтантин Велики) и Галерий Ñтанали ÐвгуÑти. През 306 г. КонÑтанций Хлор умрÑл и войÑката провъзглаÑива Ñинът му КонÑтантин за ÐвгуÑÑ‚ на Западната РимÑка империÑ. МакÑенций, Ñин на отказалиÑÑ‚ Ñе от влаÑтта МакÑимиан, оÑпорил правата му. Спорът бил решен в битка край Рим през 312 г. КонÑтантин победил и окончателно Ñе утвърдил като ÐвгуÑÑ‚ (Император) на Западната РимÑка империÑ.
Именно за тази битка при МулвийÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚ край Рим през 312 г. Ñе отнаÑÑ Ñ€Ð°Ð·ÐºÐ°Ð·ÑŠÑ‚ за Ñъновидението на КонÑтантин. Преди битката той имал видение, Ñпоред което ще победи ÑÑŠÑ Ñимвола на кръÑта. ИÑториците ÑпорÑÑ‚ дали кръÑÑ‚ÑŠÑ‚ е хриÑтиÑнÑки или има древен езичеÑки (Ñоларен – Ñлънчев) произход. КонÑтантин видÑл кръÑта и надпиÑ: â€Ð¡ този знак ще победиш†(â€In hoc signo vincesâ€). Той наредил на войниците Ñи да поÑтавÑÑ‚ на Ñвоите щитове хриÑтиÑнÑÐºÐ¸Ñ Ñимвол лабарум (кръÑÑ‚). Това е началото на възхода на хриÑтиÑнÑтвото. През Ñледващата година в Милано КонÑтантин Велики заедно Ñ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ ÐвгуÑÑ‚ Лициний издават проÑÐ»Ð¾Ð²ÑƒÑ‚Ð¸Ñ ÐœÐµÐ´Ð¸Ð¾Ð»Ð°Ð½Ñки (МиланÑки) едикт (указ), Ñпоред който Ñе обÑвÑва веротърпимоÑÑ‚ в империÑта. ПреÑледваниÑта на хриÑтиÑните Ñпират. Ðещо повече – връща Ñе отнетото им имущеÑтво. През 320 г. Лициний Ñе отмÑта от МиланÑÐºÐ¸Ñ ÐµÐ´Ð¸ÐºÑ‚ и започва ново преÑледване на хриÑтиÑните в източната чаÑÑ‚ на империÑта. Това води до война между КонÑтантин и Лициний, като през 324 г. Лициний окончателно е разгромен и отÑтранен от влаÑтта. КонÑтантин Велики обединÑва двете чаÑти на империÑта и Ñтава единÑтвен владетел. Това му дава възможноÑÑ‚ да проведе много реформи, една от които е в облаÑтта на религиÑта.
През 325 г. в ÐÐ¸ÐºÐµÑ Ðµ проведен ПървиÑÑ‚ вÑеленÑки хриÑтиÑнÑки Ñъбор. Ð’ него учаÑтват 2048 епиÑкопи:
“КонÑтантин започва Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¼Ð°Ñ‚Ð° за единоÑъщието на Отец, Син и Св. Дух, откъдето извежда, че ИÑÑƒÑ Ðµ Синът, че е едно Ñ ÐžÑ‚ÐµÑ† и Ñледователно Бог. За почти вÑички приÑÑŠÑтващи религиозни авторитети това твърдение е Ñкандално. Ðад 1700 души от прелатите напуÑкат Ñъбора като оторизират най-изтъкнатиÑ, епиÑкопът на ÐлекÑÐ°Ð½Ð´Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ д-Ñ€ по вÑра, Ðрий, да защити позициите им. КонÑтантин отÑтранÑва опонентите Ñи, но от личноÑтта на Ðрий е вÑе пак реÑпектиран. Въпреки вÑичко догмата за божеÑтвеноÑтта на ИÑÑƒÑ Ðµ приета от оÑтаналите на Ñъбора около 250-300 души, което предÑтавлÑва едва 15 процента от вÑички първоначално Ñвили Ñе в ÐикеÑ. Оттук започва ерата на римÑкото хриÑтиÑнÑто, активирано от имперÑките амбиции на КонÑтантин І.
ХриÑтиÑнÑкиÑÑ‚ гноÑтицизъм, наÑърчаващ духовното Ñ‚ÑŠÑ€Ñене, не приема едно такова решение за божеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚ и е подложен на вековно преÑледване. Онези хриÑтиÑни, арианите, които изповÑдват изначалното хриÑтиÑнÑтво, правещо разлика между Бог Отец и Син, Ñа наречени „еретициâ€.
ПоÑтепенната Ð¿Ñ€ÐµÐ¾Ñ€Ð¸ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° КонÑтантин I Велики към хриÑтиÑнÑтвото може да бъде проÑледена по монетите, които Ñече. Ðа реверÑа на конÑтантиновите монети до 310 г. е изобразÑван МарÑ, който е Ñимволизирал тетрархиÑта. Това е времето, когато КонÑтантин I вÑе още Ñе утвърждава на мÑÑтото на баща Ñи КонÑтанций Хлор като западен ÐвгуÑÑ‚. ПочувÑтвал Ñе легитимен ÐвгуÑÑ‚, той дава Ð²Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° вътрешните Ñи убеждениÑ. През 310 г. на реверÑа на неговите монети Ñе поÑвÑва Ðполон – Богът на Слънцето. Ðо ние знаем, че източниÑÑ‚ бог на Слънцето е Митра. Това е времето, когато той желае да бъде поÑветен в миÑтериите на Митра. ÐадпиÑÑŠÑ‚ на монетите глаÑи: â€SOLI INUICTO COMITI†(“Спътник, непобедимото Слънцеâ€). Има монети, върху които КонÑтантин държи щит, върху който е изобразен Ðполон, каращ Ñлънчева колеÑница. След победата над МакÑенций КонÑтантин I Ñе ориентира към хриÑтиÑнÑката Ñимволика.
Първоначално КонÑтантин I Ñамо толерира хриÑтиÑнÑтвото, което е една от религиите в империÑта. Парите, предназначени за езичеÑките храмове, Ñе дават на хриÑтиÑните. Започва ÑтроитеÑтво на хриÑтиÑнÑки храмове. ХриÑтиÑните Ñе оÑвобождават от военна Ñлужба, имат привилегии при назначаване на държавна Ñлужба. Императорът наредил препиÑването и украÑÑването на 50 Библии под наблюдението на ЕвÑевий, от които до наши дни Ñа оÑтанали Ñамо две (СинайÑки ÐšÐ¾Ð´ÐµÐºÑ Ð¸ ВатиканÑки КодекÑ). Забранил робÑтвото и гладиаторÑтвото. Забранил разпъването на кръÑÑ‚ (заменил го Ñ Ð¾Ð±ÐµÑване). Забранил убийÑтвото на нежелани деца. Започва чеÑтване на Великден. Забранил на евреите да имат роби хриÑтиÑни и да обрÑзват робите. Ðов етап бележи ÐикейÑÐºÐ¸Ñ Ñъбор през 325 г., на който Ñа утвърдени оÑновните хриÑтиÑнÑки догми, най-важната от които е догмата за Светата троица – Бог Отец, Бог Син и Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ð”ÑƒÑ…. Така поÑтепенно хриÑтиÑнÑтвото Ñе превърнало в инÑтитуциÑ, подкрепÑща влаÑтта на императора.
ПроцеÑÑŠÑ‚ на инÑтитуционализиране на хриÑтиÑнÑтвото бил завършен от император ТеодоÑий I Велики (378 г. – 395 г.). Той провежда Ð’Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÑеленÑки църковен Ñъбор в Цариград през 378 г. Ðа него окончателно Ñе утвърждава ÐикейÑÐºÐ¸Ñ Ñимвол на вÑрата – Светата Троица. ЕпиÑкопът на Цариград Ñтава патриарх Ñ Ð²Ð»Ð°ÑÑ‚, втора Ñлед епиÑкопа на Рим (Папата), понеже Цариград е втори Рим.
След Ñъбора император ТеодоÑий I Велики издава Ñпециален едикт от 391 г., Ñпоред който хриÑтиÑнÑтвото Ñтава единÑтвена държавна религиÑ. Ð’Ñички други религии Ñе забранÑват. Обръщането към хриÑтиÑнÑтвото Ñтава задължително. ЕзичеÑтвото Ñтава преÑтъпление Ñрещу императора. Започва преÑледването на езичниците и рушенето на Ñтарите езичеÑки храмове. ПоÑвÑват Ñе тълпи от “нови хриÑтиÑниâ€, времето на веротърпимоÑтта, на чиÑтата вÑра и чиÑтите Ð²Ð·Ð°Ð¸Ð¼Ð¾Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² раннохриÑтиÑнÑките общини Ñа отминали…
Така от І до ІV в. Ñе ÑменÑÑ‚ две нови религии – идва митраизма, който е Ñменен от хриÑтиÑнÑтвото. Ðай-важниÑÑ‚ празник за митраизма е ДенÑÑ‚ на Раждащото Ñе Ñлънце – 24 декември. Тогава най-къÑиÑÑ‚ ден в годината започва да нараÑтва и това Ñимволизира възраждането на природата. Този ден е денÑÑ‚ на голÑма Сурва (Сарва). Тръгват Ñурвакарите Ñ Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° здраве и благоденÑтвие. Митраизмът е религиÑта на ÐÑпаруховите българи, които идват малко по-къÑно от прародината Ñи Ð‘Ð°ÐºÑ‚Ñ€Ð¸Ñ (Балхара).
ДенÑÑ‚ на Митра (Синът на Бог Зерван, наричан още Сурва, Ðйон, Сатурн) Ñъвпада Ñ Ñ€Ð¸Ð¼Ñките Ñатурналии и гръцките кронии. Този ден Ñтава РождеÑтво ХриÑтово (Коледа). ИÑÑƒÑ Ñе ражда и тръгват коледари и Ñурвакари Ñ Ð¿Ð¾Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° здраве и берекет (плодородие).
За траките 24 декември е ДенÑÑ‚ на ДиониÑ, който Ñъщо е Син на Бога, Ñимволизиращ плодородието и обновÑващата Ñе природа. Ето защо апоÑтол Павел и евангелиÑÑ‚ÑŠÑ‚ апоÑтол Лука намират толкова благоприÑтна почва за разпроÑтранението на новата вÑра при траките в гр. Филипи и ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ÐеÑтум. Името на Бога е друго, но много от нещата Ñъвпадат, а и ИÑÑƒÑ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° много им Ð½Ð°Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð·Ð° тракийÑÐºÐ¸Ñ ÐžÑ€Ñ„ÐµÐ¹, който казва „Мой бог е Любовтаâ€, а първиÑÑ‚ му закон е: „Кръв не проливай!â€
Първите хриÑтиÑнÑки миÑионери при траките Карп и Ерм ÑравнÑвали хриÑтиÑнÑтвото Ñ Ð¾Ñ€Ñ„Ð¸Ð·Ð¼Ð°. ПоÑвила Ñе икона ÑÑŠÑ Ð¡Ð². Орфей. Ðо поÑле те забелÑзали, че Орфей Ñтава при траките по-популÑрен от ИÑÑƒÑ Ð¸ иконата на Орфей била изхвърлена. ЗапиÑано е: „И траките като губеха езичеÑката Ñи вÑра, забравÑха и езика Ñи. Бе забранено да произнаÑÑме името на Орфей, но ние Ñкритом пеехме пеÑните му.â€
След като хриÑтиÑнÑтвото Ñтава държавна Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ времето на КонÑтантин І Велики тръгват миÑионери и към Родопите. Тук баÑтионът на древната вÑра е земÑта на беÑите – Северозападните Родопи.
ÐлекÑандър Ðрнаудов ÑмÑта, че „под Северозападни Родопи разбираме чаÑтта от Западните Родопи, заключена от Ñ€. Яденица и Ñедловината Юндола на Запад, долината на ФотинÑката река на Изток, ДоÑпатÑката котловина на Юг и ТракийÑката низина на Север†. Според Ðл. Ðрнаудов:
„Ðай-Ñтарите обитатели на Северозападните Родопи Ñпоред пиÑмените извеÑÑ‚Ð¸Ñ Ñа траки от племето беÑи. Това е било едно от най-войнÑтвените и най-извеÑтни тракийÑки племена, наÑелÑвало и чаÑÑ‚ от ТракийÑката низина.â€
Ðрнаудов ÑмÑта, че покръÑтването на беÑите започва Ñлед 366 г. от епиÑкоп Ðикита от РемеÑиана (БÑла Паланка). Ðикита от РемиÑиана е роден около 335 г. През 366 г. той е бил на 28 г. и е получил виÑоко образование в Рим, проповÑдвал е в Солун, Филипи, ЕпирÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг и БÑла Паланка (между Пирот и Ðиш). Вече като проÑлавен миÑионер и дакийÑки епиÑкоп е бил изпратен от Рим при беÑите.
Според биографа на Ðикита РемеÑианÑки епиÑкопът на Ðола Павлин беÑите Ñа приели хриÑтиÑнÑтвото около 396 г.
Тази дата е приемлива, защото през 391 г. ТеодоÑий I Велики забранÑва езичеÑтвото и езичниците Ñа преÑледвани. Ðикита РемеÑианÑки живÑл и проповÑдвал деÑетки години Ñред беÑите. Той напиÑал 6 книги за оглашените във вÑрата:
 първата е за готвещите Ñе към вÑрата;
 втората – против езичеÑките заблуждениÑ;
 третата – за вÑрата във ВиÑочайшето ÑъщеÑтво – Бог;
 четвъртата – против родоÑловието;
 петата – за Ñимвола на вÑрата;
 шеÑтата – за жертвата на паÑÑ…Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð³Ð½ÐµÑ†.
Запазена е изцÑло петата книга и чаÑти от оÑтаналите. ÐапиÑал е още “За падналата деваâ€, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ призовава към покаÑние и “Te Deumâ€.
Ðикита РемеÑианÑки е предизвикал дълбока промÑна Ñред беÑите. Той е въздейÑтвал не Ñамо Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´Ð¸Ñ‚Ðµ, но и Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½Ð° Ñи на живот. Той бил образец на миÑионер. За резултата от дейноÑтта му пише Св.Павлин от Ðола: â€ÐšÐ°ÐºÐ²Ð° промÑна ! И колко е доÑтойна Ñ‚Ñ ! Ðепроходимите и кървави дотогава планини, които криеха разбойници, Ñега Ñтанаха жилище на монаÑи – труженици на ХриÑÑ‚Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€. Където имаше зверÑки нрави, Ñега живеÑÑ‚ люде, кротки като ангели. Ð’ пещерата, където Ñе криел разбойник, Ñега Ñе подвизава праведникâ€.
Около дейноÑтта на епиÑкоп Ðикита има нÑкои Ñпорове. Преди вÑичко той е епиÑкоп на Ð”Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ нÑкои изÑледователи Ñе ÑъмнÑват, че е могъл да обиколи целите Родопи: â€ÐžÐ¿Ð¸Ñаните от еп. Павлин ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð½ÐµÑъмнено Ñе отнаÑÑÑ‚ за региона на Родопите, които Ñа били родината на беÑите, но тук възниква въпроÑÑŠÑ‚: Обхващала ли е миÑиÑта на Св. Ðикита целите Родопи или Ñамо Ñеверозападната й чаÑÑ‚, коÑто е била в близоÑÑ‚ до ДакиÑ?†Отговорът на този Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ðµ леÑен – като Ñе има предвид, че териториÑта на беÑите е Северозападните Родопи, не е било необходимо да Ð¾Ð±Ð¸ÐºÐ°Ð»Ñ Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ‚Ðµ Родопи.
Има Ñпор и за това дали Ðикита РемеÑианÑки е напиÑал Ð‘Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ñ Ð‘ÐµÑика. За Ð½ÐµÑ Ñпоменава в една ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ през 399 г. Св.Йоан ЗлатоуÑÑ‚. Почти е Ñигурно, че Ð±Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ñ Ð‘ÐµÑика ÑъщеÑтвува, по-трудно е да Ñе каже дали е превод на езика на беÑите Ñ Ð½ÐµÐ¸Ð·Ð²ÐµÑтни тракийÑки букви.
Възможно е богоÑлужебните книги да Ñа преведени на беÑки език Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ букви. Той е проповÑдвал на беÑки език и навÑрно е научил много за вÑрата на беÑите и за Орфей. ХриÑтиÑнÑтвото, което е проповÑдвал, е било много близко до орфизма. Празниците Ñа били по едно и Ñъщо време: РождеÑтво ХриÑтово (Коледа) Ñъвпада Ñ Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñиите на 24 декември, а Великден (ВъзкреÑени ХриÑтово) Ñъвпада Ñ ÐŸÑ€Ð¾Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ диониÑии. ЕвангелиÑта, донеÑени от Ðикита РемеÑианÑки, Ñа говорели Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ на Орфей:
ХРИСТИЯÐСТВО ОРФИЗЪМ
„Люби Ð±Ð»Ð¸Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ñи!â€
„Ðе убивай!â€
„Ðз Ñъм пътÑÑ‚, иÑтината и животът.â€
„Блажени плачещите,
защото те ще Ñе утешат.
Блажени милоÑтивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще Ñе наÑитÑÑ‚.
Блажени чиÑтите по Ñърце, защото те ще видÑÑ‚ Бога.
Блажени миротворците, защото те ще Ñе нарекат Ñинове Божии. „Мой бог е любовта.â€
„Кръв не проливай!â€
„Познай Ñебе Ñи и ще познаеш Ð’Ñелената и Боговете!â€
„Помощ на Ñлабите, утешение на Ñтрадащите, надежда за вÑички†– това е мотото на Орфей. Орфиците вÑрвали, че ако водÑÑ‚ чиÑÑ‚, добродетелен и хармоничен живот, ще Ñе ÑлеÑÑ‚
Ñ Ð±Ð¾Ð¶ÐµÑтвеното.
Колкото и дълбоко Ð’Ð¾Ð»Ð¾Ð³ÐµÑ Ð´Ð° е Ñкрил вÑичко, Ñвързано ÑÑŠÑ Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰ÐµÑ‚Ð¾, не е било възможно беÑите да не Ñа Ñъхранили Ñпомен за Орфей, за пеÑните и думите му. ЯÑновидецът Орфей е оживÑл, възкръÑнал е чрез Евангелието, донеÑено от Ðикита РемеÑианÑки. Тези думи Ñа били утеха и Ñа ноÑели миÑъл за ÑпаÑение. Тези думи Ñа възкреÑили надеждата. След 13 века орфизмът във варианта на ранното хриÑтиÑнÑтво възкръÑва като Ð¤ÐµÐ½Ð¸ÐºÑ Ð¾Ñ‚ пепелта. За прехода към ХриÑÑ‚Ð¾Ñ Ñ‡Ñ€ÐµÐ· Орфей е пиÑано много. Ето какво казва богоÑловът изÑледовател Ð. Д. Дмитриев:
„Ðа хриÑтиÑнÑките фреÑки Ñе Ñреща твърде чеÑто образът на певеца Орфей. Отначало рибата и агнето не Ñа имали връзка Ñ Ð˜ÑÑƒÑ â€“ преходът е от делфина към рибите, а Ñлед това – към жертвеното агне. Едва в ІV в. Ñе ÑвÑва атрибутът агне, Ñвързан Ñ Ð˜ÑуÑâ€.
Делфинът е Ñвързан Ñ ÐžÑ€Ñ„ÐµÐ¹ и аргонавтите. Щом като другите народи помнÑÑ‚ Орфей и делфините, изобразÑват го по фреÑките Ñи, как нÑма да го помнÑÑ‚ беÑите? Колкото и да е обругаван от жреците, колкото и тежки да Ñа били забраните да Ñе Ñпоменава Орфей, народната памет е жилава и го е Ñъхранила. И Орфей, както и ИÑуÑ, е бил в царÑтвото на мъртвите и Ñе е върнал.
През 396г. Ðикита РемеÑианÑки е триумфирал. Той е приÑадил, както казва Ð. Гигов, филиза на хриÑтиÑнÑтвото върху дървото на орфизма. Ключът на уÑпеха му е бил превеждането на Светото пиÑание на беÑки език. К. Динков пише: „Според запазено иÑторичеÑко извеÑтие, тракийÑкото племе беÑи, което живÑло в Родопите, притежавало през V в. на Ñвой език книгите на Светото пиÑание и извършвало богоÑлужение на Ñвой езикâ€.
Приобщаването на беÑите към хриÑтиÑнÑтвото е било важно Ñъбитие за Рим. По този повод Св. Павлин от Ðола е напиÑал поема за епиÑкоп Ðикита РемеÑианÑки, в коÑто четем Ñледното: „БеÑите Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð²Ð° земÑ, Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð²Ð° душа, по-Ñтудена от ÑÐ²Ð¾Ñ ÑнÑг, Ñега Ñтанаха овце и Ñе Ñъбират под твое предводителÑтво в егрека на мира. Те, ненадвити никога във война, те, които отказаха да превиÑÑ‚ врат под робÑтвото, Ñега радоÑтно го превиват под Ñрема на иÑтинÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ð¾Ñподар. Сега беÑÑŠÑ‚, богат Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на труда, повече ликува, защото по-рано Ñ‚ÑŠÑ€Ñеше злато в земÑта Ñ Ñ€ÑŠÑ†Ðµ, а Ñега Ñъбира Ñ Ð¼Ð¸Ñълта Ñи небеÑно злато. Дето по-рано владеÑха зверÑки нрави, Ñега там виреÑÑ‚ ангелÑки обреди; в пещерите, в които по-рано живееше разбойник, Ñега Ñе крие праведен човек.â€
ЗаÑлугите на Ðикита РемеÑианÑки Ñа били почетени подобаващо от Рим. ОрфичеÑките обреди Ñа били практикувани на открито. За орфиците най-добриÑÑ‚ храм е природата и поÑрещането на изгрева на Ñлънцето е Ñтавало на нÑкой връх или Ñкала. Това е Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъде променено. ВероÑтно Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на Рим е започнало ÑтроителÑтвото на първите храмове. Ð’ района на беÑите Ñе поÑвÑват множеÑтво раннохриÑтиÑнÑки (ранновизантийÑки) трикорабни базилики, характерни за този период – V в. При археологичеÑките Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Северозападните Родопи през 1961 – 1962 г. Ñа разкрити оÑтанки от ранновизантийÑки църкви край Ñ. Барутин, Ñ. Ðова махала, Ñ. Сърница, гр. Ракитово, гр. КоÑтандово, Ñ. Дорково, Ñ. ГолÑмо Белово. Тези църкви от V в. Ñа още едно доказателÑтво, че териториÑта на беÑите, приели хриÑтиÑнÑтвото по това време, е именно Северозападните Родопи, а не Средните Родопи (района около в. ГолÑм Перелик), както ÑмÑта Ð. Гигов. ОÑобено впечатлÑващи Ñа църквите в Ракитово и край Ñ. ГолÑмо Белово (на връх СпаÑовица над Ñелото, където Ñтърчат оÑтанки от голÑма базилика и внушително градище). ВероÑтно това може да Ñе обÑÑни Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð°, че гр. Ракитово и Ñ. ГолÑмо Белово Ñа били центрове на епиÑкопии: Ракитово – център на нÑкогашната епиÑÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð’Ð»ÐµÐ¿Ñ‚Ð¾Ñ, а Ñ. ГолÑмо Белово – център на Ñтарата епиÑÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ð›ÐµÐ²ÐºÐ¸ (от гръцки БÑла).
Църквата в Ракитово Ñе намира в меÑноÑтта Ðиколица (наричана още меÑноÑÑ‚ МанаÑтир Св. Ðикола). Там при Ñтроежа на Ð¿Ð°Ñ€Ð°ÐºÐ»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1923 г. Ñа попаднали на оÑнови на Ñтара зграда. Има предание, че мÑÑтото на параклиÑа не е избрано Ñлучайно. Ракитовец от рода Божанови преди това Ñънува, че това е ÑвÑто мÑÑто. ПараклиÑÑŠÑ‚ е поÑтроен Ñ Ð´Ð°Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ñтените му лежат върху Ñтари зидове. Тогава Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ðµ Ñа правени. По-къÑно, когато през 1962 г. започва ÑтроителÑтвото на Ñтадион в Ракитово, булдозер попада на зидове от жилища, църква и гробове. И тъй като точно по това време Ñе проучват оÑтанките от църкви в района по програма на ÐŸÐ°Ð·Ð°Ñ€Ð´Ð¶Ð¸ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð¸ÑторичеÑки музей, Ñа изпратени археолози, които първоначално правÑÑ‚ два Ñондажа. Резултатите от Ñондажите Ñа положителни и започват редовни разкопки, завършили Ñ Ñ€Ð°Ð·ÐºÑ€Ð¸Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ оÑтанките на раннохриÑтиÑнÑка църква и некропол. „Църквата е трикорабна ÑÑŠÑ Ñредна дължина 32,25 метра и ширина 17 метра. Ðа изток Ñ‚Ñ Ðµ завършвала Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ различни абÑиди. Средната, коÑто е голÑма, е била триÑтранна отвън и кръгла отвътре, а Ñтраничните две Ñа били отвън и отвътре кръгли. Ðа запад църквата е завършвала Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ притвор, който е бил фланкиран от Ñевер и от юг Ñ Ð¿Ð¾ едно допълнително помещение. Северното, което е разчиÑтено, завършва на изток Ñ Ð°Ð±Ñида. ВероÑтно и южното е завършвало по ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡Ð¸Ð½, както Ñе вижда от разчиÑтената му малка чаÑÑ‚ от Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ зид. Върху квадратното проÑтранÑтво, което Ñе образува от преÑичането на Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð± Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ñ, вероÑтно Ñе е издигал купол, който е почивал върху четири арки, които Ñа били перпендикулÑрни една на друга.
ГлавниÑÑ‚ кораб на базиликата е бил отделен от Ñтраничните Ñ Ð¿Ð¾ три зидани Ñтълба (пилаÑтъра). Стълбовете Ñа Ñтроени от тухли и хороÑан и почиват върху Ñтилобатна Ñтена от камък, широка 1.30 метра. Тези маÑивни зидани Ñтълбове Ñа имали кръÑтовидно Ñечение. Те Ñа били Ñвързани помежду Ñи Ñ Ð°Ñ€ÐºÐ¸. ПилаÑтрите Ñа на разÑтоÑние 1.60 метра един от друг. СредниÑÑ‚ кораб е бил широк 6.75 метра, а Ñтраничните по 3 метра. Две врати от Ñевер и от юг Ñа оÑигурÑвали доÑтъп в транÑепта направо отвън. ÐаоÑÑŠÑ‚ е кореÑпондирал Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ð° чрез три врати, отговарÑщи на трите кораба. Ð’ пода на централната абÑида бÑха разчиÑтени оÑтанките на малка крипта, в коÑто вероÑтно Ñа били пазени мощите на нÑкой Ñветец.
Притворът е дълбок 3.5 метра и широк 14 метра. Той е бил двуетажен, за което говори запазената чаÑÑ‚ от каменна Ñтълба, намираща Ñе в западната му Ñтена между Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ÑÐµÐ²ÐµÑ€Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ вход. От притвора Ñе е влизало в Ñеверното и южното помещение. Северното помещение е 5 на 3 метра и подът му в източната чаÑÑ‚ – в абÑидата, е издигнат 0.20 метра над пода на помещението. Тук беше открита вдълбана в пода пиÑцида във форма на кръÑÑ‚, чиито Ñтени бÑха облицовани Ñ Ñ‚ÑƒÑ…Ð»Ð¸. Явно това помещение е Ñлужело за баптиÑтерий. Отвътре по Ñтената на абÑидата имаше запазени ÑтенопиÑи в два плаÑта. Както показва цветната гама, те Ñа от два периода. Как е било оформено южното помещение и за какво е било предназначено, Ñега не може да Ñе каже, тъй като не е разчиÑтено.
Три врати Ñа извеждали от притвора в широк двор, който е бил ограден ÑÑŠÑ Ñтена от камък на кал, широка 0.70 метра. ИнтереÑно е оформена западната фаÑада на базиликата. Трите входа на западната Ñтена на притвора Ñе намират в по една полукръгла ниша. Подобно оформÑне на фаÑада на други паметници заÑега не ни е извеÑтно. Ðа западната Ñтена на притвора отвътре беше запазена варова мазилка. С такава мазилка бÑха измазани и Ñтъпалата за Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¶. Ð’ наоÑа, по южната апÑида, имаше запазени ÑтенопиÑи. Явно наоÑÑŠÑ‚ и Ñтраничните Ð¿Ð¾Ð¼ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ притвора на базиликата Ñа били покрити Ñ Ñ„Ñ€ÐµÑки, а притворът измазан Ñамо Ñ Ð±Ñла мазилка.
Зидовете на базиликата Ñа дълбоко фундирани. ОÑновите Ñлизат на дълбочина 1.70 метра и Ñе издават Ñ 0.20 метра навън от Ñтените като цокъл. СуперÑтрукциÑта е от камък и бÑл хороÑан, в който е примеÑено много малко количеÑтво едро Ñчукана червена тухла.â€
По оÑтанките археолозите конÑтатират, че базиликата в меÑтноÑтта Ðиколица била два пъти разрушавана и възÑтановÑвана. След второто разрушаване Ñа затворени проходите между пилаÑтрите на южната Ñтена и Ñтраничните входове на наоÑа. Зазидана е и триумфалната арка.
Църквата в меÑноÑтта Ðиколица е била разрушена вероÑтно през 17 в. Ñлед помохамеданчването на ЧепинÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹, но некропола (гробището) около Ð½ÐµÑ Ðµ използвано до 19 в. Ð¢Ñ Ðµ една от най-значимите раннохриÑтиÑнÑки базилики. Ð’ доклада Ñи археолозите пишат: „Ðко направим анализ на оÑновните форми на плана на базиликата от Ракитово ще видим, че в общи линии и принципи Ñ‚Ñ Ð¿Ð¾Ð²Ñ‚Ð°Ñ€Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð° на църквата „Св. Софицв СофиÑ. И в Ð½Ð°ÑˆÐ¸Ñ Ñлучай има Ñъчетание на трикорабна заÑводена базилика Ñ Ð¿Ð»Ð°Ð½Ð° на ÑÐ²Ð¾Ð±Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÑÑ‚, както отбелÑзва Ð. Мавродинов за църквата „Св. СофиÑâ€. Дори Ñредната абÑида има Ñъщата форма. Ð’ базиликата от Ракитово обаче двете Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° транÑепта Ñа по-обоÑобени и завършват на изток Ñ Ð¿Ð¾ една полукръгла апÑида, тъй както завършват Ñтраничните кораби на ЕленÑката църква при Пирдоп. И в базиликата в Ракитово притворът е бил двуетажен, както притворът в „Св. СофиÑâ€. С Ð´Ð²ÑƒÐµÑ‚Ð°Ð¶Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€ нашата базилика Ñе Ñвързва и Ñ Ð±Ð°Ð·Ð¸Ð»Ð¸ÐºÐ°Ñ‚Ð° в Ñ. ГолÑмо Белово. Подпорите, които разделÑÑ‚ трите кораба, Ñа Ñъщо Ñтълбове и имат еднакъв градеж. Притворът е Ñъщо фланкиран от две помещениÑ, едното от които е било баптиÑтерий, както в базиликата в Ñ. ГолÑмо Белово и в ЕленÑката църква. Само че при нашата базилика западната фаÑада е по-разчленена, по-раздвижена. Без да Ñе впуÑкаме в по-големи подробноÑти от казаното дотук Ñе вижда, че базиликата в Ракитово ще Ñ‚Ñ€Ñбва да отнеÑем към Ñъщото време. И Ñ‚Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð°Ð´Ð»ÐµÐ¶Ð¸ на раннохриÑтиÑнÑката епоха.â€
Ð’ КоÑтандово в меÑноÑтта Рангела, в двора на ÐÑен Милов е открита ранновизантийÑка църква Ñ Ð³Ñ€Ð¾Ð±Ð¸Ñ‰Ðµ, коÑто е била преправÑна през Второто българÑко царÑтво. Югозападно от КоÑтандово в меÑноÑтта Беглика край невиÑока могила Ñа разчиÑтени оÑтанки на Ñтара църква, коÑто е поправена и използвана и през Средновековието. Ð’ меÑноÑтта Барата, наречена Пожар грамада и Черквище, западно от КоÑтандово Ñа открити оÑтанки от ранновизантийÑка базилика. Струпването на толкова църкви от V в. край КоÑтандово показва, че то е било централно Ñелище. Според Коледаров може би то, а не Ракитово, е било център на епиÑкопиÑта ВлептоÑ.
Трикорабна базилика е открита и край Ñ. Барутин, коÑто е изградена през V в., разрушена през VІІ в. (вероÑтно от прииждащите ÑлавÑнÑки вълни). Край Ñ. Ðова махала е разкрита трикорабна базилика от V, в коÑто е опожарена през VІІ в., вероÑтно от ÑлавÑните; през Ð¥ или началото на ХІ в. върху оÑновите й е поÑтроена нова църква, опожарена през ХІІ в. Ð’ крепоÑтта на Ñ. Баткун, коÑто заема площ 22 дка има 2 църкви. КрепоÑтта Цепина (Ñ Ð¿Ð»Ð¾Ñ‰ 25 дка) е проучвана 20 години от археолозите, като началото на разкопките е през 1962 г. ÐедÑлка Гиздова, работила там през цÑлото време пише, че: „МÑÑтото на крепоÑтта Цепина е било обитавано от траките. През желÑзната епоха тук е имало тракийÑко Ñелище, което проÑъщеÑтвувало през римÑката и къÑноантичната епоха, за което говорÑÑ‚ намерените от това време находки. През ранновизантийÑката епоха V-VІ в. на върха й била издигната трикорабна базилика, коÑто била преуÑтроена в еднокорабна църква по времето на Първата българÑка държава. Тази църква през къÑното Ñредновековие е била унищожена при изграждането на водохранилището.â€
Ðаправените археологичеÑки Ð¿Ñ€Ð¾ÑƒÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° района на Северозападните Родопи през 1961 – 1962 г. Ñа недоÑтатъчни, но те доказват по безÑпорен начин, че целиÑÑ‚ район (включително Ñ. Баткун – бившата Ñтолица на беÑите БеÑапара) е оÑеÑн Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð±Ð½Ð¸ базилики от V в. Сърцето на този район – Северозападните Родопи – е връх Сютка. И тъй като беÑите Ñа имали Ñветилище на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° най-виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð²Ñ€ÑŠÑ…, то това безÑпорно е връх Сютка.
Краеведът-изÑледовател Стефан Захариев казва, че в района на Ракитово започва една пещера – Язница или Ðгница, коÑто е дълга много километри, минава под Ðвраамовата планина и излиза чак в Разложко. Това означава невероÑтна и непроучена до този момент пещерна ÑиÑтема. „От Ракитово, ¼ Ñ‡Ð°Ñ ÐºÑŠÐ¼ юг, има една проÑтранна пещера, коÑто помаците наричат Язница или Ðгница, и казват, че толкова била дълга, что-то краÑÑ‚ й излазил зад Ðвраамова планина в разложко, но опаÑно е да ÑÑ Ð²Ð»Ð¸Ð·Ð° надалеч, защото вътре живеÑÑ‚ мечки и други зверове.â€
ИзвеÑтно е, че най-ÑъщноÑтната чаÑÑ‚ от миÑтериите, в Ñ‚. ч. и Ñвързаните Ñ Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ, Ñе е извършвала в пещери. Ðаличието на такава огромна непроучена пещерна ÑиÑтема в района на Ракитово около връх Сютка може би означава, че централното Ñветилище на Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² по-голÑмата Ñи чаÑÑ‚ е било в тази пещера, коÑто в района на връх Сютка е имала изход във вид на ротонда и там Ñа Ñе извършвали прорицаниÑта. Жрецът Ð’Ð¾Ð»Ð¾Ð³ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¾Ñто е затворил входовете към пещерата, покрил е ротондата и Ñветилището е изчезнало за Ñвета. Да Ñе намери Ñветилището в такъв Ñлучай означава да Ñе откриÑÑ‚ входовете към пещерата.
Пещерата ноÑи името Язница или Ðгница. Ðко е Язница, значи, че от Ð½ÐµÑ Ð¸Ð·Ñ‚Ð¸Ñ‡Ð° вода. Ðко е Ðгница (Ðгни е Ð¸Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð³ на огънÑ), то може би показва, че в Ð½ÐµÑ Ðµ горÑл жертвениÑÑ‚ огън, божеÑтвениÑÑ‚ огън.
Скриването на Ñветилището от Ð’Ð¾Ð»Ð¾Ð³ÐµÑ Ð½Ðµ е можело да Ñтане, без да Ñе изÑелÑÑ‚ беÑите от Ñелището, което обÑлужвало Ñветилището. Селището е оÑтанало безименно. Ракитовци го наричат проÑто меÑноÑÑ‚ Кулата-Градот, но вÑе още има предание, че около Градот и Кулата има вход към великолепен храм, че нÑкои от меÑтните хора (помаци) Ñа влизали в този храм почти до началото на 20 век.
Приемайки хриÑтиÑнÑтвото, беÑите Ñа отдали почит на Орфей. Орфеевото Ñлово под формата на хриÑтиÑнÑтво е Ñтигнало до Ñ‚ÑÑ…. ОÑемнадеÑет века Ñлед Ñмъртта на Орфей орфизмът е възкръÑнал и Родопите в духовно отношение Ñа Ñе приÑъединили към цивилизована хриÑтиÑнÑка Европа.
Едновременното приемане на хриÑтиÑнÑтвото от беÑите показва, че този жилав народ е запазил племенните връзки. Той продължава да ÑъщеÑтвува като общноÑÑ‚, да Ñпазва ритуалите Ñи и езика Ñи. Веднъж възприели хриÑтиÑнÑтвото, беÑите Ñ‚Ñ€Ñбвало да приемат и хриÑтиÑнÑките догми. ТрÑбвало да влÑзат в новопроÑтроените църкви – трикорабни базилики, и да пеÑÑ‚ хриÑтиÑнÑките химни. Това вероÑтно е било трудно. Скоро Ñа започнали репреÑии, целÑщи да изкоренÑÑ‚ тракийÑките обреди и духът на орфизма. За малко повече от един век – от 396г. до 514 г. – Ñъпротивата на беÑите е Ñломена. БеÑкиÑÑ‚ език е почти забравен. Рпрез 514 г. беÑите вече Ñ Ð¾Ñ€ÑŠÐ¶Ð¸Ðµ в ръка бранÑÑ‚ хриÑтиÑнÑтвото при опитите да бъде променено.