Topic: Кои сме ние - траки, българи, славяни, помаки или нещо друго?

[EvroPOMAK]

Дори и Помаците, би требвало да имат право, както всички други Велики Нации-Народи-Етноси-Общности на Балканите, да се групират както те си желаят, и да се самоопределят като такива, въпреки всички брожения и възражения на НеПомаците,  щото и Помаците могат да бъдат само Помаци, дори да са и един-двама-трима, ако те желаят да бъдат такива, значи СА ! 

Няма такова нещо като "нация" или "народност"

В днешно време думите "нация" и "народ" са почти взаимно заменяеми, но какво е значението на всяка една от тях? Да видим какво пише в речниците.

РОД - Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията.
НАЦИЯ - Исторически създала се група хора, възникнала върху общност на езика, територията, икономическия живот и културата.

Ако се вгледаме в думата "народ" ще открием, че коренът на думата е "род". Популярното значение на думата "род" в българския език е група от хора, които са роднини, тоест имат общи генетични белези или казано по-просто, имат обща кръв. Думата "нация" произлиза от латинската nātĭō - да се родиш - тоест да си роден на определено място и в определена държава, която определя границите на страната. Както виждаме и двете идеи "народност" и "нация" са създадени с идеалната цел за обединение на хората, за да оцеляват по-добре и да се преборят с някакъв външен враг.

В процеса на историческото си развитие хората са се поддали на животинския си инстинкт да следват по-силния и да му се подчиняват. С течение на времето това е създало една малка група от хора, които са се оформили като водачи или вождове. В зависимост от характерните особености на хората, тези вождове са създали определена идеология, която да гарантира приемствеността на придобидата власт от баща към син или от майка към дъщеря, при матриалхалните общества.

Тази идеология е необходима, за да накара и мотивира мъжете да жертвуват живота си в защита на рода, народа или нацията и жените да са готови да раждат деца, които на свой ред да продължат тази традиция. На кратко казано, идеята за народност или нация служи САМО за защита на интересите на върховната власт.

В резултат на тези опасни идеи, човек е единственото животно, което убива в преследването на определена идея, която не е директно свързана с оцеляването му. Той освен това убива себеподобни. Едно изключително рядко явление измежду животните.

От друга страна идеи като "Нов Световен Ред", които целят унищожаването на нациите и отделните страни са дори още по-абсурдни и опасни, тъй като те целят да обединят още по-голяма група от хора, които да бъдат управлявани от още по-малка група от вождове. Отиваме към крайностти, към една супер-нация, която ще доведе до много повече конфликти и напражение и евентуално до голяма социална катастрофа. Идеята за нов световен ред е всъщност призводна от идеята за нациите, както нацията е била производна от идеята за родове и кланове.

Инструменти на властта

Идеята за народност или нация се поддържат от пропагандни внушения, които ни учат, че да се защитава родината е акт на патриотизъм. Това е само още един начин да се накара индивида да се жертвува за някаква мъглява идея и да му се попречи да реши какво е добро за него специално, а не за цялата група. Оправдава се с това, че ако нацията не се защитава, другите ще я превземат и така създава един порочен кръг, който не позволява на хората да живеят в мир.

Най-силното пропагандно средство, обаче е историческата наука. Направило ли ви е впречатление, че поетите, летописците и историците много рядко се занимават с бита на обикновения човек, много малко знаем за това какво е мислил той, как е виждал света около себе си и какво го е вълнувало.

В историята се говори само за царе и царици, за злато и сребро като атрибут на богатите, за войни и за държавното устройтво. Без фолклорното наследство, нямаше да знаем абсолютно нищо за обикновения човек.

Това е така, защото науката история е само един инструмент за затвърждаване на идеите за народ и нация и по този начин за затвърждаване на върховната власт. Тя не се интересува от обикновения човек, защото той не плаща. Ð’ "За безполезността на "уроците" от историята" вече говорихме за това.  История е била и ще си остане само една проститутка на властта.

Възможно ли е да живеем хармонично като една нация?

Погледнато чисто технически границите на нациите са динамични и хората, които днес се наричат "българи" може случайно да се окажат под административното управление на друга нация и да започнат да се наричат "гърци" например. Такива примери в историята колкото искате. Това показва, че идеята за "народ" и "нация" са изкуствени.

Хармонията е състояние, което се развива от самосебе си, всяко умишлено действие за засилване или отслабване на хармонията, я унищожава напълно. Страната с административните и териториални граници, не е нищо друго освен една кошара с овце. Човек е животно, но той не е овца, той е по-развит еволюционно от овцете, но се оставя да бъде третиран като такъв, защото е "В плен на мисълта".

Човек не е социално животно

Природата ни е създала напълно различни едни от други и идеята, че можем да намерим някакъв общ знаменател за интересите на всички хора е абсурдна, заблуждаваща и разрушителна. В "Няма такова нещо като "морал"" говорихме, че естествения човек, който не е обременен от багажа на културата и цивилизацията, не прави разлика между фалшивите абстрактни идеи като "добро" или "зло". Това се наблюдава много добре при малките деца.

Човек знае само какво е добре за него, той не носи оковите на моралните норми. Животът е поверен в нашите ръце и е глупаво да прехвърляме тази отговорност на другите.

Всякакви опити за групиране на хората са против тяхната природа, против начинът, по който този жив организъм функционира. Идеи като общество, народ или нация са плод на мъртвата мисъл и като такива са мъртви от своя страна. Те не позволяват на човек да живее в покой със себе и околните, не позволяват на живота в него да се прояви.

Индивидът няма народ или нация

[mustafa_b]

В настоящата тема се пита "Кои сме ние - траки, българи, славяни, помаки или нещо друго?", а не какви са били нашите предци. Така че възможният отговор е само един - ние сме помаци, защото се самоопределяме като такива. Всичко друго свързано с произхода ни са само предположения с чесане на езици и преследване на асимилационни интереси.

[SIVEK]

Питал ли си се-защо аджеба помаците се намират основно в ПЛАНИНИТЕ.Отговорът е много прост-Планината е един вид буфер,преграда за навлизането на чужди елементи-там процесите протичат по бавно в сравнение с равнината.Докато ислямизираните българи в равнината вече са станали по "големи" турци от самите турци,то горе в планината постепенно са сменили вярата си-започнало е в говорите да навлизат повече турцизми-и хоп дошло е освобождението и процесът на потурчването е прекъснат.
И самите помаци се озовават ни в клин ни в ръкав-съзнанието им се обърква-те не се смятат за достатъчно турци,но не се имат и за българи.
А какво са?

ПОМАЦИ!!!
Отговаряш си сам.
Ние сме Помаци, които исповядват религия ислям и са разпръснати по Балканите и света.Въпроса ми беше за друго  днес по света  има  толкова хора, които сменят религията си, и тях ли ще наречем помаци???.

  Расате защо държиш толкова помаците да бъдат някои си.Защо трябва да претопяваме отделните групи хора които живееят на територията на дадена страна непременно в един народ един корен???
Така е мислел и Хитлер за създаване на чиста нация за да осъществи   Ñ‚ази си мечта бяха създадени и лагерите на смърта.
Ами така най лесно се решава проблема ,,няма народ няма проблем''.А за това защо помаците живеят в планините има отделна тема,и там съм писал че са родени в планината.Все едно ме питаш защо има хора които живеят например в пустинята или в неприветливите места на Аляска.

Поздрави.

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

Планината е един вид буфер,преграда за навлизането на чужди елементи-там процесите протичат по бавно в сравнение с равнината

Da az pyk  se 4udq kakvo e pre4elo na vizantiicite da napadat Balgarskata dyrjava ot yug.
Apak turcite navlizat imenno ot tam.

[Rasate]

Питал ли си се-защо аджеба помаците се намират основно в ПЛАНИНИТЕ.Отговорът е много прост-Планината е един вид буфер,преграда за навлизането на чужди елементи-там процесите протичат по бавно в сравнение с равнината.Докато ислямизираните българи в равнината вече са станали по "големи" турци от самите турци,то горе в планината постепенно са сменили вярата си-започнало е в говорите да навлизат повече турцизми-и хоп дошло е освобождението и процесът на потурчването е прекъснат.
И самите помаци се озовават ни в клин ни в ръкав-съзнанието им се обърква-те не се смятат за достатъчно турци,но не се имат и за българи.
А какво са?

ПОМАЦИ!!!
Отговаряш си сам.
Ние сме Помаци, които исповядват религия ислям и са разпръснати по Балканите и света.Въпроса ми беше за друго  днес по света  има  толкова хора, които сменят религията си, и тях ли ще наречем помаци???.

  Расате защо държиш толкова помаците да бъдат някои си.Защо трябва да претопяваме отделните групи хора които живееят на територията на дадена страна непременно в един народ един корен???
Така е мислел и Хитлер за създаване на чиста нация за да осъществи   Ñ‚ази си мечта бяха създадени и лагерите на смърта.
Ами така най лесно се решава проблема ,,няма народ няма проблем''.А за това защо помаците живеят в планините има отделна тема,и там съм писал че са родени в планината.Все едно ме питаш защо има хора които живеят например в пустинята или в неприветливите места на Аляска.

Поздрави.

Не държа да претопявам дадена общност-било то етнографска,религиозна или пр.
Но държа на истинността-както има етнографски групи,характеризиращи се със свой диалект,ритуали и традиции-Шопи(граувци и турлаци),македонци,мърваци,капанци,балканджии,северняци(врачанье и плевенчънни),добруджанци,тракийци(гочета и пр.) и т.н.,така имаме и религиозни общности-помаци,католици,православни,съботяни(староверци) и пр.

Както виждаш самото религиозно общество на помаците принадлежат към различни етнографски групи,но се различават,както всички религиозни групи, от съседите си по религиозно естество.

Затова това с две думи- което  обединява помаците е религията,а това което ги разделя е диалектът и нравите на етнографската група към която принадлежат,като последното да бъдем честни постоянно се пренебрегва от редица наши съфорумници.

Аз съм тук-като съвеста(моралът) да го показвам и натяквам постоянно.

Поздрави.

[tersid]

Както виждаш самото религиозно общество на помаците принадлежат към различни етнографски групи,но се различават,както всички религиозни групи, от съседите си по религиозно естество.

Затова това с две думи- което  обединява помаците е религията,а това което ги разделя е диалектът и нравите на етнографската група към която принадлежат,като последното да бъдем честни постоянно се пренебрегва от редица наши съфорумници.

Аз съм тук-като съвеста(моралът) да го показвам и натяквам постоянно.

Поздрави.

Ти си тук съвеста(моралът) да го показваш и натякваш постоянно.
Ама ,не че е важно и  има някакво значение , твоята съвест в скоби морал , са  резултат на задача със грешно създадени условия и неизвестни, демек други решават същата задача и получават друг резултат и казват че тяхната задача е вярна защото условията  и неизвестните са им известни.
Демек ,нашият народ не е просто, религиозно общество  и разликата в диалекта между нашите вътреобщностни етнографски групи не е фактор ,който може да ни ограничава да бъдем народ ,защото както всеки народ и ние си имаме собствени етнографски групи.
Това чисто прагматически ти го казвам ,защото ако се пренесем в сферата на човешкото съзнание за общност ще изпаднеш в безсъзнание.

[Rasate]

Демек ,нашият народ не е просто, религиозно общество  и разликата в диалекта между нашите вътреобщностни етнографски групи не е фактор ,който може да ни ограничава да бъдем народ ,защото както всеки народ и ние си имаме собствени етнографски групи.

В смисъл?!

Това чисто прагматически ти го казвам ,защото ако се пренесем в сферата на човешкото съзнание за общност ще изпаднеш в безсъзнание.

Съзнанието и безсъзнанието са логически билатериални, противоположни аспекти на човешката психика и нямат нищо общо със съзнаването и осъзнаването.
От друга страна от съзнаването за принадлежност към дадена група до осъзнаването въобще на смисъла за принадлежност пътят е доста дълъг и зависи от интелектуалният товар на индивида.Т.е. в редица случай хората си умират неосъзнати.

Както казваше дядо ми неосеферени.

Значи хватката не е да се биеш в гърдите излагайки своята теза без въобще да си я осъзнал,.хватката е осъзнавайки да я защитаваш-а за да осъзнаеш едно нещо не е необходимо определено състояние на духа или задоволяване на различни общочовешки потребности като например потребност за принадлежност към дадена  група с определени политически,религиозни и пр. възгледи,било то партия,религиозна общност или нещо друго.
Хватката е осъзнавайки тези потребности да ги пренебрегнеш поради натрупаното знание и интелектуално извисяване.Т.е от член на тълпата да се превърнеш в индивид.

Поздрави.

[Turas]

БЕСИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО
     
Траките са получили Евангелието (Благата вест) за идването на Христос директно от апостолите. Пръв е апостол Павел, който 20 години след смъртта на Исус (около 52 г. сл. Хр.) идва в гр. Филипи. Създадена е тракийска християнска община, защото този район тогава е бил населен с траки. За тези траки е посланието на апостол Павел „Към филипяните”. Павел създава първата християнска община и в Никополис ад Нестум. Няколко години след него в гр. Филипи идва евангелистът апостол Лука – през 58 г. 
     ÐŸÑ€ÐµÐ· 67 г. в Рим е посечен с меч апостол Петър, а апостол Павел е разпнат на кръст с главата надолу. Това е времето на Нерон, който се проявява като гонител на християните. Той е посветен в мистериите на Митра и смята, че новият култ, проповядващ ненасилие и любов между хората, е насочен срещу империята. Римският вариант на митраизма е по-различен от източноиранския. Ð’ Рим Синът на Бога – Митра, е символ на „Всепобеждаващото Слънце” на императорите. Как митраизмът става държавна религия в Рим? „Акад. Д. Ангелов го-
вори за „Богът на войниците” в Римската империя, дислоцирани от далечните източни провинции, които пренасят със себе си и своя чуждоземен кумир между І и ІІ в. Митраизмът става религия на имперското мнозинство. Постепенно Митра превзема съзнанието на по-горните обществени етажи и достига върха. Императорите Траян, Септимий Север, Нерон, Комод, Аврелий и Адриан са митраисти. Като „религия на тайнствата” митраизмът допуска до себе си само посветените, които са получили своето езотерично образование и са положили клетва „в името на Бог, който раздели (л) Земята от Небето...” .
     Ð¤Ð°ÐºÑ‚ÑŠÑ‚, че някои римски императори са митраисти показва, че те са станали монотеисти. Политеизмът (многобожието), характерен за езичеството, е преодолян. Монотеизмът е крачка напред в процеса на изчистване на вярата. Това е вярата в Единния Бог, приемане върховенството на Бога. За римското общество, приело божествения пантеон от гърците, е бил характерен политеизмът. Дори са обожествявани римските императори. Митра е Богът Слънце. Последователите на Митра са били посвещавани по време на специални мистерии. Константин I Велики е желаел да бъде посветен в мистериите на Митра, но му било отказано “заради неизкупимия характер на неговите престъпления”  . Този отказ провокира амбициозната натура на Константин и той се насочва към християнството, което също е монотеистична религия и което му обещава чрез Светото Кръщение пречистване и опрощение.
     ÐŸÑ€ÐµÐ· 284 г. император Диоклециан поел властта в Римската империя. За да стабилизира държавата той въвел тетрархията като форма на управление. Според нея империята се деляла на Източна и Западна, всяка от които се управлявала от Август. Двамата Августи можели да назначат по един свой помощник – Цезар. Така империята се управлявала от четирима, поради което това управление е наречено “тетрархия”. Диоклециан избрал за втори Август Максимиан Херкулий. Двамата определили за цезари съответно Констанций Хлор – цезар на Максимиан, отговарящ за Галия и Галерий – цезар на Диоклециан, отговарящ за балканските земи. Когато през 305 г. Диоклециан и Максимиан се оттеглили от властта Констанций Хлор (баща на Константин Велики) и Галерий станали Августи. През 306 г. Констанций Хлор умрял и войската провъзгласива синът му Константин за Август на Западната Римска империя. Максенций, син на отказалият се от властта Максимиан, оспорил правата му. Спорът бил решен в битка край Рим през 312 г. Константин победил и окончателно се утвърдил като Август (Император) на Западната Римска империя.
     Ð˜Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¾ за тази битка при Мулвийския мост край Рим през 312 г. се отнася разказът за съновидението на Константин. Преди битката той имал видение, според което ще победи със символа на кръста. Историците спорят дали кръстът е християнски или има древен езически (соларен – слънчев) произход. Константин видял кръста и надпис: ”С този знак ще победиш” (”In hoc signo vinces”). Той наредил на войниците си да поставят на своите щитове християнския символ лабарум (кръст). Това е началото на възхода на християнството. През следващата година в Милано Константин Велики заедно с източния Август Лициний издават прословутия Медиолански (Милански) едикт (указ), според който се обявява веротърпимост в империята. Преследванията на християните спират. Нещо повече – връща се отнетото им имущество. През 320 г. Лициний се отмята от Миланския едикт и започва ново преследване на християните в източната част на империята. Това води до война между Константин и Лициний, като през 324 г. Лициний окончателно е разгромен и отстранен от властта. Константин Велики обединява двете части на империята и става единствен владетел. Това му дава възможност да проведе много реформи, една от които е в областта на религията.
     ÐŸÑ€ÐµÐ· 325 г. в Никея е проведен Първият вселенски християнски събор. Ð’ него участват 2048 епископи:
     â€œÐšÐ¾Ð½ÑÑ‚антин започва с догмата за единосъщието на Отец, Син и Св. Дух, откъдето извежда, че Исус е Синът, че е едно с Отец и следователно Бог. За почти всички присъстващи религиозни авторитети това твърдение е скандално. Над 1700 души от прелатите напускат събора като оторизират най-изтъкнатия, епископът на Александрия и д-Ñ€ по вяра, Арий, да защити позициите им. Константин отстранява опонентите си, но от личността на Арий е все пак респектиран. Въпреки всичко догмата за божествеността на Исус е приета от останалите на събора около 250-300 души, което представлява едва 15 процента от всички първоначално явили се в Никея. Оттук започва ерата на римското християнсто, активирано от имперските амбиции на Константин І.
     Ð¥Ñ€Ð¸ÑÑ‚иянският гностицизъм, насърчаващ духовното търсене, не приема едно такова решение за божествения свят и е подложен на вековно преследване. Онези християни, арианите, които изповядват изначалното християнство, правещо разлика между Бог Отец и Син, са наречени „еретици”.
     ÐŸÐ¾ÑÑ‚епенната преориентация на Константин I Велики към християнството може да бъде проследена по монетите, които сече. На реверса на константиновите монети до 310 г. е изобразяван Марс, който е символизирал тетрархията. Това е времето, когато Константин I все още се утвърждава на мястото на баща си Констанций Хлор като западен Август. Почувствал се легитимен Август, той дава воля на вътрешните си убеждения. През 310 г. на реверса на неговите монети се появява Аполон – Богът на Слънцето. Но ние знаем, че източният бог на Слънцето е Митра. Това е времето, когато той желае да бъде посветен в мистериите на Митра. Надписът на монетите гласи: ”SOLI INUICTO COMITI” (“Спътник, непобедимото Слънце”). Има монети, върху които Константин държи щит, върху който е изобразен Аполон, каращ слънчева колесница. След победата над Максенций Константин I се ориентира към християнската символика.
     ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð¾Ð½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¾ Константин I само толерира християнството, което е една от религиите в империята. Парите, предназначени за езическите храмове, се дават на християните. Започва строитество на християнски храмове. Християните се освобождават от военна служба, имат привилегии при назначаване на държавна служба. Императорът наредил преписването и украсяването на 50 Библии под наблюдението на Евсевий, от които до наши дни са останали само две (Синайски Кодекс и Ватикански Кодекс). Забранил робството и гладиаторството. Забранил разпъването на кръст (заменил го с обесване). Забранил убийството на нежелани деца. Започва честване на Великден. Забранил на евреите да имат роби християни и да обрязват робите. Нов етап бележи Никейския събор през 325 г., на който са утвърдени основните християнски догми, най-важната от които е догмата за Светата троица – Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Така постепенно християнството се превърнало в институция, подкрепяща властта на императора.
     ÐŸÑ€Ð¾Ñ†ÐµÑÑŠÑ‚ на институционализиране на християнството бил завършен от император Теодосий I Велики (378 г. – 395 г.). Той провежда Втория вселенски църковен събор в Цариград през 378 г. На него окончателно се утвърждава Никейския символ на вярата – Светата Троица. Епископът на Цариград става патриарх с власт, втора след епископа на Рим (Папата), понеже Цариград е втори Рим.
     Ð¡Ð»ÐµÐ´ събора император Теодосий I Велики издава специален едикт от 391 г., според който християнството става единствена държавна религия. Всички други религии се забраняват. Обръщането към християнството става задължително. Езичеството става престъпление срещу императора. Започва преследването на езичниците и рушенето на старите езически храмове. Появяват се тълпи от “нови християни”, времето на веротърпимостта, на чистата вяра и чистите взаимоотношения в раннохристиянските общини са отминали…
     Ð¢Ð°ÐºÐ° от І до ІV в. се сменят две нови религии – идва митраизма, който е сменен от християнството. Най-важният празник за митраизма е Денят на Раждащото се слънце – 24 декември. Тогава най-късият ден в годината започва да нараства и това символизира възраждането на природата. Този ден е денят на голяма Сурва (Сарва). Тръгват сурвакарите с пожелания за здраве и благоденствие. Митраизмът е религията на Аспаруховите българи, които идват малко по-късно от прародината си Бактрия (Балхара).
     Ð”енят на Митра (Синът на Бог Зерван, наричан още Сурва, Айон, Сатурн) съвпада с римските сатурналии и гръцките кронии. Този ден става Рождество Христово (Коледа). Исус се ражда и тръгват коледари и сурвакари с пожелания за здраве и берекет (плодородие).
     Ð—а траките 24 декември е Денят на Дионис, който също е Син на Бога, символизиращ плодородието и обновяващата се природа. Ето защо апостол Павел и евангелистът апостол Лука намират толкова благоприятна почва за разпространението на новата вяра при траките в гр. Филипи и Никополис ад Нестум. Името на Бога е друго, но много от нещата съвпадат, а и Исус толкова много им напомня за тракийския Орфей, който казва „Мой бог е Любовта”, а първият му закон е: „Кръв не проливай!”
     ÐŸÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ‚е християнски мисионери при траките Карп и Ерм сравнявали християнството с орфизма. Появила се икона със Св. Орфей. Но после те забелязали, че Орфей става при траките по-популярен от Исус и иконата на Орфей била изхвърлена. Записано е: „И траките като губеха езическата си вяра, забравяха и езика си. Бе забранено да произнасяме името на Орфей, но ние скритом пеехме песните му.”
     Ð¡Ð»ÐµÐ´ като християнството става държавна религия по времето на Константин І Велики тръгват мисионери и към Родопите. Тук бастионът на древната вяра е земята на бесите – Северозападните Родопи.
     ÐÐ»ÐµÐºÑÐ°Ð½Ð´ÑŠÑ€ Арнаудов смята, че „под Северозападни Родопи разбираме частта от Западните Родопи, заключена от Ñ€. Яденица и седловината Юндола на Запад, долината на Фотинската река на Изток, Доспатската котловина на Юг и Тракийската низина на Север”  . Според Ал. Арнаудов:
     â€žÐÐ°Ð¹-старите обитатели на Северозападните Родопи според писмените известия са траки от племето беси. Това е било едно от най-войнствените и най-известни тракийски племена, населявало и част от Тракийската низина.” 
     ÐÑ€Ð½Ð°ÑƒÐ´Ð¾Ð² смята, че покръстването на бесите започва след 366 г. от епископ Никита от Ремесиана (Бяла Паланка). Никита от Ремисиана е роден около 335 г. През 366 г. той е бил на 28 г. и е получил високо образование в Рим, проповядвал е в Солун, Филипи, Епирския бряг и Бяла Паланка (между Пирот и Ниш). Вече като прославен мисионер и дакийски епископ е бил изпратен от Рим при бесите.
     Ð¡Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÐ´ биографа на Никита Ремесиански епископът на Нола Павлин бесите са приели християнството около 396 г.
     Ð¢Ð°Ð·Ð¸ дата е приемлива, защото през 391 г. Теодосий I Велики забранява езичеството и езичниците са преследвани. Никита Ремесиански живял и проповядвал десетки години сред бесите. Той написал 6 книги за оглашените във вярата:
   Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð°Ñ‚а е за готвещите се към вярата;
   Ð²Ñ‚ората – против езическите заблуждения;
   Ñ‚ретата – за вярата във Височайшето същество – Бог;
   Ñ‡ÐµÑ‚въртата – против родословието;
   Ð¿ÐµÑ‚ата – за символа на вярата;
   ÑˆÐµÑÑ‚ата – за жертвата на пасхалния агнец.
     Ð—апазена е изцяло петата книга и части от останалите. Написал е още “За падналата дева”, с което призовава към покаяние и “Te Deum”.
     ÐÐ¸ÐºÐ¸Ñ‚а Ремесиански е предизвикал дълбока промяна сред бесите. Той е въздействал не само с проповедите, но и с начина си на живот. Той бил образец на мисионер. За резултата от дейността му пише Св.Павлин от Нола: ”Каква промяна ! И колко е достойна тя ! Непроходимите и кървави дотогава планини, които криеха разбойници, сега станаха жилище на монаси – труженици на Христовия мир. Където имаше зверски нрави, сега живеят люде, кротки като ангели. Ð’ пещерата, където се криел разбойник, сега се подвизава праведник”.     
     ÐžÐºÐ¾Ð»Ð¾ дейността на епископ Никита има някои спорове. Преди всичко той е епископ на Дакия и някои изследователи се съмняват, че е могъл да обиколи целите Родопи: ”Описаните от еп. Павлин събития несъмнено се отнасят за региона на Родопите, които са били родината на бесите, но тук възниква въпросът: Обхващала ли е мисията на Св. Никита целите Родопи или само северозападната й част, която е била в близост до Дакия?”  Отговорът на този въпрос е лесен – като се има предвид, че територията на бесите е Северозападните Родопи, не е било необходимо да обикаля целите Родопи.
     Ð˜Ð¼Ð° спор и за това дали Никита Ремесиански е написал Библия Бесика. За нея споменава в една своя проповед през 399 г. Св.Йоан Златоуст. Почти е сигурно, че библия Бесика съществува, по-трудно е да се каже дали е превод на езика на бесите с неизвестни тракийски букви.
     Ð’ъзможно е богослужебните книги да са преведени на бески език с гръцки букви. Той е проповядвал на бески език и навярно е научил много за вярата на бесите и за Орфей. Християнството, което е проповядвал, е било много близко до орфизма. Празниците са били по едно и също време: Рождество Христово (Коледа) съвпада с Дионисиите на 24 декември, а Великден (Възкресени Христово) съвпада с Пролетните дионисии. Евангелията, донесени от Никита Ремесиански, са говорели с думите на Орфей:
     
ХРИСТИЯНСТВО   ÐžÐ Ð¤Ð˜Ð—ЪМ
„Люби ближния си!”

„Не убивай!”

„Аз съм пътят, истината и животът.”

„Блажени плачещите,
защото те ще се утешат.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.    „Мой бог е любовта.”

„Кръв не проливай!”

„Познай себе си и ще познаеш Вселената и Боговете!”



„Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички” – това е мотото на Орфей. Орфиците вярвали, че ако водят чист, добродетелен и хармоничен живот, ще се слеят
с божественото.

      Колкото и дълбоко Вологес да е скрил всичко, свързано със Светилището, не е било възможно бесите да не са съхранили спомен за Орфей, за песните и думите му. Ясновидецът Орфей е оживял, възкръснал е чрез Евангелието, донесено от Никита Ремесиански. Тези думи са били утеха и са носели мисъл за спасение. Тези думи са възкресили надеждата. След 13 века орфизмът във варианта на ранното християнство възкръсва като Феникс от пепелта. За прехода към Христос чрез Орфей е писано много. Ето какво казва богословът изследовател А. Д. Дмитриев:
     â€žÐÐ° християнските фрески се среща твърде често образът на певеца Орфей. Отначало рибата и агнето не са имали връзка с Исус – преходът е от делфина към рибите, а след това – към жертвеното агне. Едва в ІV в. се явява атрибутът агне, свързан с Исус”. 
     Ð”елфинът е свързан с Орфей и аргонавтите. Щом като другите народи помнят Орфей и делфините, изобразяват го по фреските си, как няма да го помнят бесите? Колкото и да е обругаван от жреците, колкото и тежки да са били забраните да се споменава Орфей, народната памет е жилава и го е съхранила. И Орфей, както и Исус, е бил в царството на мъртвите и се е върнал.
     ÐŸÑ€ÐµÐ· 396г. Никита Ремесиански е триумфирал. Той е присадил, както казва Н. Гигов, филиза на християнството върху дървото на орфизма. Ключът на успеха му е бил превеждането на Светото писание на бески език. К. Динков пише: „Според запазено историческо известие, тракийското племе беси, което живяло в Родопите, притежавало през V в. на свой език книгите на Светото писание и извършвало богослужение на свой език”. 
     ÐŸÑ€Ð¸Ð¾Ð±Ñ‰Ð°Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚о на бесите към християнството е било важно събитие за Рим. По този повод Св. Павлин от Нола е написал поема за епископ Никита Ремесиански, в която четем следното: „Бесите с корава земя, с корава душа, по-студена от своя сняг, сега станаха овце и се събират под твое предводителство в егрека на мира. Те, ненадвити никога във война, те, които отказаха да превият врат под робството, сега радостно го превиват под ярема на истинския господар. Сега бесът, богат с цената на труда, повече ликува, защото по-рано търсеше злато в земята с ръце, а сега събира с мисълта си небесно злато. Дето по-рано владеяха зверски нрави, сега там виреят ангелски обреди; в пещерите, в които по-рано живееше разбойник, сега се крие праведен човек.” 
     Ð—аслугите на Никита Ремесиански са били почетени подобаващо от Рим. Орфическите обреди са били практикувани на открито. За орфиците най-добрият храм е природата и посрещането на изгрева на слънцето е ставало на някой връх или скала. Това е трябвало да бъде променено. Вероятно с помощта на Рим е започнало строителството на първите храмове. Ð’ района на бесите се появяват множество раннохристиянски (ранновизантийски) трикорабни базилики, характерни за този период – V в. При археологическите проучвания в Северозападните Родопи през 1961 – 1962 г. са разкрити останки от ранновизантийски църкви край с. Барутин, с. Нова махала, с. Сърница, гр. Ракитово, гр. Костандово, с. Дорково, с. Голямо Белово. Тези църкви от V в. са още едно доказателство, че територията на бесите, приели християнството по това време, е именно Северозападните Родопи, а не Средните Родопи (района около в. Голям Перелик), както смята Н. Гигов. Особено впечатляващи са църквите в Ракитово и край с. Голямо Белово (на връх Спасовица над селото, където стърчат останки от голяма базилика и внушително градище). Вероятно това може да се обясни с факта, че гр. Ракитово и с. Голямо Белово са били центрове на епископии: Ракитово – център на някогашната епископия Влептос, а с. Голямо Белово – център на старата епископия Левки (от гръцки Бяла).
 Ð¦ÑŠÑ€ÐºÐ²Ð°Ñ‚а в Ракитово се намира в месността Николица (наричана още месност Манастир Св. Никола). Там при строежа на параклис през 1923 г. са попаднали на основи на стара зграда. Има предание, че мястото на параклиса не е избрано случайно. Ракитовец от рода Божанови преди това сънува, че това е свято място. Параклисът е построен с дарения и стените му лежат върху стари зидове. Тогава проучвания не са правени. По-късно, когато през 1962 г. започва строителството на стадион в Ракитово, булдозер попада на зидове от жилища, църква и гробове. И тъй като точно по това време се проучват останките от църкви в района по програма на Пазарджишкия исторически музей, са изпратени археолози, които първоначално правят два сондажа. Резултатите от сондажите са положителни и започват редовни разкопки, завършили с разкриването останките на раннохристиянска църква и некропол. „Църквата е трикорабна със средна дължина 32,25 метра и ширина 17 метра. На изток тя е завършвала с три различни абсиди. Средната, която е голяма, е била тристранна отвън и кръгла отвътре, а страничните две са били отвън и отвътре кръгли. На запад църквата е завършвала с един притвор, който е бил фланкиран от север и от юг с по едно допълнително помещение. Северното, което е разчистено, завършва на изток с абсида. Вероятно и южното е завършвало по същия начин, както се вижда от разчистената му малка част от източния му зид. Върху квадратното пространство, което се образува от пресичането на главния кораб с напречния, вероятно се е издигал купол, който е почивал върху четири арки, които са били перпендикулярни една на друга.
     Ð“лавният кораб на базиликата е бил отделен от страничните с по три зидани стълба (пиластъра). Стълбовете са строени от тухли и хоросан и почиват върху стилобатна стена от камък, широка 1.30 метра. Тези масивни зидани стълбове са имали кръстовидно сечение. Те са били свързани помежду си с арки. Пиластрите са на разстояние 1.60 метра един от друг. Средният кораб е бил широк 6.75 метра, а страничните по 3 метра. Две врати от север и от юг са осигурявали достъп в трансепта направо отвън. Наосът е кореспондирал с притвора чрез три врати, отговарящи на трите кораба. Ð’ пода на централната абсида бяха разчистени останките на малка крипта, в която вероятно са били пазени мощите на някой светец.
     ÐŸÑ€Ð¸Ñ‚ворът е дълбок 3.5 метра и широк 14 метра. Той е бил двуетажен, за което говори запазената част от каменна стълба, намираща се в западната му стена между централния и северния му вход. От притвора се е влизало в северното и южното помещение. Северното помещение е 5 на 3 метра и подът му в източната част – в абсидата, е издигнат 0.20 метра над пода на помещението. Тук беше открита вдълбана в пода писцида във форма на кръст, чиито стени бяха облицовани с тухли. Явно това помещение е служело за баптистерий. Отвътре по стената на абсидата имаше запазени стенописи в два пласта. Както показва цветната гама, те са от два периода. Как е било оформено южното помещение и за какво е било предназначено,  сега не може да се каже, тъй като не е разчистено.
     Ð¢Ñ€Ð¸ врати са извеждали от притвора в широк двор, който е бил ограден със стена от камък на кал, широка 0.70 метра. Интересно е оформена западната фасада на базиликата. Трите входа на западната стена на притвора се намират в по една полукръгла ниша. Подобно оформяне на фасада на други паметници засега не ни е известно. На западната стена на притвора отвътре беше запазена варова мазилка. С такава мазилка бяха измазани и стъпалата за втория етаж. Ð’ наоса, по южната апсида, имаше запазени стенописи. Явно наосът и страничните помещения при притвора на базиликата са били покрити с фрески, а притворът измазан само с бяла мазилка.
     Ð—идовете на базиликата са дълбоко фундирани. Основите слизат на дълбочина 1.70 метра и се издават с 0.20 метра навън от стените като цокъл. Суперструкцията е от камък и бял хоросан, в който е примесено много малко количество едро счукана червена тухла.”   
     ÐŸÐ¾ останките археолозите констатират, че базиликата в местността Николица била два пъти разрушавана и възстановявана. След второто разрушаване са затворени проходите между пиластрите на южната стена и страничните входове на наоса. Зазидана е и триумфалната арка.
     Ð¦ÑŠÑ€ÐºÐ²Ð°Ñ‚а в месността Николица е била разрушена вероятно през 17 в. след помохамеданчването на Чепинския край, но некропола (гробището) около нея е използвано до 19 в. Тя е една от най-значимите  раннохристиянски базилики. Ð’ доклада си археолозите пишат: „Ако направим анализ на основните форми на плана на базиликата от Ракитово ще видим, че в общи линии и принципи тя повтаря плана на църквата „Св. София” в София. И в нашия случай има съчетание на трикорабна засводена базилика с плана на свободния кръст, както отбелязва Н. Мавродинов за църквата „Св. София”. Дори средната абсида има същата форма. Ð’ базиликата от Ракитово обаче двете отделения на трансепта са по-обособени и завършват на изток с по една полукръгла апсида, тъй както завършват страничните кораби на Еленската църква при Пирдоп. И в базиликата в Ракитово притворът е бил двуетажен, както притворът в „Св. София”. С двуетажния притвор нашата базилика се свързва и с базиликата в с. Голямо Белово. Подпорите, които разделят трите кораба, са също стълбове и имат еднакъв градеж. Притворът е също фланкиран от две помещения, едното  от които е било баптистерий, както в базиликата в с. Голямо Белово и в Еленската църква. Само че при нашата базилика западната фасада е по-разчленена, по-раздвижена. Без да се впускаме в по-големи подробности от казаното дотук се вижда, че базиликата в Ракитово ще трябва да отнесем към същото време. И тя принадлежи на раннохристиянската епоха.”
     Ð’ Костандово в месността Рангела, в двора на Асен Милов е открита ранновизантийска църква с гробище, която е била преправяна през Второто българско царство. Югозападно от Костандово в месността Беглика край невисока могила са разчистени останки на стара църква, която е поправена и използвана и през Средновековието. Ð’ месността Барата, наречена Пожар грамада и Черквище, западно от Костандово са открити останки от ранновизантийска базилика. Струпването на толкова църкви от V в. край Костандово показва, че то е било централно селище. Според Коледаров може би то, а не Ракитово, е било център на епископията Влептос.
     Ð¢Ñ€Ð¸ÐºÐ¾Ñ€Ð°Ð±Ð½Ð° базилика е открита и край с. Барутин, която е изградена през V в., разрушена през VІІ в. (вероятно от прииждащите славянски вълни). Край с. Нова махала е разкрита трикорабна базилика от V, в която е опожарена през VІІ в., вероятно от славяните; през Ð¥ или началото на ХІ в. върху основите й е построена нова църква, опожарена през ХІІ в. Ð’ крепостта на с. Баткун, която заема площ 22 дка има 2 църкви. Крепостта Цепина (с площ 25 дка) е проучвана 20 години от археолозите, като началото на разкопките е през 1962 г. Недялка Гиздова, работила там през цялото време пише, че: „Мястото на крепостта Цепина е било обитавано от траките. През желязната епоха тук е имало тракийско селище, което просъществувало през римската и късноантичната епоха, за което говорят намерените от това време находки. През ранновизантийската епоха V-VІ в. на върха й била издигната трикорабна базилика, която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава. Тази църква през късното средновековие е била унищожена при изграждането на водохранилището.”
     ÐÐ°Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ‚е археологически проучвания на района на Северозападните Родопи през 1961 – 1962 г. са недостатъчни, но те доказват по безспорен начин, че целият район (включително с. Баткун – бившата столица на бесите Бесапара) е осеян с трикорабни базилики от V в. Сърцето на този район – Северозападните Родопи – е връх Сютка. И тъй като бесите са имали светилище на Дионис на най-високия връх, то това безспорно е връх Сютка.
     ÐšÑ€Ð°ÐµÐ²ÐµÐ´ÑŠÑ‚-изследовател Стефан Захариев казва, че в района на Ракитово започва една пещера – Язница или Агница, която е дълга много километри, минава под Авраамовата планина и излиза чак в Разложко. Това означава невероятна и непроучена до този момент пещерна система. „От Ракитово, ¼ час към юг, има една пространна пещера, която помаците наричат Язница или Агница, и казват, че толкова била дълга, что-то краят й излазил зад Авраамова планина в разложко, но опасно е да ся влиза надалеч, защото вътре живеят мечки и други зверове.” 
     Ð˜Ð·Ð²ÐµÑÑ‚но е, че най-същностната част от мистериите, в Ñ‚. ч. и свързаните  с  Дионис, се е извършвала в пещери. Наличието на такава огромна непроучена пещерна система в района на Ракитово около връх Сютка може би означава, че централното светилище на Дионис в по-голямата си част е било в тази пещера, която в района на връх Сютка е имала изход във вид на ротонда и там са се извършвали прорицанията. Жрецът Вологес просто е затворил входовете към пещерата, покрил е ротондата и светилището е изчезнало за света. Да се намери светилището в такъв случай означава да се открият входовете към пещерата.
     ÐŸÐµÑ‰ÐµÑ€Ð°Ñ‚а носи името Язница или Агница. Ако е Язница, значи, че от нея изтича вода. Ако е Агница (Агни е източния бог на огъня), то може би показва, че в нея е горял жертвеният огън, божественият огън.
     Ð¡ÐºÑ€Ð¸Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚о на светилището от Вологес не е можело да стане, без да се изселят бесите от селището, което обслужвало светилището. Селището е останало безименно. Ракитовци го наричат просто месност Кулата-Градот, но все още има предание, че около Градот и Кулата има вход към великолепен храм, че някои от местните хора (помаци) са влизали в този храм почти до началото на 20 век.
     ÐŸÑ€Ð¸ÐµÐ¼Ð°Ð¹ÐºÐ¸ християнството, бесите са отдали почит на Орфей. Орфеевото слово под формата на християнство е стигнало до тях. Осемнадесет века след смъртта на Орфей орфизмът е възкръснал и Родопите в духовно отношение са се присъединили към цивилизована християнска Европа.
     Ð•Ð´Ð½Ð¾Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¾Ñ‚о приемане на християнството от бесите показва, че този жилав народ е запазил племенните връзки. Той продължава да съществува като общност, да спазва ритуалите си и езика си. Веднъж възприели християнството, бесите трябвало да приемат и християнските догми. Трябвало да влязат в новопростроените църкви – трикорабни базилики, и да пеят християнските химни. Това вероятно е било трудно. Скоро са започнали репресии, целящи да изкоренят тракийските обреди и духът на орфизма. За малко повече от един век – от 396г. до 514 г. – съпротивата на бесите е сломена. Беският език е почти забравен. А през 514 г. бесите вече с оръжие в ръка бранят християнството при опитите да бъде променено.

[ibrahim65]

Истината за помаците

[Bairqm Memish]

Клипа е прекрасен , незнам от кьде си но ако седнете с баща ми на една маса няма да станете скоро.  .Бащата ми е разправял как неговия баща при смяна на имената е ял бои ,че неиска да е сребрин но и тои неможе да ми обесни какви сме точно ,но от този клип истината излиза ,не че лично аз сьм се сьмнявал някога . Обаче едно немога да разбера казва еди кои си аз сьм помак  Иван Петкан децата му незнаят кво е СЮНЕТ или пак дува ,аре бегаи и е пално с такива ,аратлик избери един пьт и варви по него а недеи да шикалкавиш ту у лево ту у десно. Евала на сьздателите на саита.

[Rasate]

Истината за помаците

Ибрахиме в този клип има някой верни,но и доста неверни неща.

Първо в българските историци отричат масовото насилствено ислямизиране.
Второ-създателят на клипа си няма и на престава от постулатите на богомилската ерес.Богомилството е част от християнството,макар и да съдържа доста постулати от Зурванизма и  няма нищо общо с "местните" вярвания.Названието на Боснениците идва от думата "бос".Богомилите на Балканите са наричани босяци,торбеши и пр.,в Европа се наричат основно Бугри,булги,булгари,а след 13 век и калояни,албигойци(алба-бял),пост изтреблението им и катари(чисти)-това подчертава силно българският характер на тази християнска ерес.Богомили и Богомилство е съвременното им научно наименование.

Трето сред християните в Планината има доста езически ритуални практики,заключенията на Стою Шишков са погрешни правейки анализ на придошло в Родопите по късно християнско население с вече местното мюсюлманско.Това е отречено-от други етнографи изследващи сродни родове(родове с общ произход)-християнски и мюсюлмански-особено в Балкана.
Четвърто-в Румъния има български павликянски селища с родопски произход,които пазят своята история.Те са със силно българско самосъзнание,но изпълняват все още павликянската ерес.Един от вариантите на българският език е павликянският(виж павликянският говор като част от рупкият диалект говорен от банатските българи).Този павликянски банатски рупски е трън в очите на радеещите за "Поматски" език мюсюлмани,поради това,че се говори от банатчани имащи силно българско самосъзнание и определен вече като една от формите на български език.

За преселените тюрки мюсюлмани от север-пълна глупост-не всички тюрки са мюсюлмани-пример гагаузите,както това важи и за арабите(ливанците)
Арабски мюсюлмански и християнски търговци има поселени в България и това никой не го крие.В България е имало и поселени татари от поддръжниците на Ногай,например-но те са основно в градовете и са асимилирани от българите са кратък период.
За джамията в Жегларци-няма основание да се приеме,че е изначално е била джамия.В България е имало Павликяни,Богомили, ариани и пр.Павликяните не почитат иконите-те са основните иконоборци-т.е. храмът,тъй като няма минаре е възможно да е бил павликянски.

Иконотворчеството е местно гръко-римско творение.

Като цяло клипът е пропаганден,но не и научнообоснован!!!

Прочети това: http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_vun_2.htm

Чуй и виж:
Velikdenj 2007 - Balgarsci igri

2011 03 30 Bulgarii din Banat

Поздрави

[Turas]

НЯКОЛКО МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

[/b]

Мит 1.   
         Ð‘ългарите са монголоидни татари, понеже са наследници на прабългарите, които са
монголоидни татари. Като за начало - много македонци, които настояват за произхода си от Александър . Македонски и смятат, че нямат нищо общо с българите, ни наричат татари. Може би трябва да прегледат гореизложената таблица и да помислят отново, докато ние се занимаваме с отричането на мит номер едно.
Традиционната история в България днес приема, че хуните са наследници на Xiongnu, като по инерция се казва, че хуните са задължително тюркоезични и монголоидни. Тук трябва да бъде уточнено, че учените още спорят дали империята на Хуните е наследница на империята на Xiongnu, за които се предполага, че може би са били управлявани от тюрки. Генетиката доказва (въз основа на анализ на останки от древни хора, които се предполага, че са хуни), че в състава на хуните преди 2 000 години има както монголци, така и европеиди, като съотношението засега е 90:10% в полза на монголоидите според намерените останки. От това произтичат веднага три въпроса:
1)   ÐÐºÐ¾ твърдим, че прабългарите са предимно монголоидни, как става така, че в древните хроники (включително във византийските, които не се славят с обич към северните си съседи!) няма нито една рисунка, която да ги показва като такива? Навсякъде нашите владетели (и където има изобразена войска) са нарисувани като европеиди. Нима византийските хронисти не са знаели за екзотичния произход на прабългарите? Съмнявам се.   Ð¨
2)   Ð˜ все пак - в България има намерени скелети с черепи, които се определят от антрополозите като монголоиди, например черепа на чиргубоила Мостич. Аз не съм видяла сравнителни данни в процентно съотношение за намерени скелети, да речем за периода 7-l0 век, които да казват - прабългари европеиди Ð¥% , прабългари монголоиди У%. Може би никой у нас не смята, че трябва да е води статистика?
3)   Ð¢ÑƒÐº стигаме до изследването на Юпедия, според което в България няма хаплогрупа С, която е монголската хаплогрупа! Това означава, че или прабългарите-монголци са били пренебрежимо малко в състава на България през 7 век (което повдига въпроса пък защо Византия изпраща цялата си войска да се бие с шепа хора, подкрепени от „море" от славянски диваци, както традиционната история ни представя нещата) или прабългарите са били предимно европеиди, като сред тях е имало известен брой монголоиди, които дори са заемали високи длъжности. Което явно повдига въпроса -защо се говори само за монголските черепи и къде са европеидните черепи?

Предлагам на читателя и превод на следния пасаж от Юпедия, касаещ прабългарите:
„It appears that Turkic quickly replaced the Scythian and other Iranian dialects all over Central Asia. Other migratory waves brought more Turkic speakers to Eastern and Central Europe, like the Khazars, the Avars, the Bulgars and the Turks (=> see 5000 years of migrations from the Eurasian steppes to Europe). All of them were in fact Central Asian nomads who had adopted Turkic language, but had little if any Mongolian blood. Turkic invasions therefore contributed more to the diffusion of Indo-European lineages (especially R1a1) than East Asian ones."
„Изглежда, че тюркският език бързо е заменил скитския и други ирански диалекти в цяла централна Азия. Други миграционни вълни са донесли още тюркско-говорящи в Източна и Централна Европа като хазарите, аварите, българите и тюрките (>> виж 5000 години миграция от Евразийските степи към Европа). Всички те всъщност са номади от Централна Азия, които са възприели тюркския език, но имат малко или никаква монголска кръв. Тюркските нашествия следователно са допринесли за разпространението по-скоро на индо-европейските гени (особено на Rial), отколкото на източно-азиатските." (подчертаването мое)
От този абзац ясно се вижда, че българите са наречени тюрко говорящи, но не и монголци! Освен това се казва, че българите „са възприели" тюркския, което означава, че това не е техния роден език! За да развенчаем мит номер 1 може и да разгледаме сравнителната таблица на хаплогрупите в България и Турция. Без да се спирам подробно на всяка хаплогрупа ще спомена, че разликите са повече от приликите, въпреки че според графиката на изследването „Y-Chromosomal diversity in Europe ..." Турция се намира по-близо до България дори и от Гърция. Приликите, от своя страна, твърде възможно се дължат на изследвани етнически турци в България, както и на факта, че в Османската империя все пак малко или много е наследник и на Византия, в състава на която влизат най-различни общности. Също така Османската империя взема хиляди български момчета, за да служат като еничари. Не бива и да забравяме, че в Западните покрайнини, дадени на Сърбия, в Македония, Северна Гърция, Румъния (северна Добруджа) и Турция има наследници на българи, останали в пределите на тези държави след мирните договори след Освобождението. В главата „Демографският потенциал на българската държава" [18] Наталия Бекярова твърди:
„В периода след възстановяването на българската държава след 1878 г. българската етническа общност на Балканите е над 6 милиона души. Само половината от тях населяват днешните политически граници на страната, а останалите са в съседни държави, като те са най-много във Вардарска и Егейска Македония, Турция, Румъния и др."
Антропологията, впрочем, отхвърля идеята, че дешните българи са наследници на монголоидни племена :
„Досега антропологичните изследвания показват, че само в 0,4 на сто от българските граждани се наблюдават остатъци от монголоидни черти, срещани при прабългарите. Това съобщи в Кърджали проф.д-р Йордан Йорданов."
Остава да ни съобщят най-накрая в каква степен тези „монголоидни черти" се „срещат" при прабългарите. Самият професор Йордан Йорданов обаче уточнява, че „антропологията не работи с етнически диагнози. И че демонстрации на български антрополози в миналото, които са твърдели, че с един поглед може да определят етноса на човека пред себе си са били откровени манипулации."
Мит 2.   
         ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ е етнически различна от България. Ако има хора, които не са чели
книжки по този въпрос, не познават обичаите на двете държави и не знаят, че македонският е диалект на българския, така както и шопския, то аз отново приканвам тези хора да погледнат сравнителната таблица на хаплогрупите. Малките разлики в някои показатели се дължат вероятно на факта, че в Македония все пак още преди Освобождението е имало както гръцко, турско, така и албанско население, а що се отнася до периода след това, нека не забравяме, че има и данни за насилствена асимилация от страна на сърбите, така че всичко това е оказало влияние на етническия състав на
съвременна Македония. Тук съзнателно искам да избегна политическите аспекти по македонския въпрос, тъй като те са встрани от темата, пък и в крайна сметка щом македонците искат да са суверенни, нека бъдат. Единственото, за което става дума тук, е да се изясни родството им с българите от гледна точка на историческата истина, защото тя трябва да се знае. Нелепо е обаче македонците да наричат българите „татари" на толкова много места в интернет и да смятат, че генетично са много по-различни от българите.
Мит 3.   
        България е особено близка с Украйна по линия на славянството и особено близка с
Унгария по линия на хуните. Дори и да е така, въз основа на генетиката няма как да бъде доказано, използвайки само хаплогрупите. Като цяло виждаме доста големи разлики в стойностите на поне половината хаплогрупи.
Мит 4.   
         Ð‘ългарите са наследници на траките. Това е една от най-новите хипотези за
произхода на съвременните българи, която се появи именно в интернет-пространството. Тя има множество привърженици и изглежда - не без основание. Както виждаме от представените данни за хаплогрупите в България, у нас има не малка част от населението, която е носител на стари балкански гени, обособени на Балканския полуостров преди няколко хилядолетия. Нашата официална наука твърди, че „коренното" население на Балканите е било избито от траките, които нахлули от север. После римляните дошли, траките мистериозно изчезнали и на Балканския полуостров се настанило голямото неорганизирано и слабо развито „славянско море", командвано от малката орда диви прабългари, срещу които византийският император изпраща цялата си войска и флот. Как така хем предците ни са диви, слабо развити и доброволно се подчиняват на Аспаруховите българи, които ги повличат срещу една цяла империя, на нас не ни се обяснява.
Нашите учени обаче пропускат да споменат, че много декоратични елементи от праисторическата ни керамика намират продължение не само при траките, ами и могат да бъдат открити върху българска керамика от 8-l0 век, както и като шевици върху запазени автентични български народни носии от l8-l9 век. Как е възможна подобна приемственост, ако траките нямат нищо общо с „коренното" население на Балканите, а славяните и прабългарите са също пришълци, които никога преди това не са населявали тези земи? Има много голямо логическо противоречие от гледна точка на материална култура и от гледна точка на генетиката. И въпреки това НИКОЙ от хората, които пишат учебниците днес не се интересува от този въпрос и поколение след поколение нас ни учат да вярваме в един и същ остарял и неверен МИТ.

[Turas]

Деси Каравеликова
Произход на българите според ДНК изследванията

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Когато започнах това собствено изследване, аз се надявах генетиката да ми даде онези точни отговори за произхода на българите, за които отдавна (и не само аз) мечтая. Понеже много български книги са били унищожени още през Средновековието и дори и днес ние разчитаме предимно на чужди извори за нашата древна история и произход, много изследователи търсят отговорите в археологията, антропологията и фолклора. Имаше дори експедиция до Памир и Хиндокуш, чиято цел беше да докаже произхода на Българите от този район на света. Оказва се обаче, че дори генетиката, която всички ние смятаме за точна наука, засега не дава категорични отговори за нашия произход. Не и във вида, в който са публикувани наличните резултати от направени изследвания. В момента ние можем само да кажем какви са били миграциите на населението преди няколко хиляди години, но информацията за по-скорошните разклонения на хаплогрупите не е публично налична. Дали се крие с някаква цел аз не мога да спекулирам, но ако беше налична, ние щяхме вероятно да сме в състояние да определим своя произход много по-точно. Единственото, което е сигурно, е че съвременното население на България е европейско и в никакъв случай монголско или татарско.
Това обаче не отговаря на въпросите кои са прабългарите, какъв е техният роден език, какъв процент от населението на България са били през 7 век, а също и откъде са се взели славяните, как така ако траките са изчезнали днес в България има значителен брой хора, които спадат към хаплогрупи, обособили се на Балканския п-в преди няколко хиляди години... и т.н. и т.н. В същото време, вместо да намеря категорични отговори, аз искам да поставя нови въпроси:
•   Ð—ащо не е изследвана връзката между баски, българи, грузинци, друзи и северноамериканските племена, носители на хаплогрупа Ð¥? Хаплогрупа Ð¥ е известна на учените вече повече от 30 години!
•   Ð—ащо и нашите, и румънските учени мълчат за близкото родство между българи и румънци?
•   Ð—ащо не са широкоизвестни фактите, че именно хора от Балканите са отишли на Британските острови преди 3 000 години и че в България има мегалити, подобни на Стоунхендж?
•   Ð—ащо нашите учени мълчат, когато гърците показват декоративни елементи върху керамика и сгради и ги наричат „гръцки", когато същите тези елементи ги има върху праисторическа керамика от Балканите много преди гърците да стъпят на Блаканския полуостров?
Можем да продължим с изброяванията още много, защото тази тема няма как да има заключение към настоящия момент. В нея са останали много заключени врати, а ключовете все още липсват. Редно е обаче българските историци, археолози, антрополози, лингвисти и генетици да се заемат с общи усилия да разрешат загадките в българската история, вместо всеки да дърпа чергата към себе си и да работи втренчен само в едно единствено парченце от пъзела, без да се интересува от цвета и формата на останалите парченца от пъзела. Защото ако това не стане, в България винаги ще има русофили, тюркофили, гръкомани и всякакви други „фили", „мани" и „фоби", които ще определят не само националното ни самосъзнание, а и политическото и икономическото развитие на страната ни.
Време е българите да се освободят от комплексите си, изградени изкуствено върху исторически неистини за собствения им произход и активно, сами да търсят факти, документи и доказателства за своето историческо наследство. Дърво без корени не живее дълго, а нашите корени са били сечени дълго и търпеливо. Не искате ли да разберете защо?

[Subeyi Kurt]

Учените мълчат защото ще излезне на яве причината за тяхното турско наименувание ''булгар'' което е производно на мешано
( булгур, булгама, буламач и пр.)

[Rasate]

Учените мълчат защото ще излезне на яве причината за тяхното турско наименувание ''булгар'' което е производно на мешано
( булгур, булгама, буламач и пр.)

Затова Исиодор от Севиля пише,че българите носят името си от името на бурговете си.

А и Сюби ги обясни ми различните наименования на българите-освен булгари и булги има и Бургари и Бурги,бугари и бугри,а Асеновият надпис в Станимака не се пише България,а Блъгария.
А би ли и обяснил наименованията на  градове като Бухара,Болград,Белград и пр.?!

Поздрави

П-с.
До Вологез-обяснил ли си си защо повечето градове основани от българите си се наричат Белград и защо Богомилите във Франция освен Бугри и Калояни се наричат и албигойци
(лат.albigenses)от латинските думи albi-бели и genses-народ-т.е. народът на белите.

 Ð ето и песни, в които срещаме названието бела като аналог с българското- в песента „Българи глава дигнали" /запис в село Ключ, Петричко/, където се разказва как пленена от български комити сестра на турчина Расим се покръстила и станала „бела българка".Друга песен „Турци дават по девет кадъни за една бела българка" /песен, записана през 1953 г. в село Яворница, Петричко/„Дек се е чуло, чуло видело, на бела лоза - църно грозде, на църна лоза - бело грозде, та и булгарка арапин да люби" /песен из Серско, в сбирката на Ст. Веркович/ . „Велико, бела българко, леле" /в песен, слушана през 1954 г. в село Джигурово, Санданско/ . „Маро ле, бела българко" /песен, записана в село Яворница, Петричко/ . „Любико, бела бугарко" /в песента „Любика платно белеше покрай белего Вардара"/  . „Бели бугарки робинки" /в песента „Арапин и робини български" в сбирката на Панчо Михайлов/ .

И накрая Бонус с текстът на песента КАНАТ МЕ МАМО,МОЛАТ МЕ...

- Канат ме, мале, молат ме

с три моми, мале, хубави –

и трите попски дъщери.

Първата й, мале, влахиня,

втората – руса гъркиня,

третята – бела българка.

Влахинята дава, наддава

до триста зевгар биволе,

петстотин крави ялови,

хиляда овни каръмски,

на Стамбол нова салхана.

Дава, наддава и дума:

<<Я земи мене, Стояне,

младо джелепче да станеш,

хората да ти завиждат!>>

Гъркиня каже, мамо ле:

<<Я земи мене, Стояне,

прикия да ти донеса

девет кантара коприна,

петстотин кара-грошове,

хиляда жълти жълтици,

младо търговче да станеш,

и на хаджилък да идеш,

че ти прилича, Стояне,

младо хаджийче да станеш

и азе – млада хаджийка!>>

Българка каже, майко ле:

<<Я земи мене, Стояне,

ако съм гола и боса,

ала съм барем хубава:

бело ми лице прикия,

тънки ми вежди сирмия.

През гора ще ме преведеш,

сухо ше дърво лист пусна,

а сурово ще повехна;

в черкова да ме заведеш,

попове щат ми онеме,

а иконите – продума!>>

Майка Стояну думаше:

- Стояне, синко Стояне!

Земи си бела българка –

Хората не щат да кажат

че е прикия донесла,

ами щат да кажат:

<<Хубаво му е булчето!>>

В черкова да я заведа,

при мене ще се събират,

та щат булката да гледат;

на сватба да я заведеш,

кой от де се обърне,

на булче ще ти захваля:

<<Блазе, ще кажат, Стояну

хубаво булче намерил!>>

Стоян Радев - Отишла е бяла Яна

http://vbox7.com/play:472fd179