Steve Jobs : Истории за точките, загубата, любовта и смъртта
В деня, в който всички се надпреварват да коментират кончината на Стив Джобс, решихме да се върнем към лятото на 2005 и речта му пред студентите на Стандфордския университет.
Пред тях той с плам разказва три удивителни истории:
1.Първата история е за точките, които спояват вярата, че нашето минало непременно е свързано с нашето бъдеще.
2.Втората история е за загубата и за любовта.
3.Третата история е за смъртта:
.... Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното: Ако живеете всеки ден сякаш е последният ви - един ден със сигурност ще се окажете прави! Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега? И когато няколко дни подред отговорът е Не, аз знам, че нещо трябва да променя.
Да си припомням, че един ден няма да съм между живите, е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си. Защото почти всичко друго - всички вътрешни очаквания, гордостта, страхът от излагане или провал - тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното. Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капанът на представата, че има какво да загубиш.
Вече си гол.
Няма причина да не следваш сърцето си.
Преди около година ми откриха рак. В 7:30 сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше туморът в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас! Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и че ми остават от три до шест месеца живот. Моят доктор ме посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е лекарският код за "Готви се да умреш". Това означава само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне десет години. Означава също да си подредиш така делата, че да улесниш семейството си максимално. Означава да си вземеш сбогом.
Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка; жена ми, която беше там, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп, лекарите се разплакали - оказало, че това била много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.
Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.
На никой не му се умира. Дори хората, които искат да отидат в рая, не искат да умират, за да стигнат там. И все пак, всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на живота. Тя е агентът на промяната. Сега вие сте новото, но някой ден, не чак толкова далеч от днес, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя.Извинете, че драматизирам, но това е истината.
Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот. Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите. Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас. А най-важна е смелостта да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно".
Life / Zar.bg
