Орфей Родопееца - помака от Родопите

Български > Кои сме ?

Орфей Родопееца - помака от Родопите - Orpheus Pomak from the Rhodopes !

<< < (4/21) > >>

Фита:

--- Quote from: Вологез on December 06, 2011, 08:32 ---http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%8A%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA

--- End quote ---

Вологез, KaraIbrahim е прав в случая. Това име "Орфей" вероятно е ново и има за цел да подмени турцизма "Карлък". И така да е, но не е Орфенското. То не е връх, а местност. Имам намерение това лято да отида по този край и да видя за какво точно става въпрос. Така ще се сдобием и със снимки!
Да те питам за Дженевра. Има ли предположения за това каква е етимологията на думата? А че е интересно струпване на камъни - спор няма. Само да не стане като Гърменското Градище, дето се оказа, че не е само тракийско, а и светилище още от енеолита!

EvroPOMAK:
Истинското име на върха "Карлък" си е "Карлък" и за който има и се пее не една и две помашки песни, всичко друго е производни и допълнителни имена слагани от кой ли не и кръщавани кой, как си иска. 8)
Абе, хора не знаете ли, че от 1990г. малко след като започва поземлената реформа в държавата, умишлено и целенасочено особено в Родопите се слагат всякакви нови и нови имена на всички местности и по нареждане се записват така "възродени" от службите по кадастър, геодезия и картография, с една единствена цел - да се заличи всичко старо напомнящо - за ислям, за османска държава, за траки, за всичко друго което не е славянско и българско, защото "Възродителния процес" в Родопите не е спирал и никога няма да спре, докато всички ахмаци не станат православни сектанти. :o ;D :)

Turas:

--- Quote from: Фита on December 06, 2011, 15:00 ---Вологез, KaraIbrahim е прав в случая. Това име "Орфей" вероятно е ново и има за цел да подмени турцизма "Карлък". И така да е, но не е Орфенското. То не е връх, а местност. Имам намерение това лято да отида по този край и да видя за какво точно става въпрос. Така ще се сдобием и със снимки!
Да те питам за Дженевра. Има ли предположения за това каква е етимологията на думата? А че е интересно струпване на камъни - спор няма. Само да не стане като Гърменското Градище, дето се оказа, че не е само тракийско, а и светилище още от енеолита!

--- End quote ---
Знам, че е прав. Същият е случая и с Баташки Снежник и на него Батачани, Новомахленци и Фотенци му казват от край време - Карлък. Относно дженевра прочети текста отдолу:
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.118930274850743.21960.100002013147256&type=1

Turas:
Писателят Никола Гигов в своята книга „Тайната на Орфей” убедително доказва, че Орфей не е мит, а историческа личност. Той е тракийският върховен жрец и цар и е живял през ХІІІ в. пр. н. е., едно поколение преди Троянската война: „Орфей е странствувал много и е пренасял учението си. Той слязъл от Родопския храм-светилище, прекосил Гърция, запознал се с древната критска култура, бил е на остров Самотраки, където се провеждали прочутите мистерии на кабирите, посетил е Финикия, Мала Азия, Египет. Там се запознава с древната Тива и Храма на Карнак, храмовете на Озирис и Амон Ра. Бил е в древния Гнербах – наречен Град на слънцето. Учил се е в Храма на Карнак. И едва по-късно станал аргонавт. Всичко това се е случило през ХІІІ в. пр. н. е. – векът на Орфей”
Ето така в няколко реда е описан животът на човека, който до голяма степен е положил основите на философията и културата не само на съвременна Европа, но и на целия ни съвременен свят. Родители на Орфей са Ойагър и Калиопа – музата на епическата поезия. Според Едуард Шюре Орфей се е родил в селище до светилището на Дионис. Той бил отгледан от една жрица в храма, която го обучила не само по въпросите на тайнствата, но и по музика и поезия. След като продължил обучението си в Египет, Орфей се завърнал отново в своя храм в Родопите. Той имал своя килия (стая) в храма. Там държал съндъците с многобройни папируси с египетски йероглифи и финикийски букви, както и книги, написани от него на гръцки език и на езика на бесите. Тези книги съдържали неговите поеми, религиозни химни, описание на билки и медицински съвети, изследвания на камъните и земетресенията, неговите пророчества, неговата „Аргонавтика”.
Огромното влияние на Орфей са дължи не само на участието му в похода на аргонавтите, но и на неговия неповторим талант на музикант и певец, на прорицател. Той пренесъл дионисиевите мистерии на о. Елевсин и на о. Самотраки. Извършил посвещение на гърци в тайните на мистериите. Благодарение на неговите усилия светилището в Делфи станало централно и обединително за целия гръцки свят.
Реформирането на култа към Дионис, който бил променен по посока намаляване на жертвоприношенията, предизвикало гнева на тракийските жреци. Орфей призовавал да не се пролива кръв. Той смятал, че не с меч, а с музика и любов може да се завладее светът: „Мой бог е любовта!”, предава в стиховете и песните си Орфей. Тринадесет века преди Исус той изричал: „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички.”

Фита:

--- Quote from: Вологез on December 06, 2011, 18:43 ---Според летописеца на Александър Македонски Ариан: „Александър потеглил от Амфиполис и навлязъл в онази част на Тракия, която е населена с т. нар. независими траки. От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал р. Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара планина).” От приложената карта на похода на Александър се вижда маршрута му.
От Амфиполис, покрай Филипи (до днешния гр. Драма), пресича р. Нест (Места), прави малък обратен завой и навлиза в малко дефиле в района на днешното село Буйново, покрай връх Чала, дн. с. Тешел, по долината на р. Въча, гр. Кричим, Филипопол, между гр. Берое (Стара Загора) и гр. Севтополис (Казанлък) достига Хемус (Стара планина) и продължава към Доросторум (Силистра).
Вероятно в района на с. Тешел, с. Грохотно и гр. Девин е спрял войската си за почивка, а той с малка група е направил отклонение, за да поднесе дарове и да направи жертвоприношение на бог Дионис на неговото централно светилище. Разстоянието до района на вр. Сютка потрай дн. яз. Широка поляна, през по-късния Доспадски хан (на дъното на яз. В. Коларов – яз. Голям Беглик), за който пише краеведа Стефан Захариев, е около 30-40 км., което може да се измине за един ден с коне. Известно е, че траките почитат изгрева, което ни дава основание да предположим, че жертвоприношението е направено на другата сутрин. Александър Македонски е искал да чуе думите на оракула на Дионис преди да потегли на замисления вече военен поход срещу Персия начело на обединените войски на гръко-македонския съюз. Отговорът бил благоприятен – димът от излятото върху олтара вино се издигнал над най-високия връх на планината и достигнал чак до небето. Жреците казали, че Александър ще покори света. Същия ден той се връща при войската си и продължава към Филипопол.
Възможен е и вариант, при който след получаване на прорицанието Александър да е продължил с войската си не по долината на р. Въча, а по стария тракийски път през с.Фотун (Фотиново), Пещера, Бесапара, Филипопол.
Разстоянието от град Филипи през гр. Филипопол до Хемус (Стара планина) е изминато за около осем дни (плюс два дни за жертвоприношение на светилището на Дионис). Това показва, че войската на Александър се е движила безпрепятствено през земите на непокорните тракийски племена (сатри, дии, беси). За това е спомогнало засвидетелствуваното уважение от младия пълководец към оракула и светилището на Дионис. Локализираният от експедицията „Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител н. с. Кисьов античен път Филипопол (Тримонциум) – Пещера – Фотун – Никополис ад Нестум е търговски път, който е използван повече от римляните, след като в средата на І век от н. е. се настаняват трайно на Балканите (в т. ч. и в Родопите, на територията на непокорните меди, дии, беси). Градът Никополис ад Нестум е основан от император Траян в периода 102 – 106 г. от н. е.
След като се убеждава, че районът на връх Виденица край Доспат не е мястото на светилището на Дионис, н. с. К. Кисьов продължава проучванията под название „Родопи 2003 – Храмът на Дионис” през лятото на 2003 година в района на месността Дженевра. Там през август 2003 г. археолозите откриват близо до яз. Широка поляна в месността Дженевра тракийски храм, разположен на около 1 700 м. надморска височина. Според специалистите храмът е от ІІІ в. пр. н. е., от времето на Филип V. Той също е обслужвал племето беси. Д-р Кисьов твърди, че от всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, но не е централното светилище на Дионис в Родопите, посетено от Александър Македонски.
Светилището в месността Дженевра се разполага върху площ от 2 дка. Култовата му част е оградена от зид с дължина 150 м. Строежът е в циклопски стил от големи обработени камъни без спойка. Открити са каменни стълби, които водят към ритуално скално съоръжение. Точно на върха археолозите са открили две кръгли култови сгради от камък. Под тях има скални врязвания и идеално оформени площадки. Вероятно там са извършвани предсказания. В едната сграда е очертан олтар без покрив, украсен с геометрични фигури.
Според римския автор от ІV-V в. от н. е. Амбросий Теодосий Макробий по подобен начин е изглеждал храмът на Дионис, посетен от Ал. Македонски. Макробий описва кръгъл храм, отворен към небето. В центъра на кръглото помещение е бил разпалван огън и по пламъците, които се издигали нагоре, е гадаела жрица. А съгласно твърдението и свидетелството на римския историк Гай Светоний Транквил, когато бащата на Октавиан Август, водейки войските си из Тракия, посетил свещеното място на Дионис и се допитал до оракула за сина си, „лумнал такъв огън, който се издигнал над светилището”.
Освен палене на огън, в светилището са извършвали и възлияние с вино. Когато извършили възлияние на вино в огъня за Александър Македонски, димът се издигнал до небето, което било разтълкувано от жреците като предсказание, че Александър ще покори света.
Датирането на светилището, открито през 2003 г. в местността Дженевра от ІІІ в. пр. н. е. е знак, че то е едно от най-важните светилища в Родопите, но не е централното светилище на Дионис, което съществува още от времето на Орфей – ХІІІ в. пр. н. е. и преди това.

--- End quote ---

Вологез, все дърпаш цялата войска да мине през Кемеровия мост, но има няколко подробности против такава възможнот и искам да ги разгледаме.
Виж внимателно текста: ...."От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел..." Лично аз намирам противоречие в текста, а именно: ако от лявата ти страта трябва да остане Филипи то тогава той трябва да е пресекъл Места на изток в земите на киконите. Но ако трябва Орбели да е била от лявата му страна и тогава да е пресякъл р. Места, то тогава Филипи му се е падал от дясната страна. Орбели е планината Пирин. Ако второто се приеме за вариант, то той е навлязъл в прохода, който днес води към Катоневрокоп и после при с. Копривлен навлиза в Гоеделчевската равнината. После пътят поема по склона на североизток, изкачва се от с. Дебрен към с. Крушево, върви по билото над с. Плетена и се спуска над днешното с . Селище. Отттам пътят върви по посока Пещера - Пловдив. Данните за това трасе имам от материалите на Жуглев, който е роден в Ковачевица. Над с. Плетена пътят се разклонява и отива по посока Доспат, а може би и Борино. Ако тръгнеш обратно от Филипополис за Никополис Ад Нестум то пътят, който ти описах е най-кратък и наистина използван. На много места се откриват все още запазени участъци от него. Помниш че те питах какво непосредствено има след Кемеров мост. Точно това имах предвид - дари има път по посока Чала, на юг защото той е възможно да се срещне с първия маршрут. Но тогава планината Орбел въобще нама да е от никоя страна.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version