Български > Кои сме ?

Орфей Родопееца - помака от Родопите - Orpheus Pomak from the Rhodopes !

<< < (20/21) > >>

Фита:

--- Quote from: Вологез on January 20, 2012, 19:40 ---Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански.Център на Епископията ''Велептус''.  Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.
Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.
Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец.
По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

В Костандово има две раннохристиянски църкви, а в крепостта ''Цепина'' една.

--- End quote ---

Това , за което разправяш е доста сериозно съоръжение! Аз мислех, че става въпрос за нещо малко и като видях снимки на основите направо се изненадах. И това с трите ниши на запад е наистина особено нещо...Всъщност, те няма как да са три - трябва да са две и тритата ниша да е изход. И какво прави там управата по тоя въпрос? Защо не направите инициатива да се спечелят пари от някъде по тези европроекти и да се проведе допълнително археология и консервация...Такива неща са си направо рядкост по нашите земи. Какво като е църква - това си е история и не пречи на мюсюлманството. Даже  за да е добър мюсюлманин човек не трябва да плюе по корените си. Макар, че вашият край там е малко особен доколкото знам. Ракитовци със сигурност са повечето местни кореняци, но Велинградчани са доста преселници от Македонско, нали така?

Turas:
Работим по въпроса за реставрация и консервация на обекта, но не е само той. Сега приоритет са палеонтологичното находище и крепоста ''Цепина''. Според Пазарджишкия исторически музей църквата е първа от този вид и е около 50 години по-стара от Св. София! Човека на снимката, който коси е помак! ;) До църквата има действащ параклис построен от помака Дриков и батачанина Божанов, със средства и по желание на Дриков, който е сънувал сън. Историята на тоя параклис е много интересна!  На километър и половина на юг има друга църква, на един връх и се говори, че двете са били свързани с тунел-хранилище. Представи си колко хора трябва да са живели в района за да има епископска църква!? Много е вероятно печенегите на С. Д.  да са се молили тук! :D :D :D

Turas:
Древната музика и музикални инструменти от земята на Орфей
Д-р Анна К. Бошнакова
Анна Бошнакова е магистър по социална и културна антропология и доктор по история на философията. Занимава се с философия на музиката и философия на визуалната култура. Автор е на книги, студии и статии, посветени на античната музика, религия, култура и философия. Преподавател по философия на
музиката в СУ „Св. Климент Охридски".
Елинският географ и историк Страбон, който използвал сведенията на Деметрий, родом от северозападния мало-азийски полис Скепсис, оставил едно историческо сведение, че цялата музика и музикални инструменти в Елада били заимствани от Тракия и Азия, т.е. идвала от север и от изток. Страбон записал, че и тези, които се занимавали усърдно с музика се считали за траки. Това били Орфей, Музей, Тамирис, Евмолп и Лин.
Митовете разказват за брата на Орфей, тракийският певец на име Лин. Според Хезиод, Лин бил син на музата Урания. Той бил учител на Херакъл и веднъж си позволил да удари своя непослушен ученик. Тогава Херакъл стоварил върху главата му китарата и го убил. В древна Елада Лин бил любимец, когото певци и китаристи оплаквали по време на празненства и хорови танци като пеели „ай линон". Този възглас "ай-линон", който означавал "повей, Линос!" по-късно принадлежал към възгласите в трагедията. Исторически свидетелства за Лин не съществуват, но Херодот разказва своя версия, според която Линовата песен се откривала по начина си на изпълнение и в Египет, и във Финикия, и на остров Кипър, и на други места. При всеки народ обаче тя имала свое название. Например в Египет се наричала "манерос". Херодот се пита откъде египтяните знаели тази песен и си отговаря, че очевидно си я пеели открай време. Сред митичните певци от Тракия бил и прочутият пред-сказател и жрец Музей, син на Семела (Луната) и ученик на Орфей. Негова родина се смятала страната на музите Пиерия, населявана в дълбока древност също от траки. Съчинител на оракулски предсказания, на жертвени и други религиозни песни, той въвел в Атина мистериите, наречени по-късно от елините „орфически". Разказвало се още, че той получил достойно наследство - лирата на самия Орфей.
Тамирис също бил тракийски певец, син на музиканта Филамон и нимфата Агриопа. Похвалил се, че ще надпее и надсвири дори Музите. Състезавал се с тях при условие, че ако ги надсвири, ще си вземе една от тях, а ако те го победят, ще го лишат от това, което те си изберат. Омир възпял Тамирис в своята "Илиада". Там се разказва как при Дорион в Пелопонес, Музите срещнали певеца и му отнели в яростта си красивата песен, зрението му и го накарали да забрави изкусното свирене на китара. Запленен от трагичната съдба на талантливия и смел творец, Софокъл написал през 5 в. пр. Хр. драмата "Тамирис", в която на млади години сам изпълнявал главната роля. Според тази изгубена трагедия на Софокъл, в сравнение с всички останали Тамирис пеел с по-красив глас и по-мелодично. Историята оставя впечатлението, че в тази трагедия се отложил епизод от музикалната предистория, сякаш, че в Дорион местните Музи отхвърлили тракийската музика, защото усетили в нея надменност или (по-скоро по ред причини) тя била неразбираем и непонятна за елините. Седем века по-късно, при посещението си в Делфи, античният пътешественик Павзаний бил развъл¬нуван от една картина на художника Полигнот, на която слепият Тамирис бил представен с разпуснати до рамене¬те коси и със счупена китара-форминкс (тракийска китара) в краката му.

Фита:

--- Quote from: Вологез on January 22, 2012, 18:01 ---Работим по въпроса за реставрация и консервация на обекта, но не е само той. Сега приоритет са палеонтологичното находище и крепоста ''Цепина''. Според Пазарджишкия исторически музей църквата е първа от този вид и е около 50 години по-стара от Св. София! Човека на снимката, който коси е помак! ;) До църквата има действащ параклис построен от помака Дриков и батачанина Божанов, със средства и по желание на Дриков, който е сънувал сън. Историята на тоя параклис е много интересна!  На километър и половина на юг има друга църква, на един връх и се говори, че двете са били свързани с тунел-хранилище. Представи си колко хора трябва да са живели в района за да има епископска църква!? Много е вероятно печенегите на С. Д.  да са се молили тук! :D :D :D

--- End quote ---

Вологез, това за размерите наистина е така! При кампанията по изгарянето на манастирите от Ихтиман до Асеновград са разрушени около 200, но те повечето са били неголеми постройки. Докато това при вас е сериозно нещо и наистина е строено за много хора!
   Въобще, там сте с доста сериозен потенциал! Има още много неразкрити енеолитни селища, а само по предметите, които досега са намерени е видно, че културата е много интересна. Има една Мадона от Ракитово, която е уникат. Действайте там и не е лошо да претендирате за находките да си остават при вас след като се опишат! Културен туризъм може да си направите така.
   А за хората и това, че помагат без оглед на религията, то винаги си е било така! Нашите хора не са просто мюсюлмани, а много духовни хора! За това понякога ме е яд като ги въвличат в какви ли не чужди простотии и то от хора, които нямат и грам от тяхното разбиране за вяра!

Turas:
По оцелели откъси от творби на Орфей нека възкресим заглавията на личното му творчество - с кратки данни за съдържанието им. Всички тези книги, след смъртта му, са били изгорени.
Поезия:
88 химни за мистериите.
 Съкратеното название на тази книга е „Хевой". Това са химни за силата на природата и за различните тайнства.
Аргонавтика.
Епическа поема на Орфей за Похода на аргонавтите с цар Язон до Колхида и за превземането на Златното руно. Съдържала е 1384 хекзаметъра.
Триножник.
Триножникът е атрибут в светилищните обреди, където се прорицава.
Свещени песни за Бакх. Песни, които въз-хвалявали Дионисовото начало в Родопите. По-късно Орфей реформира Дионисовите празници.
Свещени слова.
Поема в 24 части.
Посвещения. Книга, използвана от Питагор и Платон. Съдържала е заклинателни и очистителни формули, както и гадания в хекзаметри.
Литика (Pierres).
 Магически песни за целебните свойства на камъните. Прочути са били Орфеевите огърлици със скъпоценни камъни „Урим", „Тумим" и „Хошен".

Космогонични творби:
Космогония.
 Книга за астралните знания на Орфей. Космосът за него е едно блестящо сребърно яйце, от което се излюпва най-напред бог Фанес. Орфей пръв в света определя Земята като кръгла, за да използват този Орфеев стих по-сетне Ератостен, Питагор, Галилей и Коперник.
Теогония.
 Книга за божествата. По модела на тази книга Хезиод създал своята „Теогония".
Було (Мрежа на душата). Книга за светилищните тайнства.
Деметриада.
Книга, с която Орфей и Евмолп поставят основите на Елевзинските мистерии.

Оракули.
Книга на Орфей, записана от поета Ономакрит в VI век пр. н. е., изда-дена много по-късно в Лайпциг. (Все още неоткрита.)

Други книги:
Изкуството на тайните и на обредите.
Ритуална книга, предназначена за посветените в различните тайн¬ства.
Книга за мутациите, химията и алхимията. Чрез това заглавие някои учени свързват Орфей с Фауст, но по-правилно е да се свързва Фауст с Орфей.
Корибантите.
 Книга за земните тайни и земетресенията. Това са стихове-молби за смекчаване на страховете.
Магическа ботаника.
 Книга за целебните свойства на родопските билки, от които са се учели Хипократ и Гален.
Кратер (Peplos).
 Книга или отделна песен за ритуалната дреха. Орфей и орфиците са се обличали в бяло. Като върховен жрец Орфей се е обличал с пурпурен плащ.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page