Български > Религия и мистика
За религиите.
havaika:
--- Quote from: Svetlina on December 21, 2011, 21:03 ---Изплю камъчето, обидно ти е, че Доц. Ялъмов отправя призиви за "джихад в самообразованието на мюсюлманите", както и другите теолози обръщат внимание на отношението ислям-секуларизъм.
А точно над тези ти "смирени думи" висят в сайта помак.еу подобни нападки и настройващи към омраза думи срещу българската нация. Чудесен пример за "вярата, която не се измерва само с думи и даване на определения от типа:"формална вяра и молитви"!" Каква неформална вяра изразяват тези слова. ;D. Прекрасна илюстрация за разминаване между думи и дела и висота на егото.
Очевидно си наясно със собственото ти равнище и чувстваш, че трябва да поработиш в посока "гражданско съзнание и ниво", каквито са препоръките на ислямските теолози в България.
Вече преснимах излиянията на неколцина неформално вярващи и ще ги изпратя в няколко организации и сайтове като представителна извадка за настроенията сред българските мюсюлмани към Република България и българската нация. 8)
--- End quote ---
Не в нашия сайт няма омраза Вие е провокирате за да имате новината .Не може в чужда къща(на помаците) упорито да командвате(натрапвате вяра където не ни е присърце).Това ми прилича на лозунга"БКП(БПЦ) единствено се грижи за Вас!" ;)
havaika:
--- Quote from: Gelina on December 21, 2011, 20:10 ---Що е диалог?
В тълковния речник думата диалог е разтълкувана като разговор между две лица или между група хора; разбирателство. Другото значение на думата е разговор между двама души или повече хора от различни култури и етноси, с различни политически възгледи, и създаване на цивилизовани взаимоотношения.
В сферата на религията диалогът се изразява в споделянето на мисли и чувства между различни групи от една религия или хора от различни религии, без принуда и не за формалност, а чрез разговори, дискусии и съвместна работа в името на общите им ценности.
От тази гледна точка диалог означава по-добро разбиране на хората и на отделните групи, опознаване помежду им и търсене на решения на общите им проблеми. Ако тези усилия дадат резултат, ще има предпоставки за по-добър живот и съжителство. С други думи, усилията за диалог ще дадат отражение първо в съзнанията на хората, а после и в социалния им живот за съвместно културно съжителство в обществото.
Какво е междурелигиозният диалог?
По-точно е понятието да се определя не като „междурелигиозен диалог”, а като „диалог между представители на религиите”. Но първото понятие е получило по-широка употреба. Освен това от него несъмнено се извлича и смисъла за диалог между представители на религиите. И ние в настоящата книга ще използваме понятието „междурелигиозен диалог”.
Междурелигиозният диалог не е принудително налагане на вяра и идеи на представителите на различните религии, а е среща, която допринася добронамерено, почтено, искрено, с обич, с уважение и с добри чувства за решаването на общи или различни проблеми, за обсъждането им в мирна атмосфера, за научаване повече за другия, за опознаването му, за изслушване и разбиране, за създаване на предпоставка за сътрудничество, за съвместно съжителство и дори за споразумение.
Днес всички ние сме изправени срещу глобални проблеми като морално разложение, замърсена околна среда, икономическа неравнопоставеност, болестта СПИН, бедност, аборти, увеличаване процента на разводите, расизъм, терор, войни, потисничество и всички те застрашават световния мир. Разбира се, че религиите и техните представители биха могли да дадат своя принос за решаването на тези проблеми. Междурелигиозният диалог се появява в резултат на търсенето на решения на тези проблеми – а това е един неизбежен процес. Това са усилия за осигуряване на по-сигурно и мирно бъдеще на поколенията, за прекратяване на всякакви кръвопролития и забравяне на неразбирателствата от близкото и далечно минало.
Какво не е междурелигиозният диалог?
Междурелигиозният диалог не е отхвърляне на религията, към която човек принадлежи. В процеса на диалог всеки човек остава верен на своите убеждения и ценности. Индивидът не се притеснява да изпълнява религиозните си задължения, да защитава своите морални и правни ценности. Напротив, всеки се стреми да покаже обединяващите признаци, общите ценности и прилагането им в живота и ежедневието на хората. Но съвместната работа може да доведе до повлияване от останалите хора и приспособяване към тях. През цялата човешка история именно това е стояло в основата на промяната на религията – поддаване на влияние и приспособяване. Но това не се дължи на съвместната работа, а на степента на вярата и дали тя удовлетворява душата и чувствата на човека. Ако погледнем от този ъгъл, ще се убедим, че броят на мюсюлманите, които по собствена воля са приели друга религия, е много малък за разлика от обратното. А това ни дава нови идеи за задълженията, с които сме натоварени.
Междурелигиозният диалог не е стремеж към обединяване на религиите или известяване на собствената религия, не е показване на превъзходството на религията или стремеж за промяна на вярата. Както се изразява Фетхуллах Гюлен, диалогът е опознаване на себе си, „приемане на другия като такъв, какъвто е” и търсене на решение на общите ни проблеми.
В някои среди, и особено от гледна точка на келяма (теология), това обяснение може да се изтълкува като проблемно. Но нашата цел не е да обясним диалога от гледна точка на келяма. Искаме да изложим социалната и културната страна на свободата на религията.
Понятието свобода на религията включва свободен избор на вероизповедание, в която и да е религия; спазване на религиозните ценности, в които личността вярва; споделяне на тези ценности и с останалите хора; възможност за общуване с хората, които изповядват подобна вяра и извършване на различни общи дейности. С други думи, чрез тези четири условия свободата на вероизповедание се превръща в едно цяло. Ако в една държава един от тези фактори липсва, то може да кажем, че там липсва свобода на вероизповеданието. Човечеството трябва да се стреми да осигури такава свобода на всяка религия и вяра. На хората и институциите, които желаят да известяват своята религия, трябва да се даде тази възможност. В някои държави съществува свобода на религиите. В резултат на това, въпреки че някъде са малцинство християните, мюсюлманите, юдеите, будистите и представителите на останалите религии изпълняват и съхраняват своите религиозни и културни ценности, учат останалите хора и съумяват да се обединят в организации.
Автор :Ахмет Куруджан
--- End quote ---
Браво Гелина.Диалог може да има с хора ,които не натрапват своята позиция и религия.Това ми прилича повече на диктатура на замиращата БПЦ.Същата упорито търси виртуални врагове(в наше лице) за да запази порочното си съществуване на гърбът на своите добри християни .И да продължи да смуче техните материални блага за да блаже дедо Поп. ;D
havaika:
--- Quote from: Вологез on December 21, 2011, 20:42 --- А ти? Вижте какво е направила религията от вас!? От много религия да не си изгубите Вярата!!!
--- End quote ---
Не се притеснявайте господине.Не сме бебета.По добре да се загрижете какво става с Ваш-та религия,че много мафиоти ги направихте тамплиери масони архонти.Колко ли ще струва по тарифите на БПЦ мен Хавайка да ме направите светица като циганката сестра Христина? ;D
daczo:
...Изстрито от Админа.
Причина-нарушение правилата на Форума!
Забранено е постинги съдържащи неценз и сексуални съдържание и..!!! точка 1 от правилата на Форума ни!
havaika:
--- Quote from: Вологез on December 21, 2011, 19:12 ---ХРИСТИЯНСТВО
„Люби ближния си!”
„Не убивай!”
„Аз съм пътят, истината и животът.”
„Блажени плачещите,
защото те ще се утешат.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
ОРФИЗЪМ
„Мой бог е любовта.”
„Кръв не проливай!”
„Познай себе си и ще познаеш Вселената и Боговете!”
„Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички” – това е мотото на Орфей. Орфиците вярвали, че ако водят чист, добродетелен и хармоничен живот, ще се слеят
с божественото.
За траките 24 декември е Денят на Дионис, който също е Син на Бога, символизиращ плодородието и обновяващата се природа. Ето защо апостол Павел и евангелистът апостол Лука намират толкова благоприятна почва за разпространението на новата вяра при траките в гр. Филипи и Никополис ад Нестум. Името на Бога е друго, но много от нещата съвпадат, а и Исус толкова много им напомня за тракийския Орфей, който казва „Мой бог е Любовта”, а първият му закон е: „Кръв не проливай!”
Първите християнски мисионери при траките Карп и Ерм сравнявали християнството с орфизма. Появила се икона със Св. Орфей. Но после те забелязали, че Орфей става при траките по-популярен от Исус и иконата на Орфей била изхвърлена. Записано е: „И траките като губеха езическата си вяра, забравяха и езика си. Бе забранено да произнасяме името на Орфей, но ние скритом пеехме песните му.”
След като християнството става държавна религия по времето на Константин І Велики тръгват мисионери и към Родопите. Тук бастионът на древната вяра е земята на бесите – Северозападните Родопи.
Александър Арнаудов смята, че „под Северозападни Родопи разбираме частта от Западните Родопи, заключена от р. Яденица и седловината Юндола на Запад, долината на Фотинската река на Изток, Доспатската котловина на Юг и Тракийската низина на Север” . Според Ал. Арнаудов:
„Най-старите обитатели на Северозападните Родопи според писмените известия са траки от племето беси. Това е било едно от най-войнствените и най-известни тракийски племена, населявало и част от Тракийската низина.”
Арнаудов смята, че покръстването на бесите започва след 366 г. от епископ Никита от Ремесиана (Бяла Паланка). Никита от Ремисиана е роден около 335 г. През 366 г. той е бил на 28 г. и е получил високо образование в Рим, проповядвал е в Солун, Филипи, Епирския бряг и Бяла Паланка (между Пирот и Ниш). Вече като прославен мисионер и дакийски епископ е бил изпратен от Рим при бесите.
--- End quote ---
Май нещо куца в последователите ;D
Май поповете се избиват по муждуси.Май поповете се съвокупляват за арииска раса помежду си.Май кражбата на поповете е благоугодно.Май 2 000 000 000 от данъците и на мюсюлмани потъват в великоцърковно блажене ;D
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version