Български > Религия и мистика

За религиите.

<< < (82/96) > >>

havaika:
http://www.belschool.net/files/podskazvatbivshiuchenici/34.htm ;)
“Напаст Божия” от Елин Пелин

 

Разказът “ Напаст Божия “ е едно от ранните произведения на Елин Пелин. Той е писан в началото на 20 век – време, в което рухва патриархалният ред с неговите традиции и морал. Това е и време на народни протести, насочени срещу тежкия социален живот и несправедливостта. Затова и разказът носи духа на конфликтното време.

Основната идея на автора е да покаже народното недоволство, бунта срещу традицията, старите вярвания, примиряването и да постави на преден план оптимизма и борбата за новото, прогресивно мислене.

Темата е зададена със заглавието и първите редове на разказа. Тежка болест върлува из малкото селце. Първата ракция на селяните е: “Боже, какъв грях сторихме, боже! “ Възпитавана векове наред в суеверие ,селската душа приема всичко като изпратено от Бог и затова естествената реакция е насочена към Него. Той е единственото им спасение. Но и многобройните молитви и дарове не дават резултат.

Първият, който решава да потърси отговор на проблема извън молитвите, е учителят. Учителят е обикновено най- начетеният и интелигентен човек в селото. Той е този , който има достъп до книги и у когото първо се заражда идеята за новото и вярата в собствените сили.

Но на неговото предложение - да затворят поповия излак, защото от него иде заразата, старите хора категорично се противопоставят. Тук се заражда и основният движещ конфликт на разказа- между учителя и попа. В случа учителят и попът са коренно противоположни – учителят е млад и напорист, готов да се бори срещу традицията, а попът е стар, дебел / авторът подчертава дебелия свещеник няколко пъти- улегнал, застоял живот, пълен с удоволствия, главно от църковните приходи /, който не би се отклонил от предначертания си път. Така основният конфликт се оказва изграден от съставящи го опозиции:

млади- стари; реформи – традиции; вяра- безверие; ново- старо. На много места авторът подчертава тези противоположности:” но той беше много млад”, “ само младите негодуваха против думите на попа”, “-…вчерашно хлапе, на побелели глави ум ще дава .”

Неслучайно името на момъка , който се изправя с тяло срещу старите ,е Младен- така авторът подчертава това качество, което е най- важно в образа му- че е млад. На Младен му се кара “старият баща”; ” Кметът, чорбаджията, старците- всички роптаха против учителя, но младежите не искаха и да чуят.”

Елин Пелин поставя от едната страна кмета, чорбаджията, попа, старците, а от друга младите. Едните са предоволни от живота си, като първенци на селото те не са лишени от хорските дарове, особено попа, затова и той е най-краен и решителен в действията си – “вдигна брадвата”, старците пък все още се надяват на божията милост. От друга страна са младите- твърдо решени да устоят в борбата си срещу закостенялото съзнание на старите.

Тук Елин Пелин е и малко ироничен. Напаст Божия означава напаст пратена от Бог. Попът е пратеник, посредник на Бога, той е пратен от Господ. Попът също е “напаст божия”. Той е този, който смуче хорските пари, гуляе в кръчмата, докато останалите се мъчат от горещината и се опитват да съберат останалото от повехналата реколта. Попът е единственият, който не е засегнат от епидемията и от жегата. Той е доволен, че печели толкова много от дарве и литургии. Тук в един преносен смисъл болестта и сушата е самият поп , чието символно значение носи попвият излак. Така от поповия излак тръгват две беди – болестта, епидемията и заблудата, суеверието. Опълчвайки се срещу него, младите се опълчват и срещу установените порядки. Попът се оказва не по-малко странна “божа” напаст от болестта и сушата.

Ето какво казва авторът:”Попът доволен от печалбите…..спокойно си седеше в кръчмата с чаша в ръка и бъбреше: Ей хора тази беда за вас е малко!

…Потънахме в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога.” Алчният поп заявява това , след като е прибрал църковните пари, радвайки се на чуждото нещастие, и сега пие в кръчмата. Старите “навеждаха глави”, смирено огорчени, засрамени.”

Младите “ негодуваха против думите на попа и говореха…Греховни сме били, а?…Я нека се поогледа светиня му.”

След като минава месец и нещата не се поправят конфликтът се разраства - “едно глухо неверие се роди между млади и стари.” Попът вече се е отказал от водосвет и молитви – никой не иска да посещава църквата. И ако в началото на разказа авторът загатва , че трудно се разчупват традициите, то сега в народа се заражда недоволството, бунтът: “ Бог не е милостив, не молете му се.” Това е проклятие на отчаянието, предизвикателство към всичко, което се противопоставя на живота, и звучи в пълен контраст с първата реплика на народа: “Боже, боже какъв тежък грях сторихме, боже?”

Несъмнено стойността на разказа се съдържа в невероятно живата картина на бедствието. Роля за това играе майсторството на автора. При Елин Пелин природата не е мълчалив наблюдател, а е част от разказа, от действието. Както живота на селянина е зависим от природата , така и в разказите тя е основен герой.

Както се изисква от жанра на късия разказ ,всичко е сбито, без излишни подробности. Но на Елин Пелин те не са нужни. Само с първите три изречения той е нарисувал картината на страшната болест:

“ В него завърлува невярна болест- тежката болест и зареди да мори от къща на къща.”

“Изчезна радост почерня измъчен народ.”

“ Сякаш зли духове прелетяха над селото.”

Той не се впуска в излишни подробности, а описва най- характерното – черковния звън, който зловещо се носи над смълчаното село, тъжните и страховити гласове на осиротели майки и овдовели булки се носят през нощта, тежка мараня трепти над земята – от сушата цялата природа страда. Описанието е естествено и живо, никъде няма запъвания или трудности. На всяка част от пейзажа е отделено точно толкова внимание, колкото е нужно.

Мъртвите птичета на земята , мълчаливото поле, маранята – това е картината на сушата. Мирисът на тамян и восък – минава процесията на селяните,… - всичко е толкова живо, все едно читателят е герой в разказа.

Израснал сред селото, познал неговите страдания и несгоди, Елин Пелин е добил усета да долови точно този детайл, който най- истински пресъздава обстановката. Затова природната картина в разказите му е винаги така въздействаща.

botev:
Маалюля – там говорят езика, който Той е говорeл

19.12.2006 00:00 - Пътешественица
Това малко градче в Сирия все още пази древния език, на който, според легендата, е говорил Иисус Христос - арамейски.

http://www.infotourism.net/index.php?t=1552&m=2

pomak BG:
Арам е син на Сам и внук на Ной. Внука на Арам се казвал Ад от който са адитите. До пророка Худ това потеклото било следното: Ной (Нух), Сам, Арам, Ауш, Ад, Кулут, Рая, Абдаллах, Худ. Въпреки, че Ной бил шумер жителите на Хадрамут говорели арамейски. Езика като наименование дошъл с името на Арам, третия във горепосочената верига. Град Хадрамуд бил построяват от пророка Худ и монотеистите, след унищожаването на неверниците адити от племето му и града Убър чрез пясъчната буря спомената и в Корана. По това време от адити населението започнало да се самоопределя като хадрамути.
Другото потекло на Ной, което също говорело арамейски е било: Ной, Сам, Арам, Арас, Самуд, Хаджир, Убайд, Масих, Ауф, Абир и пророка Салих. Това племе се назовавало като самудяни от името на Самуд внук на Арам. След земетресението и смъртта на неверниците, а и след обезлюдяването на града на Салих от правоверните племето му било наречено микейци. За пръв път акатците ги назовали като арамейци. Арамейския по това време бил вече междинен между диалекта на Северна Арабия и аморейския. От Месопотамия в един по-късен период арамейците се установили в Асирия и Сирия, където езика им силно бил повлиян от финикийския и асиро-вавилонския (акадския). На този език днес приказват само няколко села в Сирия, като едно от тях е градчето Маалула, което е на 56 км от Дамаск и е разположена на 1500 м надморска височина. Запазили го благодарение на вярата, че езика им е същия на който говорил и Иисус и че той ще го използва и при завръщането си на Земята.

botev:

--- Quote from: pomak BG on September 12, 2012, 10:14 --- смъртта на неверниците

--- End quote ---
;) :D Е това ще ви види сметката! ;) И каква е тая земя дето неверниците са в пъти повече от правоверните?  :D

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:

--- Quote ---След земетресението и смъртта на неверниците, а и след обезлюдяването на града на Салих от правоверните племето му било наречено микейци.
--- End quote ---

Mnogo si provokativen malık botev.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page