Пагубно е безразличието към близкото ни минало© 2011 Mediapool All rights reserved20 години журналиÑÑ‚ÑŠÑ‚ ХриÑто ХриÑтов изÑледва документите и архивите на Държавна ÑигурноÑÑ‚, на ЦК на БКП и Ñъдебните архиви, за да намери отговорите на поредица въпроÑи, Ñвързани Ñ Ð±Ð»Ð¸Ð·ÐºÐ¾Ñ‚Ð¾ минало и комуниÑтичеÑките преÑтъплениÑ.
ХриÑто ХриÑтов е автор на книгите: "Секретното дело за лагеритеâ€, 1999 г.; "Държавна ÑигурноÑÑ‚ Ñрещу българÑката емиграциÑ", 2000; "Убийте "Скитник", 2005; "Тайните фалити на комунизма",2007; "ДвойÑтвениÑÑ‚ живот на агент "Пикадили", 2008; "ИмпериÑта на задграничните фирми“,2009.
Той е автор и на най-подробното биографично изÑледване, направено до този момент на Тодор Живков: "Тодор Живков. БиографиÑâ€, ИнÑтитут за изÑледване на близкото минало, изд. "Сиелаâ€, С., 2009 г.
ХриÑто ХриÑтов е автор и Ñъздател на Ñайта за разÑледваниÑ, Ñвързани Ñ Ð”ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð° ÑигурноÑÑ‚ desebg.com.
Г-н ХриÑтов, Ñлед 1990 българÑкото общеÑтво научи за лагера на Ñмъртта край Ловеч, ÑъщеÑтвувал през 1959 -1962. Публикувани Ñа много ÑвидетелÑтва на оцелели от издевателÑтвата в този концлагер. Това е извършено по времето на управлението на Тодор Живков (1956-1989). Въпреки вÑичко непрекъÑнато има опити да Ñе изкара Живков невинен – не знаел за "извращениÑтаâ€, които Ñтавали в Ловеч. Какво казват документите?
Ðа управлението на Тодор Живков тежат много преÑтъплениÑ, но Ñъздаването на концлагера край Ловеч, едно ужаÑÑващо мÑÑто за незаконно задържане, в което Ñе извършват жеÑтоки убийÑтва, е може би едно от най-тежките. Създаването на лагера е инициирано лично от Живков през 1958 г. Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð»Ð¾Ð¶ÐµÐ½Ð¾Ñ‚Ð¾ от него в Политбюро решение за разправа Ñ Ñ‚. нар. хулигани – въдворÑването им Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½ÑƒÐ´Ð¸Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ физичеÑки труд.
Изключително тежкиÑÑ‚ режим в лагера край Ловеч е Ñъздаден от дÑÑната ръка на Живков – Мирчо СпаÑов, който той издига в зам.-миниÑÑ‚ÑŠÑ€ на вътрешните работи. СпаÑов е една от най-мрачните фигури в управлението на БКП Ñлед 9-ти Ñептември, а показателен е ÑамиÑÑ‚ факт, че е един от най-близките на Живков и е многократно закрилÑн от него въпреки бруталните преÑтъплениÑ, които извършва – от убийÑтва до контрабанда на злато и финанÑови злоупотреби.
През 1962 г., когато в Политбюро поÑтъпват Ñигнали за убийÑтвата в лагера в Ловеч, иÑтината за преÑтъплениÑта там е Ñкрита от общеÑтвото. Ð’ Политбюро на ЦК на БКП Ñе разиграва театър за това колко много виÑшето ръководÑтво на партиÑта е загрижено за Ñлучилото Ñе, но иÑтинÑката цел е борба за влаÑÑ‚, защото по това време Живков вÑе още не е отÑтранил нÑкои Ñвои противници като Югов и още не е взел изпълнителната влаÑÑ‚, което Ñтава през еÑента на 1962 г.
Показателно е, че Живков защитава Мирчо СпаÑов под чието прÑко разпореждане Ñе е намирал зловещиÑÑ‚ лагер в Ловеч Ñ Ð´ÑƒÐ¼Ð¸Ñ‚Ðµ: "Мирчо е много диÑциплиниран човек. Този Ñлучай го е Ñъкрушил. Той е златен човек, много предан, но бе малко Ñтихиен. Да му запишем партийно наказаниеâ€.
През 1990 г., Ñлед като беше ареÑтуван, Тодор Живков Ñе оправдава пред прокурорите за концлагера в Ловеч ÑÑŠÑ ÑъветÑÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚ и Ñ ÐºÐ»Ð°ÑичеÑкото за него обÑÑнение, че "такива бÑха временатаâ€.
За Ñъжаление, Ñъдебната влаÑÑ‚ беше блокирана от нежеланието на новата политичеÑка клаÑа, включително и по време на деÑните управлениÑ, да Ñе приеме, че до 1989 не е текла давноÑÑ‚ за комуниÑтичеÑките преÑтъплениÑ, както това бе направено в Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ други източноевропейÑки Ñтрани. Ðко това беше Ñтанало, Живков Ñ‚Ñ€Ñбваше да бъде Ñъден за това преÑтъпление заедно Ñ ÐœÐ¸Ñ€Ñ‡Ð¾ СпаÑов, надзирателите и началниците на лагера, а не делото да бъде закрито поради "изтекла давноÑÑ‚â€.
Ð’ едно Ñвое интервю по повод биографиÑта й на Тодор Живков, издадена през 2006, иÑторичката ИÑкра Баева, на Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ Ð·Ð° проÑловутото чувÑтво за хумор на Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¸ÐºÑ‚Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ°: â€Ð’Ñички Ñме чували неговите биÑери. ИзказваниÑта му от типа - "полупроводници и цели проводници" не Ñа направени от глупоÑÑ‚, това Ñа шеги.†ПроÑвÑвал ли е шегаджиÑта Живков Ñвоето чувÑтво за хумор и по отношение на вицовете, разказвани за него, например, от извеÑÑ‚Ð½Ð¸Ñ Ñ†Ð¸Ð³ÑƒÐ»Ð°Ñ€ Сашо Сладура?
ЧувÑтвото за хумор на Живков е дебелашко. Той е обичал да Ñе наÑлаждава на вицовете, измиÑлÑни за него от акад. БалевÑки и разказвани пред него в компаниÑта на ловната му дружинка. Ðо нека не забравÑме, че именно при Живков в ÐÐ°ÐºÐ°Ð·Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð´ÐµÐºÑ Ðµ приет текÑÑ‚, Ñпоред който за виц Ñрещу Живковата Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да влезеш в затвора.
Колкото до образа, който нÑкои профеÑионални иÑторици, включително и г-жа Баева изграждат на Живков, твърдÑ, че иÑтинÑкото лице на Живков е Ñкрито, а иÑторичеÑката иÑтина за него е изкривена. СпеÑтени Ñа ключови факти от управлението му, за да може общеÑтвото и оÑобено младото поколение да бъде манипулирано и заблудено за иÑтинÑката Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð½Ð° Живков.
Ðапример, ако вземем лагера в Ловеч, г-жа Баева Ñтига до извода, че Живков е закрил лагерите в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ му припиÑва тази заÑлуга. Ðкцентира Ñе дори, че в лагера Ñа били изпращани Ñамо криминално проÑвени лица, рецидивиÑти, което е абÑолютно невÑрно, защото там Ñмъртта Ñи намират бивши депутати земеделци, оцелели в Белене, музиканти като Сашо Сладура, търговци като бащата на Богдана Карадочева – Иван Карадочев и други. Да, формално Живков нарежда, "лагерът да Ñе закрие, без да Ñе шумиâ€, но аз ви опиÑах накратко обÑтоÑтелÑтвата, при които той прикрива ÑобÑтвената Ñи отговорноÑÑ‚ за преÑтъплениÑта. Да Ñе твърди, че Живков е закрил поÑледните лагери на комуниÑтичеÑката влаÑÑ‚ в Ловеч и Скравена, е, меко казано, гавра Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñкото общеÑтво.
Може Ñамо да ÑъжалÑваме, че 22 години Ñлед рухването на комуниÑтичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼ не Ñамо иÑтината за лагерите, но и иÑтината за цÑлото управление на Тодор Живков, довело Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ пъти до фалит, вÑе още не е влÑзла в учебниците по иÑториÑ. ВмеÑто това Ñме Ñвидетели как Ñе прави пореден опит за реÑтавриране на ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð°Ð³Ð°Ð½Ð´ÐµÐ½ образ на Тато, на Бащицата, на "държавника†и "политикаâ€, който бил направил много за българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´.
Погледнете кои хора Ñа в Ð¸Ð½Ð¸Ñ†Ð¸Ð°Ñ‚Ð¸Ð²Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ за чеÑтването на 100-годишнината от рождението и нещата Ñи идват на мÑÑтото.
Когато Живков идва на влаÑÑ‚, оÑвен Ñ‚Ð°Ð»Ð°Ð½Ñ‚Ð»Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ñ†Ð¸Ð³ÑƒÐ»Ð°Ñ€ ÐлекÑандър Ðиколов – Сашо Сладура, убит по оÑобено мъчителен начин в концлагера край Ловеч, има и деÑетки други хора, оÑъдени заради вицове. Ðапример, вÑеизвеÑтниÑÑ‚ пловдивÑки зевзек архитект БоÑн Чинков Ñлед двумеÑечно пребиваване в преизподнÑта на Държавна ÑигурноÑÑ‚ е оÑъден на пет години затвор през Ñнуари 1964 "за уронване преÑтижа на Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð°Ñ€Ñ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñ€ Живковâ€. През 1968 година Тодор Живков Ñе вбеÑÑва на Радой Ралин и Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ð¾Ð²Ñки заради книгата Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ð¼Ð¸ "Люти чушкиâ€, коÑто е изгорена, тъй като опашката на едно праÑе от карикатурите на ДимовÑки наподобÑвало подпиÑа на Живков. Ðа какво Ñе дължи тази непоноÑимоÑÑ‚ на Живков към подигравките Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð°Ñ‚Ð° личноÑÑ‚? И как това му поведение Ñе връзва Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·Ð°, който ÑамиÑÑ‚ Живков грижливо Ñи изгражда – на добродушен веÑелÑк?
Колко е бил добродушен, може да Ñе Ñъди от ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ Ñлучай. През 1980 г. във Враца, където Живков приÑтига за тържеÑтвата по Ñлучай 2 юни, един проÑтодушен младеж Ñе опитва да Ñтигне до "човека от народа†и лично да заговори Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ за отнетата инвалидна пенÑÐ¸Ñ Ð½Ð° баща Ñи.
Момчето уÑпÑва да изÑкочи от тълпата въпреки заграждениÑта и милиционерите и да хване Живков за ръката. Лицето на Живков Ñе Ñбръчква от Ñтрах, той прошепва ужаÑено: â€ÐšÐ°ÐºÐ²Ð¾ Ñъм ти направил?†и пада на колене и ръце на земÑта. Охраната Ñе Ð½Ð°Ñ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð²ÑŠÑ€Ñ…Ñƒ младежа, а пребледнелиÑÑ‚ Живков е вкаран обратно в автомобила. ПоÑледÑтвиÑта за младежа, повÑрвал в Ð´Ð¾Ð±Ñ€Ð¾Ð´ÑƒÑˆÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð· на "човека от народа†Ñа Ñтрашни – той е ареÑтуван и разпитван лично от шефа на УБО ген. Кашев и лежи в затвора до 1990.
Ðе Ñа един или два, разбира Ñе, и примерите на поÑтрадали творци или ÑвободомиÑлещи по лично нареждане на Тодор Живков. След като вече е заграбил цÑлата влаÑÑ‚, а вълната от блюдолизци, интереÑчии и нагаждачи Ñе увеличава, той Ñи е въобразил, че може вÑичко – да управлÑва икономиката, ÑелÑкото ÑтопанÑтво, да Ñе произнаÑÑ ÐºÐ¾Ðµ е изкуÑтво и кое – не, да кадрува в творчеÑките Ñъюзи.
Георги Марков пише в "Задочни репортажиâ€, че на Живков много му Ñе иÑка да бъде "вожд и учител†на партиÑта като Ñвоите предшеÑтвеници Вълко Червенков и Георги Димитров. Ðо за разлика от Ñ‚ÑÑ…, Живков е абÑолютно непопулÑрна фигура, коÑто грабва влаÑтта в Ñуматохата между Ñмъртта на Сталин и ÐºÑ€Ð°Ñ‚ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑŠÑ… на Хрушчовата политика за оÑъждане на култа към личноÑтта.
Затова Ñтремежът на Живков да бъде разпознат от общеÑтвото Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñе превръща в Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ Ñъздава нов култ, този път към ÑобÑтвената му перÑона.
СлучаÑÑ‚ Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ð¼Ð¸Ñ‚Ðµ на Радой Ралин и карикатурата на Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð”Ð¸Ð¼Ð¾Ð²Ñки, коÑто отбелÑзвате, е показателен за това, че Живков вÑъщноÑÑ‚ много добре Ñи е давал Ñметка как е бил приеман от интелигентните хора, които не е уÑпÑл да купи Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð²Ð¸Ð»ÐµÐ³Ð¸Ð¸. И това за него е било оÑобено болезнено.
УбийÑтвото на Георги Марков в Лондон ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Живков ли е извършено? Може ли това убийÑтво да бъде Ñвързано Ñ Ñ„Ð°ÐºÑ‚Ð°, че пиÑателÑÑ‚ Ñи позволÑва да разказва лични иÑтории за Живков?
УбийÑтвото на Георги Марков не Ñамо е извършено ÑÑŠÑ Ð·Ð½Ð°Ð½Ð¸ÐµÑ‚Ð¾ на Тодор Живков, то е поиÑкано от Живков. За това ÑвидетелÑтва през 1991 г. бившиÑÑ‚ началник на управление "Контраразузнаване†в Първо главно управление на КГБ ген. Олег Калугин.
Ð’ началото на 1978 г. поÑтавениÑÑ‚ от Живков вътрешен миниÑÑ‚ÑŠÑ€ ген. Димитър СтоÑнов Ñе е обърнал за ÑъдейÑтвие към КГБ и въпреки че първоначално началникът на КГБ ген. Юрий Ðндропов Ñе е възпротивил, Ð½Ð°ÐºÑ€Ð°Ñ Ðµ Ñклонил и КГБ "помага†за убийÑтвото Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð¾ÑтавÑне на бързодейÑтваща отрова – рицин, коÑто не оÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ñледи в Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·ÑŠÐ¼.
Пак КГБ доÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð¸ уреда за изÑтрелването й. Ген. СтоÑнов Ñе обръща Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° Ñпециално иÑкане през Ñнуари 1978 г. Точно по това време радио "Свободна Европа†излъчва онази чаÑÑ‚ от "Задочни репортажи за Българицна Георги Марков, коÑто е поÑветена на Тодор Живков.
БританÑкиÑÑ‚ поÑланик Джон Клоук е привикан два пъти в МВнРи в приÑÑŠÑтвието на Любен Гоцев, зам.-началник на Първо главно управление на ДС, работещ под дипломатичеÑко прикритие, му е поÑтавен ултиматум англичаните да Ñпрат Марков. Зам.-миниÑтърът на вътрешните работи ÐœÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð—Ð°Ñ…Ð°Ñ€Ð¸ÐµÐ²Ð° заÑвÑва на поÑланика, че Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð°Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñта на "невъзвращенци†и "родоотÑтъпници†Ñе петни името на ÐРБ и лично на Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÑŠÐºÐ¾Ð²Ð¾Ð´Ð¸Ñ‚ÐµÐ» Тодор Живков.
Ð’ архивите на МВнРÑа Ñъхранени паметни бележки от тези Ñрещи, които завършват ÑÑŠÑ Ð·Ð°Ð¿Ð»Ð°Ñ…Ð°Ñ‚Ð° от Ñтрана на комуниÑтичеÑка СофиÑ, че ако ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð½Ðµ вземе мерки, то "ще бъдем принудени ние да вземем меркиâ€. Живков много Ñе е заÑегнал от това, че Георги Марков е нарушил едно табу, което никой не Ñе е оÑмелÑвал дотогава да прекрачи в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ â€“ да Ñе говори лично за Живков.
И до Ð´Ð½ÐµÑ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·ÑŠÑ‚ на Живков, даден от пиÑателÑ, Ñи оÑтава най-точен и, което е по-важно – най-обективен. Затова и в архивите на ДС, въпреки унищожените доÑиета Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚ÐºÐ°Ñ‚Ð° за убийÑтвото на Марков, открих документи, в които Държавна ÑигурноÑÑ‚ прави анализ на Георги Марков и го Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ перÑонален идеологичеÑки противник на комуниÑтичеÑката влаÑÑ‚. ТоеÑÑ‚, като мишена â„–1 за отÑтранÑване.
Пак Ñпоред нÑкои иÑторици двукратното предложение на Живков, отправено до Хрушчов и поÑле до Брежнев Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñтане 16 република на СССРне било отказ от Ñуверинитет, а хитър â€Ð¼Ð°Ð½ÑŒÐ¾Ð²ÑŠÑ€â€ за извличане на икономичеÑки изгоди за Ñтраната. Според Ð’Ð°Ñ Ð·Ð° кого Ñа били "изгодите†чрез тази демонÑÑ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° безпрецедентна ÑервилноÑÑ‚ пред Кремъл, Ñтигаща до държавна измÑна?
Живков на два пъти предлага Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñтане ÑъветÑка република – през 1963 г. и Ñлед това през 1973. През 1960 г. е първиÑÑ‚ фалит на Живковото управление (разбира Ñе, общеÑтвото нÑма и най-малка предÑтава накъде Ñе води Ñтраната), в резултат на което първиÑÑ‚ Ñекретар на БКП е принуден да продаде Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¾ решение Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ·ÐµÑ€Ð² на Ñтраната на МоÑква, коÑто по това време му е оÑновен кредитор, Ñамо и Ñамо, за да Ñи ÑпаÑи кожата.
Фактът на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ñ„Ð°Ð»Ð¸Ñ‚ на Живков, както и Ñледващите през 1977 г. и 1989 г. липÑват от изÑледваниÑта на повечето профеÑионални иÑторици. Още през 1960 г. Живков много добре разбира, че не може да задържи влаÑтта без ÑъветÑка помощ. И че политичеÑкото му дълголетие завиÑи от ÑобÑтвеното му раболепие пред Кремъл.
Затова дългите години на влаÑтването му Ñе крепÑÑ‚, от една Ñтрана, на ваÑалното му отношение към ÑъветÑките ръководители и пълното поÑлушание към Ñ‚ÑÑ…. Рот другата Ñтрана е репреÑивниÑÑ‚ апарат на Държавна ÑигурноÑÑ‚, контролирана напълно от Живков, който издига пред Ð½ÐµÑ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ»Ñта, че ДС Ñ‚Ñ€Ñбва да работи така, че да Ñе ÑмÑта филиал на КГБ. И за това нÑма да намерите нищо в учебниците по иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ в уж обективните изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° нÑкои иÑторици.
Как кореÑпондират Ñтроежите на грандоманÑки мраморни резиденции и вили Ñ Ð´ÑŠÑ€Ð¶Ð°Ð²Ð½Ð¸ ÑредÑтва по времето на Живков Ñ Ð³Ñ€Ð¸Ð¶Ð»Ð¸Ð²Ð¾ Ð³Ñ€Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¼Ñƒ образ на земен човек, който никога не забравÑл ÑÐ²Ð¾Ñ ÑелÑки произход и уж бил изключително Ñкромен?
За това Живков Ñи е имал ÑвоÑта преторианÑка Ð³Ð²Ð°Ñ€Ð´Ð¸Ñ â€“ Управление за безопаÑноÑÑ‚ и охрана или познатото още като УБО (Пето управление на ДС). УБО охранÑва Живков и ÑемейÑтвото му, грижи Ñе за задоволÑването на ловната ÑтраÑÑ‚ на ПървиÑ. УБО Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð¸ за ловните ÑтопанÑтва, приватизирани Ñлед промените вÑе от Ñ‚. нар. олигарÑи, които ще видим в ÑуетнÑта около чеÑтването на 100-годишнината му.
УБО Ñтрои резиденциите, грижи Ñе за храната и продоволÑтвиÑта на Ñ‚. нар. правоимащи начело Ñ Ð–Ð¸Ð²ÐºÐ¾Ð², включително и те да конÑумират екологично чиÑти храни. УБО чиÑти и ремонтира домовете на виÑшата комуниÑтичеÑка върхушка, УБО Ð¾Ñ‚Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð·Ð° подаръците, мебелировката и Ñтроежа на вилите на ÑемейÑтвото на Живков.
Вилите на Владимир Живков и Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð–Ð¸Ð²ÐºÐ¾Ð²Ð°, възлизащи на 175 000 и 150 000 тогавашни лева, Ñе ÑтроÑÑ‚ Ñъщо от УБО. След поÑтроÑването на вилите почти цÑлото обзавеждане, предимно внеÑено от Западна Европа, Ñе извършва Ñъщо от УБО.
ГлавниÑÑ‚ финанÑиÑÑ‚ на УБО Георги Георгиев твърди: "Във вÑички Ñлучаи, когато Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð–Ð¸Ð²ÐºÐ¾Ð²Ð° е пътувала в чужбина и е правила разходи в Ñъответната Ñтрана, те Ñа били финанÑирани от нашите поÑолÑтва или предÑтавителÑтва. След завръщането й от МВнРни изпращаха разходните документи, а ние възÑтановÑвахме Ñумите чрез Ñъответната валута чрез външно миниÑтерÑтво. Размерът на тези разходи ние отразÑвахме в личната партида на Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð–Ð¸Ð²ÐºÐ¾Ð²Ð°, коÑто ги заплащаше в лева".
"Между 1986-1988 Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð–Ð¸Ð²ÐºÐ¾Ð²Ð° беше за по-дълъг период от време в ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñта на Пенчо КубадинÑки за изучаване на език. Ð’Ñички разходи по пребиваването й бÑха направени за Ñметка на УБО във валута, а разплатени в лева.â€
Какви Ñа тези "лични партиди†в УБО?
ИÑтинÑкиÑÑ‚ начин на живот на фамилиÑта на Тодор Живков по времето на неговото управление не може да бъде разбран, ако не Ñе проÑледи ÑиÑтемата на обÑлужването й, изградена от УБО. За желаниÑта и нуждите на фамилиÑта Ñе грижи Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ охранители, шофьори, лекари, медицинÑки ÑеÑтри, камериерки и гледачки, готвачи, келнери, домашни приÑлужници.
Има едно Ñекретно решение на Политбюро на ЦК на БКП, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾ Ñе приема членовете на Политбюро, кандидат-членовете и Ñекретарите на ЦК да имат лични партиди в УБО за оÑигурÑване Ñ Ð²Ð°Ð»ÑƒÑ‚Ð°, Ñ Ñ…Ñ€Ð°Ð½Ð° и Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ Ñтоки. Въпреки това, обаче, ÑъвÑем незаконно цÑлата Ñ„Ð°Ð¼Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° Живков, включително и ÑеÑтра му и дъщерите й Ñа имали лични партиди в УБО.
През 1990 г. в ареÑта Живков Ñе прави на "крайно изненадан†от това, че близките му Ñа Ñ Ñ‚Ð°ÐºÐ¸Ð²Ð° партиди, които позволÑват да закупуват Ñтоки Ñ Ð²Ð°Ð»ÑƒÑ‚Ð°, нещо, което е напълно невъзможно за обикновените хора, които бÑха Ñъдени за "валутни преÑтъплениÑâ€, ако Ñлучайно Ñе Ñдобиеха отнÑкъде Ñ Ð½Ñкой долар, за да Ñи купÑÑ‚ нещо дребно в недоÑтъпните за Ñ‚ÑÑ… магазини на Кореком.
ÐаиÑтина Ñа били поÑтроени две Българии – една за Живков, ÑемейÑтвото му и комуниÑтичеÑката номенклатура и друга за "трудещите Ñе†маÑи?
Да, Живков наиÑтина е поÑтроил "комунизмаâ€, но Ñамо за най-теÑÐ½Ð¸Ñ ÐºÑ€ÑŠÐ³ от върхушката. След Ñмъртта на Людмила Живкова, например, Секретариатът на ЦК на БКП взима решение â„–177 от 26 февруари 1982 за безвъзмездно отпуÑкане по 30 000 лева на Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð–Ð¸Ð²ÐºÐ¾Ð²Ð° и Тодор Славков. По онова време меÑечната заплата на един виÑшиÑÑ‚ е била около 150 лева.
Отделно това, което тогавашниÑÑ‚ началник на УБО ген. Милушев разказва за валутата, коÑто Владимир Живков, Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Тодор Славков теглÑÑ‚ от управлението:
"Редът“ беше такъв: идват при валутниÑÑ‚ каÑиер, казват му колко пари иÑкат и той бръква в каÑата и им ги отброÑва. ПонÑкога даже не Ñи правеха труда да отиват при него. ПозвънÑваше нÑÐºÐ¾Ñ Ð¾Ñ‚ лелките или управителката на вилата и нареждаше: "Ðа Тошко да Ñе донеÑат толкова и толкова долара“. Генерали и полковници изпълнÑваха заповеди на камериерките... Рдецата харчеха нашироко. Почти вÑичко Ñе купуваше Ñ Ð²Ð°Ð»ÑƒÑ‚Ð°, малко от това, което употребÑваха, беше българÑко. ПодменÑше Ñе обзавеждане, вещите бързо им омръзваха – захвърлÑха ги и Ñе Ñдобиваха Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸. Ðа Ð•Ð²Ð³ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñметките не минаваха през мен, но от извършената Ñ€ÐµÐ²Ð¸Ð·Ð¸Ñ Ñе уÑтанови, че за времето от 1985 до 1989 включително Ñ‚Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ направила покупки за около 70 000 лева в магазин "Рила“, значителна чаÑÑ‚ от които бÑха във валута.â€
И Ñъщевременно пропагандата вÑекидневно наÑажда у хората предÑтавата, че Живков води Ñтраната вÑе към по-добър и по-добър живот. ÐÑма по-голÑма лъжа от илюзиÑта, че по времето на Живков Ñе е живеело добре. Цената на тази Ð¸Ð»ÑŽÐ·Ð¸Ñ Ðµ 11 млрд. долара външен дълг и 26 млрд. лева вътрешен дълг, коÑто ние, българите, и Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ð»Ð°Ñ‰Ð°Ð¼Ðµ и коÑто ще плащат и децата ни.
Затова управлението на Живков може да Ñе обобщи в три думи – наÑилие, дефицит и лошо качеÑтво.
Ðа какво Ñе дължи днешниÑÑ‚ идеализиран образ на диктатора, умилително наричан Тато?
Проблемът Ñе крие в закъÑÐ½ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ‚ на иÑториÑта на комунизма. След падането на БерлинÑката Ñтена демократичните процеÑи у Ð½Ð°Ñ Ñе оказаха контролирани от бившите комуниÑти – и това почти през Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð¸Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ð»ÐµÐ½ преход. Така предÑтавата за иÑтинÑка Ð´ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð±ÐµÑˆÐµ умишлено опорочена, за да Ñе продължи Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ð¿ÑƒÐ»Ð°Ñ†Ð¸Ñта на общеÑтвото и то да живее в заблудите на Живковата илюзиÑ, че навремето при комунизма Ñе е живеело добре и че държавата Ñе е грижила за хората.
Ðикой не може да накара хората да предпочетат Ñвободата и демокрациÑта пред илюзиÑта за измамната ÑигурноÑÑ‚ на диктатурата. Ðо младите хора Ñ‚Ñ€Ñбва да знаÑÑ‚ иÑтината за комунизма и за Живков. Живков никога не е бил дори комуниÑÑ‚, а най-обикновен опортюниÑÑ‚, който е готов на вÑичко, за да задържи влаÑтта. Първо е ÑталиниÑÑ‚ и Ñе Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ»Ð°Ð½Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ "вожда и ÑƒÑ‡Ð¸Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° народите†поÑле – за да вземе влаÑтта, Ñтава "борец†Ñрещу култа на личноÑтта към Сталин. След като 35 години е Ñтроил "Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñоциализъм†в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° управлението Ñи, Живков критикува "ÑоциализЪма†като "недоноÑчеâ€, Ñамо и Ñамо, за да не Ñе раздели Ñ Ð¿Ð¾Ñтовете Ñи.
ÐÐ°ÐºÑ€Ð°Ñ Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñтава това, което Ñтава Ñ Ð²Ñеки ваÑал-комуниÑÑ‚, който е бил избиран от Кремъл за намеÑтник – пак Кремъл го принуждава да Ñдаде влаÑтта.
И Ñъщата тази партиÑ, членове на коÑто Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ видим да чеÑтват и почитат Живков, Ñлед 10 ноември, за да Ñе ÑпаÑи, изключи Живков от редовете Ñи, а лидерите на БСП тогава определиха управлението му като "ÑƒÑ€Ð¾Ð´Ð»Ð¸Ð²Ð¸Ñ Ð»Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ режим на Тодор Живковâ€.
Разбира Ñе, Ñ‚Ñ€Ñбва да бъдем критични към Ñебе Ñи, защото една от оÑновните причина Ð´Ð½ÐµÑ Ð´Ð° не Ñе знае иÑтината за комунизма и за Живков Ñе крие в цÑлото общеÑтво. Пагубно е безразличието към това, което е Ñтавало в близкото минало и поÑледÑтвиÑта му върху наÑтоÑщето ни. Ркогато нÑма иÑтинÑка памет за миналото, на нейно мÑÑто идват митовете и манипулациите.