Повечето хора дори не Ñа чували за ЧепинÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð¹. Ðо и тези, които живеÑÑ‚ в Северозападните Родопи, има още какво да научат.
Родопите Ñа най-Ñтарата планина в Европа и Ñа Ñ Ñ‚Ð¾Ð»ÐºÐ¾Ð²Ð° меки и приÑтно заоблени форми. Тук винаги е кипÑл живот. Край Ñ. Дорково преди четири и половина милиона години теренът е бил Ñ 300 м. надморÑка виÑочина, Ñега е Ñ 800 м. надморÑка виÑочина. Планината Родопи е дори и Ð´Ð½ÐµÑ Ð¿Ñ€Ð¾Ð´ÑŠÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð° да Ñе издига на меÑта Ñ Ð¿Ð¾ 1-2 Ñм. на година. През плиоцена тук климатът е бил Ñубтропичен и мÑÑтото е било Ñавана Ñ Ñ‚Ð¸Ð¿Ð¸Ñ‡Ð½Ð° буйна тревиÑта раÑтителноÑÑ‚. По хълма към връх Здравец е започвала тропичеÑката гора, имало е единични дървета, под които е почивало на ÑÑнка Ñтадо от маÑтодонти от рода Ð°Ð½Ð°Ð½ÐºÑƒÑ Ð°Ð½Ð²ÐµÑ€Ð½ÐµÐ½Ð·Ð¸Ñ. По Ñаваната Ñа препуÑкали трипръÑти коне хипариони, които Ð´Ð½ÐµÑ Ð²ÐµÑ‡Ðµ ги нÑма. Саблезъби тигри, лъвове, примитивни мечки и маймуни примати Ñа Ñи давали Ñреща по пътеката към мÑÑтото за водопой. През ÑÑƒÑ…Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ водата на реката Ñе е оттеглÑла чак до долу, почти до днешното Ñи корито. Ðо щом Ñа започвали тропичеÑките дъждове, вÑичко Ñе е оживÑвало. Кални потоци Ñа Ñе Ñвличали от Ñклона надолу. Ð’Ñичко Ñе е превръщало в едно малко езеро. Може би затова е възникнала легендата, че ЧепинÑката котловина е дъно на езеро...
ПонÑкога заÑушаваниÑта Ñа били продължителни и реката Ñе е превръщала в поточе. Тогава Ñа Ñтавали битки на мÑÑтото за водопой. При едно такова оÑобено голÑмо заÑушаване е измрÑло цÑлото Ñтадо маÑтодонти. СледващиÑÑ‚ порой е замъкнал коÑтите им в блатото и тук те Ñа били запечатани в Ñлой жълта глина Ñ Ð´Ð±ÐµÐ»Ð¸Ð½Ð° 70 – 80 Ñм., лежащ върху Ñлой зелена глина. Четири – пет милиона години по-къÑно ги открива и изÑледва първата българо-френÑка екÑÐ¿ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ учени, в коÑто Ñа включени палеонтолози, геолози, биолози, реÑтавратори и конÑерватори. Световните агенции понаÑÑÑ‚ новината за най-голÑмото в Европа палеонтологично находище. То е уникално:
 Защото Ñе намира на кръÑÑ‚Ð¾Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ Европа, Ðфрика и ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ показва Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° Ð¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° животинÑките видове между континентите;
 Защото е най-голÑмото познато на палеонтолозите Ñтрупване на коÑти от над 30 вида животни на едно мÑÑто – над 600 коÑти Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð»Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ размери на площ 15 кв. м.;
 Защото е от Ñ€Ð°Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð»Ð¸Ð¾Ñ†ÐµÐ½ – период, от който не Ñа открити други такива находища в Европа и Ñе запълва празнота в науката;
 Защото е изÑледвано от първата ÑмеÑена екÑÐ¿ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ учени от Източна и Западна Европа.
Климатът бавно Ñе Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð¸ от Ñубтропичен Ñтава умерен. Тази промÑна е белÑзана от ледников период, чийто край е около 11 000 г. пр. н. е. Ðо климатът дълго време е бил Ñуров. Изчезва Ñаваната и буйната тропична раÑтителноÑÑ‚. От онова време Ñа Ñе запазили Ñамо папратите, но Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚Ðµ Ñа ниÑки и хармонират Ñ Ð´ÑŠÐ±Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ и борови гори наоколо.
Ðа мÑÑтото на ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñклон край Ñ. Дорково до палеонтологичното находище Ñе поÑвÑва неолитно Ñелище. Такива има и по Ñклоновете над реката край Ð´Ð½ÐµÑˆÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ². Каменица на Велинград и край гр. Ракитово. Периодът е ранен неолит – 6 000 г. пр. н. е. Ðай-проучено е Ñелището от меÑтноÑтта Макаков моÑÑ‚ край Ракитово. То е от най-Ñтарата позната човешка Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² Ñвета – Балкано-КарпатÑката цивилизациÑ. ÐÑкои учени днеÑ, между които проф. Ðна Радунчева от БÐÐ, ÑмÑтат, че това Ñа Ñелища от прототракийÑка (предтракийÑка – атлантÑка) циливилизациÑ.
Сградите от Ñелището край Ракитово Ñа Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð¿ÐµÑ†Ð¾Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð° форма и Ñа на брега на Стара река. Ðрхеолозите Ñа намерили приÑтан и колове, на които Ñа връзвани лодките. Селището има канализациÑ. Тук Ñа открити Ñледи от най-Ñтарата кремъчна работилница в Ñвета. Кремъкът вероÑтно е Ñъбиран от меÑтноÑтта Кременете край Батак. Кремъчните Ð¾Ñ€ÑŠÐ´Ð¸Ñ Ñа използвани за лов и в домакинÑката дейноÑÑ‚. Тук е намерена и керамика, коÑто хората от Ñелището Ñа риÑували по Ñпецифичен уникален начин, определен от учените „риÑувана керамика Ñтил Ракитовоâ€. Има Ñамо още един Ñтил на риÑуване на неолитна керамика – тракийÑкиÑÑ‚, разпроÑтранен в района на Стара Загора и Караново.
ÐаÑледници на Балкано-КарпатÑката Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñа траките. Тук Ñе заÑелват народите от беÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð»ÐµÐ¼ÐµÐ½ÐµÐ½ Ñъюз. ЧепинÑкиÑÑ‚ край е Ñърцето в земÑта на беÑите. Ðа тракийÑки думата „беÑа†означава вÑра. Това е земÑта на вÑрващите, наречена от древните автори „Свещената Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ð° ДиониÑâ€. Само тук Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ бил наричан бог Сива – богът на движението и промÑната, на вечно възраждащата Ñе природа. Като ехо от вековете до Ð´Ð½ÐµÑ Ñа доÑтигнали музиката и радоÑтта по време на диониÑиите. Ð”Ð½ÐµÑ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° ехо още звучи по време на най-Ñ‚Ð°Ñ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² Ракитово празник – Еньов ден – денÑÑ‚ на билкарите, Ñъвпадащ Ñ Ð»ÐµÑ‚Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ диониÑии.
Следи от беÑки Ñветилища Ñа открити в меÑтноÑтта Ðлков камък край КоÑтандово, на връх ОÑтрец край Велинград, край Ñ. Бабек, в меÑтноÑтта Пашино бърдо край Ракитово. Вече повече от век археолозите Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ най-голÑмото Ñветилище в Ñвета – централното Ñветилище на ДиониÑ, което е в земÑта на беÑите.
Певецът Орфей, който е цар и върховен жрец на Сива- ДиониÑ, е роден в Ñелище до централното Ñветилище на ДиониÑ. Ð”Ð½ÐµÑ ÐºÑ€Ð°Ð¹ Ñелата Любча и Сатовча има мÑÑто, наречено ОрфенÑкото – Орфеев град. Тук нÑкъде Ñа ехтели Ñтъпките на Орфей и е звучала лирата му. Тук е ехтÑл Ñмехът на Евридика. ЩаÑтието на най-Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð¿ÐµÐ²ÐµÑ† и музикант в Ñвета не е продължило дълго. То е Ñвършило ÑÑŠÑ Ñмъртта на любимата му нимфа, коÑто той е поÑледвал дори в отвъдното, в Ñвета на Ñенките...
Славата на беÑките Ñветилища е помръкнала при нахлуването на римÑките легиони. Вековните гори Ñа опожарени. Прочутите беÑки войни, въоръжени Ñ Ð´ÑŠÐ»Ð³Ð¸ прави мечове, ромфеи, Ñа избити. ПоÑледниÑÑ‚ велик жрец ВологеÑ, видÑл в ÑÑновидÑките Ñи Ð¿Ñ€Ð¾Ð·Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð°Ñ‚Ð° на нашеÑтвениците, е заповÑдал укриване на централното Ñветилище. Той загива по време на първото беÑко въÑтание Ñрещу римлÑни и одриÑи през 15 – 11 г. пр. н. е. По време на Ñледващото голÑмо беÑко въÑтание през 26 г., опиÑано от римÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ñторик Тацит, Ñа унищожени поÑледните беÑки крепоÑти. БеÑите изчезват като военна Ñила. ОÑтава Ñамо Ñлавата им на ноÑители на най-древната вÑра в Ñвета. Ð’Ñички Ñме чували въпроÑа за Ñйцето и кокошката – кое е първично? БеÑите Ñа дали отговор. За Ñ‚ÑÑ… Ñйцето е Ñимвол на Ð’Ñелената. От черупката му Ñе поÑвÑват Ðебето и ЗемÑта, а от вътрешноÑтта му Ñе ражда бог ФанеÑ, наречен по-къÑно от гърците Протогон – ПървородниÑÑ‚. От него Ñе поÑвÑват вÑички по-къÑни богове.
След зараждането на хриÑтиÑнÑтвото към земÑта на беÑите тръгват лично най-извеÑтните хриÑтиÑнÑки апоÑтоли. ХриÑтиÑнÑката община в гр. Филипи (до днешна Драма) е Ñъздадена от апоÑтол Павел при поÑещението му там през 52 г. Там е бил и евангелиÑÑ‚ÑŠÑ‚ апоÑтол Лука през 58 г. Именно за траките, живеещи във Филипи, апоÑтол Павел напиÑва поÑланието към филипÑните. Той Ñъздава и хриÑтиÑнÑката община в Ñелището, извеÑтно по-къÑно като ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ÐеÑтрум (край днешното Ñело Гърмен). Филипи и ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ÐеÑтрум Ñа до границата на земÑта на беÑите. ÐпоÑтол Павел не е уÑпÑл да убеди беÑите да приемат хриÑтиÑнÑтвото, въпреки че Орфей и орфиÑтите Ñа проповÑдвали почти Ñъщото. Орфизмът и хриÑтиÑнÑтвото Ñа много близки. Познаващ влиÑнието на беÑите върху духовната ÑиÑтема на Ð´Ñ€ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, апоÑтол Павел е поръчал винаги да има миÑионери в беÑките земи. Ðо те Ñа приели хриÑтиÑнÑтвото много по-къÑно. През 380 г. император ТеодоÑий Велики издава едикт (указ) за обÑвÑване на хриÑтиÑнÑтвото за официална Ñ€ÐµÐ»Ð¸Ð³Ð¸Ñ Ð² империÑта. През 391 год. ÑъщиÑÑ‚ император издава втори едикт за забрана на вÑички други религии, оÑвен хриÑтиÑнÑтвото. Започват репреÑии Ñрещу другите религии. Чак тогава уÑилиÑта на епиÑкоп Ðикита РемеÑианÑки, проповÑдвал деÑÐµÑ‚Ð¸Ð»ÐµÑ‚Ð¸Ñ Ñред беÑите, превел БиблиÑта на беÑки език, дават резултат. През 396 г. беÑите приемат хриÑтиÑнÑтвото. Ð‘Ð¸Ð±Ð»Ð¸Ñ Ð‘ÐµÑика, за коÑто говори в ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ в КонÑтантинопол през 399 г. патриарх Йоан ЗлатоуÑÑ‚, вероÑтно е четена в епиÑкопÑката раннохриÑтиÑнÑка кръÑтокуполна трикорабна базилика Ðиколица в Ракитово.
Ð”Ð½ÐµÑ Ð·ÐµÐ¼Ñта на беÑите, Ñвещената Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ð° Сива-ДиониÑ, е оÑеÑна Ñ Ð¾Ñтанките на 32 манаÑтира и 218 църкви, разрушени при помохамеданчването на ЧепинÑкото корито през 17 век. ОÑеÑна е Ñ Ñ€ÑƒÐ¸Ð½Ð¸ от крепоÑти, най-извеÑтната Ñред които е Ñредновековната Ñтолица на Родопите Цепина.
Ðа Цепина заедно Ñ Ð”ÐµÑпот Слав, Ñин на Тамара – ÑеÑтра на царете Петър ІІ, Иван-ÐÑен І и КалоÑн, е живÑла Ñъпругата му Маргарита-Изабела. Ð¢Ñ Ðµ едиÑтвена Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Ð²Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð»Ð°Ñ‚Ð¸Ð½Ñки император Ðнри ФландърÑки, брат на Ð¿Ð»ÐµÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ КалоÑн Балдуин ФландърÑки. Маргарита-Изабела умира при раждане и е погребана, Ñпоред легендата, на отÑÑ€ÐµÑ‰Ð½Ð¸Ñ Ñ€Ð¸Ð´ КаркариÑ, където обичала да Ñеди и да гледа към Ð»ÑŽÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ð¹ град Пловдив.
Ðай-важен Ñред Ñтарите тракийÑки-римÑки пътища е пътÑÑ‚ от ÐÐ¸ÐºÐ¾Ð¿ÑƒÐ»Ð¸Ñ Ð°Ð´ ÐеÑтум през Ñтолицата на беÑите БеÑапара към Пловдив. Този път е наречен по-къÑно Виа ТраÑна. По него е преминал ÐлеÑкандър МакедонÑки преди похода му Ñрещу трибалите през 335 г. пр. н. е. Тогава той поÑещава централното Ñветилище на Сива-Ð”Ð¸Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ получава прорицание, че ще завладее Ñвета.