Author Topic: Медийният филтър в България  (Read 6263 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Медийният филтър в България
« on: March 25, 2012, 20:24 »
Кои са табутата в българския печат? Има ли свобода на медиите? Иво Инджов от Германската либерална фондация за свободата "Фр. Науман" анализира пристрастието на журналистите и скритите механизми на управление в България.

В средата на 90-те години дежурната фраза беше: "Все още нямаме икономическа и политическа свобода, но имаме медийна свобода. Вече нямаме и това”. Така медийният експерт Иво Инджов обобщава гледните точки на 100 български журналисти и издатели, медийни изследователи и граждани, които номинират темите табу в българския печат. Номинацията е част от проект на Института за модерна политика и Фондация за свободата "Фридрих Науман" с ръководител Иво Инджов.

Свръхпредставените
 
Експертите, но все по-често и читателите остават с усещането, че някои теми в българската преса са свръхпропорционално представени и пристрастно оцветени. Бойко Борисов, мобифоните и потребителските теми са в Топ 3. Затова пък почти отсъстват или се маргинализират теми от значим обществен интерес.

Около 20 подобни "филтрирани" теми в 10 водещи издания, преброяват експертите. Тяхното постоянно отсъствие е лишило обществото от правото да бъде информирано за това, което се случва в сферата на политиката и икономиката, за скритите механизми на управлението, за важни социални проблеми, коментира Инджов.

А кои са темите табу? В медийната периферия например е темата за европарите, усвоени от България. Според управляващите цифрите са едни, според опозицията - други, а човек трудно може да се ориентира в джунглата от числа, европрограми и механизми за усвояване. Вестниците вместо да вадят наяве задкулисието, са като фуния, в която всеки излива нещо и то се появява на страниците, накъсано на дребни хапки, без анализ и разследване.

Темите табу

 Сред маргинализираните теми са и още кадруването в съдебната система, партийното финансиране, проблемите на ромите отвъд "случая Катуница", битовата престъпност и ненаправеното от държавата за ромския етнос. Българските вестници премълчават и "гнилите ябълки" в банковата система, оповестени в публикация на WikiLeaks.

Според експертите през медийното сито трудно минават и темите за бизнес-начинанията на Цветелина Бориславова и дейността й в неправителствения сектор, както и съмненията за тъмно минало на премиера Бойко Борисов, породени от публикации в Уикилийкс, bivol.bg и изказване на подсъдим в Шуменския съд.

Без отговор са и въпросите: Какво се случи с препоръките на парламентарната подкомисия за специалните разузнавателни средства (СРС) след "Тановгейт" или защо Лукойл работи с отнет лиценз (привидната борба на правителството с големите данъчни нарушители)? Какво спестиха вестниците за политиката на държавата към хората с увреждания и каква е позицията на България по фискалния пакт на ЕС също остават без медийна интерпретация.

Причините за отсъствието

 Според Иво Инджов медийният филтър в България се дължи на автоцензура, цензура и журналистически непрофесионализъм. Пресяването е резултат както от натиска върху "Четвъртата власт" от страна на политиката и бизнеса, така и от превръщането на повечето медии в обикновени търговски предприятия, за които защитата на обществения интерес няма особено значение.

Но каквито и да са причините за така наречената "Аgenda Cutting", отсъствието на важни теми от "дневния ред" води до възприемането им от хората като маловажни. Често, ако проблемът го няма във вестника, публиката въобще и не подозира за съществуването му. В крайна сметка медийната свобода пропада все по-надолу, а обществото е все по-неинформирано за истинския дневен ред.
 
Като лечение експертите предлагат комбинация от три вида мерки: модерно законодателство, което да гарантира автономията на медиите, но и тяхната отговорност; реанимиране на принципите на медийната саморегулация; граждански контрол върху медиите. Крайната ни цел, обобщава Иво Инджов, е създаване на една експертна контрапубличност, която да държи будно гражданското общество за случващото се в и с "Четвъртата власт".

Автор: Ант. Ненкова, Редактор: Б. Узунова

www.dw.de

Offline Seiko

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 847
  • Gender: Male
Ynt: Медийният филтър в България
« Reply #1 on: June 02, 2012, 11:29 »
Ограничаването на свободата на словото може да погуби нашата цивилизация
Казва известният руски дисидент и правозащитник Владимир Буковски


 Даниела Горчева, сп. "Диалог"

Владимир Буковски

През 2009 г. холандският министър-председател Марк Рюте се противопостави на опита да бъде наложен закон за наказателно преследване на тези, които отричат Холокоста, с думите, че свободата на словото е по-голяма ценност от безсмислени и невежи приказки и че не бива да се въвеждат такива забрани.

 

Напоследък и у нас все по-често се чуват гласове – при това, за съжаление, и от правозащитници, за въвеждане на законови ограничения на свободата на словото.

Наистина, има немалко публични изказвания и твърдения, които будят тревога и възмущение, но това ли е правилният път – да се преследват хората за техните становища и да се посяга на основно човешко право – правото на изразяване на мнение?






http://www.mediapool.bg/%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-news193561.html

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42