Български > Дискусии

В памет на Баташките мюсюлмани !

<< < (26/51) > >>

havaika:
"П.П. Тук искам обаче да съобщя за едно “контраклане” след Освобождението, извършено над съседното помашко село /Барутин/ от т.нар. “баташка рота”, дислоцирана тогава в този район и на която е “разрешено” да извърши отмъстителен погром със задна дата, години по-късно, когато безсмислието на едно подобно отмъщение се е размило във времето… Това печално събитие срива целият ореол, изграден постфактум около “митът” Батак." ::) :o

"Какъв е упрекът на родолюбците към евентуални, по-късни изследователи? Ами първо било светотатство да се разсъждава по темата, второ – тя била веднъж завинаги осветена. Не се разрешава да се говори как е бил упротребяван митът за Батак през годините. Например гробовете-костници в Скравена, Батак, Плевен, и пр., бяха създадени през времето на социалзима, твърде вероятно като морално оправдание за злодеянията на т.нар. “Възродителния процес”, който всъщност започва далеч преди деветосептемврийският пуч."
http://frognews.bg/news_45908/Mitat_Batashko_klane/
 :-X

Mariana:
Писателят Сухиванов (отделен въпрос какви качества и за писател има), автор на цитирания текст във Фрогнюз, би трябвало да е чел Захари Стоянов. И, ако го беше чел като поне що-годе безпристрастен читател, щеше да знае, че Захари Стоянов не създава никакви митове. Още по-малко митове за свирепия турчин, които да слагат всички под един знаменател. При това става въпрос за човек, който едвам оцелява, след много здрав бой след като е арестуван по време на Априлското въстание. И този човек, преживял, както мнозина други, много малтретиране и зандани, не е изпълнен с омраза в това, което пише, даже има не един и два момента на самоирония и светъл хумор в неговите “Записки по българските въстания".  Не знам ако някой на въпросния Сухиванов му се беше наложило да преживее побоища, тормоз, зандани в собствения му живот, на собствения гръб, той въобще би бил способен на светъл хумор и самоирония при описването на тези събития. Едва ли...

Някои като не знаят как по друг начин да направят така, че да ги забележат, се опитват да се правят на велики по начини, подобни на Сухиванов. Той, роденият по-късно писател и човек, като няма друг начин да го забележат, си е намерил начин. Този. Да напише, че Захари Стоянов създавал митове. И да нарича клането в Батак мит - нещо, което, колкото и да не ви се вярва, дори изкуствоведката Мартина Балева, дето се занимава с картини на художници, рисуващи постфактум сцени от клането, не твърди. Защото ако твърдеше точно това, изследването й щеше да бъде толкова леко и евтино, че щеше да стане за смях. (Тя само си нарече проекта "Митът Батак", за да обясни как после се тълкувало събитието и как снимки и картини се рисували и пр. За да й запомнят името, благодарение включително на това провокативно заглавие. Както и стана, запомниха й името. Може би и Сухивановов това иска. Да вземат да го забележат накрая, щото като писател не е бил кой знае колко забележим.)

Но като цяло е срамота.
Срамота е, когато някакви потомци на един народ нямат достатъчно или даже никакво уважение към жертви, благодарение и на които и на тях самите, каквото и да си мислят, не им се е налагало да преживеят това, което се преживели хората в Батак или това (което никак, никак не е малко), преживява и Захари Стоянов включително.

Има нещо срамно, нещо не особено достойно в поведението на такива потомци, но те едва ли го разбират.


p.s.:

Ако Захари Стоянов създаваше митове за свирепия турчин, нямаше да опише в своите "Записки..." включително и случки от рода на тази как въстаници от четата на Ботев, гладни и изранени, отиват в къшлата на един овчар, възрастен турчин, да искат храна. Те му казват направо какво искат и, че нищо лошо не искат да му направят, само искат храна. Този турчин сигурно е бил мъдър човек, защото след като първоначално се уплашил малко, преценил правилно ситуацията. Дал им храна, те си тръгнали и после, забележете, както също пише Захари Стоянов, не ги предал. За разлика от някои овчари българи, които поради голям страх за самите себе си, са го правили, предавали са четници на властта. Такива неща, такива случки описва включително авторът на "Записки по българските въстания". Той нищо не скрива, нищо не спестява и нищо не опростява.

havaika:

--- Quote from: Mariana on July 06, 2012, 11:56 ---Писателят Сухиванов (отделен въпрос какви качества и за писател има), автор на цитирания текст във Фрогнюз, би трябвало да е чел Захари Стоянов. И, ако го беше чел като поне що-годе безпристрастен читател, щеше да знае, че Захари Стоянов не създава никакви митове. Още по-малко митове за свирепия турчин, които да слагат всички под един знаменател. При това става въпрос за човек, който едвам оцелява, след много здрав бой след като е арестуван по време на Априлското въстание. И този човек, преживял, както мнозина други, много малтретиране и зандани, не е изпълнен с омраза в това, което пише, даже има не един и два момента на самоирония и светъл хумор в неговите “Записки по българските въстания".  Не знам ако някой на въпросния Сухиванов му се беше наложило да преживее побоища, тормоз, зандани в собствения му живот, на собствения гръб, той въобще би бил способен на светъл хумор и самоирония при описването на тези събития. Едва ли...

Някои като не знаят как по друг начин да направят така, че да ги забележат, се опитват да се правят на велики по начини, подобни на Сухиванов. Той, роденият по-късно писател и човек, като няма друг начин да го забележат, си е намерил начин. Този. Да напише, че Захари Стоянов създавал митове. И да нарича клането в Батак мит - нещо, което, колкото и да не ви се вярва, дори изкуствоведката Мартина Балева, дето се занимава с картини на художници, рисуващи постфактум сцени от клането, не твърди. Защото ако твърдеше точно това, изследването й щеше да бъде толкова леко и евтино, че щеше да стане за смях. (Тя само си нарече проекта "Митът Батак", за да обясни как после се тълкувало събитието и как снимки и картини се рисували и пр. За да й запомнят името, благодарение включително на това провокативно заглавие. Както и стана, запомниха й името. Може би и Сухивановов това иска. Да вземат да го забележат накрая, щото като писател не е бил кой знае колко забележим.)

Но като цяло е срамота.
Срамота е, когато някакви потомци на един народ нямат достатъчно или даже никакво уважение към жертви, благодарение и на които и на тях самите, каквото и да си мислят, не им се е налагало да преживеят това, което се преживели хората в Батак или това (което никак, никак не е малко), преживява и Захари Стоянов включително.

Има нещо срамно, нещо не особено достойно в поведението на такива потомци, но те едва ли го разбират.


p.s.:

Ако Захари Стоянов създаваше митове за свирепия турчин, нямаше да опише в своите "Записки..." включително и случки от рода на тази как въстаници от четата на Ботев, гладни и изранени, отиват в къшлата на един овчар, възрастен турчин, да искат храна. Те му казват направо какво искат и, че нищо лошо не искат да му направят, само искат храна. Този турчин сигурно е бил мъдър човек, защото след като първоначално се уплашил малко, преценил правилно ситуацията. Дал им храна, те си тръгнали и после, забележете, както също пише Захари Стоянов, не ги предал. За разлика от някои овчари българи, които поради голям страх за самите себе си, са го правили, предавали са четници на властта. Такива неща, такива случки описва включително авторът на "Записки по българските въстания". Той нищо не скрива, нищо не спестява и нищо не опростява.



--- End quote ---
  Дали е мит или не има друга тема? Тука става въпрос имало ли е т.нар. “баташка рота”? ;)  И защо няма костница на жертвите от Барутин? ;)
   И там са клани деца и жени.И десетки села са палени от хайдуците без да са виновни за нещо! >:(
 А що се отнася до Стоянов си пише неговата правда (не е страничен наблюдател а участник.Монетата винаги има две страни и ако се натрапва само едната се нарича пропаганда.

Subeyi Kurt:
Голямо извръщение е да се излагат на показ кости на умрели. Това е провинение против цялото човечество.
Никой човек преживе не би пожелал да му се излагат на показ костите. Спрете тази балканска варварщина, която служи само за разпалване на междуетническа вражда. Що за нация сте, засрамете се!!!

tersid:

--- Quote from: Mariana on July 06, 2012, 11:56 ---Писателят Сухиванов (отделен въпрос какви качества и за писател има), автор на цитирания текст във Фрогнюз, би трябвало да е чел Захари Стоянов. И, ако го беше чел като поне що-годе безпристрастен читател, щеше да знае, че Захари Стоянов не създава никакви митове. Още по-малко митове за свирепия турчин, които да слагат всички под един знаменател. При това става въпрос за човек, който едвам оцелява, след много здрав бой след като е арестуван по време на Априлското въстание. И този човек, преживял, както мнозина други, много малтретиране и зандани, не е изпълнен с омраза в това, което пише, даже има не един и два момента на самоирония и светъл хумор в неговите “Записки по българските въстания".  Не знам ако някой на въпросния Сухиванов му се беше наложило да преживее побоища, тормоз, зандани в собствения му живот, на собствения гръб, той въобще би бил способен на светъл хумор и самоирония при описването на тези събития. Едва ли...

 Да напише, че Захари Стоянов създавал митове. И да нарича клането в Батак мит - нещо, което, колкото и да не ви се вярва, дори изкуствоведката Мартина Балева, дето се занимава с картини на художници, рисуващи постфактум сцени от клането, не твърди. Защото ако твърдеше точно това, изследването й щеше да бъде толкова леко и евтино, че щеше да стане за смях. (Тя само си нарече проекта "Митът Батак", за да обясни как после се тълкувало събитието и как снимки и картини се рисували и пр. За да й запомнят името, благодарение включително на това провокативно заглавие. Както и стана, запомниха й името. Може би и Сухивановов това иска. Да вземат да го забележат накрая, щото като писател не е бил кой знае колко забележим.)


Има нещо срамно, нещо не особено достойно в поведението на такива потомци, но те едва ли го разбират.






--- End quote ---
Доколкото съм изследвал това събитие съм разбрал ,че в Батак не е имало клане . Смятам ,че е много по срамно  цел да се хиперболизира и героизира едно събитие да му се влагат такива елементи. Живеем във време на огромен информационен поток ,във време в което всеки може да се постави на мястото на другия и да оцени правилно събитията.Поставяйки се на мястото на Захари Стоянов и на батачени ,аз съшо бих се представил като като жертва на заколение  с цел да предизвикам съчувствие към мен и отвращение към палача.Да , оправдана е такава благородна лъжа  , но животът в лъжа не е оправдан. по добре е истината да преболи ,за да няма предразсъдъци и самозаблуда.  Поставяйки се на мяястото на "палачите" разбирам ,че такъв акт на масово клане  е невъзможен както от физическа гледна точка така и от психологическа. Обърнете напри. внимание на оня пън който е изложен в Батак като свидетелство за предмета на пресъплението. Не изглежда ли прекалено бутафорен. Нима има хора които могат да предположат ,че "палачите " са си го издялали и са го носили с тях .  Има и друг един момент . Нападателите въобще не са били никакви башибозуци -  всички са били дисциплиниран редиф който е знаел за какво е отишъл ,как се води война и какво се прави с пленниците. Още повече ,че същият този редиф е участвал в няколко войни и по устав е знаел ,че невъоръжени и  пленени хора не се убиват.Българската история неслучайно ги представя като башибозуци  - развалени глави ,идеята да се покаже че палачите са ненормални  хора отишли с цел да плячкосват. Защото ако се представят като редиф който спазва правилата на войната ,няма как да се аргументира подобно деяние.
Аз специално въобще не си мисля ,че не е имало битка в защита целта на въстанието . Оценявам по достойнство героизма на батачени , целта им да отхвълят турския гнет и решителността им да умрат за свободата. Но ,прекалено е срамно да очерняш нападателите с цел да изпъкне саможертвата им. Не е срамно да бъдеш победен в битка, срамно е да се представяш за жертва. Дилемата в цялата история и в пресъздаването и след това е била : Какви да бъдем малки герои или големи мъченици. Малкият герой винаги има шанс да стане голям, но големия мъченик си остава в собствените очи и в очите на поколенията  заблуждавайки ги ,само мъченик  .
Драга Мариана , да  Батак е пръснат , имало е жертви в резултат на  битка,но клане не е имало и това в никакъв не омаловажава идеята за свободна България и героизма на батачени.
Захари Стоянов няма как да напише това, както не е написал и това ,че ръководителят на въстанието лично е извел 90 процента от населението от обкръжението. Да ,някои го представят това извеждане като умело бягство, но всъщност истината е ,че са освободени жените ,децата ,голямата част от мъжете които са се предали и не са извършвали престъпления .Да ,добри са "Записките" но дали представят цялата истина  и не хиперболизират целенасочено събитията ,това е друг въпрос.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page