В бара тази вечер с група младежи пристигна много красиво момиче. Краката му бяха дълги и изтънчени, но лицето му сякаш беше изваяно от някаква магия и в бара разпръскваше светлина и щастие. Йомер дълго време с поглед се спря на него и подробно го разглеждаше. Момичето без да иска с поглед на няколко пъти с него дойде очи в очи. Това подлуди Йомер, защото той по този начин вече беше успял да надникне в душата му. Оказа се, че душата му, беше още по изваяна. И за да се настани в нея, беше готов на всичко. Това чувство което обземаше душата му, до сега го бе изживял повърхностно. На едни беше харесал очите. На други гърдите или парите. Но този път бе нещо много по различно. В момента се опита да стане, но не можа. Краката му сякаш не бяха негови. Сърцето и той вече беше сякаш чуждо и не го слушаше. „Какво става с мен по дяволите? Момиче ли не съм виждал? Та тя е една от поредните. Една никой.“. Но в момента добре осъзнаваше, че тя не беше от обикновените. Тя беше нещо друго. Нещо много по различно от всичките. Нещо като онова, дето беше мечтал и чакал цял живот. През това време тя с приятелите си стана и на дансинга пред него взе да танцува. Това нещо вече накара и сърцето му също като краката му да откажат да действат. Той направи знак на сервитьорката да се приближи до него и й показа сто долара;
- Ако научиш кое е това момиче на дансинга пред мен? Тези пари са твой.
- Добре господине. На драго сърце. Аз за първи път я виждам в заведението ни, но ще се постарая. След това без да взима парите се изгуби във вътрешността на заведението. А тя продължаваше пред него да танцува и му напомня за оная свята любов, заради която човек на драго сърце би висял на БЕСИЛОТО. През това време сервитьорката се върна при него и взе да му докладва; - Не е туристка. Дошла е тук при нейна роднина. Родом е от Франция и е преподавателка в някакъв университет и в същото време преподавала модерни танци. След това от него взе парите и си тръгна. Но Йомер я спря и й показа още една стотачка;
- Ако научиш в петък вечерта, каква й е програмата? Тези пари също са твой.
- Непременно господине. На драго сърце ще се постарая. След това пак изчезна във вътрешността на заведението. Където нямаше нищо скрито покрито. През това време Йомер на масата им изпрати две бутилки вино, със заръката да не казват от кой са. И когато те ги отвориха и пиха от тях, от него по щастлив човек на света нямаше. През това време сервитьорката се върна на масата му и пак за нея взе да му дава сведения;
- В петък ще посети Топкапъ сарая и имат запазено място за обед в ресторант на Босфора. И тъй като знам, че ще поискате да узнаете, името на ресторанта ….. Йомер с усмивка на лице от джоба си извади още една стотачка и заедно с останалата и я подаде.
- Ти си най-умното момиче на този свят която съм виждал.
- Йомер! Не се прави на ….
- Замълчи и подмини. За останалото повече не искам да ти благодаря. През това време в погледа му се наби, че момичето отиде до тоалетната. Той също стана от масата и я последва. Но вместо и той да влезе в тоалетната, предпочете да я изчака да излезе от нея и когато тя излезе, той плътно я посрещна. И когато тя отстъпваше на ляво и той в тази посока отстъпваше. Когато тя отстъпваше на дясно, той също отстъпваше в същата посока. Така той цялата я почувства в себе си. Цялата без остатък. С парфюма й! С живота й! С мечтите й ….
- Май с мен искаш да танцуваш?
- Аз не мога да танцувам. Но ако ме научиш, на драго сърце с вас бих изтанцувал един танц и мислено си каза „Един цял живот!“.
- Защо не? А съм преподавател по ….
- Тогава в петък, в …. През това време, неговото обаяние, неговото мъжко излъчване като някаква бяла мъгла я обгърна и тя в този момент не можа да му откаже. Някаква сила просто й заповяда, че този момент от живота си, тя трябва да го изживее. Затова като първолаче, пред него склони глава и се съгласи.
- Разбрахме се тогава! И Йомер отстъпи крачка в страни за да й направи място да мине. Но тя не бързаше и като закована стоеше на мястото си. Но Йомер с неговият си маниер, продължи напред.
- Стой, почакай. Та ти все още не ми знаеш името.
- Името ви в момента няма значение. Някакво си наименование и нищо друго. Аз тази вечер за вас узнах достатъчно!
- А вашето име? Поне него кажете.
- Ще ви помоля, името ми вие да го сложите! Приятна вечер и до скоро!
- До скоро. Виното е от вас нали? Но този въпрос остана недочут. Защото Йомер през това време, напусна заведението. Защото ако беше останал, със сигурност щеше да допусне някаква глупост, която в любовта нямаше място. Момичето след това се върна на масата, но ясно чувстваше, че вече не беше същата. Затова взе бутилката вино и направо взе да пие от нея. На което нещо всички от масата взеха да й ръкопляскат.
- Наздраве! Е, вече какво се е случило там в тоалетната, нека да е за добро. И мисля, че е редно да го споделиш с нас.
- Де да беше толкова лесно момичета. Де да беше толкова лесно! Срещаш мъж, който ти казва, че трябва да танцуваш с него и ти нямаш сили да му откажеш. Казва ти, умри за мен и ти веднага започваш да мислиш, коя умирачка най-добре ще му отива. А бе мамка му, аз тази вечер срещнах любовта!
- А как се казва? Ако поне това не е в тайна?
- Не му знам името! А и той не пожела да научи моето.
- Но как така? Възмути се едно от момичетата на масата.
- Проблема е в това. Той за мен знаеше всичко. Знаеше, че преподавам танци. Знаеше, че в петък вечерта ще съм в заведение и даже в кое ще съм. Е, повярвайте ми, това вече не са случайности. Това нещо, е нещо друго. А за името му, ме помоли аз да му сложа името и аз сега се чудя с кое име да го назова. Да кажа, че е красив, ще е обидно за него! Да кажа, че е магьосник, ще е хептен обидно! Правилната дума е, че той е …. Че той е незаменим!
- А бе, какво има толкова в тази тоалетна? Нека и аз да я посетя. Съдбата може и мен да помилва. Каза едното от момичетата и всички на това нещо от сърце се разсмяха.
------------------------------
Тя за срещата облече черна рокля с дълбоко деколте. Тази вечер освен баджаците си, искаше да му покаже и останалите си божествени дарове, а именно, набъбналите си гърди. Напръска се от същият парфюм и чак след грима, вече беше готова за него.
Йомер пък от своя страна, не се постара кой знае какво. Облече сивият си костюм с бяла риза и след като за тази вечер освободи шофьора си, вече беше готов за среща.
- Ако миналата вечер вие харесало виното? Нека и тази вечер да продължим с него.
- Много! Не знам къде и от какво е правено, но е страхотно! Някак те откъсва от земята и те понася в ….. Йомер без повече да чака, направи знак на сервитьора и му поръча бутилки от същото вино. На което тя не можа да се стърпи и продължи – снощи, доста се чудих, какво работите? Но сега със сигурност мога да кажа, че се занимавате с вино. Може би го произвеждате. Може би го продавате. Но е ….
- Да, така е, хубавото вино и жени ми са важната част от живота!
- Знаете ли? Тази вечер, вечерям с вас и все още не ви знам името. Това нещо не е ли ….
- А според вас?
- Според мен, сте женени и имате няколко деца. На което Йомер на глас се разсмя – извинете ме, нещо смешно ли казах?
- „Деца!“ колко добре звучи!
- Все още не сте ми сте казали името си.
- А вие как бихте ме нарекли? Може би идиот? Или нещо подобно?
- Не разбира се. Но имам чувството, че говоря с някакъв психиатър или пророк, който знае всичко за мене. Няма как съдбата и тази вечер, да е в отпуска и да се забавлява с мен.
- Все още не ми отговорихте на въпроса.
- „Незаменим!“. Поне това изпитах през последните часове.
- Това е чудесно! И искам това да ви кажа, че ако бях женен и то с деца, още в първият момент с гордост бих ви го заявил. Защото това постижение, наистина е най-голямата гордост за един човек! Но тъй като в момента аз съм взел думата, през следващите три месеца, докато сте тук, аз ще дирижирам нещата. Знам, че ще ви харесат. Защото в тях няма да има насилие. Няма да има принуда или изгода. Просто ако искате, момента го живеете. Ако ли не, не.
- Но как така ще изживея нещо с човек, който не го познавам?
- Просто е. През това време, няма да говорим за вас или мене. Няма да говорим за имане или бъдеще. Просто ще изживеем момента. Както сега например. Защото всичко това ще опорочи изживяванията ни.
- Това нещо само един луд може да го направи. Да, да. Ти си луд. Но това нещо ми харесва пустяло и ме подлудява! Но не мога ако не кажа и това, че ти търсите спокойно пристанище, в което, както искате, така да си развявате байрака.
- Не. Категорично не. Такива в живота ми с лопата да ги ринеш.
- А какво пустяло? Какво търсите в мен?
- Оригиналната! Непокорната! „Незаменимата!“!
- Как сте с лудостта си? Слуша ли ви?
- До миналият ден, ми беше като яйце в пазвата! Но след като ви срещнах, не й знам името. До толкова се промени, че и мен ме промени в нещо друго. В нещо непознато.
- Аз си тръгвам. До сега в живота си, с толкова нагла и надменна личност не се бях срещала.
- Напълно сте свободна в действията си. Но едно нещо искам да знаете, че утре вечер в осем, пак ще съм в това заведение, на тази маса. И ако сметените за нужно или интересно, можете пак да заповядате. Но тя не му отговори и с бързи и нервни крачки напусна заведението. Които крачки ясно я издаваха, че вече тя от това заведение си беше тръгнала без душа и сърце и само по бели кости. Когато излезе навън, първото нещо което й се прииска, това беше да се върне обратно и да му зашлеви един шамар. Но добре осъзнаваше, че за подобно нещо вече нямаше сили и власт. Затова ограбена продължи в тъмнината и за връщане за вкъщи не търсеше такси.
------------------------------------
Когато се прибра вкъщи, това нещо реши да го сподели с първата си приятелка. На което тя отговори с „Вай бе!“
- Защо Вай бе? Защо?
- Защото такъв човек и по точно мъж, на днешно време трудно се среща. Де да бях аз, веднага щях да му падна на колена в краката му.
- Чак пък. Какво толкова му има? Та да му падам на колена.
- Мило момиче, момчето ти обещава през следващите три месеца, да ти сбъдне мечтите. Второто е богат и най-вече млад и красив. Леле Боже. Повярвай ми живеем във време в което доста голям процент от мъжете са гейове. А този пращи от мъжество. Този ще те разцепи на две да знаеш.
- А какво ще стане с мен след тези три месеца?
- Нищо. Но в живота си ще имаш прекрасно изживени три месеца. Леле ако бях аз щях ….
На сутринта на вратата им почука куриер и им предостави кошница с лакомства за закуска и букет цветя от бели маргаритки, придружен с надпис „В живота един път се обича. Но не забравяй, че любовта е за силните и избраните от любовта хора?“. На което всички в стаята се ошашавиха.
- Този трябва да е някакъв Ангел! И как така аз съм го пропуснала? Почти през сълзи със злоба просъска приятелката й.
- Но ние с тебе май сме приятелки?
- Какво приятелки бе момиче? След като става въпрос за такъв мъж! При първата възможност ще те затрия за него.
Денят за нея не премина нормално. Изпи няколко кафета и почти цяла бутилка вино. Но нищо не й помогна да го забрави. Така тя ясно разбра, че всичкият си багаж който имаше, си го бе оставила при него и че за взимането му обратно, беше невъзможно. Затова загледана в огледалото, тя започна да брой часовете които оставаха до вечерта. След това затваряше очи и си представяше, как той я ухажва. Как хванати за ръце се разкарваха по зелени житни ниви изпълнени с алени макове. След това той от тях и бели маргаритки й правеше букети и венци и с тях я кичеше. След това как двамата в тези житни ниви до насита се любеха и в щастие и страст умираха. Как той във вярност и се кълнеше, а тя безусловно му вярваше и продължаваше да му се отдава. След това влезна ва банята и си взе душ. Но тъй като не беше сигурна, че за срещата им не се бе достатъчно изчистила, банята си я повтори и потрети. След това седна пред огледалото и докато се чешеше и гримираше, често в огледалото виждаше него. И неговото в момента което най-много я дразнеше, това беше неговата увереност и надменност. Което пък с някакви вериги здраво я прикрепеше към него. И тя от това нещо колкото и да не годуваше, че и бе открал свободата, сърцето и душата от това нещо лекуваха.
-----------------------------
Точно в осем тя вече беше пред вратата на заведението. Поспря се за момент за да помисли. Но сърцето й и душата й и най вече любопитвото без нейно съгласие се натъпчиха в заведението и на нея не и оставаше нищо друго освен да ги последва. Той като я видя, стана от масата и я поздрави, след това мина от отсрещната страна на масата и издърпа стола и за да седне.
- Да повярвам ли?
- В днешно време се случват и чудеса!
- А това е едно от най хубавите! И след това си мина на мястото.
- Благодаря ви! На днешно време рядко се срещат подобни кавалери!
- Все още нищо не сте видели! Способен съм на много неща! Стига да пожелаете. Но в момента искам нещо да ви кажа и това е, че сте омагьосваща!
- Това и по рано сте го направили нали?
- Това за вас ще е ли проблем?
- Не голям.
- Тогава да не говорим за големите проблеми, а за малките и за щастието в тях.
- Тона който владеете и го налагате ме дразни. Понякога ми се иска да ви избода очите.
- Това ли заслужавам? След това в лицето й се разсмя на глас. Добре, че Всевишният не вие е дал мъж. Тогава на всички жени щеше да избодете очите. Какво ще пиете госпожо? Тази вечер е ваша!
- Мисля, че за момента ще е вино. А избора нека пак да е ваш.
- Благодаря ви за доверието!
- До кога смятате да сте анонимен? Толкова ли е важно вашето име?
- В момента името каквото и да е, няма никакво значение. В момента са важни отношението и чувствата. И повярвай ми, скоро за вас ще бъда най близкият човек на света. След това протегна ръката си и в шепата си хвана нейната. На което тя не се противи. Напротив искаше да усети неговата топлина и живот. Които като река от неговата мъжка корава ръка бликаха.
- След това какво ще стане? Ще страдаме ли един за друг?
- Това зависи и от двамата ни, как тези няколко месеца ще протекат. Ако се стигне до разпри и изневери, не мисля, че някой от нас за другият ще страда. Поне аз не. На колко години сте?
- На седемнайсет!
- През тези три месеца нямате право на лъжа.
- А вие нямате право една дама да я питате за годините й.
- Извинявам се. А имате ли семейство?
- Само майка.
- А баща?
- Дълга история.
- Достатъчно време имаме. Ще ми е приятно да я чуя.
- Баща ми за да си купи някаква китара, си е продал спермата на една банка. Това е. А майка ми е искала да умре девствена и най-голямото желание й е било да си роди дъщеря. И виждате ли, Господ осъществява мечтите й.
- Кратко на интересно.
- А вие господине? Имате ли семейство?
- На този свят няма човек без семейство. Защото семейството създава човека. Оттам насетне, вечерта премина в запознанство. Любопитството и на двамата беше голямо и за щастие на любовта и двамата един в друг виждаха само хубавите неща.
из СЪЛЗИТЕ НА БЕСИЛОТО на Ибрахим Бялев
