Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (28/92) > >>

Marlboro:


Xum.., Rashite ti puk za koi se mislish za da se odobri nqkoq istoriq ot teb !? ...bahti haidyshkoto nahalstvo.  Haidyte teb i da te interesyva nishto nqma da se promeni . Puk i zashto mislish napisanoto e samo za haidyti kato teb. Po skoro e da vidqt i drygite forymtci i gosti, naprimer moite bratq i blizki , shtoto i na tqh im e promit mozaka kato teb ot fashisto-haidyshki-komynisti poveche ot polovin vek.

Za kvi interpretacii drankash haidyte.?  Profesora ti kazva hodil e nqkolko pati po tezi mesta s fotograf-isledovateli po myzei s nahodkite ot Andronovo kyltyra , ychil e kitaiska istoriq ot kitaiski knigi koqto varvi paralelno s turkskata.

Bori-s / Bars nqma nishto obshto s kradetca na kopski bykvi Kliment, ediniq ot dinastiqta Dylo ot turkite drygiq ot antichnite makedontci s nadstavka Ohridski, jivql pri turkite na dinastiqta Dylo v "okypirani" prevzeti teritorii ot Vizantiq
 
Za avarite, hazarite i za mnogo drygi  te ychi profesora, haidyte. Estestvenno trqbva da naychish nai-malko 5 chyjdi ezika kato men za da razberesh, kv'a myzika sviri na zyrlata ti.

Rasate:
Ясен ми е щом описва културата Андроново като тюркска..... ;D ;D ;D

Запомни- Андроновскта култура е КУРГАНСКА(индоевропейска) и има всички аналогии на всички кургански култури от Централна Европа до Сибир.

Индоевропейското семейство на археологичните култури


Малко Инфо по отношение на археологичните култури специално за Марлборо  ;) :

В дълбините на палеолита. Преди около 130 хил.години в Югоизточна Африка възниква Homo sapiens – съвремения човек и до 60-80 хил.год.пр.н.е. достига в разселеиетоси пещерите Схул и Кафзех (Израел). Едва преди 32-30 хил.години, голяма популация отHomo sapiens, през Балканите,заселва Европа. Най-ранните и следи са от територията на съвременна България, пещерата „Бачо Киро”.Това население формира известната Вилендорфско-костенковска археологична култура,находките фиксират ясно преместване на населението към Централна Европа и на североизток.Тази култура възниква преди около,26-28 хил.год., на територията на Чешка Моравия (Долни Вестоници,Павлов, Пшедмост,Петржковици) и Средния Дунав (Вилендорф 2, IX слой). Локалният и вариант на теритопията на Франция се нарича Ориняковска култура. Характерни са богатия набор костени изделия и изразителното пластично изкуство. Особено известни са женските статуетки,знаменитите палеолитни „венери”. Наред с тях има много изображения на животни.В Павлов и Долни Вестоници много от скулптурните изображения са направени от изпеченаглина (най-древната в света керамика). Характерни са орнаментни мотиви: насечки, ъгли,кръстове,следващи по контурите на предмета, а също и украшения от бивни, зъби на песец(дребен хищник от рода на белките) с пробити отверстия. „Венерите”, изобразяващи най-вече бременни или много раждали жени, символизират най-ранните човешки религиозни представи,т.е.  са изява на култа към Богинята-майка. По начина на изработка те са строго специфични за тази култура и надежден маркер за проследяване на миграциите. В духовно отношение, за пръв път се появява
погребалния обред. Откривани са единични и по-рядко двойни погребения (мъж и жена). Характерно е наличието на погребален инвентар: оръжия, украшения и боядисването на трупа с червена охра, белег който по-късно(след 10 000 год.) е типичен за индоевропейските погребения. (ГЛ-ПДЧ,стр.145) Основен поминък на тази култура е лова на мамонти. Палеонтологичните изследвания на популацията от „моравски” мамонти показва „подчертан малък размерна животните, ранна смърт и значително присъствие на патология – признаци на популация, намираща се под постоянен стрес” (Софер 1993). Животът на това централно-европейско население, е бил тясно свързан с мамонтите, като миграциите им следва с течение на столетията и хилядолетията, постепенно предвижване на животните в североизточна посока, в райони,където условия за съществуване на този студенолюбив вид са по-благоприятни. Този процес ебил изключително бавен и неосъзнат, не целенасочен (Софер 1993).Изключително развития тази култура има и в Руската равнина. Появява се сложно организираното дълговременно поселение. В Костенка I/I и Авдеево са открити подобни на осмица полуземлянки, покрити с кости на мамонт, ями хранилища,запълнени с такива кости. Огнищата са запълнени само с обгорели кости, първото средство за огрев. Открити са примитивни лоени лампи, изготвени от бедрени кости на мамонт. Възрастта на повечето от селищата е 23-21 хил.г.

Зад пределите на тази горнопалеолитна кулутура в Европа, подобни статуетки са известни само в още един район на света, и само в една култура: в Прибайкалието, малтинско-буретската археологическа култура. Тя възниква в началото на сартанското захладняване, преди 23-21 хил. год. Характеризира се със същия маниер на изработка на статуетките и същата старуктура на селищата. Показателен пример, точно маркиращ една от най-древните човешки миграции в горния палеолит. (АМ-МП) Преди около 10 хил.год. завършва последният, Вюрмски ледников период. Най-вероятната причина за рязката промяна в климата и стапянето за 1-2 хил.години на полярните ледникови шапки, формирали се преди това в продължение на 40 хил.години, е гигантски катаклизъм, довел до промяна на полюсите и оста на въртене на земята. Какъв е бил той, не може да кажем, но най-вероятно е удар от гигантски метеорит. Според някои учени, той е паднал в областта на Филипините и е довел до образуването на малката Филипинска геотектоническа плоча, отчупила се от Тихоокеанската. Промените в очертанията на сушата, отварят пътя на Гълфстрийма на север и започва бързо топене на ледниците, последвало от бързо покачване на нивото на световния океан, до сегашното му ниво, а това е довело до глобално явление, засегнало всички континенти известно ни като Потоп. Легендите за него битуват в историческата памет на всички народи, което показва огромните му мащаби. (АС-МПРР) Палеолитното човечество, въпреки неминуемите числени загуби е успяло да се съхрани и да продължи развитието си. В свободните от ледове и по-благоприятни за живот райони на Източен Анадол, Загроса, завършва формирането на ностатическото езиково семейство. С отдръпването на ледниците, започва и разселването и възникването на различните езикови бруто-общности.

Прединдоевропейска Европа.
Около 9 хил.пр.н.е. там възниква високоразвита земеделска цивилизация от градски тип, чиито следи откриваме в комплекса Чатал-хююк,Изт.Турция (6500-5690 г.пр.н.е.). Тя е наречена передноазиатски, най-древен център,където към 9-8 хил.пр.н.е. възниква земеделието и скотовъдството. Този качествен скок е наречен „неолитна революция”. В Близкият Изток той завършва между 7-6 хил.пр.н.е. Тогава са и първите свидетелства за поява на такова стопанство на Балканския п-в. Осъществява се чрез миграция на население от неолитни земеделци, идващи от Предна Азия и заселващи се по бреговете на Средиземно море. Между 5-4 хил.пр.н.е., земеделско-скотовъдната икономика обхваща Балканите, Подунавието и Трансилвания. Възникват ред ранно неолитни култури, от групата на рисуваната керамика, като Старчево, Кереш, Криш,Караново I,Винча, Варненския некропол и др. В средата на 5 хил.пр.н.е. на запад от Средния Дунав, на териториите на съвр.Унгария, Чешка Моравия, Югозападна Словакия, Долна Австрия възниква нова култура, на линейно-лентовата керамика, която се разпространява до Централна и Източна Европа, по хода на големите реки, от Маас (на запад) до Днесътр (на изток), от Сава и Драва (на юг) до Одер (на север). Това разселение се осъществява на земи, заселени от местни ловци и събирачи стоящи на мезолитен уровен в развитието си. Следи от стълкновения между ловците и земеделците не се откриват. Древните земеделци и ловците- събиратели принадлежат към различни антропологически типове. Носителите на културата на рисуваната керамика - тип Старчево или Кереш – са средиземноморци, докато местното мезолитно и протонеолитно население принадлежи към кроманьонския тип. Между 3100 и 2700 г.пр.н.е, земеделските традиции достигат до Дания, Скандинавия, Финландия. Там възниква културата на гърловидните съдове. В 5 хил.пр.н.е. Балканите са центъра на неолитната европейска цивилизация. Добивът на мед започва първоначално оттук и после се разпространява към Източна и Централна Европа. (ИЕ-1)

Смяташе се, че земеделците проникнали преди около 10 хил.год., в Европа от Мала Азия, са изиграли основана роля във формирането на съвременните европейци, от генетична гледна точка (Cavalli-Sforza, 2000). Но публикуваните в 2000 г., общопризнати работи (Richards et al.,2000; Undrhill P.et al., 2000) показват, че генетическия дял на мигрантите-земеделци в съвременното население на Европа не е повече от 10-20%. Или малък брой придошло население е разпространило новите си умения сред завареното, или нова, по-голяма вълна от други
мигранти е изместила и погълнала земеделските култури. Археологията показва верността на втория вариант.

И тук вече стигаме до големия, фундаментален въпрос, за произхода на индоевропейците. Въпросът за етническата характеристика на неолитните земеделци е дискутабилен. Но едно е сигурно, те не са индоевропейци. Някои автори, като шумеролога Кившман, виждат прилика в символното писмо от глиненинте плочки от Караново, Тартария и Градешница (б.а.наскоро проф.Н.Овчаров, откри нова такава полчка), с ранно-шумерското. Най-вероятно това са група нострати, сродни с древните хати, доиндоевропейското население на Мала Азия, показващо езикова близост със синокавказката общност. Преки наследници на хатите са съвр.адиго-абазки народи. Етнонимът „хатти”, в адиго-кабардински „хьэт”, се е съхранил в названието на черкеското племе хаттукаевци в Прикубанието (адиг. —„хьэткъуай”, каб. — „хьэтыкъуей”). Терминът „хатти” присъства в адигската топонимика и ономастическа, в имената и фамилиите: Хьэту, Хьэтыкъуэ, Хьэтэжьыкъуэ, Хъэтщыкъуэ,Хьэтх, Хьэтыхэ,Хьэтау. (РБ-АВРЭ) Например едно от местата където първо се установяватнеолитните земеделци е о.Крит, Южна Гърция, а изследванията на минойската писменост,езика на линейното писмо А, битуващо на Крит в 3 хил.пр.н.е., показва определено структурно сходство с езиците от синонокавказкия кръга, чийто древен представител е хатския – хронологически съпоставим с и вероятно родствен с минойскйя.Наи древният езиков слой на Апенините също има, вероятен, иберийско-кавказки произход, неговите следи се откриват в западните части на полуострова и особено на о.Сардиния. В Западното Средиземноморие е съществувал езиков субстрат, вероятно, принадлежал на иберите, за него също се допуска кавказски паралели, реликт от които е езика на баските. Съгласно археологически реконструкции и някои единични езикови факти, може да се мисли за наличие пра-северокавказки аналогии в късно неолитните култури на Карпато-Дунавския район Крайният европейски запад до появата на индоевропейците (заселването на келтите в Ирландия е във втората четвърт на 1 хил.пр.н.е.) е бил заселен от народи, антропологически близки със средиземноморското население. Северна Ирландия се обитавала, от население с ескимоиден тип.Субстратната лексика на този ареал сега не е изследвана.В Североизточна Европа анализът на най-древните хидроними свидетелствува за принадлежност към финно-угорската ез.група. Западната граница на това население в 4 хил.пр.н.е. е била във Финландия между реките Торне, Кеми и Аландските о-ви. (ИЕ-1)

Индоенропейска прародина.

През 19 в., учените търсят индоевропейската прародина на изток. А.Пикте, В.Хен, Г.Киперт, И.Мур смятат че това е древна Бактрия -района между Хиндукуш, Окс (Амударя) и Каспийско море. И.Мур изследва древноиндийските текстове и стига до извода че индоариите идват от север, през Хималаите,вероятно от Централна Азия. Р.Летъм е първият, който отхвърля азиатската прародина (60-е год. 19 в.). Той смята че трябва да се търси там, където в историческо време са засвидетелствани повечето индоевропейски езици. В.Бентфеп посочва че липсват общо индоевропейски названия на такива животни като лъв, тигър, камила, които са типични за Средна Азия които трябва да са присъствали в бита на индоевропейците от времената на езиковото единство. Издига се хипотезата че Югоизточна Европа, около 45° е най-благоприятна за преживяването на голяма племенна общност. Така прародината се премества в Руската равнина от Дунав до Каспийско море.
  Г.Бендер посочва района между реките Неман и Висла. Той се аргументира с факта че балтийските езици, на литовците и латвийците, са най близки до индоевропейския протоезик, следователно те са обитавали центъра на тази прародина и не са мигрирали. Г.Чайлд посочва два вероятни центъра: Скандинавия и Южна Русия, тъй като и двата района са били крупни центрове на народонаселение. Немският изследовател Г.Косина,издига теорията че Германия е историческата прародина и германците са най-чистите индоевропейци, арийци, въпреки че те никога  е се наричали така. Тази идея се възприема и впоследствие се опорочава от идеолозите на ІІІ-тия Райх.
На базата на обширен лингвистичен анализ, през 80-те год.на 20 в., Т.Гамкрелидзе и В.Вс.Иванов, поместват прародината в Източен Анадол и южно от Кавказ. Самите те посочват брезата като едно от основните дървета с общо индоевропейско название, северно дърво нетипично за този район. И.М.Дяконов не е съгласен по тази причина и посочва че трябва да се търсят по-северни райони, североизточно от Алпите. Аналазът на „Авестата” и „Ведите” показва че в най-древните индоирански предания има данни за земя със сурова зима, континентален климат, спомен за полярен ден и полярна нощ.

Около 6-5 хил.пр.н.е. климатът около Балтийско море е благоприятен за живот, дори малко по-топъл от съвременния. Тези райони са богати на мезолитни находки. Около 3 000 г.пр.н.е. тук се развива културата на гърловидните съдове. Основен поминък е скотовъдството и земеделието.По поречието на Одер в Силезия се откриват смесени селища, северни „нордически” и на неолитните земеделци от Подунавието. Носителите на културата на гърловидните съдове, се разселват по поречието на Елба, Заале. От погребенията се срещат както нордически долигокефални типове, така и брахицефални, протичал е процес на бурна асимилация, сливане със заварените племена.

Културата на бойните брадви и шнуровата керамика възниква в Северна Европа в края на 3 хил.до н .е. Смятана е от повечето изследователи за прото-индоевропейска.(НШ-КК,стр.75-111) Археологическите и находки са открити на териториите на
Централна и Източна Германия, Чехия, Полша, крайбрежието на Балтийско и Северно море. Най-ранните погребения и поселения, са от 3000-2900 г.пр.н.и. Около 2500 г.пр.н.е. настъпва най- голямото разпространение на „шнуровата”общност: от
бреговете на Рейн до Южна Скандинавия, Източна Прибалтика, Поволжието, Горното и Средното Поднепровие. В основният археологичен комплекс на „шнуровата” общност се включва: керамични съдове с шнуровиден орнамент, каменни брадви, ножове, украшения.С появата на тази култура в Европа, започва да се разпространява и могилния погребален обред, както и индивидуалните безмогилни погребения. Могилния насип много често се обгражда с кръгъл ров и стълбове (поминателна ограда). Мъртвият се е поставял в странично свито (ембрионално или спящо) положение. Среща се и практикуването на кремация. В погребалният ритуал се отделя голямо значение на огъня и на съпътстващия инвентар (оръжие, съдове, жертвени животни). Съществено се различават погребенията на мъжете-войни от тези на жените и децата. Дълговременните селища са все още рядкост, използвали са неголеми, сезонни селища с жилищни и стопански постройки, тъй като основният им поминък е животновъдството и постоянно се движат в търсене на по-добра паша.„Шнуровата” общност е подчертано патриархална, най-богати са погребенията на „старейшините” – обикновенно по-възрастни мъже.

Сревноднепровска и фатяновска култури. Синтезът на традициите на културата на шнуровата керамика, културата на кълбовидните амфори и автохтонните неолитически култури, води до възникването на средноднепровската и фатяновската култури, в най-източния „шнуров” ареал – Горното Поволжие. Фатяновската култура, вече убедително се смята за прототохарска (Л.Клейн). Фатяновци се появяват в началото на 2 хил.пр.н.е. в Поволжието като срещат упоритата съпротива на доиндоевропейското население. До това време (приблизително около 18 в.пр.н.е.), територията на Руската равнина е населена с късно неолитните племена на белевската, волосовската, рязанската археологически култури. Обособен комплекс на въоръжение, при тези племена не е съществувал. Откриват се само каменни острия на копия, стрели и каменни ножове. Последните не се отличават с разнообразие на формите, представляващи листовидни и триъгълни типове. Племената на т.нар. средноднепровска култура, които са част от голямата общност на шнуровата керамика, изместват и асимилират племената на късноямната култура, заселват Средното и Горното Поднепровие, заемат части от Калужска и Орловска области.
Характерна е керамиката на средноднепетровските племена, представляващи ръчно изготвени съдове с кълбовидна форма, сравнително висока права или извита шйика, с орнаменти от зигзаговидни и вълнообразни линии, тип „елха” и тригълници с насочени надолу върхове.Те са земеделци и скотовъди въоръжени с каменни клиновидни брадви. Познават металопроизводството и обработката на бронз. Именно те се смятат за прародители на още не разделилата се северна, германо-балтска общност.Фатяновците заселват още по-голяма територии, включваща съвр. Ивановска, Ярославска, Тверска, Костромска,Нижегородска, Владимирска,Рязанска, Тулска, Орловска,Калужка, Смоленска, Московска и Новгородска области. Предвижват се по теченията на Днепър, Десна,в посока на изток като заселват цялата горска зона на на бившто съветско пространство в Европа и Волго-Окското междуречие. Занимават се активно със скотовъдство и земеделие, за което
говори бързото превръщане на част от горите в степ и лесостеп, използвани за посевни площи.Развъждат най-вече овце и свине.
Също добре владеят производството на мед и бронз. В по-северните области от ареала им, проникването е сравнително лесно и бързо, поради рядката населеност и липса на съпротива от местните племена. Но в по-южните райони, например Вятско-Ветлужското междуречие, археологическите находки показват, висока степен на милитаризираност във фатяновското общество, даже и в детските погребения се откриват керамични модели на основното оръжие, ладиевидните брадви. Погребенията показват че всички мъже между 16-30 год.възрст са били войни. Бойните брадви се откриват като придружаващ инвентар както при мъжете, така и при жените, като в първия случай се оставят до главата на починалия, а във втория – в краката на починалата. Факт показващ че и жените вероятно са участвали в сраженията. При погребенията на вождовете и военачалниците, освен бойни брадви се октриват и особени предмети, белег на властта - каменни боздугани. Техните топки са гладко полирани, с диаметър от 4-7,3 см. Смята се че първоначлно са били бойно оръжие, но в последствие се превръщат в скиптъри на властта.Фатяновските и средноднепровските племена са близкородствени по произход. Затова имат еднакъв набор от оръжия. Съдейки по находките от погребенията, това са каменни бойни брадви-чукове, медни брадви, медни копия, дротици, лък и стрели, боздуган. За защитно въоръжение, щитове, ризници няма данни. Своеобразна визитна картичка на тези племена, произлизащи от културата на бойните
брадви и шнуровата керамика, са естествено каменните брадви-чукове. Находки от тях се откриват по целия ареал на обитаване на двете култури. При усъвършенстването на бойните брадви, фатяновци, увеличават кривината на острието и променят ъгъла му спрямо дръжката. Много по-рядко се откриват медни брадви, тъй като са били привилегия само на вождовете, предмети на лукса, символ на властта, винаги съхранявани в специални калъфи от кожа или брезова кора. Острието на медната брадва е с дължина 9-15 см., с дъгообразна режеща част и протовополжно разположен висящ шип. Още по-рядко се срещат медните копия. Имат коносувидни острия с дължина около 16 см. По-голямо е разнообразието от стрели, с триъгълни, ромбични и двушипни, като опашка на лястовица острия. Размерите и формите на лъковете са неизвестни. При погребенията на мъже-войни, често се срещат ритуални кинжали, изготвени от
кости на мечка, както и амулети от мечи зъби. Това предполага култ към това животно у фатяновци и средноднепровци.В околностите на гр. Ростов (Ярославска обл.) е открита брадва-чук, с изработена меча глава вместо противоположния на острието шип.
В края на 2 хил.пр.н.е. фатяновските племена мигрират в източна посока, остатъците им са погълнати от разселващите се от юг, абашевски племена. Към Горното Поволжие са изтласкани и средноднепровските племена, които с остатъчните фатяновци формират дяковската култура. (ВШ,ОФ-ГВДПВО) Последната се влива в по-късната балтска общност. Антропологично фатяновци са средиземноморски расов тип. Названието е получено от А.Спицин в 1903 г., по името на некропола открит край с.Фатяново. Погребалният им обред е свързан с трупополагане в странично свито положение в грунтови ями. Скелетите лежат върху подложки от дървестни кори. Погребалният инвентар представлява метални и каменни брадви, ножове, украшения. Керамиката е качествено изработена, кръглодънна, тънкостенна. В областта на шийките има типичен шнуровиден орнамент. Украсата е от защриховани триъгълници и ромбове. Открити са и много калъпи за металоотливане. (ВВ-МДВ) Племената от средноднепровската общност имат по-богат погребален обряд, Мястото на погребението се обгаря с огън. След това се изкопава ямата, която се посипва с въглища, пепел и червена охра. После се прави настилка на дъното. Покойника се поставя в странично свито положение, много рядко, на гръб. По-рядко се използва кремацията като в гробната яма се заравят само обгорелите кости. Съпътстващият инвентар е богат и разнообразен. Ямата се покрива с дървен капак. Около погребалната яма се изкопава кръгъл ров и се закопават стълбове (поминателна ограда). Върху гроба се насипва могила с диаметър 10-15 м. Под една могила се погребват и по няколко човека, явно близки родственици Освен могилни се срещат и голямо количество грунтови погребения. Поставянето на поминателна ограда се среща и при безмогилните погребения. Над гроба обикновено се запалват поминателни огньове. Съпровождащият инвентар е от: съдове, оръжия, оръдия на труда, амулети от зъби на вълци и елени. Откриват се и остатъци от съпътстващи погребания, диви и домашни жертвени животни. Понякога съдовете се поставят в гроба в обърнат вид, явно поради някакво поверие. Сред населението на средноднепровската култура е широко разпространен култа към огъня и слънцето, за което говори широкото използване на огъня в погребалната практика. Широкото разпространение на могилните насипи, показва че в представите на хората е залегнала концепцията за „свещенната планина” и връзката и с небесния свят, един вид
душата се улеснява при пътя и към небето.

Тшинецка култура и „култура на щриховата керамика”. Формира се около 1900-1600 г.пр.н.е., на пространството между реките Одер, Днепър и Десна. Основният поминък на носителите и е животновъдството. Имат традиции в керамичното производство, изразяващи се в добре оформени съдове с формата на „цвят от лале”, с издължени гърловини, украсени с триъгълници и ромбове. Погребалният обряд е изключително кремация,но се среща и слабо разпространено трупополагане, без предварителна обработка с огън на гробната яма. По бит и материална култура, тшинецките племена влизат в ареала на шнуровата общност. В западните предели на тшинецката общност, се оформя лужицката култура, чийто носители днес се смятат за предци на източните германски племена. Около Витебск, около 700-600 г.пр.н.е. се обособява днепро двинската култура, смятана за протобалтийска. (ИБ) По поречието на р.Неман и Северозападна Белорусия, около 7 в.пр.н.е. започва да се откроява културата на ранната щрихова керамика, която днес се отъждествява с протославянската общност, обособила се много по-късно в рамките на голямата балтска общност.

Индоевропеизацията на Европа

Краен етап от съществуването на неолитните земеделски кулутури от Подунавието и Балканите е т.нар.група култури Триполе, Кокутен, Гумелница, Караново, Варна, Винча, погълнати от започващото индоевропейско разселение в 3 хил.пр.н.е. Това е времето на великите миграции, сложили началото на етногенезата на древна и съвременна Европа. Този период е наречен „първото велико преселение на народите”. Наблюдават се интензивни движения на сродните индоевропейски култури: на изток и югоизток от племената на културата на кълбовидните амфори, на запад – от племената на ямната
 ултура, от културата на шнуровата керамики и бойните брадви – към Източна и Централна Европа, а в самия край на хилядолетието, в Западна, Южна и Централна Европа се обособяват племената на културата на камбановидните съдове.Изходната област на тази миграция не е установена окончателно, но вероятно един от районите на възникване е Централна Португалия. Тук възниква нейния „морски” вариант, разпространил се на п-в Бретан. В Португалия и Бретан за тази общност са характерни колективни погребения в могили (кургани) от мегалитен тип. Широко се използват големи вертикални камъни, менгири и долмени, които обикалят погребалните могили. Често върху вертикалните менгири се поставят големи хоризонтални камъни. Такъв култов комплекс е Стоунхендж в Англия. От Бретан носителите и достигат поречието и устието на Рейн. В Холандия се наблюдава засилено влияние от страна културата на шнуровата керамика. В погребалния обряд се появяват подмогилни гробове със странично свито положение на погребаните. От Бретан и Холандия културата на камбановидните съдове, прониква в Англия. От смесването с племената на шнуровата керамика, възниква разпространилата се в Северна Европа курганна (могилна) култура. Насипите достигат в диаметър от 15-20 м, и височина около 5 м, покойникът се поставял в дървен ковчег, каменен саркофаг или в изкопана камера. Преимуществено погребалните комплекси са разположени по брега на океана. Съществува и
версия че този обред е донесен от изток, от Южно-руската равнина, но всъщност е станало обратното, обредът се възприемал от запад на изток. Нерешен е проблема с миграцията на тези племена към Средна Европа и Подунавието, вкл. в България и Причерноморието, където се обособяват като репинска кулутура. На територията на днешна Саксония и Полша, настъпва по-нататъчна еволюция, с преминаване към безмогилни погребения и появата на трупоизгаряне. В крайна сметка, могилната култура еволюира в следващите векове, до появата на културата на полетата с погребални урни, чийто носители са протокелтите. (НШ-КК,стр114-115) Първите съществени изменения настъпват между 4-3 хил.пр.н.е. В ареала на Кукутен- Триполе се появяват нови елементи (Кукутен С) с източен произход, изменили съществено целия културен масив. В това време на Долния Дунав, се появява новата култура – Черна- вода I, която заема Добруджа и изтиква завареното население към Влахия и Олтения. Поселенията се разполагали на височините, със следи от укрепления.Имат значителни размери, и са дълговременни, принадлежащи на уседнало население, със земеделско- скотовъден характер. Откритите кости на домашен кон, показват изрично индоевропейското присъствие. Керамиката показва силно анатолийско влияние, т.е. имаме смесена култура от индоевропейци и неолитни земеделци. Част от племената на културата Черна-вода мигрират към Централна Европа, където със завареното население формират новата баденска култура, характеризираща се с появата на трупоизгарянето в погребалния обряд. (ИЕ-1).

Ямно-катакомбна култура. Крупно историческо събитие, на границата межу 4-3 хил.пр.н.е. е възникването на голямата ямна културно историческа общност, простираща се от Южен Урал до Пруто-Днестърското междуречие. На север достига до Киев, на юг - до предгорията на Кавказ. Най-древните паметници са открити на Волга, Дон, в Калмикия и Урал. Наречена е още култура на степния бронз. Поселенията от най ранния и етап лежат по крайбрежието на Волга, а в по-късните етпи се откриват само погребални комплекси, без постоянни селеща. Това кара археолозите да мислят че ямниците са първите класически номади-скотовъдци. (ИТ-1,стр.49) Обособяват се няколко локални под варианта, единият от които е Долноднепърския, от който започва миграцията им към Долния Дунав и Панония.
Основното стопанство е подвижното скотовъдството, от номадски тип. Отглеждат се най- вече дребен рогат добитък, говеда и коне. Познавали са също отглеждането на пшеница, ечемик, грах, овес, което показва наличие на начални земеделски традиции. Отдавали са важно значение и на лова. Добреса познавали производството на мед и бронз. Подвижният характер на стопанството предопределя широкото използване на коня и колесния транспорт, който се смята за най-древен в Европа. Погребалният обред е свързан с полагане в странично положение в обикновени грунтови ями, без наличие на надгробни могили. Гробната яма се „прочиства” ритуално с огън, преди трупополагането. Именно ямниците са първите индоевропейци проникнали на Балканите и погълнали част от старите култури. В края на ранния бронз, сред ямната култура, в степната зона на СеверозападнотоПричерноморие, проникват от североизток, племената на катакомбната култура. В стопанско отношение те са много сходни с ямниците. Единствени разлики се наблюдават в по-различния маниер на кермиката (яйцевидна със гребеновиден орнамент) и по-слабо застъпеното металопроизводство, както и по-широкото използване на художествено изработени каменни брадви. Различен е и погребалния обред, характеризиращ се със сложни гробни конструкции, тип катакомби. (ЛС-СЗПРБ) По Средното Поволжие възниква полатвкинската култура, която е от същата ямна общност. Полтавкинските племена асимилират носителите на катакомбната кулутура и прерастват в по-късните срубни племена, или протоскитите. Мария Гимбутас, американска изследователка от балтийски произход, разграничава ясно три индоевропейски вълни, предвижвали се от изток на запад, към районите на неолитните земеделски култури:

-1.вълна.
В периода 4400-4300 г.пр.н.е., се наблюдава нашествие на население от Волжкокаспийските степи към Предкавказието и Долния Днепър, довело до формирането на
 месената култура Средний Стог-2. Съгласно авторката, тази първа миграционна вълна е имала характер на масово военно нашествие с катастрофални последствия за ранно-земедеските цивилизации, довело до пълно разоряване на културния кръг Гумелница-КарановоVI,-Варна и съществено преобразуване на Кукутен-Триполската културата, продължила своето съществувание (Gimbutas 1994).

-2.вълна.
В периода 3500-3300 г.пр.н.е. пастирски племена, с курганен (надгробна могила) погребален обряд, мигрират най-вече към Кавказ. Възниква Куро-Аракската култура в Закавказието и Майкопската – в Северен Кавказ. Те са свързани с предците на съвр. абхазо- адигски и дагестански народи.

-3.вълна.
В периода 3100-2900 г.пр.н.е. носителите на ямната култура, извършват масова миграция довела до окончателното трансформиране на Карпато Балканския район. Авторката смята че тази миграция има и по-западни отражения, съдейства за формиранета на културата на гърловидните съдове и културата на кълбовидните амфори. Те по-късно осъществяват масирана инвазия от север в Кукутен-Триполския ареал, паралелно с идващите ямници от изток. С това завършва многовековния процес на индоевропеизация на Европейския континент (Gimbutas 1994). (ВД-ДЭЗМК)

Като археологични следи на тези нашествия са откритите в триполските селища, многобройни триръби каменни и бронзови острия на стрели и на къси копия – дротици, кинжали, бойни колесници и др. Съществено място заемат така наречените скиптъри, изобразяващи животински глави,явно култови предмети, показващи наченките на животинските мотиви в индоевропейското изкуство коня е изцяло индоевропейско откритие. Това е станало още в периода на индоевропейската прото-общност, но подчертано значение, коня
показва при по- източните индоевропейски общности, развили се на предимно скотовъден принцип. Културите от Предна Азия използват колесен транспорт с волове, а като бойно средство, колесници с впрегнати онагри – вид диви магарета. Бойните колестници са голямо предимство заиндоевропейските войни, улеснило техните миграции и завладяването на нови земи.

ГОЛЕМИЯТ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ПОХОД НА ИЗТОК

Афанасиевска култура
Първите индоевропейци които в средата на 3-то, началото на 2-то хил.пр.н.е, преодоляват големите задуралски пространства, са представителите на т.нар. афанасиевска археологична култура. Получава названието си от първия открит некропол, разположен до Афанасиевското възвишение
(Афанасьева гора), близо до с.Батени, Хакасия, на берега на Енисей. Те се заселват в Минусинската котловина, Алтай, Хакасия. В южно направление проникват в северните райони на Синцзян и Таримската котловина. А.Варенов също съобщава за наличие на афанасиевски погребения в северните райони на Източен Туркестан. Виктор Майер доказва че част от изследваните от него мумии в Черчен са на възраст от 3 хил.пр.н.е., т.е. са част от проникналите на юг афанасиевци. Антропологично афанасевци са типични европеиди, с висок ръст, здраво телосложение, брахикрания, широко лице, изпъкнал нос и се доближават до палеоевропеидния крьоманьонски тип от Еврона през горния палеолит. (ЛГ-Х,стр.21). Основният им поминък е скотовъдството и в по-малка степен, земледелието. Оръдията на труда са предимно каменни, но афанасиевци са позновали обработката на мед, сербро, злато и първи донесят металодобива в района. Срещат се неголеми медни ножове, медни кинжали и игленици с тръбовиднаформа. Керамиката е представено от яйцевидни, сферично-кръглодънни и плоскодънни съдове. Орнаментите са сравнително еднообразни, гребеновидни защриховки, тип „елха”, точковидно пунктирани полета. Афанасиевското население живее уседнало, в постоянни жилища, тип полуземлянки. Отглеждането на овце, говеда и коне е основната скотовъдна практика. Голямо значение има ловът и риболовът.Голямо значение има ловът и риболовът. Интересен е погребалният им обред. Надгробните насипи (могили,кургани), се отбелязват на терена с кръгове от каменни плочи, по-късно се появяват по-големи могили с каменни огради. Афанасиевските родови некрополи се състоят от няколко десетки допиращи се една към друга могили, отличаеми археологически по каменните оградки, В дълбочина се откриват подмогилно разположени, гробни ями, покрити с каменни плочи. Погребенията са предимно единични. Скелетите лежат в свито положение, предимно странично или на гръб, със следи от червена охра. Погребалният инвентар се състои от глинени съдове, оръдия на труда и ритуална храна, за която говорят костите от домашни животни. Облеклото е богато украсено от нашивки и амулети от кости и зъби на животни. Изображенията на птици и маскирани хора върху погребалните плочи, се проследяват и на стелите на по-късната карасукска култура, което говори за приемственост. (по Киселев.С.В., Древняя историяЮжной Сибири, 2 изд., М., 1951; История Сибири с древнейших времен до наших дней, т. 1, Л., 1968) Визитната картичка на афанасиевската култура са мегалитните съоръжения, каменните стели и на скалните изображения. Каменните светилища на афанасиевци, са разположени в планинските долини и показват култ към планината и огъня. Съвременното население ги нарича, “све” – крепости, от тюрк. шибе – крепост. Разположението им обаче в долини, липсата на собствени водо-източници, липсата на крепостни стени, показват че това са култови, а не отбранителни съоръжения. Интересен факт е че подобни каменни светилища, от същото време, са откривани в Кавказ – археологическия комплекс Мешоко, свързан с протоабхасо-адъгската майкопска култура.Открива се и специфичен стил на изобразяване. Това са изображения на впрягове с животни от различни несъвместиви, видове, бик с кон, а кочияша, е изобразяван с опашка и често върви пеш след колата. Шер обяснява тези изображения с индоевропейския мит за сватбеното „трудно задание” — да се впрегнат несъвместими животни (това е по възможностите на бог или полубожествен по произход герой). Митът е засвидетелстван у елините, цикъла за Херакъл, и по-слабо, при индоариите. Опашатият персонаж, често се свързва с бога на подземното царство, респ. на земните блага. Към афанасиевската култура Шер отнася и стелите с изображение на митичен персонаж с трето око на челото. Членова (1983) свързва тази идея с древногръцките митове за гигантите-циклопи. Специфичен е начинът на изобразяване на колите, винаги в профил, предимно с впрегнати бикове. Така възниква въпроса, кои са техните предшественици в Европа, откъде идват тези загадъчни пришелци? Отдавна се е наложила идеята за изходното огнище на афанасевските мигранти от Северното Причерноморие Днес точно е идентифицирано с т.нар. репинска култура, съществувала между 4-3 хил.пр.н.е. (съвпадат формите и орнаментите на керамиката, погребалния обред)..Проявата на мегалитните традици са типични за причерноморските неолитни репински стели, на които (Керносово, Федоровка) има серия изображения на опашати антропоморфни персонажи, в това число и брачната сцена. В този културен кръг от Причерноморието е започнал паралелния етногенезисен процес на древните балкански индоевропейски популации и ариите (Клейн 1987,1990), взаимодействие на културата на кълбовидните амфори и ямниците, а мегалитната идея е донесена от запад, от проникнали представители на курганната култура.Мегалитните традиции донесени от афанасиевци се оказват много силни. Те са унаследяват от следващите индоевропейски култури, окуневска, карасукска, тагарска, таштъкска, а след 7-8 в. са възприети и от нахлулите в Алтай древни тюрки. Изготвянето на камъни, каменни изваяния, изобразяващи схематично образа на погребания, също са с афанасиевски произход, т.нар. „еленови камъни” откривани в Синцзян и Монголия, с рисунки на елени в основата на човешките фигури. По-късно се проследяват и при скитите, откривани са в Северното Причерноморие и Кавказ от 7-6 в.пр.н.е. Така че тюрките само наследяват и доразвиват, старите индоевропейски традиции.Подобен погребален обряд е фиксиран и при прабългарите. Д.Овчаров описва около 49 археологични комплекса, предимно в близост до Плиска и в Североизточна България, представляващи четириъгълни заграждения от побити в земята каменни късове, с големина от 1-2 м, ориентирани по посоките на света. Народното им название е девшатлари (осм.турски голям камък). Само два комплекса са с неправилна форма. При разкопки са намирани животински кости, метални предмети, но погребения не са откривани. Повечето изследователи ги определят като поменателни комплекси на войни загинали при походи, един вид кенотафи, погребения без тялото на загиналия, останало в чужда земя. Авторът посочва като най-близки, таштъкските надземни каменни склепове. (ДО- ВПК,стр.94-96) Но категорично не мога да се съглася с мнението на цитирания автор, че това е „тюркски” обичай. При тюрките подобни комплекси също се срещат, но те са по-късни, след като овладяват Саяно Алтайския район и поглъщат последните индоевропейски остатъци от таштъкската култура. Те са ги заимствали от завареното население, защото в своя най-ранен кансуйско-гаочански период, не познават такава практика и използват единствено трупоизгарянето, без изграждането на поменателни знаци, затова и Худяков нарича ранните тюрки, „археологически неуловими”. Както се вижда, налице е твърде древен погребален обряд останал още от афанасиевското население с неговите менгирни „западноевропейски, курганни традиции” и доразвил се в следващите индоевропейски култури в района, последната от която е таштъкската.

2. Окуневска кулутура.
Наследниците на афанасиевци са представителите на т.нар. окуневска археологична култура. Наречена е по имета на местността Окунев улус в Южна Хакасия, където в 1928 г., С.А.Теплоухов открива и изследва първия некропол от тази култура. Те са втора индоевропейска вълна, появила се в края на 3 хил.пр.н.е. до 17 в.пр.н.е. Според мнението на Трофимова, с окуневци идва и обичаят ИДЧ в Южен Сибир.Повечето изследователи я приемат за хибридна култура, възникнала от смесването на новите мигранти с афанасиевци и месни монголоидни племена дошли от изток, от р.Ангара, представители на т.нар. глазковска археологична култура. Като цяло култовите традиции и светилища „све”, се запазват но се появяват нови персонажи, човешки изображения с три очи и рога. (http://www.hyperborea.ru/RU/_SMP.HTM ) Многобройните скални изображения на окуневци показват антропоморфен персонаж вплитащ в себе си изображението на „свещенната планина” и „световното дърво”.
Основният поминък на окуневското население е скотовъдството, отглеждането на овце, говеда и коне, лов, риболов. Използвали са двуколесни и четири колесни колесници. Погребалният обряд наследява афанасиевските менгирни традиции. Откриват се могилни насипи, обкръжени с правоъгълни каменни огради, от вертикални каменни плочи. Скелетите в гробната яма, разположена под могилния насип, са в положение на гръб, със свити в коленете крака. Антропологическия тип на погребаните е европеиден с лек монголоиден примес. Самата гробна яма е облицована с каменни плочи. Погребалният инвентар се състои от конични по форма, керамични съдове, орнаментирани по цялата повърхност със зъбовидни и пръчковидни насечки, медни и бронзови изделия, листовидни ножове, листовидни острия за копия и стрели, каменни брадви, каменни топки, явно вид оръжие (б.а. като при фатяновци), харпуни, риболовни куки, обици, пръстени. Погребенията са единични, рядко на семейни двойки. Особеност на женските и детските погребения е наличието на глинени, костени или каменни фигурки, изобразяващи женски глави, както и на митолигичен персонаж – човешка фигура с птича глава и птичи крайници. (по История Сибири с древнейших времён до наших дней, т. 1, Л., 1968)

3.Андроновска култура
Андроновските племена водят началото си от културата на валчестата керамика, наследила ямната и катакомбна култури в Източна Европа. Тези племена познават колесницата и производството на бронз. Първите открития и изследвания са на С.А.Теплоухов в 1927 г., край с.Андроново до Ачинск. К.В.Сальников, в 1948 г. разграничава няколко археологични кулутури, локални варианти на андроновската: петровската, алакулската, феодоровсната, сагартинската, змайринската. Те образуват хронологична и генеалагична последователност и показват миграцията на андроновското население на изток към Казахстан и Южен Сибир, във времето и пространството, започнало в средана на 2 хил.пр.н.е. Съществуването на тази културна общност се проследява от 18-17 в.пр.н.е. до 10-9 в.пр.н.е. Те заселват степната полоса, Седморечието, достигат до Минусинск и неочаквано тяхното проникване е спряно на р.Абакан, от окуневци или от представителите на проникващата синхронно на изток, карасукска култура.Андроновски находки се срещат в Северното Притяншание, около ез. Исък-Кул и по р.Сокулук. Р.Енисей е крайната източна граница на тази културна общност.Източно и южно от Енисей, следи от тази култура не са намирани. Около 13 в.пр.н.е. андроновските (феодоровски) племена достигат до Об-Иртишкото междуречие. (АБ-САКO) Тук се смесват с местните самустки племена. Възниква смесената ирменска култура. На юг андроновци проникват до р.Заревшан, за което свидетелстват археологическите данни от могилника Зардчахалифа, разположен по горното поречие и Тугай, расположени на десния бряг на реката, 18 км. източно от Самарканд. (ВМ-ДЦВ) С андроновци, феодоровския вариант, се появява и обряда на трупоизгаряне който се прилага предимно за войните. (ЯР-КОЮСАЕ-МНК-Н-1999) Костите се поставят в специални гнезда на дъното на гробната яма. Могилите са обградени с каменни оградки. Алакулските кургани са и с каменни оградки и без такива. При трупополагането, скелетите са в свито положение, с длани поставени пред лицето. Гробните ями са облицовани с каменни плочи или дървени конструкции, имитиращи жилище.Тенденцията на кремациите се запазва и в по-късната таштъкска култура и в погребенията на хионитските племена в Средна Азия. Има и ограничено разпространение при прабългарите. В ирменската култура преобладава трупополагането в странично свито положение с богат погребален инвентар, карасукски ножове, лазуритови и нефритови украшения. Ирменската керамика се отличава от андроновската и се приближава към карасукската. Преобладава украса от защриховани ромбове и триъгълници. (СТ-МАПКД-МНК-Н-1999) В погребенията на съседната саргатска култура трупоположението е в положение на гръб и беден погребален обряд. Носителите на алакулската култура, заемат основните степни и частично лесостепните райони на Южен Урал, Башкирия, Северен Казахстан, Западен Сибир. Основното стопанство е скотовъдството, отглеждали са дребен рогат добитък и коне. Интересен факт е че не познават отглеждането на свине. Но познават добре и земеделието, съдейки по находките от бронзови мотики. Особено развитие получава металодобива, производството на медни и бронзови изделия. Керамиката се изразява в плоскодънни съдове с гребенчато-геометрични орнаменти. Много от съвр. учени (Зданович, Кузьмина,Потемкина) свързват произхода на алакулския вариант с участие на местно, заварено урало- сибирско, население, носителите на т.нар. петровско-синташтинска култура,оставила комплексите Аркаим, Синташт, в Челябинска обл., смесило се с индоевропейските мигранти. На територията на съвр. Башкирия са се осъществявали контакти между източно-срубните и западно-андроновските племена. В резултат от тези взаимодействия се формират приуралските саки от епохата на ранния железен векИнтересен е антропологическия облик на андроновското население, изразяващ се в дваподварианта на европеидната раса. На територията на Казахстан (северни, централни и източни райони) преобладават мезо- и брахикранно население, с широки лица и големи, изпъкнали носове. Определят ги като андроновски вариант на протоевропейдната раса. На територията на Западен и Югоизточен Казахстан е преобладавало андроновско население от източно-средиземноморски тип , предимно долигокрании с издължени лица. Андроновските поселения са разположени предимно по поречията на реките. Наблюдава се строга планировка на постройките, от звездовиден тип, в центъра с голям площад, култовите и обществени сгради, с лъчеобразно тръгващи улици. Обикновено броя на жилищата е 20-50. Представляват правоъгълни, овални и осмоъгълни полуземлянки с надземни помещения и строгопирамидни, четерескатни покриви. Площта на жилищата е между 100-500 кв.м.между 100-500 кв.м. Голям интерес от гледна точка на археологията, представляват андроновските селища,
археологическите комплекси Аркаим и Синташ. Селището Аркаим обхваща площ от 20 000 кв.м. Строено е към 17-16 в.пр.н.е. Изградено е като две вписани един в друг кръга, представляващи основите на отбранителни валове. Валовете са остатъци от отбранителни стени, изградени от глина, кирпич и дървени колове. Диаметърът на вътрешната стена (стената на цитаделата) е 85 м, външния, 143-145 м, дебелината на стените в основите е от 3-5 м. височината е била не по-ниска от 3-3,5 м. Съществували са и радиални стени, разделящи града на „квартали” - 5 или 7 сектора. Жилищата са с трапецовидна форма, 110-180 кв.м, изградени от дървени конструкци и кирпич. Жилищата от външния кръг са с изход към кръгова улица, минаваща около вътрешната стена и достигащо до централния площад. Селището Синташ е разположено на едноименната река, приток на р.Тобол. Строено е между 13-15 в.пр.н.е. По структура е идентично с Аркаим, но в много по лошо състояние. Запазена е само част от археологичния комплекс, заемал площ от 15 000 кв.м. Принципната организация на селището е същата, с две отбранителни стени, трапецовидни жилища и радиални стени, делящи ги на сектори.Изследвани са и могилните некрополи край селищата. Погребаните са европеиди, гробните ями са подмогилни, изградени от дървени греди, скелетите са в странично свито положение, с богат керамичен и медно бронзов инвентар. В едно от богатите погребания край Синташ е открита и добре съхранила се колесница. Край Синташ е открита и култова постройка, храм, разположен сред погребалния комплекс. Храмът е предсавлявал стъпаловидна пресечена пирамида, висока около 9 м. Андроновските племена показват висока за времето си материална култура, развила се от едно уседнало скотовъдно-земеделско общество, със сравнително богата духовност и сложни религиозни представи. (Лит.: Сальников К.В. Очерки древней истории Южного Урала. М.1967; Смирнов К.Ф., Кузьмина Е.Е. Происхождение индоевропейцев в свете новейших археологических открытий. М.1977; Потемкина Т.М. Бронзовый век лесостепного Притоболья. М.1985; Кузьмина Е.Е. Древнейшие скотоводы от Урала до Тянь-Шаня. Фрунзе.1986; Откуда пришли индоарии. М.1994.)

4. Срубна култура
Първоначално е изследвана от В.А.Городцов в 1905 г. Обхваща земите на Поволжието, лесостепните зони на Южен Урал, р.Кама, р.Днепър, Причерноморието и достига до източното крайбрежие на Каспийско море. Синхронна е с андроновската култура. Разделя се на три хронологични етапа, ранен 17-16 в.пр.н.е., среден, период на разцвет 15-14 в.пр.н.е., и завършващ 14-12 в.пр.н.е. В ранния период се наблюдава голяма прилика с абашевската култура, от Северното Поволжие, по материалната култура и погребален обред. Стопанството е предимно скотовъдно, преобладава трупополагането в странично свито положение, с ръце свити в лактите и разположени пред лицето. Смята се че срубните племена са мигрирало на юг, абашевско и полтавкинско население. Населението е от източно-средиземноморски тип и показва родство със западните андроновци. Названието срубна, произтича от специфичния погребален обред изразяващ се в изготвянето на дървена конструкция, която се е поставя в гробната яма (на руски сруб). Гробовете предварително се „очистват” с огън. Практикува се както трупополагането, така и трупоизгарянето. Издигат са надгробни могили, но с пълна липса на каменни оградки, При по-богатите погребения се практикува заравянето на коне впрегнати в колесница. Керамиката е със зъбчати и гребеновидни орнаменти. Владели са металодобива. Оръжията, брадви, острия на стрели и копия, наподобяват абашевските. Интересна черта на срубната керамика е наличието на специфични валчета около гърловината на съдовете, белег появил се още в предшестващата култура на валчестата керамика от Причерноморието. Е.Е.Кузьмина открива същия начин на изработка сред съвр.индийско население. Обяснението било че въпросните валчета носят магическа сила, която пази храната да е винаги вкусна, и предпазва от лоши сили. (НД-И)

5.Абашевска култура
Съществува през 20-15 в.пр.н.е., на територията на Воронежка обл., Южното Приуралие, респ. Марий Ел, Чувашия, Башкирия. Изследвана от К.В.Сальников, В.С.Горбунов,Ю.А.Морозов и др.Поселенията се откриват по поречията на реките. Жилищата са многокамерни надземни каркасни конструкции, слабо вкопани в почвата, с 2- или 4-скатен покрив от слама, камъш, дървени кори. Керамика показва специвична камбановидна форма. Откриват се множество медно-бронзови и каменни сечива. Погребенията са подмогилни с каменни и дървени оградки. Освен прости грунтови ями, се откриват и следи от срубни конструкции. Основни типове погребения: трупоположение странично свито или на гръб, както и вторични колективни (семейни) погребения. Битът е свързан с развито скотовъдство, отглеждане на дребен рогат добитък, свине и коне, като относителният дял на последните расте в източна посока. Относно етногенезата на абашевските племена, се смята че е двукомпонентна, от смесването на проникнали сред по-старата ямно-катакомбна общност, западни племена от културата на шнуровата керамика, остатъци от фатяновци и дяковската култура. През 10-9 в.пр.н.е. волго-уралските култури на бронзовата епоха прекратяват своето съществуване, за да прераснят в новите предимно номадски култури на ранната желязна епоха. (ИТ-1,стр.68)

Племената на андроновската, срубната и абашевската култури,еволюират в 1 хил.пр.н.е. до познатите ни от източниците скити и саки, които са в основата на по-късните сармати, масагети и източноиранските народи.

Marlboro:

--- Quote ---Ясен ми е щом описва културата Андроново като тюркска.....   

Запомни- Андроновскта култура е КУРГАНСКА(индоевропейска) и има всички аналогии на всички кургански култури от Централна Европа до Сибир.
--- End quote ---

 Rashko, samo tezi dva reda kato chetoh vednaga razbrah za haidyshkite izkriveni izmislitci ot haidyshki peshterni prostotii.

Nishto ne ti e qsno na teb selski haidyte, shtot v peshteri se samozalagvat edni prosti haidyti s drygi maloymni haidyti.  8)
Ne si izmachvai tolkova haidyshkata dysha prosto vajeto stolcheto i hop si spasen ili puk moje da grabnesh nqkoq kibritena klechka shtoto e na moda pri vas haidytite.  ::)
Nikoi nishto nqma da zapomni ot teb i malogabaritni v mozaka haidyto-komynisti Rashko, tezi natrapvaniq otminaha  predi desetiletiq s diktatyra i nalagane na kom-haidyshki misli, sega dalech ot haidyti moga da mislq i razsajdavam svobodno.


Rashko zapechatai si go tova v kofata k'vo ti govorqt horata po sveta v razlichni internet saitove, sashto taka i tyrskiq profesor prekaral polovinata jivot za tazi kayza.

http://en.wikipedia.org/wiki/Afanasevo_culture

Afanasevo culture     

The Afanasievo culture is the earliest Eneolithic archaeological culture found until now in south Siberia, occupying the Minusinsk Basin, Altay and Eastern Kazakhstan.
Conventional archaeological understanding tended to date at around 2000–2500 BC. However radiocarbon gave dates as early as 3705 BC on wooden tools and 2874 BC on human remains.[1] The earliest of these dates have now been rejected, giving a date of around 3300 BC for the start of the culture.[2]
The culture is mainly known from its inhumations, with the deceased buried in conic or rectangular enclosures, often in a supine position, reminiscent of burials of the Yamna culture, believed to be Indo-European. Settlements have also been discovered. The Afanasevo people became the first food-producers in the area by breeding cattle, horses, and sheep. Metal objects and the presence of wheeled vehicles are documented. These resemblances to the Yamna culture make the Afanasevo culture is a strong candidate to represent the earliest cultural form of a people later called the Tocharians.[3][4][5][6]
The culture became known from excavations in the Minusinsk area of the Krasnoyarsk Krai, southern Siberia, but the culture was also widespread in western Mongolia, northern Xinjiang, and eastern and central Kazakhstan, with connections or extensions in Tajikistan and the Aral area.
The Afanasevo culture was succeeded by the Andronovo culture as it spread eastwards, and later the Karasuk culture.

Haidyshki, vsichko koeto pishe tyk savpada s istoriqta na turskiq profesor !



Da vidim k'vo pishe  za Andronovo kyltyra     
http://en.wikipedia.org/wiki/Andronovo_culture

Andronovo culture     

                               

==============================================================================================

Indo-European languages   

   

List of Indo-European languages
Albanian Armenian Balto-Slavic Celtic
Germanic Hellenic Indo-Iranian Italic

Extinct - Izcheznali

Anatolian Tocharian
Paleo-Balkan languages

Indo-European peoples
Europe
Albanians Balts Celts Dacians
Greeks Illyrians Italic peoples
Germanic peoples Phrygians Slavs
Thracians
Asia
Anatolians Armenians
Indo-Iranians (Indo-Aryans • Iranians)
Tocharians

Proto-Indo-Europeans
Homeland Society Religion
Indo-European archeology
Abashevo Afanasevo Andronovo
Baden Beaker Catacomb Cernavodă
Chasséen Chernoles Colchian
Corded ware Cucuteni Dnieper-Donets
Funnelbeaker Gumelniţa–Karanovo
Gushi Hallstatt Karasuk Kemi Oba
Khvalynsk Kura-Araxes Lusatian
Kurgan Koban Leyla-Tepe Jar-Burial
Jastorf Khojaly-Gadabay Maykop
Middle Dnieper Narva
Nordic Bronze Age Novotitorovka
Poltavka Potapovka Samara
Seroglazova Shulaveri-Shomu
Sredny Stog Srubna Terramara
Trialeti Tumulus Unetice Urnfield
Usatovo Vučedol Yamna
===========

Successors

The Sintashta-Petrovka culture is succeeded by the Fedorovo (1400–1200 BCE) and Alekseyevka (1200–1000 BCE) cultures, still considered as part of the Andronovo horizon.
In southern Siberia and Kazakhstan, the Andronovo culture was succeeded by the Karasuk culture (1500–800 BCE), which is sometimes asserted to be non-Indo-European, and at other times to be specifically proto-Iranian. On its western border, it is succeeded by the Srubna culture, which partly derives from the Abashevo culture. The earliest historical peoples associated with the area are the Cimmerians and Saka/Scythians, appearing in Assyrian records after the decline of the Alekseyevka culture, migrating into the Ukraine from ca. the 9th century BCE (see also Ukrainian stone stela), and across the Caucasus into Anatolia and Assyria in the late 8th century BCE, and possibly also west into Europe as the Thracians (see Thraco-Cimmerian), and the Sigynnae, located by Herodotus beyond the Danube, north of the Thracians, and by Strabo near the Caspian Sea. Both Herodotus and Strabo identify them as Iranian.


http://en.wikipedia.org/wiki/Karasuk_culture

      Karasuk culture

The Karasuk culture describes a group of Bronze Age societies who ranged from the Aral Sea or the Volga River to the upper Yenisei catchment, ca. 1500–800 BC, preceded by the Afanasevo culture.[1] The remains are minimal[clarification needed] and entirely of the mortuary variety. At least 2000 burials are known. The Karasuk period persisted down[clarification needed] to c. 700 BC. From c. 700 to c. 200 BC, culture developed along similar lines. Vital trade contact is traced from northern China and the Baikal region to the Black Sea and the Urals, influencing the uniformity of the culture.[2]
The economy was mixed agriculture and stockbreeding. Arsenical bronze artefacts are present.
Their settlements were of pit houses and they buried their dead in stone cists covered by kurgans and surrounded by square stone enclosures. @@@@@ Nadqvam se veche bi trqbvalo da e razbral haidyshkata ti napolovina prazna kofa za kyrgannata kyltyra pri turkite, haidyte.!@@@@@
Industrially, they were skilled metalworkers, the diagnostic artifacts of the culture being a bronze knife with curving profiles and a decorated handle and horse bridles. The pottery has been compared to that discovered in Inner Mongolia and the interior of China, with bronze knives similar to those from northeastern China.[1]
It is generally believed that the culture has its origin in Mongolia, Northern China and Korea,[3] characterized by Altaic idioms.[4]
Other scholars[who?] have suggested a connection with the Yeniseian and Burushaski people, even suggesting a Karasuk languages group.
The Karasuk culture is preceded by the Afanasevo culture and Andronovo culture, and succeeded by the Tagar culture, whose people use the same burial places, indicating a continuity in settlements.[5]
Another possibility is that it was an early example of a Turkic culture and it perhaps could also be seen as a place of the first westward migration of early Turkic peoples.[6]

Bronze Age

Chalcolithic

Near East (3600-1200 BC)
Caucasus, Anatolia, Levant, Indus valley, Mesopotamia, Elam, Jiroft, Bronze Age collapse
Europe (3200-600 BC)
Aegean Civilization
Caucasus (Maykop culture)
Basarabi culture
Coțofeni culture
Pecica culture
Otomani culture
Wietenberg culture
Catacomb culture
Srubna culture
Beaker culture
Unetice culture
Tumulus culture
Urnfield culture
Hallstatt culture
Atlantic Bronze Age
Bronze Age Britain
Nordic Bronze Age
Romanian Bronze Age
Southeastern European Bronze Age
Italian Bronze Age
Indian Subcontinent (3300-1200 BC)
China (3000-700 BC)
Upper Oxus (2300-1700 BC) 

Marlboro:
Anatolian languages
http://en.wikipedia.org/wiki/Anatolian_languages

1.1 Hittite
1.2 Palaic
1.3 Luwic branch
1.3.1 Cuneiform Luwian
1.3.2 Hieroglyphic Luwian
1.3.3 Lycian
1.3.4 Milyan
1.3.5 Carian
1.3.6 Sidetic
1.3.7 Pisidian
1.4 Lydian


@@@@@Gledai kv'o pishe tyk dyshko-haidyshko !@@@@@

Origins
                         
The Anatolian branch is generally considered the earliest to split from the Proto-Indo-European language, from a stage referred to either as Indo-Hittite or "Middle PIE"; typically a date in the mid-4th millennium BC is assumed. Under the Kurgan hypothesis, there are two possibilities for how the early Anatolian speakers could have reached Anatolia: from the north via the Caucasus, and from the west, via the Balkans,[17] the latter of which is considered somewhat more likely by Mallory (1989) and Steiner (1990).



Razbra li  koi sa parvite indo-evropeitci, bre Peshtersko momche haidyshko?
 

Xaidyta moje da jivee mesetci bez da qde , haidyta moje da jivee dni i noshti bez voda, haidyta moje da jivee bez vazdyh nqkolko minyti , haidyta daje moje da jivee bez mozak tcql jivot. ! ;D 

Rasate:

--- Quote from: Marlboro on September 04, 2013, 05:09 --- Rashko, samo tezi dva reda kato chetoh vednaga razbrah za haidyshkite izkriveni izmislitci ot haidyshki peshterni prostotii.

Nishto ne ti e qsno na teb selski haidyte, shtot v peshteri se samozalagvat edni prosti haidyti s drygi maloymni haidyti.  8)
Ne si izmachvai tolkova haidyshkata dysha prosto vajeto stolcheto i hop si spasen ili puk moje da grabnesh nqkoq kibritena klechka shtoto e na moda pri vas haidytite.  ::)
Nikoi nishto nqma da zapomni ot teb i malogabaritni v mozaka haidyto-komynisti Rashko, tezi natrapvaniq otminaha  predi desetiletiq s diktatyra i nalagane na kom-haidyshki misli, sega dalech ot haidyti moga da mislq i razsajdavam svobodno.


Rashko zapechatai si go tova v kofata k'vo ti govorqt horata po sveta v razlichni internet saitove, sashto taka i tyrskiq profesor prekaral polovinata jivot za tazi kayza.

http://en.wikipedia.org/wiki/Afanasevo_culture

Afanasevo culture     

The Afanasievo culture is the earliest Eneolithic archaeological culture found until now in south Siberia, occupying the Minusinsk Basin, Altay and Eastern Kazakhstan.
Conventional archaeological understanding tended to date at around 2000–2500 BC. However radiocarbon gave dates as early as 3705 BC on wooden tools and 2874 BC on human remains.[1] The earliest of these dates have now been rejected, giving a date of around 3300 BC for the start of the culture.[2]
The culture is mainly known from its inhumations, with the deceased buried in conic or rectangular enclosures, often in a supine position, reminiscent of burials of the Yamna culture, believed to be Indo-European. Settlements have also been discovered. The Afanasevo people became the first food-producers in the area by breeding cattle, horses, and sheep. Metal objects and the presence of wheeled vehicles are documented. These resemblances to the Yamna culture make the Afanasevo culture is a strong candidate to represent the earliest cultural form of a people later called the Tocharians.[3][4][5][6]
The culture became known from excavations in the Minusinsk area of the Krasnoyarsk Krai, southern Siberia, but the culture was also widespread in western Mongolia, northern Xinjiang, and eastern and central Kazakhstan, with connections or extensions in Tajikistan and the Aral area.
The Afanasevo culture was succeeded by the Andronovo culture as it spread eastwards, and later the Karasuk culture.

Haidyshki, vsichko koeto pishe tyk savpada s istoriqta na turskiq profesor !



Da vidim k'vo pishe  za Andronovo kyltyra     
http://en.wikipedia.org/wiki/Andronovo_culture

Andronovo culture     

                               

==============================================================================================

Indo-European languages   

   

List of Indo-European languages
Albanian Armenian Balto-Slavic Celtic
Germanic Hellenic Indo-Iranian Italic

Extinct - Izcheznali

Anatolian Tocharian
Paleo-Balkan languages

Indo-European peoples
Europe
Albanians Balts Celts Dacians
Greeks Illyrians Italic peoples
Germanic peoples Phrygians Slavs
Thracians
Asia
Anatolians Armenians
Indo-Iranians (Indo-Aryans • Iranians)
Tocharians

Proto-Indo-Europeans
Homeland Society Religion
Indo-European archeology
Abashevo Afanasevo Andronovo
Baden Beaker Catacomb Cernavodă
Chasséen Chernoles Colchian
Corded ware Cucuteni Dnieper-Donets
Funnelbeaker Gumelniţa–Karanovo
Gushi Hallstatt Karasuk Kemi Oba
Khvalynsk Kura-Araxes Lusatian
Kurgan Koban Leyla-Tepe Jar-Burial
Jastorf Khojaly-Gadabay Maykop
Middle Dnieper Narva
Nordic Bronze Age Novotitorovka
Poltavka Potapovka Samara
Seroglazova Shulaveri-Shomu
Sredny Stog Srubna Terramara
Trialeti Tumulus Unetice Urnfield
Usatovo Vučedol Yamna
===========

Successors

The Sintashta-Petrovka culture is succeeded by the Fedorovo (1400–1200 BCE) and Alekseyevka (1200–1000 BCE) cultures, still considered as part of the Andronovo horizon.
In southern Siberia and Kazakhstan, the Andronovo culture was succeeded by the Karasuk culture (1500–800 BCE), which is sometimes asserted to be non-Indo-European, and at other times to be specifically proto-Iranian. On its western border, it is succeeded by the Srubna culture, which partly derives from the Abashevo culture. The earliest historical peoples associated with the area are the Cimmerians and Saka/Scythians, appearing in Assyrian records after the decline of the Alekseyevka culture, migrating into the Ukraine from ca. the 9th century BCE (see also Ukrainian stone stela), and across the Caucasus into Anatolia and Assyria in the late 8th century BCE, and possibly also west into Europe as the Thracians (see Thraco-Cimmerian), and the Sigynnae, located by Herodotus beyond the Danube, north of the Thracians, and by Strabo near the Caspian Sea. Both Herodotus and Strabo identify them as Iranian.


http://en.wikipedia.org/wiki/Karasuk_culture

      Karasuk culture

The Karasuk culture describes a group of Bronze Age societies who ranged from the Aral Sea or the Volga River to the upper Yenisei catchment, ca. 1500–800 BC, preceded by the Afanasevo culture.[1] The remains are minimal[clarification needed] and entirely of the mortuary variety. At least 2000 burials are known. The Karasuk period persisted down[clarification needed] to c. 700 BC. From c. 700 to c. 200 BC, culture developed along similar lines. Vital trade contact is traced from northern China and the Baikal region to the Black Sea and the Urals, influencing the uniformity of the culture.[2]
The economy was mixed agriculture and stockbreeding. Arsenical bronze artefacts are present.
Their settlements were of pit houses and they buried their dead in stone cists covered by kurgans and surrounded by square stone enclosures. @@@@@ Nadqvam se veche bi trqbvalo da e razbral haidyshkata ti napolovina prazna kofa za kyrgannata kyltyra pri turkite, haidyte.!@@@@@
Industrially, they were skilled metalworkers, the diagnostic artifacts of the culture being a bronze knife with curving profiles and a decorated handle and horse bridles. The pottery has been compared to that discovered in Inner Mongolia and the interior of China, with bronze knives similar to those from northeastern China.[1]
It is generally believed that the culture has its origin in Mongolia, Northern China and Korea,[3] characterized by Altaic idioms.[4]
Other scholars[who?] have suggested a connection with the Yeniseian and Burushaski people, even suggesting a Karasuk languages group.
The Karasuk culture is preceded by the Afanasevo culture and Andronovo culture, and succeeded by the Tagar culture, whose people use the same burial places, indicating a continuity in settlements.[5]
Another possibility is that it was an early example of a Turkic culture and it perhaps could also be seen as a place of the first westward migration of early Turkic peoples.[6]

Bronze Age

Chalcolithic

Near East (3600-1200 BC)
Caucasus, Anatolia, Levant, Indus valley, Mesopotamia, Elam, Jiroft, Bronze Age collapse
Europe (3200-600 BC)
Aegean Civilization
Caucasus (Maykop culture)
Basarabi culture
Coțofeni culture
Pecica culture
Otomani culture
Wietenberg culture
Catacomb culture
Srubna culture
Beaker culture
Unetice culture
Tumulus culture
Urnfield culture
Hallstatt culture
Atlantic Bronze Age
Bronze Age Britain
Nordic Bronze Age
Romanian Bronze Age
Southeastern European Bronze Age
Italian Bronze Age
Indian Subcontinent (3300-1200 BC)
China (3000-700 BC)
Upper Oxus (2300-1700 BC) 



--- End quote ---


И каква е връзката с тюрките ?!

Както съм писал и писал,и писал- тюрките са метисна култура възникнала някъде около 1 век от н.е. въз основа на индоевропейските саки и енисейците.

В Сибир индоевропейската курганска култура на Афанасиево се сблъсква с енисейската Глазковска култура,което се забелязва във времевите археологични пластове.В тези времеви пластове се забелязва и постепенното времево антропологическо изместване на намерените скелети от индоевропейски към монголоидни черти(тагарската и таштъкската култура)

Само лаик би посочил,че културата в Андроново е пра-индоевропейска поради това ,че тя съществува във времеви интервал,в който посоченият от теб автор споменава други индоевропейски култури.Т.е. Алексеевката култура е съвременник на Дорийското преселение и Микенска Гърция. ;D

Както съм писал и по рано Метисите тюрки са междинен продукт на смешението на монголоидните енисейци и индоевропейските саки.Не само това ,но с експанзията им на Запад те заимстват все повече от езикът и културата на скитите,стигайки до там,че погребалните им практики копират до някъде тези на Ираните Сармати..

Конят е открит от индоевропейците и е основната причина за тяхната експанзия в Западна Европа и Централна Азия.Като  погребването на коне и инвентар с вожда  не е Тюрско изобретение-а скито-иранско и се наблюдава много преди тюрките да възникнат,като народност- има го дори и при траките. ;D

Затова маркираните от теб цитати не са никакво доказателство за това,че Културите от Централна и Предна Азия са тюрски,Доказателствата за индоевропейският им характер са пълната и аналогичност и по етапна преходност с всички останали индоевропейски култури.Макар и слабо по влияни от граничещите с тях не индоевропейски култури в Кавказ,Далечният Сибир,Близкият Изток и Северна Европа.


Нужно е да четеш много повече!!!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page