Re: Произход на българите !

Български > Дискусии

<< < (62/92) > >>

Marlboro:

--- Quote ---И какво доказват твоите публикации- аз бих казал нищо.
--- End quote ---
Nai-qrak priznak na glypostta ti e lipsata na sram, a dokazatelstvata se pokazaha ot hilqdi forymci s hilqdi dokazatelstva !

Moite komentari (ne pyblikacii, bre haidyshki ,..pyblikacii se pravqt ot korympirani postaveni medii s izmisleni sachineniq , koito vie gi narichate "istoriq") ,...i taka moite komentari dokazvat, che ti i drygi haidyti ( vizantiiski ostataci pridoshli v razlichni vremena s razlichni ezici i kyltyri ) nqmate nishto obshto s osnovatelite bulgar-turki.

--- Quote ---Има една наука наречена история,която се основава на писмени и не писмени източници.
--- End quote ---

Haidyte, asul vie haidytite tazi nayka istoriq q prevarnahte v iskystvo s izkriveni i izmisleni sachineniq.

--- Quote ---Писмените източници са текстове на хронисти описващи събития от своето време или преписвайки от по стари източници.
--- End quote ---

( Toi i Darvin beshe kazal, che babati e bila maimynka no segashni ycheni-isledovateli kazvat, che e bila neandretalka omeshena s izvanzemni )
Pismenite istochnici se prerazglejdat i se popravqt ot dneshni mnogo po-ymni istorici-isledovateli kato Stoqn Dinkov , Beshevliev i dr., koito vtvardqvat dokazatelstvata si turkskite nahodki ot myzei i grobishta.
Maloymnite fanatizirani hronisti na Papata ot Vatikana edno vreme sa pisali v hronikite si i Kymanskoto carstvo kato II-ro bulgarsko carstvo no bulgarskata imperiq zalqzva v 10 vek kakto se znae ot vseki (govoreshti turkski identichni na sabratqta si ot Volshka Bulgariq)

--- Quote ---
Най много източници за българската история са Гръцките и Латинските ,които са събрани в няколко тома -ГИБИ и ЛИБИ

--- End quote ---
Gibi -Libi-Mibi e pisana i sachinena ot pak ot haidyti!

Nai mnogo iztochnici za bAlgarskata "istoriq" imashe v tri vagona, koito bqha izgoreni ot haidyti i sled tova bqha sachineni dneshnite ti tapizmi, koito ti narichash 'istoriq". Latinski i Vizantiiski iztochnici govorqt za bulgar-turkite , ti neshto mnogo gi barkash tezi dve ponqtiq i mi se stryva, che si mislish, che zalagvash decata ot 4-ti klas v Starozagorskite sela ot vashata mahala.

--- Quote ---Освен ГИБИ и ЛИБИ има малко източника с готски,арменски,арабски,персийски,руски и скандинавски произход,както и малко с български произход.
--- End quote ---

Nikade ne se govori za "bAlgari" osven za bulgar-turki, kato termina "bAlgari" e izkriven i prisvoen variant na bulgar-turkite.

--- Quote ---
Тези източници са публикувани с техните автори.

Един от тези хронисти е Мовсес Хоренациживял през 5 век от новата ера,от които е и извадката публикувана от мен по горе .

--- End quote ---
Ako shte i Mozes da e nikade ne se spomenava za "bAlgari" nito predi 5-ti vek nito sled.
Takuv termin "bAlgari" e izmislen sled 19 vek, prez 18 vek vizantieca Paisii vmesto da kaje bulgari na vizantiiskite hristiqni ostanali vatre v togavashni granici kazva " O, nerazymnii Urodi, poradi shto se sramite da se nazovete "bOlgari" ".

--- Quote ---
В случая ,когато защитаваш теза трябва да се придържаш към три постулата:

1. Изказваш тезата си.
2. Показваш източниците си (исторически)
3 Чрез тях доказваш тезата си.

Тези неща при теб не се срещат- не съм видял нито един източник с историческа стойност- т.е. Ти си чист празнодумец.

--- End quote ---
Haidyshki, dokazatelstvata gi pokazahme hilqdi pati i sa pokazani kadeto trqbva ot mnogo ymni hora edin ot tqh e Stoqn Dinkov, estestvenno vie haidytite vijdate samo pisanoto po steni na peshteri ot vashi haidyshki predsci.
Rashite, ti si absolutno nikoi i nishto 'ma nishto ne zavisi ot chovek kato teb za da se dokazva neshto tochno puk na teb.

--- Quote ---Уточнение за Marllboro:

Исторически източници са такива с доказана историческа стойност , а не:

1.Публицистика от Стоян Динков и други съвременни автори.
2. Филмчета в You Tube.
3.Вестници,форумни мнения и пр.
--- End quote ---

Ytochnenie za Rashite ;
Stoqn Dinkov dokazva s arheologichni nahodki (ot myzeq Sant Miklosh) na indo-myrgavi-iranisti, komynisti i bradati haidyti- banditi i teroristi.
A tezi filmcheta sa postaveni za da ti podseshtat ot vreme na vreme s chykane po prazniq ti kayn, koi sa bulgari, koi haidyti se imat za "bAlgari", koi sa "trakiiski" naslednici na antichni predsci i t.n.

Rasate:
От всичко по горе не видях нито един източник с историческа стойност ,което доказва тезата ми ,че си празнодумец.

А до твоите доказателства до сега по всички теми -всички са или публикувани в Уикипедия или публикация на някой съвременен автор.

До Мовсес Хоренаци (роден 410 н.е.-починал 490 н.е.)-виждам ,че не си чел негови произведения-особено "История на Армения",където се споменава за българите.(книга 2 ,част 6-Валшарак и българите на Вунд)

Прочети публикуваният линк на "История на Армения" макар и на руски.

Marlboro:
Rashite, da si skybish kosmite, da si grizesh noktite, da se parjish na tigan nqma faida.
Veche kazah, che nqma etnos "bAlgari" i nikoga ne e imalo (bulgarite-turki osnovatelite na Tyna-Bulgar sa savsem drygi hora)
Opredeleno sega veche ima balgarski narod sled ochertavaneto na granicite ot velikite sili no tozi narod e prishalec ot razlichni posoki v razlichni veremena i vekove s razlichni kyltyri i ezici, na koito im e nalojen "balgarskiq" ezik s kopski bykvi i otkradnati chyjdi dymi.

Eto sega veche tova e balgarskiq narod sled ochertanite granici:

Добре дошли в Чалгатаун!

http://www.blitz.bg/news/article/326746?utm_medium=Facebook&utm_campaign=blitz&utm_source=blitz

Vqrno e , che Ykipediq v balgarskiq razdel e palna s's sachineni izmishlici i laji, no v angliiskiq razdel na Wikipedia savsem drygo se govori ot svetovno izvestni yniversiteti s prochyti ycheni-isledovateli i tezi ycheni nqmat nikakuv interes zashto da lajat kato vas haidytite osobenno za haidyshkata vi izmislena "istoriq".

Marlboro:

--- Quote ---Opredeleno sega veche ima balgarski narod
--- End quote ---

Da ytochnq podrobno za haidyti s promiti malki fasylcheta, che tozi narod e savkypnost ot nai razlichni etnicheski grypi. 8)

Marlboro:

http://macedonia.kroraina.com/da/da_2_2.htm

Образуване на българската народност
Димитър Ангелов
ГЛАВА ВТОРА. Славяни и прабългари
2. ПЪРВИ НАПАДЕНИЯ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ В БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
През първата половина на VI в., когато в балканските земи вършели набези славини и анти, започнали там да нахлуват и прабългарите (протобългарите), οἱ βούλγαροι у византийските автори, а Vulgares, Bulgares в съчиненията на западни писатели. По такъв начин, хронологически погледнато, два от етническите компоненти на българската народност — славяни и прабългари — се появили едновременно на Балканския полуостров и това е било от значение за тяхната бъдеща съдба и за смесването им в пределите на образувалата се по-късно славянобългарска държава.
Въпросът за произхода на прабългарите и за тяхната история до започване на нашествията им в балканските земи е сложен и все още не напълно изяснен. Той е бил поставен за пръв път в научната литература към началото на XVI в., но предмет на по-внимателно изследване става едва от края на XVIII в. насам.
Дълго време е господствувало схващането, че прабългарите са тъждествени със славяните и че „славяни” и „българи” са само две различни имена за един и същ народ. По-късно си пробива път гледището за тяхната татарска принадлежност, а към средата на XIX в. в резултат главно на трудовете на П. И. Шафаржик е била възприета тезата, че те спадат към групата на фино-чудските народи. Успехите, постигнати в областта на лингвистиката и откриването на някои писмени паметници, в които се срещат прабългарски думи (най-вече т. нар. Именник на българските князе), оформят постепенно схващането, че прабългарският етнос е спадал към семейството на тюркоезич-ните племена и племенни групи (като хуни, огузи, уйгури, хазари, печенеги, кумани и пр.). Това гледище се развива и обосновава от

такива изтъкнати филолози и историци като А. Куник, М. Микола, В. Томашек и др. У нас най-много допринасят за неговото утвърждаване изследванията на Ив. Шишманов и Ст. Младенов. [39] Понастоящем, след като бяха открити нови веществени паметници, в които се срещат прабългарски думи, гледището, че прабългарите при своето идване на Балканския полуостров са били тюркоезичен етнос, може да се счита за окончателно доказано, а някогашните схващания за тяхната татарска, славянска или фино-чудска принадлежност са загубили вече всякаква почва. Трудно е да се установи поради оскъдни данни дали езикът на прабългарите е по-близък до западната или източната група на тюркоезичните народи и в това отношение между специалистите съществуват разногласия. [40] Не предизвиква спор обаче изказаното още от А. Куник гледище, а именно че един от най-близките езици на изчезналия отдавна прабългарски език е езикът на съвременните чуваши. [41] За близката връзка между прабългари и чуваши свидетелствуват и направените през последно време етнографски проучвания.
Все още спорен и не напълно изяснен остава въпросът затова, къде трябва да бъде търсена най-старата родина на прабългарите. В продължение на години в нашата историческа наука господствуваше разпространеното и популяризирано най-вече от обширния труд на В. Н. Златарски гледище, че те са живеели първоначално в Сред-

Подробен преглед на различните схващания за произхода на прабългарите до 70-те години на XIX в. у М. Дринов, Погледъ врьхъ произхожданье-то на блъгарскій народъ и начало-то на блъгарската исторіа, Виена, 1869, с. 80—100 (Съчинения, I, 1909, с. 55—69); Н. С Державин, История на България, I, София, 1946, с. 163—207; Л. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИБИД, XXII—XXIII, София, 1948, с. 298 сл.
Срв. И. Шишманов, Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин”, СбНУНК, XVI—XVII, 1900, с. 505—753;

Ст. Младенов, Положението на Аспаруховите българи в реда на тюркския клон от арио-алтайските семейства, БИБ, I, кн. 1, 1928, с. 49—71.
Срв. Ст. Младенов, пос. статия, с. 64 сл., който счита, че прабългарският език показва сходство както със „западната”, така и с „източната” група тюркски езици. Според Н. А. Баскаков, Тюркские языки, Москва, 1960, прабългарският език следва да се причисли към т. нар. „западнохунски езици”, към които авторът отнася още езика на хазари, огузи и печенеги.
Убедителни доказателствата сходството между езика на прабългари и чуваши у Ст. Младенов, пос. статия, с. 58—64.

на Азия и че са се придвижили към Европа заедно с хунските племена от средата на II в. от н. е. насам. [42] През последно време се очертаха главно две схващания, поддържани в нашата и в съветската литература. Едни изследвачи считат, че прародината на прабългарите трябва да се търси в днешния Източен Казахстан, а други са на мнение, че тяхната първоначална територия е областта северно от Кавказките планини. Първото гледище поддържат Л. Н. Гумилев и В. Ф. Генинг — А. X. Халиков, а второто — А. Бурмов, В. Сиротенко, Ц. Кристанов. [43] Второто гледище има по мое мнение твърде сериозни основания. Да се търси прародината на прабългарите северно от Кавказ ни насочват, на първо място, сведения на писмени извори. Специално внимание заслужава едно известие от съчинението на анонимен хронограф, което се отнася към 334 г. от н. е. и което представлява списък на различни племена и народи. В него „българите” се споменават между онези народи, които живеели северно от Кавказките планини, като се добавя, че те били потомци на Симовия син Зиези (Ziezi ех quo Vulgares).

http://en.wikipedia.org/wiki/Shem Shem nqma nikakuv sin na ime Ziezi negovi sinove sa Elam, Asshur, Arphaxad, Lud, Aram.

За това, че прабългарите обитавали някога областта северно от Кавказ, може да се заключи и от два откъса в хрониката на арменския писател Мойсей Хоренски [45](втората половина на V в. от н. е.). В първия откъс четем, че след царуването на арменския цар Вахаршак (153—131 г. пр. н. е.) в неговите земи се поселили част от българите, водени от някой си Вунд. Съответният пасаж гласи текстуално така: „След като (Вахаршак) разпусна своите люде, той сам се насочи към равнинните земи близо до пределите на Шарай, наричани от древните хора Горен Басен. Това са земи твърде обезлесени, които по-късно бяха заселени от преселници вхндур-булгар начело с Вунд, по чието име бяха наречени Вананд. Селищата на тези преселници и досега се назовават по имената на братята и потомците (на Вунд).”Във втория откъс от Хрониката на Мойсей Хоренски наййраме сведения за преселване на „българи” по време на царуването на Аршак I.

Arshak,Вахаршак, Bashak i tem podobni Vodolazi ne sa bili nikakvi bulgarski vladeteli haidyte, a bulgarite govoreshti turkski idvat nachelo s nqkakuv si izmislen " Vynd " po teritoriite na Arshak -Bashakovoto carstvo.
Съответният пасаж гласи: „В неговите дни станали големи размирици във веригата на огромната Кавказка планина, в земята на българите, от които много, след като се отделили, дошли в нашата земя и за дълго време се преселили на юг от Кох в плодоносни и хлебоносни области.” Относно времето, когато са станали тези преселвания на „прабългари” в арменска територия, съществуват разногласия междуизследвачите. Най-вероятно изглежда предположението, че гореказаните събития се отнасят към втората половина на IV в. от н. е. Тогава в Армения са управлявали последователно двама царе с име Аршак — единият от 351 до 367 и вторият от 378 до 389 г. и по време на единия от тях са проникнали „прабългарите” от своите по-селения северно от Кавказ в пределите на съседна Армения.

Срв. В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, I, ч. 1, София, 1918, с. 21 сл. Срв. Л. Н. Гумилев, Древние тюрки, Москва, 1967; В. Ф. Генинг — А. Халиков, Ранние болгары на Волге, Москва, 1954; А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, ГСУ, ИФФ, XLIV, 1947/48, с. 3—36; В. Т. Сиротенко, Основные теории происхождения древних булгар и письменные источники IV—VII вв., Уч. зап. Пермского универ. им. А. М. Горького, XX, вып. 4, 1961, с. 3—41; Ц. Кристанов, Към въпроса за етногенезиса на българския народ, Ист. пр., XXII, 1966, кн. 3, с. 33—51. Анонимният хронограф е обнародван от Th. Mommsen, Chronographus anni CCCLIII, MGH, AA, IX, Liber generaticnis, c. 78—110. Über de Chronographen vom 9, 354 Abhandl. der Phill. hist. Classe der königl. sachsischen Gesellschaft der Wissensch., B. I, Leipzig, 1850, c. 559—668.
Съответният откъс в Извори за българската история, II, с. 80. Основателно според мен А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, с. 3, счита анонимния хронограф като достоверен и важен извор за ранната история на прабългарите. На противно становище е М. И. Артамонов, История хазар, Ленинград, 1962, с. 79, който е склонен да му отрече всякаква стойност. Срв. История Армении Мойсея Хоренского, Новый перевод Н. О. Эмина, Москва 1893, с. 55—56; А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, с. 4; Д Ангелов, В. Гюзелев, Известия в арменски извори за средновековната история на България, Ист. пр., XXII, 1966, кн. 1, с. 121. История Армении..., с. 62; Д. Ангелов, В. Гюзелев, пос. статия, с. 121. Срв. А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, с. 5. Според V. Bănăteaunu, La plus ancienne mention armenienne à propos des Bulgares colonisées dans l'Armenie, Studia et Acta Orientalia, I, Bucarest, 1958, c. 354 сл. това преселване е станало през V в.

[[ По-голяма карта ]]

РАЗСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ (IV—VII в.) Разселване на: ( Автор-съставител: Петър Ст. Коледаров )1. славяните, прабългарите 2. през IV и V в., 3. и 4. през VII в., 5. Поселения на прабългари, 6. Прабългарски държави

раздвижване на племената в задкавказката област е предизвикано от голямото нашествие на хуните, които преминавали по това време в този район.Преселването на част от „ прабългарите” на територията на Армения се потвърждава и от някои топонимични данни. Областта, в която се настанили те, започнала да се нарича Вананд по името на техния предводител. С това име е била позната тя не само на Мойсей Хоренски, но и на редица по-късни писатели. Левият приток на река Аракс и досега се нарича Вананд Чай, а една малка река в Мурганската област се нарича Булгару Чай.

За това, че „прабългарите” са живеели в областта северно от планината Кавказ, може да се заключи и от някои други извори от по-късно време. Между тях особено внимание заслужава т. нар. Църковна история на Захари Ритор, писана на гръцки език, но дошла до наши дни само в своя сирийски превод, направен към 569 г. В нея има един списък на народи, населяващи Северното Закавказие, между които са споменати и „прабългарите” под формата „бургари” [49], като се добавя при това, че те имали свой език и били народ варварски и езически и че имали свои градове. Потомци на това древно кавказко прабългарско население са вероятно днешните балкарци. Те наброяват около 50 000 души и населяват две клисури, намиращи се в северните склонове на реката Кавказ. Езикът им е тюркски, а религията мохамеданска.

От данните на анонимния хронограф и посочените пасажи у Мойсей Хоренски се вижда, че още през IV в. прабългарите имали вече едно общо име „Bulgares” (булгар).
Какво означава това име, още не е определено със сигурност и по този въпрос съществуват различни схващания. [51]Прабългарите се делели при това на отделни племена и всяко от тях наред с общото име „българи” си имало и свое специфично название. Такова е било напр. споменатото у Мойсей Хоренски племе „вхндур булгар”, което според неговите думи се изселило на арменска територия. Друго племе, което вероятно спада към кавказките прабългари, е носело названието „барсили” ,или „барсула”. За него споменават византийски, арабски и еврейски извори по повод на събития в Закавказката област, свързани с нашествията на авари и хазари през VI—VII в. [52] Областта, заемана от „берсула”, се нарича в някои източници с името „Беленджер”, а у други — с името „Булщер” или „Балк” [53], което има явна връзка с името „балкарци”.
Други прабългарски племена в Кавказката област, познати от т. нар. Арменска география (втора половина на VII в.), са купи-булгар, дучи-булгар, огхондор-блгар и чдар-болкар.

Спокойният живот на прабългарския етнос в закавказката му родина бил напълно разстроен през втората половина на IV в. вследствие нашествието на идващите от Централна Азия хунски племена, които спадали към тюркоезичната езикова група.

Идването на хуните предизвикало голямо раздвижване сред различните етнически общности в днешна Южна Русия (като готи, алани и пр.) и с това се поставя началото на низ от миграции и преселвания, характерни за епохата на т. нар. „Велико преселение на народите”. В това голямо, раздвижване са били въвлечени и прабългарите. Има основания да се допусне, че както редица други племена и племенни групи, и те са били подчинени още от самото начало под властта на хунските

Срв. Д. Ангелов, В. Гюзелев, Известия в арменски извори, с. 121.
Срв. за това по-долу, с. 128.
Срв. Ц. Кристанов, Към въпроса за етногенезиса на българския народ, с. 43. Авторът е прекарал шест месеца при балкарците и дава интересни данни за техния език, вяра и бит.

За по-старите гледища срв. И. Шишманов. Критичен преглед за въпроса за произхода на прабългарите и за етимологията на името „българин”. По мнението на самия автор, който се придържа към схващанията на редица по-стари изследвачи „българин” е сложно от Болга = Волга + ир (är) и означава „човек от Волга и Волгожанин”. Други свързват названието „българин” с тюркския глаголен корен bulg, което значи „размесвам, меся”, и тълкуват названието „булгар” в смисъл „смесен”. Това схващане се поддържа от В. Томашек, В. Н. Златарски и др. То е възприето и от Ст. Младенов (срв. статията му „Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите българи”, ГСУ, ФИФ, XVII, 1920/21, с. 208 сл.). По негово мнение името „българи” е значело „смесени скитници”. Наново се занимава с въпроса за значението на това име И. Кохавски, Происхождение чувашского народа, Чебоксары, 1965, с. 232 сл.
Срв. у М. И. Артамонов, История хазар, с. 105, 114, 131, 229 и др.Пак там, с. 184.
Срв. К. Петканов, Из нового списка Географии, приписываемой Мойсею Хоренскому, ЖМНПр, ч. 226, 1883, с. 21 сл.; В. Н. Златарски, История на българската държава, I, ч. 1, с. 103 сл. За автора на „Арменската география” съществуват разногласия между изследвачите. Противно на доскоро разпространеното схващане, че тя е била съставена от Ананий Ширакаци, напоследък отново си пробива път гледището, че неин съставител е Мойсей Хоренски. Срв. в такъв смисъл статията на Я. А. Манандян, Когда и кем была составлена „Армянская география”, приписываемая Мойсею Хоренскому, Виз. врем. l (XXVI), 1947, с. 127 сл.

пришелци и са били включени впоследствие в изградилия се обширен племенен хунски съюз с център Панония (днешна Унгария) при най-изтъкнатия владетел хунския вожд Атила. [55] Ръководна роля в този съюз играели хунските племена, дошли от далечната си прародина в Средна Азия. Наред с тях в създалото се обширно племенно обединение участвували и редица племена от т. нар. угорска етническа група (като оногури, сарагури, огури и пр.), чиято първоначална родина била в Западен Сибир и Южната Приуралска област. Угорските племена още отдавна били влезли в тесен досег с хуните и когато заедно с тях нахлули в Европа, някои от тях били вече почти изцяло тюркизирани под влияние на хунската маса, а у други все още преобладавала угорската езикова основа. [56] Наред с хунските и угорски племена в създалия се обширен хунски племенен съюз били включени и редица „етноси” от подчиненото население в Югоизточна и Централна Европа (остготи, алани, славяни, гепиди) и пр. [

В този съюз били включени и прабългарите. Дошли като поданици на хунския владетел в Панония, те се срещнали тук с местните славини, които били също така подчинени на хуните. Това е бил първият по-продължителен досег между славяни и прабългари в тази територия, който очевидно не е останал без последици за тяхното взаимно опознаване и сближаване. Впоследствие, както ще видим, прабългари и славяни отново заживели заедно в Панония в пределите на образувалия се през втората половина на VI в. аварски племенен съюз.Ролята на прабългарите в хунското политическо обединение на Атила е била, както изглежда, доста голяма. Ние виждаме, че в началото на V в. прабългарски дружини действуват в областта на северозападните Карпати срещу германското племе лангобарди, което по това време живеело там. Станали две сражения, при които „прабългарите” излезли победители. В първото бил разбит и паднал в боя лангобардският крал Ателмунд, а във второто бил разгромен и бил принуден да бяга неговият син Ламасион, който направил опит да отмъсти за своя баща. За съжаление сведението на лангобардският историк Павел Дякон за тези две сражения е твърде лаконично. Няма съмнение обаче, че в случая прабългарите, които се явяват така отдалечени от своята родина (Северното Прикавказие) са действували в рамките на хунския племенен съюз като поданици на хунския вожд и изпълнителни на неговата политика.
Участието на прабългарите в хунския племенен съюз обяснява създаването на една историческа традиция, която свързва хуни и прабългари и която е отразена в известния „Именник на българските ханове”. Именникът започва най-напред с имената на Авитохол и Ирник, които са посочени като първи владетели на „прабългарите”. След това са изброени владетелите на „Велика България” (Гостун, Курт и Безмер), след което почва списъкът на владетелите на славянобългарската държава в Мизия начело с Исперих, та чак до Умор (втората половина на VIII в.). С основание редица изследвачи считат, че под името на първия владетел — Авитохол, се крие хунският вожд Атила, а под Ирник — неговият син Ернах. Това включване на хунски владетели в листата на първите прабългарски ханове е красноречиво свидетелство за някогашното участие на прабългарите Относно хуните, тяхното нахлуване в Европа и тяхната роля във „Великото преселение на народите” има огромна литература.

Обзор на тази литература, излязла до 1958 г., у G. Moravcsik, Byzantinoturcica I, Berlin, 1958, с. 58—65. По-важни нови работи: П. Н. Гумилев, Хунну Срединняя Азия в древние времена, Москва, 1960; А. Н. Бернштейн, Очерк истории гуннов, Москва, 1956; I. Altheim, Geschichte der Hunnen, Berlin, 1958; M. И. Артамонов, История хазар, Ленинград 1962, с. 40 сл. Литература за угорските племена у G. Moravcsik, Byzantinoturcica, c. 65 сл.; М. В. Артамонов, История хазар, с. 62 сл. А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, с. 6; същият, Към въпроса за произхода на прабългарите, с. 303.
Pauli Historia Langobardorum, MGH, Scr. rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI—IX, I, 16 (стр. 55 сл.); Извори за българската история, II, с. 411 сл. Срв А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, с. 9; М. И. Артамонов, История хазар, с. 79, счита неоснователно, че в разказа на Павел Дякон се споменава изобщо за пръв път името „българи”.
Върху „Именника на българските князе” има обширна литература. Подробно е използуван той у В. Н. Златарски, История на българската държава, I, ч. 1. Текст и новобългарски превод у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, I, София, 1943, с. 1 сл. Относно различните преписи на „Именника” и съществуващата във връзка с тях литература обзор в Христоматия по старобългарска литература, София, 1967, с. 14 (придружен с ново издание на текста, с. 15 сл.). Срв. още Е. Георгиев, Разцветът на българската литература през IX—X в., София, 1962, с. 20 сл.; О. Pritsak, Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren, Wiesbaden, 1955 (c рецензия от В. Бешевлиев, Ист. пр., XV, 1959, кн. 1, с. 123).
Срв. посочената литература по този въпрос у А. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, с. 6.[

[size=78%]

Относно включването и участието на прабългарите в хунския племенен съюз, където те вероятно са играели немало-важна роля.
[/size]Както е известно, през 453 г. Атила умира, а наскоро след това обширният племенен съюз на хуните се разпаднал. Синът на Атила, споменатият Ернах (Ирник), потеглил с част от своите поданици в източна посока и се заселили в крайния ъгъл на Малка Скития (Добруджа) и в крайбрежната ивица на Северното Причерноморие, между реките Днепър и Днестър. [61] Като се има пред вид, че в Именника Ирник фигурира като един от родоначалниците на прабългарската ханска династия, е близко до ума да се приеме, че именно в така посочената област след 459 г. са се заселили и прабългарите,, които продължавали да се считат за поданици на хунския владетел. След смъртта на Ернах обаче те се освободили от хунска власт и от 80-те години на V в. насам се появяват на историческа сцена като самостоятелен в политическо отношение „етнос”.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version