Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (83/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-5

Кръстоносните походи и турци...


Кръстоносните походи са мащабни]военни и религиозно-доктринални кампании които изправят през средновековието един срещу друг европейците и турците. Изначалните мотиви за организирането на кръстоносните походи, прокламирани от католическата църква, са защита на Светите Земи. Кръстоносните походи протичат в периода от 1096 до 1270 година. Но последните изследвания над кръстоносните походи показаха, че освен религиозни, те са имали и икономически, политически и социални мотиви. В течение на близо два века са огранизирани общо около 11 кръстоносни похода срещу мюсюлманите. Първите четири кръстоносни похода са срещу Селджукските турци, създали мощна държава в Анадола.

След поражението от 1071 година в битката при Манцикерт, днешен Малазгирт, Византийската империя разбира че е неспособна сама да се справи с настануващите се в Анадола Селджукски турци и отправя зов за помощ към главата на римокатолическата църква, папата в Рим. В отговор римският папа отправя към християнските владетели призива да спомогнат за организирането на кръстоносен поход за спасяване на Светите земи от мюсюлманите, обещавайки отворени райски врати за всички участници в кръстоностите походи срещу неверниците. През този период, ислямският свят бе по-добре развит от западния свят в икономическо и културно отношение и за бедните западни рицари, богатите източни земи бяха представяни като райски земи в които от чешмите текат мляко, мед и масло.

Много безимотни рицари пък мечтаеха за нови владения в тези обширни и плодородни земи. Именно на това се дължи и голямото участие в кръстоносните походи. Някои рицарски колони, като колоната водена от Пиер Лермит, в стремежа си да завладеят преди другите, най-хубавите и плодородни територии, навлизат в Анадола още преди официално да е започнал кръстоносният поход, но са разгромени от войските на селджукския султан Кълъч Арслан Първи. Шест месеца след тези първи рицарски колони, в Анадола навлиза основната колона от кръстоносни войски. Селджускският владетел обаче, опиянен от първите си лесни победи над кръстоносците, смята че и сега ще постигне лесна победа но претърпява поражение в сражението при Ескишехир. Кръстоносите от Първия кръстоносен поход превземат и столицата на Селджукската анадолска държава Изник. Оттук те достигат до Ерусалим, превзеха града и основаха там четири отделни кръстоносни държави.

Този първи кръстоносен поход смопогна на Византия да възстанови господството си в Анадола и да си възвърне град Изник. В Светите земи бяха основани четири рицарски държави-Антиохско кнажество, Ерусалимско Кралство, графствата Едеса и Триполи. След загубата на Изник, столица на Селджукската държава става град Коня.Вторият и третият кръстоносни походи, организирани почти 50 години след първия поход, следват сухопътен маршрут през земите на Анадола. Рицарските армии от тези два похода обаче са разгромени от селджукската армия и това води до прекратяването на кръстоносни походи по суша. Следващите кръстоносни походи вече достигат до Светите земи и Ерусалим по море. Сред най-колоритните и видни участници в Третия кръстоносен поход са императорът на Свещенната Римска Империя Фридрих Барбароса, френския крал Филип Август и английския крал Ричард Лъвското сърце. Кръстоносните войски преминават през Унгария и Тракия, прекосяват протока Дарданелите, и навлизат в Анадола, където превземат столицата на Селджукската държава Коня. Император Фридрих Барбароса с удавя при форсирането на река Гьоксу близо до днешно Силифке.

Това предизвиква разцепление сред кръстоносците и те не успяват да превземат Ерусалим.Четвъртият кръстоносен поход започва през 1202 г. по инициатива на папа Инокентий III и има за цел Светите земи да бъдат нападнати през Египет. Тъй като кръстоносците не успяват да платят поръчаните от тях припаси и наема за флота, венецианският дож Енрико Дандоло ги убеждава да завземат град Зара в Далмация, а след това и да се отправят към византийската столица Константинопол. Те се задържат там в продължение на месеци и се включват активно в междуособиците между различни претенденти за византийския трон, докато през 1204 г. Неочаквано превземат и разграбват града.

Дори западните историци от този период подчертават че досега нито един град в света не е бил толкова варварски разграбван. Кръстоносците дори свалят оловните куполи на църквите и и изпращат в Европа. Днес във Венеция се намират златни конски статуи, които също са били изпратени след разграбването на Константинопол. Те създават там своя Латинска империя, а в съседните византийски области основават още няколко по-малки кръстоносни държави. Константинопол остава под латинска власт в продължение на 57 години.Един от най-странните походи в историята на кръстоносните походи е така нареченият Кръстоносен Поход на децата. Походът изглежда е спонтанно младежко движение, възникнало в Западна и Централна Европа през 1212 г. В него се включват голям брой младежи, убедени, че със силата на вярата си могат да постигнат по-голям успех от дотогавашните кръстоносни походи. Движението е окуражавано от много местни свещеници и родителите на младежите, докато папата и епископите се опитват неуспешно да предотвратят начинанието.

Група от няколко хиляди младежи се отправят от Германия към Италия, но едва една трета оцеляват и успяват да стигнат до Генуа, докато в същото време друга група достига до Марсилия. Тук те очакват морето да се разтвори и да им осигури път до Ерусалим, но това тяхно очакване не се сбъдва. Част от участниците успяват да се завърнат по домовете си, но мнозина са продадени в робство от местни търговци на роби. Някои съвременни изследователи смятат, че в походът участват не толкова младежи, колкото множество банди от „странстващи бедняци“, само част от които наистина имат намерение да стигнат до Светите земи.Всъщност, от Кръстоносните походи е пострадала най-силно Византийската Империя. Условията създадени от Кръстоносните походи и от отслабването на Византия, се превърнаха в предпоставка за възникването и бързото укрепване на нова турска държава в Анадола, Османската държава.Италианските градове държави като Генуа и Венеция забогатяват, тъй като те предоставят под наем кораби на кръстоносците искащи да достигнат по море до Ерусалим.

По време на тези пътувания се установяват търговски колонии в различни райони по средиземноморското крайбрежие и започва усилена търговия.С укрепването на централизираната власт в Европа, се слага край на епохата на малки феодални княжества.Но кръстоносните походи навреждат силно на съществувалото по-рано вярване за съжителство и телорентност на религиите. Християнската религия се превръща в главната религия в Европа. Кръстоносните походи превръщат в трайно и присъствието на турците в Анадола и улесняват и преминаването им на европейска земя.

Marlboro:
Eвропейската история и турците-6

Периодът на бействата в Анадола...


В периода на Анадолската селджукска държава или Румелийския султанат, Анадолът изживява един от златните си векове. Но с течение на времето, противоречията между селяните, градското съсловие и тюркменските номадски племена съставляващи държавата, предизвикват социални търкания и проблеми и водят до избухването на бунта Бабаи, който през 1240 година поставя на прага на рухването държавата. След поражението през 1243 година във войната със създаненото от монголите в Персия ханство Илханат, анадолската селчукска държава се превръща във васал на Илханата.

Васалната държава се управлява от назначавани от Илханата губернатори. Тежките данъци и репресиите на монголите, намаляват влиянието на централната власт и към края на 13 век и началото на 14 век в Анадола се образуват различни кяжества управлявани от владетели наричани бей, междсу които е и Османското княжество, което става родоначалник на Османската Империя. След смъртта през 1335 година на последния илхански владетел Ебу Саид Бахадър Хан, анадолските емирства, или бейлъци, укрепват и се превръщат в единствени владетели на Анадола.

Преход.................

Първото анадолско княжество възникнало в процеса на разпадане на Иконийския султанат е Караманското княжество, което е управлявано от династията Караманоглуларъ. След това възникват княжеството Инанчоглуларъ в Денизли, Сахибатаоглуларъ в Афьон, Ментешеоглуларъ в Мула, Айдъноглуларъ в Айдън, Каресиоглуларъ в Балъкесир, Гермияноглуларъ в Кайсери, Сарухан в Маниса.

В Района на Ъспарта се създава княжеството Хамидоглуларъ, в Анталия възниква княжеството Текелиоглуларъ, в Мараш се създава княжеството Дулкадираглуларъ а в Кастамону се създава княжеството Джандароглуларъ.През 14 век, напрежението между Европа и източния свят, създало се поради постоянните кръстоносни походи, започва да намалява. Венецианците и генуезците търсят търговски партньори в Анадола за да се възползват от големите търговски възможности които предоставя полуостровът. Те подписват търговски споразумения с турските княжества по западното крайбрежие на Анадола. В периода 1331-1414 година, венецианците подписват 7 търговски и мирни споразумение с княжеството Ментешеоглуларъ. Съперниците на венецианците в морската търговия, генуезците, също подписват редица подобни споразумение с турските княжества. Венецианците се възползват като бази в търговията си с Анадола от островите Родос, Крит, Тенесос и от малките си колонии във Фоча и Енез.

От Анадола венецианските и генуезки търговци изнасят ръчно тъкани килими, памук пшеница, просо и ориз, платове и нишадър, използван в различните индустриални клонове в Европа. Друг търсен износен продукт на Анадола е анадолското ковано сребро. От Европа в Анадола са внасяни основно различни платове и тъкани, вино, стъклени предмети, захар, сапун. Важност в тази търговия придобиват пристанищни градове като Фоча, Измир, Милет, Анталия и Алания. Развити търговски контакти с Европа през този период поддържат и турските княжества в Бурса, Изник и Кютахя.     

Турското анадолско княжество което е имало най-развити отношения с Европа е княжеството Айдъноглу, благодарение на дейността на управителя му-Айдъноглу Умур Бей. Той е роден през 1309 година. Поема управлението на княжеството на 18 годишна възраст и умира на 39 годишна възраст. В карткия си период на управление Умур Бей съумява да изгради една много силна военноморска флота и организира чести набези по море до близките острови и до райони в Гърция.

Той превзема от генуезците Измир и го присъединява към княжеството си. Участва във войните на Византия със сръбския владетел Стефан Душан и воюва начело на турски войски със сръбски войски на Балканите. Флотата на Умур Бей е наброявала 380 бойни кораба и 20 хиляди пехота. Умур Бей умира след рна получена по време на сражение в околностите на Измир с латински рицари. Умур бей е бил много уважаван и ценен от византийския император Кантакузин.

Той е турският княз, или бей, който разрушава погрешното становище че турците не са мореходен народ. За краткя си период на управление Айдъноглу Умур Бей доказва на европейците че Егейско море, Мраморно море и източната част на Средиземно Море са зона на влияние на турците. Затова той е бил нагрден с титлата Гази, и се приема за родоначалник на османската военноморска флота. Преди да излязат на поход, османските морски пехотинци са се клели в победа в името на Гази Умур бей, еничарите са носели шлемове подобни на шлемовете от периода на Умур бей, а османските моряци са с представяли с думите-ние сме синовете на Умур.

Marlboro:
Ancient Thrace and Moesia, the areas that modern Bulgaria occupies, were settled in the 6th century ad by Southern Slavs migrating from the area north of the Carpathian Mountains (modern-day Ukraine and Romania). The Thracian tribes, which had populated that territory since the middle of the 2nd century bc, were displaced or conquered. In the 7th century ad, the Bulgars, a Central Asian Turkic tri[/size]be, crossed the Danube River to settle permanently in the Balkans. In alliance with the overpowered Slavs, the Bulgars formed the Bulgarian state, which was recognized by the Byzantine Empire in 681 ad. The name and initial political framework of the new state were taken from the Bulgars, but the language and the culture remained predominantly Slavic

.http://www.encyclopedia.com/places/spain-portugal-italy-greece-and-balkans/bulgarian-political-geography/bulgaria#HISTORY[/size][/font]

Marlboro:
Hence the purpose of Ibn Fadlan's mission: to explain Islamic law to the recently converted Volga Bulgars. The Volga Bulgars had moved into Eastern Europe from the frontiers of China during the sixth and seventh centuries, part of a great wave of migration that brought various Turkish peoples westward. ("Turks," a term that encompasses a number of nations, all speak languages of the Turkic family, and[/size]share origins in the far eastern reaches of Central Asia.) One group of Bulgars had continued moving to the western shores of the Black Sea, becoming Christianized and settling in the land that today bears their name. By contrast, the Volga Bulgars, as their name implied, had settled along the eastern shores of the Volga River in what is now Russia.

http://www.encyclopedia.com/science/encyclopedias-almanacs-transcripts-and-maps/ibn-fadlan-arab-among-vikings-russia[/size][/font]
[/color]

Marlboro:
Европейската история и турците-7

Рожер Де Флор-спасител и напаст за Византийската империя...

В началото на 14 век, Анадолът, или Мала Азия, вече е под пълния контрол на турците. Турските княжества в Западен Анадол контролират почти цялата територия в района, с изключение на някои градове със силни крепостни стени и многоброен гарнизон като Никея, днешен Изник, Никомедия или днешен Измит, Пруса или днешен Бурса, Едремит, Пергамон или Бергама, Магнезия или днешна Маниса, Филаделфия или днешен Алашехир, Сардес, Фокая и Смирна или днешен Измир, които са живеели в изолация един от друг и откъснати от центъра на империята Константинопол.Византийският император Константин Палеолог не съумява да спре настъплението на турците в Анадола и започва да търси наемници на запад. На призива на византийския император се отзовава авантюристът Рожер дьо Флор, който пристига през 1303 година с военната си флота и със сила от 6 хиляди и 500 каталанци, за да воюва с турците. 

  Кой е Рожер де Флор. Той е реална историческа личност, живял между 1260 – 1307 г. Познат е  още и като Рутгиер фон Блум–легендарен рицар-тамплиер, мореплавател, вицеадмирал, авантюрист и водач на каталанските наемници. Бил е морски капитан, предводител на отряд от испано-каталонски рицари на византийска служба. От началото на XIV в. Рожер де Флор управлявал армада кораби - флотилия от 26 съда, и армия от 10 000 наемни войни: сицилийци, арагонци, алмогавари и най-много каталани. За пръв път за каталанските наемници се споменават във византийски документи от 1281 г. С доста подробности е описано битието на предводителя на каталаните, който ги ангажира като наемни войни в земите на Балканите.Роже дьо Флор е бил син на немски соколар, който се замогнал, транспортирайки бежанци от Акра до Кипър, а майка му е благородна дама родом от италианския пристанищен град Бриндизи. По време на службата си в Ордена на Тамплиерите, Рожер се е отличил със своята храброст, особено при обсадата на Акра от египетския султан.

Самият Рожер по време на сраженията за града завладял египетското знаме. Когато Акра е трябвало да се предаде, поради невъзможност да бъде спасена, Рожер де Флор получил специалната задача да спаси съкровищата на Ордена на Тамплиерите, което той и направил. Де Флор натоварил съкровищата на своя кораб, но – пак според някои средновековни хронисти „присвоил” част от товара, за което великият магистър на Тамплиерите се е оплакал на негово светейшество папата. Узнавайки, че скоро ще бъде арестуван, Рожер де Флор избягал в Генуа. Там той събрал отряд наемници и предложил услугите си на херцога на Калабрия Роберт, който по това време бил във война с краля на Сицилия Фридрих Арагонски. Херцогът не приел предложението на де Флор. Тогава Тамплиерът предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих.

За услугите, които Рожер де Флор е оказал на крал Фридрих Арагонски, последният го наградил с титлата вице-адмирал.Със съгласието на Великия магистър на Ордена на Тамплиерите, Рожер станал наемник, главнокомандващ корабната армада на служба при византийския император, ангажирайки се пред владетелите на Европа да се сражава, с настъпващите турци. Към него се присъединили и други негови събратя - тамплиери от Ордена – общо около 4000 войни, в това число и рицари, с висок ранг като тамплиера Беранже д`Ентеса, когото Рожер наричал „братко”.Така през 1303 г. Рожер де Флор по силата на договореностите се озовал в Константинопол с 26 кораба и 8000 наемни войници. Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмугавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия.Рожер де Флор и неговите войни тръгнали на поход в Мала Азия.

Нововъзведеният в звание Велик херцог, Рожер де Флор преплувал Мраморното море, нанасяйки по море и по суша значителни поражения на турските сили, завземайки последователно укрепените градове – крепости и територии - Кизик, Анкира и Филаделфия. След успешната кампания по освобождаването на Филаделфия ,/1303-04г./, каталаните на Рожер Де Флор обявили ясно намерения да ситуират собствена държава, в малоазийската провинция, в района на легендарната Троя. Но същевременно той е подлагал на данъци и християнското население в тези области. Амбициите на рицаря Де Флор по онова време изплашили император Андроник ІІ и по тази причина, тамплиерът бил отзован. Император Андроник, опасявайки се от изключителното „своеволие” на рицаря, изпаднал в паника от неговите намерения.

По заповед на престолонаследника на императорския трон – сина на Андроник ІІ – Михаил, Роже де Флор впоследствие бил убит в Одрин през 1305 година заедно с 300 свои каталанци. След като останали без предводител наемниците  завзели Галиполския полуостров и започнали да грабят района в съюз с кумани и печенеги. Византийският император опразнил земите на Тракия и подпалил посетите ниви и всички хранителни припаси за да спре настъплението на каталанците. Останалите без продоволствие наемници тогава са разграбили свещенната за гърците област Атос и Тесалия и са превзели Атина и Тебия, където са основали свое кралство, което ще просъществува 77 години. През 1388 година те са продали града и района на испански авантюристи от Навара, които са останали тук до превземането му от Фатих Султан Мехмед Завоевателя през 1456 година.

Каталанските наемници водени от Рожер дьо Флор са били призовани от византийския император за да победят турците, но за кратко време те са се превърнали в проклятие и за православните християни в Анадола, и са станали причина за опразването на Тракия. Когато след около 40 години турците преминават в Тракия, намират района много слабо заселен и това е улеснило завоевателните им походи. Разрушенията причинени от каталанците в свещенната област Атос не са били забравени от православните християни и гърци в продължение на 700 години. За да се извини, областта Каталония в Испания реставрира изразходвайки 200 хиляди евро разграбения от наемниците манастир Ватопеди, и едва след това каталанците получиха възможност да посещават тази историческа област. 

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page