Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (84/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-8

Основаване на Османската държава...

Историците в света постоянно си задават въпроса, как малкото турско бейство, Османското бейство, чиито граници през 14 век са били между Мраморно Море и река Сакария, се превръща за кратко време в огромната Османска Империя.Всъщност, условията благоприятстващи създаването на Османската държава възникват още през 13 век. След поражението през 1243 година в битката при Кьоседаг срещу монголите, Анадолската селджукска държава става васална държава на Илханата, явяващ се официален представител на монголските завоеватели в региона. През 13 век на Балканите са основани Второ българско царство и сръбско царств, които за кратко време стават най-силните държави в този регион. Същевременно в Близкия Изток, в район обхващащ земите на днешна Сирия, Йордания и Египет е основана Мамелюкска държава.

След превземането през 1204 година на Константинопол от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход, Византийската Империя е разделена на три части. В продължение на 57 години столица на Византийската империя е Никея, Изник. През 1261 година Константинопол отново става столица на Византийската държава, която насочва основното си внимание към войните с държавите на Балканите. През този период възниква административен вакуум в областта Битиния, на границата между империята и Анадолската селджукска държава, и тук през 1302 година се поставят основите на Османското бейство, което за кратко време ще се превърне в световна империя.Проведени са и се провеждат много изследвания за установяването на предпоставките превърнали Османското бейство в световна империя.

Написани са много трудове по тази тема и сред авторите им можем да посочим Джозеф Фон Хаммър, Хърбърт Адамс Гибон, Фридрих Гиесе, Мехмед Фуат Кьопрюлю, Пол Витек, Халил Иналджък, Руди Пол Линднер.Анстрийският историк Хаммър, в труда си написан през 1827 година подчертава че османските турци са се възползвали в изграждането на своята империя от примера на Анадолската селджукска държава в Анадола. Той твърди че след превземането на Константинопол и обявяването му за столица с името Истанбул, османските турци са възприели много и от държавния опит на сасанидите, аббасидите и Византия.В труда си от 1916 година, американският журналист Гиббонс подчертава че ислямската религия е изиграла основна роля в етапа на основаването на Османската Империя.

Той твърди че ислямската религия се е разпространила не само сред турците заселили областта Битиния но и сред немюсюлманските народи в този район, и по този начин е бил създаден Османски народ, който за кратко време е разширил границите на държавата си, превръщайки я в световна империя.В труд написан през 1924 година Гиесе пък твърди че главният фактор в етапа на основаване на османската държава не са били религията и опитът на анадолските селджуки, а специфичната за турците търговска гилдия-ахилъкат. Според Гиесе, именно тази гилдия е допринесла за основаването на здравата държавна структура на османската империя. Той подчертава че в периоди на мир членовете на гилдията са отговаряли за мира и спокойствието а в периоди на война са осигурявали войници за армията.В труда си от 1953 година, Фуат Кьопрюлю пише че тюркменските племена, недоволни от монголските репресии в Централна Азия и Хорасан, са започнали да се преселват в Анадола и са се съсредоточили основно в Западен Анадол.

Сред преселващите се турци не е имало само номади но и жители на градове, възприели заседналия начин на живот и притежаващи знания и занаятчийски опит. Спред Кьопрюлю именно тези образовани среди сред турците са осигурили обединяването и консолидацията на тюркските племена и родове и са поставили основите на Османската държава. Той също така твърди че в периода си на разрастване Османската държава не се е възползвала от имперския опит на Византия а от опита и традициите на селджукските турци.Австрийският историк Витек, в труда си публикуван през 1937 година, твърди че Османската държава е била създадена на основата на традицията Газа-война срещу немюсюлманите. В граничните области между Византия и Селджукската държава е възникнал войнствен народ, навикнал постоянно да воюва със силния си съсед Византия.

Под лидерството на религиозни лидери от селджукските градове, стичащите се тук воини започват да водят войни с Византия и с другите немюсюлмански държави. Това води до бързо разширяване на границите на Османската държава в Битиния и на Балканите.Прочутият турски историк Халил Иналджък пише през 1980 година следното за основаването на Османската държава. Той подчертава че има отчасти правдивост в тезите на Кьопрюлю и Витек и че трябва да се вземе в предвид мощната вълна през 13 век от преселващи се в Анадола тюркмени и промяната по този начин на демографската структура на полуострова.Американският историк и антрополог Линднер отбелязва в труда си от 1983 година че важна роля за основаването на Османската държава има светогледът на тюркмените. Той твърди че племенната структура на тюркмените се различава коренно от племенната структура в другите райони по света.

Турците заселили областта Битиния не са се изолирали от света посредством кръвно и расово родство, но са били открити за всички нечленове на племето, които ще са от полза за рода и са приемали като свои членове чужденци, които са готови да работят за благото на рода. Затова, освен преселилите се от Хорасан и Централна Азия тюркмени, те са привлекли на своя страна и голяма част от местното население.От близо двеста години насам учените полагат усилия да установят предпоставките за основаването на Османската държава. Продължават разногласията в научните среди и относно причините за бързия възход на Османската държава. Същевремнно е общо становището че в Османския дворец се е говорело на турски език и че Османската държава е била многорелигиозна, многокултурна и многоетносна държава, подобна на сасанидската, ривската, аббасидската, селджукската и византийската империи.

Османските турци са възприемали и прилагали в сферата на законодателството и държавното управление всичко което са считали за рационално и полезно, независимо дали са създадени в Централна Азия, Рим, Византия или в Ислямския свят. Те са създали общи правила и ценности за всички поданици на империята и са вдъхнали в тях увереност в справедливостта на управниците си.Именно затова за много кратък период от време, малкото Османско бейство се превръща в световната Османска Империя.В течение на 600 години Османската Империя е властвала справедливо на Балканите и в Анадола, без да разграничава поданиците си по език, раса, религия и етническа принадлежност.Прочутият британски историк Арнолд Тойнби подчертава че Римската Империя, Османската Империя и Британската Империя са трите най-велики в историята на човечеството държави.

Marlboro:
Европейската история и турците-1

Влиянието на турските народи над европейската история...


Първите писменни източници в които се говори за турска държава, Хунската империя, която граничи с Китай, датират от 3-ти век преди новата ера. Народът основател на Хунската държава в Централна Азия, нахлува в Европа през последната четвърт на  4-ти век от новата ера. Този народ с тюркски произход е първият тюркски народ навлязъл в Европа. В епохата на Великото Преселение на Народите, хунските племена изминават хиляди километри от Централна Азия до Централна Европа. Благоприятно обстоятелство за това пътуване на конните хунски племена създава равната степ на север от Черно Море.Хунските племена поставят началото на Великото Преселение на Народите под давлението на други народи в Централна Азия. През 370-та година от новата ера хуните са населявали района между река Терек, вливаща се в Каспийско море и река Кубан, която се влива в Черно море. Хунските племена нахлуват в земите на персийското племе Алани, населяващи земите западно от Терек.

Под натиска на хунските бойни конни дружини, аланите нахлуват в земите на готите, народ от германски произход. Готите населяващи района междсу реките Днестър и Дон са били известни с името Остготи, Източни Готи, а тези които са населявали земите северно от река Дунав са се назовавали Визиготи, тоест Западни Готи. Под натиска на хуните готските племена започват да търсят спасение в земите отвъд река Дунав. Именно на това преселение на народите се дължи и фактът че преобладаващата част от населението в Европа е с германски корени. Франките, ломбардците, вандалите, аламаните, англо-санксонците са народи с германски корени които се настаняват в териториите намиращи се в границите на Римската Империя. През 5-ти век в демографическата структура на Европа се вливат тюркските народи водени от хуните а в края на 6-ти век се вливат и славяните.Готските и хунските отряди преминават река Дунав и се насочват към два от големите града в Римската Империя, Константинопол и Рим. През 330-та година от новата ера, столица на Римската Империя става Константинопол.

Империята е вече в етап на упадък и се затруднява в отблъскването на нападенията на готите и хуните. Армията на Император Валент е разгромена от обединената армия на хуни и готи в сражението при Едирне . На бойното поле загива и самият император. Новият император на Източната Римска Империя Теодосий Първи, разрешава на визиготите и на хуните да се заселят в земите на империята. Визиготите и Хуните се настаняват в общирната област Панония, простираща се от далматинското крайбрежие до река Дунав. По време на разкопки близо до австрийската столица Виена бяха открити находки свидетелстващи за присъствието на хуни по тези земи. След смъртта на император Тодосий, Римската Империя е разделена на две империи, Източна и Западна. През 410-та година визиготите превземат вечния град Рим и го разграбват в течение на три години. Теоретически Западната Римска Империя е просъществувала до 476-та година от новата ера, но на практика, тя е унищожена още през 410-та година. Столицата на Източната Римска Империя, назована по-късно Византия, Константинопол, устоява на нашествията на визиготи и хуни благодарение на здравата фортификационна система изградена от император Теодосий Втори.

Основаната през 375-та година европейска хунска държава е просъществувала около 80 години. Задено с хуните, в Европа навлизат и неизвестно дотогава на континента оръжие като конното въроъжени и лъка и стрелата. Главната военна тактика на хуните е била да обсипват със стрели вражеските сили без да встъпват в ръкопашен бой, и да го атакуват яростно след като го обезкървят. Благодарение на новите си военни тактики и на майсторското възползване от конните дружини даващи мобилно превъзходство над европейските пехотни дружини, завладяват Карпатите, Трансилвания и обширен район в Централна Европа и основават държава с център в земите на днешна Унгария. Най-прочут хунски владетел е Атила, управлявал държавата в периода от 445 до 453 година от новата ера. Атила държи постоянно под заплаха Византийската империя като полага усилия да продължи традиционната хунска политика за добри взаимоотношения със Западната Римска Империя. След два военни похода на Балканите, Византия приема да плаща на Атила данък. Обсадата през 447-ма година на Истанбул се проваля тъй като хунската армия водена от Атила не съумява да преодолее фортификациите изградени от император Теодосий втори. С дипломатичеки машинации и с подкупи, Византия подписва мир с Атила и насочва вниманието му към земите на Западната Римска Империя.

През 552-ра година армията на Атила, в която има много славянски, германски, тюркски и фински дружини, преминава Алпите и достига пред стените на Рим. След преговори с делегацията изпратена от папа Леон Първи, Атила се заврща обратно. След една година Атила внезапно умира и е погребан в съответствие с тюркските традиции. Походите на Атила в земите на Източната и на Западната Римска империи го окичват със славата на  първия великия тюркски пълководец разтърсил Европа. И днес Атила е приеман за един от най-големите лидери в човешката история.След смъртта на Атила започва борба за власт между синовете му Денгизик, Ернак и Елак и това води до разпадането на Великия хунски съюз. Хунските народи се оттеглят в в земите северно от Черно Море и тук се смесват с новопристигащите тюркски племена.Хуните поставят началото на тюркското влияние в Европа и на определящата им роля в европейската история.

Естествено и тюркските народи чувстват въздействието на европейските народи. Породеният с Атила в европейските народи страх пред турците, създават с течение на времето образа на турците като „Бич божий” или „Наказание божие”. Хунските племена населяващи земите на днешна Унгария дават и името на тази държава. Името Атила става едно от най-употребяваните имена както в Унгария така и сред на Балканите. Източната Римска Империя се възползва от конната стратегия на хуните във войните си на изток и запад. Но и турците научиха много нови неща от Римската Империя като културата на заседнал живот, дипломацията и финансите. Преселението на германските народи под давлението на хуните, води до създаването на кралства като Англия, Франция и германските княжества.

Marlboro:
Европейската история и турците-9

Периодът на Орхан Гази...


Основаният от Осман Гази Османски бейлък, в периода на управление на сина му Орхан Гази, или Орхан Първи (1324-1362), придобива характер на държава, със свои държавни институции и органи. По време на управлението на Орхан Гази, териториите на Османското бейство се разрастват почти двукратно. Една от важните реформи осъществени от Орхан Гази е създаването на редовна армия от пехотни полкове наречени Мюселлем и кавалерийски ескадрони наречени Сипахи. Същевременно, най-старата османска монета открита до днес датира също от периода на Орхан Гази. Орхан Гази е първият османски лидер който поставя основите на османската военноморска флота.Друго важно постижение на Орхан Гази е че разширява границите на Османското бейство, намиращо се в Анадола, на Балканите, завладявайки балкански територии от Византийската Империя.Султан Орхан първи е влязъл в османската история и като владетеля сключил първите политически бракове с християнски принцеси.

Първата му съпруга е дъщерята на управителя на крепостта Ярхисар, Елена, взела името Нилюфер. Тя е майка на бъдещия османски султан Мурад Първи и на завоевателя на Румелия Сюлейман паша. След като поема от баща си Осман Гази управлението на Османското бейство, с церемония която се назовава Опасването на Ятагана на Осман, Орхан Гази продължава обсадите на византийските крепости Бурса и Никея. През 1326 година, след смъртта на баща си Осман Гази, Орхан Гази превзема Бурса и се насочва с войската си към Никея, днешен Изник. Пред опасността от падането на цялата област Битиния под турска власт, византийският император Андроник Трети предприема през 1328 година опит да разкъса обсадата на Никея. След серия сражения в областта Пелеканон, византийската армия отстъпва а самият император Андроник Трети е ранен. Тази победа е втората победа на османската армия над византийската армия, след победата в сражението при Бафеос. През 1302 година. Тази победа отваря вратите на областта Битиния пред османските войски и започва бързото завладяване на областта.

През 1331 година пада крепостта Никея, Изник, а през 1337 година Орхан Гази превзема крепостта Никомедия, днешен Измит. За кратко време Изник се превръща в център на османската интелигенция. След завладяването на тези крепости, Орхан Гази започва да разширява границите на новата Османска държава за сметка на другите турски бейства в Западен Анадол. Той завзема бействата Джермияноглуларъ със столица Кайсери и Керасиоглуларъ със столица Балъкесир. Арабският пътешественик Ибни Батута, който пътешества в Анадола в средата на 14 век, подчертава че Орхан Гази притежава най-силната сред турските бейства в региона армия. Голяма роля за това бързо разширяване на границите на Османската държава играе и гражданската война във Византия. Освен това, силните сръбско и българско царства на Балканите, принуждават Византийската империя да търси съюз с турците. Византия установява съюзнически отношения най-напред с Айдъноглу Умур бей а след това и с Орхан Гази и с тяхна помощ се стреми да неутрализира българската и сръбската заплахи срещу имперските територии на Балканите. Претендентът за Византийския престол, Йоан Кантакузин сключва съюз с Орхан Гази, като укрепва този съюз омъжвайки дъщеря си Теодора с Орхан Гази.

Въз основа на съюзническия договор, десет хилядна османска армия командвана от сина на Орхан Гази, Сюлейман Паша, преминава през Дарданелите на Балканите и воюва заедно с византийските войски срещу сърбите. Това е първото влизане на османски войски на Балканите. Османската държава подкрепя Генуа във войната й с Венеция за налагане на контрол над търговските пътища, която протича в периода 1351-1355 година. В знак на благодарност за помоща, генуезците предават на Орхан Гази бойни галери. През 1352  година османските войски командвани от Сюлейман Паша превземат крепостта Цимпе на европейския бряг на Дарданелите. През 1354 година Сюлейман Паша превзема и крепостта Галиполи. За кратко време Сюлейман паша разширява границите на османската държава включвайки крепостите Текирдаг, Болайър, Чорлу и Малкара. Сюлейман Паша е първият завоевател на Балканите. Той загива при неизяснени обстоятелства по време на лов.

Същевременно, през 1357 година генуезки пирати отвличат и втория син на Орхан Гази от византийската принцеса Теодора, Халил. До спасяването му през 1359 година, експанзията на османската държава на Балканите се забавя. Но погребването на Сюлейман паша в Болайър, показва че османските турци нямат намерение сда напускат тези земи и че по този начин те ги обявяват за свои изконни територии.Орхан Гази почива през Март 1362 година. Той е наследен от сина си Мурат Първи, който поставя началото на процеса на бързо превземане на Балканите. След смъртта си Орхан Гази оставя в наследство една силна държава, със здрави държавни институции и силна армия. Земите на Държавата се простират от Анкара в Анадола до Текирдаг в Румелия и тя се превръща в държава имаща земи както в Европа така и в Азия.В периода на управление на Орхан Гази се водят и усилени благоустроителни дейности.

Строят се джамии, училища и се откриват редица вакъфи с благотворителни цели. През този период, религиозният живот в страната е ръководен от ахиите. Но въпреки че носи прозвището Гази и цял живот воюва с Византийската империя, Орхан Гази не следва фанатична религиозна политика. Той воюва и с турското мюсюлманско бейство Каресиоглуларъ, като се отнася благосклонно и към християнското население в превзетите византийски крепости. Дори разрешава на византийските управници и велможи да напуснат, ако искат със семействата си превзетите градове. Орхан Гази поощрява и браковете между гръцките вдовици и османските войници и поставя първия прецедент в османската история назначавайки немюсюлманин за управител на крепост.Орхан Гази е първият османски владетел който е сякъл монети със своето име, целейки по този начин да увеличи приходите на държавата. Орхан Гази поставя в сила и справедлив данъчен порядък, и с данъците събирани от земеделците, търговците и с златото получено като подарък от европейските владетели, пълни своята хазна и изгражда силни и ефикасни държавни учреждения и институции.

Marlboro:
Европейската история и турците-10

Разширяването на османските граници в Румелия...


Третият османски владетел след Осман Гази и Орхан Гази, е синът на Орхан Гази от византийската принцеса Елена, Мурат. Той запасва Ятагана на Осман през 1362 година и сяда на османския престол под името Мурат Първи. Всъщност, на османския престол е трябвало да седне по-големия му брат, завоевателя на Румелия Сюлейман паша, но след като той загива при странни обстоятелства по време на лов в Тракия, на престола сяда брат му Мурат.Султан Мурат Първи продължава завоеванията на Балканите и границите на османската държава достигат до Косово. Той се възползва много ефикасно от природните и икономически ресурси на завладените на Балканите земи и съумява да наложи властта си и над турските бейства в Анадола.

След смъртта на брат му Сюлейман паша, Мурат още като млад принц продължава започнатия от него процес на завладяване на Балканите. По време на завоюването на Румелия, Мурат се възползва от знанията на учителя си Лала Шахин, на колаасъ Хаджъ Илбей и на командващия акънджиите Гази Евренос. В периода от 1360 до 1361 година, принц Мурат завладява крепостите Чорлу, Мисини, Люлебургаз и Бабаески а също и крепостта Димотика. Не е уточнено категорично, но се предполага че през този период е превзета и крепостта на Едирне. Бързото разширяване на границите на османската държава в Тракия и приближаването им към Истанбул, предизвиква силно безпокойство във Византия и византийският император Йоан V Палеолог иска помощ от графа на Савоя, своя братовчед конт Амадей Савойски, известен и под името Зеленият граф, понеже е носел зелени дрехи и броня. През Август 1366 година кръстоносна флота отнема от османците крепостта Гелиболу и тя остава във византийски ръце до 1377 година, когато отново е присъединена към османската държава. Падането на крепостта Гелиболу, прекъсва връзкта между анадолските и румелийски територии на османската държава.

Намиращият се през този период в Румелия султан Мурад Първи, в продължение на пет години не може да премине в анадолските земи на държавата. Но въпреки това, османската държава запазва границите си в Анадола и продължава завоеванията си на Балканите. Именно затова, много историци окачествяват османската държава като Балканска държава.Кръстоносците на Зеления граф отнемат от българите крепостите Созопол, Несебър и Анхиало и ги предават на византийския император. По-късно османските войски превземат Айтос, Карнобат и Созопол. Крепоста на Самоков, в района на която има големи мини за желязна руда и крепостта Ихтиман също са превзети от османските войски. Напредването на османските войски подтиква пролатинските среди във византийската столица Константинопол да искат подкрепа от западните рицари. С подкрепата на папата, се създава съюз между Сърбия и Византия.

Сръбските войски навлизат в Тракия и в местността Черномен близо до река Марица се срещат с османски войски. Тъй като крепостта Гелиболу продължава да е в ръцете на византийците, османските подкрепления не могат да преминат от Анадола в Румелия. Въпреки това, с ограничените военни сили с които разполага, благодарение на смелостта, дързостта и войнствения дух на османските войски, султан Мурат Първи нанася в битката при Черномен станала на 26 Септември 1371 година, тежко поражение на обединените сръбски и християнски войски командвани от крал Вълкашин Мърнавчевич и деспот Углеша. С тази победа, пред османските войски на Балканите вече не остава нито една сила която може да спре завеванията им. Българската, сръбската държави и Византия, стават васални държави на османската държава. Те започват да плащат данък на османската държава  и са задължени да изпращат свои войски в помощ на османската армия при военни походи.

След победата при Черномен, е придаден тласък на завоюването на Румелия и за кратко време към османската държава са приъсединени крепостите Комотини, Ксанти, Кълкъш и района на планината Рила. Османските власти гарантират на християнското население на завзетите земи техните религиозни права и дори дават някои привилегии на религиозни обители като Рилския Манастир. След 1383 година, османските завевания на Балканите стават още по-стремителни. Превзети са Кавала и Серез. В тези райони са били настанени турски родове от бившето бейство Саруханоглуларъ с център Маниса. Командирът на акънджиите Гази Евренос пренася своя щаб в Яница, близо до Солун и започва да организира нападения в Тесалия, Епир и Албания. Към османските земи са присъединени и крепостите Прилеп, Битоля и Штип, София, Пловдив и Ниш.Военните успехи постигнати от османската армия в Румелия, укрепват позициите на османската държава и в Анадола. С приложената от османците система за военно-поземлена повинност Тъмар, много млади християни от Румелия се присъединяват като спахии в османската армия а веннопленниците се убеждават да се включат в редовете на еничарските корпуси.

Османската държавна установява търговски отношения с град Дубровник на Далматинското крайбрежие. В османската армия широко започват да се използват огнестрелните ръчни оръжия и артилерия.Османската армия постига категорична победа над армията на бейството Караманоглуларъ в сражението от 1386 година в местността Френкязъсъ. Тази битка показва че продължаващите да воюват по стара традиция армии на анадолските бейства няма да могат да се съпротивляват на редовната, добре обучена, дисциплинирана и въоръжена с огнестрелни оръжия османска армия.Най-голямото стражение станало по време на управлението на Султан Мурад Първи в Румелия, е Първото сражение на Косово поле.

Срещу османската армия, на Косовово поле се изправя обединена християнска армия, в която преобладават сръбските войски но има и български, албански, босненски, хърватски, унгарски и чехски полкове. В османската армия воюват полкове от васалните българско и македонско княжества.Османската армия постига категорична и историческа победа над обединената християнска армия в сражението през Юни 1389 година. Сръбският крал Лазар е убит на бойното поле, но и султан Мурат Първи е убит от пленен сръбски благородник.Със своите дела и с успехите постигнати на бойното поле, Султан Мурат Първи става източник на вдъхновение за бъдещите османски владетели, които продължават завоеванията на Балканите и в Европа.
Освен това, в периода на управление на Султан Мурат Първи, западните държави и Византия признават османската държава като Балканска държава.

Marlboro:
Европейската история и турците-11

Баязид Първи Светкавицата...


След смъртта на османския владетел султан Мурад Първи Хюдавендияр, на османския престол сяда синът му Баязид, който получава прозвището Йълдъръм, Светкавицата. По време на 13 годишното си управление султан Баязид Първи, разширява границите на османската държава. Сърбия и Византия, които след битката на Косово поле стават васали на османската държава, изпращат свои военни подразделения за участие във военните походи на султан Байзид Първи.

Показателен за нарастването на влиянието на Баязид във византийския дворец е фактът че той играе важна роля при определянето на византийските императори. На срещата състояла се през 1393 година в Серез, присъстват всички васали на Баязид Първи-сръбският крал, българският цар, византийският император и деспотите в Пелопонес. Сред васалите на Баязид е и владетелят на Влашко.В периода на управление на султан Баязид Първи, границите на османската държава на юг достигат до Пелопонес, на запад до Албания и на Север до река Дунав и тя става съседка на католическа Унгария.

Европейските владетели са силно обезпокоени от това бързо разширяване на границите на османската държава и най-после решават да отговорят на воплите на Византия за помощ. Византия отправя вопли за помощ към западните рицари и поради започнатата през 1395 година обсада на Константинопол от войските на Баязид Първи. В Европа започват усилия за сформирането на силна кръстоносна армия. Политическата конюнктура през този период в Западна Европа също е подходяща за реализирането на тази цел, защото започналата през 1337 година Стогодишнва война между Англия и Франция, през 1369 година изживява една кратка мирна пауза.

През този период Западна Европа е разединена както в политическо, така и в религиозно отношение. Главата на римокатолическата църква е напуснал Рим и се е настанил в град Авиньон близо до град Марсилия, и затова се намира под силно френско влияние. През 1377 година центърът на римокатолическата църква става отново Рим, но германските държави и Англия обявяват църковна автономност поради силното френско влияние над папата. В християнският свят се появяват няколко религиозни лидери и това разединява християните. Европейпсикет владетели смята че със създаването на кръстоносна армия която ще разгроми османските турци, отново ще може да се установи религиозно единство.Този кръстоносен поход е първият кръстоносен поход започнал с цел разгрома и изтласкването от Европа специално на османските турци.

Кръстоносната армия си поставя за цел и да спаси Унгария от османското давление, да разкъса блокадата на Константинопол и да получи сигурен коридор за достигане до Ерусалим и светите места. Един от главните организатори на този кръстоносен поход е унгарският крал Сигизмунд. На призива положителни отзиви дават и английският владетел Ричърд Втори и френският крал Шарл Шести. С войски се включват и графствата Бургундия, Орлеан и Ланкастър. Войводата на Влашко Мирче също подкрепя кръстоносците. В похода участват и войски на италианските градове държави и на родоските рицари.

Ядрото на кръстоносната армия с численост над 100 хиляди души, представляват 60-тте хиляди унгарски войници. В Кръстоносната армия се включват 10 хиляди французи, 6 хиляди германци от графствата Бавария, Саксония, Хесен, Люксембург, хиляда английски войници, 13 хиляди войници от Полша, Бохемия, Италия и Испания и 10 хиляди влашки войници. Кръстоносната армия потегля на път през април 1396 година под ръководството на 24 годишния Жан Безстрашни, граф на Невер и достига пред стените на Будапеща. В това време султан Баязид Първи ръководи обсадата на Константинопол и научава за кръстоносния поход от осведомител от графството Милано, което в силна конкуренция с другите италиански градове държави. Това показва как още през този период западните владетели са се възползвали от османската държава за постигането на лични цели. Султан Баязид Първи вдига обсадата на Константинопол и със светкавична скорост се насочва към град Никопол, който в това време е вече обсаден от кръстоносците.

Именно за тези свои пълководчески способни, със светкавична бързина да придвижва войските си, сялтан Баязид получава и прозвището Светкавицата. 80 хилядната османска армия, в която се намират и сръбски отряди, пристига по много неочакван начин пред стените на Никопол. На 26 Септември 1396 година протича сражението при Никопол. Битката започва с атаката на конните рицари срещу османския център. Рицарите са посрещнати от спциално подготвено поле с изострени колове. Устрмът на атаката намалява и рицарите стават лесна цел за османските стрелци с лък и са принудени да се спешат. Останалите без ездачи рицарски коне сеи завръшат в кръстоносния лагер и предизвикват страх и паника. Основните сили на Сигизмунд започват хаотична атака за да помогнат на френските тежки рицари, но се срещат с еничарските корпуси.

Започва ожесточена сеч между унгарските полкове и еничарските корпуси. Решителният удар е нанесен от сръбската тежка конница, която напада във фланг унгарската пехота. Започва паническо бягство. В битката при Никопол загиват 30 хиляди османски и много повече кръстоносни войници. Пленени или убити са и много западни благородници, които по-късно са освободени срещу глеми откупи.

Победата в битката при Никопол превръща султан Баязид Светкавицата в един от легендарните герои на мюсюлманския свят, укрепва още повече позициите на османската държава на Балканите и увеличава опасността от османско нашестви за Унгария. Византия от своя страна вече остава сама и води борба на живот и смърт.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page