Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (85/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-12
Началото на края за Константинопол...

От своето основаване през 330 година до превземането му от османските турци през 1453 година, Константинопол многократно е бил обсаждан от многобройни армии. Той е бил обсаждан от армиите на хуни, авари, сасаниди, българи, сърби, руси, маджари, кръстоносци и османски турци, но винаги е успявал да устои, благодарение на мощните си крепостни стени и фортификационни съоръжения, издигнати още по време на управлението на император Константин Велики и след това от император Теодосий който управлява в периода 408-450 година от новата ера.

Построените от император Теодосий крепостни стени са били най-мощните отбранителни съоръжения в средновековна Европа. Константинопол е обсаден за първи път от османските турци в периода на управление на султан Байзид Първи, Йълдъръм, тоест Светкавицата. Тази обсада продължава десет години, от 1391 до 1402 година.Защо османските турци са предпочели дълга обсада на Константинопол, вместо да атакуват директно крепостните стени на града. Отговорът на този въпрос се крие по всяка вероятносн в това че те осъзнават че с тогавашните обсадни оръдия, дори и огнестрелни, е невъзможно да бъдат направени проходи в крепостните стени на града.

Обсаждайки Константинопол, османските турци са целели да прекъснат снабдяването на града с хранителни продукти и вода и по този начин да прекършат духа на защитниците, а също така и да се възползват от евентуалните противоречия между групи, които ще поискат да установят сътрудничество с османската армия. За целта, султан Баязид Светкавицата, подкрепя братовчеда на византийския император Мануил Втори Палеолог, Йоан Седми Палеолог. Същевременно, жителите на Константинопол продължават да укрепват крепостните стени а византийският император продължава да търси помощ в Европа.Султан Баязид Първи Светкавицата опразва близките до Константинопол населени места. Той иска от византийския император в Константинопол да бъде построен един мюсюлмански квартал, в който спорните въпроси да бъдат разрешавани от мюсюлмански съдя-кадия.

Той заявява на византийския император че ако това негово искане не бъде изпълнено, ще осъди града на гладна смърт. Византийският император отказва да изпълни искането на Баязид Първи и той затяга още повече обсадата на Константинопол. За да възпрепятства доставката на храна и подкрепления в града през Черно Море, той построява на черноморския вход на Босфора крепостта Анадолу Хисаръ. В града започва сериозен проблем с хранителните продукти. След победата на османската армия над обединената християнска армия в сражението при Никопол през 1396 година, жителите на Константинопол загубват всяка надежда за спасение. Цените на хранителните продукти в Константинопол нарастват десетократно.

Населението, което не може да намери дърва за отопление, започва да разрушава сградите и да използва дървения материал за отопление. Много жители на византийската столица бягат спускайки се нощем с въжета от крепостните стени и търсят спасение при османските турци. В едно свое писмо византийският император разказва че много от тези бежанци доброволно приемат исляма. По-заможните граждани, продават домовете и имотите си и заплащат огромни суми за да получат място във венецианските и генуезки кораби, които ще ги отведат в Италия. Един летописец от този период заявява че преди Константинопол е бил град-кралица, но сега прилича на изоставена вдовица.

В града се създава и група, която иска вратите на Константинопол да бъдат отворени пред османските турци. Тогава византийският император осведомява Баязид Първи че приема исканията ми за построяване на мюсюлмански квартал, назначаването на кадия и обявяването на Йоан Седми Палеолог за съимператор. Баязид разрешава на император Мануил да напусне Константинопол и увеличава населението на мюсюлманския квартал в града преселвайки там турци от черноморския регион на Анадола.През 1399 година император Мануил Втори напуска Константинопол за да търси помощ в Европа. Той потегля от Константинопол с един френски кораб, като оставя семейството си в Пелопонес и потегля за Европа.

Най-напред се среща с херцога на Милано. По време на пребиваването си в Италия установява че избягали от Константинопол писатели и интелектуалзци са открили в университетите във Флоренция и Милано факултети по гръцки език. Тези факултети изиграват катализатор за процеса на обновление, Ренесанса в Западна Европа. През 1400 година император Мануил пристига в Париж. Той идва до Лувърския дворец яхнал бял кон, дарен му от френския император Шарл Шести. В негова чест са организирани веселби, балове и ловни увеселения. Император Мануил е запознат и с учените в университета Сорбон. Въпреки всички тези почести обаче император Мануил не съумява да осигури обещание за необходимата за разкъсването на турската обсада на Константинопол армия.

Оттук той преминава в Англия, където е посрещнат от крал Ричърд Втори и иска военна помощ и от английския крал. След време подновява това свое искане и пред неговия наследник Анри Четвърти. Тъй като през този период английските владетели имат сериозни проблеми в Шотландия, те отхвърлят тези искания. Един хронист от това време пише че е много трагично това че владетелят на една силна християнска империя търси военна помощ срещу мюсюлманите в най-отдалечените от империята му европейски острови. Император Мануил прекарва седем седмици в Лондон но не успява да убеди английския владетел за военна помощ. Освен това научава че и даренията, събрани в помощ на Константинопол в църквите, са били откраднати от един крадец. Тогава той се завръща отново в Париж.

Води контакти за военна помощ и с владетелите на Арагон, Партугалия и римския папа. Но освен празни обещания, не получава нищо конкретно. Спасението на Константинопол идва не от запад а от изток.Император Мануил потегля на път за да предаде на султан Баязид ключа на Константинопол, но по пътя научава за поражението на османската армия срещу монголската армия в сражението при Анкара през 1402 година. Научава че и султан Баязид Първи е паднал в плен на Тимур. Византийската делегация се завръща след тези новини от Кютахя обратно в Константинопол.Монголското нашествие в Анадола удължава живота на византийската империяа с още 50 години.

Marlboro:
Европейската история и турците-13
Период на борба за власт в Османската държава...

След поражението на османската армия в сражението при Анкара през 1402 година срещу войските на монголския владетел Тимур и пленяването на султан Баязид Първи, османската империя нализа в период на междуособици. Започва борба за власт между синовете на Султан Баязид Първи Светкавицата, която протича в периода 1403-1413 година. Възползвайки се от тези междуособидици, Византия и италианските градове-държави отнемат от османската империя някои територии ва Анадола и на Балканите. Византийската империя превзема отново Солун.

В периода на управление на султан Мехмед Първи Челеби, управлявал в периода 1413-1421 година, започва процес на пълно възстановяване на османската империя. С възкачването през 1421 година на престола на султан Мурад Втори, мперията започва да си възвръща бързо изгубените Балкански територии. Същевременно Мурат Втори се стреми да поддържа добри взаимоотношения с Византия и западните кралства. В периода на управление на Мурад Втори, от Анадола на Балканите се преселват компактни маси от турски преселници и дори един византийски летописец подчертава че вече броят на турците на Балканите е по-голям от броя им в Анадола.

При управлението на Мурад Втори, османските турци напълно укрепват своето присъствие на Балканите.След възкачването на престола на султан Мурад Втори, избухва бунт воден от неговия вуйчо Дюзмедже Мустафа, който предявява претенции към престола. Армията на Дюзмедже Мустафа, получаващ подкрепата и на Византия, превзема Гелиболу и Едирне и връзките между Румелия и Анадола започват да се водят само с помоща на генуезки кораби от колонията им във Фоча. С помоща на акънджиите в Румелия, султан Мурад Втори побеждава бунтовниците.

Но този път се появява нов, подкрепян от Византия, претендент за османския престол-братът на султан Мурад Втори, Кючюк Мустафа. Кючюк Мустафа получава помощ и подкрепа и от балканските страни като Влашко и Молдова, от Венеция и Унгария и от някои анадолски бейства като бейство Дажнадроглуларъ. Султан Мурад Втори обсажда Константинопол с 5 хилядна войска. Той разгромява и войските на претендента Кючюк Мустафа. Обсадата продължава три месеца и принуждава Византия да търси мир. Според византийските летописци, Константинопол не пада този път пред османските войски само благодарение на покровителството и защитата на Пресвета Богородица. Вдигайки обсадата на Константинопол, султан Мурад Втори се насочва с войските си към град Солун. Той е решен отново да презвеме града. Византийският император разбира че няма да може да отбранява града и го продава на венецианците. Слутан Мурат Втори обаче не приема условията за мир на венецианците и обсажда града. Обсадата на Солун продължава седем години. През 1430 година Османските войски превземат най-напред Солун и след това и Янина.

Тук за първи път османските турци превръщат една църква в джамия, подчертавайки по този начин че тези земи вече са техни. Населението на града  е разселено в други райони на империята. В централните райони на Солун се настаняват преселващи се от Анадола и други места на Румелия турци и мюсюлмани. Жителите на Янина, които не се съпротивляват на османските войски са наградени, като им се разрешава да съхранят църквите си и свободно да изповядват религията си. В града се построява и мюсюлмански квартал. Тази политика на османските турци подтиква много от балканските градове да се предават без съпротива на османската армия. Това също ускори османските завоевания на Балканите.

Посредством феодално-земевладелческата си система, османските турци привличат в армията си и ветерани от армиите на балканските страни. Справедливостта и леката данъчна система също привличат бедните земеделци на Балканите и те доброволно стават поданици на империята.След превземането на Солун и Янина, османските войски се насочват към Сърбия и сръбският деспот Георги Бранкович отново става васал на Султан Мурад, като дава за жена на султана своята дъщеря Мария Бранкович. През 1440 година османската държава наложи пълен контрол над Сърбия и Молдова. Вниманието се насочи към Унгария. Османската армия обсажда в продължениена 6 месеца намиращата се в унгарски ръце Белградска крепост. Обсадата бе неуспешна, но благодарение на нея, османската армия въведе широко в употреба в армията си огнестрелното оръжие и изпревари по този начин армиите на европейските държави.Византия и западните европейски кралства решиха да организират нов кръстоносен поход за да спрат напредването на османските войски в Европа.

По време на управлението на султан Мурад Втори станаха две битки с решаващо за съдбата на Балканите значение. Първата бе битката при Варна от 1444 година а втората бе Втората битка на косово поле от 1448 година. Тези две сражения, завършили с категоричната победа на османските войски, сложиха край на опитите на европейските държави да прогонят османските турци от Балканите. Европа вече започна да възприема османската държава като Балканска държава. Византийската империя остана да съществува само в границите на Константинопол и близките му райони. Византийските императори предприеха редица обиколки в Европа за да търсят помощ срещу турците, но главното искане на западните страни бе Византия да приеме католичеството. На заседание във Флоренция, византийската църква прие покровителството на Папата в Рим.

Създава се папската уния. Византийският император се завръща в Константинопол като католик и иска от гражданите да приемат католическата религия. Но помнещите зверствата на кръстоносците католици от четвъртия кръстоносен поход, жители на Константинопол и православните свещенници се противопоставят на това искане на императора. Започва да расте и броят на византийците подкрепящи установяването на мирни и съюзнически отношения с османските турци.
За Константинопол и за самата Византийска империя, започва един много труден и крехък период.

Marlboro:
Европейската история и турците 14

Сраженията при Варна и на Косово Поле утвърждават османското господство на Балканите...

След присъединяването на България и Сърбия, Османската империя остава изправена на запад пред Унгарското кралство. Унгарците са народ от урало-алтайската езикова група. Те се преселват през девети век от Централна Азия в Европа и се настаняват в земите на днешна Унгария и на някои съседни страни. През хилядната година те приемат християнството и се превръщат в една от основните народности в Европа. До 14 век маджарите или унгарците, са под властта на Свещенната Римска Империя и са подчинени на германските императори. Унгарският владетел, който първи започва да воюва с османските турци е Сигизмунд, останал на престола 50 години. Император Сигизмунд почува през 1437 година.

При управлението на император Сигизмунд, който е член на германската люксембургска династия, унгарците следват политика на разширяване на териториите си на изток, на Балканите. Унгарските войски съставяха ядрото и на кръстоносната армия която бе разбита от османските войски през 1396 година в битката при Никопол. През 1426 година Сърбия става васал на император Сигизмунд. При неговото управление, през 1435 година се приема и закон задължаващ феодалните и поземлените владетели да осигуряват на императорската армия войници в численост съответстваща на числеността на крепостните им селяни. Този закон осигурява на унгарската армия  тежко-въоръжена конница. Огнестрелните оръжия също навлизат в широка употреба в унгарската армия именно през този период.След като император Сигизмунд умира без да оставя свой наследник за престола, унгарските благодорници избират за нов крал на Унгария полския крал Владислав Трети.

Бащата на Владислав Трети е велик херцог на Литва, последната нехристиянска държава в Европа. През 1386 година той приема християнската религия и я превръща в основна религия в Литва. Полша и Литва се обединяват в обща държава, в границите на която са включени и днешна Беларус и Украйна. След като е обявен за крал на Унария, Владислав Трети става един от най-могъщите владетели на Европа. Графът на Трансилвания и Тимишоара Янош Хуниади пое поста на кралски наместник в Унгария.В периода 1443-1444 година унгарски войски водени от Хуниади преминават река Дунав и навлизат в османските земи. Унгарците са победени от османските сили в сражение в район между София и Златица, но успяват да отстъпят организирано, въпреки че понасят тежки загуби. Това окуражава европейците които премат похода като успешен, въпреки поражението.

С османската империя е подписан договорът от Сегедин. Но крал Владислав е убеден от папския наместник кардинал Сезарини и от византийския император да наруши подписания договор. Започва подготовка за нов кръстоносен поход. Папска флота съставена от 19 кораба предоставени от Венеция, Бургундия и Дубровник, преминава през Дарданелите и Босфора и достига устието на река Дунав в Черно Море, за да продължи оттам за Никопол. Сухопътната армия съставена от унгарски, сръбски, влашки, хърватски и босненски полкове е подкрепена и от около 2 хиляди въоръжени с бомбарди фургони. Двете армии се срещат на 10 Ноември 1444 година пред Варна. В сражението, крал Владислав Трети атакува с тежко въоръжената рицарска конница центъра на османската армия, и личната еничарска гвардия на султан Мурад Втори, но пада в изкопан пред позициите трап и е обезглавен от еничарите. Смъртта на Владислав Трети предизвиква паника в кръстоносната армия и започва паническо бягство.

Сред убитите на бойното поле е и папският наместник кардинал Чезарини. Янош Хуниади успява да събере бягащите войски и осигурява организираното им отстъпление. Германският историк Зинкейсен заявява че това поражение е наказание божие за нарушаването на подписания върху библията договор от Сегедин.Унгарският граф Янош Хуниади се изправя отново пред османската армия след четири години, през 1448 година, във втората битка на Косово поле. Хуниади установява съюзи с балканските княжества, но сърбите отказват да подкрепят Хуниади поради репресиите на католическите свещенници в техните земи. Хуниади излиза на бойното поле с 5 хилядна унгарска и  хилядна влашка войска.

В армията му има и наемни германски и чехски полкове. Османската армия наброява около 5 хиляди души.Османските сили изкопават траншеи с палисади на бойното поле и по този начин отстраняват опасността която представляват въоръжените с бомбарди унгарски фургони.   Въпреки численото си превъзходство османската армия възприема отбранителна тактика. В центъра зад укрепление от коли са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.В първия ден на битката, 17 октомври се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат.

Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден 19 октомври, когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.Хунияди успява отново да се спаси отстъпвайки с въоръжените фургони. Той е пленен по пътя и държан като заложник от сръбския владетел Бранкович, но скоро е освободен.Сражениието при Варна и второто сражение на Косово Поле утвърждават османската власт на Балканите и принуждават европейските владетели да се откажат за известен период от време от походи срещу турцитe.

Marlboro:
Европейската история и турците-15

Превземането на Истанбул...През 324 година, град Бизантион е обявен за столица на Източната Римска Империя и е назован Константинопол, по името на римския император, по заповед на който се осъществяват грандиозни строителни и благоустроителни дейности които променят изцяло облика на града на Босфора. Император Константин е и първият римски император приел християнската религия и е прочут в историята под името Константин Велики. За западноевропейските владетели, Константинопол бе вратата към изтока и затова бе една от спирките на кръстоносците насочили се към светите земи за да превземат Ерусалим от мюсюлманите. С появата през 622 година на мюсюлманската религия, която за кратко време се разпространява в източните земи и на арабския полуостров, мюсюлманите започват да организират набези в източните провинции на Византийската Империя. Арабски войски обсаждат четири пъти Константинопол.

Три от обсадите на Константинопол са осъществени в периода на Аббасидите и една в периода на Емевидите. В първата обсада на града участва и близкият съратник на пророка Мохаммед, Ебу Еюб Ел Енсари. Той почива от болест по време на тази обсада и е погребан пред стените на Константинопол. Думите на пророка Мохаммед че Константинопол ще бъде превзет от един велик мюсюлмански пълководец, превръща града в една свещенна за мюсюлманите цел. Затова историкът Феридун Емеджен нарича Константинопол-Обещаният на мюсюлманите град.Константинопол е многократно обсаждан и от османски войски. Първата е по време на управлението на султан Йълдъръм Баязид, втората и третата са в периода на вътрешен раздор от претендентите за османския престол Сюлейман Челеби и Муса Челеби.

Следва обсадата на войските на султан Мурад Втори. Тези обсади са неуспешни  и османските войски не могат да преодолят крепостните стени на Константинопол.Султан Мехмед се възкачва два пъти на османския престол. Най-напред, след доброволното оттегляне на баща му султан Мурад Втори, той се възкачва на престола на 12 годишна възраст, в периода 1444-1446 година. (s bitki v Nikopol i Varna ) Поради постоянните унгарски набези в османските земи обаче, непълнолетният владетел изпитва трудности в управлението на държавата и затова моли баща си да се завърне отново на престола.

( 12 godishniq Syltan Mehmed zapovqdva na bashta s Myrad II da se varne na prestola s dymite " Az kato Syltan ti zapovqdvam da sednesh na prestola")

Този неуспешен период в живота на султан Мехмед Втори, често става повод за критики от страна на някои среди в османския двор, след повторното му възкачване на престола през 1451 година. Близките на султана държавници му нашепват че само превземането на Константинопол ще осигури налагането на авторитета му в държавата. Затова, султан Мехмед Втори си поставя като главна цел превземването на Константинопол и това се разкрива и от думите му-или градът ще ме вземе, или аз него.Султан Мехмед Втори, получава много добро образование и освен арабски и персийски езици, владее като чужди езици и гръцкия и славянския.

По време на престоя му в Маниса като престолонаследник, Султан Мехмед слуша от устата на западни учени като Кирияко Данкона история на Римската Империя и на Западна Европа, живота и делата на Александър Македонски и на други велики пълководци и воини от древността. Това се отразява и на характера на младия принц и той става волеви, смел и изпълнен с желание за героични дела за да заеме място по страниците на историята като Александър Македонски.В рамките на подготовките си за обсадата на Константинопол, султан Мехмед Втори нарежда срещуположно на построената от дядо му султан Баязид крепост Анадолу Хисари да бъде построена нова крепост на име Румели Хисари. По този начин той затваря напълно входа на Босфора откъм Черно Море. През 1453 година султан Мехмед Втри пристига от Едирне с войската си пред стените на Истанбул и започва продължилата 54 дена последна обсада на Константинопол. (pri prevzemaneto na Konstantinopol / Istanbul ychastvat

Османските войски притежават много голям опит в сражения на открито с европейските войски, но за първи път се изправят пред мощни крепостни стени и фортификации като тези на Константинопол. По заповед на султана, се построяват много мощни артилерийски оръдия. Същевременно в Константинопол има големи противоречия между пролатинските среди подкрепяни от император Константин Палеолог и протурските среди водени от Лукас Нотарас. Нотарас дори заявява че би предпочел да види в Константинопол турска чалма вместо католическа шапка. Отбраната на града е поета основно от наемни италиански войски, а византийските сили са използвани само като допълнителни сили.

След раняването на генуезеца Джовани Джустинияни, който ръководи отбраната на Константинопол, и след като османските обсадни оръдия пробиват на няколко места крепостните стени, османската армия усилва натиска си над града и с щурм на 29 Май 1453 година, градът е превзет. По време на този щурм е убит и последният византийски император Константин. С превземането н Константинопол, който е наречен от турците Истанбул, настъпва краян на средновековието и в Европа започва епохата на Ренесанса.Султан Мехмед Втори получава прозвището Завоевателя. С превземането на Истанбул той свързва азиатските и европейските земи на империята и става владетел на всички жители на тези земи, независимо от религията им. Затова той използва и титлата Кайзери Рум, Кайзер на Рим. След тази голяма победа, Султан Мехмед Завоевателя повежда завоевателни войни в Европа за да разшири границите на империята си, като същевременно не пренебрегва и усилията за изграждането на централизираната държавна система. Той е основателят на централизираната османска държава.

Със заздравяването на позициите си в държавата, Султан Мехмед Завоевателя насочва вниманието си към Европа и Италия. Западните владетели са сериозно обезпокоени от османското напредване на запад и търсят пътища за да спрат османската империя. Но нищо не съумява да спре устрема на водените от Завеоевателя турски войски, които помитат по пътя си всички врагове. Един византийски летописец разкрива със следните думи безпомощността на европейските владетели пред турците-Много се молихме, но бог не се смили над нас, може би като наказание за някои наши тежки грехове.

Marlboro:
Европейската история и турците-16

Епохата на Мехмед Завоевателя...


Фатих Султан Мехмед, Завоевателя, се различаваше по характер, светоглед и възпитание от предходните османски владетели. Той положи усилия за да се превърне във владетел не само на мюсюлманите и турците в границите на империята му, но и на християнското, еврейско и друго население в завладените земи. Той бе готов да бъде владетел и защитник на правата на всеки народ, който е готов да приеме неговото покровителство.

След завладяването на Истанбул, султан Мехмед Втори се превърна според тогавашното разбиране и в пряк наследник на Западната Римска Империя и затова предприе някои опити за да завладее Италия и за да наложи волята си и над папския престол. В рамките на политиката си за завладяване на Западна Европа, султан Мехмед Втори установи контрол над основните сухопътни и морски търговски пътища, което подтикна западните европейски владетели да търсят нови търговски пътища с Индия и Китай и с другите богати на подправки, злато и тъкани източни страни. Именно това доведе и до началото на епохата на Великите географски открития и постави основите на бъдещата колониална Европа.

За разлика от предходните османски и европейски владетели, султан Мехмед Втори, Завоевателя, призна след завладяването на Истанбул много широки права и свободи на вероизповеданието и на културата. Той разреши на православните християни, евреите, арменците и католиците свободно да изповядват религията си и дори да основат свои патриаршии в Истанбул. За върховен религиозен представител на православните християни, който бяха най-многобройната след мюсюлманите религиозна общност в Османската Империя, бе приет гръцкият фанариотски патрарх. Гръцката Фанариотска Патриаршия остана като единствен върховен представител на православните християни в османските земи до рухването на османската държава.

Политиката на султана за лично подпомагане, и за поставяне под лична протекция на представителни ръководни органи на немюсюлманските общности в империята, бе в разрез с тогавашните религиозни разбирания царящи в Западна Европа през средновековието. Историята на средновековна Европа е изпълнена с примери за това как католическата религия е репресирала представителите на другите религии. През 11 век, Римският Папа наложи на западните владетели волята си на единствен законен религиозен представител на християнството. Създадени бяха инквизиционните съдилища, които подлагаха на гонения и репресии всички, които не желеха да се подчиняват на църковните канони и на волята на римския папа. Римския папа обяви инквизиционните съдилища за свещенни съдилища борещи се с враговете на божието слово.

Изправяните пред тези съдилища бяха наказвани със смърт на клада, заточение, отнемане на имуществото им, отрязване на езика. Не само християните, но и евреите и мюсюлманите живеещи в Испания станаха жертва на инквизицията. В течение на 15 век в Европа бяха изгорени на клада над 15 хиляди души.Всъщност, първият кръстоносен поход организиран от римския папа не бе срещу мюсюлманите, а срещу различните християнски секти в Западна Европа. След това последваха кръстоносни походи срещу мюсюлманите.Католическата църква раздаваше срещу пари документи наречени индулгенции, които опростяват греховете на християните и им гарантират място в рая. Това бе предизвикало остри критики и в Европа.

Толерантното отношение на османските турци към християнското население на завзетите Балкански земи постави под въпрос действията на папския престол. За 6 годишен перид, папския престол бе пренесен от Рим в Авиньон. Започна периодът на Великата западна схизма. През този период лидерите на римо-католическата църква останаха под силното влияние на френските крале. Французите не признаха римския папа, след завръщането на папския трон в Рим и назначиха свой папа в Авиньон. Това предизвика двуглавие в католическата религия. Римския папа анаемосваше привържениците на авиньонския, който от своя страна обявяваше за греховници и неверници привържениците на римския папа.

Организираните църковни събори не успяха да разрешат проблема. Германските и английски владетели създадоха своя полуавтономна от папството църкви. В периода на бърз напредък на османските войски в Европа през втората половина на 14 век, също не съумяха да подтикнат западните владетели към споразумение над проблема. Продължиха и конфликтите между западните кралства. Сто годишната война между Франция и Англия отне живота на милиони хора. Германия и Италия бяха разпокъсани на градове държави и на малки княжества. През този период обаче започна да набира сили урбанизацията. Градове като Флоренция, Венеция, Геноа, Париж, Лондон се превърнаха в център на зараждащата се буржоазия. Търговските гилдии в северните европейски държави се обединиха в търговски съюз наречен Ханзенска лига.

Франция и Англия се превърнаха в силни централизирани държави с редовна армия, наподобяваща по структурата си структурата на еничарските корпуси, основани от османските турци още преди един век. Италианските градове-държави, кито контролираха голяма част от търговията между запада и изтока благодарение на близките връзки с османските турци, забогатяха. Неподходящите за изчислителни работи римски цифри бяха изместени от използваните от османските турци по-практични арабски цифри. Въвеждането на десетичната система и на нулата, взаимствана от османците, улесни изчислителните работи. Флоренция, управлявана от династията Медичи, се превърна в център на науката, културата и изкуствата. Флорентинската златна монета флорини, и венецианската златна монета дукати, станаха основните парични единици през 14 и 15 век в Европа. През 15 век, Римският папа отново възстанови влиянието си над християнските владетели в Европа.

С началото на епохите на реформите и ренесанса, в европа се разпространиха и античните идеи и изкуства и заедно с християнската религия се създаде нов синтез, който изгради и съвременната европейска култура. В много университети в Европа започнаха да се поставят на бял свят идеите че християнска Европа трябва да се обедини за да спре османското настъпление. Походът на Фатих Султан Мехмед, Завоевателя в Италия и превземането на Отранто, подтикнаха европейците да се обединят около християнската религия. Християните в Испания започнаха война за прогонването на емевидите мюсюлмани. Същевременно, бе възприето и становището че трябва да се възприеме благосклонна позиция и към различните секти в християнството. Започна процесът на реформи, който промени из основи някои от принципите на християнската религия.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page