Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (86/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-17
Младият османски владетел Султан Мехмед Завоевателя, е категорично решен да превърне Истанбул в своя столица...

При последните византийски императори, Константинопол става един запуснат град в който на много места се издигат като внушаващи страх черни зъбери на опожарени или полуразрушени сгради. През 1453 година, когато Константинопол е превзет от младия османски владетел Мехмед Завоевателя, и получава името Истанбул, градът е в полуразрушено състояние и е изгубил напълно своята красота и блясък.

Въпреки това, Султан Мехмед Завоевателя решава да установи тук своята столица и поставя началото на усилени строителни и благоустроителни дейности, за да възстанови предишния блясък и красота на града.Западането на Константинопол започва още след завладяването му от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход през 1204 година. В продължение на 67 годишното латинско господство, западните рицари разграбват всичко ценно и отнасят съкровищата и произведенията на изкуството във Венеция, Генуа, Милано и други градове в Западна Европа. Дори и металните покриви на църквите са снети, разтопени и продадени като метал. Разграбени и прорадени са и златните съдове, вилици, лъжици и бокали в императорските дворци.
Градът е до такава степен разграбен че след възстановяването на византийската власт, византийските императори са принудени да плзват в дворците си дървени лъжици и вилици. Докато през 11 и 12 век населението на града е достигало 400 хиляди души, при превземането му от османските турци населението наброява само 40 хиляди души. За упадъка на Константинопол роля изиграват и последвалите османски обсади, но нито една от тях не нанася толкова голяма вреда колкото периода на латинско владичество.

Младият османски владетел Султан Мехмед Завоевателя, е категорично решен да превърне Истанбул в своя столица. Той е изправен пред два проблема. Трябва да се увеличи населението на града и да бъдат построени нови обществени сгради и учреждения. По нареждане на султана, от Анадола и Балканите в Истанбул се преселват задължително много семейства. При организирането на това преселене, не се съблюдава религиозната или етническа принадлежност а се отдава голямо внимание на способностите и знанията им.

Мехмед Завоевателя нарежда да бъдат преселени предимно хора които владеят различни занаяти или заможни хора, притежаващи имоти и стоки. По този начин той цели да съживи соцалния и икономическия живот в Истанбул. По останалите от този период регистри може да се види от които рйони на Анадола и Балканите са били преселените семейства. Сред тях има както мюсюлмани, така и християни и евреи. Близо 4 хиляди души са били преселени от Галата и Силиври.

Тук са били настанени на местожителство и освободените сръбски пленници, попаднали в плен по време на поход на Мехмед Завоевателя в Сърбия. По същия начин в околностите на Истанбул са били настанени и пленниците от Тесалия, и островите в Егейско море. Тези преселници са били предимно земеделци и са били длъжни да посрещат нуждите на Истанбул от месо, плодове и зеленчуци. Много християнски семейства са се преселили принудително в Истанбул и от Фоча, Измир, Аргос, Амасра, Трабзон, Тасос, Крим. Това са били предимно търговци.

Семействата и робите на италианските търговци в генуезката колония на Крим също са били преселени в Истанбул. Освен това, Мехмед Завоевателя иска от християните, напуснали Истанбул по време на обсадата му, да се завърнат като им обещава и финансова помощ.  През 1454 година Мехмед Завоевателя поставя на православния патраршески престол Схолариос, известен с антилатинските си виждания. Евреите пристигащи в Истанбул са били предимно бежанци от Германия, Унгария и Италия. Мехмед Завоевателя бе поканил евреите, подлагани на репресии от католическата църква, да се преселят в Истанбул, като им бе гарантирал пълна религиозна свобода.

Мюсюлманите, са били преселени в Истанбул предимно от районите на Коня, Ларенде, Аксарай и Ерегли. Селото, в което са били настанени преселниците от Аксарай, днес е истанбулския квартал Аксарай. Преселените от Бурса мюсюлмани, са били настанени в рйона на гроба на знаменосеца на пророка Мохаммед Еюб Енсари, който умира по време на първата обсада на Константинопол от арабски войски. Тук се построяват и тюрбе и джамийски комплекс, които се намират в днешния истанбулски квартал Еюп.

Паралелно на дейностите за увеличаване на населението, Мехмед Завоевателя поставя началото и на много голяма строителна и благоустроителна дейност. Най-напред са ремонтирани и възстановени разрушените по време на обсадата крепостни стени. В района, известен днес като Йедикуле се построява малка крепост, която служи като място съхраняване на държавната хазна. Построен е дворец, ремонтирани са пътищата и мостовете към Тракия, акведуктите доставящи вода в града. По негово искане, близо до двореца му, е построен Капалъчаршъ. Той дарява приходите от 900 те дюкяна в Капалъчаршъ на вакъфа на Аясофия.

Поощрява много заможни граждани и държавници да стрят посредством създаването на фондации джамийски и социални комплекси. Кварталът, създал се в околностите на построената от Мехмед Завоевателя джамя Фатих, носи името Фатих. Около джамиите построени от държавници като Махмуд Паша, Гедик Ахмед Паша, Мурат Паша и Давут Паша са възникнали квартали носещи техните имена. Благодарение на всичко това, към края на властването на Мехмед Завоевателя, броят на населението на Истанбул се увеличава двукратно.

Храмовете от византийския период в Истанбул са съхранени и превърнати в джамии. Построяват се нови джамии, кервансараи, хамами и дворци и за кратко време Истанбул придобива напълно турски облик. Мехмед Завоевателя съумява да претвори своя идеал за град в който в мир съжителстват представителите на различните религии и култури. Този характер на Истанбул се е съхрнил през вековете и до наши дни.

С тези свои дейности, султан Мехмед Завоевателя доказа че е един световен владетел.

Marlboro:
Европейската история и турците-18

Периодът на Мехмед Завоевателя-период на възход на империята...


Както посочихме и в предходната ни програма, след превземането на Истанбул, в града започват грандиозни строителни и благоустроителни дейности и се предприемат стъпки за увеличаването на населението му. Същевременно, младият владетел Мехмед Завоевателя, предприема важни дейности и в сферата на законодателството, като първата му дейност е да нареди законите на Османската династия да бъдат подготвени и разпространени в писмен вид. Тези закони се основават на ислямското законодателство, подготвено въз основа на Корана. По израза-тези закони са закони на моите предци, а също и мои закони, става ясно че те са били валидни в земите управлявани от Османската династия още с основаването на османската държава като многонационална, многоетническа и многорелигиозна държава. Законите са обхващали всички слоеве на населението на държавата и са защитавали правата на всички поданици, независимо от религията и етническата им принадлежност.

Например, по време на управлението на султан Баязид Светкавицата, са били приети закони с които е била дадена пълна свобода на християнските свещеници в областат Тесалия, които са сътрудничили с османската власт и които са приели доброволно османското покровителство, съхранени са били всички техни имоти и те са били освободени от данъци. На Балканите, воините християни, които са постъпвали доброволно на османска служба, също са получавали със закони редица привилегии.

Освен написването на валидните дотогава османски закони, Мехмед Завоевателя издава и нови закони, които се отличават с гъвкавост и със способност към адаптация със промените в света. Главното правило е било, тези закони да не са в разрез с принципите на Корана. Със своите Фермани, Мехмед Завоевателя установява държавната йерархия и правилата за назначаване и повишаване в длъжност на държавните служители в османските земи. Издава се закон за издаването на документи за поземлена собственост в завладените земи и градове, приемат се закони засягащи търговската дейност, дейността на занаятчиите, определят се правила за цените, за данъците които ще се взимат в митниците, обявяват се забранените дейности. Същевременно, са били приети и редица закони засягащи само определените провинции на империята.

Тези закони осигуряват гъвкавост при определянето на земеделските данъци, в зависимост от плодородието на земите. Например ако почвите са плодородни, земеделците плащат данък въз основа на 40 декара площ, ако са със средна плодородност, въз основа на 60 декара а ако са слабо плодородни иили са неплодородни въз основа на площ от 80 декара. Данъците са били основно в натурален вид. Данъкът Йошр е представлявал една десета от урожая. Болните земеделеци сабили освобождавани от данъци. Също така от данъци са били освобождавани и някои служители със социална функция. Това са били свещеници, имами, хатиби, мюезини, селски и квартални кметове, равини.

Със издадените закони, населението на държавата е било разделено на две основни групи-управляващи и управлявани. Поданиците, които са работели в държавните механизми са получавали държавна заплата и са били освободени от данъци, като от тях се е очаквало да ръководят подопечните им земи въз на законите. В Османската държава бе създадена група необвързани служители, кадии, които разрешаваха споровете раздавайки правосъдие. За изпълнението на издадените съдебни решения отговаряше специална служба, подобнана днешната полицейска служба. Втората група, управляваната група, бяха гражданите и селяните които произвеждаха продукцията и плащаха данъци. Връзките между двете групи се регулираха със законите.

Османската държава бе много по справедлива в сравнение със Византийската империя. През 14 и 15 век Византийската империя не бе съумяла да наложи мира и спокойствието в земите си в Анадола и на Балканите и това се отрази и на селскостопанското производство. Докато във Византия данъците бяха една трета и две трети, в османската държава бяха намалени до една десета. Затова бедното население в завладените земи, оценяваше османската власт като спасител. Докато през този период в Европа властваше мрачното средновековие на инквизиционните съдилища, младият султан Мехмед Завоевателя бе установил в османската държава Османския мир, Пакс Оттомана. Преди този османски мир, по тези земи бе установен Пакс Романа, Римския мир.

При римската и византийската империя основните принципи бяха обединяването на културите и религиите. Ако бъдат сравнени римските и османските закони, ще се устаниови че не се различават твърде много един от друг. Но за съжаление, докато римските закони бяха опознати в целия свят, то османските закони не бяха добре опознати.

Marlboro:
Европейската история и турците-19

Влиянието на ислямската култура над западната култура...


През Средновековието, източната и западната култури контактуват по три основни пътища. Посредством преселването на народи от Централна Азия следвайки северното крайбрежие на Черно Море- довежда в Европа народи като хуни, българи, печенеги, кумани и татари. Вторият район на среща на източната и западната култури е Близкият Изток. Контактите в този регион на света придобиват тласък особено след  възникването на ислямската религия през 662 година. Тук контакти се установяват с Аббасидите, Емевидите и със Селджукските турци. Османските турци, които са наследник на Селджукските турци, преминават на европейска територия на Балканите и тук остават изправени лице в лице със западните народи. Третият район на контакти на източната и западната култури е Андалузия в днешна Испания.Емевидите преминават на Пиренейския полуостров през 771-ва година, под лидерството на Тарък бин Зияд. Неговото име е било дадено и на протока разделящ Африка и Европа-Джебели Тарък, или със западното име Гибралтар.

Емевидите намират тук визиготско кралство. Визиготите са германско племе, което се настанява на Пиренейския полуостров през 5 век. Първоначално те са привърженици на еретичната християнска секта Арияни но през 6 век преминават към католицизма и под въздействието на това възприемат и латинската култура. Емевидската държава на Иберийския полуостров е просъществувала от 711 до 1492 година. Андалузкият халифат, е осигурил в продължение на 8 века мирно съжителство на мюсюлмани, християни и евреи. Мюсюлманските архитекти са построили прекрасни обекти на ислямската култура в градовете Кордоба, Малага, Граната, Алмерия и Севиля. Сред тях са джамията и дворецът в Кордоба, цитаделата на Малага, двореца Алказар в Севиля, двореца Елхамра в Гранада. Дворецън Елхамра еб включен в списъка на световното културно наследство на ООН.

Западните култури, които опознават в Андалуция ислямската архитектура и култура, остават изправени пред подобна култура и в Анадола, Сирия и Палестина по времена започналите през 11 век Кръстоносни походи. Това подтиква западните интелектуалци да размишляват над въпроса, как източните народи са достигнали толкова високо културно и научно равнище. В град Толедо е създаден център за преводи от арабски език, в който мюсюлмани, християни и евреи превеждат от арабски на латински език много книги засягащи медицината, историята, географията, философията и математиката. Благодарение на тези преводи, западният свят опознава и трудовете на древногръцкия учен и философ Аристотел. Ислямският учен от Гранада Ибни Рюшд, или Авероес, провежда задълбочени изследвания над трудовете на Аристотел, и тези негови изследвания се използват в продължение на векове като учебен материал в европейските университети и стават вдъхновение за европейски учени сред които е и Емануел Кант. Прочутият френски баснописец Лафонтен също е започнал да пише своите басни под въздействието на произведения с индо-ирански корени, намерили място в ислямски литературни произведения написани в Андалузкия халифат.

Прието е че и прочутият италиански писател Данте Алигиери също е творил под въздействието на ислямски произведения и е създал под тяхно въздействие творбата си „Божествена Комедия”. В дворците на арагонските и кастилските крале са свирели музиканти мюсюлмани. През девети век андалузките музиканти са започнали да записват твордите си възползвайки се от систевма подобна на днешната нотна система. Въздействието на андалузката мюсюлманска музика може да се почувства и днес в испанската музика.Оставайки под въздействието на този научен и културен напредък на Андалузкия халифат, католическите кралства в Испания поставят началото на процеса на Реконкистата, целящ да прогони мюсюлманите от Иберийския полуостров. Процесът придобива силен тласък след брака през 1469 година на кралицата на Кастилия Изабел и краля на Арагон Фердинанд. Мюсюлманите и евреите в завладените земи са принуждавани да приемат християнството или да напуснат страната. Тези които се противопоставят са безжалостно избивани. Реконкистата слага край на многокултурната и многорелигиозна цивилизация на Иберийския полуостров. Налага се католическата християнска култура. Мюсюлманите на Иберийския полуостров са поискали помощ от Османската империя, която е била най-силната мюсюлманска държава през този период.

След като през 1492 година пада и последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров, Гранада, османския владетел султан Баязид Втори изпраща флота, командвана от адмирала Кемал реис, с която част от андалузките мюсюлмани са транстпортирани в Северна Африка а друга част в Истанбул. Сред пристигналите в Истанбул бежанци не е имало само мюсюлмани а и много евреи. Повечето от тези евреи са били настанени в град Солун и са назовани Сафаради. Тук те са основали дружества, на които дават имена кито им припомнят откъде са пристигнали в Солун.

През 1492 година бе сложен край на многокултурната и многорелигиозна цивилизация с превземането и на последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров.

Преселниците, мюсюлмани и евреи от Иберийския полуостров обаче допринесоха за изграждането на една многонационална и много религиозна култура в границите на Османската държава.

Marlboro:
Европейската история и турците-20

Златният период на Османската империя...


В периода 1481-1512 година, Османската империя е управлявана от султан Баязид Втори. За разлика от баща си, Мехмед Завоевателя и своя син султан Селим Страшни, Баязид Втори насочва вниманието си не към завоевания на нови земи, а към развитието на литературата и изкуството. Когато опасва Ятагана на Осман и поема управлението на империята, той остава изправен лице в лце с една вътрешна опасност-недоволството на еничарите, които по време на управлението на баща му Мехмед Завоевателя, почти всяка година потеглят на далечни завоевателни походи. Същевременно са недоволни и заможните граждани, чиито фондации са били одържавени за да се посрещат разходите за тези непрекъснати военни походи. Недоволни са и народните маси, тъй като са увеличени и данъците. След смъртта си, Мехмед Завоевателя остави двама свои сина Джем и Баязид. Джем бе привърженик на завоевателната политика на баща си, докато Баязид бе с по-мирен нрав, обичаще изкуството и литературата и умееше да се вслушва и в исканията на народните маси.

Затова, голяма част от държавните големци подкрепяха Баязид като наследник на Мехмед Завоевателя и в края на краищата постигнаха тази своя цел.След като пое управлението на страната, султан Баязид Втори увеличи заплатите на еничарите и раздаде имоти на видните държавници и на влиятелните лица. Джем от своя страна отрече да признае Баязид за султан и стана претендент за престола. В страната започна 14 годишна борба за власт, която продължи до 1495 година. Най-напред Джем получи подкрепата на мамелюкския владетел в Египет, но първото му сражение с войските на Баязид Втори завърши с поражение. Тгава Джем реши да търси подкрепа в Европа. През 1482 година той отпътува за остров Родос с решението оттам да продължи да ръководи борбата за престола. Но брат му, султан Баязид научи за тези негови планове и подкупи с 40 хиляди дуката рдоските рицари, признавайки им и правото на свободна търговия в османските земи. Освен това, изпрати в инкрустирано със скъпоценности сандъче на рицарите и дясната ръка на християнския светец Жан Баптист.

Тогава родоските рицари отведоха Джем в един техен замък във Франция, далеч от освманските земи. Когато осъзна това, Джем разбра че вече е пленник в ръцете на християните. През 1482 година Джем най-напред бе отведен в Савойското херцогство, след това в Ница, и накрая в Шамбери. По време на това свое пътешествие Джем съумя да опознае отблизо западната култура и начин на живот. До 1489 година Джем престоя в Шамбери. Оттук той бе изпратен в Рим, тъй като римския папа планираше да се възползва от него в организирането на нов кръстоносен поход срещу турците. Джем остана в Рим до 1495 година. През този период брат му, султан Баязид Втори контролираше Джем посредством свои шпиони като Буракс Реис и посредством османските посланици в Европа. Той пдари на римския папа и 120 хиляди златни дуката, върха на копието, което според вярванията е прободило разпнатия на кръст Исус Христос и сунгера с който се е вярвало че е била утолявана жаждата на Христос на кръста. По този начин султан Баязид Втори положи усилия да предотврати една война за престола. През 1494 година френския крал Шарл Осми нахлу в Италия и достигна пред стените на Рим. Той поиска да му бъде предаден Джем и се завърна във Франция. Но по всяка вероятност, Джем бе отровен от папски служители във Ватикана и не успя да достигне до Франция. Джем почина на 25 февруари 1495 година в Кастел Капуана близо до Неапол. Той бе погребан в Гаета, а през 1499 година ковчегът с останките му бе предаден от краля на Неапол на брат му Баязид Втори.Едва след смъртта на брат си, султан Баязид Втори се осмели да влезе в открита конфронтация със западните кралства.

Османската армия превзе намиращите се в ръцете на венецианците крепости в Пелопонес Метхони, Корони и Лепанто. Голяма роля за тези победи изигра османската военноморска флота. С тези победи, султан Баязид Втори доказа че е способен пълководец. Но той отдаде по-голямо внимание на строителството, изкуството и литературата. По време на управлението му в градове като Едирне, Амасия и Истанбул бяха построени сциални комплекси с джамии, обществени кухни, медресета и болници. Днешният площад Баязид и джамията наплощада са наречени на името на султан Баязид Втори. Квартал Йениимарет в Едирне също е бил построен по заповед на султан Баязид Втори. Той кани в Истанбул много поети,  писатели, други дейци на изкуството и учени и им осигурява държавни заплати. Затова много дейци на изкуството в света искат да пристигнат през тзи период в Истанбул. Прочутият художник и учен от този период, Леонардо Да Винчи, написва писмо до султана и казва че иска да построи мостове над Босфора и над Златния Рог. Микеланджело, друг плочут деец на изкуството от периода на Ренесанса, също осведомява султана че може да построи мостове в Истанбул. Днес се готви проект за построяването на мост над Златния Рог по чертежите на Леонардо Да Винчи. В периода на султан Баязид Втори  започва и записването на историческите събития в хроники, с което се поставят и основите на османската история.

Султан Баязид Втори е награждавал богато авторите на исторически хроники и творби, които позволяват днес да се прави доста пълен хронологичен анализ на събитията от този период. Периодът на управление на султан Баязид Втори е период на мир, благоденствие и научен и културен разцвет на империята. Този разцфет е продължил и при управлението на сина му султан Селим Страшни и на внука му Сюлейман Законодателя, които превръщат османската държава в една огромна световна империя.

Marlboro:
Европейската история и турците-21

Епохата на Селим Страшни...


В периода на управление на султан Селим, известен с прозвището Явуз, Страшни, (1512-1520), в границите на Османската империя са включени Сирия, голяма част от Арабския полуостров и Египет и по този начин тя получава излаз и на Индийския Океан. През Сирия и Египет преминават търговските пътища за доставката на подправки от Индия. За да бъдат защитени пристанищата в тези страни, посредством които се води търговията с подправки със западните страни, се изпитваше нуждата от силна военноморска флота. Османската държава се създаде в централните райони на Анадола и затова разполагаше със много силна сухопътна армия, но не притежаваше военноморска флота. С превземането на бейства като Айдъноглуларъ и Карасиоглуларъ, тя получи излаз на море и започна да се възползва от морските традиции на тези две турски бейства. Главен пример за османските мореплаватели бе Айдъноглу Умур Бей.
С превземането през 1354 година на Галиполи, османските турци преминаха и на Балканите и тогава още по-силно се почувства нуждата от силна военноморска флота.

Преход...................

По време на завоевателните походи и на западните нашествия на Балканите, османската армия се нуждаеше от възможност за бързо преминаване от Анадола в Румелия. В началните периоди османската армия се възползва от услугите на Генуа и Венеция, които притежаваха силна флота. Отношенията с Венеция, която бе най-голямата военноморска сила през 15 и 16 век, бяха променливи. Същевременно Генуа, която бе основен конкурент на Венеция, поддържаше по-близки връзки с Османската империя. С превземането от османската държава на пристанищата в Черно, Егейско и Мраморно море, тези две държави останаха изправени пред сериозен проблем във воденето на морската търговия. Османската империя се възползва от наемни венециански и генуезки майстори и съветници в изграждането на своята военноморска флота и подготовката на персонала. Две събития през 15 век се отразиха силно на Европа. Първото бе превземането на Истанбул от турците и следваната от тях стратегия за разширяване на границите на запад, по Средиземноморското крайбрежие.

Второто бе обединяването на Испания с унищожаването на емевидския халифат и създаването на силна испанска военноморска флота. Завоевателните политики на Испанското кралство и на Османската империя в Средиземно море изправиха една срещу друга тези две държави. Всъщност османски флоти достигнаха бреговете на Франция и Испания още в периода на управление на бащата на Султан Селим, Баязид Втори. Баязид Втори поиска от Кемал Реис да изгради силна военноморска флота. С походите си към бреговете на Франция и Испания, Кемал Реис спаси от християнските насилия много мюсюлмани. Той разгроми венецианската флота и спомогна за превземането на крепостите в Пелопонес, които се намираха във венециански ръце. През този период османската военноморска флота се превърна в една от най-силните флоти в света. Роля за това изигра и базирането на мощни и далнобойни за времето си оръдия в османските бойни кораби. За да може да се противопостави на испанската флота, османската флота бе снабдена с добре въоръжени, големи и силни кораби.

Същевременно, в Средиземно море, османската флота остана изправена и пред португалската флота. След като османската държава наложи контрол над търговските пътища от Европа за Азия, европейците започнаха да търсят нови пътища за доставката на подправки от Азия. През 1488 година португалският пътешественик Бартоломео Диаз заобиколи нос Добра Надежда на Африканския континент и откри морския път за Индия. Португалците превзеха пристанището на Джида и поставиха под заплаха Мека и Медина. С откриването на този търговски път, намаля и притокът на стоки от Европа за Азия през османските земи. Благодарение на усилията на Султан Серлим Страшни бе създадеда силна военноморска флота способна да се противопоставя на испанската и португалската флоти. В периода на управление на султан Селим Втори бе създадена османска военноморска флота и в Индийския океан и по този начин бяха поставени под контрол и действията на португалците в този район.Горяма роля за успехите на османската военноморска флота изигра и привличането на средиземноморски корсари. Родственикът на Кемал Реис, Пири Реис, по-късно подготви карта на света, която се приема за една от първите достоверни географски карти. Османските мореплаватели следяха отблизо развитието на технологиите в мореплаването в западните страни и се възползваха от тях, създавайки по този начин много силна флота и разрушавайки мита, че турците не са мореплаватели.

Още по време на управлението на Мехмед Завоевателя, османските турци бяха осъзнали, че само със силна сухопътна армия няма да може да се изгради силна световна империя. При управлението на сина му Баязид Втори бе изградена силна флота, която продължи да укрепва силите си и в периода на управление на Селим Страшни. Но най-голям тласък в развитието на османската военноморска флота бе придадено по време на управлението на султан Сюлейман Законодателя. При неговото управление, османската флота водена от Барбарос Хайреттин Паша разгроми обединената европейска флота и превърна Средиземно море в турско море.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page