Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (87/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-22

Как османската държава стана световна империя...


Златният период на Османската империя протича при управлението на султан Сюлейман Първи, който сяда на османския престол през 1520 година и почива през 1566 година. Слутан Сюлейман Първи е турският владетел, който остава най-дълго на престола-46 години.Западните владетели са назовали султан Сюлейман Първи с името, Магнифик-Великолепни. В турската история обаче той е известне предимно с името султан Сюлейман Законодателя, пради приетите по време на неговото управление важни закони.

За първи път това прозвище е било дадено на султан Сюлейман Великолепни, от румънския историк Димитри Кантемир, през 18 век. Това прозвище е било възприето бързо от историците от 18 и 19 век, изследващи турската история и влязло в историческата литература.Редица фактори са подготвили превръщането на периода на управление на султан Сюлейман в златен период за Османската империя. Той унаследява от дядо си Баязид Втори и баща си Селим Страшни, обширна държава със силна армия и флота, която е победила сафавидите в Иран и мамелюките в Сирия и Египет и е завладяла тази богата и важна страна. Освен това, Сюлейман се възкачва на престола като единствен син на Селим Страшни и това предотвратява избухването на борба за власт.Като своя главна цел, султан Сюлейман си поставя разширяването на европейските териториина империята.

Той иска да превземе Белград и Родос, които не бе успял да превземе прадядо му султан Мехмед Завоевателя. Белград е под унгарска власт ав Родос се намира орденът на рицарите Хоспиталиери. Първия си военен поход султан Сюлейман предприема през 1521 година. Той се насочва с армията си към Белград, като строи пътища и мостове през местата, откъдето преминава. Османската армияпревзема на 30 август 1521 година Белград. През 1522 година османската армия този път потегля към остров Родос. С армията потегля и султан Сюлейман. На 20 декември 1522 година, Родос е присъединен към османските територии. Тези успешни походи увеличават авторитета на султан Сюлейман в армията и го превръщат в герой в очите на простолюдието. След превземането на Белград, оценяван от султан Сюлейман като ключа към Централна Европа, османската армия се насочва към Унгария. Друга цел на османската армия е Корфу.

Целта бе с превземането на Буда да се отвори пътят към Виена, а с превземането на Корфу, да бъде отворен пътят към Италия. През 1526 година османската армия потегли към Будапеща и разгроми и унищожи унгарската армия в сражението при Мохач. След като превзе Буда и Пеща, султан Сюлейман се настани в двореца в Буда и нареди да бъде построен мост над рука Дунав, между Буда и Пеща. С приключването на строежа на моста, Буда и Пеща бяха обединени в общ град на име Будапеща. Много от жителите евреи на Буда и Пеща бяха поканени да се преселят в Истанбул.Главната политическа сила в Европа през този период бе Хабсбургската династия. Испанският крал Карл Първи Хабсбургски, през 1519 година бе коронясан за император на Свещенната Римска Империя под името Карл Пети, на латински Шарл Кен, или по известен като Шарлкен. Същевременно, той бе наследник на четири кралски династии-хабсбурги, на бургундските крале, на кралите на Арагон и на Кастилия.

Това го превърна в най-силния владетел в Европа през този период. Тази мощ силно обезпокои обаче френския крал Франсоа Първи. Шарлкен, в рамките на целта си за обединена Европа, искаше да включи и Франция в този съюз. Франция и Свещенната Римска Империя бяха във война поради Миланското херцогство. През 1525 година френския крал Франсоа Първи бе пленен от Шарлкен. Майката на Франсоа Първи поиска помощ от султан Сюлейман за освобождаването на сина ѝ. Една година след това, османската армияпревзе Буда и Пеща в Унгария. С превземането на Буда и Пеща, султан Сюлеийман остана изправен пред великия херцог на Австрия Фердинанд Първи, брат на Шарлкен.

През 1529 година османската армия обсади Виена но не успя да превземе града. Но тази обсада предизвика огромен страх пред османската мощ в Европа и постави на преден план идеята за изграждането на обединена християнска Европа. След като османските войски се изтеглиха от Виена, между Франция и Испания отново избухна война. Френския крал Франсоа Първи установи съюз с Османската империя във войната срещу Испания. Затова Франсоа Първи остава в европейската история и като предател на християнската вяра. Османска флота, водена от Барбарос Хайретнин паша проведе съвместни с френската флота операции срещу испанската флота в Средиземно море и завладя испанските територии в Северна Африка. Френски и османски сили съвместно обсадиха и остров Корфу но тази обсада се оказа безуспешна.Същевременно, през този период османската администрация осигури на френските търговци големи търговски привилегии с цел да възпрепятства политическото обединяване на Европа.

Освен това османската държава оказа подкрепа и на протестантите, които се обявяваха срещу католическите учения. Протестантството намери широка подкрепа в Германия и Северна Европа и се превърна в една от главните християнски секти.Поради сериозните проблеми по източните райони на империята, Султан Сюлейман Великолепни бе принуден да насочи вниманието си на изток и не съумя да повтори похода си на запад. Но държави като Франция и Англия, които бяха против Свещенната Римска Империя, укрепнаха и се превърнаха в една от главните сили в Европа.

Marlboro:
Европейската история и турците-23

Хайреттин Барбароса...


Най-прочутият турски мореплавател от 16-ти век е Хайреттин Барбароса. Той е син на турско семейство, което се преселва от Вардарска Яница на остров Митилини. Баща му се е казвал Якуб, а братята му са се казвали Исхак, Иляс и Оруч. Истинското име на Барбарос Хайреттин паша е Хъзър. Брят му Оруч е също един от прочутите турски адмирали и мореплаватели. Той е водел търговия в Средиземно Море и е завладял територии в днешна Северна Африка, по-точно днешен Алжир.

Испанските мореплаватели са назовавали Оруч, известен с прозвището Баба Оруч, като Барбарос. Баба Оруч загива в сраженията в Алжир с испанците, но неговото място като бей на Алжир е поето от Хъзър. Испанците са го назовали също с прозвището Барбарос. Хъзър Реис се присъединява към армията на султан Селим Страшни по времче на войната му за завладяването на Египет и получава голямата признателност за султана за приноса му за военните победи на османската армия и флота. Постепенно, в западните страни той се прочува под името Хайреттин Барбароса.Хайретнин Барбароса развива най-активна дейност при управлението на султан Сюлейман Законодателя.

През 1533 година той пристига в Истанбул по покана на султана, и е назначен за адмирал на османската бойна флота. Това негово бързо повишение е показател за това, колко голямо значение се е отдавало в османската администрация на личните заслуги. Хайретнин Барбароса е владеел гръцки, арабски, испански, италиански и френски езици. Той се превръща в главното оръжие в реализацията на целите на османската империя за прекратяване на морското надмощие на венецианската и испанската флоти в Средиземно море.

Като млад, той участва в походите на своя брат Оруч Реис и затова познава много добре Средиземно море. През 1534 година командваната от него османска флота организира набези в италианските градове Регио, Сперлонга и Фонди. Участва в неупсешната обсада на остров корфу през 1537 година. През 1538 година той присъединява към османската държава 28 острова в Егейско море, които отнема от ръцете на венецианците, и по този начин нанася силен удар върху морската мощ на Венеция и налага османското върховенство в източната част на Средиземно море.Изправените пред тази нова заплаха западни страни, под лидерството на римския папа, събират кръстоносна флота в която са включени испански, венециански и португалски бойни кораби. Командването на обединената христианска флота е поето от испанския адмирал Андрея Дория.

През 1538 година османската и обединенанат християнска флоти се срещат в залива Превеза. Дясното крило на османската флота е командвано от Тургут реас, лявото крило от Салих реис, а Хайреттин Барбароса поема командването на централната група. Сражението завършва с пълна и съкрушителна победа на османската флота. Роля за тази победа изиграват пълководческите способности на Хайреттин Барбароса. По негово искане, османската флота е съставена от кораби с гребла, които са по-слабо повлияни от вятъра и са по маневрени. Освен това османските кораби са били снабдени с по мощни оръдия и на тях са били базирани за първи път специално обучени пехотни подразделения, известни днес като морска пехота, а също така са били подготвени и специални антиабордажни команди.

Християнската флота е била снабдена с тежки ветроходни галери, които са били слабо маневрени. Хайреттин Барбароса се изтегля с леките си кадърги в плитките води на залива Превеза и изчаква затихването на вятъра, с което лишава християнските кораби от възможност за маневриране. С устремна атака османската флота потапя тежките християнски галери и обръща християнската флота в паническо бягство. С тази важна победа, се утвърждава и османското господство в източната част на Средиземно море.През 1570 година, след превземането на остров кипър от османските войски при управлението на султан Селим Втори, се събира нова обединена християнска флота в която се включват кораби от Венеция, Испания и Ватикана.

През 1571 година християнската и османската флота се изправят един срещу друг в Лепанто. Същевременно, адмиралът на османската флота Хайретнин Барбароса почива през 1546 година. Османската флота при Лепанто е водена от Али паша а кръстоносната флота е водена от извънбрачния брат на испанския крал Филип Втори, Дон Хуан. В сражението при Лепанто от 7 октомври 1571 година, османската флота претърпява тежко поражение. Роля за това поражение изиграва упоритото нежелание на османските адмирали за модернизиране на бойната флота и на въоръжението му. Голяма роля за тази победа изиграват 6 венециански тежки галери снабдени с оръдия по двата борба и на носа и кърмата и тежките аркембузи с голяма далнобойност, с които са снабдени екипажите на християнските кораби.

Освен това, западните адмирали много добре анализират силните и слаби страни на османските бойни кораби. Един от участниците в това сражение е и прочутият испански писател Мигел Дьо Сервантес, автор на „Дон Кихот”. Въпреки че в сражението при Лепанто, османската флота е почти напълно унищожена, поради неразбирателства, евпропейските страни не съумяват да се възползват пълноценно от тази победа. Само за една година, османската империя възстановява напълно своята военноморска флота и европейските флоти остават отново изправени пред силна и модернизирана османска бойна флота.Победата от Лепанто обаче разтърсва възцарилото през 15 век в Европа вярване за непобедимостта на османската армия.

Marlboro:
Европейската история и турците-24

Системата на девширмета в Османската империя...


Една от много дискутираните в света системи, прилагани в Османската империя, е била системата за девширме, тоест за помюсюлмачване на християнски деца, които след съответно обучение са ставали държавни чиновници или са заемали отговорни постове в османската администрация и армия.Сред османските държавници, има много девширмета, които са достигнали високи постове и са станали едни от най-силните хора на империята.

Сред тях, особена важност има Сокуллу Мехмед Паша, който е бил везири азам на трима османски падишаси. Сокуллу Мехмед паша се е родил през 1505 година като член на един многоброен род в село Соколович, близо до Вишеград, под името Байо. Като малък той първоначално е бил пастир. Известно време се е учил при чичо си, който е бил монах в манастира Милешева.Съдбата на Байо се променя с пристигането в Босна на Йешилдже  Мехмед Бей, който е натоварен от султан Сюлейман Законодателя с мисията да набира девширмета.

След периода на междуособици, започвайки със султан Мехмед Първи, в османската държава е възприета процедурата за набиране на християнски деца на възраст между 8 и 20 години, за покриване на нуждите от държавни служители и нуждите на еничарския корпус от нови попълнения. Девширметата са били намирани основно в Румелия, като местата, от които са били набирани най-много са Скопие Щип, Кюстендил, Призрен, Самоков, Препол, Янина, Прилеп, Шкодра, Охрид, Дукакин, Битоля, Мостар, Зворник и Хорпище. Събирали са се деца с албански, български, гръцки, сръски и босненски произход. В периода на управление на султан Мурад втори е бил подготвен писмен ферман на султана, в който са определени и правилата за събирането на девширмета. Като правило, девширметата са се събирали главно сред децата на заможни родове и на свещенници, като се е внимавало това да не са еднодетни семейства. Освен това се е обръщало голямо внимание и на физическото им състояние-да не са плешиви, с нисък или с прекалено висок ръст, да не са глезени.

Събирането на девширметата се е осъществявало от назначен от султана чиновник, на периоди от три пет или седем години. Следвал се е принципът да се взема едно момче от децата във всеки 40 семейства в населеното място.Йеширдже Мехмед Паша вижда малкия Байо и го набира като девширме. И по-рано от рода Соколович е имало девширмета на служба в османската държава. Около 20 години преди набирането на Байо, член на рода Соколович е служил в османския дворец под името Дели Хюсрев Паша. Първоначално родът Соколович се е възпротивил на набирането на Байо за девширме, но са били убедени от Мехмед паша че бъдещето на Байо е много бляскаво.

Неговите слова са се оказали пророчески, защото, сред девширметата набирани в периода от началото на 15 век до първата половина на 17 век, когато се слага крайна тази система, Байо става един от най-известните държавници на империята. Всъщност броят на девширметата в османската държава никога не е надвишавал 10 хиляди. Всъщност, много християнски семейства са били против набирането на децата им за девширмета, но е имало и много християнски семейства, които чрез подкупи и по други пътища са осигурявали набирането на децата им за девширме, тъй като са искали те да станат важни държавни служители и да им осигурят спокойно бъдеще.Събираните в Румелия деца са пристигали в Еничарското огнище в Истанбул, където най-напред са получавали мюсюлманско име. Тук Байо е получил името Мехмед.

След това той е бил изпратен на обучение в двореца на султана в Едирне. След като забогатява и става един от влиятелните държавници на империята, той довежда в Истанбул и семейството си. Семейството му също приема исляма. През 1554 година бе назначен за везир. През 1561 година се ожени за дъщерята на принц Селим, който сяда по-късно на османския престол под името Селим Втори, Исмихан Султан. През 1564 година бе назначен на поста Везириазам, тоест главен везир. Той допринася за възраждането на сръбската църква, която до 1557 година е обвързана към българската църква. Начело на сръбската църква е назначен неговият брат Макарийе, който предпочита да остане християнин.

Мехмед Паша Соколович, или Сокуллу Мехмед Паша, укрива от османската армия по време на обсадата на Зигетвар смрътта на султан Сюлейман законодателя в продължение на три седмици, и по този начин осигурява на принц Селим възможността да пристигне в Истанбул и да седне на престола. Подготвя проект за свързването на реките Дон и Волга но този проект остава нереализиран. Също така предприема опит за прокопаването на канал и на мястото на днешния Суецки канал в Египет, но този проект също остава незавършен. Сакуллу Мехмед Паша е бил садразамин на османските падишаси Сюлейман Законодателя, Селим Втори и Мурат Трети и е дал голям принос за възхода на османската държава. Някои историци окачествяват смъртта му през 1579 година като края на периода на възход на Османската Империя.

Същевременно, вниманието на чуждестранните дипломати е било привлечено от това че едно овчарче, е успяло да достигне до най-високия след султана пост в Османската Империя, само въз основа на своите заслуги и лични качества. Посланикът на Венеция в Истанбул в периода 1584-87 година Лоренцо Бернардо подчертава в един свой доклад че всички висши постове в османската администрация и в османскатаармия са връчени на лица, които са заслужили това със своите способности и заслуги, а не според благородническите си титли, както е в Европа.

Сокуллу Мехмед Паша е убит от един босненски дервиш. Дервишът е искал да отмъсти за екзекуцията на своя шейх.

Само един ден преди да падне под удара на кинжала на дервиша, Сокуллу Мехмед Паша слуша със сълзи на очите историята на смъртта на султан Мурад  Първи по време на първото сражение на Косово поле и моли да бъде почетен и той с една подобна смърт.

В академическите среди в света продължават дискусиите над положителните и отрицателните страни на системата за девширме, но е ясно че девширметата са дали голям принос за развитието на османската държава.

Marlboro:
Европейската история и турците-25

Роля на османската държава в Европа през 16 век...


Докато през първата половина на 16 век, Османската империя е в свояй развет и изживява златен период, Европа е разтърсвана от религиозни противоречия и конфликти. Сред северноевропейските народи, и специално сред германските народи, които по-късно от другите европейски народи приемат християнството, се надига глас на недоволство срещу католическата църква и нейния духовен водач, римския папа. Това обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството, се развива под ръководството на германския теолог Мартин Лутер, който през 1517 година обявява своите 95 тезиса.

Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и Жан Калвин, се противопоставят на доктрините, ритуалите и структурата на Римокатолическата църква и се обявяват за нейното реформиране. В резултат на намерилото широк отзвук движение се образуват нови националнипротестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия). Протестантството проповядва завръщане към лоното на истинската християнска църква, отдава приоритет на личната свобода  и е против поклонничеството пред статуи и икони.

Най-важната придобивка на Реформацията е свободният достъп на народа до Библията и слизането на християнското учение до нивото на всеки отделен вярващ. Ударението върху личната връзка с Бог в лицето на Исус Христос и нуждата от собствено разбиране на Свещеното Писание освежава и съживява духовният живот на милиони християни. Под влияние на различните реформатори в протестанството се формират различни течения с общ корен, които съставляват протестансткото християнство. Реформацията преобразява коренно западната религиозна мисъл за последните пет века и повлиява изключително много върху развитието на западното икономическо мислене и развитие, което в много голяма част се основава върху протестантската етика. Реформацията изключително спомага за развитието на науката и богословието.

Реформацията е огромно явление в духовно, социално и икономическо отношение, както и Ренесанса и Просвещението.Католическата църква, в продължение на векове е импозирала на християните своите догми и правила и е окачествявала като ерес всеки опит за поставянето под съмнение на върховенството на римския папа. Реформацията започва като опит за реформиране на Римокатолическата църква от духовници, които се противопоставят на някои нейни доктрини и практики, най-вече на продажбите на индулгенции и на симонията, продажба на църковни длъжности. Реформаторите смятат тези явления за признак на дълбока корупция, обхванала цялата църковна йерархия, включително самия римски папа.

Основоположникът на протестантството, Мартин Лутер, заявява че за да осъзнаят истинската същност на християнската религия, християните трябва да четат Библията, но не само на латински и гръцки езици, а на своите родни езици. Той подчертава че всички християни, а не само римският папа, имат правото да черпят познания от Библията. Протестантството се разпространява много бързо най-напред в Германия а след това и в другите съседни северни страни.

То намира малко по-променен облик и във Франция и Англия. Императорът на Свещенната Римска Империя Шарлкен, смята че католичеството е единственият път за установяването на религиозното единство на Европа срещу турската заплаха, но не се решава да воюва едновременно и с османската държава и с протестантите във Франция и Англия.  Затова, през 1530 година той обявява с декрета от Аусбург протестанството като равноправна с католицизма секта на християнството.Естествено, Османската империя се възползва от тези религиозни разногласия в Европа и за целта оказва активна подкрепа на протестанството. Същевременно, и Мартин Лутер окачествява турците като „бич божи” за съгрешилите християни и смята че да се воюва с турците е равноправно с открито противостоене на божата воля.

Освен това, той е поискал помощ от османския султан и в тази връзка османския султан е издал един ферман. Тази позиция на Мартин Лутер е довела до рухването на кристоносния дух в Европа. След възкачването през 1520 година на османския престол на Султан Сюлейман Законодателя, Османската империя до 1546 година, когато почива Мартин Лутер, важни европейски крепости като Белград, Родос, Бедапеща и достига пред стените на Виена. Напредването на османските войски във вътрешностите на Европа дава възможност за развитието на протестантството.

Религиозният мир в Европа се установява едва през 1555 година с договора от Аусбург, с който протестанството се обявява за равноправна с католицизма християнска секта.Въпреки че иска помощ от турците и поставя основите на протестантството, Мартун Лутер не изпитва твърде топли чувства към тях. Същевременно обаче той подчертава че мюсюлманските свещенници са много по-честни в сравнение с тънещите в корупция католически свещеници. Той също така признава че турците са честни, смели и достойни хора. Предполага се че Мартин Лутер е придобил тези мнения за турците от труда на унгареца Георг за Юнус Емре и неговия хуманизъм.Османската империя не оказва пряка военна помощ на протестантите в Европа, но става въпрос за косвена помощ в развитието и разпространяването му.

Помоща, която Османската империя оказва на френския крал Франсуа във войната му срещу императора на Свещенната Римска Империя Шарлкен е един от факторите дал възможност за развитието и разпространяването на протестантството. Протестантите, виждайки че католическа Франция не се страни от един военен съюз с турците, също иска от тях помощ. Поради продължаващото напредване на Османската империя във вътрешностите на Европа, императорът на Свещенната Римска Империя е принуден да се вслушва в исканията и на протестантите.

С това се поставят основите и на светската власт в Европа, тъй като императорът трябва да възприеме равно отношения както към католиците, така и към протестантите. По този начин се слага край и на пряката намеса на католическата религия в държавното управление. Днес протестантството е най-разпространената християнска секта в САЩ, Великобритания, Германия и Скандинавските страни.

Marlboro:
Европейската история и турците-26

Пири Реис...


Разпространено е становището че турците не са морски народ, и нямат традиции в мореплаването. Но по време на преселението си от Центраблна Азия към вътрешностите на Европа, турските народи са усвоили и някои тънкости на мореплаването.

Само 20 години след историческата победа от 1071ва година в сражението при Манцикерт, която отвори вратите на Анадола за турците, бейът на Измир Чака създава своя силна флота и дори успява да разгроми византийската флота. В периода на Османската Империя са се появили много способни адмирали като Хайреттин Барбарос, който разгзромява най-силните за времето си флоти на Венеция и Испания. С военната флота, изградена по време на управлението на султан Баязид Втори, Османската империя се превръща през 16 век в една от най-мощните морски държави.

Същевременно, в Османската империя са били възпитани и много добри картографи и изследователи. Един от тях е Пири Реис, който е прочут не само в Турция но и в целия свят.Пири Реис е роден през последната четвърт на 15 век в град Гелибол, първата крепост превзета от османските турци на европейска земя. Името му е Мухеттин Пири. Той е син на брата на турския адмирал Кемал Реис, коюйто участва в сраженията в Мотон, Корон и Лепанто. На 15 годишна възраст започва да пътува с Кемал Реис по моретата. През 1495 година е приет на служба на султана и след смъртта на Кемал Реис през 1511 година, поема ръкодовни постове в адмиралтейството.

Кемал Реис е служил на трима османски султани-Баязид Втори, Селим Страшни и Кануни Султан Сюлейман.Пири Реис се е прочул в света с три свои творби. Първта е начертаната от него географска карта на света. Първата калта начертана от Пири Реис е била предадена на султан Селим през 1517 година. Султан Селим се готвеше за поход към Египет и се нуждаеше от географски карти на региона. Ипреди Пири Реис, са били начертавани карти на света. Христофор Колумб начертава през 1498 година карта показваща бреговете на новооткрития континент Америка. Възползвайки се от тази карта и от картите начертани от други османски и ислямски картографи и пътешественици, Пири Реис подготвя своята карта на света.

В подготвената през 1513 година карта, са очертани почти без грешка очертанията на американския континент. Той е поставил и началото на един прецедент, очертавайки в по-голям и по-малък мащаб различни райони, кито иска да покаже в по-големи подробности. За съжаление, до наши дни се е съхранила само малка част от тази карта. Известната днес част от картата е била открита през 1929 година в двореца Топкапъ и германския изследовател и учен Пол Кахле.Втрата си карта, Пири Реис начертава през 1528 година. Той предава тази карта на Султан Сюлейман Законодателя. От тази карта се е съхрнила само част с големина 68 на 69 сантиметра. Картата е цветна и е начертана върху кожа.

На нея са очертани бреговете на Северна Америка от Гренландия до Флорида. Тази карта е с много голяма точност, въпреки че е начертана преди 500 години.Творбата на Пири Риес, Китабюл Бахрийе, описва бреговете на протока Чанаккале, на Егейско море, на егейските острови, Адриатическо море, Венеция, Западна Италия, Южна Франция, Кипър и Анадола. В тази творба са отбелязани в подробности и данни за морските брегове и за населените места и пристанищата, за плитчините и опасните за мореплавателите места, за структурата и почвата на морското дъно и на бреговата зона.

Той е подготвил отделна карта за всеки район или пристанище, което се споменава в книгата му, която се превръща във важен справочник за мореплавателите от този период, подобен на днешните Атласи. Картата на Пири Реис и неговата книга Китабюл Бахрийе бяха подложени на щателно изследване от американски и европейски университети. Те стават тема и на различни фантастичцни филми и са споменати дори и в книгата на Ерих Фон Даникен „Колеснииците на Боговете”.

Въпреки това, има и среди които не вярват че един турски мореплавател е способен да начертае толкова точни и подробни географски карти и разпространяват твърденията че те са копирани от карти, които са били подготвени в дълбока древност и са били открити от Пири Реис. А други дори твърдят че Пири Реис е плучил тези сведения от извънземни пришълци.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page