Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (88/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-27

Системата на образование през Ренесанса в Европа и Османската държава...


Първите университети в Западна Европа са открити през 11 век. Но във Византия и на Балканите, първите университети са били открити още през 5 век. В Атина, Солун, Антакия, Бейрут и Александрия е имало университети в които са работели прочути за времето си философи и учени.

Още преди Истанбулския университет, основан през 1425 година, е имало византийски университети в Атина и Александрия, в които се е преподавала философия, а в Бейрут е имало университет по юридически науки. В тези университети са се преподавали и езикознание, филология, риторика, геометрия, музика, римско право, астрономия. Към Истанбулския университет, след време е бил добавен и медицински факултет.

Под влиянието на християнската религия обаче, философското училище в Атина е било закрито като център на паганизмаи през 5 век е било открито теологическо училище на истанбулската патриаршия. В ислямските държави, висшето обучение се провеждало в учебни заведения наречени медресета.

Първото ислямско медресе е било открито през 10 век в Нишабур в днешен Иран. Но медресетата, които ще поставят отпечатък над ислямския свят-Медресетата Низамийе, се откриват през 1067 година в Багдат под протекцията на селджукските турци.

Първият университет в Западна Европа е бил открит през 1088 година в град болоня в Италия. За разлика от византийските университети, университетите в западните страни и в ислямските страни са били възприети като институции за религиозно образование.         

Университетите, които започват да се откриват през 11 и 12 век в Западна Европа, първоначално са били под контрола на църквата и в тях приоритет се е отдалаво на теологичното обучение. С течение на времето обаче в тях започват да се преподават и уроци по медицина.

Учебният език в тези университети е латинският. Тъй като основните принципи на обучение са се основавали на християнската религи, и учебният език е бил латински, тези университети са се превърнали в международни. Главната им задача е била разпространяването на схоластическото учение.

Много от първите европейски университети не са разполагали със свои сгради и уроците са се преподавали в домовете на преподавателите или в помещения в църквите. Заплатите на преподавателите са се изплащали посредством такси на студентите. Срокът на обучение е бил 6 години.

Желаещите да получат докторски титли са се учели в продължение на 12 години. През 14 век, университети се превръщат в център на интелектуалния живот в Западна Европа. Все още са се изучавали теологически науки и са се подготвяли свещенници.

През 15 век в общо 66 града като Париж, Оксфорд, Кембридж, Монтпелие, Рим, Виена, Хейделберг, Барселона са били открити университети. През 15 век, започват да се отправят критики по адрес на схоластическото обучение в тези университети. Роля за това изиграва и автономната структура на университета в Париж, който е бил извън влиянието на религиозните среди.

През 15 век в университетите в Западна Европа започват да се изучават и творбите на античните гръцки и римски писатели, поети, философи и пътешественици. Тези творби са се превеждали не само на латински език но и на другите европейски езици и това води до възникването на много голям интерес в Западна Европа към античния свят и поставя началото на епохата на Ренесанса.Лидери на Движението за Реформи, което проповядва ревизиране в християнската религия са Джон Вайкриф от Оксфордския университет, Ян Хус от Пражкия университет.

Мартин Лутер е приет като основател на Протестантството, а Джон Карвин е основател на Калвинизма, което е по-радикално течение на Протестантството. Именно дейността на тези университетски преподаватели срещу влиянието на католицеската църква и на римсикя папа, са довели до зараждането на протестантството. Европейските лидери, уплашени от продължаващото османско напредване в Европа, са останали принудени да признаят Протестантството като официална религиозна секта, с цел да съхранят единството на Европа срещу турците.

В източните райони на Европа е властвала православната църква, а Западна Европа се е разделила на католически и протестантски църкви. Всяка една от тези три църкви е подчертавала че тяхното учение за християнството е най-правилно. Протестантството е давало приоритет на разума, индивидуализма и на плурализма и това осигурява и път за възникването и на нови секти и групи в неговите рамки.

В Англия се налага Англиканската църква, в Швейцария се разпространява Калвинизмът. Англиканската църква става официална църква на Англия при управлението на крал Хенри Осми. Тази църква отхвърля върховенството на папата и приема върховенството на краля. Това превръща Англиканската църква в национална църква.

Калвинизмът проповядва стриктно спазване на написаните правила за християните. Този оживен религиозен процес в Европа довежда до откриването на редица нови университети и днес те са най-популярните университети в света.

Marlboro:
Европейската история и турците-28

Връзките между Османската империя и Венеция...

Един от главните опоненти на Османската Държава, в разширяването на границите й на запада е била Венеция. През този период Венеция е бил град-държава в Италия, и до превземането му от Наполеон Бонапарт през 1797 година е запазил този свой статут в продължение на близо хиляда години.Благодарение на силната си морска флота и на търговските връзки установени с изтока, тя е осигурявала търговията между изтока и запада и е придобивала много големи печалби. Венеция е разполагала и със свои търговски колонии в Черно Море, Средиземно Море, и посредством тях е транспортирала стоките от Азия и Африка в Европа.

Преди Османската държава, венецианците са търгували и със Селджукската държава и с турските бейства в Западен Анадол. Те са установили търговски отношения и с мамелюките в Египет, татарите в Крим и арабите в Западна Африка.Османската държава установява първите контакти с Венеция още през 1350 година. Тя подписва търговски споразумения с Венеция и установява дружески отношения. Но с разрастването на Османската империя, понякога са избухвали и войни с Венеция, за господство в Средиземно Море. В периодите на управление на Фатих Султан Мехмед Завовевателя, Султан Баязид Втори и Кануни Султан Сюлейман Законодателя между Османската империя и Венеция се водят войни за принадлежността на Пелепонес, Тесалия, Егейските острови и островите Крит и Кипър. Войните с Венеция, която притежава много силна бойна флота, принуждават османската империя да създаде своя силна военноморска флота. Благодарение на тези усилия, тя съумява да надделе във противостоянието с Венеция и да наложи контрола си над Средиземно море.

След превземането на Кипър от османската армия и морското сражение при Лепанто, в продължени ена близо 75 години между Венеция и Османската империя цари мир. Този мирен период обаче се е отразил много негативно и пагубно на османската военноморска флота.  Войната между Османската империя и Венеция за остров Крит е едно от важните събития на 17 век. Тази война, избухнала през 1645 година и продължила близо 25 години, се отразява пагубно и на двете държави. Поводът за войната е отвличането от малтийски пирати на пътуващата по море османска дворцова делегация за Египет. През този период остров Крит е под властта на Венеция. Венецианците са преселили част от населението на Венеция на острова за да осигурят демографското си мнозинство. Те изграждат силни крайбрежни крепости и мощни отбранителни укрепления във вътрешността на острова. На острова са били базирани около 20 хиляди венециански войници.

Владетелите на поземлени имоти на острова, са изплащали на Венеция данък от една трета от добива си. За Венеция, остров Крит е бил един важен аванпост в търговията със изтока. Но след като Османската държава насочва вниманието си към африканските брегове и Алжир, Тунис и Либия, остров Крит се превръща в сериозна пречка пред налагането на върховенството в Средиземно Море.Войната за Крит избухва през 1645 година. Османските войски превземат след 54 дневна обсада крепостта Ханя, но не съумяват да превземат главния град Ираклион. Венецианската република изпраща своя фрота към проливите, за да възпрепятства транспортирането на подкрепления и помощи за османските войски в Крит. Венецианските сили превземат Чанаккале и Лимни и това създаде много сериозни пречки пред турските кораби пътуващи за Крит.

Въпреки това, османската армия продължава упорито обсадата на Ираклион. Тази обсада продължи близо 25 години. Неуспешната кампания в Крит доведе до честа промяна на военачалниците ръководещи обсадата. С назначаването на Кьопрюлю Мехмед Паша за садразамин, османската армия отново възстановява своята сила. След неговата смърт, садразамин стана синът му Фазъл Ахмед Паша, който отиде лично в Крит, за да ръководи обсадата на Ираклион. През 1669 година Венецианската република предаде остров Крит на османската държава.След превземането на Крит, османската власт наложи тук своята поземлена система-тъмар. Това доведе до огромно облекчение за земеделците в изплащането на данъците.

На острова бяха построени много джамии и социални комплекси. След като католиците напускат острова, много от католическите църкви също са превърнати в джамии. Османската империя укрепи силно власта си на остров Крит, и показател за това е че след поражението при втората обсада на Виена, през 1683 година, когато Венецианската република се възползва от това за да превземе Пелопонес, тя не успя да възстанови властта си на остров Крит.Османската власт на остров Крит остана до 1913 година и остави в наследство многобройна група от критски мюсюлмани.Избухналата през 1645 година и продължила до 1669 година критска война, е причинила много тежки загуби както на Венецианската република, така и на Османската империя.

Само 20 години след превземането на Крит, османската империя навлиза в период на военен упадък с подписания в Карловац през 1699 година договор. Огромните разходи за отбраната на Крит предизвикват сериозен колапс и в икономиката на Венеция. Освен това, с падането на Крит, Венеция губи и водещата си роля в търговията с изтока. На мястото на Венеция, на европейската сцена като нови сили излизат Франция, Англия и Австро-Унгария. В пхериода си на упадък, Османската империя остава принудена да води войни вече войни именно с тези три нови европейски сили.

Marlboro:
Европейската история и турците-29

Кятип Челеби...

Кятип Челеби, заедно с Евлия Челеби, са сред най-видните османски учени, историци и писатели от 17ти век. “Мустафа Ибн Абдулла, известен с прозвищата Кятип Челеби или Хаджъ Калфа, е живял в периода 1609-1657ма година. Първата половина на 17ти век, когато е живял и Кятиб Челеби, е бил период, в който вече е отминал периодът на възход на Османската Империя и тя постепенно остава изправена пред различни проблеми с вътрешен и международен характер. Кятип Челеби се е учил под ръководството на частни учители и затова не е получил само религиозно образование, а е усвоил и философията, математиката, астрономията, географията, историята и логиката. До края на живота си той е продължил да обогатява свите познания и знания и след смъртта си, оставя много важни произведения, в написването на които се възползва от арабски, персийски и латински източници.

Но това, което го поставя на отделно място от другите османски учени от този период, е неговата научна методика за добиване и коментиране на получените знания.На млади години Кятип Челеби става държавен служител и работи като счетоводител, която служба изисква математически познания. На служебното място той е бил известен и под имената Хаджъ Халифе и Хаджъ Калфа, тъй като е поемал ръководен пост. Той взема активно участие във военните походи на османската армия през 17ти век, анализира в подробности държавната структура на империята, и тези придобити знания играят важна роля в научната му дейност.

По време на военните походи в различните райони на света, Кятип Челеби контактува с чуждестранни учени и философи, събира научни трудове на различни езици и установява че хората могат да бъдат щастливи и доволни от живота и извън строго определените норми на живот. Това, което вижда по време на военните походи го подтиква да прокълне войната и да се насочи изцяло към научна дейност. Според Кятип Челеби живота по време на война, който опознава за близо 10 години, през които е бил в окопите, представлява малка война. Голямата война той определя като битка с незнанието. Роля за това изиграват и големите финансови възможности на семейството му. Той използва наследството си за закупуване на книги и за уроци при прочути учени и философи от този период.Освен това, Кятип Челеби е обичал много и философията.

Той е възприемал знанията като средство за разрешаване на проблемите на обществото. Спред него, е имало строго ограничена граница между религията и мистиката. Мистичните разкази, легенди и слухове, които са се вплели в религията, според него създават фанатичните религиозни среди и възпрепятстват развитието на науката. Смятал е че природни науки като математиката, логиката, философията астрономията и географията само укрепват религията и затова те не трябва да се оченяват като алтернатива на религията.Той сочи като пример за това мюфтия който владее астрономията и определя по научен път времето за молитва в зависимост от географското разположение в което се намира, и мюфтията, който не владее математиката и астрономията и прави сериозни грешки. Кятип Челеби отдава голямо значение на систематичното анализиране на знанията и определяне на същността на тези знания. Тази система от малкото към голямото, го отделя от другите османски учени от периода.

Той е лишен и от религиозния фанатизъм на учените от този период, тъй като не е учил в медресе, и не е оставал под влиянието на фанатичните среди.Кятип Челеби не се колебае да търси отговор на въпросите които си задава, в източници със западен произход. Той е първият османски писател написал история на западната цивилизация, възползвайки се от тези западни писменни източници. За да спомогне на армията в продължаващата през този период Критска война, той начертава нови географски карти на района. Анализира в подробности причините за морските поражения на османската армия и отправя препоръки. Възползвайки се от западни карти и атласи, той подготвя атлас наречен Джиханнюма. Този атлас е преведен на френски и английски езици и дълго време е бил използван от европейските университети.

Кятип Челеби е установил, че за развитието на науката, са необходими най-напред основни познания, и за целта е подготвил редица справочници и пътеводители за преподавателите., засягащи различни научни сфери като математиката, астрономията и географията.Кятип Челеби е изследвал и данъчната система в империята и е установил че постоянно нарастващите данъци представляват един непосилен това на плещите на селяните и занаятчиите.

Той е бил толерантен учен с либерални виждания и е вярвал че само с мерки, пропределени по научен път, ще може да бъдат разрешени проблемите.

Marlboro:
Европейската история и турците-30

Евлия Челеби...

Пътеписите са един много важен източник за опознаването на света и народите населяващи Земята. В западната литература, има много пътеписи и хроники, описващи земите, посетени от здападни пътешественици и авантюристи, и разказващи за важни исторически събития. В миналото, първите пътешественици посещаващи източните страни са били благородници, на служба във владетелските дврорци, които са носели писма до източните владетели или пък са пътували с цел събирането на информация.

Преди да потеглят на път, тези служители са усвоявали техниката на описание на местата и събитията и на рисуването на картини и карти, или пък са били придружавани от лица, владеещи тези техники. Най-прочутият западен пътешественик, обиколил източните страни е Марко Поло. След 12 век, е нараснал броят на пътешествениците искащи да посетят Светите земи и Ерусалим. След 15 век, в много европейски университети е била възприета практиката, студентите, които са пред дипломиране на прекарат една или две години в източните страни и да опишат пътешествията и събитията на които са ставали свидетели, за да могат да се дипломират. Имемно на това се дължи и големият брой пътеписи разказващи за източните страни и народи.

Естествено, има и много прочути източни пътешественици като Ибни Фадлан, Ибни Халдун и Ибни Батута. Най-известният османски пътешественик е Евлия Челеби.Евлия Челеби е роден на 25 февруари1611 година в Истанбул и е син на придворен златар от абхазкипроизход. Всъщност самият влия Челеби твърди че е наследник на турския бейски род Джермияноглуларъ, управлявали в периода 13-15 век бейство Кютахя. За кратко време влиза в приближената свита на султан Мурад Четвърти. Като дете, остава под впечатлението на разказите, разказвани от баща му и неговите приятели за пътувания в далечни земи, и това изиграва определяща роля в насочването му към пътеписите и пътешествията.

Тъй като семейството му има големи финансови възможности, получава отлично образование. Започва да записва обиколките си и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през 1640 година Челеби за първи път пътува извън града и посещава град Бурса. След това посещава по морски път Трабзон и Крим. След бурята, която преживява на връщане от Крим, Евлия Челеби избягва да прави морски пътувания. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена Сеяхатнаме ("Книга на пътешествията" или "Пътепис").

През 164 година той участва в похода към остров Крит и описва превземането на крепостта Ханя. През 1650 година пътува на изток и посещава Тебриз, Азербайджан и Грузия. След като неговият родственик Мелек Ахмед Паша става садразамин, тоест първи министър на султана, той получава много силна подкрепа и това спомага за реализирането на плановете му за далечни пътешествия. В пътеписите си Евлия Челеби отправя и критики по адрес на грешките в държавното управление. По време на продължилите близо 50 години пътешествия, Евлия Челеби посещава голяма част от османските земи като Сриия, Палестина, Египет, Крим.

 Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през 17 век. В пътеписите му намират място градове, като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково и множество села. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба. Посещава и Пелопонес, Комотини, Охрид, Тирана, Белград, Албания. Освен това той пътува и в Бохемия, Швеция и Холандия, Унгария и Виена. Във Виена е приет и от император Леополд Първи. И с негово разрешение посещава Дания, Холандия и Бранденбург.

Присъства и във втората обсада на Виена през 1683 година. Често, в рамките на тези свои пътешествия, Евлия Челеби поема ролята и на специален пратеник на султана или пък става член на султански делегации. Творбата си „Сеяхатнаме” Евлия Челеби приключва в последните години на живота си, които прекарва в Египет.Тази негова творба дава много големи сведения за социално-политическия и икономически живот на Балканите, в КавказИран, Анадола и Европа.

Той описва и ежедневието на хората в местата които посещава, техните традиции, дрехи и вярвания и дори подготвя малък речник на основните думи, използвани в страните които е посетил. Неговата натура намира и отражение в творбата, която е написана със свободен и непринуден език и с широко използване на епитети, с което привлича вниманието на читателите.

Творбата на Евлия Челеби представлява важен източник на знания за Европа и Османската държава през историческия период в който той живее и е сред най-важните пътеписи в света.

Marlboro:
Европейската история и турците-31

Стъпки за модернизирането на Османската империя...


Франките, по името на който народ е назована днешна Франция, е германско племе населявал района по крайбрежието на Балтийско Море в днешна Германия. През 52 година от новата ера Франките приемат римското господство. С течение на времето, коренния франкски език остава под силното въздействие на латинския език. През 260 година от новата ера франски войски започват да организират набези в Галия. След 454 година франките се настаняват в области в Галия. При управлението на Кловис Първи, който управлява в периода 481.511 година от новата ера, те създават фракско кралство и завладяват обширни територии в днешна Белгия и Франция.

 При неговото управление франките приемат католичеството и фракското кралство става първото католическо кралство в Европа. Франките се обявяват като наследници и на римската империя и полагат усилия за възраждането й. За целта, през 800 година, франкският владетел Шарлеман е коронясан лично от римския папа за император на Свещенната Римска Империя и се обявява за наследник на Римската Империя. С подписания през 843 година Вердюнски договор, империята на Карл Велики е поделена между синовете му, за император на Свещенната Римска Империя е обявен владетелят на източното франско кралство Отто Първи който управлява в периода 936-973 година. През 962 рогидан Отто Първи е коронясан от римския папа за император на Свещенната Римска Империя.

Тази империя просъществува до 1806 година. Основаната от Карл Велики франска империя е била първата силна държава в Европа, създадена след рухването на Римската Империя. С разпадането й възникват три европейски държави-Франция, Австрия и Германия. Западната франкста държава се е латинизирала напълно и е поставила основите на френската държава, докато другите две държави са съхранили германската си култура и език. Франция е водила в продължение на векове борба за надмощие с тези две европейски държави.Друга европейска държава, с която Франция е в постоянна борба за надмощие е Англия.

В периода 1337-1453 година протича Сто годишната война между Франция и Англия. Първата среща на османски и френски войсдки става по време на сражентието от 1396 година при Никопол. Първите контакти с френската държава са установени по време на преговорите за освобождаването на френските благодорници пленени по време на това сражение. Франция започва да се превръща в една от силните европейски държави в периода след превземането на Константинопол от турците и обявяването му за столица на Османската Империя под името Истанбул. Франция е в постоянна конфронтация в течени ена векове с Англия на запад и с Австрия и германските княжества на изток. Френският крал Франсоа Първи иска помощ от Султан Сюлейман

Законодателя във войните си с Испания и хабсбургската държава и съумява да просъществува именно благодарение на османската военна помощ и подкрепа. Тази намеса на османската държава, е и първата намеса на османските турци в събитията на европейската сцена. По време на Трийсетгодишната война с Австрия, 1618-1648 година, Франция съхранява дружеските си отношения с Османската империя. При управлението на крал Луи 14, Франция се сдобива с дисциплинирана и силна армия и става един от главните актьори на европейската сцена. Но по-късно, тя предава върховенстваото в Европа на Великобритания. Османската империя вижда отношенията си с Франция като път за предотвратяването на създаването на един евентуален антиосмански европейски съюз докато Франция се възползва от Османската империя като важен съюзник в борбата си за надмощие  Европа.

През 1720 година Йирмисекиз Мехмед Челеби е назначен за първи постоянен посланик на Османската империя в столицата на Франция Париж. В течение на престоя си, той подготвя подробни доклади за политическото, икономическото, културно и военно развитие във Франция и османската администрация се възползва от френския модел в периода когато решава да въведе в империята реформи по западен образец. Голяма роля за развитието на двустранните отношения през този период играе и откриването през 1699 година на училището с френско-турска учебна програма „Екол де Жьонес дьо ланг”.

Младежите, изучаващи тук турския език са назначавани зда посланици и дипломати в Османската империя и по този начин се увеличава и влиянието на Франция в империята. При управлението на султан Махмуд Първи, 1730-1754 година, френският благородник Конт дьо Лонневал започва процес на модернизацията на османската армия приемайки името Хумбараджъ Ахмед паша. Артилерийският офицел Барон Дьо Тот допринася за откриването на Артилерийското училище.

В турските училища започва да се изучава френски език. От френски на турски език са преведени книгите на много френски автори. Султан Селим Трети води лична преписка с френския крал Луи 15, и в Париж е открито постоянно посолство на Османската държава. Френската революция от 1789 година става повратен момент в двустранните отношения. След революцията, Франция възприе агресивна политика по адрес на Османската империя и френски войски окупираха най-напвред Египет а след това и Алжир. Разпространилото се с френската революция течение на национализма предизвиква много силни сътресения в османската държава. В Сърбия, Румъния и Гърция избухват бунтове и те спечелват независимост с подкрепата на Франция и на другите западни страни. Въпреки това, Франция продължава да е модел за реформите в империята.

През 1867 година френският император Наполеон Трети кани султан Абдулазиз в Париж. Султан Абдулазиз посещава Париж и присъства на откриването на Международното изложение. Султанът посещава и Лондон, Виена и Будапеща. Това е първото официално посещение на османски султан в европейски страни. След тази европейска обиколка, френският граждански кодекс е преведен на турски език и френската образователна система навлиза в училищата в империята.

През 1868 година е открита гимназията Галатасарай, която и до днес продължава обучението си на френски език. Много важни турски писатели и поети са създали твобрите си под въздействието на френската литература. Турското опозиционно движение Младотурци се е създало и развило в столицата на Франция Париж.
Накратко, Франция е оказала много силно въздействие върху културното и литературно развитие в османската държава.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page