Български > Дискусии

Положението на Мюсюлманите и имигрантите в Обединена Европа!

(1/5) > >>

Nazmi:

                  Възходът на „притеснената модерност” в Европа.

   Сред Европейските страни Франция е с най-голямо мюсюлманско население (7,5 млн.)
 
 Докато мюсюлманите в Европа не се забелязват толкова в публичното пространство, изявленията за мултикултурността, за която се говореше, че е израз и на самочувствието, бяха заменени от едно притеснено запитване. Свързването на антимюсюлманските възгледи само с икономическата криза не е достатъчно обяснение. Президентските избори във Франция приключиха с победата на Франсоа Оланд, но отзвуците продължават.

Възходът на крайната десница във Франция, подобно на другите европейски страни, и водените в процеса на изборите дебати за мюсюлманите и имигрантите, като че ли ще повлияят още дълго време на сценариите за бъдещето на Европа. Въпреки че е представител на една лява политика, невъзможността на Франсоа Оланд да се изказва по-различно от десните политици, когато става въпрос за мюсюлманите и имигрантите, не дава поводи за оптимизъм на европейските интелектуалци.
 Както се знае, при предизборната кампания във Франция се водеха дебати, които могат да бъдат окачествени като показател на повишаващите се антиислямски настроения в Европа. След атаките в Тулуза (март 2012 г.), които бяха наречени „Френският 11 септември”, започна търсене на легитимиране на политиките на сигурността, подчертавайки мюсюлманската самоличност на нападателя. Но въпреки че историята на нападателя съдържа доста детайли, които не отговарят на окачествяването му като „ислямски терорист”, не беше трудно да се намерят поддръжници на израза „ислямът като заплаха.”
 
   Свързването на антимюсюлманските и антиимигрантските изявления при предизборната кампания само с икономическата криза не е достатъчно като обяснение.

  Всъщност постоянно нарастващата ислямска видимост през последните 30 години е един феномен, който предизвиква много дискусии.
 Докато мюсюлманите не са толкова видими в публичното пространство, изказванията за мултикултурността, за която се говори, че е израз и на самочувствието, бяха заменени от едно притеснено запитване.

 Фактът, че „забраната за бурката”, касаеща много малко жени във Франция, се дискутира толкова широко на дневен ред в страната, кара човек да мисли, че това притеснение е свързано с доверието във френската идентичност.
 Един друг пример за неудобството от религиозната видимост е полемиката с „месото халал”, която нарасна с твърденията на представителката на крайно десните Льо Пен по време на предизборната кампания.

 Твърдението в един документален филм, че всички кланици в Париж се намират под контрола на мюсюлманите, изглежда, е повлияло на много хора.
 Докато Льо Пен разпространяваше параноята си относно това, че Франция се е предала на правилата на малцинствата, премиерът на страната Франсоа Фийон си позволи да каже, че мюсюлманите трябва да преразгледат тези свои традиции. Всички политици са загубили самообладание от факта, че крайно десните изявления са повлияли толкова на общественото мнение.
Дори мюсюлманският интелектуалец от Швейцария Тарик Рамадан, когото познаваме с либералните му възгледи относно идентичността на „европейския мюсюлманин” и интегрирането на мюсюлманите в обществата, в които живеят, бе засегнат от тази преувеличена параноя.
 Министрите на вътрешните и външните работи на Франция не се притесниха да изкажат неудобството си от поканата и гостуването на Тарик Рамадан.

         Един нов процес в Европа.
Универсалните ценности, за които се твърди, че формират френската идентичност, биват унищожавани от дискриминиращия език на новата десница. Как трябва да разтълкуваме всички тези развития в един процес, в който „Европа, като един идеал” се преобразува всеки един ден? Кога дебатите за културното многообразие и съжителството бяха заменени от политическата атмосфера, в която дори расизмът вече не представлява табу?
 д-р Нилюфер Гьоле, която прави изследване на тема „Европа и ислямът”, сме свидетели на един процес, в който ислямът вече е престанал да стои встрани като една външна препратка и се е превърнал в местен и централен фактор, който влияе на преобразуването на Европа.

 Гьоле, която провежда своите проучвания в Париж, казва, че преговорите за присъединяване на Турция в ЕС са превърнали Европа във въпрос на идентичност, отколкото идея.
 Срещата с Турция стана катализатор за дискусиите относно европейската идентичност. Ислямът, като един от участниците в постколониалния период, започна да преобръща центъра като един съвременник, споделящ едно и също време и място с Европа. Гьоле твърди, че срещата на две различни форми на живот с „асиметрична семантика”, притежава ефект, който заплашва представите на европейците, свързани с приоритета и превъзходство им.
 Парадигмите, които се базират на предположението, че ислямът принадлежи на друго време и география, не са достатъчни за обясняване на картините, свързани с новото положение.
 Вече трябва да се преодолеят анализите, които се правят на базата на религиозното многообразие, правата на малцинствата, определенията на имигрантите. Според Нилюфер Гьоле, европейските леви, светски или хуманистични интелектуалци критикуват дискриминацията, на която са подложени малцинствата и имигрантите, но не са склонни да обсъждат въпроса как ислямското разнообразие преобразува публичното пространство в Европа.
 Ислямското присъствие в земния живот напомня за „непроменливото”, свещеното.
 Гьоле подчертава, че докато имигрантите мюсюлмани от късната модерност произвеждат нови и местни форми, интерпретирайки наново религиозните норми в светските области на глобалните градове, от теология ислямът еволюира в социален феномен, и от отчужден – в локален. Този акцент на локалност намеква, че ислямът се е установил в центъра на Европа и го трансформира.

   Наративът на модерността и разклащането на парадигмите.
Европейско съзнание гледа на себе си през огледалото на исляма, който е негов съвременник и стои непосредствено до него в анахронизъм със своите културни кодове.
 В резултат можем да кажем, че споровете, възникнали с нарастването на ислямската видимост в Европа, трябва да бъдат тълкувани като признаци на задълбочено запитване на Стария континент.
 Наративът на модерността прогнозираше, че ислямът, подобно на другите религии, ще загуби силата си и ще изчезне, след като влезе в светската среда. Но нарастването на ислямската видимост и оживеност в публичното пространство, въпреки дисциплинарния натиск на секуларизма, разклаща парадигмите.

 Религията, която се смяташе, че е останала като призрак в миналото, се включва отново в ежедневието на Европа в „модерни” ислямски форми.

 Европейците, които се затрудняват при обясняването на това положение, се втурват към националистическите – десните, арени.
 Забраните, редуктивните подходи, определенията за заплахи са признак, че „притеснената модерност” в Европа е във възход.

 Но за изграждане на нова и мирна Европа на този Стар континент има нужда не от притеснени политики, а от спокойно изправяне лице в лице.
       07:05, 18.06.2012   Новини
 Copyright © Заман България, София 1202, ул.

KaraIbrahim:
Прочетено из форумите:

"...пример за екстремен опознавателен туризъм от личната ми колекция. Автогарата на Валенсия.Мотам се и имам да чакам два дена автобуса за родината.За хотел пари нямам.Три групи мотащи се: аз ,грепа наши помаци и турци ,група румънски и наши цигани.Отделно - негри.Групата на помаците и турците се скупчила и тихо си говорят.Виждат ме че нагъвам някакъв смотан сандвичи и една помакиня ми вика -Ела тука чоджум ,баница съм правила ,а и да не си сам.Срамотно и лошо е така. По едно време гледаме че ромската група се изнася навън и разпъва бивак около входа.Излизаме с един помак да пушим и гледаме- сбрали се и дават инструкция на три групи ударно командо. Първа група - ромки- пращат се на гарата и централният пазар. Втора група - ромчета- пращат се по църквите в центъра на града. Трета група - роми - по индустриалните полигони.След около десет часа ударните групи се връщат и се почва една гюрюлтия.Хлапетата нещо объркали и не носят достатъчно.Ромките обаче ударно се отчитатлНакрая ромите весело обсъждат как в някакъв полигон направили удар- очистили от съдържание новостроящо се производственно хале без охрана.В това време турско-помашката група говори само за работа на полето ,по строежите и как със спестените евро да пооправят запуснатото си училище и джамия в селото.А след около още пет часа налита полисия насионал и гуардия сивил- и право при ромите.. И като се почна една- а един от полисия насионал ми вика - как да ги вкараме в пътя тия , излагат ви като нация ,като хора.Що не си намерите един като Франко - и нашите не са стока ама той ги вкара в пътя по негов си начин.А аз мигам на парцали и му викам- демокрация.Не може да ги пипне никой.А той - Абе жалко ама много ще патите и вие и ние.Накрая заради тях ще ви изгоним всичките."

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5084811

Svetlina:
Ммда, това е положението на повечето имигранти. Действително от "вносните" цигани всички са пропищели, но в тия страни първо бият/задържат поне за 24 часа, после обясняват/разпитват, съдят...

В подобно положение бяха изпаднали две български момчета от Тетевен преди 10 години във Франция. Някакъв французин ги беше извикал на работа, но като пристигнали при него се оказало, че има данъчна проверка и той дори не ги пуснал в дома си. Нямаха пари да се приберат до България, особено едното беше в пълен потрес, горкото, стояха през деня в преддверието на консулството, бяха спали под мостовете с негрите, чувствуваха се ужасно. Дадох им 50 евро и билети за транспорта, някакво случайно момче ги заведе в един приют поне да се измият и починат. След това си заминах, не ги видях повече.
Като разговарях с тях ми казаха, че в Тетевен или Ловеч няма никаква работа, икономически живот няма. Бяха под 30 годишни. Стана ми тъпо, изглеждаха поне със средно образование и не бяха тръгнали да крадат или мошеничествуват. Служителите в консулството бяха напълно равнодушни, но ги оставяха през деня да стоят на топло - тогава беше зима.
А колко пари даде външно мин. скоро за тия измамени цигани в Норвегия...

Subeyi Kurt:
Покровители на Асад искат оставката му

Правителствените сили са извършили ново клане край столицата Дамаск, твърди опозицията

Някои от международните покровители на сирийския президент Башар Асад са разработили планове разрешаване на кризата в Сирия, включващи и неговата оставка. В Дамаск вчера пристигна председателят на комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Алаедин Боруджери, който ще запознае Сирия с иранска инициатива за излизане от кризата, съобщи руският в. "Взгляд". Според Боруджери става дума за "всеобхватна визия ...
http://www.segabg.com/index.php?iid=10905&sid=4
-----------------------------------------------------------------
S.Kurt: Армията разполага с модерно оръжие и не щади никой който е против диктаторския режим онаследен от сина Асад. Турският мин.председател Ердоган имаше приятелски отношения с Асад, но след масовите бомбардировки на Асад срещу народа си, бе предупреден няколко пъти и накрая връзките се скъсаха. От сега е рано да се съди кой еправ кой е крив но вярвам че Турция ще се окаже на правилната страна. Времете на диктатора Асад е пред своята кончина.

havaika:
Разбрахте ли? Помака е свестен човек способен на чудеса. Но не в България,тук той е некадърен неспособен изповядва според управляващите радикален ислям. Глупости на търкалета. Да сте видяли помак артист,пилот,министър ........може да се продължи до без крайност няма и няма как да има. Защо? Отговорете си сами. Изолирани съзнателно не можеш да очакваш развитие на този етнос. Могат да работят по мините по нивите но не в управлението. Защо? Защото всички сме равни ама някои са по-равни. Тази политика на мачкане на този етнос не е нов. Той започва още след “освобождението” и не е спрял нито за миг.иначе и по радио и по телевизия вестници и къде ли не мастити “учени” доказват нашия произход Да ама не. Ние се съгласяваме с вашите напъни и какво от това. Вие драги патриоти не можете да ни приемете като равни. Затова ни делите мачкате изолирате. Иначе пак сме равни но дали?
http://www.otzvuk.net/news/saprugata-na-tom-hanks-rita-nameri-korenite-si-v-smolyan-i-g
Съпругата на Том Ханкс - Рита, намери корените си в Смолян и Гърция
Сърдечната прегръдка. Чичо Ферхад от Смолян казва на Рита, че през целия си живот е знаел, че този момент някога ще настъпи. Прочувствената среща. Рита не може да повярва, че накрая открива изгубения 96-годишен чичо. Мъчително. Тя е съкрушена когато открива, че баща й преди това е бил женен, но жена му и синът му са починали. Тя не може да върне времето назад и да го поправи, и плаче от прекалено силни емоции при срещите й с миналото на нейния баща. За Рита бе удоволствие да се срещне с роднини, които тя никога преди не е знаела, че съществуват. Публикацията в "Дейли Мейл" Рита Уилсън и съпругът й Том Ханкс.
             

   

Документален филм за корените на актрисата, продуцентка и певица Рита Уилсън, която има роднини в Смолян, излъчи американската телевизия NBC. Лентата бе заснета в края на миналата година. Служителите, с които е разговаряла съпругата на Том Ханкс в Смолян, отказаха да говорят за посещението и за предоставените й документи, защото бяха подписали декларация за конфиденциалност.

От излъчването на предаването през март месец т. г. “Who Do You Think You Are” то и до днес остава недостъпно на телевизионния сайт, а снимките и архивните документи, които притежава Рита, са солидно защитени. От американския вестник “Daily mail” обаче са заснели кадри от шоуто на NBC, които показват емоциите и срещите с нейни роднини в Смолян и село Орео, което сега се намира в Гърция, които публикуваме. Пред зрителите Рита Уилсън се представя като страстна гъркиня.
Майката на Рита е гъркиня, а баща й българин мюсюлманин

Неслучайно тя помага за връщането на филма “Моята голяма гръцка сватба” на синия екран, който се превърна в най-касовия филм за времето си. Тя и съпругът й Том Ханкс живеят в Лос Анджелис, само на 10 минути път от нейната майка Дороти. “Моята майка е гъркиня”, обяснява Рита, “а моят баща е роден в Гърция, но в един момент като дете се премества в България”. Тя знае много за семейството на майка си, но баща й Алън (с рождено име Хасан Ибрахимов) винаги отказвал да говори за миналото си. Алън е починал преди 2 години и Рита тръгва на път в края на миналата година с надеждата това пътуване да й помогне да запълни празнините от неговата история.
Рита в родното място на Хасан Ибрахимов Орео (Бръщене)

Бащата на Рита е роден през 1920 г. в село Орео – българско село на име Брещене в района на Мустафчово (община Мики сега) в сегашна Северна Гърция. Рожденото му име е Хасан Халил Ибрахимов. Той приема православието след женитбата си с гъркинята Дороти в Америка. Когато става американски гражданин през 1960 г., сменя името си на Алън Уилсън, вземайки за фамилията улицата, на която живеел в Южна Калифорния – “Удроу Уилсън”. С Дороти имат три деца.

Рита започва своето търсене от американския сайт за откриване на семейни истории www.ancestry.com. В него тя намира свидетелството за брак на родителите си през 1951 г. Документът сочи гръцкото село Орео за родно място на баща й. И Рита тръгва натам, за да мине по стъпките на неговото детство.
Семейството на Хасан Ибрахимов идва в Смолян между 1927 и 1934 г.

“Това е много вълнуващо” – възкликва Рита в Орео при срещата си с нейния преводач и гид Дениз Хаджихалил. Той я завежда в родната къща на баща й. С влизането си вътре, разплакана от вълнение, тя казва: “Татко, в къщи съм”. Качва се на горния етаж, където има закачен тютюн. Влиза в другите стаи, пълни с лук и чесън и накрая – в пустата спалня на баща й. Вижда изгледа към селото от прозореца и слиза от старата къща. “Това е умопомрачително, не мога да повярвам, че се озовах тук”. “Невероятно е да се мисли откъде е тръгнал баща ми и къде се е озовал накрая”, казва Рита. Към онзи момент тя все още не знае защо семейството на нейния баща се мести в Смолян. Братовчедите й разказват за дядо й Халил, когото тя не е виждала. Но историите за това кога и как семейството му идва в България са противоречиви. Рита решава да дойде в Смолян, за да открие факти от първа ръка.

Тя пристига в България и се среща с историчката д-р Ваня Стоянова. Документите, които й предоставя, разкриват, че нейният баща и петте му братя и сестри са се преместили в България някъде между 1927 и 1934 г. Следващият път, когато баща й попада в българските архиви, е през 1941 г., когато е повикан в армията. “Никога не съм чувала тази част от информацията преди”, казва Рита пред NBC.
В затвора за 28 пластмасови бутилки и 5 лева

Д-р Стоянова показва на Рита военен документ, от който става ясно, че Хасан е освободен от военна служба и е осъден на 3 г. и 8 месеца затвор за кражба. “Баща ми е бил в строго охраняван затвор… но защо? Какво е направил?”, пита Уилсън. Д-р Стоянова й обяснява, че Хасан е откраднал 28 пластмасови бутилки и 5 лева. “Това е дребно престъпление”, казва историчката на Рита, “но присъдата е дадена за пример на другите войници за последиците от нарушаване на правилата”. “Като знам колко добър беше баща ми и колко *обичаше да се забавлява… Едва сега разбирам защо не е разказвал за този период от своя живот”, казва Рита на д-р Стоянова.
Хасан имал брак с арменка, която починала след раждането, а детето живяло само няколко месеца

После пътува до Пловдив, където баща й отива след освобождаването му от затвора. Проф. Меглена Златкова се среща с нея, за да й помогне да открие повече данни за пребиваването на Хасан в този град. Тя показва шокиращ за Рита документ за баща й и първата му съпруга Алис. Рита е неприятно изненадана от това откритие, за което баща й никога не е разказвал. Чете преведено удостоверение за брак на баща й с Алис Агоп Маркарян от 26 октомври 1945 г. Между другото рожденият ден на Рита също е 26 октомври. Тя вижда в друг документ, че баща й и неговата предишна жена имат дете на име Емил Хасанов Ибрахимов, родено на 26 декември 1945 г.

Когато разбира за тайната на баща й, Рита Уилсън пита проф. Златкова къде се намира това негово семейство. Професорът подава на Рита документ, който разкрива съкрушителна новина, че Алис умира от усложнения при раждането на сина си и че Емил е починал няколко месеца по-късно.

"На 24-годишна възраст баща ми вече е страдал толкова много", казва Рита, бършейки сълзите си. Тя е шокирана от съвпадението в живота на баща й, че синът му Емил е роден на 26 декември. Синът на Рита също е роден на 26 декември.
В лагера “Куциян”

След това се отправя към София, за да се срещне с д-р Даниела Колева. Там разкрива, че баща й е затворен в трудов лагер, защото е “живял див начин на живот”, който е в разрез с комунистическите идеали, и се опитал да избяга от комунистическа България в Турция. Опозицията не е толерирана, трудови лагери са построени из цялата страна и десетки хиляди българи са лишени от свобода и изпратени в тях.

С разбито сърце Рита научава за условията в трудовия лагер “Куциян”, които баща й трябвало да изтърпи. Нашите трудови лагери са били пословично нечовешки – жени, деца и мъже робували с оскъдна храна. Живеели в коптори без канализация. Работели до смърт и били застрелвани, когато опитат да избягат.
Бяга от лагера и през Турция се озовава в САЩ

Д-р Колева подава на Рита доклад от охраната, описващ бягството на Хасан от лагера. Рита чете напрегнато документа, сякаш е в касов трилър, пише в сайта NBC. На 8 май нейният баща и други затворници избягали в полунощ от куршумите и сигурна смърт, ако бъдат заловени. “Той става враг на държавата”, обяснява д-р Колева на Рита и й показва дебел списък, където Хасан е посочен като враг на България под номер 8011 от общо 9000. Американката онемява. После се окопитва и пита недоумяващо: “А какво всъщност е да си враг на държавата?” Историчката й обяснява, че това на практика означава, че в момента, в който се върне, ще бъде арестуван. Тогава тя казва колко важно е за нея всичко, което баща й и майка й са преживели преди да отидат в САЩ. И са били благодарни за тази свобода.
Рита при чичо си в Смолян

След това Рита се връща в Смолян, за да се срещне с 96-годишния брат на нейния баща. “Наистина се надявам, че той ще е в състояние да запълни някои от празнините за бягството на баща ми от лагера и как си е проправил път към САЩ”, казва на тръгване тя.

На първата среща сълзи от радост се стичат по лицата на Рита и чичо й Ферхад. От него научава, че той е бил в трудовия лагер заедно с баща й, но не могъл да избяга с него. Подава на Рита писмо от Хасан, изпратено от САЩ.

Тя започва да го чете на глас: "Дойдох в Америка на 4 май 1949 г….". Сълзи се стичат по бузите й докато чете писмото на баща й от Америка до брат му. Научава, че той се промъкнал в Турция и намерил работа на кораб, който пътувал за САЩ, Докато корабът бил на пристана, Хасан слязъл от него и така започнал животът му в новия свят.
В Америка

Баща й учил английски език във вечерно училище, а след това “Радио и телевизионно оборудване”. “Никога в моя живот не съм виждал толкова високо платена работа като в Америка”, написал бащата на Рита. “Училищата са безплатни тук. Можеш да станеш дори лекар, ако си умен”. Прочувствена, Рита обяснява, че разкриването на сърцераздирателната история на баща й е невероятно озарителна и ще я сподели със своето семейство. “Когато си отида в къщи, ще разкажа на децата ми, че те произхождат от един изключителен човек”, казва Рита в края на филма. Впоследствие брат й Крис също отлита от Америка, за да се срещне с техния чичо и да чуе повече за миналото на баща им........
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%81%D1%8A%D0%BD


 Аго Халил,дядото на Рита http://www.nbc.com/who-do-you-think-you-are/photos/10345/#item=234930
Чичо и аго Ферхат се радва на дълги години живот и го виждам в седмицата поне един път.Живее до джамията в Смолян.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page