Author Topic: Исторически фалшификати ! Как митовете раждат фалшификации?  (Read 103512 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Отношението към войната изобилства с лигаво раболепие към руснаците и доста слабо внимание към останалите участници – финландци, румънци, черногорци и сърби, дали също така огромни жертви


Николай Флоров
На плевенска почва обичат да разиграват сцената с пленяването на ранения Осман Паша, който предава сабята си на руския генерал Едуард Тотлебен, без да уточняваме, че Тотлебен е чист немец, както и многото други генерали, водещи войната на страната на Русия. Комунистическата история избягваше старателно тия немски генерали и обичаше да ни пробутва само генерали с руски имена.
Сценката допада умилително и на така наречените «братя-освободители», и на вярващите им освободени българи. А сега да видим кой кого лъже!
В румънската история Освободителната война в 1877-78 си има свое име – Войната за Независимост от Отоманската империя. И е удивително как две държави като България и Румъния, с толкова много общо в историята си, описват това голямо събитие по толкова различен начин!
[/color]На 16 април 1877 Румъния подписва в Букурещ договор с Руската империя, който позволява на руски войски да преминават през румънска територия като уважават нейната териториална цялост. Един месец по-късно румънският парламент обявява независимостта на страната , а след два дена румънското правителство престава да плаща данък на Турция. (Osmanska Imperiq  bre haidyti,  po tova vreme vseoshte si e imperiq koga haidyti ne sa bili robi, koqto  zavladqva teritorii ot dryga Imperiq, sushto kakto bylgar-turkite zavladqli sashti teritorii ot Vizantiq prez 681. Sled okypaciqta na Svqtoslav  s pomoshta na Vizantiq  prez 962 god. otnovo sa zavladqni sashtite  teritorii prez 12 vek ot kymani-tyrki.)
До преди 1877 Русия не е искала Румъния да участва във войната, за да избегне участието й в следвоенните преговори и да подбие международния й статут, явно с намерението да разиграва свободно териториалните си аспирации към нея и към Балканите. При обсадата на Плевен обаче Русия среща една отлично въоръжена и обучена турска армия от 50,000 (по румънски данни), водена от Осман Паша. По руски данни обаче тя е 80,000!
Тук историята става малко по-различна, отколкото я представят българските историци с предписаното им от ЦК на БКП русофилство. Те заобикалят факта,  че при обсадата на града след три атаки руснаците понасят огромни жертви – толкова огромни, че Великият Княз на Русия Николай Константинович е принуден да търси помощта на румънската армия за съвместни операции. Заедно с това той предлага на румънския
принц Карол Първи да стане Маршал на обединените сили на Румъния и Русия,
тоест фактическия главнокомандващ. Известно е, че некадърното руско командване, чийто девиз и тогава, и през Втората Световна война е бил «Солдат не жалеть!» е довело до такива жертви и такава принудителна промяна в командването.
Комунистическата история не казва и други подробности, а именно,  че с  динамичната си и добре организирана защита на Плевен Осман Нури Паша печели голяма международна репутация и вниманието на военните наблюдатели, сред които са и Маркс и Енгелс, за сметка на руснаците. Той (Осман Паша) печели не само репутация, но и вниманието на военните академии към водените от него операции.
Церемонията при предаването на града обаче е сюблимният момент, за който стана дума в началото: според руските историци пашата предава сабята си на руския генерал Иван Ганецки; според румънската история  генерал Тотлебен няма никакво участие в тоя случай – Осман Паша предава сабята си на румънския полковник Михаил Черкез. До тук не е трудно да се провери кой казва истината, но ако това е верно, историята става още по-интересна, тъй като и Осман Паша е черкез по произход. С други думи, типична картинка от една космополитна империя.
Да отворим скоба и да кажем, че черкезите са кавказко племе с  индо-европейски корени, една част от тях  ислямизирани , а друга покръстени. Ислямизираните, по подобие на нашите българо-мохамедани, са приели исляма доброволно. Подобна е съдбата и на други индевропейски племена от германски, сарматски и кумански произход, тюркизирани и ислямизирани.
Черкезите водят жестока стогодишна война срещу имперска Русия (1763-1864), докато накрая руският генерал Евдокимов в последните две години пристъпва към геноцидното им унищожение. Една част от тях бягат в Турция, други са разселени в Русия далече от родните си земи. Същата практика ще използва по-късно и Сталин срещу редица малки народи в болшевишка Русия.  Такава можеше да е и съдбата на българите в ръцете на имперска Русия, тоест едно русифицирано и разбишкано по целия свят племе без шанс да запази националната си идентичност.
Какво става по-нататък с Осман Паша? По пътя обратно към Плевен пашата се среща случайно с Великия Княз Николай Константинович, който го хвали със следните думи: «Поздравлявам ви с успехите при защитата на Плевен. Тази защита е една от най-блестящите събития в историята на военната отбрана.» 
След две седмици руснаците отвеждат Осман Паша в Харков, където той е държан като пленник до края на войната.
Руският цар му връща сабята
При завръщането му в Истамбул го посрещат огромни тълпи, а султанът го назначава за Маршал на Високата Порта. Той пише книга за обсадата на Плевен, която би била много любопитно четиво за българските читатели, чиито мозъци досега са свикнали да бъдат промивани само с руска и комунистическа информация: «Defense de Plevna, d’apres les documents reunis par Mousaffer Pasha et Taalet Bey” (Париж, 1889)
През следващите двадесет години Осман Паша служи четири пъти като министър на войната и води още няколко военни кампании. Умира в 1900 година. За заслугите му при защитата на Плевен турците композират и военен марш с името «Маршът на Плевен».
Съдбата на злополучния Сюлейман паша обаче е съвсем друга. През юли 1877 той поема командването на турската армия на Балканите от Мехмед Али Паша, колоритна фигура на прусашки немец приел исляма , чието име е Карл Дитрих. Един от неговите братовчеди е женен за полската графиня Боржецка. Един правнук от тоя брак е известният турски поет Назъм Хикмет.
Карл Дитрих, известен още като Шарл д,Отри, е известен и със слабостта си към ракийката, за която допринася неговия кръг от български чорбаджии, както и за сантименталното му възхищение от толерантността между мохамедани и християни в Добруджа.
След поражението на Сюлейман при Пловдив Високата Порта го дава под съд «за неумели действия на Шипченския проход», след което е лишен от наградите си, разжалван и осъден на смърт.Султанът заменя присъдата със заточение в Багдад, където умира в 1892.
Като за капак, румънците дават и особено интересни статистически данни за жертвите във войната от румънска и руска страна.
По румънски данни: общо 4,302 убити и изчезнали,
                   3,316 ранени,
                   19,904 болни и негодни за бойни действия.
По руски данни: общо 151,750 убити, ранени и пленени за цялата война, а 46,000 са починали от болести.
Любопитни са турските данни:
Руска армия – 410,000,
Сърбистан – 81,500, (по руски данни – 40,000),
Румъния – 60,000,
Булгаристан – 40,000
Турци и руснаци явно имат нужда с пропагандна цел да раздуват истинските цифри. Румънците дават цифрата 120,000 за руската армия, а българите определят турската на 281,000.
Огромната цифра на жертви отделно от бойните действия е лесно обяснима с неизбежните за онова време епидемии, студ и главно зъбобол – най-голямата причина за смърт след тази на загиналите в бойните действия.
Някой би трябвало да сравни тези несъразмерни данни, с които са
промивани мозъците на поколения българи
по време на комунистическия режим. Така българите биха могли да видят много по-ясно имперския характер на тази война, без да приписват извънземни подвизи на руската армия и без да изпадат в заблуда за нейните истински цели в този конфликт. С други думи – истината преди всичко.
За българите остава горчивия факт, че само 7,000 доброволци пазят честта им, оставяйки впечатлението за една неузряла за свободата си страна, или по-скоро добре срасната с отоманския начин на живот – седем хиляди луди глави  с  истинско чувство за нация и отечество, готови на всичко, но доста забравени след Освобождението.
Добре запозната с негативния ефект на тая малка цифра, от известен момент нататък комунистическите историци правят съответните корекции и цифрата става 40,000. Тази нереално раздута доброволческа армия може лесно да бъде проверена в националния архив. Тя означава, че буквално от всяко градче и село в България са излезли по десетина-дванадесет опълченци. Изобщо отношението към войната изобилства с лигаво раболепие към руснаците и доста слабо внимание към останалите участници – финландци, румънци, черногорци и сърби, дали също така огромни жертви не само в името на собствената си свобода, но и в чисто балкански дух на етническа близост и съдба.
Една свободна и демократична страна като България би трябвало да покани и турски представители на годишните чествания от обсадата на Плевен или Шипченските боеве не само като уважение към противника си, но и като добросъседско отношение към Турция, от която де-факто зависи и ще зависи до голяма степен развитието на България. 
[/color]You are not allowed to view links. Register or Login
- See more at: You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Европейската история и османската Империя

You are not allowed to view links. Register or Login

                                                                                         

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
You are not allowed to view links. Register or Login

Десетилетия наред в българската историография доминират манипулации и лъжите на тема руско-турските войни през XVIII - XIX век и отражението им върху съдбата на българския народ.

Тук особено пагубна е ролята на историците русофили, които паралелно с насаждане на робския статут, поведение и дори манталитет на българите, умишлено и целенасочено тровят българското национално достойнство с мита за освободителната мисия на Русия на Балканите.
От десетилетия те следват една и съща схема на обяснение на тези важни събития.


Тя включва облагородяване на руската имперска балканска политика през XVIII - XIX век, като й се придават някакви българофилски ангажименти и освободителни цели.
Българската историография и до днес не е дала обяснение на случилото се през 1833г., защото в тази важна за Източния въпрос година, в една изключително благоприятна международна обстановка, България не само не е освободена, но и е осъществен  от западната ни съседка Сърбия първият грабеж на изконни български земи.
Преди да разгледаме конкретно събитията от 1833г. и отражението им върху българския народ, е необходимо да изясним отново някои фундаментални принципи относно  руската политика по Източния въпрос.
През XVIII - XIX век Русия води поредица от войни против Османската империя на Балканите, включително на българска територия. Целите на Русия в тези войни са изцяло имперски и завоевателни. Възприемайки себе си за наследник на Византия, тя се мъчи да заграби "византийското наследство"на османска територия - Проливите и Цариград. Българските земи са в непосредствена близост до тях. Затова твърде рано те стават обект на височайшия императорски интерес в Петербург.
Първият израз на активната настъпателна руска политика по Източния въпрос са двете войни на императрица Екатерина Велика (1768-1774 и 1787-1791). В резултат на военните си победи в тези войни Русия реализира редица териториални и стратегически предимства, най-важното от което е извоюваното й по договора от село Кючук Кайнарджа (21.07.1774) право да покровителства балканските православни християни.


Руската императрица Екатерина Велика

В българската историография обикновено значението на тази придобивка за нас българите се тълкува в смисъл, че едва ли не от тук нататък българите са се сдобили със свой истински покровител и защитник. Фактите обаче говорят за друго. Това свое право Русия разбира по специфичен начин. "Северната Византия" счита, че на първо място трябва да се защитават православните гърци. Тук е необходимо да се направи важно уточнение.
В тази епоха етононимът "гърци" има далече по-широко значение и тъкмо в имперската практика на Русия, а и на Османска Турция съгласно действащата в
нея система на милетите православен християнин векове наред е синоним на "грък."
По този въпрос воюващите по между си български "освободител" Русия и политическият български поробител Османска империя действат в пълно единство.
Следователно след 1774г. не българите като част от православната християнска общност в Османската империя, а преди всичко гърците стават обект на руското имперско покровителство. Аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че докато Екатерина Велика води войните си срещу османския султан нейните емисари успяват да изселят по различен начин над 500 000 българи.(1)
В хода на войните си против султана руските императори създават всевъзможни имперски проекти за решаването на Източния въпрос. Един от тях е т. нар. "Гръцки проект" от 1782г. Той е много показателен за целите на Русия на Балканите и респективно. за отношението й към българите.
По "гръцкия проект" въобще не се предвижда възстановяване на българската държава и освобождение на българския народ, а напротив възстановяване на Византия за наша сметка т.е. чрез погърчване на българите и даже разделяне на земите им. Проектът на Екатерина Велика предвижда възстановяване на Византия, която трябва да обхваща Цариград, Северна Гърция и цяла България (Мизия, Тракия и Македония).  Замислено е възстановената Византия да се управлява от внука на императрицата Константин Павлович, кръстен на последния византийски император от династията на Палеолозите. Освен това Русия трябва да заграби черноморското крайбрежие до р. Днестър. Екатерина Велика предвижда и създаването и на царство Дакия от Влашко, Молдова и Бесарабия.
Даки по това време северно от р. Дунав няма, но Екатерина Велика в типично имперски дух ги "създава", защото е опасно в тези земи да има много българи в земите, разположени на подстъпите на Цариград и Проливите.



Руска карта на "гръцкия проект" на Екатерина Велика, според който се възстановява Византия за сметка на българските земи

"Гръцкия проект" не се осъществява, поради отхвърлянето му от австрийския император Йосиф II, но той е много показателен за имперската антибългарска същност на руската политика по Източния въпрос и в частност към нас българите.Императрица Екатерина умира през 1796г. без да успее да реализира "гръцкия проект."Синът й Николай I се заема с дръзкото начинание. Дошъл на власт през 1825г. той смята да реши окончателно в своя полза Източния въпрос чрез разрушаване на Османската империя. Заради консервативната му вътрешна и завоевателна външна политика в името на защитата на "стария ред", включително чрез войни император Николай I става известен като "жандарма на Европа". "Контрареволюционната" стратегия на новия руски император обаче не му пречи да поддържа гръцката революция и това е факт, който заслужава своето обяснение.Император Николай I продължава агресивния курс спрямо Османската империя. За него решаването на Източния въпрос основна външнополитическа задача. Управлението му съвпада с периода в развитието на Източния въпрос, когато Русия безпроблемно доминира спрямо западните държави.

Войната, която император Николай I води от 1828-1829г. окончателно трябва да реши Източния въпрос в полза на Русия. Това е война за защита на гръцката кауза, а не за освобождение на България. Намесата на Русия на Балканите в полза на гърците е завършващ етап от националноосвободителната война на гръцкия народ (1821-1829)."Гръцката завера" започва с похода в долнодунавските княжества през 1821г. нагенерал-майора на руска служба, адютант на руския император  Александър Константинович Ипсилантис (1792-1828). Той произхожда от знатен фанариотски род, чийто корени назад във времето се отнасят към епохата на Комнините.  Този род се преселва от Трапезунд в Константинопол през XV век и дава няколко владетели на Влашко и Молдова.

Неговият поход довежда до въстание, което прераства в широкомащабен антиосмански бунт в континентална Гърция. Гръцката революция обслужва не само чисто националните гръцки цели (освобождение на гръцкия народ и възстановяване на държавата му), но и имперските цели на Русия по Източния въпрос. Гърците са средството, чрез което император Николай I решава да руши Османска Турция и да използва за реализацията на своите имперски интереси - завземането на Цариград и на Проливите.Няма да се спираме на успешния ход на войната от 1828-1829г., в която Русия действа в съюз с Англия и Франция, а само ще посочим мястото на българите в нея, резултатите от войната и отражението им върху съдбата на българския народ.По време на войната от 1828 - 1829г. Русия използва българите и експлоатира за своите имперски цели техния стремеж за свобода. Българите са само ресурс за обслужване на руската имперска политика без да им се предоставят никакви гаранции за тяхното освобождение. Тези съображения, принципи и мотиви на руската политика остават неясни за българите и особено за водачите му по това време. Те не знаят, че подкрепата на гръцката кауза изключва руска закрила за тях. Докато българите се включват във войната на страната на Русия като доброволци, руските императорски войски разоряват техните земи, особено в Североизточна България, където се водят главните сражения в тази война. За пореден път Добруджа става бойно поле. Повтаря се картината от предните войни. Българските села са опустошавани, разграбвани и опустошавани от воюващите армии. Въпреки това българите активно подпомагат руските войски. Помощта е чрез материални средства храна, добитък и др. необходимо, но също и с разузнавателни сведения. На 14.09.1829г. разгромената по вода и суша Османска империя, е принудена да подпише Одринския мирен договор. В него няма нито дума за България и българите. Русия решава свои въпроси. Тя заграбва източното крайбрежие на Черно море и делата на р. Дунав и придобива право на окупация на Молдова и голяма част от Влашко, докато Турция не плати контрибуция. Освен това Русия помага на своя съюзник Сърбия, която получава автономия. От Одринския мирен договор най-много печели Гърция, която става независима, макар в орязани граници - Пелопонес и земите, южно от Епир и Тесалия и Цикладските о-ви. Одринският мирен договор от 1829г. не променя с нищо статута на българите.Те са единствените от балканските народи, които нищо не получават в  замяна на своите действия в помощ на руската армия през войната. Не е отчетен въобще приносът им за руските военни успехи. От всички балкански народи са пренебрегнати и даже забравени. За бъгарите дори не се споменава в договора. В това отношение съдбата на българския народ по Одринския мир е най-злополучна спрямо тази на останалите балкански народи. По Одринския мир от 1829г. България по волята на Русия остава пак под пряка османска власт. Частична промяна има за Силистра, която остава под руска окупация до пълното прилагане на договора. Русия си присвоява този български град, който чак до 1836г. е руско владение.Антибългаризмът като принцип в руската политика спрямо българските освободителни движения се изразява и в последвалите репресивни действия спрямо капитан Георги Мамарчев.Опитът му да подготви въстание за истинско освобождение на България е осуетен, а той самият - арестуван по заповед на руския генерал Дибич. Смелият български капитан е разследван и известно време лежи в затвора в Букурещ. Отрядът му пък е разпуснат. Разоръжени са всички български доброволчески отряди.

Всъщност става дума не за някакво моментно настроение в императорския двор, прищявка на императора или пък съобразяване с подписания мир, а за израз на постоянен антибългаризъм в руската политика на Балканите. Войната не се води в полза на българите, а в полза на гърците. Те са привилегированият народ, който по византийска линия сред балканските народи подлежи на първо и истинско освобождение от Северната Византия (Русия).Освобождението на гърците от своя страна не предвижда свобода и за българския народ. В духа на "Мегали идеята" решаването на гръцкия въпрос означава решаване и на българския въпрос, но в смисъл на асимилиране и погърчване на българите. Този процес вече тече усилено в дунавските княжеството, където средството за реализацията му са управляващите там фанариоти. От Цариград в подобна насока работят фанариотите от Патриаршията - духовния поробител на българите. Поради идейната обвързаност на Русия с Византия северната империя е силно ангажирана с византийската кауза. Тъкмо поради това руският император дава свобода на фанариотите, но не и на българите.Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите. Този извод се потвърждава и от преселническата политика на Русия.Войната от 1828-1829г. предизвиква сложни етнодемографски процеси на територията на българския североизток. В размирното и несигурно следвоенно време на реставрация на турската власт, което става с одобрението на Русия "освободителката" организира поредното преселение на българското населението. След войната Русия организира най-голямото преселение на българи. Член 13 от Одринския мир дава на Русия възможност да организира преселението. Този член дава 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят. (2)Въз основа на този член Русия законно си издейства правото да преселва българи османски поданици. 18-те месеца по Одринският мир не са спазени. Фактически преселение има чак до 1835г., макар че интензивността на преселническият поток започва рязко да спада.За големия брой преселници може да се съди само по един факт. През април 1830г. в Айтоското поле се събират около 100 000 българи, подготвящи се за изселване.(3) В някои по-нови изследвания само от Югоизточна България по това време се изселват до 130 000 българи. (4)Тази цифра е най-разпространената в повечето изследвания. Според други сведения само от Тракия са 100 000 души. Иван Селимински, който е свидетел на събитията и сам със семейството си е преселник посочва цифрата от 40 000 преселили се семейства. (5) Също според Иван Селимински "половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели,поради което тези области опустяха."(6) Това е косвено сведение, което все пак дава известна представа за големите мащаби на преселението. Според пресмятанията на етнолози демографи възрожденското българско семейство отглежда средно по 5-6 деца. Според тези критерии, ако приемем за достоверни сведенията на Иван Селимински излиза , че преселниците са над 200 000 души.Това са живите руски трофеи от войната. Тъкмо в хода на тази преселническа вълна възникват големите български колонии в Бесарабия.В заключение могат да се направят няколко основни извода. Войната от 1828-1829г. е едно трагично събитие в българската история. Посрещната е с толкова много надежди от българите, които наивно вярват, че "дядо Иван" идва да ги освобождава. След края й обаче те са обхванати от униние и покруса. Единствени от балканските народи българите нищо не получават. "Освободителката" Русия узаконява турската власт над тях. Български патриоти като капитан. Г. Мамарчев, Бойчо войвода и други, които се опитват сами да предприемат освободителни действия са репресирани от руската власт.За пръв път става ясно, че има разминаване между руската балканска стратегия и българското освободително движение.Последиците от войната за българите са по-скоро отрицателни. Българите дават жертви не само във военните действия, в които те се включват на руска страна, а и от разорението на плодородните им земи, в което участват както турски, ака и руски войски. Десетилетия са необходими за икономическото възстановяване на разорените територии. Това важи особено за Добруджа, която е активно въвлечена като територия във войната.Но най-тежка с оглед българските интереси последица от тази война е организираното от Русия след нея преселение на българите. "Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг. Това е най-прекият път към Цариград и Проливите по суша. Явно Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да бъде по-лесно осъществим натиска й на юг към Проливите при една евентуална следваща военна кампания.Освободила Гърция след войната от 1828-1829г. Русия "замразява" българския въпрос.След 1828-1829г. руският император Николай I се връща към линията на поддържане на съюза и приятелството с османския султан. Туркофилската руска политика е факт и в определени периоди, както след 1829г. е доминираща.Тази линия е разработена в началото на XIX век при императорите Александър I (1801-1825) и Николай I (1825-1855).Точно при тях се ражда идеята за превръщането на Османската империя в руски протекторат.В една записка от 12.02. 1830г. на външния министър на Русия - граф Неселроде, адресирана до великия княз Константин се казва следното: "… по мнението на императора Турция, която отсега нататък (след войната 1828-1829г. - б. м.) може да съществува само под покровителството на Русия, като изпълнява само нейните желания, по-добре отговаря на нашите политически и търговски интереси, отколкото всяка друга комбинация, която би ни накарала или твърде много да разширим нашите владения със завоевания, или да заменим Османската империя с държава, която не би закъсняла да стане наш съюзник по сила, цивилизация, индустрия и богатство…" (7)

Египетска криза от 1832-1840г. позволява на Русия да осъществи на практика тези свои идеи.Кризата започва с въстанието на египетския турски васал Мехмед Али срещу султана. То води до първата турско-египетска война от 1831-1833г. През май 1832г. синът на Мехмед Али Ибрахим паша завладява Сирия. Османският султан Махмуд II обаче отхввърля претенциите на египетския си васал да владее Сирия. Тогава, ползвайки се с подкрепата на Англия и Франция Мехмед Али решава да продължи военните действия срещу Портата.

Успешното настъпление на египетските войски в Мала Азия поставя под въпрос целостта на империята. Възниква запалаха дори от падане на османската столица Цариград под ударите на египетските войски. Към Проливите се насочва и египетският флот.Султан Махмуд II моли великите сили за подкрепа. Единствено Русия обаче реагира и се намесва. И това не е случайно. Падането на Цариград означава пряк удар върху нейните интереси по Източния въпрос. Освен това египетският управник Мехмед Али се счита за бунтовник и приятел на европейските революции, чиито успехи "жандармът" Николай I не може да допусне.Затова руският император изпраща към Босфора част от своя черноморски флот 7 фрегати и 5 броненосеца начело с генерал Николай Муравиев. Цял 30-хиляден  руски експедиционен корпус начело с генерал граф Алексей Орлов дебаркира близо до Цариград. През април 1833г. руските войски създават плацдарм на север от османската столица Цариград.Така с руска военна демонстрация по суша и море Цариград е спасен, и престолът на султан  Махмуд II - запазен. През май 1833г. с посредничеството на великите сили започват преговори и Мехмед Али е обявен за наместник на Сирия и Адана.След уреждането на проблема руският император Николай I изпраща в Цариград своя приближен граф Алексей Орлов (1786-1861)със заповед да поиска от султана справедлива цена за оказаната услуга.

Граф Ал. Орлов става извънреден и пълномощен посланик на Русия при султана. Той носи проект за договор с империята, чийто текст е изготвен в Петербург предварително и е лично одобрен от руския император. Граф Ал. Орлов влиза в Цариград със своята бляскава свита, смайва турците с приемите си, раздава обилно бакшиши. Тази тактика улеснява мисията му.Преговорите, доколкото ги има, по признание на руския дипломат Ф. Брунов се водят в пълна секретност и завършват много бързо. Граф Ал. Орлов постига своето. Той успява да издейства много изгодния за Русия договор от Ункяр Искелеси от 26.06/ 8.07. 1833г. Договорът носи името си от мястото на подписването му - селището Ункяр Искелеси край Цариград. Според член 1 на договора от Ункяр Искелеси между Русия и Турция се сключва отбранителен съюз за "вечни времена."  По чл. 2 всички договори между двете империи остават в сила, т.е. руският самодържец Николай I  извоюва признаването от султана на всички придобивки за Русия от времето на своите предшественици Петър Велики (1682-1725), Екатерина Велика (1762-1796) и Александър I (1801-1825).Важен е чл. 3 от договора, с поред който "ако е угодно Богу, руският император се задължава да даде на султана материална и морална помощ за запазването на независимостта й."Император Николай I  тържествено обещава да достави всички сухопътни и морски сили, които поиска Турция. Срещу "материална (военна) помощ" в отделен секретен протокол Турция обещава да затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. Така договорът осигурява на Русия защитата на Черно море от чужда военна заплаха.Събитията от 1833г. разкриват истинските намерения на Русия по Източния въпрос. Те доказват по категоричен начин, че за нея цел № 1 е овладяването на Цариград и Проливите. Заплахата за тях и възможността от появата на един силен неин съсед като Мехмед Али водят до десанта на руски войски на Бoсфора. Така Русия елиминира веднъж завинаги претенциите му към Проливите и Цариград - "византийското наследство", което Русия счита векове наред за свое.Специалният интерес на император Николай  I към Цариград и Проливите се потвърждава от факта, че по негови указания по време на престоя на руската ескадра в Босфора група офицери извършват шпионска дейност и тайно изготвят  карта на укрепената част на Проливите, която днес се съхранява в хранилищата на Дуржавния исторически музей. Това е истински паметник на картографското изкуство. Картата е изработена за три месеца и е важен военностратегически документ. Тя е много подробна. На нея са нанесени релефът на местността, пътищата, сградите, хидротехническите съоръжения, дълбочината на морето в района на Проливите, посоката на теченията и даже характера на морското дъно. Описани са и са локализирани турските крепостни съоръжения и артилерийските батареи, прикриващи Проливите с посочване на обсега на артилерийския обстрел, количеството на оръдията и качеството на снарядите. Картата, изготвена за нуждите на планирането на бъдещата руска атака на Проливите и Цариград е подписана от нейните автори - бъдещият вицеадмирал Владимир Корнилов (1806-1854) и лейтенант Ефим Путятин (1804-1883), чийто труд е възнагрден с високи руски ордени.Събитията от 1833г. потвърждават,  че руската източна политика има чисто имперски цели и се определя в зависимост от тях, а не толкова от чувствата на състрадание към поробените от турците християни. Въобще делото за "освобождението " на християните и славяните в Османската империя не е първа грижа на Русия. Това дело е подчинен елемент в политиката й, чиято вечна цел е завземането на Цариград и Проливите.С Ункярискелесийския договор от 1833г. Русия сама нанася силен удар върху авторитета си на покровител на балканските християни. Вместо с един удар да унищожи разклатената Османска империя и освободи робите християни, Русия захвърля маската на техен освободител и покровител. Запазва Османската империя, но й налага свой протекторат, като без война почти докосва вековната си цел по Източния въпрос.Затова с основание Ункярискелесийския договор от 1833г. се счита за кулминация на руското влияние по Източния въпрос, своеобразен връх в руската балканска политика и безспорен триумф на руската дипломация от периода на управлението на император Николай I.В знак на благодарност за руската помощ султан Махмуд II нарежда на азисткия бряг на Босфора да бъде издигнат паметник, който да увековечи за историята събитията от 1833г.  Куриозът е, че въпреки последващите руско-турски разногласия и дори войни паметникът не е бил разрушение. Остава да съществува като символ на "вечната" руско-турска дружба, както е било изписано по волята на султана на неговия текст. Турците наричат паметника "Москов - таш", т.е. "Московски камък".

Пак във връзка със събитията от лятото на 1833г., довели до подписването на историческия за двете империи Ункярискелесийски договор са били изсечени и специални медали, с които са наградени участниците в руската Босфорската експедиция, спасила Османската империя.

Подписването на Ункярискелесийския договор обаче не остава без последици. За Европа стават ясни целите на руския император в Източния въпрос. "Петербургският кабинет фактически правеше Турция свой слуга, а Черно море - руско езеро, слугата пази входа на това езеро от възможните врагове на Русия, без да пречи обаче на самата нея да излиза от там и да прехвърля своите кораби и своите войници в Средиземно море." (8)Осъзнали заплахата за своите интереси, западните държави повеждат последователна дипломатическа борба за отмяна на руския протекторат над Османска Турция от 1833г. И постигат своето чрез решенията на Лондонската конвенция за Проливите от 1841г.От всичко изложено за събитията от 1833г. става ясно, че Русия в открилата се благоприятна възможност не само не освобождава България, а напротив, брани турското статукво и даже става гарант за опазване на  териториалната цялост на Османската империя. Вместо освободител на българския народ, Русия се изявява като съюзник на българския поробител турския султан. Тази истина за антибългарския курс на руската политика личи и по отношение на освободителните движения на българите в западните български земи. Тяхната съдба се оказва отново зависима от Русия и по-точно от нейната подкрепа за изграждането на автономията на Сърбия, което на свой ред води до поробването на българите в Тимошко през 1833г.По волята на Русия Сърбия остава неутрална в Руско - турската война от 1828-1829г. Сръбският княз Милош Обренович предлага на Николай I сръбско участие срещу заграбване на българските градове Ниш и Видин. Руският император обаче отказва, но не защото е благосклонен към българите. Той счита, че едно ново сръбско въстание ще постави въпроса за разширяване на сръбската автономия в посока към независимост, което още не е в интерес на Русия. Освен това император Николай I няма доверие на своя съюзник княз Милош и не желае да укрепва властта му, издействайки териториални придобивки за неговата страна.

Сръбският въпрос вече е международен и Русия изцяло контролира неговото развитие. Типично в имперски дух Русия решава да укрепи своето влияние в Сърбия за сметка на българите. Чл. 6 от Одринският мир от 1829г. задължава Османската империя да даде пълна автономия на Сърбия и да й върне 6 нахии (окръга), освободени от турска власт по време на Първото сръбско въстание, но невключени в Сърбия след 1815г.През 1830г. султанът издава Хатишериф, с  който признава сръбската автономия. Милош Обренович става наследствен княз, а васалната на султана държава Сърбия минава под протекцията на Русия.Руското влияние в Сърбия след войната се засилва. Император Николай I си затваря очите и не спазва принципа на единството на православието тогава, когато му е изгодно. През 1832г. той не протестира срещу  отделянето на сръбската църква като независима от Патриаршията в Цариград.През април 1833г. българите от Северозападна България въстават  и освобождават 6 околии. Княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, се възползва умело от ситуацията и с руска подкрепа се опитва да заграби българските земи.Княз Милош Обренович добре разбира, че пътя за сръбското разширение на изток за сметка на българите минава през Петербург. Затова иска от Русия присъединяването на българските околии. Султанът възразява с мотив, че земите са населени с българи, т.е. сръбските претенции от етническа гледна точка са неоснователни. Дебело трябва да се посочи, че сръбските амбиции за заграбване на тези околиии не са оправдани и от историчеака гледна точка. Факт е, че районът на Тимошко никога не е било част от първата сръбска държава Рашка.Етническите и историческите фактори обаче нямат стойност за Русия тогава, когато те са в полза на бъларския народ.По въпроса за граничните околии Русия се застъпва за Сърбия, защото се стреми да отслаби Османската империя и да засили Сърбия като преграда срещу австрийския натиск на юг към Солун.  Русия желае Сърбия да получи Тимошко и по стратегически  причини, защото това е единственият район, през който руските войски от територията на Влашко могат пряко да нахлуят на сръбска земя. Руският емисар Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Той прави всички възможно, за да удовлетвори сръбските претенции в ущърб на българите. С руска помощ и подкуп княз Милош Обренович постига целите си. Иван Милчев в малко познатия дори на специалисти труд от 1917г. "Сръбските ламтежи за българските земи" описва как Сърбия по това време се е разширила с руска помощ:"Руските комисари бяха хора млади, талантливи, просветени и с прилични маниери; те скоро усвоиха сръбски и говореха на този език с необикновена лекост. Начело на турската комисия, като началник строеше човек груб, жаден за всякакви удоволствия, който подкупен от Милош, се съгласяваше на всичко. В това време, докато руските комисари обикаляха гори и планини, за да определят границите на страната, Хаджи Киян, така наричаха началника на турската комисия, стоеше в удобната си стая и пушеше наргиле, като не си даваше нито грижа, нито труд да запази някой и друг километър от земята на падишаха, която беше толкова много обширна. Младите руски офицери, напротив, взеха работата присърце, скоро преодоляха всички трудности и за Сърбия се взе възможно по-голямо пространство земя, макар и на някои места населението да се съпротивляваше с оръжие в ръка срещу минаването на комисарите." (9)Султан Махмуд II на 26.10./7.11. 1833г. издава Хатишериф, с който отстъпва шестте спорни нахии на Сърбия. Това са Неготинска, Тимошка, Зайчарска, Гургусовацка (днес Княжевацка), Крушевацка и Алексинацка околия. За тях дори хърватският учен Стефан Веркович признава, че са населени с 200 000 души, говорещи чисто български език. 

Белградският пашалък със Шумадия и анексираните от Сърбия български земи през 1833г.Сърбия увеличава територията си от 24 400 кв. км. на 37 740 кв. км. , или се разраства с цели 13 300 кв. км. (10) За пръв път в своята история тя достига до р. Тимок.Това е първият открит сръбски грабеж през XIX век на български земи. И тази схема на разширение на Сърбия за сметка на България с помощта на Русия ще бъде прилагана отново и отново и в следващите епохи.В заключение можем да обобщим, че въпреки благоприятните условия българското освобождение в 1833г. не се състои. Основната причина за това е външнополитическа. Българското освобождение през 1833г. не се случва не толкова поради незрялостта на възрожденското ни общество, колкото поради нежелание на Русия реално да помогне на българите. Ангажиран със своите имперски проекти и войни, руският император Николай I продължава антибългарския курс на своите предшественици на престола, брани турското статукво, дори тогава когато е разклатено, както в случая с египетската криза, и укрепва своето влияние в балканските държави по изпитаната имперска рецепта чрез раздаване на български земи на съседите ни.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
 
 
 
 TOROS BULGARLARI ANADOLU’YA NEREDEN GELDİ?
Osman KARATAYÖzet
Selçuklu döneminde Orta Toroslarda karşımıza Bulgar ismini taşıyan bir Türk taifesi çıkmaktadır. Bunların kökeni bazı tartışmalara sebep olmuştur. Bu çalışmada işbu Bulgarların 920’li yıllarda önce İdil Bulgar’dan Macaristan’a geldikleri, oradan da Tarsus’taki Arap idaresine bağlı donanmaya katılarak Çukurova’ya göçtükleri gösterilmektedir. Onların göçünün hemen ardından Bizans bölgeyi ele geçirince, bu Bulgarların içerdeki dağlık alanlara çekildikleri anlaşılıyor ki, buralara halen Bulgar dağları denmektedir. Bu dağlardaki Bulgarlar Karaman hakimiyeti döneminde Anadolu Türklüğüne intibak etmiş gözüküyorlar.
Anahtar kelimeler: Bulgarlar, Macarlar, Bizans, Selçuklular, Karamanlılar, Toros Bulgarları
Abstract
Where did come from Bulgar Turks to Anatolia?
Some sources record a certain Bulgar people of Turkic stock in the Middle Toros region in the South of Anatolia. The question of their origin has led to some debates. This essay shows that they migrated first to Hungary from the Volga Bulgar in the 920’s, and then came to the Southern Anatolia together with a fleet of the Arab administration of Tarsus. After one generation, Byzantine reconquista brought the Toros region under the emperors, and the Bulgars had to withdraw to the mountainous inlands, which is even today called the Bulgar Mountains. These Bulgar Turks seem to have assimilated by Oğuz Turks during the rule of the Karaman principality.
Keywords: Bulgars, Hungarians, Byzantium, Saljukids, Karamanids, the Bulgar Turks

 

You are not allowed to view links. Register or Login

   

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.

Непокътната 5000-годишна гробница на тракийски воин е "откритието на годината" в Турция
10:12 history.nakratko.bg





Непокътната гробница на тракийски воин, датираща отпреди почти 5000 години, е открита в Турция, съобщават от Археологическия музей в Истанбул. Експертите определят находката като най-значимото откритие за годината в Турция, страна, където не липсват интересни археологически места.


Погребението е открито в могила, а погребалната камера на гробницата е напълно запазена и това я прави първата по рода си находка от този тип на територията на Турция, пише DailySabah.com. Разкопките на кургана край Силиврия започват през декември 2015 година. Градът се намира на около 70 км от Истанбул.


Hurriyet Daily News съобщава, че могилата някога е била разкопавана, но иманярите не са успели да проникнат в погребалната камера.


Първите предположения са, че гробницата е на воин от северните райони. Датирана е от бронзовата епоха. Основание за предположенията си учените намират във факта, че в погребението е открито копие.


В съобщението на  Hurriyet Daily News се казва още, че могилата е издигната около погребалната камера, която представлява изкопана в земята яма. По-късно в кръг около нея е издигнат кургана. “Този тип гробници първоначално е използван от народите, населявали някога степните райони на днешна Русия. По-късно погребалната практика се разпространява в източна, централна и северна Европа. Това се случва през третото хилядолетие преди новата ера. Гробниците от този вид се смятат за свещени места в тюркските и алтайски култури”, пише изданието.





Сарматски курган от IV век пр.н.е. край село Филиповка, Южен Урал
Профессор Мехмед Йоздоган от факултета по археология в Истанбулския университет казва пред Daily Sabah, че и друг път е проучвал подобни могили, но тази находка е уникална и важна, защото е най-древната откривана до момента в Тракия. Ученият се надява, че гробницата ще предостави нови данни за историята на Таркия и древните поселения, намирали се на мястото на днешния Истанбул и близките околности.


Преди години Йоздоган проучва друг тракийски курган, датиращ от около 1200 г. пр.н.е., открита край село Асълбели в източната част на Турция.


Пред Hurriyet Daily News професорът обяснява, че “траките мигрират по тези места от север. Този вид курганни гробници вече са ми познати и присъстват в изследванията и. Известно ми е, че много тракисйки могили са били унищожени. Успели сме да опазим няколко от оцелелите от набезите на иманяри. Но тази гробница е стара и е запазена непокътната още от бронзовата епоха. Находката наистина е много важна и се надявам, че резултатите от проучванията ни ще бъдат също толкова интересни”.


Археологическия музей в Истанбул ще регистрира гробницата като исторически паметник, а останките на тракийския воин ще бъдат изложени в музейната експозиция.


Курганите са смятани за свещени места в тюркската и алтайската култури. Погребения от този вид се срещат на много места в централна Азия и източна Европа. Самата дума курган не е установено от кой тюркски език произлиза, но в превод означава “крепост”.


Практиката да се изграждат могили за погребенията на знатни хора започва от бронзовата и медната епоха, преминава през желязната епоха и дори до средните векове, макар в по-ново време да не е толкова разпространена.
Една от известните исторически фигури, погребана в гробница от курганен тип, е Филип II Македонски – бащата на Александър Македонски. Гробницата на Филип II е открита в Гърция.





Общ план на новооткритата гробница
Погребалната камера на новооткритата гробница е с кръгла форма и диаметър 6 метра. Облицована е с каменни блокове. Самата гробница е значително по-голяма и е с правоъгълна форма.


Скелетът на погребания воин е поставен направо върху каменния ѝ под в позиция на новородено, като ръцете му обгръщат коленете. Археолозите предполагат, че подобно положение на тялото може да има символично значение – или за да може починалият да влезе в задгробния живот като новороден, или за да се предотврати “излизането му от гроба”.


Освен копието, което е открито поставено върху тялото на воина, археолозите са открили два керамични съда, характерни за бронзовата епоха. Открито е и острие, за което се предполага, че е останките от връх на стрела. Това, заедно с копието, кара учените да смятат, че погребението е на знатен воин или дори военен командир.


You are not allowed to view links. Register or Login


P.s.


За разлика от С.Д. и неговата Пантюрска публицистика съвременните археолози знаят къде е родината на Кургана и кой е носител на тази култура.


С две думи европейците са първите хора опитомили коня и благодарение на него завладели територия от Британия до Вътрешна Монголия и наложили езикът си на този огромен ареал.
Докато тюрките като народност възникна почти през това хилядолетие- нахлули в Корея и Япония около 5 век с експанзията на Гьоктюрките , които се отърсват от влиянието на господстващите до това време в района Саки,които са с индоевропейски произход.
Това се разбира от освен от европоидните муми в Синдзянският автономен район в Китай, така и представителите на Андроновската, Афанасиевска,Тагарската,Карасукска и Таштъкската култура.


В таштъкската култура постепенно европоидният антропологичен расов тип се замества от монголоиден расов антропологичен тип, което ме навежда на мисълта ,че именно в този район се формира тюркската народност- а именно  в периода 2 век пр.н.е- 5 век до н.е. което напълно отрича твърденията на Стоян Динков и потвърждава напълно моите.
Тюрките , като мелези унаследяват традицийте както на скитите Саки и тяхната организация , така и на енисейците.
Казано с две думи тюрките са общност на не повече от 2000 години получила своя шанс с експанзията на монголите.


Поздрави.
 

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male

Янко Гочев:Заради българомразеца Граф Игнатиев обесват Левски, отказал да е руски агентYou are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male

Демонизират се едни обикновени хорица в ранг на колячи, някои от които са познавали жертвите си.  Но и  комунистическите сатрапи също познават своите жертви, същото може да се каже за княз Борис І Kръстител, например, изклал доста повече българи, от който и да е участник в баташкото клане.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Ето една интересна извадка от Опит за биография на Христо Ботев от Захари Стоянов:
[/size]"Българинът в турско време е бил господар на себе си, какъвто френецът и русинът не са сънували. Българинът е бил само обиран, бит понякога и псуван, раб политически. Френецът е имал гола свобода, носил е пищов на гол корем, а е гладувал и живял така, както у нас малцина. Нещастният пък русин не е имал и пищов на гол корем. Той е теглил и едното, и другото, той живял по-скотски, отколкото добитъкът на българина. Ако по цяла България се е случвало, щото в годината да отвлекат турците четири-пет момичета, повечето с тяхно съгласие, то във велика Русия това се е вършело съвсем по християнски. Ние можем да наброим от нейните помешчици няколко души, които са обезчестили на своя глава по 50, дори и 80 момичета. Такъв турчин, бей, ага, паша ние не знаем в България. Но що говорим? В Русия са се продавали две момичета за една кучка!"[/color]
Цялата книга: You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

Христо Стоянов: Единственото, с което „провокирам” е честното писане! Нямам спонсори – имам читатели
„Скритият живот на една помакиня” направи 18 (осемнадесет) издания, „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци” прави двадесето издание следващата седмица, твърди авторът
„Изземват книгите ми. Сипят тежки обвинения, а дори не са ги прочели“, коментира пред You are not allowed to view links. Register or Login Христо Стоянов – безспорно най-четеният писател, който трайно е свързван с Родопите. Писателят е живял дълги години в Смолян.
Предлагаме ви интервюто на Стоянов, дадено за „Уикенд“ във връзка с последния скандал, свързан с книгите му.
Господин Стоянов, нещата в живота Ви се повтарят – преди повече от 20 години беше иззета творбата ви „Скритият живот на една помакиня”. Сега обаче изземват книгата ви за Левски от читалищата в община „Карлово”, защо?
- Романът дори не е за Левски, а за майка му. Която губи пет от шестте си деца. Това е книга за една велика българка – не, защото е майка на Левски, а защото просто е майка. Но романът не бе прочетен. Дори този общински съветник, който иска инкриминиране на книгата – от забрана до претопяване – признава, че е чел само тридесет страници от нея. Ако бе попрочел малко повече – не от моя роман – съм сигурен, че щеше да иска претопяване и изземване от книжния фонд „Биографията на Левски” от З. Стоянов и „Видрица” от поп Минчо Кънчев, които са описали по-подробно убийството на чирачето от Левски при опита му да обере къщата на Халача… Страшното в България е, че ние „получаваме” историческите си знания от литературни, а не от исторически текстове. Някой не може ли да обясни на този народ, че ИСТОРИЯТА Е НАУКА и като такава не може да си служи с инструментариума на литературата – метафори, хиперболи, сравнения…

Каква е разликата от положението тогава и сега на книжния пазар?
- Сега четящите не четат всичко. Тогава – преди двадесет и пет години – българинът очакваше нещо от българския писател. Очакваше неговото „мълчание” да бъде пренесено на хартия… Чакаше да излезе нещо от чекмеджето… Само че от котерийни партийни борби на писателя не му остана време да напише нещо и разочарова българският читател. И той се отдръпна от писателите ни. Краткото завръщане отново им донесе разочарования – оказа се, че българските писатели не спорят за текстове, а за награди… Може би заради това интересът към мен е постоянна величина – не се впуснах в подобни махленски скандали, а си пиша книгите. Така „Скритият живот на една помакиня” направи 18 (осемнадесет) издания, „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци” прави двадесето издание следващата седмица…

С какво провокирахте тогава и сега аудиторията?
- Единственото, с което „провокирам” е честното писане. Безкомпромисно. Заради това и сам издавам книгите си – това ме прави зависим единствено от читателите ми. Нямам спонсори – имам читатели. Не трябва да се съобразявам с естетическите и всякакви съображения на издателите, на политическите пристрастия на спонсорите… Не ми се налага да влизам в котерийни борби и да броя наградите на останалите, вместо да прочета някоя и друга книга.

Убиец ли е Левски, както твърдя читателите, че сте писал?
- Левски убива чирака на Халача. Поръчва на Димитър Общи да заколи наместникът на Ловешкия владика. Това са двете убийства, заради които получава смъртна присъда Но той и дава отрова на племенника на Цеко – Председателя на Великотърновския революционен комитет. И племенникът дава отровата на вуйчо си по време на сватба и пет минути след това той умира… А относно чиракът ето какво прави…Самият Левски е използвал БОГОУГОДНОСТТА на семейството, което е отсъствало по това време от Ловеч, отишло да се черкува в Троянския манастир по време на празника Св. Богородица. "Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето. Посрещна го другарятъ ми. Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми. Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ. Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече.Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле..." По всички законодателства това се нарича предумишлено убийство и обир. Смекчаващото обстоятелство е самопризнанието на Левски. Но е самопризнание в писмо до Каравелов. Впрочем Левски, преди да увисне на бесилото, казва, че не "можел да си прости за детето". Поп Кръстьо след Освобождението в една дописка до в-к „Марица” тогава пише: „"Кой и защо уби невинното младо момче в Ловеч и защо отиде там Левски? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива?". Страшно е, когато се опираме на литературни текстове, когато разглеждаме исторически събития и личности. Заради подобни неща тези карловци реагират така – заради литературното си, а не исторично знание…

Вярно ли майка му се е срамувала от него?
- Ето, това е романът вече. Майката се самоубива, и то месец преди Сан-Стефанския договор. Но тя губи пет от шестте си деца, които отглежда като вдовица. Отглежда и възпитава като вдовица. Христо, братът на Евлоги Георгиев казва за Левски в писмо до Найден Геров: "Какъвто Райнов (Теофан) такъв и Дяконът - и двамата за пари баща си продават." Това той казва и в Карлово – тогава е имало май повече плурализъм от сега. Авторитетния Евлоги Георгиев по онова време. Няма ли това по някакъв начин да рефлектира и върху отношението към майката на Левски от страна на карловци… Тука идва вече романът – как се е отразило това на майката, дали няма да поеме и вината за възпитанието на децата си, коя майка не би поела отговорността за това? Защо се самоубива? Какъв живот е живяла? Ами да прочетат книгата, вместо да се дърпат като магаре на лед… Това е роман за една майка с нейните прозрения, мъки, страдания, отговорности…

Защо написахте книгата от първо лице единствено число – като разказ на майката на Апостола?
- Това вече е въпрос на стил, ако щете. Така е „Скритият живот на една помакиня”, така е „Копелето – евангелие от Юда”, заради която пък ме отлъчиха, такава е „Аз, доносчикът”…

Притеснявате ли се за живота си? От това, че този път могат да ви посегнат българи-националисти?
- Помаците ми избиха 32 зъба – нямам повече. А национализмът в България е само сергиен. Винаги съм казвал, че във време на криза най-конвертируемата валута е национализмът. Заради това казвам, че е сергиен. Той е на политическата сергия и някой си пише дивиденти. На моята визитка пише7 „Христо Стоянов – Българин”… Българин е с главна буква… А дали ще ме линчуват – зависи колко пари ще дадат.

Ще ви линчуват ли село Иганово, от където тръгна бунтът на недоволните читатели?
- И за Иганово не зная. Но поне да прочетат, ако не романът ми, още нещо за Левски. И историческите факти, които съм използвал в романа, да ги накарат да прочетат нещо за Левски поне. Защото съм сигурен, че не знаят и една хилядна от това, което аз зная – те повече от тридесет страници не могат да четат. Христос го предават заради тридесет сребърника, мене – заради тридесет страници…

Анатамосан сте от църквата за ваша друга творба „Копелето - Евангелие от Юда”. Простиха ли Ви поповете и очаквате ли нова прошка сега?
- Прошка се дава, ако е поискана. Техните грехове пред Господ са много по-големи от моя опит да си Го изясня в книга. Сега аз съм по-близо до Бог от тях самите…

Простихте ли на хората, които Ви биха за помашката любовна история, в първата ви скандална книга?
- Да… Бяха подведени от своята примитивност. Но забележете – романът „Скритият живот на една помакиня” излезе преди двадесетина години. През 1999 година. И нещата, които казвам в него, сега излизат наяве – „бежанците” пред Катедралата в Кьолн, бурките – всичко… Защо тези, които тогава се опитаха да забранят романа не се покажат сега, за да кажат, колко прав съм бил тогава. Когато говорих, че ислямът е болен от средновековие и се оказах прав… Не им искам признанието – просто се оказва, че съм свършил това, за което съм се появил на този свят. А на онзи свят мама и дедите ми не се срамуват от мен…

„И на мен не ми беше лесно”, така твърди, че сте казали библиотекарката от Иганово – Пенка Минкова. Какво значи „не ми беше лесно”.
- Мислите ли, че е лесно да се простиш с нещо, което е набивано в главата ти от учители и учебници по история. Когато литературната представа за Левски се сблъска с историческите документи… Аз съм човек и българин. Мислите ли, че разбиването на илюзията е лесен акт…

Как звучи Вашата творба, на фона на думите на Ердоган, който се закани да възстанови границите на Турция от Лозанския договор, че иска Варна и Бургас, гръцките острови?
- Коя творба – „Скритият живот на една помакиня” или „Другият В. Левский”… Защото с първата предупреждавам от години колко е опасно ислямското средновековие, а другата показва страданията на една майка. Ако сте разбрали за какво иде реч в романа. И ако някой даде Варна и Бургас, то той е маскиран като националист в Общинския съвет на Карлово. Или в Народното събрание.

Вие определяте ли я като анти българска или като някаква друга?
- С целия си живот до сега съм доказал, че съм Българин. Пиша на български българските си книги. А това, че не искам бъдещите поколения да учат фалшива история и да четат НЕсъкровенни книги само показва кой съм. И данък на хора, които не си стоят на мястото, като библиотекарката на Иганово, или въпросният общински съветник, не плащам. Морален данък. За съжаление данъците ми отиват при такива като тях… Но пък има такива изумителни библиотекари в България, които четат и знаят за какво иде реч. И е радостно, че има повече интелигентни библиотекари от общински съветници… В случая са се събрали лика прилика, но в повечето случаи не е така…

Разкажете накратко историята на България?
- Може би стихът на Любомир Левчев, който е завършил история е най-точен: „Човек за човека е българин”… Но често ме карат полуидиоти да си припомням и Иван Динков: „Бих обичал своето Отечество, ако нямах съотечественици”… Но пък имам такива прекрасни съотечественици, че дори такива като този общински съветник, не могат да ме разочароват…

Кое историческо събитие най-много ви шокира?
- Няма историческо събитие, което да не шокира. Историята съществува заради шокиращи събития – лоши или добри…

Какво означават за вас Ботев и Левски?
- Ботев… Нищо повече от Ботев… Останалото са антиподи…

You are not allowed to view links. Register or Login
You are not allowed to view links. Register or Login













Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Скандален писател в книжарница „Пингвините”: Самоубили ли сме майката на Левски!?

Скандалният писател Христо Стоянов представя в
You are not allowed to view links. Register or Login най-новия си роман „Аз, доносчикът”. Всеки ден до 10 май ще раздава автографи в книжарница „Пингвините” на ул. "Райко Даскалов" №5. „Според няколкото човека, на които много вярвам, това е най-добрата ми книга. Крещяха, че като автор съм разчитал на секса и еротиката, но в този текст няма дори и целувка. Стана една много човешка книга. Разказвам за едно момче, на което майка му се разболява от рак. Единствено в Москва могат да я лекуват, затова той е принуден да донася срещу приятелите си. Това е истински случай, за съжаление... Когато идват промените, майка му разбира, че е бил доносник и умира от инфаркт. А той до последния момент не признава защо го е правил. В книгата има едно изречение, на което много държа: „Аз като син направих това, което като човек никога не бих направил”. Поставям въпроса доносникът предател ли е? Предателство има, когато предаваш идеи. Моят герой е доносник, но не и предател. За мен предателство е манипулирането на историята. Толкова години ние не знаехме как е умряла майката на Левски. А тя е погребана извън гробището на Карлово, само за това, че се е самоубила... от глад. Скача в кладенеца на You are not allowed to view links. Register or Login си. Всъщност това самоубийство ли е, или ние сме самоубили майката на Апостола? Брат му Петър, участник в опълчението, умира като просяк по улиците на Карлово. Това са абсурди, които народът не знае. Нека първо като българи си признаем вината пред историята. Никой друг не ни е виновен, че винаги сме били васали. Иван Динков има един гениален стих: „Бих обичал своето отечество, ако нямах съотечественици”. Бях в Италия и видях, че там мостът на Мусолини стои. А тук се купува къща, за да бъде съборена и да бъде построена друга. Трагичното в You are not allowed to view links. Register or Login е, че ако Иван Костов е започнал да строи клозет, Станишев ще го разруши от основи и ще започне на същото място да строи... кенеф. На българина му липсва малко нихилизъм. Ние винаги сме на принципа „Булгар, булгар!”. Извинявай, но не може да гърмиш по света, че Възраждането е започнало с един клозет като Боянската църква, която е анонимна. Възраждането е излизане от анонимност – художникът вече се подписва. Едва сега несигурно откриваме, че може би знаем автора на Боянската църква. В Италия 5 банкерски рода, всъщност тогавашни мутри, си поръчват скулптурни потрети на Микеланджело, т.е. Ренесансът е дело на група банкери, които са искали да се увековечат. Колко български мутри са поискали да направят същото? Силиконът умира, така че не е увековечаване да изчукаш 5 фолкпевици. Не може да има Възраждане там, където всичко се руши. Имахме една единствена мумия в Европа – тази на Георги Димитров. Тя можеше да ни носи пари, а ние я затрихме. В You are not allowed to view links. Register or Login се печели не от миналото, а от митовете. Ето например мита за великия свещеник Боян Саръев. Преди Великден влизам в бирхалето на Стара Загора, а там... Боян Саръев. Навел се над ракията и с приятели пияндурят, ама яко. Масата им - отрупана с мезета по време на пости! Махат агнешко, салати и пачанга. Когато ме видя, се наведе над ракията да я скрие, а другите започнаха да ме гледат на кръв. Стига с тези изкуствени митове! Мит е и това, че младите вече не четат. Друг е въпросът, че вече се чете повече специална литература. Нашето поколение станахме велики дилетанти. Търсехме под вола теле и сега разбираме от всичко: от футбол, от политика, от жени. Затова сега футболът ни никакъв го няма, политиката знаем на какъв хал е, а жените ни са фригидни. Това е от много разбиране. Трябва да разберем, че само 7 процента от едно общество е консуматор на култура. От тях трябва да отделим проценти за театър, музика, живопис. Остават само два процента, които четат художествена литература. В You are not allowed to view links. Register or Login пишещите са повече от четящите, пък и те не влизат в книжарница. Литературата се оказа толкова самотно занимание, че писателите в You are not allowed to view links. Register or Login са вид онанисти - те са си самодостатъчни. Четат единствено себе си, занимават се със себе си”.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Chymata bila doshla ot plahove ...




В средновековна Европа къпането било обявено за вредно
Много хора си представят стара Европа с благородните рицари, готови на подвизи в името на прекрасните, светещи от чистота дами, с красиви дворци и галантни мускетари, с пищните кралски приеми и благоуханни градини. И с тъга си мислят – защо не съм се родил в тези благородни времена.
Но феновете й, вероятно, ще бъдат доста изненадани като разберат, че до средата на 19-ти век хигиената там никак не е била на почит.

Всъщност истината е съвсем друга и много по-малко благоуханна. Това се отнася не само за мрачното Средновековие, а и за успешните епохи на Възраждането и Ренесанса.
С прискърбие трябва да Ви съобщим, че за повечето отрицателни страни на едновремешна Европа е отговорна християнската църква.

Към къпането тогавашните люде са се отнасяли подозрително. Разсъбличането е грях, а и може да се настине. Горещата вана е била немислима. Дървата са се ползвали главно от Светата инквизиция.
Касапите са колели и разфасовали животните направо на улицата, уличните кучета влачели червата, а кръвта свободно се е леела по тротоарите. По-късно европейците все пак се научават да преработват боклуците и екскрементите - събират урината за обработка на кожи и избелване на тъкани, а от животинските кости правят брашно.
Това, обаче, което не подлежи на преработка продължава да се търкаля по улиците и вонята се носи из градовете. Единствено дъждът успява донякъде да изчисти средновековните градове, но тогава нечистотиите се леят по улиците, сливайки се често в цяла река.
Именно така във Франция се появява рекичката Мердерон - името идва от френската дума ‘merde’ /лайно/.

По онова време селата са били много по-чисти от палатите и дворците, защото там за естествените си нужди хората поне са изкопавали ями. Гражданите, обаче, се облекчавали където им падне - по улиците, по стълбищата или на балконите. Във френския кралски дворец Лувър няма нито една тоалетна. При нужда, гостите, придворните и кралете или присядали на широкия перваз на отворения прозорец, или пък им носели ‘нощни вази’, чието съдържание после се изсипвало при задните дворцови порти. А тези, които са много на зор, прикляквали където сварят.
Така било и във Версай - бляскавите придворни дами имали навика направо насред разговора, а понякога и по време на църковната меса, да станат и съвсем непринудено да се облекчат в някой ъгъл. Прекрасно поддържаните храсти в парковете също били постоянно отходно място за придворните, а и за слугите.
С времето, обаче, има напредък - на външните стени на замъците се появяват малки пристройки, нещо като ‘лястовичи гнезда’, с отвори в пода, които се ползват като клозет. Само че изхвърленото не се стича в канали или ями, а бомбардира зазяпалите се случайни минувачи.
И това не е всичко. Хората не били по-чисти от градовете си. Смятало се е, че водните вани отслабват организма и разширяват порите, а това може да доведе до сериозни заболявания и даже смърт. Обществените бани дори за закрити с декрет. Ако през 15-16 в. богатите се къпят поне веднъж на половин година, през следващите две столетия те въобще престават да взимат вана.
Цялата лична хигиена по онова време се свежда само до леко изплакване на ръцете и устата. Според медиците, лицето не трябвало да се мие в никакъв случай, защото това носело риск от възпаления или влошаване на зрението. Чистите здрави зъби били плебейски признак, а кариесът - признак на богатство.
Що се отнася до тялото, по-богатите ползвали напарфюмирана кърпичка, с която триели интимните си места, а подмишниците и слабините търкали понякога с розова вода.
Между ризата си и жилетката мъжете обикновено носели торбички с ароматни треви, а жените ползвали силно ароматизирана пудра. Прочутите френски парфюми се появяват именно за спасение от страшната воня.
Все пак, хората чето сменяли бельото си, смятало се, че то попива цялата телесна мръсотия. Католическите проповедници пък призовавали хората да не се къпят, за да не отмият ‘печата’ на светената вода от кръщението. Монасите гледали на чистотата направо с отвращение - въшките за тях били ‘Божии бисери’ и признак на святост. Мръсотията се приемала като особен знак на святост. В това отношение монахините и монасите са давали добър пример как се слуши на Господ.
Испанската кралица Изабела Кастилска признава, че за целия й живот са я къпали само два пъти - при раждането и в деня на сватбата й. Дъщерята на един от френските крале умира цялата във въшки. Нечистотиите докарват на папа Климент V дизинтерия, от която накрая умира. Тялото на херцог Норфолк, който отказвал да се къпе уж по религиозни причини, гноясва от мръсотия. Крал Филип II мъчително умира от краста. Луи XIV пък се престрашава да се топне във вана само два пъти и то по лекарско предписание. Досегът с водата, обаче, го хвърля в такъв ужас, че той се зарекъл никога повече да не прави такива експерименти. Неслучайно посланици при двора му пишат, че Кралят-Слънце вони като див звяр.
Френският кралски двор периодично се местел от замък в замък, защото в стария просто не можело да се диша.
След като Людвиг IX бил залят със съдържанието на нощно гърне, изсипано през прозорец, на жителите на Париж било разрешено да продължат с тази практика само, ако предварително извикат три пъти: „Пази се!“ Около XVII в. за защита на пешеходците от фекалии били измислени широкополите шапки.

В Лувъра, дворецът на френските крале, нямало нито една тоалетна. Тази роля изпълнявали стълбите, дворът, балконите. Придворните дами във Версайския дворец по средата на разговора ставали и се справяли с естествените си нужди в ъгъла на стаята. За това те имали разрешение от самия крал. Естествено, много по-лесно е било да се направят тоалетни в двора или в краен случай да се притича до близкия парк. Но това никому не минавало през ума. Една от причините била и непрекъснатото разстройство, което мъчело хората и което било предизвикано от качеството на средновековното меню.
Старите градове на Европа нямали канализация, но имали крепостни стени и отбранителни ровове, запълнени с вода. Именно те изпълнявали и ролята на канализация, поемайки всичката мръсотия на града. Във Франция купищата фекалии зад градските стени се разраснали до такава височина, че се наложило да се надстрояват.

Ето как според европейските археолози изглеждал истинският френски рицар на границата между XIV и XV в.: средният ръст на този средновековен разбивач на женски сърца рядко надвишавал 1,60 м. Небръснатото и немито лице на този „красавец“ било обезобразено от една шарка (в онези времена от нея боледували практически всички). Под рицарсикя шлем в сплъстената мръсна коса, както и във всички гънки на аристократа се криели огромно количество бълхи и въшки. Някои историци били озадачени защо понякога лагерите на хистиянските воини били откривани много лесно от врага. Причината, естествено, е в миризмата, която се носела от тях.
Смята се, че мебелите от дървесни видове с червен цвят са били много популярни, защото на тях дървениците по-малко се виждали. Да ги храниш, както и въшките, със собственото си тяло, било смятано за християнски подвиг.

Средновековните въшки дори участвали активно в политиката. В един шведски град те били главният критерий при избор на кмет. Претенденти можели да бъдат само мъже с дълги бради. Изборите прoтичали по следния начин: кандидатите за кмет сядали около маса и поставяли на нея брадите си. След това специално назначен човек изтръсквал от тях въшките. Кмет ставал този, от чиято брада са изпълзели най-много насекоми.
Това са само част от хигиенните навици на стара Европа.

Липсата на хигиена, обаче, струва на Европа много скъпо. През 14-ти век Англия и Испания губят от чума половината от населението си, а Франция - една трета. Чумата отнема живота на 25 милиона души. Католическата църква , обаче, обявява болестта за наказание

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male

Антонина Желязкова: В мирно време българите са се справяли стопански по-добре от турските колонисти


Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало граници – българинът е можел да бъде в Букурещ  или в Смирна, да отвори дюкян, да развива занаят, да търгува.Пътищата са били черни,бавни и неудобни, но са били с голяма мобилност и използваемост. Кажете тогава ясно каква е причината да не бъдат нашите прадеди  „масови“ мигранти, бежанци?


В мирно време на нашите богати земи българите са се справяли стопански добре и във всички случаи по-добре от турските колонисти, с които са съжителствали в селата и градовете. Вера Мутафчиева разказваше на докторантите си, свой безуспешен опит за пробив в обективната османистика, спрян от нейното тогавашно научно ръководство. Открила в архивите ведомости, които показвали, че строителните работници (българи християни) в някакъв имарет получават дневни надници като зидари, мазачи, дърводелци, които много пъти надхвърлят платата на спахиите. А спахиите съставят основите на османската армия и близо до здравия разум и историческата логика е защо! Защото подвластните народи произвеждат, работят, учат и се развиват, а господарският народ предимно воюва и гине по фронтовете, не се образова и живее на държавна издръжка или от арендните наеми. Подобна интерпретация на документа обаче напълно противоречи на стереотипа и на митовете, че ние, робите сме загивали от глад и мизерия, от ангария и безпросветност, а османският поробител е дебелеел на наш гръб.ще в началото на 18 век на Балканите е имало процъфтяващи градски центрове, с десетки търговски и занаятчийски задруги и училища, всъщност на европейско ниво за периода. Един подобен пример е Воскопоя в Южна Албания, която е функционирала почти като академия: дори с печатница и кръг от учени, които са отпечатвали не само книги на гръцки, български, влашки, албански, но би- и три- лингвални речници. Подобни истории имат много от балканските градове.Честа практика е, Високата порта да се възползва както от местното право за регулация на вътрешни проблеми на общността,[3] така и от специфични етнически качества, за други по-стратегически цели – например военни – албанците като султанска гвардия и охранители, гърците като моряци, бошняците като бойци от границата с католическия запад, българите и сърбите като производители, снабдители и в помощните военни служби. Оформя се възрожденски тип гражданско общество, което със собствени сили и средства започва да гради свои образователни, културни и религиозни институции – училища, църковни настоятелства, читалища. Българите започват борба за национално осъзнаване и обособяване, за отделяне от другите общности в Османската империя.Копривщица е един прекрасен град, в който хората са се чувствали свободни, защото не е имало физическо присъствие на османската власт. Свободният човек естествено произвежда повече и по-творчески, за да има за семейството, за обществените каси, а и за да плаща повече данъци и редовно, за да не го навестяват османските данъчни.  You are not allowed to view links. Register or Login




 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42