Author Topic: Исторически фалшификати ! Как митовете раждат фалшификации?  (Read 126277 times)

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Само да уточня, ако ми позволите...В границите на ОИ в различни периоди, било административно, било под съюзна форма или васалитети са се намирали следните съвременни държави:[/size]Турция, България, Румъния, Русия (Южна), Украйна, Грузия, Азербайджан, Иран (Западен), Ирак, Армения, Гърция, Албания, Италия (Южна), Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Албания, Унгария, Австрия (Източна), Словакия (Източна), Македония, Молдова, Ливан, Израел, Кувейт, Саудитска Арабия, Оман, Сирия, Катар, Бахрейн, Обединени арабски емирства, Йемен, Египет, Тунис, Алжир, Либия, Мароко (васалитет), Кипър (целият), Судан, Етиопия, Еритрея, Сомалия, Западна Сахара (буферна зона), Мали, Мавритания (Северна), Нигер, Чад, Кения (Северна), Уганда, Бурунди, Йордания, Джибути, Литва (васалитет), Латвия (васалитет), Естония (васалитет), Хърватска (Източна), Словения (васалитет), Нигерия (буферни зони в съвр. северна територия), Камерун (буферни зони в съвр. северна територия), Централноафриканска република (буферни зони в съвр. северна територия), Буркина Фасо (буферна зона в съвр. северна територия).Ако пропускам някоя съвременна държава, моля да допълните Avtor: Stoyan Dinkov

[/color]

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Лондонско споразумение


Лондонското споразумение за промяна на Санстефанския договор от 18/30 май 1878 г. (за кратко Лондонското споразумение, на You are not allowed to view links. Register or Login: Соглашение между Россией и Великобританией об изменении Сан-Стефанского договора) е дипломатическо и стратегическо споразумение между You are not allowed to view links. Register or Login и You are not allowed to view links. Register or Login, част от подготовката за You are not allowed to view links. Register or Login.Лондонското споразумениe е сключено в продължение на политиката на Русия на Балканите преди, по време и след приключване на You are not allowed to view links. Register or Login. То е предхождано от сключените между Русия и Австро-Унгария тайни You are not allowed to view links. Register or Login от 1876 г. и от You are not allowed to view links. Register or Login от 1877 г.
Лондонското споразумение е публикувано за пръв път през 1952 г. в изданието "Сборник договори на Русия с други държави ((1856-1917), стр. 176-180.По-важните точки на споразумението са включени, както следва в:

Меморандум № 1

1. Англия отхвърля деленето на България по меридиана, като Русия няма да настоява на промяна.

2. На юг България ще бъде разграничена така, че да няма излаз на Егейско море.

3. Западните граници на България ще бъдат коригирани, така че да не включват в себе си небългарско население, примерно на изток от линията You are not allowed to view links. Register or Login и Курча Балкан (т.е. приблизително към You are not allowed to view links. Register or Login).
4. България ще бъде разделена на две провинции - едната от тях, на север от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство, а другата - на юг от Балкана, ще получи широка административна автономия с губернатор-християнин, назначаван в съгласие с Европа.

5. Руският император отдава особено значение в Южна България да няма турска армия. You are not allowed to view links. Register or Login е съгласен, при условие, че руският император няма да възразява, ако турските войски имат право да влизат в южната провинция, за да се възпротивят на въстание или нахлуване от друга страна.
6. Британското правителство иска и Русия се съгласява висшите постове в милицията в Южна България да бъдат назначавани от You are not allowed to view links. Register or Login в съгласие с Европа.Останалите точки на споразумението са свързани с уреждането на въпроси около Гърция, Армения и Бесарабия.

Меморандум № 2


Уточнява се, че освен точките по предходния Меморандум, британското правителство си оставя правото да отстоява позициите си и по следните букви:
a) Да изисква участието на Европа в административното устройство на двете български провинции.
b) Да обсъди продължителността и характера на руската окупация на България.

c) Бъдещето наименование на южната провинция.Останалите букви са свързани с достъп до проливите, Дунав и др.п.

Източници :  You are not allowed to view links. Register or Login





Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Любен Каравелов ./ „Просякът в Шипка“. /След като прекарах една година в Цариград, аз го напуснах на 1 юлий 1857 година и заминах с турския параход Карс за Ахело-Бургас, а оттам – на кон – за град Шипка. Шипка лежи в подножието на Стара планина, между Казанлък и Габрово, и цяла е окръжена с великолепни розови градини и лозя; има 1500 жители. Като отдъхнах в хана, аз помолих стопанина да ме заведе в училището. Той нахлупи своя рунтав овчи калпак, взе лулата си, запуши, посочи с пръст вратата и рече: „Да вървим.” Мислех, че ще видя училище, каквито често ми се е случвало да виждам в България, т. е. 10—20 ученици и учител-свещеник, та много се учудих, когато влязох в доста красиво здание и намерих, освен свещеника, един светски учител и 120 ученици.
– Вие имате доста ученици – казах на учителя.
– Да – отговори той, – но сега, знаете, е работно време, лято, та мнозина са си взели децата временно да им помагат в стопанството, а наесен ще се съберат пак всички ученици.
– Че колко биват през есента?
– Около двеста.
– И вие сам можете да се справяте с такова множество възпитаници? Не ви ли тежи това?
– Съвсем не – отговори хладнокръвно учителят. – Ето какъв ред съм завел: учениците от по-горните класове учат по-малките, а аз се занимавам само с по-големите. Тук ползата е двойна: по-горните ученици повтарят предметите, които са вече минали, а мене ми остава повече свободно време да се занимавам с по-големите и да приготвя уроците си за тях. Известно ви е, че още сме бедни откъм учебници, всичко трябва да превеждаме сами ту от руски, ту от сръбски, ту от гръцки, макар и да не са много предметите. Моите ученици изучават: българска и църковнославянска граматика, аритметика, свещена, обща и българска история, география и катехизис, а освен това турски и гръцки език.
Такива училища в България има сега много и всякъде се предава по една и съща метода. В Пловдивския окръг, в село Батак, което има не повече от 100 къщи, аз видях уредено също такова училище; учениците са около 40 и жителите плащат на учителя 6000 гроша (триста сребърни рубли).

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
В Пловдивския окръг, в село Батак, което има не повече от 100 къщи, аз видях уредено също такова училище

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Bu Yurgan e chicho na Han Asparuh i e bil myusulmanin kakto i Bat Bayan, batkoto na Asparuh
 
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355







TOROS BULGARLARI ANADOLU’YA NEREDEN GELDİ?




Where did come from Bulgar Turks to Anatolia?
Some sources record a certain Bulgar people of Turkic stock in the Middle Toros region in the South of Anatolia. The question of their origin has led to some debates. This essay shows that they migrated first to Hungary from the Volga Bulgar in the 920’s, and then came to the Southern Anatolia together with a fleet of the Arab administration of Tarsus. After one generation, Byzantine reconquista brought the Toros region under the emperors, and the Bulgars had to withdraw to the mountainous inlands, which is even today called the Bulgar Mountains. These Bulgar Turks seem to have assimilated by Oğuz Turks during the rule of the Karaman principality.

You are not allowed to view links. Register or Login


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
943 senesi civarında ünlü eseri Mürûc ez-Zeheb’i yazan Mes’ûdî, coğrafyaların, dolayısıyla faaliyetlerin birbirine girdiği bir haber dizisiyle kafamızı karıştırırken, aslında çok değerli tarihi bilgiler vermektedir. Zira haberde gördüğümüz kargaşayı yanlışlık olarak görmek hem Mes’ûdî’nin ilminin büyüklüğüyle bağdaşmamaktadır, hem de onun yaşadığı dönemlerden bahsedilmesi ve araya bilgi kaybına uğratacak bir zaman aralığı girmemesi itibariyle güvenilirliği yüksektir. Sözkonusu metin şu şekildedir:“(İdil Bulgar) hükümdarı elli bin ve daha fazla süvarisiyle Kostantiniyye topraklarına gaza eder ve ona yakın Rum, Endülüs, Burcan (Burgond), Celalika (Galiçya) ve İfrenc (Frank) arazilerine akınlar tertipler. Bulgar şehrinden Kostantiniyye’ye kadar olan mesafe bozkır ve yerleşim birimlerinden geçen iki aylık yoldur. Müslümanlar Şam sınırındaki Tarsus’tan Dülefi adıyla tanınan Sügur emiri Selm el-Hadim ve emrindeki Şamlı ve Basralı denizcilerin gemileriyle 312 yılında gazaya çıkıp Kostantiniyye körfezi ağzından ve Rum Denizi’nden (Akdeniz) çıkışı olmayan başka bir ağzı geçerek Fenediyye (ﻓﻨﺪﻳﺔ) topraklarına geldiklerinde karadan bir grup Bulgar onlara yardıma geldi ve hükümdarlarının yakında olduğunu bildirdi. Bu olay Bulgar akıncılarının Rum Denizi sahiline kadar geldikleri şeklindeki beyanımızın delilidir. Bulgarlardan bir birlik Tarsusluların gemilerine binerek onlarla birlikte Tarsus’a geldiler.”

ANADOLU’DA İLK TÜRKLEŞME HAMLESİ: TOROSLAR BÖLGESİNDE BULGAR TÜRKLERİ


You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Anadolu’nun güneyinde İçel ve Dışel (Taşeli) bölgelerinde eski dönemden kalma Bulgar Türklerinin varlığı, Türk tarihçiliği çok farkında olmasa da, Bulgaristan’da merak uyandıran bir konu olmuş ve birkaç kayda değer çalışma yapılmıştır[/size][[/color]1][/size]. Yakınlarda İbrahim Şahin tarafından sunulan bir bildiride bölgedeki bazı tamgalarda Bulgarlara atıf yapılması bizi konuyu bir kez daha düşünmeye sevk etti[/color][/size][[/color]2][/size]. Şahin’e göre Gülnar’da bir yaylada bulunan (ama halen bir uzmanınca tarihlenmesi beklenen) bir kaya üzerindeki oyma yazı ve tamgalardan üç harflik yazı açık şekilde Göktürk bağlantısı taşıyor; dağınık haldeki tamgaların ise bir tabakası Oğuz, bir tabakası da Kıpçak bölgesi soy tamgalarını andırıyor. Kıpçak bölgesine atanan tamgalar aynı zamanda Bulgar Türklerinin kullandığı oyma yazıdaki çeşitli harflerle örtüşüyor. Bizim bu tartışmadaki katkımız, Kıpçak-Bulgar soy ayrımını yapmak kolay olmayacağından, hepsini tek bir havzada düşünmektir. Yani burada, kayadaki işaretlerin sahih olması kaydı şartıyla, Doğu Avrupa sahasına ait izlerle yüz yüze olabiliriz.[/color][/b]
[/size][/color]
[/size]TOROS BULGARLARI ANADOLU’YA NEREDEN GELDİ?
You are not allowed to view links. Register or Login


Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

Когато си поделиха Османската империя Преди 101 години англичаните и французите си поделят голяма част от Османската империя - без да дадат думата на хората, които живеят в този регион. Раните, нанесени от тайното споразумение "Сайкс-Пико", кървят и до днес.
        default      През май 1916 година британският дипломат Марк Сайкс и френският му колега Франсоа Жорж-Пико сключват едно тайно споразумение, останало в историята като "Пакта Сайкс-Пико". Но дали наистина този пакт е бил заговор на европейците срещу арабите, както твърди пропагандата на ИД? Мнозина араби са убедени, че е точно така. Германо-сирийският политолог Басам Тиби си спомня, че още на млади години интензивно се е занимавал с Пакта: „В рамките на целия гимназиален курс темата за Пакта Сайкс-Пико и раните, нанесени от него, беше централна в часовете по история. От тези рани страдат не само сирийците, но и всички останали араби”, казва политологът.
Пактът Сайкс-Пико: коренът на злото в арабския свят
С тайната договореност между Сайкс и Пико англичаните и французите си поделят голяма част от Османската империя още преди окончателно да са постигнали победа в Първата световна война - поделят си я, без да дадат думата на хората, които живеят в този регион. Французите получават териториите, простиращи се от днешния турски Югоизток, през Северен Ирак и Сирия, та чак до Ливан. За британците остават земите в Южен и Централен Ирак. Останалата част от територията - днес там се намират Сирия и Йордания, Западен Ирак и североизточната част от Арабския полуостров - по замисъл трябва да се влее в едно ново арабско кралство под британско-френско попечителство.
   Бащите на тайния пакт: Марк Сайкс и Франсоа Жорж-Пико  Бащите на тайния пакт: Марк Сайкс и Франсоа Жорж-Пико
  В цялата история нелицеприятна роля играят и германците, които чрез демарш в Близкия изток искат да отслабят враговете си в Първата световна война. В тази война Германия е съюзник на Османската империя. С помощта на истанбулския халиф, който е висшата религиозна инстанция за мюсюлманите-сунити, германците призовават всички араби на Свещена война (джихад) срещу британците. В отговор британците сключват съюз с Хусейн бен Али, който е „пазител” на светите места Мека и Медина в днешна Саудитска Арабия и в тази си функция е вторият по важност религиозен авторитет след халифа.
През октомври 1915 година главният британски комисар на Египет Хенри МакМахън отправя примамливо предложение към Хусейн бен Али - ако арабите подкрепят британците, в отплата бен Али ще получи възможността да си направи собствено арабско царство: „Великобритания е готова да признае и да спазва независимостта на арабите в рамките на предложените от бен Али граници”.
Сделката е сключена. Начело на арабите застава синът на бен Али, Файсал бен Хусейн. Заедно с британския агент Томас Едуард Лорънс, известен още като „Лорънс Арабски”, Файсал бен Хусейн наистина успява да изтласка османците.
След края на Първата световна война „новият ред” в региона се обсъжда на Парижката мирна конференция. Файсал настойчиво се застъпва за правата на арабите. „Вярвам, че великите сили ще поставят благополучието на арабското население над своите тесни материални интереси”, казва той.
"Зад арабска фасада"
Файсал обаче греши. Франция и Великобритания не се отказват от тайното разделение на териториите, уговорено между Сайкс и Пико. Те допускат създаването на арабски държави, но единствено при условие, че могат да ги контролират. Както съвсем ясно го казва тогавашният британски външен министър лорд Джордж Кързън, британските интереси просто трябва да бъдат скрити зад една „арабска фасада”. Според него новите държави трябва „да се управляват и администрират под британско ръководство, да се контролират от истински мохамеданин и, по възможност, от арабски екип”.
   Карта на Близкия изток след подялбата от Пакта Сайкс-Пико  Близкият изток след подялбата от Пакта Сайкс-Пико
  Парижката мирна конференция взима решения със сериозни последици: тъкмо тя създава държавите Сирия и Ирак. С мандат от Обществото на народите през 1922 година е потвърдено раждането и на трета държава - Ливан. Пак с мандат на Обществото на народите през същата 1922 година е решено да се изгради „национално отечество за еврейския народ” - именно това е зародишът на бъдещ Израел. „Уверявам ви, че ние, арабите, не изпитваме никаква етническа или религиозна враждебност към евреите, каквато за съжаление е разпространена на много други места по света”, заявява Файсал в Париж. Но в сблъсъка с една доста сложна действителност тези добри намерения скоро се провалят.
Само година по-късно Великобритания откъсва Транс-Йордания от Палестина и така поставя основите на днешното кралство Йордания. А още в края на 19 век британците са взели под своя закрила малкото емирство Кувейт, което след Първата световна война обявяват за независима държава.
История с лош край
В крайна сметка този „нов ред” в Близкия изток се оказва хранителна среда за многобройни войни и конфликти, които продължават до ден-днешен. Ето само част от тях: напреженията между палестинци и израелци, които понякога стигат до война; ливанската гражданска война от 1975-1990; войната в Персийския залив, след като през август 1990 година Саддам Хюсеин окупира Кувейт; военните сблъсъци в кюрдските региони на Турция, в Ирак и по-късно в Сирия; и накрая - фаталната инвазия на САЩ през 2003 година. Поредицата от грешки в хода на тази операция и след нея създаде в крайна сметка най-опасното - религиозен военен фронт, който пък доведе до възникването на „Ислямска държава”. Малко по-късно ИД се намеси и в гражданската война в Сирия.
В обобщение: всички тези трагедии не бива изцяло да се приписват на „новия ред”, възникнал преди век. Тогава обаче бяха положени основите на една сбъркана регионална конструкция, която и до днес подхранва напреженията и войните в Близкия изток.

You are not allowed to view links. Register or Login

 

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male

Нека кажем истината: Кой създаде българската азбука


  You are not allowed to view links. Register or Login 15 Май 2017, Понеделник   

 Редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука
   
  Автор: Проф. Божидар Димитров, директор на НИМ
                                   
 Само след няколко дни за пореден път ще честваме денят на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на почит към делото на двамата братя.
 
 
 
 Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ.
 
 И все пак не бива да забравяме, че ние не пишем и през Средните векове и днес (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци) пишат на азбука, създадена, утвърдена и разпространена от други хора.
 
 Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в онова умилително преклонение от годините на Възраждането само пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.
 
 Патриарх ФОТИЙ
 
 

 
 Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност.
 
 Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката.
 
 Без него, да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.
 
 Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г.
 
 Успяват успешно да покръстят 54 000 души. Но по неизвестни причини са оттеглени във Византия. В 863-864 г. Кирил и Методий са изпратени на втора мисия – този във Велика Морава.
 
 
 Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII.
 
 
 Кирил и Методий пред Папа Адриан

 
 Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.
 
 Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.
 
 

 
 Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово.
 
 Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатите вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целия свят, названието кирилица, дадено от свети Климент е заблуждавало хората, че това е азбуката на  Свети Кирил.
 
 Защо, къде и от кого е създадена тази азбука.
 
 Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св. Климент гърка Теофилакт Охридски Св.Климент, че очертанията на глаголическите букви са трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския цар Борис (или Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.
 
 Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култът им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.
 
 Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.
 
 Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.
 
 СВЕТИ ЦАР БОРИС I
 
 
 
 Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място. Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий. Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.
 
 Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.
 
 Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.
 
 По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.
 
 Но голямата заслуга на цар Борис е не само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост.
 
 Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).
 
 Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно.
 
 От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници. Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи.
 
 В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър.
 
 Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.
 
 Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени.
 
 Цар Борис е мислил и за това. Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България.
 
 Велик е наистина цар Борис I. Велик, велик.

You are not allowed to view links. Register or Login
Kaydet

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Bojo, otnovo patuch !


Nikoi ne "sazdava" azbukata, otkradnati sa Kopskite bykvi, koito veche sa bili sazdadeni ot 3-ti vek.


" Kiril i Metodii " sa "pobalgareni" imena na Cyril i Methodius, asul tehnite istinski imena sa Konstantine i Michael.


 Konstantine priema imeto Cyril kogato stava monah v Rim malko predi da ymre.

 Methodius e roden s ime Michael priema imeto Methodius, kogato stava monah v Muziiski Olimp (dneshno vreme  Yludag, Bursa,Tyrciq)
Bashtata na bratqta e Leo, voenen s vizantiisko zvanie, dryngarii, drungos.


Mnogo lajat piqnite istorichari pod Dynava.



Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Анализ ДНК почти сотни египетских мумий шокировал ученых
Оказалось, что древние египтяне совсем не из Африки родом
Немецкие ученые из института Макса Панка (Max Planck Institute for the Science of Human History) и Университета Тюбингена (University of Tuebingen) частично восстановили геном 90 египетских мумий, возрастом от 3500 до 1500 лет. Проанализировали его. И пришли к выводу: древние египтяне не были африканцами. Одни были турками, другие - выходцами из южной Европы и из мест, где сейчас находятся Израиль, Иордания, Сирия, Ливан, Грузия и Абхазия.









You are not allowed to view links. Register or Login




Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Развенчаните митове: Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.

Анализът на изворните сведения, и по-точно буквалното им преразказване, доведе старите български учени до няколко фундаментални и за съжаление неверни твърдения. Според тях до 864 г. българският народ в преобладаващата си част е изповядвал вяра в езически богове — Тангра, Перун, Лада, Волос. Християните, доколкото ги е имало, били преследвани, подлагани на гонения, а някои и убивани — привеждат се примери в изворите от времето на кан Омуртаг (814–831) и кан Маламир (831–837). В 864 г., за да избегне една грозяща го с поражение война с Византия, кан Борис се съгласил да обяви християнството за държавна (т.е. единствено позволена) религия в България и се покръстил с целия си двор, приемайки името Михаил от кръстника си — едноименния византийски император. В рамките на няколко месеца византийски свещеници, охранявани от военни отряди, покръстили насила целия български народ. Но ръководен от прабългарската аристокрация, българският народ въстанал. Обаче неизвестно как само с кръст в ръка цар Борис I укротил бунтовниците и ги пуснал да си ходят по къщите. Но само простият народ заслужил тази милост, прабългарските аристократи били избити заедно с родовете им.
Така България се лишила от държавно-творческия и държавно-отговорен елемент, от първостроителите на българската държава. Старата българска аристокрация, изклана до девето коляно, била заменена със служебна аристокрация от славянски произход, на която липсвали организационните качества и онова високо чувство за отговорност пред народ и държава, която имала прабългарската родова аристокрация.
Оттук нататък България тръгнала на погибел и последиците от този акт се чувствали до ден днешен. И още една фатална глупост направил Борис I — приел християнството от православния Константинопол, а не от католическия Рим, та в XIV век нямало кой да ни помогне при инвазията на османските турци, та сме паднали под турска власт и сме седели пет века под робство.
Действително повечето от тези неща ги пише в изворите. Но трябва да признаем, че повечето от тях са житийни разкази, а никъде другаде в наративната средновековна литература истината не се деформира така безмилостно, както в разказите за светците и мъчениците за вярата. Действителността, както личи от други документи около християнизацията на българите, е доста по-различна.
Първо, не е вярно, че преобладаващата част от българския народ към 864 г. е изповядал вяра в езически богове. Християнин е бил, както писах по-горе, основателят на държавата кан Кубрат, редица негови приближени и семействата им. Мисионерската дейност на византийските свещеници, обслужващи този аристократичен кръг български християни, вероятно е накарал и други българи да приемат Христовата вяра и броят им е бил, изглежда, достатъчно значителен да се открие Оногондурска архиепископия като поделение на Константинополската патриаршия в VII век.
След превземането на Мизия броят на християните в българската държава се е увеличил за сметка на завареното и останало да живее тук византийско население — славяни, готи, гърци в крайбрежните градове. Християнин е бил и внукът на Кубрат — кан Тервел, иначе той не би могъл да получи от император Юстиниан II титлата кесар, която се дава само на владетел християнин.
А и на печатите си Тервел е изобразен с християнски инсигнии на властта. Проф. Георги Атанасов предположи неотдавна, че всички канове от династията Дуло (632–759 г.) са били християни, но не са предприели усилия да покръстят целия български народ, а са оставили въпросите за вярата всеки поданик на държавата да решава сам за себе си, както намери за добре.
В България между 632–864 г., изглежда, е имало пълна толерантност към всички религии. Борис I съобщава, че в страната му проповядват мисионери християни от Запад и Изток, привърженици на различни ереси, мюсюлмански духовници, и пита какво да прави с тях, след като се е покръстил. Папата, естествено, му наредил да ги изгони.
Толерантността към религиите, включително и християнската, личи от факта, че византийските хронисти не съобщават за гонения на християни в България дори след 759 г., въпреки че до края на века страната ни води кървави войни с Византия — държавата на християнството.
Куриозно е, но за гонения и преследване на християни византийските хронисти не съобщават и за времето на управлението на кан Крум, причинил толкова злини на ромейската империя и отнел й плодородна Тракия. Нещо повече, те дават индиректни данни именно за изключителната толерантност на българската държава по времето на кан Крум към християните. Някой си Константин Пацик, християнин и грък, бил негов зет. Християнинът Евматий бил началник на парка от обсадни машини. А за заместник областни управители и стратези (командири на местната войска) на завладяната и разделена на три области Тракия в 812–813 г. били назначени местните християни Григорий, Леон, Вардан. Християни-пленници кан Крум настанява и в селища по южния бряг на Дунав.
През целия VIII век епископиите в Мизия изчезват от списъците на Константинополската патриаршия. Но една — тази на Дръстър (Силистра) — остава. Очевидно според клауза на мирния договор между България и Византия от 681 г. запазването й е с цел да се обгрижват християните в България. Заради заслугите си за поддържането на християнската вяра Дръстърската архиепископия е удостоена след 870 г. да стане седалище на Българската църква от 870 до 927 г. с архиепископско, а след 927 г. с патриаршеско достойнство.
След 812 г. броят на християните в България рязко се увеличава, тъй като новоприсъединените области Тракия и Македония са населени почти изцяло с християнизирани славяни и българи. А и във Влашко са прехвърлени 30 000 пленници от Одринска Тракия, останали след мирния договор в 814 г. там като гранични поселници. Те също са християни и свещениците им едва ли са пропуснали да водят мисионерска дейност и да християнизират местното славянско и българско (прабългарско) население.
Какво е населението на България по вероизповедание към 815 г. — т.е. към началото на управлението на кан Омуртаг? В две от най-големите й територии (Тракия и Македония) населението й е християнско. Значителна част от населението на Влашко и Мизия също е християнско — това са стари български християни, отвлечено и заселено тук християнско население от Одринско и новопокръстени, чийто брой навярно е растял лавинообразно с всеки изминал ден. Мисионерският дух в тази епоха е бил норма на задължение за всеки християнин (а не само на свещениците). Ние виждаме от сведения на източници, че християни-миряни не се боят да проповядват християнството дори в дворовете на владетеля.
Кан Омуртаг е бил обработван от личния си прислужник — някой си Кинам, да става християнин с мотива, че християнският бог е най-силен. Кан Омуртаг справедливо и точно му отговарял, че ако беше така, българите нямаше вече 150 години да печелят всички битки с ромеите християни. Кинам не успял да направи Омуртаг християнин, но синът му Енравота станал, както и сестрата на Борис I Ана и брат му Докс — някой подобен на Кинам юнак ги открехнал за правата вяра.
Изчисления никой не е правил, защото данните в изворите не са достатъчни, но като имаме предвид териториите на областите, населени с християни, едва ли ще сбъркам, ако напиша, че към началото на управлението на Борис I (852 г.) две трети от населението на България вече е изповядало християнската вяра.
Едва ли, възразява митът — при управлението на Омуртаг и Маламир (814–837 г.) има антихристиянски гонения.
Какви данни от източниците се използват за формирането на този мит? Първата се съдържа в два синаксарни разказа (разкази за мъченици). В тях се казва, че още в първите години на управлението си Омуртаг избил около 350 първенци на християните в онази част на Одринско, която останала в България. А пък Маламир убил брат си Енравота, понеже бил християнин.
Добре, но заради християнската си вяра ли са убити християнските първенци в Одринско — епископи, свещеници, военни? Ако имаше държавна политика срещу християнството, защо не са избити християнските първенци в Черноморската област, Средецката, Македония, Влашко. Други източници ни ги сочат живи и здрави чак до времето на кан Пресиан да си гледат работата и да си изповядват спокойно християнската вяра и дори да се карат помежду си за свети мощи, които си крадат взаимно от катедралните църкви.
В Струмица областният управител — езичник, едва предотвратил сражение между населението на два подопечни му християнски града, като разделил въоръжените до зъби градски опълчения с конна войска, за да не се избият. А след това им разделил костите на оспорваните светци поравно, за да не се карат.
Антихристиянски гонения означават да се смени поголовно вярата на християните с някаква друга или те да се прогонят тотално в чужбина, а християнските храмове да се разрушат. Нищо такова няма по времето на Омуртаг и Маламир. Десетки християнски църкви, построени в VI–VII век, т.е. преди днешна Южна България и Македония да станат част от държавната ни територия, и до днес си стоят цели-целенички.
Това са и половината църкви в Несебър, и църквите при Перущица, Белово, Пирдоп, и „Св. Георги“ и „Св. София“ в днешната ни столица, и „Св. София“ в Охрид, и десетки други. Изводът е, че никакви антихристиянски гонения не е имало нито при Омуртаг, нито при Маламир. Та ако беше така, щеше ли личен прислужник на Омуртаг да бъде християнинът Кинам, който да води мирни дискусии с владетеля чий бог е по-силен? Та нали свещено задължение на всеки християнин е да убие един мъчител и гонител на християните. Кой друг, ако не Кинам би могъл да отрови или пререже гърлото на българския владетел?
Ясно е, че 350-те убити от Омуртаг първенци в Одринско са екзекутирани не за християнската си вяра, а за нещо друго. И като се има предвид, че регионът им е граничен и най-близо до столицата на Византия и крупния военноадминистративен център Адрианопол, ясно е, че те са създали организация, която е възнамерявала да откъсне региона и да го присъедини към Византия, влизайки навярно (поради лесния контакт) в предварително споразумение с византийската власт. Разкрити, те са били осъдени и екзекутирани за държавна измяна (всички са или на българска държавна служба, или висши клирици), а не заради християнската си вяра.
Що се отнася до случая с екзекуцията на Енравота, той също не може да се смята за част от някакви гонения срещу християните в България. От български надписи от времето на Маламир става ясно, че той е взел престола малолетен и е починал, без да достигне зряла възраст. Вместо него като регент-настойник е управлявал кавхан Исбул. Очевидно след смъртта на Омуртаг (831 г.) в средите на българския политически елит се е разгоряла борба за власт.
Кавхан Исбул навярно е стоял зад законния престолонаследник Маламир, но друга групировка боили са настоявали, че в този напрегнат за държавата момент страната трябва да се ръководи от възрастен син на Омуртаг. България наистина току-що е спечелила война с Франкската империя, но е било ясно, че франките ще търсят реванш, при който биха могли да се съюзят с Византия. Групировката около Енравота е загубила битката, а водачът й, както често става в тези времена, и главата си.
Християнската му вяра едва ли има нещо общо с причините за екзекуцията му. По-късни християнски писатели са представили държавните изменници от Одринско и злополучния кандидат за българския трон като мъченици за християнската вяра, скривайки истинските причини за смъртта им.
Стигнахме вече до постановката в мита, „изясняваща“ мотива на кан Борис I да приеме християнството. Тръгнал, значи, българският кан на война с Византия, видял от връх на Емонската планина византийската войска в днешното Поморийско-Несебърско поле, разбрал, че ще загуби битката и войната поради численото превъзходство на византийците, и без да влиза в битка, се… предал. Тоест приел да бъде покръстен с целия си народ, а възрадваните византийци светкавично му подарили областта Загоре.
Това е територията с граници морският бряг от Емона до Ахтопол, на запад течението на Тунджа до слива й с Марица. Това е изключително ценна в стопанско отношение територия, тъй като включва плодородните черноземни равнини край Бургас, Ямбол и Сливен, гористите Странджа и Сакар и петте богати пристанища на Черно море (Несебър, Поморие, Дебелт, Созопол и Ахтопол). Те са впрочем и последните пристанища на Византия на западния бряг на Черно море (от Ахтопол до Константинопол няма други пристанища) и в доставките на храни за милионния Константинопол Византия става изцяло зависима от България.
Освен това, предавайки на България Странджа, византийският император ликвидира и последната естествена преграда между страната ни и столицата на империята. От южните поли на Странджа българските конни корпуси, препускайки вече само по равнините на Източна (днешна Турска) Тракия, могат да стигнат столицата Константинопол само за 48 часа.
По-върховни глупости не са написани и филмирани (спомнете си филма „Княз Борис“) в нито един мит за българската история. За всеки учен, който познава нравите, обичаите, практиката на епохата в областта на международните отношения и вътрешния политически живот в средновековните държави, този мит е натрупване на нелепост след нелепост.
Първо, българската армия е по-силна от византийската дори когато е по-малобройна, по простата причина, че е армия от конни бойци, тежко и леко въоръжени, а византийската армия е пехотна. Точно в полетата при Несебър и Поморие българите печелят няколко грандиозни победи в предходния век. Впрочем, ще ги печелят и след 864 г. (Ахелой в 917 г. например). Кодексът на честта изключва българските велики, средни и нисши боили да се предават или да се съгласят на унизителен мир, без да са изстреляли и една стрела и да са сблъскали меч в меч. Тази армия 150 години вече не е губила сражение, командирите й имат грандиозно самочувствие.
Във Византия в тази епоха съществува понятието „българска гордост“, което се използва като характеристика на самоуверен и надменен човек. Без съмнение, ако Борис бе предложил това, което разказва митът, боилите щяха да му откъснат главата още там, на върха на Емонската планина, да изберат нов кан и да мислят как да разгромят византийската армия. Правили са го в VIII век няколко пъти, и то за по-малки провинения на кана. Телец е сменен и бит само защото след победно сражение по тези места в 763 г. не е преследвал отстъпващата византийска армия.
Ако българската армия наистина е била по-малобройна, то Съветът на великите боили щеше да реши да не приема сражение в равнината, а да устрои засада в старопланинските проходи — Дюлински или Емонски в случая. Византийската армия изпитва див ужас от проходите — там е бита няколко пъти и силната армия на Константин Копроним, и други императори. А на един (Никифор Геник) след такова влизане в проход на Стара планина през юли 811 г. главата става златообкована чаша.
Още по-нелепи са действията на византийския император Михаил. Той печели войната, без да изстреля една стрела срещу едно голо обещание на Борис I да стане християнин, и му отстъпва една изключително ценна в стопанско и военностратегическо отношение област.
Ами ако обещанието на Борис I си е най-обикновена военна хитрост? Пет минути след предложението на императора на военния съвет да предаде Загоре на българите той ще бъде заклан, а един от пълководците му — вдигнат на щит и провъзгласен за император. Това също е ставало многократно във Византия.
И тъй като изворите сочат, че областта Загоре след 864 г. наистина е в границите на България, истинският ход на войната е бил съвсем друг. Ясно е, че и този път българската армия е опукала византийската в полето край Несебър и Поморие. Ясно е, че след това е завладяла Загоре в описаните по-горе граници. Да притежават тази територия, българите са смятали, че имат право въз основа на даряването й, което прави император Юстиниан II в 705 г. на кан Тервел. Но за да не горчи чак толкова много хапчето и да спаси донякъде престижа на Византия, кан Борис I е предложил да приеме християнството — едно решение, което сам е взел отдавна по съвсем други мотиви.
Трябва да подчертая, че е търсена известна символика. Както споменах по-напред, кан Тервел е бил християнин и удостоен освен с областта Загоре, и с титлата кесар. Несъмнено Борис I е намеквал, че желае историята да се повтори, т.е. освен да му признаят владението на Загоре, и да получи резервираното само за християнски владетели достойнството на цар (кесар). Мимоходом искам да отбележа, че и други български царе, желаещи да притежават тази област, се мъчат да смекчат горчивината от загубата й за Византия. Цар Константин Тих предлага отдаването й на България в 1270 г. да се смята като зестра на византийската принцеса, за която се жени.
Същото прави и цар Светослав Тертер в 1304 г., и то след като е разгромил византийската армия и превзел областта. Той пък иска да се оформи владението й от България като зестра за желания от него брак с византийската принцеса Теодора. Така и става.
Мотивите на кан Борис I да приеме християнството и да го обяви за единствено позволена религия в България са много по-сериозни и предизвикани от висши държавни и национални интереси. В 852 г. България е една от трите европейски суперсили с граници от Будапеща до Одрин, от Днепър до Драч на брега на Адриатическо море и от Карпатите до Бяло море. Но в международните отношения е третирана като езическа държава, тъй като владетелят й е езичник, а и немалка част от населението. Останалите две суперсили — Франкската (Свещената Римска) империя и Византия, са християнски държави и не смятат България за равноправен партньор. Превръщането й в християнска държава я превръща в равноправен субект в отношенията с останалите водещи политически сили в Европа. Това е като днес да станеш член на Европейския съюз.
Причините от вътрешен характер за обявяването на християнството за държавна религия също са достатъчно сериозни. Много въпроси, свързани с правото, са решавани в зависимост от нормите на религията на отделния човек или група население.
Според нормите на една религия едни поданици на България са имали право на една, други на няколко жени. Пълен хаос е настъпвал в такива случаи при дележа на наследството при смърт на родителите. С приемането на християнството от целия народ цар Борис I очевидно е искал да въведе единно законодателство, произтичащо от нормите на християнската религия и римското право, което да бъде валидно за цялото население на държавата. Законите всъщност са били отдавна готови и събрани в т.нар. Юстинианов кодекс.
За да предприеме такава решителна и съдбоносна за България стъпка, която засяга интересите, а и емоциите на голяма част от населението, кан Борис I като всеки опитен държавник не може да не е положил сериозни усилия да спечели на своя страна и ръководния елит на страната. При тогавашното устройство на държавния апарат това означава безусловната подкрепа на Съвета на 12-те велики боили, в който влизат представители на най-знатните български (прабългарски) родове, и комитите — управители на десетте области.
Подкрепата на начинанието на Борис I поне от тези висши представители на българската аристокрация е абсолютно задължителна, тъй като освен административна власт тези висши държавни служители са и висши офицери в армията и командват крупни военни части. Към 864 г. Борис I очевидно е имал пълната им подкрепа, за да обяви на целия свят, че приема християнството и иска покръстители и от Константинопол, и от папството в Рим, и от Немското кралство за тази част от населението на държавата си, които още не са били християни.
Затова нелепа и невъзможна е и онази постановка в мита, че след бунта, последвал християнизацията, цар (вече) Борис I, големият държавноотговорен строител на държавата, изклал прабългарската аристокрация заменяйки я с тъпи, ограничени, некадърни и безотговорни славянски първенци.
Нека разгледаме сведенията за бунта. В българската и византийската средновековна книжнина няма сведения за този бунт. Очевидно той е бил сметнат за нещо маловажно. Но сведение за него има в западноевропейски разкази. Те са от цикъл разкази, подчертаващи силата на кръста. Е, и там е казано, че веднъж 52-ма провинциални боляри се вдигнали на бунт срещу Борис заради току-що издаден „лош закон“, нарушаващ правата им. Но Борис излязъл срещу войската им, стигнала до Плиска, само с честния кръст и като го вдигнал, всички паднали на колене и се предали. Борис пуснал простия народ да си ходи, а водачите избил със семействата им.
От разказа става ясно, че тези боляри били от провинцията, а столичните (т.е. цветът на прабългарската аристокрация) боляри останали верни на Борис I. И съм сигурен, че конните им корпуси, строени зад Борис I, са имали далеч по-разубеждаваща бунтовниците сила, отколкото кръстът в ръцете на Борис I. В провинцията живеят, разбира се, и прабългари, но основно там живеят славяни, авари, и техни представители обикновено управляват по-малките административни единици.
Точно те са избитите и Борис I най-вероятно е избил аристократичния елит на славяни и авари. Прабългарският елит си е жив и здрав и си управлява държавата и областите и по времето на царете Борис, Симеон Велики, Петър и Самуил. Всички имена на висши служители на властта в епохата на тези царе, ако не са християнски, са прабългарски — Сондоке, Мостич, Марманс, Алобагатур, Войтех, Кракра, Елемаг и т.н.
Най-куриозното е, че създателите на мита не са забелязали, че никъде в средновековния разказ не е казано, че бунтът е срещу акта на християнизацията. Написано е „срещу лош закон“, издаден от цар Борис I. Този закон би могъл да бъде закон за ново териториално деление на страната, окрупняващ административните единици и оставящ 52-мата боляри без работа. Или да си сменят местоположението на службата.
Що се отнася до обвиненията към Борис I, че приел християнството от Константинопол, а не от Рим, и така осъдил България да не получи помощ от католическа Европа при турската инвазия, са повече от смешни и издават единствено невежеството на авторите им. В 864 г. християнската църква още не се е разделила на католическа и православна. Това ще стане чак в 1054 г. Второ — мит е също липсата на помощ от страна на католическа Европа за православния християнски Изток. Помага Европа, колкото сили има, помага.
И не толкова защото много иска да помага, а защото и тя е сериозно застрашена. Венеция води перманентна морска война с турците, Малтийският орден — също. В 1396 г. 60 000 рицари загиват край Никопол, в 1444 г. — не по-малко край Варна. Отчаяно се сражават и австрийците, унгарците, поляците. Друг е въпросът, че силите на католическа Европа в тази епоха не са големи. До вноса на културите с голяма биологична маса от откритата в 1492 г. Америка (картофи, царевица, боб) католическа Европа е слабо населена земя, с рядко, физически слабо и технологично изостанало население, живеещо в епидемичен глад. Казано с две думи, Европа няма физическа и военнотехнологична възможност да ни помогне ефективно да се справим с турците.
Обявяването на християнството за официална религия в България е решение на управленския екип на цар Борис с предварително набелязани стратегически цели в международен и вътрешен план, които са постигнати. България застава във водещия ешелон държави, а на българската държавност са поставени здрави, точни и неразрушими опори. Гениалните прозрения на Борис I и сътрудниците му, осъществени с желязна политическа решителност, достойна за подражание и в други времена (включително и днес), не бива да се замъгляват с неверни митологични представи, обясняващи действията на българските политици в тази епоха със случайни фактори и измислени, но унижаващи ги действия и събития.
Божидар Димитров
You are not allowed to view links. Register or Login


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42