Български > Дискусии

Исторически фалшификати ! Как митовете раждат фалшификации?

<< < (46/49) > >>

Marlboro:
europe-map6.jpg

Subeyi Kurt:
Само да уточня, ако ми позволите...В границите на ОИ в различни периоди, било административно, било под съюзна форма или васалитети са се намирали следните съвременни държави:[/size]Турция, България, Румъния, Русия (Южна), Украйна, Грузия, Азербайджан, Иран (Западен), Ирак, Армения, Гърция, Албания, Италия (Южна), Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Албания, Унгария, Австрия (Източна), Словакия (Източна), Македония, Молдова, Ливан, Израел, Кувейт, Саудитска Арабия, Оман, Сирия, Катар, Бахрейн, Обединени арабски емирства, Йемен, Египет, Тунис, Алжир, Либия, Мароко (васалитет), Кипър (целият), Судан, Етиопия, Еритрея, Сомалия, Западна Сахара (буферна зона), Мали, Мавритания (Северна), Нигер, Чад, Кения (Северна), Уганда, Бурунди, Йордания, Джибути, Литва (васалитет), Латвия (васалитет), Естония (васалитет), Хърватска (Източна), Словения (васалитет), Нигерия (буферни зони в съвр. северна територия), Камерун (буферни зони в съвр. северна територия), Централноафриканска република (буферни зони в съвр. северна територия), Буркина Фасо (буферна зона в съвр. северна територия).Ако пропускам някоя съвременна държава, моля да допълните Avtor: Stoyan Dinkov

[/color]

Marlboro:
Лондонско споразумение


Лондонското споразумение за промяна на Санстефанския договор от 18/30 май 1878 г. (за кратко Лондонското споразумение, на руски: Соглашение между Россией и Великобританией об изменении Сан-Стефанского договора) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Великобритания, част от подготовката за Берлинския конгрес.Лондонското споразумениe е сключено в продължение на политиката на Русия на Балканите преди, по време и след приключване на Руско-турската война. То е предхождано от сключените между Русия и Австро-Унгария тайни Райхщадското споразумение от 1876 г. и от Будапещенската тайна конвенция от 1877 г.
Лондонското споразумение е публикувано за пръв път през 1952 г. в изданието "Сборник договори на Русия с други държави ((1856-1917), стр. 176-180.По-важните точки на споразумението са включени, както следва в:

Меморандум № 1

1. Англия отхвърля деленето на България по меридиана, като Русия няма да настоява на промяна.

2. На юг България ще бъде разграничена така, че да няма излаз на Егейско море.

3. Западните граници на България ще бъдат коригирани, така че да не включват в себе си небългарско население, примерно на изток от линията Нови-Пазар и Курча Балкан (т.е. приблизително към Серес).
4. България ще бъде разделена на две провинции - едната от тях, на север от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство, а другата - на юг от Балкана, ще получи широка административна автономия с губернатор-християнин, назначаван в съгласие с Европа.

5. Руският император отдава особено значение в Южна България да няма турска армия. Лорд Солсбъри е съгласен, при условие, че руският император няма да възразява, ако турските войски имат право да влизат в южната провинция, за да се възпротивят на въстание или нахлуване от друга страна.
6. Британското правителство иска и Русия се съгласява висшите постове в милицията в Южна България да бъдат назначавани от Високата порта в съгласие с Европа.Останалите точки на споразумението са свързани с уреждането на въпроси около Гърция, Армения и Бесарабия.

Меморандум № 2


Уточнява се, че освен точките по предходния Меморандум, британското правителство си оставя правото да отстоява позициите си и по следните букви:
a) Да изисква участието на Европа в административното устройство на двете български провинции.
b) Да обсъди продължителността и характера на руската окупация на България.

c) Бъдещето наименование на южната провинция.Останалите букви са свързани с достъп до проливите, Дунав и др.п.

Източници :  http://istmat.info/node/27183

Marlboro:

Subeyi Kurt:
Любен Каравелов ./ „Просякът в Шипка“. /След като прекарах една година в Цариград, аз го напуснах на 1 юлий 1857 година и заминах с турския параход Карс за Ахело-Бургас, а оттам – на кон – за град Шипка. Шипка лежи в подножието на Стара планина, между Казанлък и Габрово, и цяла е окръжена с великолепни розови градини и лозя; има 1500 жители. Като отдъхнах в хана, аз помолих стопанина да ме заведе в училището. Той нахлупи своя рунтав овчи калпак, взе лулата си, запуши, посочи с пръст вратата и рече: „Да вървим.” Мислех, че ще видя училище, каквито често ми се е случвало да виждам в България, т. е. 10—20 ученици и учител-свещеник, та много се учудих, когато влязох в доста красиво здание и намерих, освен свещеника, един светски учител и 120 ученици.
– Вие имате доста ученици – казах на учителя.
– Да – отговори той, – но сега, знаете, е работно време, лято, та мнозина са си взели децата временно да им помагат в стопанството, а наесен ще се съберат пак всички ученици.
– Че колко биват през есента?
– Около двеста.
– И вие сам можете да се справяте с такова множество възпитаници? Не ви ли тежи това?
– Съвсем не – отговори хладнокръвно учителят. – Ето какъв ред съм завел: учениците от по-горните класове учат по-малките, а аз се занимавам само с по-големите. Тук ползата е двойна: по-горните ученици повтарят предметите, които са вече минали, а мене ми остава повече свободно време да се занимавам с по-големите и да приготвя уроците си за тях. Известно ви е, че още сме бедни откъм учебници, всичко трябва да превеждаме сами ту от руски, ту от сръбски, ту от гръцки, макар и да не са много предметите. Моите ученици изучават: българска и църковнославянска граматика, аритметика, свещена, обща и българска история, география и катехизис, а освен това турски и гръцки език.
Такива училища в България има сега много и всякъде се предава по една и съща метода. В Пловдивския окръг, в село Батак, което има не повече от 100 къщи, аз видях уредено също такова училище; учениците са около 40 и жителите плащат на учителя 6000 гроша (триста сребърни рубли).

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page