Бежещим през годините. РодопÑки Ñладкодумци
ÑÑŠÑÑ‚. Петко Величков, ред. Владимир ÐрденÑки
45. Шико — кметът на Богутево
ÐÑма може би в Родопите кмет, който преди Девети Ñептември 1944 г. е доживÑл да получи пенÑÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ кметуване. Шико получи. Той бе умен, ÑˆÐµÐ³Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ñ Ð° най-важно умерен, ÑÑŠÑ Ð·Ð´Ñ€Ð°Ð²Ð¸ „Ñпирачки†човек. Когато за пръв път в Богутево е Ñ‚Ñ€Ñбвало да Ñе избере кмрт, вÑички Ñа Ñе наÑочили към Шико. Той ги попитал:
— Оти мен ищите?
Те му рекли:
— Оти Ñи ти най-Ð°ÐºÑŠÐ»Ð»Ð¸Ñ Ð¸ най-отракан, та затова!
И го избрали Ñ Ð°Ð±Ñолютно мнозинÑтво. Преди да поеме длъжноÑтта, Шико Ñвикал цÑлото наÑеление от Богутево и махалите пред джамиÑта и Ñе провикнел:
— Селене, хубаво ме избрахте, ама дано не Ñтанете пишман Ñетне. Оти йе нема да Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¿Ñ Ñ…Ð°Ð¹Ñ€Ñъзе,
- чапкъне и кокошкаре. Че и копартми,
- ще наказвам, както йе Ñи знам. Може и да обеÑÑ Ð½ÐµÐºÐ°Ð² ханзърин,
- чуете ли ме?
— Чуем те, гуÑпудин кимете.
Първата приÑъда на Шико била Ñрещу Гержу от Чепеларе, който бил купил къщата на Кукудюв от Дреновак. Пазарлъкът нещо Ñе развалил. Гержу Ñи взел парите, но не върнал ключовете на Кукудюв, а му по-
*. Ñтавам пишман — разколебавам Ñе, разкайвам Ñе
хаирÑъзин — неблагодарник
копартма — безделник
ханзърин — Ñкитник
159
иÑкал още толкова пари за „пишманлъкâ€. Кукудюв отишел в общината при Шико и Ñе оплакал:
— ГуÑпудин кимете, йе Ñъм ÑÑŠÑ Ñедем деца без дом.
— Бъди рахат, йе ще го Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ â€” рекъл Шико и завъртÑл телефона. Обадил Ñе на кмета в Чепеларе веднага да му изпрати Гержа да Ñи вземе „пишмаклъка†от Кукудюв.
След обÑд Гержу дошел в общината и попитал:
— Кой, гуÑпудин кмете, ще ми даде парите?
— Седни и почекай, то ще дойде Кукудюв и тука ще ти даде парите. У тебе ли Ñа ключовете? — попитал Шико.
— Ðема ги, те Ñа Ñи у наÑ!
— Ðищо, и тъй да е, чекай!
По това време дошел Кукудюв.
— Колко пари още ти ище тоÑ? — поинтереÑувал Ñе Шико и поÑочил Гержу.
Сиромахът казал.
— Тъй ли бе, ханзър? — обърнал Ñе Шико към Гержу и извикал пъдарина Кехайов:
— Ðапълни тифека и забери Ñ‚Ð¾Ñ Ñ…Ð°Ð¸Ñ€Ñъзин. Ще го прекараш от Ñрещу през баира и ако мръдне, ще го заковеш в гърбо. Фърли му некъв чоп
- да го е не виде и ела ми кажи. Йе ще Ñе Ð¾Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ð¾-нататък!.. .
Гержу пребледнел и Ñе замолил:
— Ðми, гуÑпудин кимете, ние ще Ñе згодим, те Ñа ключовете у мене!
— Оти лъжеш бе, ханзър! Давай ключовете! Дал ги и Шико му рекъл:
— Ðко Ñа науча, че Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð¾Ð³Ð° е Ñтъпила в Дреновец, пак ще те докарам и ще те Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð¾Ñ€Ñ Ð² Ñтарата канцелариÑ, при польховете. Хайде, Ñега уринувай Ñе оттука и Ñе Ñбирай ума в главината.
— Цел меÑец Ñънувах Шика и Ñе ÑтреÑках! . . . раз казваше Ñлед време из кафенетата по Чепеларе Ñам Гержу.
Когато Шико изкарал три мандата и наближили избори, за кметÑкото мÑÑто Ñе поÑвили и други мераклии. Те били трима, а именно: Садих Узуна, МуÑтафа Ðмпароза и Ибиш ХаджиÑалихов. Ибиш бил най-големиÑÑ‚ мераклиÑ, но и най-проÑÑ‚ и глупав. Решил да Ñе
*. чоп — клон
160
обади на Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ» в Пловдив, напиÑал му Ñледното пиÑмо: „ГуÑпудине управител; йе, Ибиш от Бугутюву, ищам да ви Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ ище ÑелуÑу и махалине. Ðам ни уморзна една манджа!... ДванадеÑте гудини! ... Стига да е кимет Шико, йе имам пчели, йе имам овце, находа ми Ñа и маÑло, и мед, че и брано млеко. Вие требва да ни помогнете да изкротим Шика! То му Ñтига толкова киметлик... Да не помиÑлите, че Ñамо йе иÑкам това нещо, иÑка го цело Ñело и махалите. С поздрав Ибиш ХаджиÑалихув. Чекам да ми отговориш на пиÑмото...â€
Отишъл Шико по работа при Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ ÑƒÐ¿Ñ€Ð°Ð²Ð¸Ñ‚ÐµÐ». Той му казал, че има пиÑмо от един Ð¼ÐµÑ€Ð°ÐºÐ»Ð¸Ñ Ð·Ð° неговото мÑÑто.
— Че да, гуÑпудин управител, ага има мерак да управлÑва, да дойде. Стига да го ищат людете.
По едно време леÑничеите намалили етата.
- Ртова означавало хората да оÑтанат почти без работа. Решили да отиде Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ миниÑтъра в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ да го помоли да увеличи етата. За ръководител на делегациÑта бил определен Шико, а за членове — Узуна и Ðмпароза.
Ðа „Чуката†дочакали рейÑа, качили Ñе и тръгнали. Ðа Шико замириÑало нещо неприÑтно, поогледал Ñе и разбрал откъде иде лошата миризма. Членовете на неговата Ð´ÐµÐ»ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ³Ð½Ð°Ð»Ð¸ ÑÑŠÑ Ñъщите потури, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñ‚Ð¾ доили овцете. Ð ÑамиÑÑ‚ Шико беше много прибран— тръгнеше ли на път, обличаше изгладен тъмнозелен панталон, хубава куртка от ÑÑŠÑ‰Ð¸Ñ Ñ†Ð²ÑÑ‚. Ркато неговите жълти ботуши, закопчани Ñ ÐºÐ°Ð¸ÑˆÐºÐ¸, друга в окръга може би нÑмаше. Шапката му беше аÑтраганена, коÑто през оÑтаналото време държеше в добре измита халвова кутиÑ, за да не Ñе омачква и изгуби фаÑона! ÐоÑеше Ñ Ñамо когато ще ходи в Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ „големи людеâ€.
ЯдоÑал Ñе Шико на небрежноÑтта на Ñвоите ÑÑŠÑелÑни, които били мераклии за кметÑкото мÑÑто, а ги домързÑло да Ñе поÑтегнат, но Ñи замълчал.
Като приÑтигнали в СофиÑ, Шико оÑтавил Узуна и Ðмпароза на гарата в един забутан в глуха Ð»Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð°Ð³Ð¾Ð½, а Ñам той Ñе запътил към центъра. ÐаÑтанил Ñе в хотел и на Ñутринта извадил от куфара Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸Ñ Ð±ÑƒÑ€-
*. етат — учаÑтък от гора, определен за Ñеч
161
кан Ñ Ð¼ÐµÐ´ и отишел в дома на миниÑтъра. Обадил Ñе на портиера, подал буркана и казал:
— Земите Ñ‚Ð°Ñ Ð´Ñ€ÐµÐ±Ð½Ð° почерпка за гоÑподин мини Ñтъра от Ð¼Ð¾Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð´Ð¸ÑˆÐµÐ½ мед (Шико немал пчели).
Портиерът внеÑъл буркана и като Ñе върнал, казал:
— ГоÑпожата иÑка да влезете.
— Ðема защо да Ñ Ð·Ð°Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð½Ñвам, ами ако рачи да Ñе обади по телефона на миниÑтъра, дали нема как за маличко да го видем?
— МиниÑтърът ви чака! — Ñъобщил Ñлед малко портиерът на Шико.
МиниÑтърът го поÑрещнал много Ñърдечна и още от вратата го попитал:
— Е, какво те ноÑи?
— Мене, гоÑподин миниÑтре, ми гори огън на главоÑа — започнал отдалече Шико.
— Какво?
— Ще ми падне уважението, Ñеленете ме ненавидÑÑ‚ вейки, думат, че требва да напуÑна кметлика. Ðма ще речеш защо! Йе ще ти кажа защо. Училището е теÑно, даÑкалете Ñе ÑърдÑÑ‚, викат къде ще ви учим децата? Хе Ñа Ñ‡ÑƒÐ´Ñ ÐºÐ°ÐºÐ²Ð¾ да казвам! Пари нема, вашите леÑничеи Ñа намалили етата, отдето чакахме да земем некой лев да оправим ÑелÑките болки.
— Колко ви е етата?
— То лани беше петÑтотин, пък Ñ‚Ð°Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð° го Ñа Ñмъкнали на триÑта кубика!
— И колко ви Ñ‚Ñ€Ñбват?
— Какво да ти кажа, гоÑподин миниÑтъре? Барем оÑем Ñтотини кубика да ни разрешите, та дано запушим неква дупка.
МиниÑтърът натиÑнал звънеца и казал на ÑекретарÑ:
— Ðаправете пиÑмо до ЧепеларÑкото леÑничейÑтво, като пишете, че нареждам да бъде отпуÑнат на Ñ. Богутево хилÑда кубичеÑки метра дървен материал! Дайте пиÑмото още Ñега на гоÑподин кмета.
Шико Ñтанал прав и благодарил.
Работата на „делегациÑта†била Ñвършена.
Към три чаÑа Шико отишел на гарата при „делегатитеâ€. Узуна и Ðмпароза, които цÑла нощ „рендоÑвали†потона на ÑÑ‚Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ð°Ð³Ð¾Ð½, като видели Шика, едва не заплакали.
— Чекайте, чуйте моÑта дума, че тогава вие Ñе оп-
162
лаквайте — преÑекъл ги Шико. — Да знаете какво е моÑта душа теглила. . . То вашето е нищо.
Като приÑтигнали в Пловдив, Шико инÑтруктирал „делегатитеâ€:
— Да не жукните,
- ага идим в Ñело какво Ñъм йе патил в СофиÑ, че има Ñеиржие, дето троÑÑÑ‚ под вола теле и ще Ñе хахоркат,
- ще ни ÑторÑÑ‚ за кашмер!
— Че то ага Ñе ÑмеÑÑ‚ тебе, та и Ð½Ð°Ñ Ð½ÐµÐ¼Ð° да оÑтавÑÑ‚ — рекъл Узуна. — Ще мълчим, какви ще ги дъвчим. . .
Ðа ÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ½ в общината дошъл при Шико чорбаджиÑта Иван Ðожаров и го попитал:
— Какво направихте по СофиÑ?
— То направихме каквото можахме, ами ага Ñе не Ñетихме, че на Ñ‚Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð´Ð¸Ð½Ð¸ да ходиш в миниÑтерÑтво, требва да ноÑиш „мазилоâ€. Ð’Ñекъде те гледат в ръките, не в очите! . . .
Ðожаров Ñе Ñепнал:
— Та нима миниÑтъра ти поиÑка рушвет?
— Ðе — казал Шико, — миниÑтърът не ми е иÑкал нищо, ама неговиÑÑ‚ Ñекретар ми рече: „Ðз приготвих пиÑмото и утре миниÑтъра ще го подпише, но ще те Ð¼Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð° ми уÑлужиш Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½ заем от петнадеÑет хилÑди лева.†Йе разбрах какъв „заем†ми Ñе иÑка! Ðми какво да му река? Казвам: „Йе немам — викам — в мен толкова пари, ще ида до Ñело да зема и ще ти уÑлужа.†Той Ñе зарадва като карагашка на кол.
Ðожаров, който Ñъщо бил заинтереÑуван, наброил иÑканите пари и Шико Ñутринта заминал. Ðо отишъл не в СофиÑ, а в Пловдив. ÐаÑтанил Ñе в хотел „Парижâ€, както той Ñи знаел, и Ñлед два дни Ñе върнал в Чепеларе. Пренощувал у Ñвои близки и Ñутринта Ñе Ñвил Ñ Ð¿Ð¸Ñмото при горÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñпектор Станчо Манафов. Манафов поел пиÑмото, прочел го и Ñе зачудил:
— ГолÑм етат! Как Ñи уÑпÑл да измолиш миниÑтъра?
— Ти требва да знаеш, гоÑподин Манафов, че мен миниÑтъра ми е като брат.
Като приÑтигнал в Богутево, Шико повикал Узуна и Ðмпароза в общината.
— Вие видехте Ñ ÐºÐ°ÐºÑŠÐ² зор изкарахме етата, та ще държим на цената. От пет Ñтотини на кубик по-надолу
*. жуквам — продумвам, проговарÑм
хахоркам — ÑÐ¼ÐµÑ Ñе
163
нема да го дадем, разбирате ли? Хе иÑкам от Ð²Ð°Ñ Ð´Ð° държите здраво.
Шико наредил на пиÑарÑ:
— Ðапиши бре обевление, че на 15-ти ще Ñе произведе търг. Ðапиши го и го залепи на ореха, ама виÑоко, на три метра.
— Че как ще го четат на такава виÑочина? — възразил пиÑарÑÑ‚.
— То не е Ñ‚Ð²Ð¾Ñ Ñ€Ð°Ð±Ð¾Ñ‚Ð°, трохльо!— ÑкаÑтрил го Шико,— Какво Ñе опитваш да ми даваш онова, дето го немаш? То комуто требва да го чете, ще найде Ñкала и пак ще гу прочете!
Ðа 15-ти търгът Ñе ÑÑŠÑтоÑл, търговците Ñе Ñкарали и цената на материала като никога доÑтигнала 500 лева за кубик.
Разказал: Т. ПÐКУЛЕВ