Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (206/454) > >>

KaraIbrahim:
Етнокултурни паралели между Родопите и Лазистан:

http://www.lazuri.com/lazuri_birapa/tulum_rize_iki_ayak.html

   

EvroPOMAK:
ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ -2-  :)

By редактор– 24 December 2011
Друго невярно твърдение, изказвано произволно от почти всички, които са импровизирали по темата, е, че турската власт не позволявала на помаците да образуват чисто помашки села, а ги разселвала на малки групички сред компактно турско население. Истината е малко по-различна. Повече от 200 са чисто помашките села в Турция. В някои райони, като например в окръзите Узункьопрю, Кешан, Пехливанкьой, между градовете Бига и Гьонен или на полуостров Капъдаа, имаме налице не просто чисто помашки села, но и чисто помашки масиви от села. Именно в тези анклави помаклъкът е най-силно консервиран.
Никак не са малко и градовете със силно помашко присъствие. Такива се Чанаккале, Бига, Чан, Йенидже, Гьонен, Ердек, Караджабей и други. Кметовете на Гьонен Хюсеин Якар и на Чан са помаци. Малко по на юг в районите на Измир и Маниса също се наблюдава силно помашко присъствие. Почти всички досегашни кметове на голямото измирско предградие Газиемир са помаци, произхождащи от Тъмръш. Сегашният кмет Халил Ибрахим Шенол също. Няколко помашки села в окръзите Байъндър и Кемалпаша също образуват един малък, но много добре запазен помашки анклав. В област Ескишехир има два малки помашки анклава, единият от които се състои от белослатински помаци, а другият от чепински. Разбира се, има и много смесени села и помашки групи, изолирани от своите сънародници, който са загубили основните си етнически характеристики, но това не е резултат от някаква целенасочена политика на турската държава.
Особено несъстоятелно е третото произволно твърдение на българските автори, отнасящо се за тежките климатични условия, лошите почви, липсата на вода и т.н. Както в Одринска Тракия, така и в Северозападен Анадол, природните условия твърде много наподобяват тези на Балканите. Средните температури и количеството валежи са почти същите, флората и фауната в двете територии имат едва доловими разлики, гори има в изобилие, а богатството на минерални извори в някои райони е дори по-голямо. Малко по-навътре в Анадола различията вече са съществени, но там са заселени незначителен брой помаци.
Изтъквайки предимствата на българската пред турската природа и позовавайки се на мними разкази на завърнали се бежанци, някои български автори категорично заявяват, че повечето избягали помаци измрели скоро след стъпването си на турска земя. Демографската информация, с която разполагаме за отделните помашки села в Анадола, не дава никакви основания за подобни преувеличения. Трудният живот на бежанците не подлежи на съмнение. Наличието на жертви към момента на преселването също. Но това се дължи в много по-малка степен на обстоятелството, че приемащата страна не може да осигури за тях по-висок стандарт, отколкото на това, че държавата, от която идват, ги е поставила в такова незавидно положение.
Истината обаче е, че мнозинството от помашките изселници напускат родните си места в началния етап на т. нар. демографски преход. Следователно в рамките на две три десетилетия тяхната популация чувствително нараства. Точно обратен е ефектът от това изселване за България. Статистиката показва, че преобладаващата част от помашките бежанци са хора в подтрудоспособна и ранна трудоспособна възраст, т.е. в подвъзпроизводствена и възпроизводствена възраст. Възрастовата структура на останалите в България помаци е далеч по-тънка в долната си част. Войните, които води Турция между 1911 и 1922 г., естествено, повлияват негативно и върху динамиката на помашкото население, но следващите три-четири десетилетия бележат истински демографски бум при помаците в Турция. Преди да представим цялостната картина на помашкото присъствие в Източна Тракия и в Анадола, нека да разгледаме неговото формиране, т.е. да проследим хронологията на изселническия процес.
 
ХРОНОЛОГИЯ НА ЕТНИЧЕСКОТО ПРОЧИСТВАНЕ

Изселването на помаците в Турция е продължителен процес, започнал в хода на Руско-турската война и приключил в средата на 90-те години на ХХ век. В резултат на тази етнодемографска промяна днес преобладаващата част от помаците живеят в Турция. Насилственият характер на този процес ни дава основания да го определим като етническо прочистване. Този аспект от помашката проблематика също не е сред най-добре проучените. В много от трудовете той е частично засегнат, но само в два от тях е основен предмет на изследване: статията на Боян Гюзелев „Българомохамеданите в Турция” и книгата на Владимир Арденски „Загаснали огнища”. И двата труда проследяват задълбочено изселническия процес. Слабостите са в използването на статистическия материал и в оценъчната част, по което не се различават съществено от останалите представители на българската националистическа историография. Но нека да разгледаме етапите на процеса на етническото прочистване на помаците.
Изселванията на помаци по време на Руско-турската война и непосредствено след нея (1877-1885)
Руско-турската война поставя началото не само на българската държавност, но и на системното етническо прочистване на помаците. Етнодемографските размествания на Балканите, настъпили в резултат на войната, са грандиозни. Трудно е да се изразят в конкретни цифрови стойности, поради различията в статистическите методи преди и след 1878 г. Загубите при мюсюлманите на територията на бъдещото Княжество България и Източна Румелия се изчисляват на 729 хиляди души т.е. около половината от мюсюлманите в двете територии или около 1/5 от цялото население.
Тази картина, очертана в проценти, показва истинската същност на извършената промяна. В навечерието на войната в онези територии на Дунавския вилает, върху които впоследствие се образува княжество България, около 41% от населението са мюсюлмани, а 59 % са немюсюлмани. Българите съставляват най-голям дял от немюсюлманското население на областта, но като цяло са по-малко от половината жители на вилаета. Сред немюсюлманите има голям брой власи, гърци, арменци, евреи и т.н. Сред мюсюлманите пък мнозинството са турци, но освен тях има помаци, татари, черкези и цигани.
Тези проценти, съпоставени с данните от първото преброяване в княжество България, проведено към 1 януари 1881 г., могат да ни дадат приблизителна представа за промяната в съотношението на етноси и религии, настъпило в резултат на войната. Немюсюлманите са вече 71,2 %, а мюсюлманите 28,8 %. Промяната на съотношението е 12 % и се дължи в много по-голяма степен на изселване на мюсюлмани от България, отколкото на заселване на българи от съседните държави. Следователно Руско-турската война освен национално освобождение или буржоазно-демократична революция изиграва и ролята на етнодемографска революция.
Едни от първите жертви на започналото етническо прочистване са помаците от Северна България. Тяхната съдба е предопределена от нещастието да се намират в хинтерланда на най-кръвопролитното сражение от войната Плевенската битка. Продължителната обсада и трите неуспешни опита за превземането на крепостта допълнително изнервят бъдещите победители. Гневът им се стоварва върху местното помашко население. Подложено на терор и безконтролни реквизиции, то намира единствения разумен изход – да избяга колкото се може по-далеч от театъра на бойните действия.
Според Милетич по време на обсадата на Плевен всички помаци с изключение на жителите на село Тлачене, Белослатинско, избягват в Македония, откъдето през 1880 г. започват да се завръщат по родните си места, но понеже заварват повечето села опустошени, отново потеглят към Турция[6]. Едно от първите села, от които помаците изцяло се изселват е Драголин дол, Тетевенско. До войната там е имало около 300 помашки къщи. В хода на бойните действия цялото население на Драголин дол бяга на юг. След войната помаците се завръщат, но за кратко. Преброяването на 1 януари 1881 г. отчита само 39 жители, а при следващото преброяване селото е напълно обезлюдено.
Изселването на помаците от Драголин дол е ускорено и от натиска, на който те са

подложени от страна на гложенския депутат Иван Диков. Последният прави всичко възможно, за да се сдобие на безценица с имотите на помаците. Съ щият тероризира и мюсюлманите от Турски извор, най-голямото помашко село в Северна България до освобождението, като използва за тяхното прогонване услугите на административния апарат. Изселниците от Драголин дол и Турски извор, както и мнозинството от ловчанските помаци, се заселват в Одринска Тракия, където образуват нови чисто помашки села.# Само една част от белослатинските помаци се прехвърлят в Мала Азия и се настаняват в районите на Бига, Гьонен и Ескишехир.
 да продължи…………….
 
Георги Зеленгора / Pomak News Agency
http://pomaknews.com/bg/?p=531

ibrahim65:
http://www.scribd.com/doc/75993365/%D0%9D%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE#source:facebook

Turas:
Ама то от километри си личи, че помаците са араби. А пък помакините си са чисти арабки! хахахахаха

ibrahim65:
ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ

От българските автори пръв Михаил Сарафов прави опит за установяване на броя и имената на помашките села в региона и на числеността на помаците в тях. Той определя общият им брой на 10 220 души по време на първото преброяване на населението на 1 януари 1881 г. От тях 4 784 души живеят в околия Дерманци, 4 080 в околия Бяла Слатина, 780 в околия Плевен и 636 в околия Тетевен. Тези данни обаче са непълни, тъй като от списъкът на Сарафов липсват няколко села, като например чисто помашкото село Галата. Това се обяснява и с факта, че в първата преброителна кампания помаците са отчитани като турци. (Сарафов, 1884, 55-56)
Руско-турската война поставя и началото на изселването на помаци от Родопите. Този процес засяга една сравнително малка част от родопските помаци, която обаче образува немалко села в Азиатска Турция. Повечето български автори определят тези първи изселници, като хора, които са „изцапали ръцете си с българска кръв” по време на кланетата в Батак и Перущица. Това обяснение отразява само една малка част от истината. По-скоро в случая става дума за жертви на първите осъзнати симптоми на страха от отмъщение.
В началото на февруари 1878 г. жителите на Тъмръш бягат на юг, след като селото им е опожарено. Все още не е изяснен въпросът дали този акт е дело на руски части или на четата на поп Тодор от село Сотир. Така или иначе тъмръшлии се пръскат по околните помашки села или се настаняват временно в Беломорието. По-голямата част от тях се завръшат през лятото на 1879 г. и възстановяват селото, в което при преброяването през 1880 г. има 120 къщи, 144 семейства и 732 жители, по 364 и от двата пола. Отделни хора
и семейства остават в местата, където се установяват след опожаряването, а една малка част от тъмръшлиите се изселват в Северозападна Мала Азия.
В село Добралък, Асеновградско, след 15 януари 1878 г. заедно с отстъпващите турски войски бягат и „най-фанатизираните мюсюлмани, приближени на Ходжата”. До този момент опора на властта в селото е фамилията Ходжоолу, която произхожда от село Дряново. Съотношението между българи и помаци и 1:1. Първото изселване не е масово, но макар и с малко променя тази пропорция в полза на християните. При първото преброяване през 1884 г. те са 495 срещу 345 мюсюлмани. (Панайотов, 1994, 53-56)
Съвсем скоро след края на войната и на првата изселническа вълна родопските помаци отново са поставени в ситуация, при която мнозина избират да емигрират в Турция. Това се случва след бунта на Сенклер през пролетта на 1878 г., в който активно се включват и помаците от Рупчос. Поражението на бунтовниците принуждава оцелелите да търсят спасение далеч от размирния район. Заедно с тях родните си места напускат и членовете на техните семейства, както и част от населението.
Селата Борово и Белица са сред най-активно участващите във въстанието. Те са разположени сред хомогенен помашки масив, но повечето автори ги определят като читаци, т.е. помюсюлманчени българи, които възприемат турския език. Въпросът е дискусионен.  Повечето жители на двете села се изселват в Турция след Сенклеровия бунт. Заедно с тях бягат над сто семейства от Лъкавица, Дряново и някои от околните махали. Според краеведа Игнат Бедров последните основават в Анадола села, носещи имената Борово, Лъкавица, Султарийско и т.н. Разбира се, села с такива имена липсват на картата на Мала Азия, но не е изключено самите изселници да са наричали помежду си новите си села с имената на старите, без това да е официално признато от властите. Подобен феномен се наблюдава при много от помашките села в Турция.
Една част от боровци се заселва в района на Ескишехир, а друга основава село Дикмен, окръг Бига, през същата 1878 г. Част от тези, които се настаняват около Ескишехир, скоро се завръщат в България. Когато пристигат в Борово, те заварват само три читашки семейства. Друга част се заселва в селата Табанкьой, окръг Йенидже, Асмалъ, окръг Чан, и в околностите на село Данишменд, окръг Бига, където през 1886 г. възниква село Саръсъват. Сред бегълците от погромите над сенклеристите има и помаци от Савтъще, Богутево и Дряново.  През май 1878 г. при разгрома на сенклеровите въстаници 150 помашки семейства от Чепеларе побягват към неокупираните от руснаците територии.
Въпреки че през следващите месеци страстите се поуспокояват, изселванията на помаци от Родопите продължават и по румелийско време. Те не са много интензивни и засягат предимно населени места, в които помаците са малцинство. През 1879-1882 г. за Турция потеглят много семейства от Павелско и Хвойна. През 1882 г. помашкото село Чилингирово (или Чилингиркьой), Борисовградско, което българските статистически източници и изследователи погрешно определят като турско, изцяло се изселва в Мала Азия.
 Изселванията на помаци след Съединението
Съединението на Източна Румелия с Княжество България се оказва сигнал за нов тласък на изселническия процес при помаците. Засегнати са както ловчанските помаци, така и обитателите на северните части на Родопите. Кампанията стартира още в края на същата 1885 г. и в продължение на две десетилетия е твърде интензивна. Тук статистиката дава възможност за приблизително точно установяване на демографските загуби. Резултатите от пет поредни преброявания на населението ясно показват постепенното изтичане на помашко население от България към Турция.
През 1895 г. Стою Шишков публикува първите статистически данни за броя на изселените помаци от околия Рупчос. Сведенията са взети от околийското управление и се отнасят за изселванията през периода 1879-1 януари 1995 г. Общият брой на помаците от Източен Рупчос, напуснали страната през посочения период е 3576 души.

През този период авторът Стою Шишков все още заема разумна позиция по помашкия въпрос. За разлика от други автори, които абсолютизират ролята на турската пропаганда, Шишков не пропуска да отбележи арогантното отношение на местната администрация и на някои самозвани общественици към помаците, както и мераците на някои духовници за покръстването им.
 Едно от най-засегнатите от емиграцията села Рупчоска околия е Орехово. От преобладаващо помашко то се българизира почти изцяло за по-малко от едно десетилетие. През 1888 г. Най-знатният жител на селото Хаджи Асан Чолаков се изселва в Турция с още 130 семейства. Поводът е неуспешен опит за покушение срещу него, извършен от промъкнали се през границата тъмръшлии. Така поне твърдят някои краеведи. Колкото и смешна и нереалистична да е тази версия, резултатът е налице.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page