Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (212/454) > >>

Subeyi Kurt:

--- Quote from: Вологез on January 06, 2012, 20:30 --- Виж колко много си написал, а нищо не си казал!!! Сигурно не разбирам твоя помашки!

--- End quote ---

Ми нали това ти разправявам. че не разбираш помашки, ей падна ти жетона най подир.  :D

Turas:

--- Quote from: onegavon on January 06, 2012, 21:06 ---Добре,че не всички са като теб изтъкани от омраза към сънародниците си .

--- End quote ---
Неговите сънародници не са помаци.  ;)

EvroPOMAK:
Ейй, аййй стига болгаро-шовинистични заяждания и глупости, де - гледайте темата !  :o
Тук - тази ПОМАШКА територия е собственост на ПОМАЦИТЕ, а и който не ги възприема като такива - може да се изнася навън от таз земя по терлици, без да умува много, и без да развива антипомашки теории !!!  >:(
Има ПОМАЦИ, има и ПОМАШКИ ЕЗИК, има и ПОМАШКИ НАРОД, засега има виртуална земя ПОМАКИЯ, а може невгаш да има и реална държавна земя ПОМАКИЯ , а на който не му отърва - да се изнася на бегом!!!  8)  :)
Даже, ако това не му харесва, най-добре е да се оплаче на Мутрите, на Тиквите или на техните Гавази!!!  ;D
Аман, от нацистки тъпотии !!!  ???  :)

ibrahim65:
Доклад за Родопите

Въпреки демократичните промени от 1989 г., беше необходимо повече време, за да може обикновеният човек, живеещ в Родопите, да се освободи от страховете, съпътствали го в продължение на дълги години (от 1912 г.) до момента. Единственият начин това да се случи е подписването на Европейската конвенция по правата на човека, Конвенцията за националните малцинства, Закона за дискриминацията. Познавайки тези нормативни документи, които дават възможност на личността, а от там и на общността, да защитят своята духовна необходимост и етносна принадлежност. В историческата истина най-древното население на Родопите са тракийците, които се състоят от няколко племена; източната част на Родопите се населява от племето одрити; южните склонове на Централните и Западните Родопи се населяват от племето сатри, а северните склонове – от племето беси. Винаги е имало мобилност на населението в посока изток –запад, от където идват двата клона: индоевропейският и тюрко-азиатският. Именно по този начин се създават и древните държави. Едни от първите на Балканите са Тракия и Македония, както и елинската град-държава – „Елада”. Историческата, лирическа тракийска личност – Орфей, преминала в мит, и днес е гордост на родопския фолклор. Познати от историята са различни опити на забележителни империи – македонската, римската, персийската, византийската, османската и руската империя, за приобщаване на тракийската общност към дадената империя, но няма как да се промени националността им. Съвременният опит се изразява, чрез духовната потребност, придобита в историческото минало, да се припише националност на тракиеца към дадената духовна потребност, но това също е поредният неуспешен опит за асимилация. Местното тракийско население запазва своята духовна, гостоприемна, но свободолюбива същност. Допуска някои промени в различните сфери, благодарение на своята висока интелектуалност.

Красноречиви примери за горенаписаното откриваме във войската на Александър Македонски. Отрядите от тракийци-войни, наречени „промохон”, са най-смелите и основна ударна сила в битките, които водят до победите. Първото робско въстание, водено от Спартак по време на Римската империя, е пример за свободолюбие. Защитниците на „Родос” (древното име на Родопите) по време на Византийската империя, без значение на тяхната духовна принадлежност, защитават целостта от нашествениците. С идването на Османската империя на Балканите, голяма част от траките, които още 7-8 век, отразено в писмото на цар Борис I до папа Николай IV, са приели исляма, предлагат услугите си на Везира, като хранят конете и извършват молитвите, като имами на войската. Възхвала, отразена до Султана от Везира и искайки мнението какво да прави с тази общност, на което Султанът отговаря: „Не ги закачай, ползвай се от услугите им”. Възползвайки се от тази даденост, Везирът, възхитен от тяхната боеспособност ги нарича „башибозук” (първи в боя). Откъдето идва и името помак, като „помагач към придошлата общност, за опознаване на Всевишния създател на Вселената, като идеология на ислямското послание – Корана. С упадъка на Ислямската империя помашката общност се защитава от деморализацията със създаването на помашката република – 1825 г. до 1885 г.от Ахмед ага Тъмрашлията, който става символ на порядъка и морала. След 1912 г. започват различните възродителни процеси, етническо прочистване спрямо този етнос. Унищожени са селата – Тъмраш, Горно Смилян, изклани са с. Горно Шеренка и с. Върба. Последните всяка година правят възпоменание (мевлют). Това е само малка част от жестокостите, на които е подложена помашката общност, инициатор за нечовешкото отношение е Светият синод. Следващият опит е в периода 1937 – 1944 г., когато се прави опит за етническо прочистване, като евреите – български граждани се заселват в Родопите, а се прави опит за подмяна с помаците. Резултат от политиката на цар Борис I. Дори упрекван от собствената си майка за това си деяние, с примера, като в градината си унищожила всичките си видове рози и оставила само белите, забелязвайки тази промяна, попитал майка си, кой е направил тази поразия. Майка му отговорила, нали той това иска и му казала, че България е красива със своето различие, което повлияло и за неговата кончина. Но въпреки това комунистическата идеология не е извлякла поука от това нещо. През 1972 г. повтаря този опит спрямо помаците, 1984 г. го прилага и към турската-ислямска общност в България, който я води до световна изолация, довела до демократичните промени, с голи идеологии не може да се даде националност и етническа принадлежност. Това е историческа истина, потвърдена от времето. Но псевдодемокрацията се очертават наследници на Самуиловата слепота, лишени да видят във времето и да се поучат от миналото. Световната статистика, от преди 50 години, световната ислямска общност едва наброяваше 500-600 млн., а сега 2009 г. – близо 1,5 млрд. Какъв по-красноречив пример?!

Съпротивата за признаване на помашкия етнос, изразяващ непризнаване на вакъвската собственост на ислямската общност и възстановяване на съборените джамии, месчиди и метрасета, представлявали паметници на културата. Примери за това са съборената каменна джамия в Златоград (1978 г.), съборената джамия в Мадан (1956 г.), които са паметници на културата от 9 век, доказателство за това е намереният камък, датиращ от 9 век. Забраната за възстановяването тюлбето Енихан баба в община Баните. Също така и забрана за строителство на джамия в Баните. Изкопаването на част от гробищата през 1982 г. в с. Старцево е открита и тракийската могила, представляваща паметник на културата с национално значение и продължаване на изкопните работи през 2007 г. на останалата част от долните гробищата от фирма „Елиас”, което никак не е случайно (това е тракийското название на с. Старцево), с което се показва, че все още комунистическата държавна сигурност е добре функционираща, чрез организираната престъпност във всичките й форми, запазила мечтата си близкото минало, с хората, внедрени в държавата, законодателната, изпълнителната, съдебната власт. Те са съвременните „герои”, с методите тормозят всеки, който си помисли за демокрация. Първите действия от тяхна страна да освободят личността от работа, да всеят страх в дадената личност и да го унизят. Ако ли този човек се намира в местното самоуправление или друга институция, бива отстраняван с познатите им методи. Като примери – кметът на с. Цацаровци, избран с демократичен вот, директорът на училището на с. Долен и народният представител Кешиф Капсъзов, а човекът, който се справи с поръчката, от директор на училището в с. Старцево кметува два мандата на община Златоград. Даже си въобрази, че може и на гръцките помаци да помогне в тази насока, но за съжаление това не се случи. По негова идея се построиха църквата в селата Старцево и Неделино. На връх Костадин параклисът. Но за сметка на това е жив, когато е послушен. Непослушните, като господин Каров от Неделино- директор на гимназията през 1997 г., беше уволнен, както и много други като него. В тази посока се прилага от всички структури в региона. Съюзът на българските писатели в лицето на Христо Стоянов, написал книгите „Изповедта на една помакиня”, „Рязаният поп”, с цел осмиване на този етнос. Николай Гигов с книгата „Послания от космоса”, показват мераците на простотията в близкото минало, до вчера Делю хайдутин, златоградчанин, без роднини, става старцевлия, без род. Местността Света Неделя от 1927 г. закупена от Булюк Башов, до тогава се наричала местността Купена, защото самият връх има вид на купа сено, така че руският пример за асимилиране на Волска България няма как да се приложи в Родопите, въпреки опитите на руската общност да строи християнски храмове с руски светци като църквата в гр. Смолян – „Св. Висарион Смолянски”. Старото име на град Смолян е Пашмакли. След 1936 г. град Смолян е побратимен с област Смоленкс. Опитите помашкият фолклор да се представи като български също търпи неуспех, защото песента „Аго Сюлмане” няма как да стане „Бате Стояне”. Може да накараш човек името си да задържи по различни поводи, които го карат да оцелее, но когато почувства своята земна мисия, той предпочита да си отиде като мюсюлманин. Не знам какво печели собствената ми държана, като кара хората да са раздвоени и да проявяват своето двуличие и лицемерие, без да имат право на избор. Това много добре е отразено в книгите на Евгения Иванова „Приобщени и отхвърлени”, на Бозов „ В името на името”, издание на БАН, в книгата „Покръстване на българо-мохамеданите в българо-християни през 1912-1913 г. по документи на Светия синод” и др. На телевизионния екран се тиражират евтини камуфлажни, манипулационни продукции от рода на „Време разделно”, „Козият рог”, „Гори, гори огънче” и др.

Никой не си прави труда да прочете трудовете на Антонина Желязкова за проучване на исляма на Балканите. Десеттонният труд дава едно приблизително потвърждение на горепосоченото, както и книгата „История на помаците” от Ахмет Дурсунски.

Вярваме, че с още едно поколение от демокрацията, ако тези исторически събития бъдат изучавани в исторически план, ще даде положителен знак, за да не се повтарят грешките в следващите поколения. За да не се срамуваме от произхода си, трябва преди всичко да го опознаем. Както гласи една пословица, в която всеки ще открие много истина, макар и невинаги да ни харесва, тя все пак си остава такава и се превръща в основа на всичко: ”Знанието е очите на разума” .

Етническо-религиозната принадлежност в Родопите в следните общини е:
  Общини    Помаци    Християни    Турци    Население
Златоград    85%    13%    2%    12,944
Неделино    99,5%    0,5%    -    8,986
Баните            96%         4%            -      6,555
Мадан            95%    4%         1%   14,287
Рудозем            96%    3,5% 0,5%    11,388
Ардино            24%    4%    72%    29,284

EvroPOMAK:
Една статия за част от съдбата и живота на истинските ПОМАЦИ, които понякога модернистично ги наричат Родопчани !  8) ;D ;)

Родопчаните – богатството на Родопите

Публикувана: вт яну 03, 3:00 am3 коментара566 четения

Няма българин, който да не знае Родопите, няма човек, който да не изпада в захлас и умиление щом чуе за Родопа планина или види нейните прелести.  Да, тя е богата с душевност и възвишеност.
Най-голямото богатсво на Родопа планина обаче си остават родопчани. Коренните жители, които са съхранявали в душите си божествените ценности, хуманния си бит и култура.
Така е било през вековете, никой завоевател не е успял да покори душата и човечността на хората живеещи в Родопите. Хората са били принуждавани да наричат Бога с различни имена, принуждавани били дори и самите себе си да наричат по различен начин и с друго име, но скромността, трудолюбието, отзивчивостта, човеколюбието, никой не успя да промени в характера на родопчанина.
Времето в исторически план е минало срършено, всеки си ближе раната и гледа да се оправя някак си, без да търси вина в никой друг. Днешните времена обаче са толкова коварни, че успяват да същисат и най-скритите  душевни сили на човека, пък бил той и родопчанин.

Изолираният начин на живот на хората в Родопа планина е причина за разликите на това население от останалата част на България. Тази част на България е била винаги под специален режим на управление в последните 100 години от Българската история.
Различията в религиозно отношение никога не са пречели на местното население да живее в мир и разбирателство, но винаги са се намирали мераклии в централната власт, които да развалят рахатлъка на хората в Родопите.

Би трябвало всеки разумен да се запита как така най-покорното и кротко население на Балканите бива обект на посегателство  от най-различни умопомрачени дейци, които се опитвали да изтрият багрите на това пъстро родопско население. Никой не помни някога в Родопите да е имало революция. Каквото дойде такова, ще е е обобщена фраза сред населението. Човеколюбието и състраданието обаче винаги присъства в духа на хората.
Безчинствата, които са се вършели от овластени организации преди 9 септември 1944г. и Възродителнят процес, извършван  на няколко пъти през комунистическа България не можаха да пречупят до край гръбнака на родопското човеколюбие и толерантност. Информационните манипулатори подаваха твърде много погрешна информация и създаваха у хората живеещи извън Родопите погрешна представа за характера и бита на родопчани.

Ще припомня един разказ на бивш офицер от една гранична застава край Смолянско:
Бях изумен, казва той, – отгоре ни съобщават, че хората се въоръжават и всеки момент може да избухне бунт и затова трябва да сме безпощадни към хората, които са подозрителни, а в същото време с очите си виждам как хората се мъчат по цял ден, косят ливадите, събират сено, по цял ден са по нивите, а вечер чакат по 2 часа на опашка, за да си купят хляб, защото друго не са успели да приготвят за вечеря. Случвало се е, казва той, да посещавам разни дворове и къщи да търсим помощ за граничното поделение, понеже гледахме животни и понякога се разболяваха  и сме търсели местните за помощ.
Та искам да кажа, че с очите си виждах лъжата, която ни пробутва държавната власт, с цел да оправдае мизериите, които правеха на хората. Носеха се легенди и измислици за „помака“, често дори са се говорели неща  небивалици, че помаците живеели по дърветата, че били с едно око , даже са оприличавани и с канибали. Да такива простотии се говореха извън Родопите. А колко пъти се е случвало християнски семейства от Родопите да бъдат обиждани, наричайки ги прости помаци от хора, които си нямат ни хал ни хабер, че в Родопите живеят и християни, а не само мюсюлмани.

Отношението на властта на Българската държава към населението в Родопа планина е било винаги второстепенно.  Неглижирането на проблемите в планината е факт и днес.  Съвсем скорошен е израза „мани ги ония ахмаци“. Държавник от доста висок ранг си позволи на купонджийска раздумка да коментира живота в Родопите, казвайки, че „тука умен човек едва ли би дошъл да живее“. В коментара си той стига и по-далеч, споменавайки, че “ тия простаци са нито мюсюлмани като мюсюлманите, нито християните са като християни“.
Да,  това е отношение на човек, от когото ние очакваме да свърши обществена работа, за която ние сме му делегирали правомощия.
Хората живеещи в Родопа планина са оцелявали, защото е имало взаимопомощ и съчувствие. Ценности, които са на изчезване днес. Жителите на Родопите са били винаги обект на манипулация и стремеж да се насъскат едни срещу други различните по религия, но еднакви по характер и бит.

Днес властта съсредоточава целия ресурс в големите градове и съвсем забравя за пазителите на планината, която ражда хора. И всички търчат да си поемат глътка въздух, като им писне от жегата и прахта.
Говорят ни за земеделие и туризъм, а дават парите само на онези с големите трактори и хилядите декари чужди ниви. А на родопчанина само присмех и израза „трай коньо за зелена трева“. Резерва от водни запаси също е в планината, а това е златото на бъдещето, така че инвестициите в планината си струват не само заради родопчани.
Години наред ни лъгаха със закон за планината, но уви, ни за планината, ни за планинеца.
Едно време през комунистическа България хвърляха милиони и милиарди да строят градски центрове в Смолян, в Кърджали и други родопски градове, но забравиха за хората в покрайнините на тези градове и на всичко отгоре посегнаха на вярата им.

Сега уж в демократична България ни баламосват с уж различни партии – дойде СДС та ни оправи и се спомина, сега пък ДПС се прави на панацеята за мизерията в Родопите, а днешните управляващи ни изпозват като назидание за грешното гласуване, от което пак те имат полза.
Спасението е в хората, в човечноста и разума, а не в партиите.
Духът на Родопа планина е преживял какви ли не мастити властелини, та днешните ли няма да преживее.
Но дано не загуби богатството си, най-ценното, душата на Родопите…
Родопчаните.
http://www.rodopchani.eu/родопчаните-богатството-на-родопите/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page