Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (248/454) > >>

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
МЕМОАРИ ЗА АТАТЮРК 2/12
Контактите на Ататюрк с френския писател Пиер Лоти...

В днешната ни програма искам да ви предам накратко съдържанието на едно писмо,което Пиер Лоти е написал до Ататюрк. Ататюрк е имал обичая да съхранява в личната си каса писма,които са с качеството на исторически документ. А останалите писма са били картотекирани в специални досиета. Години след смъртта на Ататюрк, писмата и документите на Ататюрк намиращи се в архива на резиденция Чанкая бяха подробно картотекирани и бе подготвен специален архив. В раздела за лични писма, в който се намират и документите от периода,след като Ататюрк преминава в Анадола,за да постави началото на национално-освободителната борбаима писма и документи с много важно историческо значение, но с особено значение са писмата, които Ататюрк е получавал от чужбина, тъй като те ни разкриват днес какви са били вижданията в чужбина за Ататюрк, и ни помагат да опознаем универсалния характер на неговата личност. Едно от тези писма е писмото изпратено от Пиер Лоти.

     Френският писател Пиер Лоти познат и като приятел на турците, се оттегля на 71на годишна възраст на отдих в дома си в град Рошфор. Той неколкократно посещава страната ни и престоява известно време в Истанбул и тук написва роман, в който прави описание на своята първа любов Азияде. Той става много популярен в страната ни с произведенията и статиите си, в които отправя похвали за страната ни и за турците. В творбата си “Турция на смъртния одър” публикувана през 1913та година в Париж, той се превръща в защитник на интересите на страната ни на запад. В последвалия период, той продължава да пише произведения, в които отправя похвали за страната ни. Пиер Лоти научава от вестниците, че Ататюрк е преминал в Анадола, за да постави началото на национално-освободителната борба, че в Анадола е учредено национално правителство, че турският народ е започнал борба с гръцките окупатори под неговото лидерство и остава много радостен от тези вести. След известно време, на първи април 1921ва година вестниците съобщават за победата на турската армия над гръцките войски в сражението при Иньоню. След вестта за тази победа, на 18ти май 1921ва година Пиер Лоти написва едно дълго писмо до председателя на ВНСТ Мустафа Кемал паша и отправя сърдечни поздрави към турския народ. Ататюрк получава писмото на 12ти юли 1921ва година и веднага написва отговор на френски език.

        „Уважаеми господин Пиер Лоти. Бях силно разчувстван от прочувственото виписмо което сте написали и искам да ви уверя в най-искрените и дълбоки чувства които аз и целият турски народ изпитват към вас. Бях много натъжен от вестта че сте заболели и очаквам с огромно нетърпение новината за вашето оздравяване. Искам възползвайки се от тази възможност да ви съобщя че след мрачните поражения които сякащ щяха да поставят край на съществуванието на турския народ и държава, днес историческото щастие отново се усмихнана турския народ и да ви уверя в сърдечнитечувства на благодарност които турският народ изпитва към вас. Желая ви скорошно оздравяване и искам още веднъж да изкажа моите най-сърдечни чувства. Председател на ВНСТ-Мустафа Кемал.”
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=9b88b459-3814-4321-bbe6-4a9aea129a23

Контактите на Ататюрк с Пиер Лоти...


Ще си спомните,че мината седмица бяхме ви разказали за писмото изпратено от френския писател Пиер Лоти до Мустафа Кемал Ататюрк и ви предадохме отговора на Ататюрк в който той благодари на Лоти за подкрепата и похвалите по адрес на турския народ и му пожелава скорошно оздравяване. Писмото се изпраща заедно с едно Седжаде, тоест молитвено килимче, изтъкано от сираците на войниците,загинали в национално-освободителната война настанени в дома за сираци в град Коня , посредством представителя на турското национално правителство в Париж,Ферид бей. След като получи пратката Ферид бей я предаде на съпругата си Мюфиде Ферид ханъм,която придружавана от двама служители отпътува за град Рошфор,където живееше Пиер Лоти. Пиер Лоти бе много болен когато получи писмото. Той много се зарадва и остана просълзен от подаръка-килимчето изтъкано от сираците. След няколко дена, на 12ти януари 1922ра година той издиктува на личния си секретар Жан Бергер ново писмо до Ататюрк.

 

        Уважаеми маршал.

        Господин Пиер Лоти бе много разчувстван от писмото написано лично от вас и от подаръка изпратен от сираците изтъкали килимчето, проливайки сълзи за своите родители паднали със смъртта на храбрите в сраженията, в името на вашата свещенна кауза, който получих от ръката на представителката ви в Париж госпожа Мюфиде Ферит. Господин Лоти не намери думи, за да благодари за това голямо внимание. Много желаеше да благодари чрез написано лично от него писмо, но за съжаление бе лишен и от това щастие. В момента е много тежко болен. Той отдаде огромни сили искайки да окаже подкрепа на вашата борба за освобождението на родината ви и бе силно наскърбен от обидите, отправяни по негов адрес от христианска Европа, симпатизираща на гръцките окупатори. Затова ви моля да приемете с разбиране тежкото му състоение. Но силните дружески чувства и послания на турския народ го утешават. Изразява благодарностите си на вас и от ваше име на всички членове на ВНСТ. Уважаеми Маршал, ще извърша едно много благородно деяние написвайки и изпращайки това писмо.

        Жан Бержер.

     

        Писмото написано от секретаря на Пиер Лоти пристига по каналите на турското представителствов Париж в Турция и е предадено на Ататюрк. След известно време, по препоръка на лекарите, Пиер Лоти е настанен в една болница в градчето Хендайе близо до испанската граница, където почина през 1923та година.

        “И Ататюрк се ядосваше и сърдеше, сдобряваше се и се скарваше отново, понякога бе нервен, понякога бе много доволен, известно време оставаше под въздействието на някои слухове и дори извършваше някои несправедливости, но след това съжаляваше за това. Обичаше да се шегува. Бе смъртен човек като нас.„

        Tози параграф принадлежи на близкия съратник на Ататюрк Фалих Ръфкъ Атай, който е и автор на мемоари за Ататюрк. От 1923та до 1938ма година Фалих Ръфкъ Атай е в Чанкая заедно с Ататюрк. Според него Ататюрк е бил много способен политик, споделящ своите тайни съ съратниците в зависимост от технияхарактер и идейна насоченост, и владеещ много добре изкуството да насочва и контролира хората. Според него Ататюрк е последният Александър Македонски. Според Атай, повечето от тези които са сядали на неговата трапеза са го слушали само с ушите си, без да вникват в същността на казаното, и затова много често са оставали излъгани. Тъй като не желаеше да бъде диктатор, а да бъде лидер който убеждава хората, много често избира комплексни и трудни пътища за разясняването на своите идеи и мисли. Заявленията му не можеха да се оприличат на слова. Магическият му глас придобиващ меки оттенъци, когато отвреме на време започваше да говори на румелийски диалект, привличаше вниманието на слушателите. Много стриктни критици, които смятаха че има много малко неща които могат да бъдат харесани в хората, много лесно оставаха завладяни от разговора с него. Ататюрк бе човек чийто характер се бе оформил от хомогенизирането на присъщите на човека желания, амбиции, падения и възходи. Неговата творба бе дело именно на този негов характер.
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=28b0a528-3c2f-40b8-817a-7badc5045181

Turas:
Ататюрк е с български произход/помак/ и е Левскар, тоест реализира идеите на Левски!

MUSALA:
Вологез остави го Ататюрк вече кажи за теб нещо за себе си кой си.....

Тук се говори че си туркофоб мразиш турците до смърт и сънуваш кошмари как те коли турчин с ятаган

Че не си нито патриот нито родолюбец нито националист а си национален предател който работи за арменската и руската каузи на балканите.
Арменците в България от 100 г насам са най галената и разглезена общност в България.
Това са хора който не произвеждат нищо, банкови и антикварни спекуланти и хитреци, който смучат кръвчицата и на турци и на българи по най наглия начин и то в България.

BG POMAK:
Поредната манджа на "Б"

Да намалим с 10-12 процента мюсюлманското население
Това са българомохамедани и лица от смесени бракове...
...Има грама от Хасково - хората сами отиват и сменят имената..."
Към 9 декември 1984 г. в страната са преименувани общо 33 129 лица: в Кърджали - 17 437, Хасково - 8200, Силистра - 3450, Пловдив - 3216, Бургас - 826 души. На оперативка на ръководството на МВР, състояла се на 10 декември 1984 г. началникът на Шесто управление-Държавна сигурност Петър Стоянов докладва:
"...Досега нямаме нито един случай на остра проява и съпротива.
...Особено в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг повечето са започнали доброволно да се явяват, редят се на опашки пред съветите...
...Сега в Хасково и Кърджали има благоприятна обстановка.
...Нашите органи по-малко се явяват на сцената. Върви се с партийните секретари, с кметовете...
...Нека видим тази седмица какво развитие ще получи в тези окръзи, където има решение и са викани първите секретари. Не следва ли ние да подготвим едно предложение да обхванем и другите окръзи...
...Ако вие разрешите, все пак да се опитаме да изучим положението в още 7-8 окръзи, да изучим настроенията на нашия състав, да изготвим предложение, да вземем решение и... да ги включим във втория етап, за който Вие др. Министър вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво..."
Димитър Стоянов обяснява: "...Бях при другаря Живков. Той обърна внимание да не допуснем някъде да се убият хора..."
В протокола на същата оперативка е отразено:

Тук пак някой се изказва неподготвен и ръси "мозък" в сайта.
Смяната на имената през декември на 1985г. започва със смяна на имената на семейства със смесени бракове, които в никакъв случай не са българомохамедани. Това са определен брой семейства смесени между турци помаци и българи. Има и такива , тъй наречени бивши помаци, които се турчеят отдавна и никога не са се признавали за помаци.
Това са помаци, определили са се като турци през 1912г., когато българската войска навлиза в Родопите и започва покръстване на помаците. По това време български турци не са кръщавани. Покръстването на помаците е отмъщение за събитията в Батак.
Такива помаци в област Кърджали живеят в района на Чорбаджийско- Кирковска община, Бял извор, Млечино, Бзводно-Ардинско  и района на Комунига.
Това население е  1% от сменените имена по време на Възродителния процес. Останалите 99% са сменените имена на български турци.
Тези бивши помаци в семействата си общуват на турски език.
Смятам, че всички помаци, които се определят като такива и в България и чужбина, в семействата си  общуват на помашки.
Бившия министър на земеделското министерство Мехмед Дикме е бивш помак, както и настоящия депутат от ДПС Ремзи Осман.
Фактите, които излагам тук са точни, защото аз съм от Кърджали.
Не ползвам преработени комунистически извадки от някакъв мухлясъл архив.
Тези факти са автентични и могат да се потвърдят от всеки турчин, помак, българин, съчинлия и франгаджия родом от Кърджали, не от Каспичан.

ibrahim65:
Господа да виждате тук някой от Кърджали  8)

Pomak Tekbir in Sofia, Bulgaria, 29.12.1989

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page