Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (266/454) > >>

ЖАРКО ЖЕГЛЕВ:
 Homo Sapiens и представата за егоизъм

Човекът е роден егоист. Това не е нито добро, нито лошо, просто е закон. Той търси своята изгода във всяко едно действие, във всяка една мисъл. Приятелството, любовта, родителството, в работата...навсякъде при всяка ситуация Homo Sapiens търси своята изгода и своята полза. Това е върховният егоизъм (малко по-всеобхватна представа от познатото поведение наречено "егоизъм" от самите хора).

ibrahim65:
Провикнал се юнак в Родопите
Чия си ти земьо прекрасна......

ibrahim65:
A+ | A-
Мидхат паша строи болница в Плевен, спира магии и врачки

Преди век и половина в Плевен е имало трапезария за бедни. Турците готвели благотворително и всеки четвъртък изнасяли казаните с манджите на чаршията. Наоколо се извивала дълга върволица. Хората от опашката стискали менчета. Протягали ги, като им дойде редът, и черпакът отмервал порцията. Картината е описана от акад. Юрдан Трифонов в "История на Плевен", издадена през 1933 г.

В един четвъртък на 1864 г. управителят на вилаета Мидхат паша минава през Плевен и вижда навалицата пред казаните. Обясняват му, че хранят сиромасите гратис. Парите идвали от вакъфите на Михалбеевци. Фамилията завещала много свои имоти за благотворителност.

"Али бей е най-щедрият - с вакъфските приходи издържа джамии, училища и сиропиталище. Каквото остане, отива за обществената кухня. В менюто преобладават бобът и лещата, за десерт сипваме подсладен ориз", докладвали първенците.

"Приходите от вакъфите са големи, харчът за храната на бедните е нищожен", отсъжда валията. Пред казаните му хрумва да развие султанската социална политика. И на мига издава заповед с вакъфските пари в Плевен да бъде построена болница.

“Ще направите и воденица. За мливото няма почивен ден.

Печалбите от мелницата ще финансират болницата", разпорежда още Мидхат.

По онова време хората се лекували с магии, пръскали грошове по врачки и баячки. Опустошителните епидемии от чума и холера довели в града разни самозвани лечители. Те разпъвали направо на калдъръма сергиите и подреждали аптекарски стъкленици и кесийки. Настанявали се с подвити колене върху дюшек и чакали клиенти. Болните заставали прави пред тезгяха самоделка и разправяли страданията си. "Хекиминът" изслушвал и посочвал кое шишенце или пакетче да си купят за цяр, пише Трифонов.

Предполага се, че при инспекцията в Плевен Мидхат паша е засякъл алъш-вериша в аптекарските дюкяни под открито небе. Известен като реформатор, той решил да спре амбулантната търговия с човешкото здраве, тълкуват изследователи наепохата.

Заповедта за строежа на болницата се изпълнява незабавно. По телеграфа от Русе е извикан военният лекар д-р Ла Брюс. Германецът на турска служба, наричан Брюс ефенди, влиза в ролята на архитект и прави плановете.

Градските големци пък се произнасят къде да легнат темелите - встрани от площада, на мястото на сиропиталището. Разсъждават така: всички знаят адреса на приюта, който подслонява болни и страдащи. При влошаване и усложнения лесно ще намират болницата. Не затварят обаче сиропиталището - само го преместват малко на север.

За новия градеж носят камък от развалините на близката крепостна стена Сарая. Болницата е изградена на един етаж. Разделят я на отделения и разкриват 40 легла.

Грижата за пациентите поема лекарят Ла Брюс, помагат му двама слуги. В дворчето на болницата е оформена градина. За цветните лехи д-р Ла Брюс получава семена от Виена. Праща му ги пътешественикът Феликс Каниц, пребивавал по-рано в Плевен.

Въпреки че лечението е напълно безплатно, а в отделенията блести от чистота и редът е безупречен, в началото пациентите са малцина - предимно българи, татари и черкези. Турци няма. Не се правят и операции - липсват хирургически инструменти.

Д-р Брюс умира от дифтерит на 12 октомври 1869 г. На поста го сменя д-р Роберт Гайсер. Швейцарецът въвежда посещенията при болни по къщите.

Обикаля ги с двуколка и след обстоен преглед пише рецептите.

Докторът се намесва и в човешките драми. През 1874 г. той спасява от затвора чорбаджи Маринчо Петров. Невястата на Маринчо твърдяла, че я тормози, и подбуждана от майка си, поискала развод.

За да накаже тъщата, чорбаджията наредил да я затворят в стая, съседна на тази, където заседавали общинарите. След час-два намерили заключената обесена. Маринчо бил хвърлен в тъмница с обвинение в убийство. Пуснали го на свобода след експертиза на д-р Гайсер, заключаваща, че тъщата си е отишла от апоплектичен удар.

Друг път д-р Роберт Гайсер помогнал с цяр на каймакамина, но неволно го направил за смях пред доста хора. В ония далечни дни младежката трупа играла пиеса. За премиерата околийският управител получил официална покана. Той обаче недолюбвал културните изяви и за да не догледа докрай сценичното действие, си поискал от д-р Роберт Гайсер цяр да се образува газове в стомаха му. Представлението прекъсвало на 2 пъти, понеже ефендито трябвало да ходи до нужника, шумно предизвестявайки за това целия салон. Комичната случка е разказана в дописка въвв. "Независимост", бр. 16 от 30 май 1874 г.

Писателят Георги Домусчиев също добавя щрихи към образа на доктора в книгата си "Сенки от стария Плевен". Както пътувал с двуколката си, д-р Роберт Гайсер видял как пияни турчета препускат с коне към сватбарско хоро. Българите пък се втурнали с криваци. Разнесли се люти закани, блеснали ножове. Като усетил, че става страшно, д-р Гайсер забързал да предупреди в конака. Оттам незабавно наказали провинените.

Съвременниците описват швейцареца като човек с наклонности в музиката и градинарството. В двора си събирал и отглеждал елени, сърни, чапли, щъркели. В разгара на гибелните боеве през 1877 г. зоокътът е унищожен, а четириногите му обитатели са изядени от гладуващите турски аскери, пише д-р Минчо Драгански в "История на болничното дело". Швейцарецът управлява първата плевенска болница до освобождението на града през декември 1877 г.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1272855

ibrahim65:
Здравейте приятели утре от 13,00 до 15,00 по Mimoza Bahçesi,de, Rumeli тв, ще бъдат излъчени Помашки песни пяти от група Гайтани с. Брезница, желая ви приятно гледане и искам още един път да благодаря на госпожица Mimoza Elezi за положеният труд и да знае че ние Помаците се гордеем с такива приятни красиви и достоини хора като нея.
http://www.canlitv.com/?id=899
Rumeli Tv Canlı Yayını - Canlı Tv izle
www.canlitv.com
Rumeli Tv izle, Rumeli Tv seyret, Rumeli Tv Kanalınının internet yayınını canlı olarak izleyebileceğiniz sayfa.

ibrahim65:
Понятие за етнос

Етническа група или етнос е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство - биологичен произход, история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид. Членовете на етническата група осъзнават принадлежността си към нея, а хората извън нея признават нейната обособеност.
Религията е важен, но не е задължителен елемент за обособяването на един етнос. Водещият, или още титулният етнос дава името както на държавата и на нацията, така и на езика.

Процеси, водещи до формиране на етнос
•   консолидация - свързване на родствени, близки помежду си етноси в нация.
•   миксация - свързване на неродствени етноси в едно политическо обединение — държава
•   асимилация - претопяване на един етнос (в повечето случаи по-малък и по-слаб) от друг — по-голям и по-силен етнос. Асимилацията бива два вида — естествена (смесени бракове) и насилствена — забрана да се говори на езика на етноса, на децата да ходят на училище и др.
•   геноцид - физическото унищожаване на един етнос от друг. Геноцидът бива етнически, религиозен и др.

Съществуват противоречия и различни гледни точки при определението на нация. Едно от възможните определения е хора с общо минало, култура, език, общ национален пазар, единна териториална обособеност и единно самосъзнание.
На първо място, терминът "нация" (nation) не означава "народ" (people) и в този смисъл нациите не са просто съвкупности от хора с еднакъв произход. Нация, в тесния смисъл на думата, е съвкупността от всички граждани на една държава. Тези граждани може да са от различни етноси и да изповядват различни религии. Нациите са продукт на държавите, като политико-териториални общности, въздействащи на всички свои граждани чрез своето законодателство и държавна политика.
Възникването на нацията е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на общ пазар, обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата, религията и етническата култура. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page