Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (306/454) > >>

tersid:
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,4749.0.html
Защо не трябва да се употребяват думите кяфир,каур и кавур? И въобще защо не трябва да се употребяват обидни думи.Най малкото защото Корана казва ,че добрия християнин ще  влезне в рая ,а  лошия мюсюлманин е под дълбоко съмнение.
Ако трябва да бъдем реалисти ,обръщенията и на етнически принцип - българин,турчин, китаец т.н. са грешни от етична гледна точка ,защото по този начин се изтъква едно несвойствено за човешката природа качество което кара хората  да се чувстват различни от другите, а всъщност човешката природа е еднаква дори и за различните раси  , а не само на различните  нации от една раса. Така е и според Корана, който казва ,че сме създадени еднакви ,само че с различни езици ,за да се видим докъде може да стигнем с глупостта ,гордостта и самонадеяността си. 
Що се касае до нас като общност ,няма никакво значение дали сме с турски ,български ,албански,гръцки ,арабски, полски или  какъвто там произход друг беше.За мен лично ,важно е да се мислим с глобални мащаби защото само по тоя начин целия свят ще е наш ,в противен случай и ние ще мислим  като националистите и ще си останем на ниво провинция.  За наша радост глобализацията работи в наша полза и в най скоро време целия свят ще се помакизира.

Mariana:

--- Quote from: tersid on May 16, 2012, 19:35 ---http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,4749.0.html
Защо не трябва да се употребяват думите кяфир,каур и кавур? И въобще защо не трябва да се употребяват обидни думи.Най малкото защото Корана казва ,че добрия християнин ще  влезне в рая ,а  лошия мюсюлманин е под дълбоко съмнение.
Ако трябва да бъдем реалисти ,обръщенията и на етнически принцип - българин,турчин, китаец т.н. са грешни от етична гледна точка ,защото по този начин се изтъква едно несвойствено за човешката природа качество което кара хората  да се чувстват различни от другите, а всъщност човешката природа е еднаква дори и за различните раси  , а не само на различните  нации от една раса. Така е и според Корана, който казва ,че сме създадени еднакви ,само че с различни езици ,за да се видим докъде може да стигнем с глупостта ,гордостта и самонадеяността си. 
Що се касае до нас като общност ,няма никакво значение дали сме с турски ,български ,албански,гръцки ,арабски, полски или  какъвто там произход друг беше.За мен лично ,важно е да се мислим с глобални мащаби защото само по тоя начин целия свят ще е наш ,в противен случай и ние ще мислим  като националистите и ще си останем на ниво провинция.  За наша радост глобализацията работи в наша полза и в най скоро време целия свят ще се помакизира.

--- End quote ---


В много отношения бих се съгласила с този коментар, макар и не във всички.
Защото и в глобалния свят човек влиза със своята собствена култура, със своята езикова, етническа и пр. специфика. И както не бива да парадира с нея, така и не бива да се срамува от нея. Или пък, по-зле, да не я познава добре, да не знае точно каква е. Защото има неща, които си струва да запази и помни, където и да се намира. Примерно народните песни, които негови предци са измисляли и пели, и носят част от живата история на корените му. Как би изглеждал и светът, ако никой народ или етнос не държеше особено на фолклора, на песните или танците, специфични за него? Достав по-сив, много по-скучен. Другото, което човек би могъл да запази, да не го забравя, където и да отиде (особено ако така го чувства вътре в себе си), е езикът, с който е пораснал, на който за първи път е започнал да опознава света и пр. Ако човек не познава добре корените си, той не може нито да ги запази, нито да ги преосмисля, нито да се държи за тях, когато му потрябват по един или друг начин в голямото, глобално село.

BG POMAK:
До Терсит и Марияна

РАДА И ЦИГАНЧЕ
Българска народна песен (панагюрище)

Хубава Радо, Радо ле!
Дето слънцето заходи,
там има, Радо, зелен бор
и под бора си седеха
Радини брате троица,
червено вино пиеха,
между себе си думаха:
- Кой ще ми ся юнак нае,
да си префарли зелен бор,
листето да му преброи,
да земе Рада сестра ни.
Редом ся юнаци фъргали,
не можи да го прехфърлят,
на листе да му преброят.
Од долу иде циганче
и в ръка носи бял камик,
та си прехвърли зелен бор;
очи метна, лист преброи,
та зело Рада хубава.
Рада викнала, що могла:
- Боже ли, мили боже ле!
Така ли Рада мислила,
бяла промяна готвила,
черно циганче да земе,
на дарба Рада да ходи
по село и по друмове?
Циганче Рада продумва:
- Я мълчи, Радо, не плачи,
ако съм азе циганче,
а майка ми йе кавурка,
кавурски ще те посрещни.
Не щем тя пуща, Радо ле,
из село, Радо, да ходиш,
доде дарове содереш.
Пристала Рада хубава,
та я циганче завело.
А майка му йе излязла;
та не йе била кавурка,
ами йе била циганка,
та я цигнски посрещна
и и цигански продума.
Ка виде Рада хубава,
че на циганче говори:
- Циганче, черно катунче!
Я дай ми златна чакия,
да разрежеме яболка
и с тебе да я изядем.
Не сетило ся циганче,
но и дало чакия,
не разрезала яболка,
но се в сърцето удари,
черни съ кърви заляха
и тя си трепно думаше:
- Циганче, черно катунче!
Да съ находи майка ми
по циганските гробища.


НАБЕДЕН  ВЛАДИКА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Та чуло ли са, разбрало,
какво са йе чудо сторили?
Да е за нещо, ни защо:
владика беда бедило,
че либи булче емирче...
Из черкови го извеле,
във джамия го вовеле.
Синьо му джубе саблекле,
а зелено му облекле;
златна корона свалиле,
шарена чалма завиле
и ходжата си викале,
владика да кимбиняса
за пусто булче емирче.
Дето си булче стоеше,
земя се на две препукна
и булче в земя потъба;
дето владика стоеше,
сини огньове гореха.
Ка го видяха турците,
тие се турски кланяха
и по турски са молеха;
и владика са турски кланяше,
кавурски Бога молеше
- Стори ма, Боже, стори ма,
стори ма и направи ма
на какво годе пиленце,
далеко да си захвръкна,
вов светогорски манастир,
та прядна слуга да стана!
Де стоя Господ, та слуша,
та си го стори, направи,
на сиво пъстро пиленце,
та си далеко захвръкна,
на светогорски манастир,
та прядна слуга йе станал.


Дрън, дрън добрия християнин и лошия мюсюлманин/думи на Терсит/, собствена култура, езикова, етническа и пр. специфика,голямото глобално село/думи на Марияна/ .
Това горе са Български народни песни в които се използва думата "кавури". Така я ползват и помаците. Защо трябва да ме обвинявате в "несвойствено за човешката природа качество което кара хората  да се чувстват различни от другите"
А определението, което Марияна не познава "койари" е нарицателно за турците, който с превземането  на  България дошли от гр. Коня -Анадола
 

asparuh7777:
Кой каквото ще да си казва, никога родопския помак няма да е нещо различно от ТРАК! ;)

ibrahim65:
Тракиските племена на брой са сто и пет, ние от кое сме,
за мен болният въпрос е това. О т кое племе сме.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page