Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (103/454) > >>

fotakiev:
Искам да стане ясно на всички, че българите и най-вече българите-мюсюлмани(помаци) ,няма как да сме тюрки.Всъщност, тюркската хипотеза за произхода на прабългарите не е научна, а политическа доктрина. Тя има за цел да се натикат в ъгъла древните българи чрез изпитания похват на “татаризиране-тюркизиране” и "славянизиране" , след което да им се отнеме значителния културен принос, който те имат в историята на източноевропейските народи.
В двете едновременно съществуващи Българий( на Дунава и Волга) се е гледало с различно око в зависимост от политическите периоди..Тези чисто руски и турски  доктрини , са харесвани и от сърби и румънци.Най-се харесват на турците, защтото така сме турци.


--- Quote from: teo on April 19, 2009, 03:03 ---На Фотакиевци пак ще повтарям!
Мадарският Конник е тюркски символ....със истрити орхунски букви.Името на Балканите е тюркска дума.Името на Шар планина е тюркска дума.Името на Вардар.Всички тези имена са били до идването на Османците тук.Живеещите  навремето си гагаузи в днескашните земи около Балчик и Добрич и после се преселили към Бесарабия(Молдова) са си огузи(тюрки) които говорят 95% от днескашния туркси език.Аз самия себе си считам за булгар-тюрк останали не покръстени в Североисточна България със по точното име Делиорман( наречен така от тюрките).Моят род е именно от земите които са близо до светините на българо-тюрките Мадара и Плиска.

--- End quote ---
Наистина има тюркски рунически знаци(орхонски букви), които са еднакви или подобни на писмените знаци на нашите древни предци Българите. Това е дало главното основание на голяма част от изследователите в продължение на почти два века, а също и сега, да причисляват българите към тюрките!
Писмената система на “старите българи” се състои от 132 знака. В същото изследване, чрез графичен сравнителен анализ на коректно датирани по време археологически обекти с “тюркски рунически знаци”, е установено  като еднакви или подобни  само 35 графични знака.

В Тюркските каганати, в структурата на които за определен период от време влизала и част от древните българи, възникнала и се оформила специфична цивилизация от източен тип.За отношенията между прабългарите и тюрките най-показателни са думите на тюркският вожд Турксант, които описва утигурите и аланите като много храбри племена, които се опълчили срещу тюрките, но били принудени да им се покорят.

“Погледнете, нещастници – казва той на византийския пратеник Зимарх – аланските народи, а също и племената утигури,  като много смели люде, уповаващи се на собствената си сила, се противопоставиха на непобедимите тюрки, обаче надеждите им не се сбъднаха. Обаче те ни се подчиняват и са наши роби.”

Етническият комплекс на тюрките /тюркютите/ включвал голям брой племенни групи. Това били уйгури, карлуки, дулу, нушиби, кидани, гузи, кумани /половци/ В състава на прабългарската група влизали утигури, кутригури, оногундури и оногури ,  урогите-угри.
Oт това, че самия тюркски каган прави разлика между тюрките и утигурските племена /т.е прабългарите/ ясно личи, че прабългарите и аланите по произход са се различавали от древните тюрки, но някои от техните клонове през втората половина на VІ в. са били покорени от Тюркския каганат. Около половин век след тези събития арменската география “Ашхарацуйц” описва българите и тюрките сред народите, които живеят в полите на Кавказ. “На север оттам – пише тя – се намират племената Тюркк /тюрки/ и Булгаркк /българи/”, което показва, че и след разпадането на Западнотюркския каганат българите и придошлите от изток тюрки са живеели на съседни територии при Кавказ.

За времето I в. пр. н.е. - I в. историците описват в Северен Кавказ и прилежащото му предпланиние доминиращото присъствие на сарматите. Пръв Хераклид Понтийски използува понятието "сармати", описвайки събития около 330-310 г. пр. н. е. Самото понятие е сборно и включва група ираноезични племена
Културните останки и находки от погребения в Североизточна България и Добруджа сочат принадлежност на по-голямата част от прабългарите към племената на сарматите.

Архитектурният стил на прабългарите за строеж на крепости, сгради, храмове и градове е подобен на този от района на Източен Иран и Кавказ. В старите български градове, Плиска, Преслав и Мадара са останали 5 храма на прабългарите, които имат типичен вид на зороастрийски храмове. Архитектурният им план се състои от два вписани един в друг правоъгълника, вътре в които има басейн за вода и подиум за вечно горящ огън.
Намерените и разчетени голям брой надписи при които се използват гръцки букви и прабългарски език показват, че този език е източно-ирански
В днешния български език са открити над 2000 думи от древноирански произход. Главните особености на съвременния български език, които го отличават от славянските езици, задпоставения определителен член и аналитизма са характерни и за иранските езици. Различни думи – книга, обич, къща, чучур, мома, момък, завера, хубав, читав, патила, кака, батко, баща, кокиче, бирник и т. н., а също и наименования на селища и природни обекти, като Балша, Плана, Балкан, връх Кабул в Рила, Камчия, Шипка, Микре, Вискяр, Балван, Бохот, Бутан, Шабла и т.н. са от явен източноирански произход. От такъв вид са и много имена на хора – Персиян, Кардам, Ганчо, Люцкан, Маламир, Джуро, Джендо, Борис, Крум и др.
Сведения в подкрепа на тази теза ни дават и:   “Махабхарата” (X - VII век пр.н.е.), “Анонимен латински хронограф” (354 г.), арменската география “Ашхарацуйц” (VII век), трудовете на византийския историк Михаил Сирийски и др. В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан.  



--- Quote from: teo on April 19, 2009, 03:03 ---
Тази розетка е намерена като единсвена следа от булгарите -тюрки в Плиска.Ще питате защо,единствена?След насилственото покръстване  все пак Североисточна България е населена от булгарите -тюрки и Плиска е тяхната най силна крепост.Борис унищожава Плиска,заклал най влиятелните боляри от булгарите -тюрки ...и премества столицата в Велики Преслав.А самата дума бол-яр е тюркска дума,която преминава и при руснаците.Ичергу боил(военен министър) е също тюркска дума.Таркан, Атила,Избул,Аспа-рух,Кубр-ат,Курум(дето вие наричате Крум),Боил все са тюркски думи!!!!
 
--- End quote ---
Иранският произход на името Аспарух стои извън всякакво съмнение. И въпреки изтъкването на този произход в продължение на повече от сто и двадесет години никой от турколозите, които са се занимавали с етимологията на Аспарух, не споменават, че съществуват ирански етимологии като иранското (Аспа-рух(Бял"светъл"-конник) . Това може да се обясни само с обстоятелството, че съществуването на ирански имена у първобългарите им се е виждало по начало изключено. Обаче случаят с Аспарух не е единствен. И за други първобългарски имена може да се приеме с по-голяма или по-малка вероятност, че имат ирански произход.
Името БЕЗМЕР, от Именника на българските князе е иранското име.  Името БОРИС    може да се сравни с иранските имена.  Името КАРДАМ , което няма съответствие в тюркските езици.Името КУБРАТ, пак иранско.Името ОМУРТАГ ,което е без съответствие в тюркските езици и няма сигурна тюркска етимология, е  иранското име. Едно особено положение заема името ПЕРСИАН се  свързва с народностното име на персите: ПЕРЪС НИНЪ, ПЕРЪСIАНИНЪ, ПЕРСIАНIНЪ, ПЕРС НИНЪ.


--- Quote from: teo on April 19, 2009, 03:03 ---
Я сега обърнете внимание на тези Орхунски букви.Това е думата Тегри(Тангра),буквите които са били изобразени в бойните знаменца на Аспарух!Защо се срамуваме да се наречем тюрки?Та тюрките са донесли много неща в Европа.Даже във великите им преселения освен Римската Империя като инстутуция са съществували и други като Англия но в по ранен и нисш стадий.Баварците(Авар) също са тюрки,които се смесват с германските народи и напълно се асимилирват.Тюркските следи са токова много че ,много лъжци и измамници ще се принудят най скоро време да затворят очи за да не видят идващата истина.Защото Тюркските следи тепърва почнаха истински да се изучават в съвременните Университети.

--- End quote ---

В много български учебници по история все още пише, че по време на езичеството древните българи почитали тюркския бог на небето Тангра. На пръв поглед - разсъждава се ясно и логично: тюрките са вярвали в бог Тенгри, прабългарите били тюрки, следователно, прабългарите са варвявали в Тенгри. Даже се привежда и едно пряко “доказателство” - един лошо запазен надпис на гръцки език върху каменна плоча от Мадара, на която се чете: “кана сюбиги омортаг от бога владетел ..… беше..…и направи жертвоприношения …таггран… ичиргу … ” [Овчаров, Д. Омортаг кана сюбиги, от бога владетел на българите. Център за изследване на българите. София. 2002, Стр. 109]. От този почти изтрит до безсмислица надпис се прави извода, че върховният бог на прабългарите бил Тангра. Този извод е до такава степен втълпен в главите на съвременните българи, че даже тези от тях, които приемат иранския произход на прабългарите, вярват в тази хипотеза, което е абсурдно.

Тангра се приема като вариант на тюркската дума Тенгри. Счита се, че самата дума Тенгри не е от тюркски произход [Зарубежная тюркология. Москва, 1986, вып. 1, стр. 75]. При ранните алтайци (хуни, сянби) и по-късните тюрки и монголци, думите от този характер (Ченли, Тенгри, Тегри, Тигър, Деер, Тенгер) означават просто “небе” и най-общо “бог”, без да се указва кой конкретно. Тюрките и монголците обаче са имали много и то конкретни богове, всеки със свое име. Например, техните главни богове се наричали Улген, Умай и Хормуст. В митовете на алтайците, записани от В. В. Радлов, върховният бог се казва Курбустан-хан (Хурмузда при монголците, при бурятите – Хурмуз). Хормуст е иранския Ормузд, Ахура Мазда, който дошлите от изток ранни алтайци заимствали от местните индо-иранци. В този смисъл твърдението “прабългарите вярвали в бог Тангра” е равносилно на мисълта “прабългарите вярвали в бог Бог.”  Българите са були зороастристи.

daczo:
Fotakiev,bravo za istoriiata.Edin narod se uchi svoiata historia zashtoto iska da byde gord s svoite dedi.Ima edno uslovie, triabva da se chusvash sin na tozi narod.Tezi koito misliat che religiiata syzdava naciia i v Bylgariia moge da byde vtoro Kosovo,tiah ne gi interisye Bylgarskata historia.Te misliat za vyzrozhdenski procesi,a zabraviat za genocida na bylgarite 500godini.Mislia UE shte progleda.Az ne zhiveia v BYLGARIA ot 30 godini i znaia kakvo sym zagubil.Ne pozhelavam na nikogo.Az znaia kak syrceto boli pri spomena za nashite gori i poliani.No pyrvo triabva da si bylgarin a posle da bydesh pomak.

rodoplar:

--- Quote ---Fotakiev,bravo za istoriiata.Edin narod se uchi svoiata historia zashtoto iska da byde gord s svoite dedi.Ima edno uslovie, triabva da se chusvash sin na tozi narod.Tezi koito misliat che religiiata syzdava naciia i v Bylgariia moge da byde vtoro Kosovo,tiah ne gi interisye Bylgarskata historia.Te misliat za vyzrozhdenski procesi,a zabraviat za genocida na bylgarite 500godini.Mislia UE shte progleda.Az ne zhiveia v BYLGARIA ot 30 godini i znaia kakvo sym zagubil.Ne pozhelavam na nikogo.Az znaia kak syrceto boli pri spomena za nashite gori i poliani.No pyrvo triabva da si bylgarin a posle da bydesh pomak.
--- End quote ---

ГЛУПОСТИ GENOCID е голям Лъжа!

Завладяването на Балканите от страна на османците става за около век и половина. Тяхното първо владение на Балканите е от 1354 г., когато за пръв път стъпват на п-в Гелиболу. С всяка изминала година разширяването на османските територии се насочва към долината на Марица, на запад към Тракия, Стара Загора, на север - към Добруджа, и на югозапад - до бреговете на Бяло море. Първата битка, чиято цел е да спре разширяването на османските територии, е през 1371 г. - близо до Марица, около с. Черномен.

Но в тази битка християнските сили начело с двамата братя македонци феодалите Вълкашин и Углеш претърпяват поражение и двамата загиват на бойното поле. След тази битка султан Мурад завладява Западна Тракия и Македония и една дузина феодали стават негови васали. Дори византийският император и българският цар обявяват господството на османците.

Десет години след Черноменската битка разширяването териториите на османците достига до София, Югоизточна Македония, Албания и земите, управлявани от сръбския принц Лазар. В историческата битка край Косово поле през 1389 г., осъществила се между османските и християнските сили, християнските войски, начело със сръбския принц Лазар, претърпяват голямо поражение от страна на войските на султан Мурад. В тази битка султан Мурад умира и на негово място се възкачва синът му Баязид. Принц Лазар е пленен и по-късно убит. Негов наместник става Стефан Лазаревич, който става васал на Баязид. И така, след тази историческа битка България и Сърбия престават да съществуват, като вече са включени в териториите на Османската държава. След като султан Мехмед Завоевателя завладява Константинопол, Балканите вече изцяло са в османско владение. До края на 15-и век останалите територии на Сърбия, Гърция, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора са във владение на османците. Независимо че балканските държави се опитвали да спрат разширяването на османските земи, всички тези опити завършвали без успех. След спечелване битката край Косово поле и най-важното - завладяването на Константинопол, Османската държава се превръща в една световна империя. Османската империя, която за времето си има най-силната и борбена войска, се ражда и укрепва благодарение на толерантността между ислямската религия, ортодоксалната и католическата християнски религии и юдаизма. Според традициите на исляма и османската власт тези държави, които са завзети със силата на меча, стават законно притежание на султана.

След като османците завладяват Балканите, голяма част от земите на султана са населявани от християни. За да се намали тяхното числено превъзходство, започва преселване на мюсюлманско население на Балканите от Анадола. С тази цел на Балканите се заселват османски чиновници, войници, религиозни дейци, изкуствоведи, селяни и др., но въпреки това броят на християните пак е значителен. Новопристигащите, запазвайки своята битова, културна, национална и религиозна принадлежност, започват да изграждат основите на своите селища и градове на отредените за тях територии. За да запазят своите права, местните управници се опитват да се обединят с османското управление. Управлението на мюсюлманските постове е така съгласувано с големите религиозни дейци улеми, че местното население е толерирано много добре. Заедно с това се установяват ред, дисциплина, мъдро управление и данъчна политика.

Важно място в управлението на османската държава заема създаването на религиозни общности във време и състояние на толерантност. Това означава, че в никакъв случай, по никакъв начин, немюсюлманското население не е било асимилирано по онова време. Даже чрез тези религиозни общности голяма част от немюсюлманското население запазва своята етническа и религиозна идентичност. От друга страна, тези религиозни общности имали пълното право да работят в областта на образованието, здравеопазването, социалното подпомагане, благородните цели и т.н.

Във втората половина на 15-и век в държавата се наблюдават три религиозни общности: гръцка православна, арменска грегорианска и еврейска. Упрвлението на тези общности играе важната роля на духовно водачество, а също така има правото да решава проблеми, свързани с бракосъчетание, развод, недвижимо имущество, битови проблеми, събиране на данъци, заеми; също така имат законови права и задължения, свързани с живота на населението. След завладяването на Константинопол султан Мехмед Завоевателя обявява Гръцката патриаршия за водач на православните християни - така в рамките на Османската империя християнските обреди и обичаи се узаконяват, гръцкото духовенство и народ се възраждат като представители на православното християнство. От своя страна султанът дава званието везир на новоизбрания патриарх, заедно с множество права и задължения. В тази връзка е издадена заповед, която, с малки изключения, дава пълен имунитет на патриарха. Митрополиите, епископиите и манастирите се облагодетелстват (чрез тимар). Заедно с това се обещава, че църквите няма да бъдат превърнати в джамии, религиозните обреди и обичаи няма да бъдат ограничени и хората имат пълното право да живеят, запазвайки своята културно-битова и религиозна идентичност. Гръцката патриаршия в Константинопол има пълната духовна власт над земите с православно население, разбира се, с малки изключения. Заедно с това Охридската патриаршия запазва своята независимост. Когато Сърбия изцяло е завладяна през 1459 г., Охридската патриаршия е подчинена на Константинополската. Малко по-късно обаче Румелийският бейлербей Мехмед Паша Соколлу връща независимостта на Охридската патриаршия. От този момент нататък православните църкви на Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, южната част на Унгария, Трансилвания, Западна България и Северна Македония са под управлението на Атонската патриаршия. Независимостта на Атонската патриаршия играе голяма роля на Западните Балкани и по-специално за православните християни, които живеят в Сърбия, защото всички сърби се обединяват около една църква, а Атонската патриаршия се явява като най-голям водач на сръбския народ. След създаването на гръцката православна общност се създава също арменската грегорианска общност, като се обявява арменският народ. През 1461 г. султан Мехмед Завоевателя издига Арменската епископия в патриаршия и я премества от Бурса в Константинопол. Арменската общност има същите права, каквито има и гръцката. През 1478 г., когато султан Мехмед Завоевателя завзема Босна, със своя заповед (ферман) дава права на населението. Тази заповед показва толерантността на османската държава към останалите религии.

Тоска:
Da prav si rodoplar. Dokolkoto znam nqma6e takova genocid.

Isyankar:
До колкото знам право да определят дали е имало геноцид имат геноцидираните, а не геноцидиращите...

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page