Български > Дискусии

Ние сме просто - Помаци!

<< < (171/454) > >>

Hat:

--- Quote from: Rasate on November 10, 2011, 15:40 ---Hat виждам,че при теб нихилизмът и отричането е с пълна сила-сега вместо да "хулиш" обори всичко по горе казано или отговори на следните въпроси.

Помаците на какви диалекти говорят и тези диалекти принадлежат ли към българският език?



--- End quote ---
Няма нищо нихилистично в мисленето ми напротив радувам за по силна икономически и по свободна политически родна моя страна България.Аз не съм историк нито фиолог но ще се опитам да дам отговор на провокационните ти въпроси с които спекулирате надлъж и на шир.Много по  добри отговори на тези въпроси са давани тук в сайта ни на тези въпроси от наши съфорумници.
Помаците говорят на помашки език,който вече е официално признат в съседни нам държави това ,че е близък до българският е обяснявано на дълго и широко тук в сайта ни.Можеш да се поразровиш ако имаш желание все пак за това ти плащат хората и трябва да дадеш отчет.
--- Quote from: Rasate on November 10, 2011, 15:40 ---
Фолклорът на различните помашки общности към кой фолклор принадлежат и могат ли да се отделят от българският характерен за даденият етнографски район в които има и помаци?


--- End quote ---
Помашкият фолклор е силно автентичен от него има много заемки в българският,както и обратно.
--- Quote from: Rasate on November 10, 2011, 15:40 ---
Има ли сред помаците празници и ритуали присъщи и за съседите им християни?



--- End quote ---
В моят роден край няма такива в някои други части на страната може би да но те са общобалкански,какъвто е гергьовден с различните му наименования.
Поздрави

Hat:

--- Quote from: Kor Bey on November 10, 2011, 15:43 ---Zamislql li se e nqkoi za6to nai visokiq vrah na Balgariq (vrah MUSALA) e s arabski proizhod i kakvo ozzna4ava.

--- End quote ---
Без да претендирам за каквото и да било само съм чувал,че означавало "По близо до Аллах" което много ме зарадва  но  наскоро някаква група от националисти бяха подели кампания за смяна на името на връх Мусала но не бе уточнено,как точно ще се казва,което разбира се ме натъжи.Това с разните боздугани няма нищо общо ама нейсе постарал се човека изровил го само и само да не е с арабски произход.

Rasate:

--- Quote from: Hat on November 11, 2011, 09:17 ---Няма нищо нихилистично в мисленето ми напротив радувам за по силна икономически и по свободна политически родна моя страна България.Аз не съм историк нито фиолог но ще се опитам да дам отговор на провокационните ти въпроси с които спекулирате надлъж и на шир.Много по  добри отговори на тези въпроси са давани тук в сайта ни на тези въпроси от наши съфорумници.
Помаците говорят на помашки език,който вече е официално признат в съседни нам държави това ,че е близък до българският е обяснявано на дълго и широко тук в сайта ни.Можеш да се поразровиш ако имаш желание все пак за това ти плащат хората и трябва да дадеш отчет.Помашкият фолклор е силно автентичен от него има много заемки в българският,както и обратно.В моят роден край няма такива в някои други части на страната може би да но те са общобалкански,какъвто е гергьовден с различните му наименования.
Поздрави

--- End quote ---

От този ти пост Хат излиза,че не познаваш собствената си група.

"..Помаците говорят на помашки език,който вече е официално признат в съседни нам държави това ,че е близък до българският е обяснявано на дълго и широко тук в сайта ни.."
Помаците не говорят свой обособен диалект,а няколко диалекта принадлежащи към определените райони в които живеят.А те са:
Македонски,Мървашки,Рупски и техните преходни говори характерни за  Родопите и няколко балкански характерни за Ловешкият,Великотърновският и тетевенският край.Най характерната особеност на ловешките говори е заместването на звукът "Х" с "Й"-примери-правих-правий,бях-бей,ходих-одий,търсих-търсий и т.н.
Признаването на помашки език в Турция и Гърция е политически,а не научно обоснован акт.Никоя друга страна няма да признаят такъв език,при условие,че помаците, принадлежат към отделни диалектни групи говори-югозападните и северняшките централни говори.

"...Помашкият фолклор е силно автентичен от него има много заемки в българският,както и обратно...."
Тук пак ще те опонирам-помашкият фолклор принадлежи към различни етнографски райони -т.е. и той като и езикът не е обособен.

.В моят роден край няма такива в някои други части на страната може би да но те са общобалкански,какъвто е гергьовден с различните му наименования.
Гергьов ден е български празник пренесъл се върху останалите общности-но в случая говоря и за божик,димитровден и пр. празници,които по ритуалният си състав са индентични както при християни,така и при помаците принадлежащи към даденият етнографски район.

Един съвет Хат- обиколи всички помашки райони,виж как говорят хората,виж как празнуват-разпитай ги за ритуалите,запиши песните им и ще разбереш истината.Защото помаците не са съсредоточени само в един район,а са пръснати из България,говорят на различни диалекти,имат различен фолклор принадлежащ към района в който живеят и имат празници,които са със същият ритуален състав както и при съседите им-християните.
Надявам се да ме послушаш-може на божик да идеш до Балкана и да видиш как се празнува.

Поздрави.

ibrahim65:
 Rasate възхищавам ти се на ината който имаш рядко срещнато явление и те разбирам изщяло защото до някаде и в мен е породено това чуство.
Оспорваш със всички сили крещиш до небесата къцаш си душата......... но нафиле..........успокой се брат успокой се.
Постояно даваш препоръки по рано и мен ме пращаше по баирите но не знаеш че не съм ги напускал и се чуствам перфектно там.
Според мен ти изобщо не познаваш..що е това ПОМАК..никога не са си опитвал да погледнеш от тяхното място за себе си и заобикалящият ги свят.
Тук в този сайт нещата са отседнали до някаде ти трябва да ги си почуствал какви ли не писари са минали през него но ПОМАКА си е ПОМАК и такъв ще си остане дали ти ще промениш това....а.....но все пак продължавай да опитваш докато един ден видиш истината и станеш един от нас.
 

EvroPOMAK:
Като изтече кръвта, тогава се губи името        ::)
Написано от Таня Мангалакова     
Петък, 06 Ноември 2009 10:58 

През месец май 1989 започват щафетни гладни стачки на турците и помаците в България срещу смяната на имената. Всеки ден български мюсюлмани дават интервюта за западните радиостанции „Би Би Си“, „Дойче веле“, „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“. Към съпротивата на българските мюсюлмани срещу режима на Тодор Живков се присъединяват и интелектуалци и дисиденти. На 11 май 1989 е създаден Мюсюлманският стачен комитет в къщата на семейство Рунтови в село Долно Изворово, Казанлъшко. „Осерваторио суи Балкани“ представя живота на политическия затворник Рамадан Рунтов, един от лидерите на съпротивата на мюсюлманите, влязъл в затвора още при първата вълна на преименуване през 1973 г. Бай Рамадан не се съгласява да сменят името му на Радан. Днес той е на 80 години, живее в Истанбул, казва се Рамазан Коруджу. Мъжете от семейство Рунтови участват в съпротивата още от 60-те години, когато започва „културната революция“ на премахване на фереджетата от облеклото на мюсюлманските жени в България. Рамадан Рунтов трябвало да напусне родното си планинско село Корница (в подножието на Пирин), за да не го интернират. Заселва се в село Долно Изворово, край град Казанлък, където научава турски от местните турци. Работи като строител в местното ТКЗС. Всички семейства от селото решават да не си сменят имената, но идват милиционери, военни, танкове. Рамадан е от най-непокорните. Арестуван е от Държавна сигурност.

Когато привършва следствието, моите съселяни в Корница се събрали и разбунтували. Протестът бил потушен, но са убити 4 души, 50–60 са ранени. Започнаха да ме притискат за Корница, търсеха оправдание за това насилие. Преместиха ме в следствието на ул. „Развигор“ в София и няколко пъти през нощта ме изкарваха в някакви тунели, където ме държаха по 2 часа. Връзваха ми ръцете отзад, мислех, ще ме карат на разстрел в тунелите. Казваха ми да не се обръщам назад, и така ме държаха няколко часа. После дойде някой и каже, че тази вечер ми се е разминало, друга вечер ще е. Така ме плашеха.

Преместиха ме в Благоевград като прокурорски свидетел. Още като влязох, съдията каза „Ти ли подпали нашия окръг?“. Попита дали познавам 10 момчета на подсъдимата скамейка. „Да, това са мои селски“. После попита: „Ти какъв си?“, „Турчин съм“, отвърнах.

Осъдиха ме на 6 години за противодържавна дейност, че сме искали да избиваме държавни мъже, да правим република. Лежах в затвора в Стара Загора, не ме изкарваха на работа, за да ме направят „техен човек“, да подпиша протокол да помагам, за да не лежа в затвора, демек да стана доносник. Аз отказах.

След една година, на 25 септември 1974 г. ме пратиха „в разряда“, където стояха затворниците, спрени от работа. Чудех се какво става, а то било подготовка за смяна на имената. По-опасните бяхме „в разряда“. Балабанов от Държавна сигурност ми каза: „Бай Рамадане, викаме те, защото и жена ти, и децата ти си смениха имената. Сега ти си избери едно име, подпиши тук, да оформим документите.“ Попитах го: „Кой смени имената на децата?“. А той: „Аз ги смених“. „Хубаво, ще ти дойдем на гости някога, ако съм жив и здрав, нали си кръстник на децата“. Отказах да подпиша „Сбъркали сте човека, няма да подпиша. Нашите имена не се слагат така, те са в Корана опяти и с кръвта слети. Когато изтече кръвта, тогава се губи и името.“ Изкараха ме с юмруци и ритници. Балабанов каза, че ми пишат името Радан …

Всеки ден от септември идваха в килията да ни четат тия нови имена, но ние не се обаждаме. През декември последва карцер – метър на два килия, заледено. Изкарах там 2 месеца и 8 дни само с по един комат хляб на ден. Имаше момчета, които заспиваха вечер и на сутринта ги извличаха заледени. Аз вечер не спях, по цяла нощ тъпчех на едно място. По едно време понеча да се унеса и усещам, че замръзвам. Почвам пак да тъпча. Взех найлон, с който увивах краката си, преди да обуя гумените галоши. Така се спасих.

Като ме изкараха от карцера, разбрах, че в съседната килия е Хасан Сапунджи от Якоруда и че в моя край много говорят за мен.

Така карах година и осем месеца. Накрая, като видяха, че понасям всичко това, ми казаха да напиша молба да ме изкарат на работа. Но пък в молбата трябваше да пиша новото име и аз не пожелах. Бях станал кожа и кости, краката ми бяха като отсечени, нищо не усещах, нямах сили. Излязох от затвора 1977 година, след 4 години и 9 месеца.

Големият ми син Рамадан беше избягал в Турция, като го изключили от техникума. Другите ми двама сина тръгнали с едно момче от Перник да бягат през Сърбия. Хванали ги, задържаха ме и мен. Синът ми получи година и осем месеца, на другите – година и половина, а на мен – три години затвор. Изкарах още три години в Централния софийски затвор за бягство зад границата.

Излязох от затвора през 1982. Една вечер по телефона се обади Петър Бояжиев (политически затворник във Франция, сътрудник на радио „Свободна Европа“ – бел. авт.) и ме пита как съм. „Без документи съм и нямам работа. Реших да не се унижавам, станах говедар, за да си изкарвам прехраната. Ходя и по строежи да изкарам някой лев.“ През 1984–1985 започнаха да сменят имената на мюсюлманите и Бояджиев поиска всяка вечер след полунощ да предавам какво става. Имаше сателитни телефони за връзка със „Свободна Европа“. От нашите села имаше 17 души осъдени за обрязване на деца, ние дадохме имената и ги излъчиха по радио „Дойче веле“, „Свободна Европа“. И така всяка вечер предаваме информация.

Така карахме до 18–19 март 1989. Един ден на обекта, на който работех, дойдоха милиционери и ме заведоха в Държавна сигурност, заканваха ми се, но не смееха да ме бият. Държаха ме до към 20:30 часа. Казаха ни, че утре пак ще ме приберат. Аз говорих с Петър Бояджиев, разказах му, а той ми даде голям кураж: „Бай Рамадане, те си отиват вече“. Каза ми, че нямат право да ме задържат, защото съм в списък на дисидентите.

Петър Бояджиев каза да организираме групи от мюсюлмани, които да правят гладни стачки всеки ден от 20 май до края на месеца, за да се чуе по света, че протестираме срещу смяната на имената. Започнахме гладни стачки в цялата страна – Джебел, Кърджалийско, Делиормана. Това беше Мюсюлманският стачен комитет. Моите синове, заедно с д-р Константин Тренчев (дисидент антикомунист – бел. авт.), Илия Минев (антикомунист, дисидент, лежал 33 години в затвори и концлагери, през 1988 основал Независимо дружество за правата на човека – бел. авт.) организираха сбирка в Хасково, но тя се провали и решили да се съберем вкъщи в Долно Изворово. Беше времето на Байряма. На 11 срещу 12 май в полунощ се събрахме и основахме Мюсюлманския стачен комитет. На сутринта дойде милицията и взе да разпитва. Казах, че сме имали гости за празника.

На 17–18 май подготвихме отворени писма до прокуратурата, областната прокуратура, против смяната на имената. На 18 май дойдоха милиционери, казаха ми да взема 80 лева и ме закараха в една банка в Стара Загора, където обмених 50 долара. Разбрах, че ще ни гонят от България. Казаха ми да си събера 30 кг багаж и че ще ме вземат в полунощ. Дадоха ни паспортите, отидохме у дома, а там идват хора от Мюсюлманския стачен комитет от цяла България. Качиха ни на влака от Пловдив за Германия. Като спряха влака, Ибряма даде телефон, на който да се обадят на Петър Бояджиев. В Белград ни посрещнаха хора от турското посолство. За 8 дни се събраха към 170 души. Лично Тургут Йозал прати самолета си и ни закараха в Истанбул. Там ме посрещна синът ми Рамадан, той вече беше избягал в Турция, там беше завършил право – хем работил, хем учил.

От моето село към 1150 души живеят в Турция, 120 семейства са в Истанбул. Всички са добре, построиха си къщи на 2–3 ката, няма човек с по-малко от 20.000 в банката... На старини сега се радвам на хубав живот.
 
http://www.librev.com/component/content/article/730

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page