Author Topic: Ние сме просто - Помаци!  (Read 830923 times)

0 Members and 8 Guests are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Ynt: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2235 on: October 19, 2013, 19:10 »
Quote
Заболя ме главата от тази Уикипедия.

 Ti i glava li imash haidyshki, dosega si misleh, che e kofa za kompot.

Quote
А седни и прочети малко източници,а не разни Web драсканици.

Tezi "draskanitci" ne gi haresvat haidyti prosti shtot ne im yidisva na prostashko sachinenata izmislitca narechena "istoriq.

Quote
Тюрките се появяват през 6 век.

Turk  kato termin se poqvqva v 5 vek za jiveeshtite hora okolo reka Sar Dariq ( 420 g. v'v Vizantiiski iztochnitci ) do 5 vek sa narichani  Xyni, Xiognu ot Avdronovo predshestvena ot Afanasovo kyltyra

Quote
Няма историческа,нито археологическа връзка между империята Сю-ну и Европейските хуни.

Haidyshko momche  Evropeiskite hyni sa edna chast ot Xiagny imperiq koqto imperiq e ypravlqvana ot razlichni lideri po vsichki kraishta s poshtalioni, koito poshtalioni se dvijat s kone do 3-ri dena ot ediniq do drygiq krai na imperiqta.

Quote
Империята Сю-Ну даже не е тюркска -съгласно източниците се предполага,че основополагаща роля в нея са играли част от племената на юеджи(тохарите).

Imperiqta Xiogny e turkska shtoto tehnite naslednitci sa turki haidyte , a Uezite sa progoneni tochno ot Xiogny na doly do severna Indiq kade ti do vchera reveche , che tvoite pra dqdovtci sa bili ot tam. ( A az ti obesnqvah, che tvoite pradedkovtci "indo-evropeitci" sa sashtite chingeneta sazdali Kyshan imperiq s prodalgovati i spleskani cherepi, sled razgoma im ot Gypta i Partiq imperii sashtite Uezi se izselvat po Vizantiiski teritorii i po Balkanskiq polyostrov koito sa bili Vizantiiski teritorii.

Origins
Chinese sources describe the Guishuang (貴霜), i.e. the Kushans, as one of the five aristocratic tribes of the Yuezhi[14] (月氏), with some people claiming they were a loose confederation of Indo-European peoples,[15] though many scholars are still unconvinced that they originally spoke an Indo-European language.
"For well over a century, however, there have been many arguments about the ethnic and linguistic origins of the Da Yuezhi (大月氏), Kushans (貴霜), and the Tochari, and still there is little consensus.[16]
The Yuezhi had been living in the arid grasslands of eastern Central Asia's Tarim Basin, in modern-day Xinjiang, China, possibly speaking varieties of the Tocharian languages, until they were driven west by the Xiongnu in 176–160 BCE. The five tribes constituting the Yuezhi are known in Chinese history as Xiūmì (休密), Guishuang (貴霜), Shuangmi (雙靡), Xidun (肸頓), and Dūmì (都密).






The migrations of the Yuezhi through Central Asia, from around 176 BCE to 30 CE




Asia in 1 CE, showing location of Yuezhi tribes.


Tova bulgar turki li sa haidyte selski ?
Eto ti i liderite na Kyshan Imperiq naslednitci na Uezi:

Heraios (c. 1 – 30), first Kushan ruler, generally Kushan ruling period is disputed
Kujula Kadphises (c. 30 – c. 80)
Vima Takto, (c. 80 – c. 95) alias Soter Megas or "Great Saviour."
Vima Kadphises (c. 95 – c. 127) the first great Kushan emperor
Kanishka I (127 – c. 140)
Vāsishka (c. 140 – c. 160)
Huvishka (c. 160 – c. 190)
Vasudeva I (c. 190 – to at least 230), the last of the great Kushan emperors
Kanishka II (c. 230 – 240)
Vashishka (c. 240 – 250)
Kanishka III (c. 250 – 275)
Vasudeva II (c. 275 – 310)
Vasudeva III reported son of Vasudeva III,a King, uncertain.[citation needed]
Vasudeva IV reported possible child of Vasudeva III,ruling in Kandahar, uncertain.[citation needed]
Vasudeva of Kabul reported possible child of Vasudeva IV,ruling in Kabul, uncertain.[citation needed]
Chhu (c. 310? – 325?)[citation needed]
Shaka I (c. 325 – 345)[citation needed]
Kipunada (c. 345 – 375)[citation needed]

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2236 on: October 28, 2013, 17:59 »
You are not allowed to view links. Register or Login
You are not allowed to view links. Register or Login
В България няма помаци, заявиха на пресконфереция от организацията Дружба „Родина" на пресконференция в БТА.
Дружба „Родина" е организация, която има за цел да обедини българските християни и мюсюлмани. Създадена през 1937 година, организацията работи активно в Родопите сред българските мюсюлмани, с цел да ги приобщи към християнското мнозинство. През 1947 година обаче тя е обявена като фашистка,а членовете й са подложени на тормоз.
Едва години по-късно през 2011 организацията е възстановена и отново започва да се занимава с дейността си.
Днес представителите на организацията казаха, че тиражираните в различни медии идеи за съществуването на етнос „помаци" в България не отговарят на научната действителност. Те обаче могат сериозно да накърнят името на страната ни и да нанесат сериозни щети.
Като най-голяма заплаха от Дружба „Родина" обявиха искането на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за признаване на малцинствените групи на помаците и македонците в България. Заради положените усилия от страна на научната общност в България обаче ПАСЕ са оттеглили това свое искане, защото са разбрали, че помаци не съществуват, коментираха от организацията.
Независимо от опитите на определени кръгове историята да бъде подменена „никой не е в състояние да върне миналото", заяви акад. Георги Марков. Елена Алекова коментира, че има хора, които „работят, за да набиват в съзнанието, че българите изповядващи ислям са отделен етнос и заслужават автономия". Някои от организациите, които искат да наложат „помашкия етнос" дори твърдят, че в България има 1 млн. помаци, каза Алекова.
Фактът, че смесените райони са „оставени на автопилот" обаче може да доведе до това „близкоизточните проблеми да ни станат домашни", предупредиха от Дружба „Родина".
Въпреки множеството опити за прокарване на помашката идея от Родопите от Дружба „Родина" посочиха, че идеята няма широк отзвук сред българските мохамедани. По-голяма е реакцията на българите християни. Те виждат в медиите хора, говорещи „несъстоятелно", които знаят че го правят, но въпреки това не спират. Заради скандалните изказвания тези хора са чести гости в медиите и това причинява моменталното „отхвърляне" на българите, изповядващи ислям.
Снимка: 24 часа
  Ами тогава да признаят Ислама за официална религия .И признаване гонението(изселване,палежи,унижения,репресии,възродителни процеси и т.н.) и изучаването им в училище.Признаването им като грешка!

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2237 on: October 28, 2013, 18:03 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Сборникът "Помаците: Версии за произход и съвременна идентичност" беше представен в края на миналата седмица в "Червената къща" в София. Негов съставител е проф. д-р Евгения Иванова.
Тя е автор на монографии, сред които "Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност", "Отхвърлените "приобщени" или процеса, наречен "възродителен" и "Българското дисидентство".

Появата на първия сборник с академични изследвания под заглавието "Помаците" вероятно ще навлече на Вас, като съставител и автор, и на колегите ви, които участват с публикации, колкото поздравления, толкова и упреци. Конференцията в Смолян през миналата година и дискусията при представянето на сборника в София показват още веднъж, че не се боите от нападки. От какво Ви е страх, когато става дума за изследвания за българите мюсюлмани?

 - Защо трябва да ме е страх? Свикнала съм и на поздравления (немного), и на упреци (изобилни) – при тази тематика. Онова, което ми е неприятно (а не чак – страшно), е неразбирането. Специално – предубеденото неразбиране. И адептите на отделен помашки етнос ("Европейски институт "Помак", например, които дори излязоха с декларация за признаването му), и най-гласовитите му противници (Дружба "Родина") решиха, че – щом съм употребила названието "помаци" – съм признала и дори изобретила този отделен етнос. Омръзна ми да обяснявам, че работата на учените не е "признаването" или "изобретяването", а изследването. Употребявам названието "помаци", защото то (именно според изследванията) се избира като самоназвание от все по-големи масиви от тази общност. Винаги съм отстоявала позицията, че водещо трябва да бъде самоназоваването, а не – назоваването от другите.

Съществуват хипотези, че понятието "помаци" първоначално обозначавало само представителите на тази общност от Северна България, а едва след освобождението, по книжовен път било проникнало в Родопите, в Гърция и в Турция. Достатъчно е да кажа, че първата му употреба в официален документ (устната е много по-ранна) е в регистъра на Македония и Одринско от 1873, който съвсем не описва Северна България. И трябва ли да смятаме помаците от Западните Родопи и Пиринско, които никога не са имали друго понятие, за по-"книжовни" от останалите си събратя?

И в предговора към сборника обяснявате, че избирате "помаци", защото така се самоопределят повечето от тази общност. "Българи мюсюлмани" смятате за научно правомерно. Кои определения са неприемливи и защо?

- Абсолютно неправомерно е понятието "българомохамедани", влязло в широка употреба едва през 30-те години на ХХ век – по аналогия с "българи християни". Неправомерно е, защото пророкът Мохамед е забранявал с неговото име да се нарича каквото и да било – затова истински вярващите мюсюлмани не го приемат. Конструирането на това понятие е плод на неразбиране (може би – непредубедено), но в по-късната литература дори съм срещала диференциране в отношението към различни групи от тази общност. Така, "сърбите мюсюлмани" се оказват "лоши", а "българите мохамедани" – "добри"…

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2238 on: October 28, 2013, 19:32 »
 Xaidyti kato Rashate, kato prochetat tezi redove shte poshtyreqt ot skybane na kosmi i grizane na nokti...

" Омръзна ми да обяснявам, че работата на учените не е "признаването" или "изобретяването", а изследването. Употребявам названието "помаци", защото то (именно според изследванията) се избира като самоназвание от все по-големи масиви от тази общност. Винаги съм отстоявала позицията, че водещо трябва да бъде самоназоваването, а не – назоваването от другите.


Абсолютно неправомерно е понятието "българомохамедани", влязло в широка употреба едва през 30-те години на ХХ век – по аналогия с "българи християни". Неправомерно е, защото пророкът Мохамед е забранявал с неговото име да се нарича каквото и да било – затова истински вярващите мюсюлмани не го приемат.


През втората половина на 30-те и ранните 40-те години на миналия век "Родина" е част от последователната политика на българските правителства (и буржоазни, и комунистически) за асимилация на помаците. Легендите за "спонтанно", "отдолу", от средите на самите помаци възникване се опровергават от документите. Наистина насилието при "Родина" е може би не толкова категорично, както по време на Балканските войни или след 1944, но съществува.

Колкото до сегашните й "продължители" (сред които – християни, агенти на службите и дори един директор на банка "Славяни"), тяхната основна задача, като че ли е да отрицават: лъжите, заблудите, другите "агенти" – на неоосманизма, на световния империализъм, на либерализма… Громят.


Колко вълни на насилие и "възраждане" са претърпели помаците?

- През 1912-1913, в началото на 40-те (ролята на Дружба "Родина"), а по време на комунизма – почти непрекъснато: 50-те, 60-те и – окончателно – 70-те. "

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2239 on: November 01, 2013, 05:02 »
.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2240 on: December 08, 2013, 11:57 »
Какво всъщност казваме на европейците с “Време разделно”?

Тридесетина души, включително служителите на посолството, се бяха събрали на 2 ноември в българското посолство в Хага, за да се срещнат с автора на “Време разделно” Антон Дончев. Поводът – холандският превод на романа, дело на Юлия Квак - Стоилова. Нидерландското издание е осъществено, както сподели преводачката, с активното съдействие и финансова подкрепа на българската държава.

“Това ли е европейският дух на България, нямаше ли други, безспорни произведения за превод?” - попитаха неколцина в разгорялата се преди срещата интернет-дискусия. Имаше и противоположни мнения, че този превод е положително събитие за имиджа на България в Холандия. Трети заявиха, че романът е безспорен шедьовър и не ги интересува дали е бил използван, за да бъде манипулирано общественото мнение.

Академичната беседа

Академик Антон Дончев закъсня с половин час за срещата с читателите си, тъй като посетил Ротердам с кола на посолството и на връщане попаднал в обичайното за неделя задръстване, но ни благодари, че в почивния си ден сме “се вдигнали от разни краища на Хага” (всъщност публиката беше от различни градове в Холандия, включително и от Ротердам), за да се срещнем с него.

След това ни изнесе 25 минутна беседа, в която ни увери, че “една книга се превръща в изкуство в този момент, в който читателят отваря книгата и погледът му пада върху страниците й.”

Както ни обясни писателят: “Преди това, то си е хартия, с нек’ви знаци отгоре, оставена някъде.”

Г-н Дончев ни даде и точната рецепта кога литературата става литература:

“Една торба семена - пет, десет хиляди, един милион екземпляра книги - това са семена. Трябва да паднат в читателската нива, трябва да ги огрее слънцето на читателския поглед, е... дай, Боже, да капнат и няколко сълзи върху книгата и тогава се ражда цвете, тогава се ражда образът, тогава става литература.”

“Иначе е едно голямо нищо!” – заяви авторът на “Време разделно” и ни увери, че и неговите срещи с нас, и срещите на неговите приятели писатели с читателите, “това е среща на съавторите”:

“На тия срещи се вижда понякога как хората са видели съвършено други неща! Как всеки е видял в Елица или в някоя друга съпругата си (слава, Богу, че си обича жената човекът!), друг е видял комшийката си, трети е видял някаква жена, която може да е срещнал някъде на театър”...

Авторът ни погледна благосклонно и продължи:

“Последният проблем е как да привлечем съавторите. Тези млади хора, тия великолепни и красиви млади хора! Виждам една девическа гимназия в Гърция, да ме извинят нашите съседи, обаче от една девическа гимназия в град София или в Търново, или в Силистра особено и в Добрич излизат средно 10 пъти повече красиви момичета и момчета, отколкото в Гърция. Мен ми е неудобно да ги говоря тия неща, защото последното нещо, което искам е българите да почнат да повтарят: “ние сме най-най, ние сме по-по, ние сме.”..

На публиката едва ли й стана ясно за какви девически гимназии говори писателят и как от тия девически гимназии излизат и момичета, и момчета, но пък беше интересно да се слуша тази академична реч, поднесена със самочувствието на известен Алеков герой и гарнирана с “простонароден” тип хумор ала Тодор Живков.

В крайна сметка, не всеки ден на човек му се отдава възможност да слуша на живо разсъжденията на автора на “най-големия български шедьовър”, който ни увери и в следната истина:

“Истината е, че нашият народ, благодарение на изключително тежката си съдба, е генерирал такива гени, които дават възможност на хората, които сега се раждат в България да свършат невероятни неща! Ние имаме 17 на сто тракийска кръв, 19-20 % гени на други народи, на други нации, ... които един ги изкарва 200, друг ги изкарва 150...”

Така и не разбрахме кой и кога измери с точност процентите в българската кръв и точно това ли е уникалното българско: че съдържаме гени на 150 или 200 “други народи и нации”, но нямаше време да попитаме, защото дойде ред на препоръките към живеещите в Холандия българи с какво да се гордеят и как да го показват на холандците, “за да ги направим по-богати, да ги направим по-щастливи, да им отворим сърцата...”, защото те си нямат “нашите великолепни художници, нашите книги, нашите шевици, нашите манастири”.

След прочувствено прочетен откъс от романа “Време разделно” бе дадена възможност да зададем въпроси на писателя-академик.

“Как беше посрещната книгата от холандската публика?”, попита г-н Йордан Първанов от посолството. Писателят чистосърдечно си призна, че досега е имало една-единствена реакция от холандска страна и както той се изрази: ”и се видя, че холандците ги боли мазолът на левия крак, на най–малкия пръст”. Според него холандците си имат техни си проблеми и “тая холандка” ги търсела в неговата книга.

Ставаше дума за публикуваната на 1 ноември в един от големите холандски вестници - “Трау” статия на журналистката Хелен Койман, приятел на България и автор на книга за нашата страна. В статията се подчертава, че българското посолство субсидира представянето на националистическа книга в Амстердам, цитирано е и мнението на белгийския българист професор Раймонд Детре, който напомня, че книгата защитава изключително тенденциозна гледна точка върху историята и че е отказал да присъства на представянето на книгата с думите: “Мога да посоча десетки достойни за превод литературни произведения, в които България е представена като съвременна европейска страна, а не като страна на хора, страдащи от исторически комплекси. За мен - казва проф. Детре - преводът на нидерландски точно на тази книга е необясним избор”.

Отидох на срещата с намерение да задам няколко въпроса на академик Дончев. След 30-минутното закъснение и последвалата половинчасова реч, ми стана ясно, че време за дискусия не е предвидено. Модератор на срещата нямаше, за разлика от предишната вечер, но тя беше за холандци. Тази сбирка беше домашна - за българи, а това означава и друг код на поведение.

Някъде след третата поредна беседа (защото отговорът на всеки въпрос, зададен от публиката се превръщаше неизменно в лекция), успях да задам въпрос на г-н Дончев. Интересуваше ме дали писателят оправдава насилственото преименуване на българските мюсюлмани в периода 1964-1972, дали книгата му е поръчкова и изпитва ли угризения, че е била използвана за създаване на антитурски настроения в разгара на насилствената асимилация през 80-те години.

Непоръчана поръчка

Угризения академик Дончев нямаше, но насилието не оправдавал в никакъв случай. В разговора, който проведохме след срещата академик Дончев ми разказа, че поръчката на СБП през 1963 година не била отправена към него, а към Стефан Дичев, който категорично отказал да пише този роман. След това СБП се обърнал към Андрей Гуляшки, който също отказал. Питали и други, никой не щял.

“На мен не са ми давали поръчка – увери ме Антон Дончев, - аз реших да я напиша тази книга, след като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха, тогава бях още неизвестен автор. И ми дадоха само 75 лева командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил преди там”.

Академикът заяви, че търси диалог с читателите си и аз се опитах да отговоря на очакванията му. Напомних, че тъй като в Османската империя християните плащат многократно по-високи данъци от мюсюлманите, много от тогавашните християни (и не само българи) са приели исляма по чисто икономически причини. Това обаче не било насърчавано от Високата порта, защото й обърквало данъчната политика. Всъщност, ако направим една свободна аналогия, все едно след два века някой да твърди, че един милион българи - членове на Комунистическата партия са станали такива след жестоки изтезания. Опитах се също да напомня на г-н Дончев нещо, което той прекрасно знае - че летописът, на който се позовава, е създаден през 19 век с патриотични намерения, защото 19 век е век на националноосвободителни борби (и то не само в Османската империя) и такива литературни мистификации не са били изключения.

Историческите аргументи академик Дончев оборваше с думите: “Да, ама в народните песни защо се пее за...” На отговора, че в народните песни се пее и за големия балкански юнак Крали Марко, в действителност покорен васал на султана, господин Дончев възрази: “Ами, ето виждате ли каква огромна психологическа нужда е имал нашият народ?”

Дискусия?

Всъщност това, че си позволих да задавам неудобни въпроси, бе прието от част от публиката не като нормална реакция на журналист, а като агресивно поведение на поканен в чужда къща гост. Очевидно в българските среди опитът за дискусия все още се приема като опит за скандал, а не като сблъсък на гледни точки. Въпреки че е обявено, че ще има дискусия, никой не очаква от теб да спориш, това е невъзпитано. Ти си там, за да ръкопляскаш.

Е, особено ентусиазирани аплодисменти нямаше. Опасявам се, че с приказките си академикът успя да разочарова дори част от искрените си почитатели.

След срещата имаше иронични сравнения на Антон Дончев с Пенчо Кубадински, имаше и коментари, че реториката на академика клони към тази на “Атака”. Едно младо момиче забеляза, че тезите на писателя непрекъснато се изключвали взаимно, друг младеж каза, че се е хванал за главата след целия тюрлю-гювеч от баналности, пропагандни националистически клишета, от които вее на национални комплекси, писателски откровения и поучения.

Все пак хората, които бяха възмутени от изказването на Антон Дончев, бяха по-малката част от публиката. Повечето присъстващи запазиха неутралитет, не се разбра изобщо какво мислят. Имаше и хора, които негодуваха по време на краткия ми сблъсък с писателя, а после ме стрелкаха неодобрително с поглед. Дали защото не одобряваха сблъсъците по принцип (в крайна сметка хората очевидно се бяха нагласили за поредното светско събитие, а не за спорове за национализма), дали защото не обичат някой да разбутва клишетата, насадени в главите им, дали защото подкрепяха идеите на писателя, не се разбра, тъй като никой от тях не изказа възраженията си открито.

Романът „Време разделно” - достойна за превод на 33 езика книга?

За съжаление не остана време да попитам автора това ли са достойните българи – героите във “Време разделно”.

Българите в романа са описани като страхливци и като стадо овце. Те никога не посмяват да влязат в бой с хората на Караибрахим, не се сражават за вярата си и за достойнството си, защото се страхуват да пролеят кръв и изпускат всички моменти да премерят сили с враговете си. Оставят се да ги изловят като пилци на сватбата на Манол, не се бият, дори когато спахиите отвеждат техните сестри, дъщери, годеници и любими пред очите им. А са пет пъти повече, както нееднократно се подчертава от автора.

Всъщност българите са описани или като страхливци или като фанатици.

Силните характери в тази книга са Манол - образ на фанатика-християнин, и Караибрахим - образ на фанатика-мюсюлманин. Това са героите, обрисувани от автора с безспорно възхищение пред силата на характера им.

Манол не изпитва терзания, че ходжите щели да се гаврят с малкия му син Мирчо: да се гаврят, той вяра брани. Нищо не му трепва, че Караибрахим ще се гаври с Елица (годеницата на сина му Момчил, за която Манол се жени).

Хич не се трогва, че живи ще дерат, ще пекат и ще побиват на кол старците - да ги побиват, Манол вяра брани.

Та ето с тази книга показахме лицето на България пред света (цели 33 превода, хвали се дори сайтът на Министерството на външните работи) и именно с тази книга кандидатстваме за Нобелова награда за мир, защитавайки... фанатизма като морална позиция.

Не мога да ги разбера и опълченците на “българщината”, тези велики патриоти, които настояват, че сме деца на изнасилени българки и потомци на роби, търпели безропотно цели пет века тежко робство, а не на земеделци със своя земя и кооперации, на занаятчии със свои еснафи, на търговци с кантори и в най-отдалечените градове на голямата империя, на хора, които са имали свои църкви и училища, издавали свои вестници и списания, пращали децата си в чужбина да учат, и на хора, вдигали въстания през всички векове от завладяването на България до освобождението й. Има нещо наистина патологично в тая “патриотическа” нагласа.

И за да се върна на “Време разделно” - ако прочете романа, внимателният читател ще забележи, че най-високо в скалата на човешките ценности стоят не християнските ценности и милостта към ближния, а отмъщението. Око за око, зъб за зъб. Впрочем и тук имаме “манджа с грозде”, както споменава (но във връзка с историческите източници, използвани от Антон Дончев) Благовеста Касабова в своя анализ на романа “Прочетено наново” , публикуван в ЛитерНет: You are not allowed to view links. Register or Login

Та ето и “манджата с грозде”, забъркана от автора, претендиращ, че описва хем горди българи, хем ревностни християни. От една страна – “гордите българи” избират странно пасивна позиция, отказ от битка, за да не стане “кръвнина”, избор на мъченическата смърт (например, Манол неколкократно отказва - и на Сюлейман ага, и на Севда да го освободят, за да поведе хората в битка. Не, остава в обора на конака, унизително вързан, за да посрещне мъченическата смърт), от друга “ревностните християни” проявяват неразбираема за един истински християнин отмъстителност - преди да го убият, Манол успява да убие по особено мъчителен начин дебелия ходжа. Убийството е предварително планирано, макар и предвидено за Караибрахим. Венецианецът пък започва да се издига в авторовите очи като истински мъж, едва когато взема решение да отмъсти (преди това е обрисуван с презрение като мекушав френски благородник, приел исляма от страх пред мъчителната смърт). За да осъществи убийството на Караибрахим, Венецианецът се съгласява да одере жив дядо Кральо и го прави хладнокръвно и лаконично. Веднага след одирането на стареца, споделя:

“И като вдигнах глава, видях Елица. Отново можех да й се радвам.”

Повтарям, това става буквално след като току-що е одрал дядо Кральо. След това неразбираемо за нормалния човешки ум действие, Венецианецът никога не изпитва ни сянка от терзания или кошмари. Има едно-единствено съжаление: “напразно одрах стареца” и то е казано по повод неосъщественото убийство на Караибрахим. Мирчо пък отрязва главата на брат си Момчил с една-единствена цел - да вкара нож в конака, за да убие Караибрахим. Християнско, наистина.

Изобщо - достойна за превод на 33 езика книга (всичките до един платени от българските данъкоплатци), за да може англичани, холандци, французи и т.н. да си изградят “вярна” представа за българите.


You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2241 on: December 09, 2013, 00:24 »
Не мога да ги разбера и опълченците на “българщината”, тези велики патриоти, които настояват, че сме деца на изнасилени българки и потомци на роби, търпели безропотно цели пет века тежко робство, а не на земеделци със своя земя и кооперации, на занаятчии със свои еснафи, на търговци с кантори и в най-отдалечените градове на голямата империя, на хора, които са имали свои църкви и училища, издавали свои вестници и списания, пращали децата си в чужбина да учат, и на хора, вдигали въстания през всички векове от завладяването на България до освобождението й. Има нещо наистина патологично в тая “патриотическа” нагласа.
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2242 on: February 07, 2014, 10:50 »
Идентичност на помаците в Турция

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2243 on: February 08, 2014, 14:56 »
Ма, ходи си в Турция като ти харесва! Що дириш в България?
Хайде, прав ти път, отроден нещастнико!

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2244 on: February 08, 2014, 15:36 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Ма, ходи си в Турция като ти харесва! Що дириш в България?
Хайде, прав ти път, отроден нещастнико!
Изобщо - достойна за превод на 33 езика книга (всичките до един платени от българските данъкоплатци), за да може англичани, холандци, французи и т.н. да си изградят “вярна” представа за българите.( D.Gorcheva)
S neya se poskarahme malko no si ya uvajavam, zashtoto e smela i pishe istinata. A za istoriyata na bulgarite i bulgarskiya ezik tryabva da nablegne poveche

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2245 on: February 08, 2014, 16:21 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Ti i glava li imash haidyshki, dosega si misleh, che e kofa za kompot.

Tezi "draskanitci" ne gi haresvat haidyti prosti shtot ne im yidisva na prostashko sachinenata izmislitca narechena "istoriq.

Turk  kato termin se poqvqva v 5 vek za jiveeshtite hora okolo reka Sar Dariq ( 420 g. v'v Vizantiiski iztochnitci ) do 5 vek sa narichani  Xyni, Xiognu ot Avdronovo predshestvena ot Afanasovo kyltyra

Haidyshko momche  Evropeiskite hyni sa edna chast ot Xiagny imperiq koqto imperiq e ypravlqvana ot razlichni lideri po vsichki kraishta s poshtalioni, koito poshtalioni se dvijat s kone do 3-ri dena ot ediniq do drygiq krai na imperiqta.

Imperiqta Xiogny e turkska shtoto tehnite naslednitci sa turki haidyte , a Uezite sa progoneni tochno ot Xiogny na doly do severna Indiq kade ti do vchera reveche , che tvoite pra dqdovtci sa bili ot tam. ( A az ti obesnqvah, che tvoite pradedkovtci "indo-evropeitci" sa sashtite chingeneta sazdali Kyshan imperiq s prodalgovati i spleskani cherepi, sled razgoma im ot Gypta i Partiq imperii sashtite Uezi se izselvat po Vizantiiski teritorii i po Balkanskiq polyostrov koito sa bili Vizantiiski teritorii.

Origins
Chinese sources describe the Guishuang (貴霜), i.e. the Kushans, as one of the five aristocratic tribes of the Yuezhi[14] (月氏), with some people claiming they were a loose confederation of Indo-European peoples,[15] though many scholars are still unconvinced that they originally spoke an Indo-European language.
"For well over a century, however, there have been many arguments about the ethnic and linguistic origins of the Da Yuezhi (大月氏), Kushans (貴霜), and the Tochari, and still there is little consensus.[16]
The Yuezhi had been living in the arid grasslands of eastern Central Asia's Tarim Basin, in modern-day Xinjiang, China, possibly speaking varieties of the Tocharian languages, until they were driven west by the Xiongnu in 176–160 BCE. The five tribes constituting the Yuezhi are known in Chinese history as Xiūmì (休密), Guishuang (貴霜), Shuangmi (雙靡), Xidun (肸頓), and Dūmì (都密).






The migrations of the Yuezhi through Central Asia, from around 176 BCE to 30 CE




Asia in 1 CE, showing location of Yuezhi tribes.


Tova bulgar turki li sa haidyte selski ?
Eto ti i liderite na Kyshan Imperiq naslednitci na Uezi:

Heraios (c. 1 – 30), first Kushan ruler, generally Kushan ruling period is disputed
Kujula Kadphises (c. 30 – c. 80)
Vima Takto, (c. 80 – c. 95) alias Soter Megas or "Great Saviour."
Vima Kadphises (c. 95 – c. 127) the first great Kushan emperor
Kanishka I (127 – c. 140)
Vāsishka (c. 140 – c. 160)
Huvishka (c. 160 – c. 190)
Vasudeva I (c. 190 – to at least 230), the last of the great Kushan emperors
Kanishka II (c. 230 – 240)
Vashishka (c. 240 – 250)
Kanishka III (c. 250 – 275)
Vasudeva II (c. 275 – 310)
Vasudeva III reported son of Vasudeva III,a King, uncertain.[citation needed]
Vasudeva IV reported possible child of Vasudeva III,ruling in Kandahar, uncertain.[citation needed]
Vasudeva of Kabul reported possible child of Vasudeva IV,ruling in Kabul, uncertain.[citation needed]
Chhu (c. 310? – 325?)[citation needed]
Shaka I (c. 325 – 345)[citation needed]
Kipunada (c. 345 – 375)[citation needed]

Пак чета умотвоенията ти,като стигам до извода ,че не познаваш историята на Централна Азия..

Първо империята Ху-Ну никога не е била тюрска- тюрките прогонват последните европоиди от Вътрешна Монголия-а именно ефталитите,които са в основата на империята Ху-Ну.В Китай наричат ефталитите  с името Хуа или Сюа в зависимост от диалекта,а в Индия Хуна.Т.е. Империята Хуна в Централна Азия е продължение на същата намираща се в Източна Азия и описана в китайските източници.

Интересното е ,че Ефталитите никога не достигат до Европа-разбити са от коалиция между перси и тюрки в достигнали до нас източници.

Второ-няма пряка връзка между Европейските Хуни и Азиатските Ху-ну- нито в източниците,нито в археологията.

Връзката между двете държави без видими доказателства я прави Гумилов и то само въз основа на сходство в имената.Т.е.казано по друг начин няма исторически доказателства ,а само публистични предположения.

 Гумилов разглежда нещата само едностранчиво без да се основе нито на Персийските или Индийските източници,които описват държавата Хуна(Ефталитите) нападнала владенията им,нито на археологичните находки(доста бедни тогава).

Т.е. казано по друг начин промито мозъче- държавата на Донат застрашила Римската империя няма нищо общо с тази нападала Китай.

За Юеджи(тохарите) езикът им се знае- ирански е-имат си писмени източници-В Кушанската империя са използвали гръцкият алфа-бет. ;D ;D ;D

Т.е. освен иранската титла rājyā (направи аналог с индийската Раджа,Тракийската рейкос,Рих,латинската Рекс) тохарите използват и една друга титла за владетел wäl/walo.
Титлата Вал/Вало произлиза от староиранската Bal/Baala(господар).Съвременната българска дума Владетел е производна на тази титла.Това се дължи,поради преминаването на "Б" във "В" при някой ирански народи,каквито са тохарите.

Такъв остатък в българският например са думите производни на Бой,боен,боец,битка или война,войник и пр.

А спрямо тюрките-част от тях се заселват в Европа едва през 6 век,като държавата от историческа гледна точка е само един пламък,че да остави някаква следа в историята.

За прогреса на тюрките основните виновници са монголите-те унищожават иранският етносен субстрат в Азия освобождавайки поле на действие на близко езичните им тюрки.Ако нямаше Чингиз хан-нямаше да има нито Селджуки,нито Османска империя-и сега нямаше да пишем в този форум.-а и двете Българии щяха да бъдат  велики държави.


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2246 on: February 09, 2014, 05:58 »
Bre haidyshki, zashto si pokazvash tapotiqta v'v vseki post ?

Ami generalite na Chengiz han ne razformirovat li Seldjykskata imperiq i go ostavqt na beilitci bre selski- haidyt s mazna manichka bradichka ili v haidyshko-peshternata vi "istoriq" pishe za nqk'av dryg Chengiz.

Bre selsko momche-haidyshko turkite ne vdigat li byntove ne se li biqt s tataro mongolskata Imperiq narichana Ruran Imperiq, sled vekove turkite ne sa li napadnati pak ot tataro-mongolite ne gi li napadat otnovo v'v Volshka Bylgariq v Seldjykskata Imperiq i drugi turkski imperii bre selenin, bre haidyte ti ot koq peshtera chetesh po stenite tazi "istoriq" ?

Kak da ne sa svarzani Evropeiskite hyni s Aziatskite momchence s leka mazna bradichka , koi i zashto se korespondirat s pisma za tri dena ot Tihiq okean do Atlanticheskiq Okean, a bre momche s lekichka mazna bradichka ?

Quote
А спрямо тюрките-част от тях се заселват в Европа едва през 6 век,като държавата от историческа гледна точка е само един пламък,че да остави някаква следа в историята.

Kvi sledi tarsish haidyshki, sledi ima ot Afanasovo ot Andronovo ot  Xsuognu, ot Xianbei ot Kipchak Imperiq (Altin Ordu) ot  turkite v'v Volshka Bulgariq, sledi ima v  ot turkite v Tyna Bulgar ot 7 do 10 vek sled tova Kuman- turkski sledi ot 12 do 14 vek i oshte bezbroi sledi kato turkski klinopisni rynni , ima Seldjukski sledi v Manzikert posle okonchatelno  v Mariokefalon a edni drygi turki takava sleda vi ostaviha ta oshte 500 godini nqma se izpari vlagata m/y krakata ti.  8)

Haidyshki, shte se garchish v maki dokato i posledniq haidyt se mahne prez terminal 2 i nikoi ne moje da ti pomogne, shtoto drygite haidyti se mahat i ne iskat da plashtat danatci na kradci poveche ot tciganite. Predi informaciite se dvijeha s godini , no v dnesho vreme s tehnologiite se dviji za mnogo kratko vreme i vseki razbra za haidytite manipylatori kvi dolni lajtci, manipulatori i kradtci na termini i nasilnitci na religiq i kyltyrni tcennosti na etnosi i narodi ste.


Nqma da ti povtarqm vse edni i sashti komentari haidyte s kasichka mazna bradichka, prevarti nazat lentata, koga ti kazvah , che chingenetata sa ot Kyshan imperiq i sled razgoma im ot Gypta i Parthiq imperii se preselvat v Balkanskiq poluostrov po vreme na Vizantiq, tova ti go kazah  predi godini v parvite mi postingi. A vie haidytite ste s mish -mash  tcap-tcarapovci pridoshli ot vsichki znaini i neznaini peshteri i ne si znaete proizhoda, zatova kradete chyjdi, edni ot tqh sa bulgar-turkite i oshte mnogo drygi.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2247 on: February 09, 2014, 13:22 »
You are not allowed to view links. Register or Login
Bre haidyshki, zashto si pokazvash tapotiqta v'v vseki post ?

Ami generalite na Chengiz han ne razformirovat li Seldjykskata imperiq i go ostavqt na beilitci bre selski- haidyt s mazna manichka bradichka ili v haidyshko-peshternata vi "istoriq" pishe za nqk'av dryg Chengiz.

Bre selsko momche-haidyshko turkite ne vdigat li byntove ne se li biqt s tataro mongolskata Imperiq narichana Ruran Imperiq, sled vekove turkite ne sa li napadnati pak ot tataro-mongolite ne gi li napadat otnovo v'v Volshka Bylgariq v Seldjykskata Imperiq i drugi turkski imperii bre selenin, bre haidyte ti ot koq peshtera chetesh po stenite tazi "istoriq" ?

Kak da ne sa svarzani Evropeiskite hyni s Aziatskite momchence s leka mazna bradichka , koi i zashto se korespondirat s pisma za tri dena ot Tihiq okean do Atlanticheskiq Okean, a bre momche s lekichka mazna bradichka ?

Kvi sledi tarsish haidyshki, sledi ima ot Afanasovo ot Andronovo ot  Xsuognu, ot Xianbei ot Kipchak Imperiq (Altin Ordu) ot  turkite v'v Volshka Bulgariq, sledi ima v  ot turkite v Tyna Bulgar ot 7 do 10 vek sled tova Kuman- turkski sledi ot 12 do 14 vek i oshte bezbroi sledi kato turkski klinopisni rynni , ima Seldjukski sledi v Manzikert posle okonchatelno  v Mariokefalon a edni drygi turki takava sleda vi ostaviha ta oshte 500 godini nqma se izpari vlagata m/y krakata ti.  8)

Haidyshki, shte se garchish v maki dokato i posledniq haidyt se mahne prez terminal 2 i nikoi ne moje da ti pomogne, shtoto drygite haidyti se mahat i ne iskat da plashtat danatci na kradci poveche ot tciganite. Predi informaciite se dvijeha s godini , no v dnesho vreme s tehnologiite se dviji za mnogo kratko vreme i vseki razbra za haidytite manipylatori kvi dolni lajtci, manipulatori i kradtci na termini i nasilnitci na religiq i kyltyrni tcennosti na etnosi i narodi ste.


Nqma da ti povtarqm vse edni i sashti komentari haidyte s kasichka mazna bradichka, prevarti nazat lentata, koga ti kazvah , che chingenetata sa ot Kyshan imperiq i sled razgoma im ot Gypta i Parthiq imperii se preselvat v Balkanskiq poluostrov po vreme na Vizantiq, tova ti go kazah  predi godini v parvite mi postingi. A vie haidytite ste s mish -mash  tcap-tcarapovci pridoshli ot vsichki znaini i neznaini peshteri i ne si znaete proizhoda, zatova kradete chyjdi, edni ot tqh sa bulgar-turkite i oshte mnogo drygi.

Чета ти глупостите и се питам дали трябва да те опровергавам.Виждам,че нямаш връзка с главният мозък и Пантюркизма те е обзел напълно.

Първо:
Империята Руран няма нищо общо с  Монголын Eзeнт Гүрeн (Монголската империя).Има голям отрязък от време между двете държави.

Второ:

Какви писма между Европейските хуни и държавата  Руран- първо двете държави са били не писмени,второ за кореспонденция- Европейските хуни са използвали Латиница,а Руран китайски йероглифи.
Интересно ще мие да ми показеш тези прословути "писма" ;D ;D ;D ;D

Трето:

Само  Уйгурите от тюрките се жият в началото с монголите.

Нито българите,нито куманите са тюрки.Именната система и на двата народа е изцяло иранска.

С обединените руско-куманска войска монголите побеждават при битката при Калка през 1223 година,а от българите пада малко по късно при битката при завоя на Самара( Овнешката битка) същата година.

Не само тази битка, но монголците търпят три последователни поражение от Волжките българите-през 1229, 1232 и 1235.

Чак през 1236 година начело на огромна войска ,много след смърта на Чингиз Хан начело с Бату хан покоряват Вложка България. След това те нападатостаналата независима част от  Киевска Рус разрушават Рязан (1237), Владимир (1238) и столицата Киев (1240).

След падането на Киев походът на монголите продължава към Централна Европа, като те се разделят на три групи. Първата установява контрол над Полша, след като побеждава в битката при Легница съюзническа армия, водена от Хенрих Благочестиви, херцог на Силезия и велик магистър на Тевтонския орден (9 април 1241). Втората армия пресича Карпатите, а третата се придвижва по течението на река Дунав. Водени от Бату, те нанасят поражение на унгарския крал Бела IV в битката при Мохач на 11 април 1241,но навръщане са победени от цар Иван Асен 2(източник-хроника на Филип Мускес),който умира от раните си на Еньовден(24 юни) 1241 год(източник-хроника монахът Алберик).
Към пролетта на 1242 армиите на Бату вече контролират Австрия и Далмация и предприемат нападения в Чехия.

Къде всъщност са тюрките-освен Уйгурите-нямаме

Четвърто-Чингиз Хан достига най-много до Персия- завладява Трансоксиана и Персия.,а Субетей достига до Руските княжества от юг- превземайки Грузия и генуезката колония Кафа в Крим.

Чети,чети Марлборо,защото селянията не е произход,а характер.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2248 on: February 09, 2014, 21:09 »
Haidyte Ryran ne e turkska Imperiq , a turkite se otdelqt ot Ryran kato turkite sa parvite koito obrabotvat jelqzoto v tazi tataro -mongolska imperiq i s razrabotvaneto na jelqzoto pravqt parvite mechove i sabi za byntovete sreshty Ryran tatro-mongolite,...be ti si prost i ne vdqvash tazi trydna za vas istoriq.

Pismata sa po vremeto na Gokturk Imperiq haidyte kade iztochi turki se korespondirat sus zapadni turki, kak mislish , che se ypravlqvat takiva golemi veliki imperii ha-a haidyte ? Taka i naslednicite im sled vekove kato Kipchak (Zlatnata Orda = Altin Ordu) , Seldjyk i Osmanska Imperii kopirat tehni prdsci.

Malko li ti pokazah prez tezi otminali godini klinopisnite rynni na turkite haidyshki , hodi nazad i gi pregledai, az  nqmam vreme da se zanimavam s haidyti !

Maloymen si Rashko, Seldjykite sa ynishtojeni samo ot edni drygi koito znaqt tehnite taktiki kak se biqt v bitki i tova sa mongolite na ("Chengiz han" narichan ot Turkite ) Timydjin i kitaicite s koito se se biqt s vekove v tozi region na tcentralna Aziq.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Ние сме просто - Помаци!
« Reply #2249 on: June 14, 2014, 12:24 »
A+AA-
ПОМАКЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА


Още Ницше беше казал, че един от начините за разглеждане на историята е субективният. Десетките публикации свързани с българите – мюсюлмани доказват това. Всеки от писалите за тях застава удобно в някое ъгълче на историята и оттам, необезпокояван от никого, разглежда проблема. Единственото общо между всичките публикации си остава само фактът, че помаците съществуват. Както и проблемът с тях. Само че никой – нито политици, нито историци, нито общественици – не е живял с проблемите на помаците, за да вникне после и в психиката им. След като имаме такава общност съвсем нормално е тя да има свой психопортрет.

И съвсем не е учудващ фактът, че при всяко преброяване през последните години те вече се определят не като турска или българска общност, а като помашка, ахрянска или мюсюлманска. Възрастни мюсюлмани още пазят паспортите си, в които е записано „помак" в графата, сочеща народността.
Думата „помак" не е обидна от етимологична гледна точка. Коренът, според някои, идва от „помъчен". В диалектния родопски говор мъка се произнася мАка. „МАчно ми е", „помАчиха ме", „помАчен е", откъдето идва и помак.
Самите българи-мюсюлмани помежду си се наричат помаци и ахряни.
Ахрянин е гръцка дума. Още древните елини са наричали Ахрида цялата родопска област, а местното население – ахряни. По-късно, когато голяма част от хората населяващи планината приемат исляма, дошлите нови заселници от вътрешността на страната продължават да наричат местното население ахряне. Вследствие на това във вековете остава да битува това обръщение само към приелите исляма. Нито едно от нарицанията не носи обидна квалификация. Това става едва след първия възродителен процес през 1896 /хиляда осемстотин деветдесет и шеста/ година. След тези възродителни процеси българите-мюсюлмани се обиждат и от двете обръщения, защото те добиват ново значение, нямащо нищо общо с етимологичния им корен.
Някои се опитват да обяснят етимологията на помак, опитвайки се да докажат, че идвало от помагач, тъй като местното мюсюлманско население помагало на турците. Само че нито един езиковед не се опита да обясни в кой век и в кое джобче на историята се е изгубила тази сричка „га".
Но нека спрем дотук с етимологиите и направим един малък преход през възродителните процеси.
Първият възродителен процес в Родопите е от 1896 год. И за да не си помисли някой, че е сбъркана годината, нека да го кажем в курсив и словом: Хиляда осемстотин деветдесет и шеста година. През 1913 год. има пореден възродителен процес. Със последния такъв през 1970 год. тези „възродителни процеси" стават тринадесет.
Година след втория възродителен процес през 1913 год. местното мюсюлманско население връща турско-арабските си имена. Или тогава, когато поредното правителство сменя на сто и осемдесет градуса политиката си към местното население и решава дори да впише в графата „народност" в личните документи и новата припозната за етническа общност група, помак. Почти същото се повтаря и сега, което само доказва липсата на каквато и да е национална политика към това население. Население, забутано в един от най-изостаналите в културно, икономическо и социално отношение региони. Въпреки това почти всички българи-мюсюлмани са единни по отношение на своя български произход. Както в началото на века, така и сега, те са непоколебими по отношение на своя български произход. / Заради това е смехотворно твърдението на някакъв самозван свещеник Боян Саръев, който твърди, че „българизира" това население. Да българизираш българи е абсурдно, нали. /
След 1913 год. има още десетина възродителни процеси, както вече казахме. Някои от тях са епизодични и регионални. От 1930 до 1935 год. местни първенци се опитват да върнат българските имена на мюсюлманите. Всичко това – уж доброволно. Без насилие. Но докато трае поредната възродителна експанзия, на помаците не им е давана работа, унизително са отстранявани от обществения, политическия и културен живот. С една дума – население, което не е могло да се ползва от конституционните си права по време на една от най-демократичните конституции по онова време в Европа – Търновската. Тези епизодични покръствания са били провеждани предимно от кметове – членове или близки до тогавашната организация „Родина". Това е почти същият феномен, който сега се забелязва в Родопите от кметове, близки до организацията на г-н Боян Саръев. Както и до възобновената от някой си Бранко Давидов организация „Родолюбие."
Интересно е сходството между процесите в средата на тридесетте години през миналия век, съпътстващи лидерите на „Родина" и сега около споменатите организации на Саръев и Давидов. Съответно „Св. Йоан Предтеча" и „Родолюбие". Както е известно водачите на тези организации също са помаци, по подобие на своите предшественици, оглавяващи възродителните процеси в Родопите преди. Приели доброволно и по своя инициатива християнски имена, те изведнъж се оказват изолирани от общността и неприети от тази, към която се стремят. Така се появява комплексът на вълка-единак, който не иска да е сам в пътя си и търси съмишленици, за да не се чувства изоставен. Само че някои от тези „водачи" в немислимата за строителство 1990 год. успяха да построят къщи на по четири етажа с една държавна заплата по време на инфлационен хаос. Е, освен заплата имаха регистрирано и по едно движение с необходими доходи по Закона за лицата и семейството. Към движението и по една фондация си регистрираха. И се получи така, че в смътни времена най-конвертируемата валута е „любовта към България". За целта започва да се съчинява и нова история.
Последният възродителен процес съм запомнил и аз, тъй като точно тогава пристигнах в Смолян. До тогава имах, както и всички българи от вътрешността на страната, изградена литературно-романтична представа за този край от „Диви разкази" на Хайтов и „Време разделно" на Антон Дончев.
Очаквах да видя затъкнати в дълбоки пояси пищови и силни мъже, които се учат на любов от кочовете и овцете в стадото. Или импотентни мъже, чиято представа за секс се заключава само като пиене на блага ракия. И ако не могат да си свършат през първата брачна нощ мъжката работа или си пускат кръв от носа, за да докажат на чакащите пред вратата събитието на обезчестяване на булката, викат бубайка си да им свърши тази работа. Така събралите се могат да видят, че има кръв по халището и могат да отпочнат пиенето. /Думата „девственост" при Хайтов е забранена с вътрешен закон и може да се намекне за нея само по отношение на гората./ В този смисъл Хайтов има определена вина към Родопите, защото представи населението в една друга светлина, нямаща нищо общо с действителността.
Пристигнах в Смолян през 1969 год. и започнах училище. На един чин седях със Салих – великолепно тринадесетгодишно момче – трудолюбиво и начетено, един от отличниците в тогавашния седми „Б" клас на второ основно училище „Асен Златаров". Всеки ден, колчем влезеше в стаята, покойната вече класна Мария Василева, питаше Салих и още двама-трима от класа за новите им имена. Те казваха, че не са ги сменили, защото родителите им не могли да им изберат от издадения тогава именник на българските имена. Ако името, което си харесваш го няма в този именник, не можеш да си кръстиш детето. Странни неща имаше тогава. Но най-странното беше, че така свиквахме с тях, че не ни правеха впечатление.
Един ден, лека й пръст на другарката Василева, която беше добър учител по руски език, благодарение на което с по-малка мъка чета руската поезия и проза сега, а по време на перестройката задължителния „Огонэк", дойде и каза, че ще пусне Салито в училище само ако дойде с новите си имена – другите вече си бяха сменили имената. Тя нямаше лична вина за това, тъй като изпълняваше това, което Партията заповядваше.
После Салих ми каза, че докато цяла седмица не идвал на училище, родителите му отнесли глобите от Общинския съвет по образование, тъй като синът им не ходел... на училище. А синът им не ходеше на училище, защото директорът Манджуков или класната Василева го спираха на входната врата и искаха да им каже новото си име. Мои съседи тогава не можеха да си вземат шофьорски книжки, други бяха уволнени от работа. А тогава нямаше безработица и ако някой не работеше повече от месец принудително беше въдворяван на друго работно място, а ако там не го пускаха заради несмененото име, биваше интерниран...
Как при това положение помак да не добие негативна гражданственост сред българите-мюсюлмани, след като дори държавното отношение към тях е негативно.
През седемдесетте години Комсомолът заедно с дружество „Георги Кирков" засили атеистичното си възпитание. Идваха лекторите да обясняват, че религията е опиум за масите, че Бог няма. И Бог мълчаливо наблюдаваше всичко това отгоре, търпеше безучастен и апатичен към случващото се, което бе най-силният аргумент, че го няма. Същите тези лектори – един от които е ревностен водач в движението на Боян Саръев и сегашен бизнесмен, това пък би трябвало от само себе си да се разбере – сега стават по християни от християните, по набожни от папата. Това е другата причина за отчуждението на по-голяма част от мюсюлманите да се идентифицират като българи и заради това се определят като мюсюлмани при анкетиране. Без народност.
Безнародни...
Една от версиите за ислямизирането на Балканите не е геноцид от страна на турците. Пък и трудно може да се приеме, че редовна турска войска може да навлезе в Родопите, ако местното население окаже и най-малката съпротива. Става въпрос за планина, която е естествена крепост.
Родопите са били и естествената твърдина на богомилите, които са се заселили там след гоненията преди падането ни под турско робство. Близостта на идеите на богомилите – отричането на църковната институция, християнските ритуали, каноните – са по-близки до исляма отколкото до православието. Това разбира се, е естествена почва, в която ислямът пуска бързо корени. Последните документи за този период доказват, че насилие от страна на Империята почти не е имало. Но то е било стимулирано от законите тогава.
При приемане на исляма държавата опрощавала данъци, отменяла за приелия новата религия кръвния данък. При този беден на почва край отмяната на един данък-десятък примерно, е голяма придобивка за многодетните семейства. Както и кръвния данък. Това естествено води до приемане на исляма от местното население. Самото то започва да ислямизира впоследствие останалите. И насилието е било повече от вече приелите исляма.
Тъй като е писано в свещените книги, че ако вкараш някого в правата вяра ти се обещава рай на земята, а в турското законодателство пък е казано, че ако някой не приеме исляма и го батардисаш заради това, автоматично му взимаш имота. Че не е ли по-добре за новоприелия исляма да заколи съседа си, отколкото да се надява на някакъв небесен рай? Нали и Батак не е изклан от турци, а от помашките орди на Ахмед Барутинлията. Ахмед от Барутин. Това жителите на Батак го знаят и ми е интересно как се преподава официалната история в този град, като очевидно държавата ги лъже в очите, обяснявайки им, че са били изклани техните предци от турци...
Приемайки исляма можело да се интегрираш в тогавашната Отоманска империя, да се реализираш в обществено-политическия живот. Така кланетата и насилията са повече на родова основа, на икономическа основа, както вече казах.
По същия начин сега Държавата гледа на обратния процес, който напомня по нещо на ислямизирането тогава. Държавата дори си затваря очите за очевидни икономически престъпления от страна на „кръстителите", при това видни с просто око.
Дано след всичко това не се наложи отново да възраждаме историята. Въпреки че вече е казано: „Историята учи, че човечеството не се учи от историята..."
В цялата история на ислямизирането – и обратния процес сега – има много общи неща. Затворен кръг от повторения.
А по средата – помаците.
Така Родопите се превръщат в един опитен полигон, където се експериментира с верската търпимост, която понякога се опитват да я представят за етническа, понякога за религиозна – но търпимост, все пак.
Както ислямизирането е политически акт на Османската империя чрез съответно законодателство с поглед твърде далече взрян в политическото бъдеще, така сега пак политиците създават условия за обратни процеси. И оставят безнаказано да се вършее из българската нива, представяйки бизнеса за национална кауза, представяйки бизнеса за религия...
 
 You are not allowed to view links. Register or Login

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42