Author Topic: Welcome to Türkiye  (Read 41919 times)

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #30 on: June 12, 2014, 01:22 »

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Ynt: Welcome to Türkiye
« Reply #31 on: September 26, 2014, 04:32 »
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Ynt: Welcome to Türkiye
« Reply #32 on: September 28, 2014, 06:38 »
You are not allowed to view links. Register or Login







Турция създаде електрическа кола, която може да измине разстояние от 2500 километра само за 35,5 турски лири (17 долара).
[/size]Автомобилът "Т-1" обиколил шест турски окръга по време на тестовете. Но обиколката му на цялата страна все още не е приключила. Возилото е разработено от учени и студенти от университета в Истанбул. То може да измине 500 километра само след четиричасово зареждане на батериите, пише БГНЕС.[/color]
[/size]Електромобилът тежи половин тон и развива скорост от 130 км/ч. Създаването му отнело на учениците 18 месеца и досега струва 202 000 долара.[/color]

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Ynt: Welcome to Türkiye
« Reply #33 on: October 17, 2014, 22:52 »
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Ynt: Welcome to Türkiye
« Reply #34 on: October 18, 2014, 11:50 »
Turkey became the most generous country in the world. Congratulations Turkey.



Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Ynt: Welcome to Türkiye
« Reply #35 on: April 14, 2015, 00:29 »
Социологът Иво Христов*: В Турция вървят невероятни процеси. Усещаш, че това общество мисли глобално





"Турците са хора с достойнство, изключително трудолюбиви, вглъбени в себе си, дисциплинирани. Ще цитирам думите на един колега, които са много точна илюстрация: „Аз не съм сам, дори и в пустинята Аллах ме държи в ръцете си”. Те живеят в хармония със себе си, няма нерви в отношенията им. Като гледах младите хора – може би такава е била онази България, която безвъзвратно си е отишла в началото на ХХ век. Страшно амбицирани да успеят, дори тези от Анадола, които са с по-малки възможности, компенсират с повече усилия да се научат да четат, да знаят, да могат. Две институции в Турция нямат работно време – джамията и библиотеката." Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ социологът Иво Христов.
Бяхте три месеца в Истанбул. По какъв повод?
Бях там по линия на международен проект, в който участват Институтът „Макс Планк” по история на правото във Франкфурт, Франкфуртският университет, където е преподавал Юрген Хабермас, Босфорският университет (или Боазичи, както се казва на турски) и няколко други балкански университети. Темата на проекта е „Институционални и юридически практики в постосманската периферия”. Естествено, не може да се говори за постосманска периферия, без да са ясни обществените реформи в късната османска империя – танзимата и съставните му части, първата османска конституция и т.н. С тези неща бяха свързани заниманията ми в Истанбул. Много интересни паралели има. Защото не трябва да забравяме, че българската правна система се базира на османската, която пък от времето на танзимата е директна рецепция и заемка от френското и в по-малка степен от италианското, пруското и австрийското право. Откритие, което направих за себе си, е, че дълбоко не познаваме народа, който ни е владял пет века, независимо от добрата ни османистка научна школа.
Разкажете за Истанбул.
Истанбул е уникален град. Заниманията ми бяха най-вече в Роберт колеж, днес Боазичи, а живеех в сградата на Американ Рисърч Инститют; строена е през 20-те години на миналия век и се намира в Арнауткьой. Това е квартал в европейската част на града, буквално на Босфора. Събуждаш се и виждаш през прозореца минаващите през пролива корабчета. Невероятно усещане. Все едно машина на времето те връща в едни прекрасни времена в миналото. Наоколо едни красиви стари дървени къщи, изящни малки ресторантчета за риба и Босфора. Арнауткьой се намира на север от Долмабахче и Куручешме, а по-нататък е Румели Хисар. Атмосферата на тези квартали ти е достатъчна да се настроиш по друг начин. Изведнъж усещаш горещия дъх на Азия, осъзнаваш, че този град е челото на един потресаващо огромен друг свят. Не е сугестия, че там свършва Европа и започва Азия. От друга страна обаче, Истанбул е невероятно хармоничен синтез между новото и старото. Няма да говоря за туристическите забележителности. Изненада ме вроденото сдържано достойнство на хората. Неслучайно този народ столетия управлява половината свят. Вродено сдържано достойнство – дори ваксаджийчето там, на Еминюню, пред джамията, което лъска обувки, го прави с чувството, че извършва достоен труд.
Впечатлен сте от хората?
Ще дам различни примери защо съм впечатлен. Да кажем, поведението на полицаите, в което няма нищо милиционерско като у нас. Те наистина работят в услуга на гражданите: към 18 часа точно при стадиона „Исмет Иньоню” на Галатасарай става страхотно задръстване, светофарите очевидно не могат да поемат движението – 20-милионен град е Истанбул официално, колко е наистина, никой не може да каже – и един мотор спря с две хубави момчета полицаи, единият слезе с една папка под мишница. Отиде по средата на кръстовището и само си вдигна ръката. Всичко замръзна – стотици хиляди коли са това, започна да дава предимство на едни, после на други, отпуши движението, качи се на мотора и си замина. Друг пример. Намирам се в азиатската част на града, зад Хайдар паша нагоре са едни криволичещи улички и се загубих, въпреки че уж добре се ориентирах вече на терена. Виждам един полицай и го питам на английски къде е пристанище. Кварталният полицай ми обясни на перфектен английски как се стига дотам. Дори ми предложи да ме закара. Отказах, тогава ми заяви, че две преки по-нататък има пак негови колеги, ако не мога да се оправя да се обърна към тях. Третият пример се отнася до кохезията на това общество. Вече се прибирах, на летището съм си дал багажа и се разхождам. Беше точно след Байряма. Едни дядовци слизат от самолета от Мека, явно са били на хаджилък, защото бяха наметнати с белите чаршафи. Забелязах, че спира отпред един мерцедес последен модел. От него слезе хубаво младо момче на двадесет и няколко години. Единият от дядовците се отдели, прегърнаха се, младежът му взе куфарите, качиха се в колата. Явно това беше внукът му и дядото толкова щастливо му обясняваше нещо, ръкомахайки.Аз живях в Истанбул като редови гражданин. Ползвах обществения транспорт – трамвай, метро, автобуси. Един път не видях в най-голямата тарапана да се качи в превозно средство жена с торби и да не стане някой да й отстъпи място да седне. И другото, което ме удиви, е, че не видях родител, който по улиците или в парка да крещи на детето си или да го заплаши или удари по какъвто и да било повод. Невероятно сдържано поведение и от страна на родителите, и от страна на децата. Веднъж гледах едно такова малко детенце – 4–5-годишно, което се търкаляше на детската площадка. Татко му казва: „Хайде да си ходим”, то: „Няма”. Таткото най-спокойно си го изчака да се натъркаля и тогава си тръгнаха, без караници и викове. Просто това е друг свят, абсолютно друг свят. Усещаш едно общество, което е уверено в собствените си сили. Както ми обясни един професор от Боазичи, когато си говорехме за битовата престъпност: „Наистина не може на всеки ъгъл да се сложи по един полицай да пази, но ислямът, наред с някои негативи, има едно много положително нещо. Казано е, че и да не те хване полицията, Аллах отгоре гледа”. Това е внушено от съвсем ранна възраст. Един продавач например ме гони 20 метра по улицата, за да ми върне пет гроша ресто, един геврек струва толкова.Турците са хора с достойнство, изключително трудолюбиви, вглъбени в себе си, дисциплинирани. Ще цитирам думите на един колега, които са много точна илюстрация: „Аз не съм сам, дори и в пустинята Аллах ме държи в ръцете си”. Те живеят в хармония със себе си, няма нерви в отношенията им. Като гледах младите хора – може би такава е била онази България, която безвъзвратно си е отишла в началото на ХХ век. Страшно амбицирани да успеят, дори тези от Анадола, които са с по-малки възможности, компенсират с повече усилия да се научат да четат, да знаят, да могат. Две институции в Турция нямат работно време – джамията и библиотеката.
Какво е нивото на висшето образование в Турция?
Нямам поглед върху цялата система на висшето образование. Мога да кажа, че в Турция всяка година излизат около 800 000 абсолвенти. Те имат единен държавен изпит, нещо, което ние още не успяваме да въведем. В зависимост от резултатите от изпита те продължават образованието си горе-долу така: около 100 000 заминават в най-добрите западни университети в Северна Америка, Европа и Австралия, втората група отива в десетте най-елитни турски университети – Босфорския, Сабанджъ, Мармара и др. В тях обучението е на много високо ниво, изцяло на английски език. Имах две лекции и останах силно впечатлен от студентите – те предварително бяха изчели всичко по темите, по които щях да говоря.
На какви теми?
Едната беше „Специална неефективност на правото в България след Освобождението”, а другата беше за проблемите на модернизацията на балканските държави в по-широк план. Студентите бяха много подготвени по темите. Просто беше удоволствие да им изнеса тези лекции, защото те знаеха дори детайли и дискусията започваше оттам нататък. Докато у нас съм се превърнал в примитивен даскал на ниво килийно училище, започвам с обяснения от рода, че въздухът е полезен за дишането. Тук има тотален срив, дори не говоря за срив в образованието, а за тотален цивилизационен срив. Направо не ми се коментира, затова ще се върна към турските абсолвенти. Както казах, втората група – около 200–250 000 души, остават в Турция в елитните университети. Останалите си търсят къде да отидат. По-рано някои идваха в България, но тъй като вече нямаме онова качествено образование, с което бяхме известни, турското министерство на образованието миналата есен е въвело приравнителни изпити за идващите от България. Тоест и тази легенда за нашето образование, наред с легендата за трудолюбието ни, е отишла в историята.
Тоест образованието в Турция е основен приоритет?
В Турция има два приоритета – първият е свързан с армията, националната сигурност и националния интерес, по отношение на които те не правят никакви компромиси, дори и със САЩ. Вторият е образованието. Преди време бях на една конференция в университет на Мраморно море. Дойде валията, посрещнаха го с големи почести. Впечатли ме, че се ръкува само с двама души в следната последователност: най-напред с ректора на университета и после с командващия местния гарнизон. И толкова. Това е показателно. Студентите са изключително мотивирани, работят сериозно, защото знаят, че дипломата ще им осигури не просто по-високи заплати, дипломата е статус, който им гарантира уважението на обществото. В Турция изобщо не е нужно младите да бъдат агитирани колко е хубаво да учат, защото те са наясно, че социалното им положение ще е функция от образованието им. У нас нещата са обърнати наопаки. Затова се вбесявам от морализаторстването защо не учели децата ни. Ами защото те за 20 години разбраха, че компетентността не води до социален статус. Цялата история на прехода ни показва, че тотално неграмотни хора могат да управляват страната, могат да бъдат на високи социални позиции. Е, за какво им е да учат?! Да не говорим вече за религиозната етика и трудовия морал на турците, за аскетизма им в някои отношения, когато се стремят да постигнат дадени неща, за това, че всеки си знае мястото в социалната йерархия...
...това е смирението, което на нас толкова ни липсва...
Да, те са смирени, но изключително горди хора – от ваксаджийчето до богаташа, дълбоко уверени в своите възможности и в своите ограничения.
Тези ограничения очевидно не водят до потиснатост, има ли го нашето непрекъснато хленчене?
Не. Напротив, турците са много мили и топли хора, любезни, няма никаква озлобеност. Безспорно много от тях живеят страшно бедно, много по-бедно от нас, но такъв негативизъм, който лъха тук отвсякъде, в Турция просто няма. Ние тук, в България, сме една абсолютна провинция като начин на мислене и на живот, езотерично сме се загледали в пъпа си. Докато в Турция вървят невероятни процеси. Усещаш, че това общество мисли глобално, действително с перспективата от Мароко до Китай. С кемализма според мен е свършено. Защото кемализмът не е нищо друго освен опит да модернизираш народа въпреки народа. Той наистина намира социална опора във военния, административния и политическия елит на големите градове в Западна Турция. Но никога не е бил популярен сред широките маси. Кемал Ататюрк продължава да е икона за турците – навсякъде стоят портретите му, но той е икона за тях, защото не е позволил страната да бъде разпарчетосана, да се превърне в колония. Силно ме впечатли коя е причината за неоислямизма, за който сега навсякъде се говори. Това е една сложна комбинация между неоосманизъм, неоислямизъм и неомодернизъм. Неоислямизмът не е арабският или иранският ислямизъм. От заниманията и разговорите ми разбрах, че гръбнакът – икономическият, финансовият и най-вече социалният, на Ердоган, който е изключително популярен и може да спечели оттук нататък колкото си иска избори въпреки цялото противопоставяне на стария елит, е Анадола. Какво означава Анадола – това са големи анадолски концерни и холдинги. Западният термин холдинг в случая не е точното понятие. Когато Ататюрк идва на власт, той забранява формите на религиозна самоорганизация сред турците, т.нар. суфистки ордени. Тъй като наистина са форма на социална самоорганизация, на самоинтеграция, те въпреки забраната продължават съществуването си. Играят ролята на възли на една неетатистка социална мрежа за взаимно подпомагане – наред с изучаването на Корана, се предлага и взаимопомощ във вид на кредити, намиране на работа и други. Постепенно на базата на тези дервишки квазисоциални организации започват да се създават различни институции – банки, вестници, списания, телевизии и свързаните с тях бизнеси. В момента зад т.нар. неоислямистка вълна в Турция върви този процес на синтез – от една страна, ислямът е станал абсолютна норма на турската идентичност въпреки 70-годишните опити за прозападна модернизация, и от друга страна, се наблюдава социална, икономическа и религиозна активност и автономност на хората. По този начин под знамената на неоислямизма се прави опит да се гради – ще го кажа с глупава аналогия – своеобразно гражданско общество. Това са хора, които разчитат на свои социални мрежи, на собствено социално подпомагане и на много мощен икономически гръбнак. Затова имат и самочувствие – индивидуално и общностно. И най-важното е, че този неоислямизъм няма нищо общо с ислямизма на иранските молли или този от типа “Ал Кайда” в Магреба или в Азия. Ако Турция постигне синтеза между модерност и ислям, ако постигне интегритет на обществото и се помирят по някакъв начин новата анадолска средна класа, която излиза на терена, и старият светски елит на големите градове, големите успехи ще са неминуеми и мисля, че Турция ще стане отново лидер на ислямския свят.
Очевидно роля в тези процеси има и икономическият разцвет?
След разпадането на блоковото противопоставяне турците показаха, че имат елит, който мисли за 50–100 години напред. Тръгнаха по собствен дългосрочен път, като си поставиха за цел да постигнат лидерство първо в тюркския и после в ислямския свят. И то лидерство, което се определя не толкова от силата на армията, която е безспорна, а от силата на икономиката, финансите, културния модел. Турция е четиринайсета икономическа сила в света. Както вървят, ще влязат в десетката. Те нямат нищо освен географското положение, което използват максимално. Но това, което са впрегнали, са ресурсите на турския народ. Работят и работят и работят. Не знаех, че Турция е най-големият производител на обувки в света, и то на качествени обувки, не като китайските, един от най-големите производители на дрехи, не само кожени. Турското икономическо чудо в момента се крепи 90% на арабски капитали от Залива. Всички подземни богатства се превръщат в пари и се влагат в турската икономика и тя бълва невероятни количества стоки. Получава се една своеобразна анадолска протестантска етика. Един колега ми го обясни много простичко. „Тук не се краде. Като е казано, че работното време е от 8 до 17 часа, те идват в 7 и си тръгват в 18 часа. В Турция има изключително висок трудов морал, затова се привличат и сериозни западни инвестиции”. Това е йерархично кастово общество в добрия смисъл на думата. Един елементарен пример. Имаше една жена, която чистеше там, където живеехме. Който не искаше сам да си пере дрехите, можеше да ги остави всяка седмица и тя ги взимаше и после ги връщаше изпрани. Аз ги оставих, но за разлика от останалите американци и други колеги, й сложих в торбата и 5 лири. Тя беше толкова благодарна заради жеста, че съм показал отношение към нея, че ценя труда й. Понеже беше разбрала, че обичам мляко с ориз, след това постоянно ме черпеше със сютляш Това са много показателни детайли.
Как гледат на нас?
Един техен професор ми отговори метафорично на този въпрос: като погледна от Истанбул, виждам Виена. Тоест по средата няма нищо. Впрочем разбрах, че думата „рая” има и друго значение – не се отнася само за християните, както пропагандираха едно време. Използва се и за хора, които не могат сами да се грижат за собственото си настояще, а трябва да бъдат направлявани от по-мъдрите.
Разбрах какво казвате. А как се променят нагласите спрямо членството в Европейския съюз?
Мисля, че вече са преосмислили желанието си за членство в ЕС. Все по-голяма част от турците вече не го желаят според социологически проучвания, които съм чел. Моите изводи по отношение на нежеланието на турското членство в ЕС – на повърхността европейците непрекъснато вадят цивилизационни и религиозни причини, че това е една огромна държава с многомилионно бедно население и т.н. Но ако нещата опрат до реалполитик, Франция и Германия си дават сметка, че приемането на Турция в ЕС няма да означава безусловна капитулация, няма да е като аншлуса на измислени държави като България и Румъния. Членството на Турция би означавало да делят в най-добрия случай на три, защото Турция не просто иска да влезе в ЕС като периферна колония, която предоставя пазари и работна сила, а иска да влезе като страна, титуляр на собствена воля, със свои условия, които поставя. В този смисъл Турция не иска да бъде обект на глобализацията, а неин субект, с всички произтичащи от това последици. И тъй като е наясно, че западноевропейският егоизъм това никога няма да го допусне, си дава сметка, че има много по-големи шансове на Изток, отколкото на Запад.
Сякаш ЕС с негативното си отношение помогна на Турция да осъзнае това и самият той я тласка на Изток...
Точно така. Турците са хибридно общество, хибридна цивилизация във всяко  едно отношение, и по-добре да останат верни на себе си в своята хибридност, защото никога няма да бъдат себе си в съвършено чужда културна и институционална среда, дори бих казал вражеска среда, в която те никога няма да бъдат равнопоставени. А те други условия не биха приели. Поради трайните имперски традиции те няма да допуснат да бъдат третирани като някакъв пълнеж, за разлика от нас. Хайде, Румъния пак показва някакви зъби, но ние сме със слугински сателитен манталитет, просто се пренасочихме от Русия към новите господари.
По думите на един приятел дипломат България е Бирма-та в ЕС. В смисъл че членството на България в ЕС е като членството на Бирма в АСЕАН, която е приета с идеята за предстоящ дългосрочен процес на дисциплиниране.
Прекрасен паралел. И аз също изобщо не вярвам на приказките за наивните западняци, които не знаели каква страна приемат и впоследствие с ужас установили. Изначално им беше ясно, просто им трябва територията, за да могат да очертаят геополитическия лимес. Правя и друга историческа аналогия на нашето приемане в ЕС с т.нар. варвари федерати в Римската империя. Започваш да наричаш вожда и елита около него римски граждани, взимаш децата им в Рим и ги учиш на твоите ценности и така управляваш варварите. Докато за Турция диалогът с Европа доведе до изкристализиране на собствената им идентичност, до нейното осъзнаване, при нас лъсна образът на настоящото ни общество, защото сегашните българи нямаме нищо общо с българите от времето на княз Стефанаки Богориди или Петко Славейков. Тогава турците са казвали: работиш като българин или държиш си на думата като българин. Потресох се, когато отидох да видя българската църква във Фенер – тя в момента се ремонтира, защото се е напукала и може да се срути всеки момент. Попитах кой финансира ремонта, с очакването, че това е българската държава. Нищо подобно! Оказа се, че ремонтът се извършва със средствата на централната община, която е горе-долу голяма колкото София. И кой, мислите, че е отишъл да го издейства? Отишли в общината български турци изселници и казали: „Нашата църква се руши” – казали са „нашата църква”. И тъй като и в Турция наближават местни избори, заявили, че ако управляващите искат гласовете им, да ремонтират църквата. После ще ремонтират и метоха. Едва ли казаното се нуждае от допълнителен коментар...
И след три месеца отсъствие как ви се стори България?
Ще отговоря в духа на метафората на професора за Истанбул и Виена, която споменах. Имах чувството, че съм напуснал Европа и съм се върнал в Азия. От място, където усещаш пулса, тласъка на историята, попаднах в безвремие – тук липсва време, липсва движение, липсва дори смисленост на най-ниско ниво. Останала е само материята на ниво оцеляване. Съществуваме като умрели живи хора. В предишно интервю си говорихме за политическите марионетки, мисля си, че ние сме социални марионетки, изпразнени от съдържание, от смисъл. Дори и конците, които ни движат крайниците, вече са изгнили. Както д-р Николай Михайлов много точно го беше казал: „сякаш духът си е отишъл от тук”. България е територия, от която духът си е отишъл. Детайлите нямат значение.
С Иво ХРИСТОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА.
* Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност право, през 1991 г. Магистър по право, доцент и доктор по социология. Преподава в катедра “Социология” на СУ “Св. Кл. Охридски” от 1994 г. и в катедра “Социология” на ПУ “Св. Паисий Хилендарски” от 2006 г., където от 2009 г. е ръководител е на катедра „Социология на науката, технологиите и иновациите”. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси на 38, 39, 40 и 41-ото Народно събрание. Член на Настоятелството на Българския център по нестопанско право (BCNL) – София, и на Българската социологическа асоциация (БСА).  Автор на три монографии и множество статии.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #36 on: June 01, 2015, 21:02 »



Znameto s tamgata IYI sled 2_rata minyta !

You are not allowed to view links. Register or Login




You are not allowed to view links. Register or Login


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #37 on: June 09, 2015, 08:17 »

Türk tarihini değiştirecek keşif!Arkeolog Oktay Hacıoğlu Artvin’in Arhavi ilçesindeki 2 bin 600 rakımlı Demirkapı Yaylası’nda bulduğu semboller Türk tarihini değiştirebilir.
Bulutlarla arkadaş olan You are not allowed to view links. Register or Login’nda araştırmalar yapan Oktay Hacıoğlu bölgedeki 2 sahada yaklaşık 100 kadar petroglif buldu. Daha da ilginci bu petrogliflerde Şaman inancına sahip Ön Türklere ait olabilecek bir çok sembolün bulunmasıydı.  You are not allowed to view links. Register or Login Oktay Hacıoğlu, Vatan’a yaptığı açıklamada, “Kaya üzerine yapılan yontma resimler 15 bin yıllık insan tarihini anlamlandırıyor. Kaya resimlerinde sağlıklı bir yaş tespiti zor. Ancak yapıldıkları dövme tekniğinden yola çıkarak en erken 5 bin, en geç 15 bin yıllık olduğunu tahmin ediyoruz. Ural-Altay bölgesinden sonra Anadolu ve Kafkas coğrafyasında bulunan en eski petrogliflerle karşı karşıyayız. Özellikle buradaki bir panoda bulunan pagan figürü 9 kollu güneş ve at üstünde kam (şaman ayinlerini yöneten din adamı, büyücü) betimlemesinin en eskisi olduğunu düşünüyoruz. Bölge yılda 1 ya da 2 kez dini ritüellerin yerine getirildiği bir tapınak alanına benziyor” dedi.   

Ön Türkler mi?
Oktay Hacıoğlu bölgede detaylı bir bilimsel inceleme yapılması gerektiğini belirtiyor: “Şaman inancını yansıtan bir çok kaya resmi var. Bu sahanın yaklaşık 3 km. güney yamacında taş ve moloz yığınlarıyla korunan korugan haline getirilen iki kurgan (Türk ve Altay kültüründe kutsal mezar) tespit ettik. Bulgular Orta Asya’dan Ön Türklerin 1071’den çok daha önce Anadolu’ya girmiş olabileceğini gösteriyor.”
Kaya resimleri çok önemli
Dünyanın en önemli Göktürk uzmanlarından olan Yeditepe Üniversitesi Tarih Bölümü Başkanı Prof. Dr. Ahmet Taşağıl, “Rahmetli Servet Somuncuoğlu ile yaptığımız çalışmalarda Türklerin Anadolu’ya çok daha erken girdiğini ispatladık. Hakkari Tırşin Yaylası’nda, Erzincan, Erzurum, Burdur, Denizli, Ankara Güdül, Kastamonu’da Türklerin daha önce bulunduğuna dair pek çok kanıt elde ettik.  Bulunan kaya resimleri çok önemli. Türklerin Anadolu’ya çok daha önce geldiğini gösteriyor. 1071 tezi çökmüştür. Tarihin yeniden yazılması gerekir.”

Türk’ün tarihi
M.Ö. 14. yüzyılda Çin kaynaklarında geçen ‘Tik’ ve ‘Tikler’in Türkleri işaret ettiği biliniyor. Türk ismi yazılı olarak ilk kez M.Ö. 1328 yılında Çin kaynaklarında ‘Tu-kue’ olarak geçiyor. Roma kaynaklarında ise M.S. 1. yüzyılda Türkler’den bahsediliyor. Tarihte Türk ismini ilk olarak 6. yüzyılda Göktürkler kullandı.


Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #38 on: June 16, 2015, 01:25 »

Почивката у комшиите: 4 ленти път, море като сълза и баклава на корем
You are not allowed to view links. Register or Login
[/color][/size][/font]

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #39 on: July 07, 2015, 10:18 »







The largest You are not allowed to view links. Register or Login city of You are not allowed to view links. Register or Login  was founded under the name Ligos around 3 millennia ago.
Ligos was founded by local You are not allowed to view links. Register or Login tribes between the 13th and 11th centuries BC, along with the neighbouring village of You are not allowed to view links. Register or Logina. Ligos and Semistra were the only settlements on the European side of Istanbul, on the Asian side there was a You are not allowed to view links. Register or Login colony. Although Semistra predates Ligos by date of foundation, Semistra had not been on the appropriate location to give rise to modern Istanbul because the later You are not allowed to view links. Register or Login was located on the site of Ligos.
Ligos was situated on the point of the peninsula, known as the You are not allowed to view links. Register or Login  You are not allowed to view links. Register or Login which was the the historical location of both You are not allowed to view links. Register or Login and You are not allowed to view links. Register or Login. Only a few walls and substructures belonging to Ligos have survived to date, near the Sarayburnu, where the famous You are not allowed to view links. Register or Login  now stands.

You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #40 on: July 07, 2015, 10:41 »





Istanbul (/ˌɪstaːnˈbul/;You are not allowed to view links. Register or LoginYou are not allowed to view links. Register or Login You are not allowed to view links. Register or Login: İstanbul You are not allowed to view links. Register or Login ( You are not allowed to view links. Register or Login) is the most-populous city of You are not allowed to view links. Register or Login, serving as the place of residence of over 18% of the county's inhabitants.You are not allowed to view links. Register or Login Istanbul is a You are not allowed to view links. Register or Login in You are not allowed to view links. Register or Login and You are not allowed to view links. Register or Login, located between the You are not allowed to view links. Register or Login and the You are not allowed to view links. Register or Login in northwestern Turkey, 64.7% of whose residents live on the European and 35.3% on the Asian side.You are not allowed to view links. Register or LoginWithin city limits, Istanbul has an area of between 1166You are not allowed to view links. Register or Login and 1830 km2,You are not allowed to view links. Register or Login it is the administrative center of the You are not allowed to view links. Register or Login (coterminous with You are not allowed to view links. Register or Login), which covers an area of 5343 km2, You are not allowed to view links. Register or Login both areas hosting a population of around 14 million residents.You are not allowed to view links. Register or Login Istanbul is one of the You are not allowed to view links. Register or Login and ranks as world's You are not allowed to view links. Register or Login-largest city proper, dropping the rank to the You are not allowed to view links. Register or Login place as an urban area and to the You are not allowed to view links. Register or Login place as a metro area due to a minor difference between the population within city limits and the agglomeration.


The area had been setlled by You are not allowed to view links. Register or Login in the late You are not allowed to view links. Register or Login,You are not allowed to view links. Register or Login to establish the city now known as Istanbul under the name


You are not allowed to view links. Register or Login around 3 millennia ago,You are not allowed to view links. Register or Login which developed to become one of the most significant cities in history. The town saw the presence of You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login, You are not allowed to view links. Register or Login and You are not allowed to view links. Register or Login, the city was renamed and called You are not allowed to view links. Register or Login (Βυζάντιον Byzántion) for nearly a millennia. Following its renaming to You are not allowed to view links. Register or Login (You are not allowed to view links. Register or Login: Κωνσταντινούπολις Konstantinoúpolis; You are not allowed to view links. Register or Login: Constantinopolis, You are not allowed to view links. Register or Login: قسطنطینية, Kostantiniyye) in 330 AD, the city served as an imperial capital for the You are not allowed to view links. Register or Login (476–1204 and 1261–1453), the You are not allowed to view links. Register or Login (1204–1261), and the You are not allowed to view links. Register or Login (1453–1922) You are not allowed to view links. Register or Login,You are not allowed to view links. Register or Login when it became the You are not allowed to view links. Register or Login city in the world. It was instrumental in the advancement of You are not allowed to view links. Register or Login during Roman and Byzantine times, before the Ottomans You are not allowed to view links. Register or Login in 1453 and transformed it into an You are not allowed to view links. Register or Login stronghold and the seat of the You are not allowed to view links. Register or Login.You are not allowed to view links. Register or Login

Offline SIVEK

  • koгато орелът е ранен полита към върха на планината
  • Moderator
  • *****
  • Posts: 277
  • Gender: Male
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #41 on: October 10, 2015, 16:49 »
30 загинали и 126 ранени след взривовете в Анкара

10.10.2015 12:46;


 Расте броят на жертвите и на ранените при двете мощни експлозии в турската столица Анкара тази сутрин. 30 души са загинали, а 126 са ранените до момента, властите продължават да разчистват отломките след взривовете, съобщи Ройтерс, позовавайки се на информация от министерството на вътрешните работи на Турция.

По-рано турските власти определиха случилото се като „атентат“.

Мястото на инцидента е отцепено и има засилено присъствие на полиция и екипи на спешна помощ. Взривовете станаха под надлез, водещ към гарата. Там от сутринта започнаха да се събират активисти на профсъюзни обединения и неправителствени организации, които планираха да проведат съгласуван с властите протест срещу конфликта между държавата и бойци на Кюрдската работническа партия (ПКК), съобщава в. "Хюриет".

Премиерът на Турция Ахмет Давутоглу вече е запознат с подробностите около инцидента от министъра на здравеопазването Мехмет Мюезиоглу, а по-късно през деня той трябва да се срещне и с вицепремиера Алчън Акдоган и други членове на кабинета.

Нападението идва по-малко от месец преди предсрочните избори в страната на 1 ноември и на фона на нова вълна на конфликти между властите и ПКК през последните месеци след като примирието между тях беше прекратено през юли. От тогава над 140 души от турските сили за сигурност и полиция са били убити, докато според Анкара убитите кюрдски бойци са 1700.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #42 on: October 11, 2015, 10:18 »
Yashasin shahitlerimiz !!!  " Ne mutlu Turkum deyne "

Offline SIVEK

  • koгато орелът е ранен полита към върха на планината
  • Moderator
  • *****
  • Posts: 277
  • Gender: Male
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #43 on: October 14, 2015, 18:21 »
You are not allowed to view links. Register or Login

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Welcome to Türkiye
« Reply #44 on: October 15, 2015, 15:56 »
You are not allowed to view links. Register or Login

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42