Български > Bестник

Турски учен обяви помаците за турци

<< < (23/29) > >>

Marlboro:

Mariana:

Аз лично не се радвах, когато загинаха турски миньори и имаше протести по този повод срещу правителството на Ердоган.

Радвам се, че в Р. Турция няма като че ли чак толкова безотговорни собственици като този, който притежава предприятието, отнело живота на 15 души в с. Горни Лом, включително на собствения му син.


Но няма как хора, които не се занимават с нищо друго, освен с ежедневна пропаганда, да отворят очите на кого и да било.

Понеже собствените им очи са затворени.

Собствените им сърца - също.



Marlboro:
Kakto vinagi taka i otnovo si pishesh glypostite, nali si jyrnalistka, a nie obezatelno trqbva da vqrvame na jyrnalisti, koito servirat sabitiqta  pisani s izkriveni i nakicheni s izmislici ot parva raka, inache ako ne vqrvame, stavame propagandisti.


Nikoi ne se radva, a prosto se machim da otvarqme saznanieto na horata s istinata.



Zashto vaobshte trqbva da gledash k'vo e stanalo v dvora na saseda ?
Pod Dynava varvi tova ego pravo :  Shtom na Vyte my e zle, az sum dobre i obratnoto.
  'nachi ako gybish edin milion leva si shtastliva i se yspokoqvash koga saseda ti e izgybil dva miliona, nali ?



Subeyi Kurt:
Osmanskata Imperiya :


- Възрожденците ни са били повече европейци от нас?- Съдете сами. Роденият в Котел в края на 18 век Петър Берон учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, защитава докторат през 1831 година. Владее девет езика, живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина... В Сорбоната са смаяни от академичния му гений и му предлагат френско гражданство. Той отказва, остава си поданик на Османската империя.Или роденият в Габрово през 1789 г. Васил Априлов, който завършва гимназия в Брашов, следва известно време медицина във Виена, живее в Москва и Одеса.Списъкът е доста дълъг, но по-важно е какво може да кажем за българите от епохата на Възраждането.Първо, че те са свободни да пътуват из цялата Османска империя и извън пределите й.Второ, че мнозина учат в елитни училища в Османската империя и в Европа, отделно че владеенето на 3-4 езика не е изключение.
Трето, че това са хора със свои църкви и училища, със свои независими печатни издания на български.Четвърто, че между тях има търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци.А внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди е пръв имперски съветник на султана. Султанът дори демонстративно нарушава протокола и отива на крака в дома му, да пие кафе там. А на нас в училище ни втълпяваха, че дедите ни са били „роби“, тоест, хора, които нямат право на собственост, на придвижване и които са продавани и купувани като добитък.Това че българите не са били роби в Османската империя не означава, че не са имали основание да искат своя национална държава, принадлежаща към европейската цивилизация, своя „чиста и свята република“, в която всички да са равни пред закона и без деспотизма, корупцията и дискриминацията на Османската империя.- Но робската представа за българите цели пет века властва и до днес?- Властва сред хора, които не обичат да мислят и да си задават въпроси. Защото аз добре си спомням, че още като дете се чудех на тази очевидна лъжа, когато от училище ни водеха на екскурзии в Копривщица, в Сопот, в Трявна и Елена, в Боженци, в Банско и т.н., и ние, 10-12 годишни деца, живеещи в панелни кутийки, гледахме с удивление двукатните къщи с огромни дворове на някогашните „роби“, ахкахме пред мебелите, докарани от Виена и се питахме кои са всъщност робите.Та ние нямахме право даже да помислим да напуснем минираните граници на социалистическия „рай“, а тогавашните „роби“ са следвали във Виена, Хайделберг и Мюнхен, живели са в Париж, Виена, Брюксел …Неслучайно българите след Освобождението приемат една от най-демократичните за времето си конституции, чийто прототип е европейски. avtor: Daniela Gorcheva




Mariana:
Да, пътували са свободно в и извън границите на империята.

Да, някои са успявали да завършат престижни университети в чужбина.

И не само да ги завършат, но и да създават, като д-р Петър Берон примерно, първият български буквар.

Успявали са и сами да основават и да издържат училища, вече не килийни, по време на Възраждането.

А някои са успявали, като Иванчо Хаджипенчович, да сложат подписа си под смъртната присъда на Левски, като служители на империята. И това го има. И то разбира се никак не е за гордост.

Обаче всичко въобще не значи, че са имали духовна свобода.

"Преклонена главичка сабя не я сече" - гласи една известна българска поговорка, която въобще не е случайна.

И, ако оставим за малко настрана времето на Възраждането, което неслучайно се нарича така, и което закъснява с няколко века спрямо този процес сред други европейски народи, които се намират по на запад и не са под "покровителството" на Високата порта, би трябвало да се сетим и за всички онези отнети най-вече насила от родителите им български момчета, за т.нар. кръвен данък. Затова, че част от собствените синове на един народ са били отнемани и възпитавани да защитават империята, като тази защита нерядко е включвала и това да се бият срещу собствените си сънародници, ако някой от тях се осмели да надигне глава в някой бунт...

Би трябвало да си спомним и за всички онези глави, които не са оставали на раменете, защото техните притежатели са били твърде свободни, за да се прекланят и покланят. И за стотиците войводи от различни краища и векове, които са представлявали стийхината съпротива и митичната надежда на един покорен народ, възпял ги в хиляди песни, кой каквото и да си мисли за тях.

Истината за Османската империя и за османския период в българската история не бива да се елементаризира или опростява, не бива да залита, също така, от една към друга крайност, от крайно охулване към крайно възхваляване. И трябва все пак да се има предвид и това, че това, че никога никой политик в държавата, наследник на Османската империя, никога не е произнесъл някакво символично извинение към никой от завладените народи, не е белег за цивилизованост.

Една от моите прабаби впрочем, която помня, понеже тя живя дълго, до 91-92 години, беше много стара, когато ние, нейните правнуци, бяхме още деца, но тя нямаше никакви хубави спомени от Османската империя, в която се е родила и в която е живяла като дете и като млада. Тя имаше някакъв спомен за страха, който е преживява, и този страх, този спомен за страха, не бе забравен от нея и в старите й години. А един от моите прапрапрадядовци, от когото ме делят пет поколения, е бил от онези войводи, за които има народни песни, и който е бил един от онези представители на стихийния бунт, на неподчиняването на правилата, на непрекланянето пред властта на бейове и султани, и който неслучайно заради това също е изгубил така да се каже главата си, бил е убит.

Османската империя разбира се го е смятала за разбойник, както и Левски е смятала за разбойник. Естествено, че е трябвало да се разправи с такива хора, които са оспорвали нейната власт и са се бунтували срещу нея. Само че дали този, споменатият по-горе Иванчо Хаджипенчович, който, издигнал се в йерархията на Османската империя, е сложил подписа си под смъртната присъда на Левски, или самият Левски, който е увиснал на въжето, е този човек, тази личност, която заслужава уважение? Как мислите?

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page

Go to full version