Welcome,
Guest
. Please
login
or
register
.
1 Hour
1 Day
1 Week
1 Month
Forever
Login with username, password and session length
News:
Home
Help
Login
Register
My Community
»
Български
»
Дискусии
»
Topic:
Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
« previous
next »
Print
Pages: [
1
]
Go Down
Author
Topic: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world! (Read 9991 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
on:
September 29, 2015, 22:28 »
Това е един реален филм за живота на нас помаците в днешно време! Филма е сниман в село Бръщен/ България,Смолянско,Доспат/. от журналистката Миролюба Бенатова за реалноста! Държавата нехае за помаклъка,и те младите загърбват родители и работят черната работа на полето в Англия,Гърция,Испания Турция/ Turkey ...и с доходите с парите си инвестират в родината,за да оцелеят близките родители и семейства! ! ! .Къде са политиците? По селата са останали пенсионерите,а младите в чужбин по принуда,и с техните пари са инвеститори в държавата Мащеха да потдържат с преводи от чужбина родители и близки???
This is a real movie about the life of Pomaks us today!
The movie was filmed in the village of s. Brashten- journalist Mirolyuba Benatova about reality!
State neglects pomaklaka, and they frustrate the young parents work and drudgery in the field in England, Greece, Spain.Turkey ... and income to invest their money in their home country in order to survive the coming parents and families! ! ! .
Where Politicians?
The villages remained pensioners and young abroad under duress and with their money investors in the country to Stepmother enclosing a translation of foreign parents and relatives
Logged
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Ynt: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
Reply #1 on:
September 29, 2015, 22:53 »
See...
https://www.youtube.com/watch?v=wNDOKyuIg9Y
Logged
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Ynt: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
Reply #2 on:
September 29, 2015, 22:56 »
https://www.youtube.com/watch?v=OCbKakFRaKk
Logged
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Ynt: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
Reply #3 on:
September 29, 2015, 22:59 »
https://www.youtube.com/watch?v=5k531mwoevo
For us Pomaks largest investments in Plovdiv, Shumen, Gotse Delchev, giving bread to of thousend pomaks people.
There fore here we always as our site
www.pomak.eu
is now in favor of, our website than 10 years of leadership!
Logged
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Re: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
Reply #4 on:
December 30, 2015, 22:12 »
Защо мразите Помаците?
Една помакиня- студентка от сърце споделя...
Защо е тази ненавист, този лош поглед?
Знаете ли, аз съм помакиня и реших да ви разкажа малко за нас, помаците.
Живея в голямо село, близо до града, мога да ви кажа, че хората в нашето село са много добри, красиви, поддържани, трудолюбиви, честни и почтени.
Израстнах в много добро семейство-с родителите ми винаги сме се обичали и уважавали взаимно-никога не сме се псували, ругали или нещо от сорта. Винаги са ми давали право сама да избирам в живота си. Те са много съвременни и винаги са ми давали достатъчно мъдри съвети. Като цяло в селото хората изповядват Исляма.
И... не знам защо имате такава погрешна представа за тази религия. Тя е също толкова праведна и чиста, както Библията. Ислямът проповядва мир и любов към ближния и ако се съмнявате толкова (някои от вас), вземете Свещената книга и я прочетете!
Друг е въпросът вече кой как възприема религията.
Също така си мислите, че жената е много пренебрегната в Исляма-това не е така.
Забулването е желателно, но всъщност не е задължително, ако жената се придържа към скромното облекло. Символът на забрадката всъщност е такъв:
Според Исляма жената се забулва, за да покаже, че вътрешната, душевната красота е много по-ценна и по-важна, отколкото външната.
Жените мюсюлманки далеч не са изостанали. Те мислят за душевното, мислят за благото в отвъдното, а не за земното благо, защото драги хора-земното не е вечно, то е временно и един ден всеки ще се прости с него. Всичко на този свят го ползваме назаем(ако можеха и "уважаемите" политици да се замислят за това... )
Жените мюсюлманки са едни от най-стойностните жени-добри, чисти и морални.
А може би вие предпочитате 12-годишна пикла от днешното младо поколение, толерираща секс на 12-години с типично чалгарско поведение и влечение към разврата и наркотиците? !
(да, не всички са такива, но повечето -да)
Преди да съдите другите, се огледайте наоколо! Все повече се променя понятието за ценност, а това е много жалко.
И за да не решите, че съм тъпа помакиня- студентка съм, комуникирам с всякакви хора, но ме е яд много, когато човек без да е наясно, му натрапват погрешни представи за същността на помаците или му дадат пример с някакъв си частен случай и той веднага се настройва с омраза към хората.
Но нали в царството на слепите и едноокият е цар...!
Източник: spodeli.net.
Logged
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Re: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
Reply #5 on:
March 23, 2016, 21:33 »
Песента за помаците е от 1991г от един Емигрант,в щатите Пенсилвания- 1972г и се интересува от родословието на нас помаците, аджеба кои сме,откъде сме!
Това е реалност и запазено тук в сайта!
По идея на песента - Мехмед Касапов- САЩ
..
h
Изпълнява орк" Родопски извори" Главен ръководител Б.Моллов/ брат на Р.Родопски.
Песента е записана в студио "Веселина"град Пловдив-1994 година.
https://www.youtube.com/watch?v=NgUruwRzQqk
Песен за помаците - Румен Родопски
Logged
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Re: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
Reply #6 on:
March 23, 2016, 22:04 »
Народа " Под наем" принудително днес милеят за България и роден край,детство.Незабравими спомени.За жалост днес обществото ни има нужда от такива.Ето ви един пример,човек прокуден милее за едно забравено село в Родопите.Направи парк,за майките, грижи се за хората само за едно добро.Един пример за уважение остава!
Мехмед Касапов- село Туховища. Родопите
https://www.youtube.com/watch?v=0gfWjG5hdE8
Logged
Nazmi
Charter member
Posts: 3895
Gender:
Да почива в мир!
Re: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
«
Reply #7 on:
April 21, 2016, 22:07 »
В с. Лъжница щом щъркелите долетят, хората отлитат…
април 21, 2016.
В тоя час на деня автобусът от Гоце Делчев води в Лъжница най-вече учителите. Часът е 7.30, новодошлите кривват машинално към близкото училище, малко по-късно в двора му ще се изсипят на шумни орляци около 200 деца, а неколцина мъже ще заразнасят из площада още голите скелета на сергиите, ще вадят припряно от претъпканите багажници на автомобилите пъстри килими и шалтета, юргани, лъскави дрехи, обшити с пайети, с ламета… Денят е пазарен, търговците и плетачките от околните села ще наредят грижливо стоката си на показ и ще се надяват с напредването на деня алъшверишът да потръгне.
Точно от тоя площад преди двадесетина дни 60-ина жени от Лъжница потеглиха за Испания. Там ще берат ягоди до разгара на лятото, казват мъжете, които посръбват сутрешното си кафе в края на площадчето, пред магазинчето на Фатик и Атике. А то още от вратата приковава очите ни с многотията на цветните си щандове. Рафтовете му преливат от всичко – храна, дрехи, обувки, аксесоари, домакинска посуда…
СМЕШЕН МАГАЗИН СМЕ,
казва насреща ми Атике, оплитайки се неволно в думите, после се поправя през смях: омешан, магазинът ни е омешан, всичко продаваме, всичко си имаме. А Фатик се разшетва любезно и заедно с кафето ни поднася вилици – за грис-халвата, забъркана в тъмни зори от работливата му жена. Месецът е женски, изцяло женска е и компанията, насядала край масичката в ъгъла на магазинчето на площада. Мъжете са заформили своя компания пред външната му врата. Жените вътре са пет-шест, част от тях са с ритуално къносани пръсти, спомен от пищната сватба миналата неделя, за която всички още говорят. Местният полицай оженил дъщеря си. Сезонът на сватбите в Пиринско, започващ традиционно в края на есента, още не е приключил, но вече догаря. Запролетява се, иде време за работа.
В магазинчето на Атике пиенето на кафе върви с прясна вода, грис-халва и сладка раздумка. Жените се готвят за началото на монотонния си работен ден. След малко ще хлътнат в близките цехове, за да си тръгнат от там по тъмно, с приведени рамене, угрижени, леко прегърбени… Работата в цеховете не е лесна, парите са малко, но след упадъка на тютюневия поминък Лъжница, както и околните гоцеделчевски села, не може да се оплаче от липса на прехрана. Само в това село през последните двадесетина години шест цеха са открили работни места за производство на обувки и текстил. Вече нито една от местните къщи не слага на масата си хляба благодарение единствено на тютюн. Вече е март, а част от продукцията им още не е изкупена, сухите листа чакат складирани по тавани и кошари, как да засееш отново лехите, кахърят се хората. А и при тия ниски изкупни цени – 4-5 лева за килограм продукция след толкоз много блъскане лете и зиме… „Преди десетина години само от Лъжница за един сезон излизаха 70 тона тютюн, а днес я изкараме 15-ина, я не“, пресмятат жените. После отново навеждат над ароматното кафе глави, увити в бели шамии с розови краища. Розови са, за да се различават от съседната Корница, където краищата са в синьо.
Върнат ли се щъркелите в Лъжница, хората хукват по света, кой на запад, кой на север, та и на юг. Жените стягат багаж и потеглят към Испания и Гърция, а мъжете строят чужди къщи в Англия и Германия.
ДЕЦАТА ОСТАВАТ В РЪЦЕТЕ НА СТАРИТЕ.
Те пък се чудят как да заменят липсващите мама и тате, как да се справят с малчуганите, които месеци наред виждат родителите си само по скайпа. Този феномен – на децата, които растат далеч от родители, ще занимава все по-често общественото внимание.
Някои заминават навън с цялото си семейство, но дори и след години се връщат в България и влагат в Лъжница всичко спестено навън с много труд. Според кмета на селото Заафер Койнаров по най-груби сметки ежегодно от работата зад граница местните докарват със себе си общо около половин милион лева чиста пара. Само жените носят от ягодобера по четвърт милион, затова и всички са готови да тръгнат на дълъг път. Връзката им с тамошните работодатели е местна жена, която от години живее в Испания. Всичко е точно, жените заминават на сигурно, но пък не всички издържат на тежките условия на труд.
Ягодите, казват сестрите Мелихат Кърпачева и Орхиде Хаджиева, искат здрав гръб, здрав кръст и силни ръце. По шест часа на ден пълзиш приведена, после умираш от болки в кръста. Двете брали три години подред испански ягоди. Тая пролет обаче мъжете им не ги пуснали на ягодите. Да стоят тук и да си гледат децата, и да спрат да плачат и да им пращат целувки по скайпа. Орхиде си има работа, секретар е към кметството, държи и селската библиотека, а Мелихат гледа второкласник. По-добре да съм у дома, отколкото да се блъскам до мръкнало за нищо пари в някой цех, казва тя.
Щом оберат испанските ягоди, жените хукват към Гърция – на тютюна. Там заедно със саденето, копаенето и брането им се събират по пет месеца работа“, пресмята Атике, докато отмива утайката от кафе по чашите. Преди години тя и Фатик хвърлили ключовете от магазина на зетя и дъщерята и също тръгнали да изкарат суха пара на юг. Четири ме
близо до град Драма, в стара къща с мизерни условия, но пък се върнали с добри пари. „Брала съм по цели нощи тютюн,
СЪС ЗАКАЧЕНО НА ГЛАВАТА ФЕНЕРЧЕ,
но я спести тук толкоз пари с честен труд. Само не ме питай с колко килограма олекнах… Отслабнах с…“, вдига вежди Атике, а машината за кафе зафучава и гълта броя на свалените килограми. Кафето е за току-що влезлия в магазинчето Ибрахим – пенсионер със 130 лева на месец, но със здрави връзки вън от България, което донякъде обяснява и оцеляването му. И трите му деца са разпръснати в различни държави. Дъщерята е в Турция, там са и двамата му внуци, единият е вече студент в Истанбул. Заминали заедно още през 1991 г., но старият се върнал обратно в България, въпреки че вече имал и турско гражданство. Тук вдигнал още в социалистическите години голяма къща, вдигнал я с вадене на камъни, а под един покрив със зет не се живее лесно. Нищо че зетят е учен, културен човек, бивш военен, бърчи чело Ибрахим. Първородният му син пък вече трета година е в Германия със семейството си. „Синът също като мен е Ибрахим, строител е, снахата Сафие е чистачка в хотел, а внукът работи на летището. Добре са, бе. Германците имат култура. И да ти кажа, тук всички министри и директори трябва да са германци или англичани, а българите да са техни заместници“, дава рецептата си за икономически приоритет на страната старецът. После признава, че прибавял по някой лев към мизерната си пенсийка с продажба на колчета за връзване на фасул и домати. Върти дребния си „бизнес“ благодарение на старото си вече магаренце, с него се катери из Балкана и реже колчетата. После ги подсилва, окастря ги, а жените в селото връзват със сезал за тях фасул и домати в дворовете си.
БЯХ ТРИ МЕСЕЦА ВЪВ ФИНЛАНДИЯ“,
казва брадясалият Садък и отпива шумно кафето си в мъжката компания пред магазинчето на Атике. Върнах се заради кредита, който бях теглил тук, бях тръгнал да си вдигам нова къща. За да остана легално във Финландия, ми трябваха около 6 хил. евро – да се регистрирам на адрес, да получа всички права за работа… Имах ги, но накрая реших да се върна в Лъжница и да си погася кредита“, казва Садък и млъква. После чисти дълго с прокашляне глас и дръпва дълга и поучителна реч – за българите, които също бягат навън, но гледат да вземат каквото могат от държавата и да го изнесат, и там да си останат. И за скромните и трудолюбиви помаци, които един лев да имат, ще го скътат и ще го върнат, за да го вложат там, където са се родили, на парчето земя, чийто хляб са яли.
Ако не са цеховете, ако не е гурбетът, щяхме да сме жив зян, отчита на свой ред Заафер Койнаров, кмет на Лъжница втори мандат, но и с личен гурбетчийски опит зад гърба. И понеже заетостта не му е дерт, тревогите му се въртят покрай липсващата детска градина. Въпреки че Лъжница се слави в околността с най-многото си булки и люлки, съседната Корница отглежда най-малките й жители. Всяка сутрин
ДВА АВТОБУСА НАТОВАРВАТ МАЛЧУГАНИТЕ
и ги водят през един хълм под връх Ореляк, а в края на деня ги връщат обратно в селото. Липсващата детска градина всъщност не е проблем на демокрацията, кой знае защо, но такава сграда селото никога не е имало. Години наред отглеждали децата си в две селски къщи, още преди промените обаче контролните органи ги затворили, липсвали им хигиенни условия. И така десетилетия вече двата автобуса разкарват напред-назад из балкана децата. Сега всички в Лъжница са вторачили очи в Койнаров, а той се е захванал здраво с тоя проблем. И по всичко личи, че скоро селото ще има детска градина. Та, тръгнат ли на гурбет младите, бабите и дядовците да не разчитат само на двете си ръце за отглеждането на малчуганите.
http://toppresa.com/76579/v-lazhnitsa-shtom-shtarkelite-doletyat-horata-otlitat
Logged
Print
Pages: [
1
]
Go Up
« previous
next »
My Community
»
Български
»
Дискусии
»
Topic:
Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!
Sitemap
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42