Български > Помаци

Документи относно помаците/Documents About Pomaks

<< < (28/70) > >>

rcn:

--- Quote from: sirrio on January 05, 2010, 10:06 ---Айде сега, приказки наизуст. Първите европейски учени, които установяват, че земята е кръгла и се върти около слънцето нямат нищо общо нито с Испания, нито с маврите. Николай Коперник е бил немец, живял в Полша, а Джордано Бруно и Галилео Галилей са италианци. Така че, сбъркал си рейса, пич.

--- End quote ---

На голям голфтурнир световноизвестният публицист и писател Тарик Али чува известен журналист от Би Би Си да твърди, че арабите нямат политическа култура. Тази арогантност и невежество го предизвикват да запретне ръкави и осъществи сериозен литературен проект: поредица от четири исторически романа, посветени на историята на исляма.
С четирилогията Под сенките на нара, Книга за Саладин, Каменната жена и Един султан в Палермо днес Тарик Али е известен като бестселър автор. Романите са не само приятно четиво, но и коректив за общоприетата на Запад концепция за мюсюлманското общество през вековете...

...И в четвъртия роман “Един султан в Палермо” Тарик Али се опълчва срещу забравата на ислямската култура и цивилизация. В основата е историята на семейството на известния средновековен учен, лекар и географ ал-Идриси. Чрез него Тарик Али предприема изключително интересно пътешествие из света на арабските мислители и учени от ХІІ в.
Земята е кръгла. Тази теза следваме откакто през ХVІ в. португалският мореплавател Фернандо Магелан привежда доказателството, че земята е кълбо. Теоретично това е открито от Аристотел. Древното знание обаче не се влива в средновековна Европа, защото според религиозната догма земята е плоска. Ислямската цивилизация съхранява знанията на античните философи и естествоизпитатели и насърчава развитието на науката и изкуствата. Най-известният географ на ХІІ в. е Мохамад ал-Идриси. Той живее в двора на норманския крал на Сицилия Роджър ІІ. На географските карти на ал-Идриси се основават картите на земята през следващите векове. Той също е бил твърдо убеден, че земята е кръгла. Личната история на ал-Идриси и неговия покровител крал Роджър ІІ се преплитат и разкриват тайни и некотролируеми страсти в “Един султан в Палермо”....

Тези четири книги са част от голямата ми антитуркофобска и антислямофобска колекция. Мога да ти ги харижа и на тебе, но за съжаление ги имам на турски. Но за човек от народ изобретил компотера не би било проблем да чете на прима виста от този варварски и елементарен  език.

Dobrev:

mechta:
може би не всичко е публикувано
Държавен вестник.


   Кратко изложение на историческото развитие на страната по отношение на малцинствата

В настоящата част, правителството не дава или дава недостатъчен отчет (най-малкото непропорционален по отношение на другите засегнати въпроси) за следните два чувствителни проблема: минало и настоящо (след 1989 г.) положение на помаците (български-говорящите мюсюлмани), както и настоящо (след 1989 г.) положение на българските граждани, деклариращи македонска идентичност.

Нужно е да се обърне внимание на важни събития в миналото на помашката общност  в България, за да може и логично да последва описание на тяхното настоящо положение. Подобно на българските граждани, самоопределящи се като македонци, на помаците в България също е отказано правото да се обособят като етническо малцинство, което накърнява правата им както индивидуално, така и групово.

През различни периоди, помашкото население е подлагано на насилствена асимилация, като част от “аксиомата”, че те са ислямизирани българи, които трябва да бъдат върнати в лоното на “българщината” независимо по какъв начин. В периода 1878-1944 г. помаците преживяват две жестоки покръствания, които заслужават специално внимание, защото те са част от правителствената политика, подкрепяна от царя и Православната църква. Първата от двете покръстителни кампании се провежда в разгара на Балканската война през 1912-1913 г. Времето преди настъпването на мира е нарочно избрано, за да послужи като оправдание за бруталността на акцията.

Архивни документи от онова време разкриват степента на насилие прилагано спрямо помашкото население, за да бъде то покръстено. Много активни по време на акцията са членовете на крайно-националистичната и екстремистка организация по онова време - Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), чийто полкове са пратени да покръстват с оръжие помашките села около Драма. Много от мюсюлманите се покръстват, за да спасят синовете, бащите или съпрузите си, които са хванати военнопленници и са заплашени от смърт. По-страшното обаче, е че помашкото население е оставено в ръцете недисциплинирани войници от армия, която изцяло е бивала изпускана от контрол по време на войната. Заедно с това, обикновени граждани от българския етнос с националистични възгледи, също взимат участие в злополучното покръстване от 1912-1913 г.

Веднага след приключване на формалното покръстване, Православната църква се заема да превръща всяка мизерна колибка по пътя си в църква или училище, където помаците трябва да се учат на “християнски ценности”. Обаче, докато властите и Църквата са прекомерни заети да “българизират” мюсюлманите, те тотално пренебрегват основните нужди от храна, облекло и подслон на последните. В резултат на паленето и грабежите от домове по време на покръстването, помашкото население е оставено гладно и босо. Според документирана данни, 20 до 30 човека споделят една стая.

В едно оплакване до Председателя на Народното събрание от 4 февруари 1913 г. населението на селата Ер Кюприя, Дряново и Богутево, пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме българските мюсюлмани от ... Станимашка околия[.] [У]жасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни[.] [Т]ова мислим, нашата света конституция няма да позволи [-] да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България , гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни[?] [А]ко бихте само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание а с големи насилия[.] [Е]динствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни представители ... [да ни управляват].”

Второто насилствено покръстване на помашкото население от 1942 г. е колкото брутално, толкова и краткотрайно. Имената на помаците са възстановени веднага след идването на комунистите на власт през септември 1944 г.. В началото на 1970-те, обаче, те възобновяват асимилационните практики под мотото “възродителен процес”, като единствената разлика между новия “възродителен процес” и старите покръствания е елементът на социални и образователни облаги за помаците.

aki:
Историята винаги се пише в полза на държавата, която я пише.  Това което е публикувано за помаците от Б.Добрев сигурно съществува, но има изследвания които говорят друго. Нека ги потърси в библиотеките извън България.

PETER:

--- Quote from: aki on February 28, 2010, 20:12 ---Историята винаги се пише в полза на държавата, която я пише.  Това което е публикувано за помаците от Б.Добрев сигурно съществува, но има изследвания които говорят друго. Нека ги потърси в библиотеките извън България.

--- End quote ---

Умно. :)
Само че по същата лигика в библиотеките извън България историята също е написана в полза на съответната държава, която я пише. Примерно в полза на Турция или на Гърция.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page